Помним със сълзи на очи (от смях) първата част на най-смешните неща, казвани от български жени по време на раждане.
Но решихме да ви попитаме отново във Фейсбук страницата ни: Какво говорехте (крещяхте) по време на раждане?
Не можем да се стърпим и да не ви споделим някои от коментарите*. Приятно викане! Така, де, четене!
*Запазен е оригиналният правопис.
Denica Atanasova
Всички крещят и/или шептят „не могаааа“, и се молят да ги „оставят“, всички до една! Още аз докато го крещях нещо странно ми звучеше, затова се заслушах след това в следващите посестрими - до една го повтаряха с различен тон и честота! И втория път беше същото
Мария Бончева
Бях секцио с пълна упойка. Ама като се събудих, така ги наредих, че питаха мъжа ми как се оправя с мен.
Mariana Vucova
„Искам упойка“ – „Не може моето момиче, имаш голямо разкритие, какво си чакала.....“ Беше обед, печаха си филийки и гледайки ме си хапваха. след едночасово напъване ми направиха епизиотомия, ама голям звяр бе, прибирал се и дойде доктора и каза: „Ще убием бебето, давайте секцио, викайте анестезиолога“. Че като напънах аз, стреснах се и след две минути Дзверо беше навън, а доктора се смееше с глас, че това винаги помагало.
Suzana Angelova
Не съм викала нито майка ми, нито някой друг, но си крещях с контракциите, защото така ми беше по-лесно напъването. На първото раждане имах и лекар, и лекарка ( беше между смените). Докторът ми направи забележка да не крещя - не боляло толкова. Питах го колко пъти е раждал, та знае колко боли. Докторската си умря от смях. Той май ми беше обиден малко после
Savina Anik Lazarova
На себе си между крясъците: „На ти сега, На! Нали беше много отворена, всичко се търпяло. Болка, какво толкова, упойки не ми трябват. А сега какво - просто си умирам, знам го, аз жива няма да изляза от тук и тва е, приключи се!“
Todorka Demireva
Крещях си нормално нечленоразделно. Само при първото раждане, когато акушерката ми казваше да напъвам по време на контракция, аз ѝ отговарях "Сега не мога, че ме боли, изчакай малко"
Нера Фелина
Аз не съм крещяла или говорила на други езици, въпреки, че с първото много болеше, но явно съм била под въздействие на шоуто, което спретна родилката на съседното магаре. Беше гласовита като оперна певица и ту виеше като линейка, ту скачаше да обикаля из стаята и едва я озаптяваха. Върха беше като закрещя: Гошоооо, мамка ти да ....бааа, като си правеше кефа, ти беше добре, а сега къде си бе, пръъъч! После се оказа, че горкия Гошо бил отвън заедно с други татковци и го скъсали от майтап. А майката, изненадващо, но се оказа тиха, скромна женица, която не помнеше какво е викала и много се срамуваше...
Elena Alexy
Допуснаха грешката да ми оставят телефона. звънях на мъжа ми през 10 минути да го заплашвам, а както се сещате и попсувах, че той е виновен за всичко, че ся аз страдам, че ме е оставил да се мъча, щото исках да бягам по принцип.... По едно време спря да вдига, но направи грешката да вдигне след час...
-Ма спиш ли бе говедооооо, гадина мръсна спиш а, спиш докато аз се гърча ли бееее..... и стана страшно
Malinova Olya
Че всичките ми роднини са адвокати (не са) и да ми дават наркотици
Mariya Novakova
"Това повече от 3 часа не мога да го издържа!" Акушерката беше в потрес как съм решила точно 3ч..., тя ми го разказваше впоследствие. Точно 3ч по-късно родих.
Ваклина Райчева
Със секцио пяхме руски романси със анестезиолога и двамата лекари
Nina Giddens
Ревях и молех мъжа ми да отиде да си вземе пистолета, за да ме застреля. Също так питах акушерките, дали не могат да бръкнат и да извадят бебето, не знам защо им стана смешно, и аз ми викам: “ама сериозно”.
Rada Mitova
Мисля че по едно време виках “искам наркотици!”
