fbpx
Раждане

Що е то епизиотомия?

22 октомври 2019

Илона Нешкова – акушерка в акушерски кабинет "Зебра", ни разказва за онова "непоискано добро" – епизиотомията. Тази процедура се смята за стандартна практика по време на естествено раждане на много места у нас. По света, оказва се, не е точно така. Но в България липсва ясна статистика, с която да стане ясно каква е честотата на извършване на процедурата. Затова ни е интересно дали по време на вашето естествено раждане ви е направена епизиотомия. Може да отговорите на страницата на Майко Мила! във фейсбук. А преди това – ето какво казва професионалистът за епизиотомията.


Тези дни бях на акушерско събитие, където гостите – акушерки от Великобритания – бяха поканени да споделят колко често използват/са използвали епизиотомия в практиката си. Ким, акушерка от 16 години, каза, че е правила всичко на всичко 2 епизиотомии и въпреки това не е виждала разкъсвания от 3-та и 4-та степен. След нея Трейси, акушерка от 29 години, сподели, че е правила 9 епизиотомии, а големите разкъсвания, които е виждала, се броят на пръстите на едната ѝ ръка. Накрая се включи Шийна – тяхната колега с най-дълъг и доста различен от тях опит. Шийна е практикувала във времето, когато епизиотомията е била препоръчителна за първораждащите жени и е правена рутинно на всяка пациентка, която ражда първото си дете.

Това е практика, която дълго време е била препоръчителна в родилните домове по цял свят, но с времето редица научни изследвания са доказали, че рутинната епизиотомия не просто с нищо не подобрява резултатите от раждането, но и може да се окаже вредна в дългосрочен план за здравето на жената. 

Какво представлява епизиотомията? 

Епизиотомията е хирургически разрез на перинеума, целящ да разшири входа на влагалището. Прави се с ножица или скалпел по време на контракция, в периода на прорязването на главата на бебето.  За пръв път е препоръчана за рутинна употреба от Джоузеф ДеЛий през 1920 г. на събрание на Дружеството на акушер-гинеколозите в Чикаго, САЩ. Сред описаните от ДеЛий ползи били скъсяването на втори период на раждането (периода с напъните), намаляване на кръвозагубата, предпазване на тазовото дъно, превенция на пролапса на матката и намаляване на краткосрочните и дългосрочните рискове за бебетата.

След така описаните ползи, много лекари останали силно заинтригувани, а епизиотомията бързо станала част от рутината в обгрижването на раждащите жени. Сред предполагаемите ползи били добавени и по-лесното възстановяване на тъканите, сравнено със спонтанните разкъсвания, по-малко болка за жените в периода след раждането и намаляването на броя на големите (3-та и 4-та степен) разкъсвания. За бебето се смятало, че епизиотомията е превенция на асфиксията, травмите на черепа, мозъчните кръвоизливи и изоставането в растежа, както и намаляването на случаите на раменна дистокия.  

В последвалите вече почти 100 години обаче, наблюденията и научните изследвания върху тази практика са доказали, че всички предполагаеми ползи за жените и бебетата са много неясни и несигурни. В днешно време рутинното използване на епизиотомия категорично не се препоръчва и то е заменено с политика на селективна/рестриктивна епизиотомия, като кога да бъде приложена е оставено на преценката на лекаря/акушерката. Последното, разбира се, е много проблематично и честотата на използването на епизиотомия варира в много големи амплитуди както между държавите, така и между отделните болници. В голямо проучване, опиращо се на данните от Euro Peristat от 2010 г., става ясно, че тези разлики са наистина драстични, като най-висок, над 60%, е делът на епизиотомията в Кипър (75%), Португалия (72.9%), Румъния (68.2%) и Полша (67.5%), а най-нисък, под 10%, в Дания (4.9%), Швеция (6.6%) и Исландия (8.4%). 

През 2018 г. Световната здравна организация (СЗО) издаде обновеното си ръководство „Грижи по време на раждане за позитивно преживяване“, в което епизиотомията е обявена за непрепоръчителна и е написано: „Не се препоръчва рутинното или свободното използване на епизиотомия при жени, които са започнали спонтанно вагинално раждане.“ Редица големи професионални организации се придържат към този подход към приложението ѝ. The National Institute for Health and Care Excellence (NICE) в Обединеното кралство в последното си ръководство за грижи по време на раждане пише: “Не прилагайте рутинна епизиотомия по време на спонтанно вагинално раждане.” Американският съюз на акушер-гинеколозите също е категоричен: “Препоръчва се рестриктивно приложение на епизиотомия, вместо рутинно” и окуражават употребата на топли компреси в периода на напъните за намаляване на травмите на перинеума.

Остава да се изяснят ситуациите, при които рестриктивната употреба на епизиотомията е оправдана, което, разбира се, е въпрос на допълнителни изследвания и анализи. Например, на повечето места инструменталното раждане е една от тези ситуации, но все повече лекари се опитват да я избягват дори и при такива условия. 

Къде е България? 

За всеобщо съжаление събирането на данни не е силната ни страна, когато става въпрос за здравеопазване и по-конкретно родилна грижа. Липсата на официална статистика прави коментара ми върху нашата ситуация невъзможен. Въпреки това, на базата на личния ми опит и всекидневното общуване с раждали жени бих могла да предположа, че положението ни клони по-скоро към споменатите по-горе страни от Южна и Източна Европа, отколкото към скандинавските държави.

Спокойно мога да кажа, че честата употреба на епизиотомията, заедно с насаждания у жените ужас от потенциални големи разкъсвания по време на нормално раждане, са сред водещите причини процентът на цезаровото сечение в България да достигне 45% и да продължава да расте

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross