Какви са правата ни като бременни? По този въпрос в поредния епизод на „Майко мила, БЕБЕТО!“ ще чуете отговор от д-р Мария Шаркова, адвокат по медицинско право и управляващ съдружник в адвокатско дружество „Шаркова и партньори“.
Оказва се, че и бременната е човек, и тя права има, а по време на раждане даже е вменяема, представяте ли си?! От професионалния си опит Шаркова обобщава, че например вербалното насилие по време на раждане в България се приема за нещо нормално, а не е.
В епизода уточняваме кога трябва да кажем на работодателя за бременността си. Има ли разлика, ако жената провежда инвитро процедури и кога е добре да се консултираме с юрист, преди да подписваме документи?
Какво се случва в болницата и какви са правата на жената там? А когато се роди бебето, чие е – на болницата, щом е на нейна територия, или си е на родителите? Адвокат Шаркова разказва за куриозни случаи от практиката си.
Говорим си и за присъствието на партньора по време на раждане и защо това в някои болници е платена „медицинска“ услуга. Мария Шаркова говори за най-честите нарушения и към кого да се обърнем и къде да сигнализираме, ако правата ни са потъпкани.
Гледайте епизода:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
В поредния епизод на видео поредицата ни „Майко мила, БЕБЕТО!“ ви срещаме с Мария Йонова – консултант по детски сън и хранене. Сънят е едно от най-важните неща за детето, но и за родителите, които обикновено в първите месеци никак не се наспиват.
„Спи, когато и бебето спи“ е почти народна мъдрост, но как се получава тази работа!? Мария Йонова отговаря на въпроси като:
Колко спят новородените, трябва ли да ги будим, кога настъпват първите промени в съня? Кога бебето разбира, че има ден и нощ и става подвластно на тази смяна?
Ще разберете и дали бебето ще спи повече, ако „много го уморим“. Къде трябва да е детето – в същата стая с родителите, може ли да спи в леглото с тях и кога да го отделим в съседната стая?
В епизода засягаме и темата с регресията на съня и защо в определени случаи е добре бебето да се събуди. Каква е ефективната рутина преди заспиване и как да приобщим бащата в този ритуал?
Към финала на разговора засягаме и темата за съня на по-големите деца – наспиват ли се учениците и как им влияе ранното ставане за училище.
Гледайте епизода:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
От предишния епизод с д-р Райна Стоянова – специалист ендокринолог – разбрахме, че бременната жена се чувства като жена в постоянен предменструален синдром. В един момент обаче тази жена ражда и нищо не се оправя с магическа пръчка. Хормоните все така бушуват, новата майка първо плаче, после веднага започва да се смее.
Затова в новия епизод с д-р Райна Стоянова коментираме има ли как да се постигне хормонален баланс след раждане – трябва ли да им баем на хормоните, или те САМИ СИ ПРЕЦЕНЯТ кога да се регулират. И защо въобще стигаме до този хаос с хормоните? Колко е важна в този момент подкрепата за жената от близките и партньора ѝ?
Разговорът продължава за кърменето от хормонална гледна точка. Ще разберете и кога се връща менструацията след раждането.
Говорим за често срещано явление след появата на бебето – косопад при майката. Д-р Стоянова обяснява при какви обстоятелства да посетим ендокринолог след раждане.
За финал, след като сме спокойни за хормоналния баланс, поглеждаме към принципите на дълголетието. Можем ли да остаряваме красиво и какво означава longevity?
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Какво представлява алергичният ринит и има ли спасение от него – за това говори д-р Кирил Пеев, специалист УНГ болести в УМБАЛ „Св. Анна“ – София. От епизода ще разберете, че засилената употреба на изкуствени вещества води до алергия към естествените.
И още:
Ще чуете дали е добре да се дезинфекцираме при всеки досег с околната среда, или можем да си спестим шишето дезинфектант дневно.
