Текстът е създаден с подкрепата на
Какво иска да ни каже кожата и как трябва да се грижим за нея, за да бъде „разговорът“ по-приятен? Потърсихме д-р Лора Терзиева, специалист дерматовенеролог, за да поговорим за някои много популярни кожни състояния и заболявания при децата и при възрастните, например атопичния дерматит.
От този материал можете да научите:
Най-разпространените кожни заболявания според дерматолозите са акнето, атопичният дерматит, различните видове екземи, уртикарията, себорейният дерматит, розацеята, онихомикозата (заболяване на ноктите), различните видове косопад. „Най-честото оплакване в нашата дерматологична практика е сърбежът. Един много неприятен симптом, от който страдат доста пациенти и който понякога влошава качеството им на живот. Друго оплакване е болката. Тя се среща при различните видове херпес, при тежки форми на атопичен дерматит и псориазис“, казва д-р Лора Терзиева.
Тъй като повечето от нас не са специалисти в кожните болести, наричаме всичко с общото име лишей, но всъщност лишеите са конкретна група дерматологични заболявания. Други заболявания в детската възраст са вирусните инфекциозни дерматози – вирусни брадавици, заразните молуски, синдромът ръка-крак-уста, кокоши тръни.
„Молуските са причинени от вирус. Това са различни малки кожни образувания, които се предават чрез контакт кожа в кожа. Обикновено се премахват с кюрета или с лазер, като в допълнение се предписват и имуностимулатори“, обяснява д-р Терзиева.
Кокошите тръни, както ни обяснява дерматологът, пък се причиняват от нискорискови щамове на човешки папиломавирус. Много често се срещат при децата, като първоначално има някаква малка травма, от неудобни обувки например, и впоследствие вирусът навлиза в епидермиса, размножава се и се появява т. нар. кокоши трън.
В наши дни 20–30% от децата страдат от атопичен дерматит, като честотата му нараства с годините и най често се проявява до 5-годишна възраст. „Атопичният дерматит е многолико заболяването. Понякога и ние, дерматолозите, много се затруднявамеда го разпознаем. Изглежда различно при различните хора, в различните раси, както и в различните възрастови групи. Започва най-често между 3- и 6-месечна възраст“, обяснява д-р Терзиева.
Първоначално започва от бузките на децата и скалпа. В по-късна възраст обхваща свивките на лактите и колената, а при възрастни пациенти може да обхване и цялото тяло. Две са основните причини, на които се дължи заболяването. „Едната е генетичната предразположеност и склонност към атопия. Атопията е фамилна склонност към развитие на определени заболявания като атопичен дерматит, бронхиална астма, алергичен ринит и хранителна алергия. И втората причина е влиянието на външните фактори. От една страна, имаме генетичен дефект в ген, който кодира един от белтъците – филагрин, който е структурен протеин, отговарящ за кожната бариера, а от друга страна имаме т.нар. в съвременната наука се въведе един термин експозоми. Това са всички външни фактори като различните алергени и иританти – дезинфектанти, перилни прахове, полени, тютюнопушенето, лошата храна и т.н.“
Ако видите грапаво, зачервено образувание по кожата на детето, е добре да посетите лекар, защото дерматологът най-точно ще определи какво е и ще назначи подходящо лечение и/или козметична грижа. Ще си спестим много главоболия от тези, които получаваме, когато влезем в някоя родителска фейсбук група и „само попитаме“ както е това, което е излязло на бузата на детето. Едни ще кажат екзема, други дерматит, трети ще обявят, че детето е нахапано от дървеници…
Всъщност атопичният дерматит се среща под различни наименования като атопична екзема, конституционална екзема, ендогенна екзема и невродермит, както ни обяснява д-р Терзиева.
„Обикновено атопичният дерматит се обостря през есенно-зимния сезон, при рязка граница в температурите и влажността, както и при сух въздух и вятър. Има форми на заболяването, отключващи се на по-късна възраст. За щастие, до пубертета повечето пациенти оздравяват“, казва д-р Терзиева. От всички пациенти, страдали от атопичен дерматит като деца, 20–30% развиват алергичен ринит или бронхиална астма и около 20–25% остават със заболяването и в зряла възраст, когато то протича хронично-рецидивиращо с периоди на обостряния и ремисии. Тоест, ако човек страда от атопичен дерматит, има по-голяма склонност на по-късна възраст да развие първо хранителна алергия, а по-късно и бронхиална астма и алергичен ринит.
По отношение на така дискутирания въпрос с храните и обострянето на атопичния дерматит д-р Терзиева е категорична, че ако няма установена хранителна алергия, не следва да се изключват храни, тъй като това може да доведе до дефицити. И добавя, че само ако съмняваме в някоя храна, можем да я изключим и след време пак да я въведем.
„Когато не можем да се справим само с козметика в периодите на обостряне на атопичния дерматит, задължително включваме и локални кортикостероиди калциневринови инхибитори, както и фототерапия. А при изключително тежките форми вече имаме и системни кортикостероиди, имуносупресори и вече съвременна биологична терапия, до която българските пациенти също вече имат достъп“, разказва д-р Терзиева.
