Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Диана Стоева ни напомня с този текст да внимаваме какво си пожелаваме, защото може да се сбъдне. И ни разказва историята за трето ѝ бебе, което се появило в семейството ѝ във възможно най-неподходящия момент. Но има ли изобщо подходящ момент, питаме ние?
Напълно естествено, непланирано и без да се интересува, че ние вече си имаме бебета под ръка. Или по-точно по едно бебе във всяка ръка. Беше началото на януари, първите дни след Нова година. Усещах, че с мен се случва нещо необичайно, но просто нямах време да му обърна внимание. От година не бях спала истински, защото от толкова време имахме двама нови членове в семейството. След години неуспешни опити за забременяване и след инвитро процедура, бяхме щастливи родители на момчета близнаци.
Те се родиха недоносени и въпреки че вече бяха на година и два месеца, още не можеха да ходят. Единият имаше огромно желание и настояваше да обикаля апартамента, държейки някого от нас за ръка. Другият нямаше никакво намерение да се изправи и беше усвоил пълзенето до такава степен, че вече се притеснявах, че ще стане първи клас без да проходи.
Аз бях майка за пръв път и се държах точно като такава с първородните си деца – готвех им сама храната, затварях бурканчета с разнообразни пюрета, изварявах шишета и залъгалки, пазехме им тишина и спазвахме строг режим. Обличахме им сладки дрешки, правехме им домашна фотосесия всеки месец, измисляхме им песнички и дори им купихме играчка-проектор със „звездно небе“ за детската стая.
Беше трудно, но някак си се справяхме и си мислехме, че оттук нататък ще става само по-лесно. ХА. ХА. ХА.
Както казах, малко след Нова година реших „за всеки случай“ да си направя тест за бременност. Казвам за всеки случай, защото с две деца на по годинка възможностите за зачеване са силно ограничени. Не искам да звуча все едно се оплаквам, но втората чертичка синееше пред мен, вследствие на декемврийскиТ секс. Пълен член, което го характеризира като единствен за месеца в съобщителното изречение.
Не защото моментът не беше подходящ, а защото на нас няколко доктора ни бяха казвали да забравим за естествено зачеване. И ние наистина бяхме забравили. А ето сега седяхме с теста в ръце и се чудехме това чудо ли е, майтап ли е или някакъв вид компенсация. Десерта ви се забави много? Ето ви направо три – за причиненото неудобство и като комплимент от нас за вас.
Който е чакал дълго за дете, знае – мисълта ни беше само една: къде да сложим третото легълце.
Въпросите „Как ще се справим?“, „Ще работя ли някога отново?“ и „Каква кола ще ни трябва?“ звучаха приглушено – не защото не бяха важни, а защото близнаците отново бяха гладни и ревяха с цяло гърло. Не можехме да си представим да се лишим от дете, което е дошло при нас не от люлката на науката, а направо да си го кажем свише. И въпреки че това дете ни разказа играта, решението да го имаме е най-важното в живота и на двама ни.
Никой не му обръщаше особено голямо внимание, все пак беше трето дете. Износваше дрехи и си играеше с играчките, които вече имахме. Реално освен единичната количка нямаше нищо свое. До година и половина го наричахме просто „Бебето“ и рядко ползвахме истинското му име. Растеше в шумен дом, с голяма конкуренция и крайно недоспали родители.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би там, откъдето идваше, му бяха описали ситуацията по друг начин, защото първите месеци ревеше почти постоянно и отказваше да се храни. През каквото и да минахме, в крайна сметка оцеляхме в тази първа и най-трудна година. Малко по малко това дете се успокои, разбра, че не сме лоши хора и че да си трето дете има и добри страни. Порасна слънчево, умно и изключително отговорно дете. Отдавна го наричаме с истинското му
име. Нашият подарък от съдбата се казва Дарин.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Стефани Георгиева е видяла бледа втора черта, която породила в нея огромна радост, но и страх, заради предишен спонтанен аборт в 12 гестационна седмица. Как се развива нейната приказка? Прочетете в следващите редове.
Доста тестове съм направила в живота си. Първият положителен го приех с радост – без въпроси и с пълно доверие.
Често срещано явление е, но този момент го изживях доста тежко. След доста време отново видях двете чертички. Факт е, че беше съвсем бледа втората черта. Веднага изтичах до аптеката за други тестове. През това време в мен бушуваха емоции, скачах, плаках от щастие, благодарих на Господ, молех се да е истина, молех се да го запази.
Връщам се от аптеката, правя нов тест – отрицателен.
Надеждата я има, не умира, но има и съмнение. Дали те има, бебче мое? Дали двете чертички са истина? Едва дочаках сутринта, за да си пусна кръвен тест – за щастие положителен. Хоп! Радост моя, тук си! Създаваш се! Обичам те! Благодаря ти, Господи!