Д-р Пеев обяснява и как да различим хрема от алергичен ринит и друг вид хрема. Отговаряме си и на въпроса има ли наследствена предразположеност към алергиите? Даже и за сливиците го питаме – да ги махаме или да си стоят?
Добре ли е да се пръскаме със спрей за нос всекидневно и какъв спрей помага при алергични състояния? Ами ако става дума за бременна жена – какви капки и спрейове за нос може да ползва и какви да избягва, защото може да се развие пристрастеност?
От специалиста ще разберете дори кой конкретно спрей помага при алергия и други състояния с хрема заради съставките му, една от които е наричана „природен антихистамин“. Накратко, говорим си има ли измъкване от болестта на 21. век: АЛЕРГИЯТА. (Само на вас казваме – да, има.)
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Кои са реалните причини, които задържат служителите в едно работно място и кои – напротив – отблъскват и водят до напускане? Как изкуственият интелект ще промени човешкия ресурс и има ли място за тревога? А каква е ролята на жената – като майка, успешна в кариерата си и партньор в личния живот – и защо въпреки магическите ѝ способности на свръхгероиня, тя често е жертва на дискриминация в работата?
По тези и още сходни теми Красимира Хаджииванова разговаря с Милена Илиева, HR директор в Updata One. От епизода ще разберете и как Updata One успява да обедини 500 души екип с различен бекграунд. И какво е общото между различните култури и вярвания, както и с какво хората са си взаимно полезни.
Милена Илиева дава и препоръки към родителите на тийнейджъри – как да ги държат ангажирани и добре ли е да започнат работа вече. Тя анализира и професионалното поведение на различните поколения и обяснява защо оноа, което е приложимо за милениълите, не действа при поколението Z.
Гледайте разговора с Милена Илиева тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
В поредния епизод от видео поредицата ни „Майко Мила, БЕБЕТО!“ д-р Бояна Петкова – педиатър и лекар с опит в лечението на детски заболявания и проследяване развитието на децата – засяга ключови теми, от които обществото обикновено настръхва полюсно и сън не спи!
Ако гледате епизода, ще разберете защо е важно да се спазва ваксинационният календар и как работи имунитетът. Ще научите как организмът разбира дали нещо е заплаха за него.
Д-р Бояна Петкова обяснява смисъла на ваксините, а именно – да заобиколим разболяването. Може ли да правим варицела парти на детето, или по-скоро това би се получило зловещо? Ще ви стане ясно (от очевидно сигурен източник) дали може, или съвсем не може да се ваксинират бременните. Ако може – за какво.
В епизода акцентираме и върху рисковете от употребата на антибиотици като бонбонки. Ще чуете и за стрептококите и защо понякога малко след като е приключило с приема на антибиотика, детето пак се тръшва.
Кое по медицински показатели е висока температура (освен че дори на родителите им става зле) и как да действаме при фебрилен гърч.
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Понеже многократно си представяхме как виждате някоя от хилядите ни – коя от коя по-интересни статии, отваряте я и – о, ужас!
А не е като да не ви се чете. Просто имате да пуснете пералня, да накърмите бебето (може би в обратен ред, особено ако ревът на детето вече се чува пет етажа нагоре и три надолу), да измиете чиниите, да изгладите 564 ризи, да стерилизирате шишета…
Или просто да се отпуснете на дивана и да си гледате кефа в майчинството или извън него (както много НЕмайки и татковци, например, си представят отглеждането на дете у дома).
А може и нашата свръхинформативна, мега забавна или отчайващо реалистична статия/интервю/коментар да ви хваща вече в работна среда, зарината от отчети, дописки, преписки и разписки. Знаем ли и ние!? Навсякъде сме способни да ви видим, мили майки (и други хора). Във всички ситуации обаче подозираме, че може невинаги да ви е удобно да четете.
Понеже сме се появили по-скоро в подкрепа и за да сме емпатични, решихме да ви улесним живота. А и защото искаме да сме в час със съвремието, въпреки че може за едни поколения да сме лели в разцвета на отиващата си младост. Заради всички тези причини,
Влезе в сайта на Майко Мила и дори превзе гласа на Красимира Хаджииванова.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всички статии може не само да прочетете (евентуално), но и да СЛУШАТЕ! Разбира се, не ги чете самата Красимира, а нейна изкуствена версия. Затова понякога може и да чуете тук-таме неправилно ударение. Иначе ви уверяваме, че реалната Красимира знае кое къде се поставя като акцент. Добрата новина е, че по гласови данни AI и истинската Хаджииванова почти не се различават.
Аудиофайл ще откриете под снимката на всяка статия. От нас е звукът, от вас – натискането на Play бутона. Така че волумето на маХ (освен ако не сте със слушалки!) и станете И слушатели на Майко Мила!
Материалът е създаден с подкрепатa на Moto-Pfohe и Volvo.
Качваме се в колата заедно с един от най-успешните български автомобилни състезатели – навигатора Янаки Янакиев, който в момента е част от екипа на Safety Driving Academy. С него говорим за хората, пътищата и автомобилите и междувременно получаваме някои важни уроци за кормуването и поведението ни на пътя.
Още не сме свършили, скрол надолу
... и още много интересни и полезни неща за шофьорите и шофирането, разказани от човек, посветил живота си на автомобилния спорт и високите скорости.
Материалът е създаден с подкрепатa на Moto-Pfohe и Volvo. Благодарим им за чудесния автомобил, който ни предоставиха, за да заснемем това видео.
Безопасността на децата зависи не само от столчето – тя започва още от самия автомобил. Съвременните технологии вече играят ключова роля в защитата на най-малките пътници. Най-новото електрическо Volvo EX90 е доказателство за това – най-безопасното Volvo, създавано някога. Моделът е оборудван с усъвършенствани сензори, камери и LiDar – технология, която вижда заобикалящия свят с изключителна точност, дори в тъмното или при лоши атмосферни условия.
Особено важна е и иновативната система за разбиране на водача, която следи внимателно за признаци на разсейване, сънливост или неадекватно поведение зад волана. Ако е необходимо, автомобилът може сам да забави, да спре и дори да извика помощ. Неслучайно тази система е отличена от списание TIME като едно от най-добрите изобретения за 2024 г.
На 7 март в София предстои седмото издание на ONE NIGHT STAND. На сцената на Зала 1 на Националния дворец на културата отново ще излязат 7 жени и ще разказват своите впечатляващи истории. Билетите, доколкото такива все още са останали, са в мрежата на EPAYGO.
Журналист, над 15 години отразява и анализира политическата и съдебната власт в България. Завършила е Софийския университет, носителка е на поредица журналистически и правозащитни награди. Работи във вестник „Капитал“.
Юрист, издателка на настолни игри (Карти срещу българщината), майка на две деца и отскоро успява да дразни партийни членове и лакеи с политическа сатира и видео коментари в социалните мрежи. Звезда в TikTok. Вярва в демократичните ценности и свободата и се опитва в малкото си свободно време да разяснява тези идеи на достъпен и интересен език за по-младите от нея. Говори пет езика, а ако броим сатирата – шест.
– Как стана така, че сте част от One Night Stand 2025?
Няколко седмици след мое гостуване в „Преди обед“ по bTV ми звънна мистериозен номер. Жената със звънък глас се представи като Оля Малинова. Аз вече бях слушала този глас многократно и нямаше как да не се сетя кой звъни. Обясни ми за One Night Stand и ме покани. Каза „Разбирам, че тази покана може да e шокираща, затова си помисли 1–2 дни и ми се обади“. Аз веднага знаех, че искам да приема. Обожавам стендъп комедията и нямаше как да откажа.
– Ако трябва да ни разкажете нещо смешно само с емоджита, как би изглеждал този „разказ“?