Честото къпане на малките деца и съвременният начин на живот във високо индустриализираните страни с всичките алергени и иританти в околния свят също обострят кожните състояния и най-вече атопичният дерматит. Манията на съвременния човек да е съвършено чист, както и непрекъснатото миене, бърсене и ползване на дезинфектанти е предпоставка за появата на такива заболявания. „Препоръчвам бебетата да бъдат къпани два пъти в седмицата с душ олио, тъй като то запазва водно-липидния слой на кожата, както и кожната бариера. Веднага след къпане да се нанася емолиент още на влажна кожа, за да предпазим тази кожна бариера и да профилактираме появата на атопичен дерматит“, съветва д-р Лора Терзиева.
В допълнение казва, че употребата на емолиенти два пъти на ден – сутрин и вечер, е съвет, който дерматолозите дават много често, особено когато става въпрос за деца с атопичен дерматит в периоди на ремисия или пък за профилактика. „Много е важно да подберем правилната текстура. Дали да бъде мляко, крем или балсам? Важно е да залагаме на висок клас дермокозметика без консерванти, с максимално естествени съставки, каквато е козметиката на дерматологични лаборатории A-DERMA. Аз лично препоръчвам на моите пациенти серията EХOMEGA CONTROL, като моят фаворит в серията е балсамът, защото има най-богата текстура и позволява да се нанася и веднъж дневно“, казва специалистът.
Когато се говори за атопичен дерматит, а и за други кожни заболявания и състояния, много често чуваме понятието кожен микробиом. Какво всъщност е това и защо толкова трябва да ни е грижа за него?
„Кожният микробиом е съвкупността както от добри, така и от лоши бактерии и техният баланс. При атопичен дерматит например имаме нарушен кожен микробиом поради свръхрастеж на една бактерия – стафилококус ауреус. Тя е отговорна за рецидивите при атопичен дерматит. За да няма нарушения в кожния микробиом е важно къпането на децата да бъде два пъти в седмицата с душ олио, което да запази водно-липидния състав на кожата и кожната бариера, и да не бъде с много гореща вода, а с умерена температура, като веднага след къпането, още на влажна кожа, да се нанасе подходящият емолиент“, обяснява д-р Терзиева.
Текстът е създаден с подкрепата на
Атопичната кожа влияе върху качеството на живот на всеки човек заради сърбежа, кожните изяви и обременяващото лечение. Атопичната кожа е хронично заболяване, което изисква ежедневно третиране за възстановяване на кожната бариера и редуциране на микровъзпалението. Повече от 25 години дерматологични лаборатории A-DERMA провеждат изследвания на атопичната кожа и нейните нужди. Въз основа на тези проучвания е разработена серията EXOMEGA CONTROL.
A-DERMA EXOMEGA CONTROL емолиентните почистващи продукти с ефект срещу разчесване имат тройно действие:
- Нежно почистват сухата и атопична кожа на бебета, деца и възрастни.
- Успокояват усещането за сърбеж на сухата кожа, склонна към атопична екзема.
- Защитават деликатната кожа. Почистващите продукти са формулирани със съставки от натурален произход, не съдържат сапун и не дразнят очите, което ги прави подходящи за цялото семейство.
След душа кожата има нужда от подхранване и защита.
Нанесете ЕМОЛИЕНТЕН КРЕМ A-DERMA EXOMEGA CONTROL против разчесване, който успокоява сърбежа, причинен от сухота, и намалява честотата на раздразненията и зачервяването на сухата кожа, склонна към атопия. Той укрепва кожната бариера и спомага за възстановяване на баланса на микробиома. Богат подхранващ крем с немазна и нелепнеща текстура за тройно успокояващо действие с едно нанасяне на ден. Формула на основата на екстракт от млади стръкове овес Rhealba, съставки от естествен произход и без парфюм, подходяща от раждането.
Материалът е създаден с подкрепата на
„Косата, без която не можем“ е почти като „Любовта, без която не можем“, но ако питате 100 жени дали предпочитат стабилна любов или хубава коса, 110 от тях ще отговорят, че си държат на косата, защото без нея няма любов, няма живот, няма нищо.
Извън шегата, косопадът е състояние, с което повечето от нас са се сблъсквали в един или друг етап от живота си. Затова решихме да поговорим със специалист за косопада. Получи се супер интересен разговор, за който от сърце благодарим на д-р Валерия Матеева, специалист по кожни и венерически заболявания, която е част от екипа на Клиниката по кожни и венерически болести на Александровска болница. Между другото, тъкмо дерматологът е специалистът, към когото следва да се обърнем, когато търсим решение за косопада.
„Косопадът представлява оредяване или загуба на косми и на коса не само по скалпа, но може да засегне други области като веждите, миглите, подмишниците и половата област“, казва д-р Матеева.
Косопадът може да засегне практически всички, но трябва да се знае, че ежедневно губим доста коса – между 50 и 100 косъма, които се балансират с новопоявили се. Тоест всеки човек губи коса, но не всеки има косопад. „Косопадът настъпва тогава, когато балансът се измести повече към отпадналите косми и новопоявилите се не могат да заместят липсите“, уточнява д-р Матеева. И допълва, че има и хора, които никога не са страдали от косопад, но всъщност той е доста често срещан. Може би една трета от всички хора по света в даден момент от живота си ще разберат какво е косопад.
Има известна сезонност при всички промени с косата. При преходните сезони есен и пролет поради температурните разлики има по-голям шанс да се появи косопад. „През лятото косата си почива, също като нас, и по-голямата част от космите са във фаза на покой. След нея обаче има естествена фаза на отпадане нарича се екзоген, и тя неминуемо настъпва“, казва д-р Матеева.