Гинка Златева
Акушерката ми каза да правя каквото ми дойде и аз си крещях на воля ( естествено раждане, без упойка ) . Помня, че преди да ме качат на магарето се молех да ме срежат, а като ме качиха и ми казаха при напън да си натискам към мен краката им казах “ вие нормални ли сте бе !? “ Посмяха се ... после помня само , че извиках “ Идвааа, идваааа “ и почна раждане . Малко след това се разкрещях да не ме пипат, а то никой не ме е пипал, главата се е опитвала да излезе .... Накрая излязох от залата и първите думи към мъжа ми бяха, че ние секс повече няма да правим никога и да си търси любовница
Анна Симова
С първото им обяснявах колко ми се спи (щото 26 часа не са малко), с второто крещях на акушерката: "Не ме пипай! Усещам, че ме пипаш, казах да не ме пипаш!! Дай да ти видя ръцете".
А с третото водихме диалог с акушерката:
Тя: хайде, маме, напъвай.
Аз: Не сега! Аз вече знам, на серии по три! Сега минаха трите!
Тя: А бе давай, че то почти навън, знайш ти!!
Tsvety Stapova-Ivanova
По време на второто раждане виках, че се отказвам
Ама не минА
Martina Razpopova
Секцио с епидурална. Помня, че казах на анестезиолога: “А бе какво е това, дето ми даде...мнооого е дооброоо.”
Marina Georgieva
Извиних се на доктора, че му стискам силно ръката над лакътя, а той ми каза: Няма проблем, мен са ме хапали, това не е нищо.
Vasilena Nikolova
След втората доза упойка (първата ме хвана, втората със силните контракции - не), викнах акушерката, че искам още упойка. Тя каза, че докторът е забранил, защото след малко ще се напъва и ражда. И аз извиках “ИСКАМ ДА ПРЕГОВАРЯМ С НЕГО”
Nadejda Rangelova-Boyadjieva
Аз тъй като раждах секцио, си говорих спокойно с доктора за пържоли, зреене на месо и какъв шев да ми направи - дали да е северняшки бод или нещо друго, щото по едно време почнах да усещам, сякаш бродерия ми правят
Lora Hadjieva
Секцио със спинална анестезия:
1.Болка няма;
2.Поведение:адекватно;
3.Разговор с екипа:нормален;
4.Тема на разговора: предстоящата проверка на болницата от Здравната каса.
Anna Branska
С дъщеря ми не помня да съм говорила, мълчах, търпях и родих. С близнаците обаче, които трябваше да са момче и момиче, след като излезе първият господин, вторият се обърна с краката напред и ми беше съобщено, че излиза и вторият момък, аз се противопоставих, че не може така, вече съм избрала имена и ми объркват плановете, хаххаха! Вече са големи момчета, с прекрасни имена, ама за онзи момент успяха да ме ядосат!
Polly Patrick Tetteh
Последното раждане беше нормално/не разбрах на кое точно му викат нормално/, без упойка, на две хапчета кокодамол . Виках и то на английски. Анестезиологът закъсня с епидуралната. Като дойде почна да ми говори някакви формалности, аз - I don't care, just do it.... Ама трябвало да чакаме 20 мин преди да използват упойката - аз крещейки are you crazy, I don't have such a time.... 20мин по-късно вече бях родила. След като всичко приключи ме питат как съм и аз: ГЛАДНА СЪМ и закуска ми донесоха акушерките
Iva Manova
Че се отказвам да раждам и че ще опитам друг ден (бебето било почти цялото навън, по думите на мъжа ми).
Darina Garcia
Аз не помня да съм казвала нещо, бях съсредоточена да направя всичко както трябва, но акушерката беше много весела, главата на бебето излиза, мъжът ми е с гола глава и тя:
- О, бебето има коса, не е като баща си!
Десислава Емилиянова
Аз нищо, секцио. Обаче едно момиче вечерта огласяше - Не, не мога, помощ, помощ мили хора ..помогнете...Аз си тръгвам.., край :))))) доктора - това не е лудница :))))) давай :))))
Aleksandra Andonova
Уф, при мен натурално раждане, без грам упойка,но само , като чух момичето до мен как викаше с пълно гърло ( роди бебе 4.200 ) и родих за нула време. Стисках ръката на един полу умрял студент от притеснение, целия потен с изцъклени очи.
Radina Bouws
Акушерката: Ето, вече се вижда косичката!
Аз: Какъв цвят е?