– На какво се смяхте много напоследък?
На тригодишния ми син, който говори много, измисля обяснение за всичко и заради усилията, които влага в аргументацията, често му позволяваме да мине между капките. Това ораторско старание следва да бъде възнаградено. Последния път когато беше болен много държеше баща му да му забърше сополите. Обясни, че иска баща му да го направи, защото „мама не е почитател на такива занимания".
– А какво може да Ви накара да Ви „замръзне усмивката“?
Много добър стендъп.
– Представете си, че имате възможност за one night stand с една историческа фигура – коя ще е тя и за какво ще си „говорите“ цяла вечер?
Бих прекарала време с Чингис хан, за да видя дали имаме и други общи неща освен твърдението на мъжа ми, че рано сутрин съм била войнолюбива като него.
Карикатурист, изключително забавна и лъчезарна. Има собствена книга. Майка на три деца, като градските слухове са, че последното е родено с инвестиционна цел, за да не спира да рисува забавни сцени от живота ѝ. Обича да преподава рисуване.
– Как стана така, че сте част от One Night Stand 2025?
Стана така, че Елисавета ми се обади да ме пита дали искам, аз отговорих изчерпателно с „Ъъъъъъъъъ“, тя каза „Супер, правим го!“. Истината е, че веднъж само съм си помисляла какво би станало, ако се кача аз на тази сцена, и се оказа, че визуализирането всъщност работи!
– Ако трябва да ни разкажете нещо смешно само с емоджита, как би изглеждал този „разказ“?
Това няма да го разберете сега, но като дойдете да ме слушате – ще!
– На какво се смяхте много напоследък?
Щях да кажа на парламента, но на него вече плача, та последно се смях на сторито на големия ми син в Instagram.
– А какво може да Ви накара да Ви „замръзне усмивката“?
Блеснал сопол от носа на малкия ми син в понеделник сутринта.
– Представете си, че имате възможност за one night stand с една историческа фигура – коя ще е тя и за какво ще си „говорите“ цяла вечер?
Леонардо Да Винчи, моят идол. Ще си говорим за рязкото вдъхновение за проекти, които рязко се забутват под килима и как да успеем да ги довършим десет години по-късно.
Основателка на Майко Мила и Оле Мале. Част от „Три жени на микрофона“. Участва във всичките ONE NIGHT STAND събития до момента, любима на истинските българи. Образователната система в България, хорото в ледени реки и елементарните човешки отношения в хипермаркета и метрото са сред любимите ѝ теми на разговор. Тази година от сцената тя ще ви отведе на вълнуващо пътешествие из дебрите на Шенген.
Телевизионна водеща и интергалактическа звезда от Варна, каквото и да кажем за нея, все ще е малко. Или повече. Едно е сигурно, на 7 март ще ви спука от смях!
Вече депутат, все още майка на три деца, а преди това какво ли не, включително основателка на Майко Мила и Оле Мале. Тя е част от ядрото на ONE NIGHT STAND и се качва на сцената на зала 1 вече за емнайсти път, както би казала Оля. Истинска ветеран на хумора, сатирата и предизборните кампании.
Водеща ще е Йоана Станчева – причината да се роди ONE NIGHT STAND, а също и много български бебета. Йоана е акушерка. Преди да открие призванието си, тя се занимава с организирането на събития, но раждането на първото ѝ дете я кара да разбере, че иска да поеме по друг път и завършва Медицинския университет в София.
– Как стана така, че сте част от One Night Stand 2025?
Един ден ми се обадиха от щаба и казаха: „За съжаление, трябва да въведеш още една нова концепция в страната. Разбираме, че си натоварена с отглеждането на нов вид мъжки екземпляри. Наясно сме, че с колегите водиш акушерската революция. Ноооо… няма кой да организира стендъп за жени и да коригира дебелашкия хумор на нацията. Налага се да се заемеш.“ И аз казах: „Оф, добре.“
– Ако трябва да ни разкажете нещо смешно само с емоджита, как би изглеждал този „разказ“?