За да разберем как се случва жизненият цикъл на косъма, трябва да въведем няколко термина: анаген, катаген, телоген и екзоген. Тези латински наименования обрисуват четирите фази в живота на косъма.
Анаген е фазата на растеж, през която косъмът нараства. Следващата фаза е преходна, нарича се катаген. Телоген е фазата на покой. След нея следва екзоген, или отпадане на космите. Когато има равновесие, 9 от всеки 10 косъма са във фаза анаген – нарастват. Тази фаза обикновено продължава няколко години. Много малка част са във фаза на покой или на отпадане. Когато този баланс обаче се наруши, вече имаме косопад.
Кожатан ни старее от момента на раждане. Първите белези на стареене при косата се проявяват през двайсетте години от живота.
Какво се случва всъщност? Меланоцитите започват да губят активността си, произвежда по-малко пигмент и започва влошаването на косата. Другото е, че стволовите клетки, които произвеждат нови косми, не са толкова активни и реално се появяват по-малък брой косми. С възрастта косата оредява. По време на бременност също може да има промени.
„Вече знаем, че огромна част от процеса на стареене всъщност е закодиран в нашите гени. При косата има значение кога ще побелее, дали ще се развие т. нар. мъжки тип оплешивяване, на каква възраст ще се появи, колко тежко ще бъде… Обикновено, за да разберем съдбата на косата на един младеж, може да погледнем родата по линия на майката от мъжки пол – дядото по майчина линия, чичото и т. н. Счита се, че тези гени вървят от страната на майката и може да се даде някакво предположение как ще се развие процесът при младеж с начална андрогенна алопеция“, казва д-р Матеева.
Но има и външни фактори. Знае се, че пушенето доста вреди на косата, на качеството на косъма, на гъстотата на косъма. Вреди и слънчевата радиация. „Вече от десетилетия говорим за протекция на кожата от слънчева светлина. Е, сега вече трябва да заговорим и за протекция на косата. Вече има доста продукти, които имат и UV защита за коса“, посочва д-р Матеева.
„Бременната жена е много красива. Тя е красива не само в очите на любящия си съпруг, ами и чисто обективно – косата става гъста, кожата става много хубава. Обикновено акнето може да изчезне по време на бременност. Разбира се, има и случаи,в които се появява, за нещастие. Но като цяло кожните дефекти се заличават и косата става по-жизнена“, казва д-р Матеева. И допълва, че всичко това обаче е до един момент.
„Хормоналните и имунологични промени, които компенсираме по време на бременността, водят до едно рухване след това, тъй като организмът се е опитвал да компенсира, да дава всички хранителни вещества, необходими на плода. След това като че ли оставаме с доста дефицити. А ако жената избере да кърми след раждането, това е един допълнителен фактор за намаляване на резервите от витамини, аминокиселини, минерали в организма и съчетано със стреса при раждане много често се стига до един постнатален (след раждане) косопад“, обяснява д-р Матеева.
Хубавото е, че този косопад е обратим. Отпадащите косми имат потенциала да израстнат, но това отнема няколко месеца или дори година. Отпадането на космите не започва веднага, а няколко месеца след самото раждане. След това минават поне месец-два, докато се усети. „И след това пациентката вперва към нас един очакващ поглед с надежда ефектът да настъпи веднага. А той няма как да настъпи мигновено поради нормалния жизнен цикъл на косъма“, споделя д-р Матеева.
Какво можем ние да направим? Можем да ускорим процеса на възстановяване и на преминаване на тези отпаднали косми и на техните луковици към анаген посредством различна грижа, хранителни добавки, медикаменти, ако се наложи.
Андрогенната алопеция, или т.нар. мъжки косопад, е свързана с повишената чувствителност на космените луковици към тестостерон.
Жените могат да страдат от няколко типа оплешивяване, включително и от андрогенна алопеция. Но тя е различна от тази на мъжете. При жените оплешивяването настъпва по средната линия на косата – тя става по-широка. Няма го отдръпването от мъжки тип, но косата става видимо сресана на път точно по средата.
Друг тип косопад е алопеция ареата, или т.нар. косопад на поленца. Хубавото е, че и тук също може да бъде възстановен растежът на космите
Има и оплешивяване, при което хората изцяло губят всички косми, включително по тялото и по лицето. То се дължи на увреда в имунитета. Той е закодиран да се бори срещу вируси и бактерии, но понякога завива в необичайна посока и унищожава собствените си космени фоликули. Това е автоимунно заболяване и за него са необходими по-сериозни терапии.
„При реактивния косопад имаме надежда, че за около месец–два нещата ще потръгнат. Има много хубави продукти от сферата на медицинската козметика –тези, които се продават в аптеките. И една такава компания, която е посветена почти ексклузивно на грижата за скалпа, е компанията DUCRAY. Тя е създадена в началото на 20. век от един французин, който има много интересна история. Роден е около 1900 г. в семейство на фризьор и на дерматолог. Той съчетава за първи път медицинската грижа към косопада, защото отчита важността на скалпа за здравето на косата. Той създава първия медицински шампоан. И е важно да се знае, че грижата за косата и скалпа се намира в аптеките“, казва д-р Матеева.