Още не сме свършили, скрол надолу
Изчаках мъжа ми да се прибере вкъщи, отново с голямо нетърпение, за да му съобщя. След това написах на едно листче „Ще ставам кака“ и накарах кучето да го занесе на мъжа ми.
Двамата много се зарадвахме, но ни обзе страх да не се повтори спонтанният аборт. за щастие – не се. Вече имаме едно прекрасно момченце, макар бледата втора чертичка.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Йоана Иванова ни изпрати своята история за пътя от „май съм бременна“ до потвърждението.
Не исках да го признавам, но още при зачеването някак знаех, че нещата са се случили. Но се притеснявах да не урочасам работите или да не се разочаровам прекалено, ако все пак греша. Трябваше да изчакам до момента, в който ще знам със сигурност и ще мога да кажа
Последваха дни на трепетно очакване, на нетърпеливо вълнение и усещането, че май тая в себе си една тайна. Но как щяха да се случат нещата? Беше ми за първи път и всичко, което знаех, бе от филмите. Там обикновено героинята повръща. После отваря един розов тефтер, гледа го, пули се и решава да направи тест. Прави един, втори, трети – всичките категорично показват две черти. Или пък се случва нещо, което я развълнува, тя припада като девойка в беда в някое средновековно произведение, водят я в болница и там ѝ казват: „Направихме някои тестове, бременна сте.“ И тя зейва невярващо.
Знаех, че при мен няма как да е така. Преди всичко, когато правиш съзнателен опит да забременееш, липсва този момент на изненадата. Вече бях проверила в Google кога започва прословутото сутрешно гадене и знаех, че преди него вече ще знам. Реших, че ще изчакам първия ден от цикъла, когато ще направя тест и всичко ще е ясно. А дотогава ще гледам да не се пренавивам особено.
Това, което никой не ти казва, е, че първите симптоми на бременността много приличат на тези преди цикъл. Все пак дойде съответната дата и естествено цикъл нямаше. Разбира се, можеше да дойде на следващия или дори по-следващия ден и това щеше да е в рамките на нормалното. Но аз бях нетърпелива. Едва избутах работния ден, купих си тест и се отправих към вкъщи. Направих го и зачаках най-дългите две минути в живота си. И когато погледнах с надеждата да видя категоричните две черти, след които ще мога да кажа „Бременна съм“, вместо тях имаше
Бях виждала подобни тестове в разни Facebook групи, придружени с въпроса „Бременна ли съм, как мислите, момичета?“. Та ми беше ясно, че това е положителен тест и е по-вероятно да имаш фалшиво отрицателен, отколкото фалшиво положителен тест.
Но все пак не беше онова потвърждение, което очаквах. И затова, когато отидох да кажа на бъдещия татко, думите, които отроних, бяха „Аз май съм бременна.“ Показах му теста и му обясних за бледата черта. Отново нямаше холивудска реакция. Все пак решението да забременея не го взех сама, въпреки че сигурно и такива ситуации съществуват. Така че и той не беше особено изненадан. По-късно ми каза само, че не е очаквал да се случи толкова бързо. И така, обсъдихме, че най-добре да отида на лекар, за да потвърди, и си пуснахме новия епизод на The Last of Us. Business as usual...
Само че какво се прави след положителен тест, па макар и с бледа черта? Кога по-точно се ходи на лекар? Едва ли щях да се втурна още на следващия ден. И какво следва? Чувала бях за някаква морфология – това за мен досега винаги е било наука, която изучава формите на думите, за някакво мистериозно съкращение „г. с.“ и за други подобни моменти от бременността, но изобщо нищо не ми беше ясно. А нямаше и как да питам някого, без да се издам. Затова отново на помощ дойде Google.
Проверих кога е най-добре да отида на доктор, запазих час и пак зачаках. Междувременно, на всички мои хрумки от рода на „Аз сега кафе мога ли да пия?“ или „На тренировка да ходя ли?“ мъжът ми отговаряше с:
Или пък ме окуражаваше да си правя всичко, както досега, сякаш бременността започва едва когато бъде потвърдена от специалист. Аз, впрочем, с изненада научих, че явно започва от последния цикъл, а не от зачатието, както си бях мислила до този момент.
Още не сме свършили, скрол надолу
Дойде най-накрая денят на срещата ми с гинеколога. Когато му обясних какво ме води при него, той не сдържа усмивката си. Знаеше за намеренията ми да забременея – само месец или два по-рано го бяхме обсъждали. Прегледа ме и каза: „Да, наистина си бременна. Честито.“ А аз щях да се разплача. Най-накрая можех с категоричност да кажа:
И го направих още по пътя към автобусната спирка – обадих се на бъдещия татко и му съобщих. А днес тази бледа чертичка е вече момиченце на една годинка.