– На какво се смяхте много напоследък?
На как Тръмп и Мъск приобщават Манастирски ливади като 51-ви щат.
– А какво може да Ви накара да Ви „замръзне усмивката“?
Много нахалното поведение.
– Представете си, че имате възможност за one night stand с една историческа фигура – коя ще е тя и за какво ще си „говорите“ цяла вечер?
Гоце Делчев. Ще си говорим за Европа.
Посланието на ONE NIGHT STAND е, че жените са супер, жените са силни и трябва да правят каквото си искат. Фокусът е върху жените, а в основата на спектакъла са личните преживявания на участничките. Говорят за секс, за мъжете и жените и всичко, произтичащо между тях, за ядене, за пари, за лукс, за деца, за битки, за оргазми, за разводи, за политика, за екзистенциални теми и за всичко останало, което жените обичат, по безобразно смешен начин.
Още не сме свършили, скрол надолу
Историята започва през 2017 г., когато Йоана Станчева попада на женско стендъп шоу, водено от мъж. Силно разочарована, не спестява критиката си към модератора, който ѝ отвръща: „Ми направи го ти, като не ти харесва.“ И тя не се поколебава. Събира приятелки, качва ги на open mic сцената и аплодисментите ги заливат. Официално ONE NIGHT STAND се ражда на 8 март 2018 г. с два разпродадени спектакъла в столичния клуб MIXTAPE.
Пет пъти поред ONE NIGHT STAND разпродава Зала 1 на Националния дворец на културата
В предишни издания на ONE NIGHT STAND са гостували: Алекс Раева, Александра Богданска, Ани Цолова, Гери Турийска, Елена Телбис, Кристина Домозетова, Ива Тодорова, Йоана Станчева, Мария Силвестър, Мария Шаркова, Мила Бобадова (Козата Ани), Наталия Атанасова (Котаракът Румен), Прея, Радосвета Стаменкова, Симона Дянкова, Цветелина Цветкова, Цветелина Цекова.
Режисьор на събитието е Стоян Радев – един от най-разпознаваемите режисьори в страната.
Сега ще питате защо ви пускаме информация за представления, за които няма билети. Защото, уважаеми, не искаме да ви лишаваме от чувството, че сте изпуснали нещо. Винаги можете да разчитате на нас за още FOMO!
Здравейте, живеещи си в безгрижие хора, които не познавате тежестта на огромните раници, чанти и торби и никога не сте се сблъсквали с плексита!
Здравейте и вие нормални граждани, които никога не сте виждали образа си в някоя витрина и не сте си казвали – Eеее, верно, че приличаш на катър, ама пък как те отваря тая раница, а сакът и торбата много елегантно те прегърбват! Утре да си закачиш и едно канче отстрани!
Аз никога не съм била като вас.
Откак се помня вечно мъкна огромни чанти и колкото са по-големи и тежки, толкова по-щастлива и спокойна съм. Никога не съм разбирала жените, които навсякъде ходят с ей такива мънички чантички, преметнати небрежно през рамо. Тръгват на работа – шааат, мятат малката чантичка и тръгват. Излизат вечер – премятат кесията през рамо и изчезват. Раждат дете – слагат МАЛКО по-голяма малка чантичка и тръгват.
Извинявайте, но вие истински ли сте? Какво въобще успявате да съберете вътре? Не ви ли е страх, че може да ви се наложи да залепите нещо през деня, или да зачукате пирон, или пък да си изрежете ноктите? И не се втурвайте сега да ми обяснявате всъщност колко е голяма вместимостта на малката ви чантичка – на мен само портмонето ми е по-голямо от нея, а то едва събира важни принадлежности, като джобно ножче, жълъди, събирани от детето, и късметите от последните три коледни погачи.