За да расте добре кератинът, който е основният белтък в космения състав, трябва да има определени аминокиселини, които да се набавят отвън. Освен това са необходими цинк, желязо, витамини от групата B. „На пазара има хубави добавки, които съдържат набора от тези вещества, които имат пряка връзка към здравината на кератина на космите и на ноктите. Например Аnacaps са едни такива продукти, които имат форма Reactive, която е за реактивен косопад, и формулировка Expert, която е за хроничните косопади като например андрогенна алопеция или такива, които са с по-продължителен характер – няколкогодишни“, съветва д-р Матеева.
Грижата за скалпа е първата стъпка към грижата за косъма, чиято луковица се намира под нивото на кожата на скалпа. Най-разпространеното състояние, от което страдат над 50% от всички хора, е себореен дерматит на скалпа или т.нар. пърхут. Неговата степен зависи от генетиката, но и от начина на живот, от храненето, от стреса и др.
„Това, което може да се направи при пърхот и при себорейни състояния е да се избере медицинска козметика, която е насочена към тяхното третиране. Тя може да се комбинира и с друга, която е например за косопад. Anaphase шампоан, който е против косопад, може да се алтернира с други, които са в грижата за пърхота например. Проблем е и самото обелване на люспичките при пърхота, когато той е по-сериозен, или, не дай Боже, има псориазис на скалпа. Това е болест, която може да засегне цялото тяло, но може да бъде локализирана само в скалпа. И тогава дълги години ние се чудим този пациент себореен дерматит ли има, или има псориазис. Понякога взимаме парченце от кожата за биопсия и пак не ни става ясно. И в целия този период на диагностично търсене е много важна локалната грижа, за да може скалпът да няма тези люспи, които падайки, махат и коса“, казва д-р Матеева.
„Реактивният косопад ни дава най-голяма свобода на действие, тъй като той очакваме да се повлияе и най-добре“, казва д-р Матеева. И съветва: нека майките кърмачки, които сега страдат от косопад, да не чакат да спрат с кърменето, за да започнат лечението. „Медицинската козметика е разрешена по време на бременност и на кърмене. Например един Creastim, който е за реактивен косопад, може да бъде използван от втория триместър нататък, включително и през целия период на кърмене, когато ръцете ни са вързани за други терапии“, допълва тя.
„Косата не обича да бъде премивана. Когато идва човек с проблем, свързан с косата, при нас, дерматолозите, ние даваме терапевтичния шампоан два пъти седмично. Това е и оптималният период, в който трябва да се нанася продукт върху скалпа“, съветва д-р Матеева. Всеки един косъм е свързан с мастна жлеза. Тя е там, защото ѝ е отредена мисията да го държи мазен. Поради идеалите за красота косата да е пухкава, чиста, да не стоят залепнали космите има натиск косата да се премива.
„Когато косъмът е сух, той изпраща обратна връзка към жлезата да започне да продуцира повече мазнина, защото това е нейната роля. В резултат на това тя наедрява и започва да произвежда повече. Ние започваме да се мием по-често, за да компенсираме тази свръхпродукция и така се влиза в един порочен кръг“, обяснява д-р Матеева. И добавя: „Моето послание е да не се фокусираме твърде много върху избираните продукти за ежедневна употреба. Да изберем качествения за нас продукт, този, който работи, и да го използваме два пъти в седмицата“.
Материалът е създаден с подкрепата на
Дерматологични лаборатории DUCRAY са експерти в областта на косопада и предлагат козметични продукти с клинично доказана ефикасност за всеки вид косопад – реактивен и хроничен. DUCRAY разработва програма от продукти за грижа за скалпа и косата в три стъпки:
Стъпка 1: Измиване на косата
DUCRAY Anaphase+ Шампоан Допълваща грижа против косопад – укрепва и ревитализира косата. Повишава ефективността на третиращите продукти срещу косопад. Осигурява обем и еластичност на косата и намалява косопада. Съчетавайте с DUCRAY Anaphase+ ПОДСИЛВАЩ БАЛСАМ.
Стъпка 2: Укрепване на косата
DUCRAY Creastim Лосион против РЕАКТИВЕН косопад – стимулира растежа на косата и видимо намалява косопада. Текстурата на лосиона позволява оптимално проникване, без да омазнява косата. Комплексът от витамини В5, В6 и биотин укрепва структурата на косъма.
Косопадът се забавя, растежът се реактивира и косата изглежда по-плътна. Подходящ за бременни жени (след втория триместър). Може да се използва веднага след раждането, специално адаптиран за младите майки.
DUCRAY NEOPTIDE EXPERT ЛОСИОН ПРОТИВ ХРОНИЧЕН КОСОПАД – действа при хроничен косопад при мъже и жени с изключителните си патентовани съставки. Може да се използва самостоятелно, в допълнение към основните медицински процедури или в подкрепа на трансплантацията на коса.
Стъпка 3: Хранителна добавка
При реактивен косопад (под 6 месеца) DUCRAY ANACAPS REACTIV осигурява сила, жизненост и обем благодарение на формулата със сяросъдържащи аминокиселини, прекурсори за синтеза на кератин, желязо, витамините В3 и В6 и витамин В8 (биотин), селен и витамин Е, боровинка и полски хвощ. Те подпомагат растежа и укрепват космения фоликул. Укрепва косата от корена към върха и стимулира растежа.