Тя: Ъъъъ... мокра е, не знам
Evelina Docheva
При първото крещях като заклещена, че искам да си ходя и няма да раждам, толкова ме беше страх,а при второто, че ще подскачам цял месец после от радост, че ми е олекнало. Без упойка и двата пъти, а и при второто крещях: докторе ще се испусна на леглото, при което той ми отговаря:ама Евелино ма нали за това си на такова легло (с някакъв специален плат който не бях забелязала),изпускай си се спокойно
Klimentina Benkova
Първото просто си псувах на ум и си виках: божеее, за какво ми беше да правя деца. Второто директно секцио и не съм викала. Но пък благодарих стократно на анестезиолога за вълшебния елексир, които ми даде и заради които бях ухилена до уши, докато ми порят корема
Кристина Шентова
Раждах и двата пъти секцио, но като се притесня много говоря и не чувам добре. Вторият път раждах при приятел на татко. Човекът влиза в операционната, аз съм се сдухала съвсем, бледа, трепереща и той ме пита "Бащата искаш ли да дойде", но реших, че за моя баща пита (нали са приятели) и му викам: "Ааа той си е на вилата, има някакъв проблем с доматите". Всички в залата бяха в шок, че съпругът ми си е при доматите, а не при раждащата му жена
Kalina Krasteva
Раждам близнаци, секциото е по спешност, децата са недоносени, а аз здраво съм се спекла. Доктора решава да разведри обстановката като се навежда над паравана и закачливо пита: И сега какво правим, ако са три?. Само се чух как викам с пълно гърло: ЩЕ СИ ГИ ГЛЕДАШ! Осем месеца ме убеждаваше, че са две!.
Simona Plamenova Rangelova
Когато по време на раждането на второто (син мамин), на предпоследния напън главата му застана в най-широката си част наполовина навън - наполовина вътре, и заедно с нея вътре бяха и ръцете на доктора, и на акушерката, а аз крещях: Излизайте оттам всички ВЕДНАГА, да ви е*а майката!!!”
Evelina Mitrova
Секцио със спинална упойка. Сигурно съм била много досадна, щото по едно време АГто каза "Абе Еве, мога ли да те помоля да млъкнеш малко, че ние тук работим". На второто секцио си мълчах.
Julia Grozdanova
Аз раждах секцио с епидурална. Слушах музика, готини лафове на екипа "Виж се какво ми даваш? "Как да я зашия така?" и започнаха да ме болят зверски гърдите. Анестезиологът ме пита "Искаш ли да те приспя" и аз "А, не! И да си умра без да разбера кой е виновен?"
Maya Harrigan
Никога не съм си представяла, че ще съм от тези раждащи, които викат. Отказах упойка, но главичката на бебето не беше в оптимална позиция в таза и като дойдоха напъните, ме болеше много. Чух се да викам, просто не можех да се контролирам. Това, което ме впечатли, беше силата и продължителността на стоновете! След 20 години пушене не знам този дроб откъде изкарваше толко въздух. На следващия ден се чувствах неудобно пред мъжа ми, който беше с мен по време на раждането и го попитах: “Ти сега какво мислиш за мен?” А той ми отговори: “Аа, не се притеснявай. Като бях в армията, се придвижвахме в конвой и един войник стъпи върху мина и беше разкъсан. Червата му висяха от корема и той криво-ляво си ги посъбра. Но той крещеше точно така като тебе... Малко преди да умре.”
Eva Makedonska
По-интересното при мен беше, какво ми говореше анестезиолога: Аз: Ще умра, ще повърна в маската умирам, много ме болииии.......Той: Не ме излагай сега, моля те, не може да те боли: КОРЕМЪТ ТИ Е ВЕЧЕ РАЗРЯЗАН
Полина Григорова
Час преди раждането: А то не е страшно, не боли чак толкова, гък няма да кажа, аз имам висок праг на болка. Час по-късно – нещо подобно на дет метъл парче, с цяло гърло и тъкмо когато съобщих, че не мога повече , то реши да излезе после бях прегракнала 2 дена...заради високия праг на болка….
Galena Qnkova
Псувах, блъсках, накрая казах че умирам (бях сигурна в това) и той взе че се роди.
Юлияна Неделчева
Ще го удуша! Само да излезе и ще го удуша! – аз, по време на второто раждане. Излезе ТЯ, отново ТЯ и акушерката с нея в ръцете – чудесно момиченце! Аз – не може да бъде!!! (Чаках, исках момче). А тя, акушерката – Е, ти ще ми кажеш, че не може! Аз го държа в ръцете си... тя: не можело! ... къде ме върнахге... Сега това същото момиче момче е в девети месец и ще ме дари с внук! След две дъщери и една внучка от голямата ми дъщеря вече е време за едно момченце все пак.