И понеже не искам да звуча голословно, нека надникнем в моята чанта малко по-обстойно.
Но първо, нека уточня нещо. Аз нямам чанта. Чанта имате вие, а аз имам една сива бохча с чудовищни размери, която сутрин товаря с всичко, което ЕВЕНТУАЛНО би могло да ми потрябва в непридвидими житейски ситуации - например ако мълния разцепи тролей петица и аз се окажа баш по средата му, или ако заседна в някой асансьор за три денонощия, или ако ме налегне неотложна нужда да се изкъпя (когато заседна за три нощи в асансьор).
Ето тази сива бохча, гарантираща оцеляването ми, мятам на рамо всеки божи ден и след това бавно се отправям към нивата. Тя винаги е била част от моя живот – и преди, и след появата на дете, като единствената разлика е в нейното съдържимо. Преди детето, в нея имаше САМО обичайните шест килограма вещи, които всяка здраво стъпила на земята жена трябва да има у себе си – от отварачка за консерви до резервен чифт гащи. След детето към тези неща добавих и още около 4 килограма принадлежности на детето, а от време на време – и самото дете.
Е, не ме мислете за пълен идиот, който, едва ли не, си мести всяка сутрин покъщнината в чантата и вечер я разтоварва обратно. Разбира се, че има неща, които никога не нося в бохчата! Такива са например парите – първо, те така или иначе сами не се задържат, колкото и учтиво да ги каня, и второ – картите за какво са??
Аз съм модерна жена и имам не една, не две, а ТРИ карти, в които обаче никога не помня какво има. Те са нещо като паметник на историческото наследство, и тъй като историята трябва да се уважава, аз си ги пазя и трите, и редовно им поднасям венци.
Понякога, също така, не им помня и пин-кода. Най-хубавите ми вечери съм си прекарвала на касите на пълни с изнервени граждани магазини, с дете, висящо от едната ми ръка, торба, висяща от другата ми ръка, и трета ръка, опитваща се да налучка пин-кода на картата. Колко е приятно да видиш надписа ГРЕШЕН ПИН, и да се чуеш как пелтечиш, потна и трепереща, ИЗВИНЯВАЙТЕ, НЕ ЗНАМ КАКВО СТАНА, МОЖЕ ЛИ ДА ОСТАВЯ ПИЛЕТО И КАШКАВАЛА И ДА ВЗЕМА САМО ЕДНО КИСЕЛО МЛЯКО, а след това да започнеш да чоплиш от дъното на бохчата осемдесет жълти стотинки. Ето това са спомени, а неееее…. да ходиш по Малдивите и да лочиш коктейли със сламка!
За сметка на парите обаче изобилието от визитки е огромно, като те винаги са размесени с касови бележки и лепенки, образувайки една колоритна хартиена маса, която води собствен живот в недрата на моята бохча. Характерно за визитките в така наречената ми чанта е, че те са
А най-фантастичното е, че аз дори не познавам хората, чиито имена са изписани върху тях!
Все пак се надявам някъде да сме се срещали, защото ако не сме, тогава аз наистина нямам представа откъде са се взели – може би съм психопат, който се промъква и лази из хорските офиси, краде визитки, подрежда си ги в портмонето и вечер си ги разглежда с умиление под мъждукащата нощна лампа.
А сега да поговорим и за монетите в чантата. Най-прилежните и прибрани жени, които познавам, притежават нещо, наречено МОНЕТНИК. Това е мъничко портмоненце, което стои в непосредствена близост до по-голямото портмоне, което пък от своя страна стои на определено място в ПОДРЕДЕНАТА чанта на прилежните жени.