При хроничен косопад (над 6 месеца) се препоръчва хранителната добавка DUCRAY ANACAPS EXPERT. Тя помага за предотвратяване на косопада и поддържане на силна и здрава коса. Стимулира микроциркулацията на скалпа. Създадена е от активни съставки на растителна основа, серни аминокиселини, витамини и минерали, веган и без глутен.
При проблеми със скалпа и косата потърсете съвети на сайта на DUCRAY.
Най-голямото дете в семейството, особено ако е момиче, сякаш е обречено да порасне по-бързо от останалите. Дъщерята носи отговорност за по-малките си братя и сестри, тревожи се за всеобщите семейни провали и се вълнува от фамилните успехи.
Дали да се тревожи за „отнетото“ детство на дъщеря си е темата, която засяга Мег Сент-Есприт в този текст. Авторката е майка на четири осиновени деца, като две от тях са близнаци.
Гостуваха ни приятели, които не живеят в нашия град, и ги изведохме да им покажем местните забележителности.
Докато се разхождахме, прескачайки от тема на тема, 10-годишната ми дъщеря ме дръпна настрани, за да ми напомни, че ни остава само час до края на времето за паркиране. Усмихнах се, като я уверих, че можем да го удължим през приложението – но почувствах и тревога.
Като най-голяма дъщеря, прекарала голяма част от живота си в непрекъснато притеснение за благополучието на семейството, започнах да се чудя дали и този път историята не е обречена да се повтори.
Синдромът на най-голямата дъщеря е на дневен ред в обществото. Аз самата съм най-голямото дете в моето семейство, при това момиче, и да се тревожа и грижа за някого ми е в кръвта.
Дали по-малките ми братя и сестри имат нужда да се тревожа за тях сега, когато са в средата на 30-те си години?
Категорично не, но е доста трудно да изключиш подобна възможност, когато си го правил през целия си живот.
Ннай-голямото ни дете е момче на 12 години. Следват близнаци – момче и момиче, на 10 години, а най-малката ни дъщеря е на 5.
Въпреки че най-голямата ни дъщеря не е най-голямото дете в семейството, тя върви точно по моите стъпки на тревожен микромениджър.
И въпреки усилията си се улавям, че разчитам все повече на нея. Когато съм със заети ръце на паркинга, тя автоматично посяга към ръката на малката си сестричка. Когато близнакът ѝ три дни подред не донесе вкъщи задачата си от училище, помолих учителката да я сложи в нейната раница. И тя стигна благополучно до мен, тъй като дъщеря ми гарантира, че това ще стане.
Още не сме свършили, скрол надолу
В определени дни се чувствам отчаяна и паникьосана, като виждам как поема отговорността в семейството. Притеснявам се, че ще ни се разсърди, че пропуска безгрижните години на детството, преди да нахлуе в света на възрастните.
Забелязвам как някаква проява на крайност или стрес в гласа ми не се регистрира от другите ми деца, но нея може да вкара в спирала на тревожност. Виждам го, защото съм минала по този път.
Друг път наблюдавам как тя взима решения и изпитвам гордост. Някои от чертите на характера ми, които дълго време съм считала за най-големите си недостатъци – шефстването, готовността да застанеш начело, спазването на традициите – са и някои от чертите, които са ме направили успешна и състрадателна.
Знам ли как да спра да се тревожа за близките си? Не. И може би това е нормално. В опит да подредя смесените си чувства, се разрових из интернет и потърсих известните личности, които са всъщност и най-големите дъщери в семействата си.
От Бионсе и Тейлър Суифт (две от любимите певици на дъщеря ми) до Ангела Меркел и Опра Уинфри първородните дъщери използват собствената си неистова енергия, за да постигнат изключителен успех.
Когато дъщеря ми беше съвсем малка излезе проучване, според което най-големите деца като цяло са по-упорити, но това важи предимно за момичетата.
На 10 години мечтите и стремежите ѝ се променят всяка седмица. И тъй като тези бъдещи планове започват да се утвърждават в юношеството, забелязвам как всеки един включва грижата, която вече проявява.
Дъщеря ми би могла да усъвършенства тези умения в семейството. Дали това е нещо лошо? Беше ли лошо за мен?
Всеки един от нас се ориентира в света по свой собствен начин въз основа на опита и възпитанието си. Ако не бях най-голямата, щях да съм средната или най-малката. И всяка от тези роли в семейството също идва със своите отличителни белези. Може би трябва да приема особеностите в характера на дъщеря ми, докато се уча да приемам своите.
Наскоро чух размяна на реплики между близнаците ми. Той търсеше нещо в хладилника, но не успяваше да го намери, обяснявайки, че просто го няма. Дъщеря ми мина покрай него и ловко взе майонезата, която брат ѝ търсеше, и със сдържано леко присвиване на очи каза: „Беше точно отпред…“.
Наложи ми се да потисна смеха си. Истината е, че независимо дали искам да „спра“ това поведение на дъщеря ми, или не, вероятно и не мога. Все пак говорим за първородната дъщеря – тя ще се оправи.
Източник: Scary Mommy
Старата пословица казва, че за да отгледаш дете, е нужно цяло село. И тази пословица, за разлика от „Старите пословици“ на Джани Родари, си е напълно валидна. Всеки, който е отглеждал или отглежда деца, може да потвърди. Оттам и нуждата да се намери работеща концепция, която не включва особено консистентно работещите родители на малки деца.