Dani Simeonova
С първото всички майки го отнесоха, всички бащи, мъжа ми и той, как може това говедо да ми причини такова нещо. С второто, по спешност в 8 м, решиха да ме режат, сложиха ми спинална и като се ухилих до ушите и казах, че искам да ми направят корема плосък и без това са ме разпорили, иначе няма да им платя, защото не са си свършили работата.
Teodora Kostova
Не, не мога повече! Тръгвам си! (извикаха друг анестезиолог да ме държи, че щях да стана от магарето) после се извинявах! Ама къде срам, къде смях..
Яна Левенова
Бях секцио,но през цялото време питах анестезиолога дали всичко е наред с бебето,той ми отговаряше, че всичко е наред, но аз не млъквах. Накрая май му писна и така ме успокои, че цял ден бях като в сън.
Polly Troyanova
С първото раждане секцио. И му викам на доктора дай да гледам, махни го този чаршаф. А той ми каза да не им преча да работят и да си трая. Опитвах се са видя нещо през продупчения държавен чаршаф, обаче нищо не стана. Слушах новините в 8 сутринта и се молих да не падна от масата, че беше, страшно ръчкане и клатене.
Vessela Dimitrova
Епидоралът е велик. Не съм викала изобщо, лафчета цял ден с първата. Втората се роди през пролетната ваканция в събота. Всички старши лекари бяха ваканция тази седмица. На анестезиолога му беше първи ден, треперещи ръце, толкова притеснен. Как да викам, успокоявах го. Take your time. Повече от 30 минути докато ме върже. Упойката ми подейства на едната страна на тялото, изтръпна, другата изцяло чувствах болка. Но търпимостта, охках отвреме навреме. И машината за пулса на бебето до мен. По едно време пулса се качва, 10 човека влизат в стаята, бързо се приготвя раждането. Бебето уморено. Липсват щипките и лекарката се обърна да се кара на сестра защо не подготвила всичко както трябва. Аз напъвам и то излезе. Лекарката докато гледа назад. Явно най вече адреналинът помогна.
Polina Masri
Първият път раждах в Швейцария на френски, сега вторият път в Дания, на английски. Само при първото раждане последния напън „О, Господи“ на български, което не съм сигурна, че е било така. Иначе си правих майтапи с тях, даже между контракциите се хилихме дали ще го устискам да се роди на 11.11. Не го стисках грам и се роди в 00:18 часа на 11.11.14Второто раждане (преди точно 3 месеца) с предизвикване, малко кофти работа, на български не проговорих с лекарите обаче. Би било интересно на майчин език да раждам, ама не мисля след 2 момчета да пробвам за 3то дете, че още едно мъжко... страх лозе пази.
Магдалена Петрова
Големият ден, преди 2 години. Живеехме в Белгия, по план трябваше да родя нормално, но ме приемат по спешност, започват да извършват нужните процедури и в един момент сестрата ме пита дали ме боли и аз естествено на български „боли, боли, болии“, преведоха и, но в крайна сметка я научих и тя да казва „боли, боли“. в крайна сметка се наложи секцио и не можах да я науча на повече български думи.
Etka Violetka
Изкуствено предизвикани контракции (преносвах) и виках „умирам“. После епидурална и 1 час не знам къде съм била, но се събудих права, до акушерката и и говорех „не бе, няма проблем. Следващия път идваш с нас на къмпинг“. После по спешност секцио. Там крещях, че усещам как ме режат а анестезиолога ми каза „ох, момиче ще ти дам визитката на един психиатър” е последното което помня...
Още не сме свършили, скрол надолу
И един мъж за финал:
Dimitar Georgiev
В някаква книга преди години четох, че при изтезание на човек, границата на болката е премината, когато той започне да говори на родния си език. А започне ли да вика майка си, вече е прекършен.
Присъствал съм два пъти на раждане, като от нашата и съседни стаи се крещеше Мамо. Не мисля, че нивото на болка може въобще да се осъзнае от друг човек.
Първо трябва да направим уговорката, че всяко раждане е естествен процес – без оглед на това дали майката е приела някакви обезболяващи медикаменти или не. В случая, когато казваме “естествено”, говорим за раждане без такива.
След като стана ясно, какво означава “естествено раждане” за целите на текста, можем да продължим и със самия него. А той по същество включва информация за това какви предимства и какви недостатъци има раждането със и без упойка.
Това може да е полезно, когато бременната жена изготвя своя план за раждане и взема решение за някои важни моменти от целия процес. Разбира се, ние рядко имаме пълен контрол над процеса, но това е един съвсем друг текст.