Когато си правите тест за бременност, ви се иска резултатите да са достоверни, нали така? Хубавото е, че в по-голямата част от случаите резултатът от домашния тест за бременност е точен.
Всъщност проучванията показват, че когато са направени правилно, тези тестове са около 99% верни, но има възможност за фалшиво отрицателни и фалшиво положителни резултати.
Фалшиво положителен тест за бременност означава, че резултатът от теста показва, че сте бременна, но всъщност не сте. В повечето случаи това означава, че тестът уж е открил хормона на бременността – човешки хорион гонадотропин (hCG), в урината ви, а в действителност в урината ви няма hCG. Понякога обаче може да има hCG в урината, дори ако не сте (или вече не сте) бременна.
За да бъде показан фалшиво положителен резултат от теста за бременност или в организма ви има hCG по медицинска причина, различна от бременност, или тестът не е направен правилно.
Обадете се на лекаря си за съвет какво да правите, ако получите положителен резултат, но знаете или подозирате, че не сте бременна. Той може да пожелае да направи кръвна картина, за да провери дали в кръвта ви не се открива hCG, или да препоръча други изследвания, за да изключи други здравословни проблеми.
Макар и рядко, домашният тест за бременност, който използвате, може да е грешен. Възможно е тестът да не е бил съхраняван правилно или да е бил повреден от топлина или вода. Възможно е също така да има дефект поради производствен проблем, но и това е рядкост.
По-вероятно е грешката да се дължи на неправилна употреба. Например може да сте изчакали твърде дълго, за да разчетете резултатите, или да сте изтълкували погрешно тестовите ленти, които понякога имат слаби линии. Те се наричат линии на изпарение и могат да се появят дори при отрицателни резултати. Истинските положителни резултати се показват като по-ярки линии.
От личен опит препоръчваме, когато тестът е със слабо видима втора линия, да изчакате ден и да повторите теста.
Друга възможност е да сте имали точен положителен резултат, при който в урината ви е открит hCG, но нивата на hCG да спадат. Това технически не е фалшив положителен резултат. Тестът е открил hCG, защото е имало такъв. Но реално резултатът е фалшив, защото вече може да нямате жизнеспособна бременност.
Това по-ниско ниво на hCG може да е признак за спонтанен аборт или химическа бременност. Химическата бременност се получава, когато ембрионът не се имплантира или не расте. Реално е много ранен спонтанен аборт. Възможно е също така да имате все още hCG в организма си след скорошен аборт.
Положителен резултат на теста за бременност може да получите и при извънматочна (ектопична) бременност. При извънматочната бременност ембрионът се имплантира извън матката. За съжаление, тези бременности не са жизнеспособни и се налага отстраняване на ембриона, за да се защити здравето на бременната и нейната плодовитост.
Още не сме свършили, скрол надолу
Подобно на получаването на положителен резултат от тест при ранна загуба на бременност, положителният резултат при извънматочна бременност не е истински фалшив положителен резултат, тъй като вие сте бременна, но бременността не може да продължи.
Съществуват различни медицински проблеми, които могат да доведат до фалшиво положителен резултат. Например положителният тест за бременност понякога може да показва моларна бременност. Това е рядко усложнение на бременността, което се характеризира с анормален растеж на клетките на трофобласта, които нормално съставляват плацентата. Това състояние възниква в резултат от неправилно оплождане на яйцеклетката.
Сред другите причини за фалшиво положителен тест са инфекция на пикочните пътища, някои видове рак на яйчниците и бъбречни заболявания.
Има лекарства, които също могат да създадат фалшив положителен резултат на теста за бременност. Сред тях са някои антиконвулсанти, лекарства против тревожност, антихистамини, диуретици, лекарства за химиотерапия, антипсихотици, лекарства за лечение на болестта на Паркинсон и метадон.
Ако получите положителен резултат от теста за бременност, винаги е добре да се консултирате с вашия лекар, особено ако смятате, че резултатът може да не е достоверен.
Лекарят може да направи трансвагинален ултразвук, за да потвърди визуално дали сте бременна, или не.
Ако прецени, че има проблем с теста, който сте използвали вкъщи, може да реши да назначи кръвен тест за бременност.
Тези кръвни тестове за бременност могат не само да потвърдят наличието на hCG в кръвта, но и да измерят колко е то.
Обикновено трябва да повторите кръвния тест за бременност няколко дни по-късно, за да се определи дали нивото на hCG се повишава или понижава. Тази поредица от тестове може да даде по-добра представа дали сте имали фалшив положителен резултат от теста за бременност, или той е бил случайност от самия тест.
Източник: Parents.com