Идеята за съчетаване на малки и големи, често с голяма разлика във възрастта, не е нова. Заражда се в Япония през 70-те години на миналия век и бавно, точно както правят всяко нещо хората над 80 години, си пробива път из останалия свят.
Последният успешен пример е от Честър – главният град на едноименното графство на границата между Англия и Уелс. Необикновеният дом за възрастни хора Belong е открит през 2023 г. и вече има куп награди до името си. Голяма част от тях са заради съчетаването на грижата за възрастните с грижата за малки деца.
Belong е първата подобна организация във Великобритания. Помещава се в пететажен комплекс от червена тухла, построен в центъра на града. Бистрото и фризьорският салон на приземния етаж са отворени за всички жители на Честър. Над тях обединени в дом за възрастни хора са шест „домакинства“ от по 12 души – общо 23 апартамента, които могат да се наемат или да купят.
Бистрото е светло и весело. Място, където бихте избрали да обядвате, дори и да не е включено в таксите за детската градина или за дома. Belong също е светъл и весел. Работещите тук не носят униформа, защото се опитват да изградят чувство на общност. Персоналът за децата и възрастните е различен и наблюдава отблизо всички взаимодействия. Жителите започват деня си с въпрос дали са в настроение за млади посетители и никога не остават сами с децата. А тези възрастни, които са твърде зле, за да слязат до детското отделение, могат да изпратят бележка на децата чрез специалната червена пощенска кутия на рецепцията.
Много от жителите на Belong имат деменция, но всички разполагат с възможността всекидневно да общуват с децата. Всеки месец жителите на дома са преглеждани от учени от девет различни университета по проект, който изследва ползите за физическото и психическото здраве от общуването между поколенията.
Детската градина на Belong се управлява от благотворителната организация Ready Generations. Съоснователката Сю Егерсдорф гледа с лека насмешка към конкуренцията. „Много хора казват, че правят подобно нещо. Но не е всеки ден, както е при нас. В повечето случаи на другите места децата идват веднъж на срок, на Великден или на Коледа“, казва тя пред „Гардиън“. Сю и другата съоснователка, Лиз Лудън, са участвали и в предишни проекти за връзка между поколенията. „Не бяха автентични и съответно бяха краткосрочни. Шестседмичен проект за смесване на деца от детски ясли с жители на домове за възрастни. С нулева полза, защото всички – и млади, и стари – остават тъжни и объркани, когато всичко приключи“, категорична е Лудън.
Егерсдорф обяснява, че чувството за принадлежност е различно, въпреки че децата се прибират при семействата си всяка вечер.
„През деня наистина има реален живот заедно. Това, което открихме, е, че истински специалните неща не се получават непременно в планираните занимания. Това са спонтанните моменти, в които се случва магията, истинското учене.“
Но това не означава, че няма планирани събития. Има ден, в който се събира хорът, съставен от малки и големи. Сряда пък е денят на Morris Minors и това занимание е отворено за всички от града, не само за обитателите на Belong. Родители, баби и дядовци и прабаби и прадядовци могат да доведат бебета и малки деца на възраст до 18 месеца за споделени преживявания, включващи игра, разказване на истории и музика.
„Всички поколения се смесват и взаимодействат естествено с детски песнички и меки играчки. Всички възрасти имат ползи от споделения опит, а има и подобрения във физическото и психическото здраве, ученето и развитието“, казва координаторът Анджела Лукет.
Още не сме свършили, скрол надолу
Алън Хайд и съпругата му Даяна, и двамата на по 82 години, често канят децата в апартамента си, за да им покажат вълнистото папагалче Джоуи. Даяна е с алцхаймер, но винаги е обичала децата, както казва Алън. „Ако денят ѝ не е добър, я завеждам в детската част и все едно някой ѝ включва тока. Толкова енергия придобива.“
Да обичаш и да се грижиш за някого с деменция може да бъде трудно, признава Алън. „Неотдавна бях в селото, където живеехме преди, за да заведа Даяна на фризьор, и те казаха: „Сега изглеждаш много по-щастлива.“ По-рано тази година Даяна влиза в болница след инсулт и счупване на ръката. Някои от децата забелязват Алън сам. „Питаха ме: „Алън, къде е Даяна?“, спомня си той явно трогнат.
Според Лудън връзката работи и в двете посоки. „Децата грейват, когато видят Даяна“, казва тя.
Родителите са на същото мнение. „Някои от възрастните хора са инвалидна количка, други имат ограничена реч или комуникация. Това направи Джейкъб по-съпричастен“, казва Мейв Фарел, майка на тригодишния Джейкъб.
„Бременна съм в шестия месец и бях много болна. Когато Джейкъб ме видя неразположена, ме „прегледа“. Не знам дали това е нормално за тригодишно дете, но Belong определено учи децата, че трябва да бъдат внимателни с възрастните хора.“
Ейми Лиу казва, че тригодишната ѝ дъщеря Шарлът е по-напред от приятелките си. „Езикът на Шарлът в сравнение с нейните връстници от нашата предродилна група е в пъти по-добър и по-богат. Тя използва думи в правилния контекст и говори с цели изречения“, твърди Лиу.