Каквото и решение да вземе бременната жена, какъвто и план за раждане да изготви, най-важното от всичко е нейният избор да е информиран и да има доверие на екипа, с който ще протече раждането ѝ.
Мрежа за съвременна родилна грижа повдига за пореден път темата за злоупотребата с цезарово сечение. В България процентът на оперативното раждане само се повишава, за да достигне почти 50% и да е на едно от челните места в Европа и света.
От своя страна различните проблеми с очите на бременните жени често стават причина за цезарово сечение. Можем само да предполагаме колко често, тъй като тук подобна статистика не се води и анализира. Както ще стане ясно и от преводната статия, в професионалните среди „цезарово сечение за късогледството“ отдавна се счита за градска легенда. Не и в България. У нас все още бременните с късогледство се насочват за консултация с офталмолог, който да определи начинът им на родоразрешение. И все още немалко жени раждат със секцио, само защото имат офталмологична диагноза.
Във времето, когато в цивилизования свят се води битка за намаляването на честотата на цезаровото сечение, когато не е абсолютно необходимо, ние не просто подценяваме значимостта на този проблем, но и сме се превърнали в един от лошите примери. Настоящият текст е за това.
Бременността може да даде отражение върху очите и това се случва понякога. Но препоръката жените с късогледство да раждат със секцио, за да предпазят зрението си, е остаряла и ненужна.
През 2015 г., 21% от ражданията в света са чрез цезарово сечение1, което е двойно повече в сравнение с цифрите преди две десетилетия. Когато има медицински показания, секциото спасява животи. Но все пак то представлява сериозна операция и е съпътствано от многобройни рискове, включително смърт на майка, кръвоизлив, руптура на матката и, при последващи бременности, мъртвородено или недоносено бебе. Съответно, от години се полагат усилия да се разбере каква е причината за тази тенденция и да се идентифицират жените, при които интервенцията не е необходима.
При жените с късогледство – т.е. тези, които се затрудняват да виждат далечни обекти в резултат от това, че окото им е с дълга предно- задна ос, лещата им е удебелена или роговицата им е твърде извита – има непропорционално висок брой цезарово сечение, особено в Източна Европа. Учени от Университетската клиника Риека в Хърватия, например, са установили, че за период, покриващ 10 години от дейността на болницата, при жените с късогледство е било 1.5 пъти по-вероятно да родят с операция в сравнение с жените, които нямат късогледство. За жените, на които са изписани най-силните лещи, има почти четири пъти по-голяма вероятност от раждане с цезарово сечение.
Смятало се е, че по време на родилните напъни, жените с късогледство може да са изложени на риск от отлепяне на ретината. Това е състояние, при което ретината се отделя от слоя под нея, в дъното на окото, което от своя страна води до перманентна загуба на зрението или до слепота. Въпреки това, от гледна точка на механиката или физиологията, няма връзка, която да подкрепя това, казва Самер Елшербини, очен хирург в болницата „Уоруик“ в Обединеното кралство. „Това е широко разпространен мит“, убеден е той.
Този мит продължава да съществува поради няколко причини. Хората, които имат късогледство, могат да имат по-тънка ретина, която може да се разкъсва по-лесно, ако има някакви промени в гелообразната материя вътре в окото, която се нарича стъкловидно тяло, което да доведе до отлепяне. Но, както обяснява Елшербини, въпреки че венозното налягане в окото се увеличава, когато жената напъва по време на раждане, това налягане няма ефект върху стъкловидното тяло.
Бременността може да предизвика промени в очите и зрението заради колебания в нивата на хормоните, метаболизма, кръвоснабдяването и имунната система. Тези промени могат да доведат до засилено удебеляване и изкривяване на роговицата, което изменя зрението. Поради тази причина, като цяло оптометристите препоръчват бременните жени да не правят нови очила преди да са минали няколко седмици след раждането и да отложат с няколко месеца решението за извършване на лазерна корекция на зрението – процедура, при която лекарите използват лазер, за да променят формата на роговицата.
Някои лекари също така съветват жените да избягват забременяване в годината след лазерната операция или да отложат тази корекция на зрението за периода след като вече са родили децата си. Но тези съвети може би са остарели, казва Алехандро Фернандес-Монтеро. Той е лекар специалист по трудова медицина в университета Навара, Испания. И през 2017 г. открива, че жените имат по-нисък риск от развитие или влошаване на късогледството по време на бременност3.