Аз обаче не съм прилежна жена. Въобще това е последната жена, която бих могла да бъда. Затова аз нямам монетник – имам един джоб в портмонето, в който би трябвало да има монети, но всъщност има аналгин, фиби, ластици, смачкани хартийки от дъвки, понякога и самите сдъвкани дъвки, както и стара сим-карта и бележки за платена детска градина – чудесен набор от съкровища, които винаги се изсипват с трясък на пода на магазина, когато сметката ми е пет и четиридесет и осем и продавачката ме пита – „Имате ли дребни?“. Много конфузен момент, но е за предпочитане пред момента, в който не си помня пин-кода на картите.
Така. Дотук покрихме портмонето, визитките, лепенките и дъвките. Продължаваме с другите вещи от първа необходимост.
Откъде например да знаеш кога може да ти потрябва джобно ножче? Аз поне не мога да предвидя, затова то си седи винаги у мен, заедно с нокторезачката и пинсетата – един безценен комплект за бързо привеждане в човешки вид при настъпила нужда.
След това идва техниката. Вие може и да сте ме мислели за някакъв кукундрел, който си носи само ножички и пинсети, но истината е, че аз съм привърженик на технологиите, и имам доста от тях у себе си.
Това телефон, мобилна батерия, лаптоп, флашка за интернет, шест други флашки и поне три зарядни, е моят survival kit, в случай, че вятърът неусетно ме отвее на висок и самотен връх, от който се наложи да водя напрегната имейл комуникация в продължение на 6 часа.
А най-много съм оценявала присъствието им в бохчата, докато съм била на детската площадка, търчейки като улава между люлката и катерушката, крещейки НЕ СЕ ПРЕМЯТАЙ, ЩЕ СИ ПАДНЕШ НА ГЛАВАТА!!! Ето точно в този момент лаптопът ми е бил най-необходим и съм си казвала – добре че си го взе, Красимира, тоя лаптоп, за да си търчиш с него на гръб и да се подготвиш овреме, ако се наложи някой ден да влезеш в армията и да тичаш с шмайзер в полето.
Към всичко това е редно да прибавим и далеч по-леките, но множащи се касови бележки от последните три месеца, несесера с гримове, другия несесер, в който дори не знам какво има, но тежи като да има нещо важно, крема за ръце, мокрите кърпички, сухите кърпички, използваните кърпички, ключовете за колата и документите за колата.
Иначе самата кола си я държа пред нас.
Освен това в чантата ми има и временни предмети. Например, имаше период, в който се разхождах с чук в чантата и дори ходех на театър така – не че се хваля, но айде пък да видим вие с какво сте ходили на театър! Също така вътре винаги има някаква храна – крехка шунка, или кисело мляко, а в по-студените дни съм носила и печени свински гърди.
Към това прибавяме и резервните дрехи, защото на човек винаги може да му потрябва втори пуловер или допълнителен чорап, особено ако чака автобус 72 няколко часа, а ако напъна ципа малко повече, мога да си събера и ботуши 41-ви номер.
Изобщо, както виждате, моята чанта е един своеобразен компактен апартамент. Не си мислете обаче, че съм някакъв мазохист и си умирам да мъкна по пет кила на рамо – в никакъв случай!
Просто тази необятна чанта е моето спасение, тя ми дава възможност да съм винаги адекватна спрямо капризите на съдбата, и ако тя, съдбата, ме посочи с пръст, изхили ми се ехидно в лицето и ми каже – „а такаааа, какво ще правиш сега, глупава жено, като ти трябва чук, а ти нямаш?“, аз да ѝ се изхиля обратно, да извадя чука изпод чорапите и шунката и… да ѝ го начукам (с извинение).
А сега вие ми разкажете за вашите мини чантички. Умирам да чуя къде в тях си държите чука и къде – бекона?
P.S. А съвсем скоро ще се срещна и с най-новото попълнение – наистина ОГРОМНА чанта, която ме спечели с признанието на моя близка приятелка, че в нея е пренасяла.. малки, компактни торбички с цимент. Ето това най-накрая е чанта за мен – кеф ти арматурно желязо, кеф ти чувал с вар… възможностите са необятни!