Съвсем естествено, не всички възрастни са били убедени, че това, което се случва, е правилно. Сред съмняващите се е била и 87-годишната Дороти Хълфорд, бивша университетска администраторка, която живее с 95-годишния си съпруг Франк. „Бях скептична. Безразлична“, признава тя. Но сега прекарва толкова време в детското отделение, колкото може. „Не съм по гушканията. Но ми харесва, че децата ме приемат“, казва тя. „И ми харесва да ходя на праходка.“
Думата „праходка“ (pramble на английски, от pram – количка, и ramble – пълзя, разхождам се) е измислена от обитателката на дома Джоан, запалена скиталка, тъжна, че вече не може да се катери до хълма.
Праходката покрай канала (през Честър минава реката Дий и градът е пресечен от няколко канала) е една от най-популярните дейности на Belong. Тя е истински карнавал от детски колички, инвалидни колички, проходилки. Неизменно начело на шествието, бутайки гордо шестместно бъги, е 68-годишният Ралф Барнс, който живее в апартамент в Belong с 87-годишната си майка Дорийн. „Виждам внуците си през телефона. Но с тези деца е различно. За мен децата на три са магия. Могат да говорят, да правят много неща и винаги искат още“, казва Дорийн.
Възрастни хора с деменция на разходка с тригодишни деца… Звучи рисковано, нали? Но не е така. „Взети са всички възможни предпазни мерки, има и допълнителен персонал. Всички се познават и имат изградена връзка помежду си. Няма абсолютно никаква причина разходката да не се осъществява“, убедена е Лудън.
Твърде често възрастните хора, живеещи в домове или хосписи, не получават подобни възможности, казва главният изпълнителен директор на Belong Мартин Рикс. „Основната ни философия е, че се опитваме да дадем възможност на хората да живеят щастлив, радостен живот. Интегрирането на детската градина добавя изцяло ново измерение“, казва Рикс.
Според Егерсдорф промяната при някои от по-възрастните жители е забележителна. „Ние го наричаме разгръщане. Когато възрастните хора пристигнат, те са малко затворени. След това децата влизат в живота им и се вижда как се отпускат и разцъфват“, казва тя.
83-годишната бивша детска учителка Джун Дейвис пристига миналата година в инвалидна количка, трепереща от паркинсон и объркана поради деменция. „Беше счупила бедрената си кост и беше претърпяла операция за слагане на изкуствена. Никога не сме мислили, че ще проходи отново“, казва дъщеря ѝ Паула.
Сега Джун не само може да се качва и слиза по стълбите, но и да се разхожда до близкия парк. Освен това чете на деца в библиотеката на Belong и пее в хора.
Когато идва Иън Уилтън, 84-годишен ветеран от кралските военновъздушни сили, не е сигурен, че ще иска да прекарва време с децата. Сега използва инвалидната си количка, за да се състезава с тях. И им позволява да натискат бутони, та количката да бибитка. „Интеграцията между болни възрастни и немощни хора и деца е чудна. Всички сме тук заедно. Това е смисълът на живота. Обичам децата“, казва той.
Цялото това приказно изживяване обаче не е евтино. Belong приема и жители по здравна каса, но само ако има гарантирано допълване от трета страна (обикновено семейство или приятели) за покриване на седмичната такса (това, което държавата отделя, не е достатъчно). Самостоятелните едностайни апартаменти могат да се купят за 209 хил. до 270 хил. паунда (480 – 619 хил. лв.), а двустайните за 286 – 396 хил. паунда (656 – 908 хил. лв.). Другата опция е седмичният наем – между 826 и 1541 паунда (1900 и 3500 лв.). В него се включва услуга за 24-часово повикване на медицинска сестра, а има и допълнителни пакети срещу още пари.
Belong е единственият такъв дом във Великобритания. Причината? Изисква много труд и огромна инвестиция. Детската градина има 25 места в момента и носи минимална печалба, защото взима такса от 59 паунда (135 лв.) на дете на ден (средното за Великобритания е около 45 паунда на ден). Цената е такава, защото нито Егерсдорф, нито Лудън получават заплати и освен това не се плаща наем на Belong. „Знам, луди сме“, казва Егерсдорф. „Ако бяхме търговско дружество, щяхме да губим огромно количество пари.“ Но се надяват, че като работят в екип с учени, ще могат да докажат, че това е по-добър начин за образование в ранна възраст и грижа за възрастни хора.
Егерсдорф има и идея за развитие на концепцията, предлагайки настаняване на студенти. „Това е университетски град, а студентите искат по-евтини квартири. И може да получават намален наем в някой друг дом, но ще трябва да полагат 20 часа седмично социален труд. Мисля, че хората са готови за промяна. Всеки е готов да преосмисли човешките ценности след ковид ерата. Важното е да се попитаме как искаме да живеем и как да направим повече за нашите местни общности?“, завършва тя.
Източници: The Guardian; itv.com
Който отлага кучето, има и заек, и куче. Примерът е следствие от личен опит. Дълго се опъвах на идеята за такъв домашен любимец. Влизайки в магазина за животни с предварителна цел – покупка на папагал и изтъкването на предимствата му, че пернатото притежава ум досущ като на куче, децата моментално ми обърнаха гръб и се насочиха към заекa.
След осем минути вече държим в ръце нова клетка и всичко необходимо за бебе заек с добавка и самия заек. Тръгваме си от магазина с набързо налят опит от съветите на продавачката да не го гушкаме в началото твърде много, за да не умре от страх, какво да яде и какво не, за да оцелее. Породата е повече от царствена: лъвска глава.