По време на раждане жените често са насърчавани да изпълняват маньовъра на Валсалва – силно издишане при затворени дихателни пътища – за да увеличат налягането в гръдния кош и стомаха при напъване (бел. прев. т.нар. дирижирано напъване). Това увеличаване на налягането не причинява отлепяне на ретината, но може да доведе до спукване на капиляри в очите и да окаже въздействие върху зрението – състояние, което се нарича ретинопатия на Валсава. Това състояние обаче не е тежко и обикновено преминава от само себе си.
Дори на бременните жени с установени преди това проблеми с очите като диабетна ретинопатия, състояние, причинено от високи нива на захар в кръвта, което уврежда ретината, не се препоръчва рутинно цезарово сечение, казва Джанет Сънс, специалист по заболяванията на ретината и медицински директор на Центъра за рехабилтация на зрението Ричард И. Хувър в Таусън, Мериленд. Този съвет се отнася и до жени, при които заболяването е в по-напреднал стадий, когато абнормните кръвоносни съдове могат да доведат до кървене или отлепяне на ретината. „Няма достатъчно силни научни доказателства за това тези жени да раждат със секцио“, казва Сънс.
Но липсата на доказателства не предотвратява много жени с очни проблеми да раждат с цезарово сечение. Трудно е да се посочи точна бройка, но през 2010 г. учени от Полша отчитат, че 2% (100 от 4895) от ражданията със секцио, извършени между 2000 и 2008 г. във Втора университетска болница „Д-р Ян Бизиел“ в Бидгошч са били извършени вследствие на писмена препоръка от офталмолог. При почти половината от случаите, единствената причина за процедурата са били проблеми с очите. И най-често посочената от офталмолозите причина е била късогледство.
В момента се полагат усилия да се намали броя на ражданията с цезарово сечение заради заболявания на очите. През 2003 г. след резултатите от проучването в Хърватия, което показва, че почти 40% от жените със силно късогледство раждат с цезарово сечение, директорът на болничното звено по акушерство и гинекология, Олег Петрович, променя политиката на болницата. Така силното късогледство само по себе си не е достатъчна причина за оперативно раждане.
За да гарантира, че това решение не води до отрицателни последствия за заболяването на очите на жените или за техните раждания и бебета, Петрович провежда второ проучване между 2003 и 2007 г., в което участват 240 жени. Неговият екип показва, че независимо дали жената има слабо, средно или силно късогледство, промяната на политиката не увеличава броят на усложенията по отношение на очите5. През 2015 г., Университетската болница в Търнава, Словакия, също спира да извършва цезарово сечение по офталмологични причини. Между 2010 и 2014 г., преди да бъде въведена новата политика, цезарово сечение заради проблеми на очите като късогледство са представлявали 1.8% от всички операции в болницата6.
На някои места обаче тази практика остава разпространена. Като например в селските региони и малките болници в Румъния, където и лекари, и пациенти са свикнали с тази практика, казва Корина Табан, офталмолог в детската клиника „Д-р Виктор Гомоиу“ в Букурещ. АГ лекарите, които са запознати с проблема, трябва да образоват своите колеги, казва Петрович. Разбиването на погрешната връзка между късогледство и цезарово сечение, казва той, „може да доведе до намаляване на броя и честотата на секциото в световен мащаб и същевременно да подобри смъртността и заболеваемостта при майките и бебетата“.
doi: 10.1038/d41586-019-01108-7
Тази статия е част от Nature Outlook: The eye, независимо издание.
Препратки:
1.Boerma, T. et al. Lancet 392, 1341–1348 (2018).
PubMed
Article
Google Scholar
2. Loncarek, K., Petrovic, O. & Brajac, I. Int. J. Gynecol. Obstet. 85, 287–288 (2004).
Article
Google Scholar
3. Fernández-Montero, A., Bes-Rastrollo, M., Moreno-Montañés, J., Moreno-Galarraga, L. & Martínez-González, M. Á. Eye 31, 1085–1092 (2017).
PubMed
Article
Google Scholar
4. Socha, M. W. et al. Ginekol. Pol. 81, 188–191 (2010, in Polish).
PubMed
Google Scholar
5. Petrovic, O. et al. Gynaecol. Perinatol. 18, 13–16 (2009, in Croatian).
Google Scholar
6. Psenkova, P., Bucko, M., Braticak, M., Baneszova, R. & Zahumensky, J. Int. J. Gynecol. Obstet. 142, 23–27 (2018).