Идеята да се казва Страхил съвсем не се приема от младите собственици и новият член на семейството носи име – идейна компилация на двамата му батковци – Гари Гус Гус.
Та, господин Гус има през деня постлано килимче, където доволно да разположи всичко що е изял по-рано. Предпазливо тръгваме към него, да не вземе да му стане нещо страховито, и изчакваме постепенно той да се доближи до нас. Вече в съвсем близки отношения след някой и друг месец идеята за куче отново е на преден план.
Осъзнавайки, че това е било и моята детска мечта, решавам да я изпълня на късна възраст. Но ми беше необходимо време. Най-вече осъзнаване на възможностите ми, че мога аз (а не децата, които обещават, но невинаги изпълняват) да се грижа за него.
Първоначалната идея да идем до приют и да изберем новия член на семейството беше прекъсната от пост на приятел във Facebook с десетина малки кучета, едното от които скоро се озова у дома.
Така година след като Гус е прекрачил прага, у нас влиза и Зак. Всичко бебешко не му е чуждо. Бързо свиква с атмосферата, маха с опашка, играе, хлъзга се по пода, изгражда навици (след оръфан диван, изгризани шкафове и изстъргана боя от стената). И въпреки обещанията на децата, че всеки ден ще го извеждат, разходките с тях стават все по-редки, но съм доволна и на това, че си играят с него и го гушкат подобаващо.
Добре е да сме наясно, че появата на домашния любимец променя динамиката във всекидневието. Важно е и какъв дом обитавате. Ако е къща, естествено и възможностите са много повече. Ситуацията в апартамент е по-сложна и за мнозина това е определящ фактор, който ограничава избора.
Също така е от значение и колко често пътувате и имате ли желание да променяте дестинациите в зависимост от това дали можете да вземете домашния любимец с вас, или имате човек, на когото да поверите грижите за него.
Защото домашните любимци може да са забавни, някои от тях гальовни, но е важно вие колко време им отделяте и какъв ресурс за грижа имате. Домашното животно става член на семейството. Не е за месец-два, не се връща, не се подарява, не се изхвърля.
Освен че учи на отговорност, да не забравяме, че един ден ще се стигне и до момента, в който ще се разделим с него. Със сигурност това е изключително болезнено време, за което също трябва да сме готови.
Има много сладки и интересни домашни любимци, които може би са подходящи за хора с по-запълнен график и/или такива, които често пътуват. Гризачите са подходящи за апартамент. Не изискват твърде много грижа, могат да са доста забавни и в същото време е по-лесно да се намери някой да се грижи за тях, докато сте на път. Такива са хамстерите, зайците, морските свинчета. Те живеят в клетки и имат своите специфични детайли за обгрижване, които всеки ветеринар може да обясни. Важно е да им се извади паспорт и да бъдат ваксинирани в график, който ще обясни лекарят им.
В същата графа – подходящи за пътешественици, влизат и рибките, както и влечугите. Важно условие е мястото, в което се отглеждат. Независимо дали е клетка, или аквариум, потърсете какъв размер е подходящ за питомеца ви, както и къде да бъде разположен.
Папагалите например имат нужда от общуване. Те са доста социални и е хубаво да бъдат пускани да хвърчат из стаята при обезопасени условия. Могат да бъдат изключително забавни, ако ги научите как да стоят на рамото ви, на пръста, може да похапват от ръката ви, но това става само с изградено доверие.
Гризачите пък са нощни животни и ако клетката им е в помещение, в което се спи, бъдете готови за среднощни шумове.
Ако сте решени домашният любимец да е коте или куче, то е добре предварително да намерите човек или хотел, където ще бъдат гледани тези животни при евентуално пътуване без тях. Също така решението за порода, особено при кучетата, е изключително важно.
Емоцията не трябва да е водеща, а изборът следва да е свързан с осъзнаване дали обичате големите разходки, дали искате бойна порода, или северняк (внимавайте да не му се отнемате свободата), или кротък семеен приятел, изпълняващ послушно команди.
Особено ценно би било при толкова животни в беда да се осинови животно от улицата, от приют или от организация, която обгрижва изоставените.
„Идеята да се помогне на такова животно също не трябва да идва само от емоцията, а е важно да е добре пресметнато решение в зависимост с това какво разполагате, какво е семейното ви положение в момента, къде живеете, има ли кой още да участва в грижата и имате ли и друго животно, за което да се грижите.“
Това разказва Десислава Хаджийска, която от седем години доброволства в Общински приют в Горни Богров. Това е най-големият общински приют с 1500 животни. Другите, които са в близост, са в Слатина и в Сеславци.
В момента Деси е осиновител на две кучета, едно от които е възрастно – на 10 г. и е инвалид.
„Не съм имала никакви проблеми нито по отношение на дисциплина, нито на хигиена“, разказва тя. По думите ѝ кучетата са чисти животни и хигиената им е заложена в природата.
Хората, които идват да си осиновят куче в тези приюти, са различни. Някои търсят „марково“– такова, което изглежда по определен начин и наподобява порода. Други са загубили своя домашен любимец и искат друг, който напомня по характер и външен вид на загубеното. Има хора, за които е важно животното да е по-дребничко, тъй като нямат достатъчно пространство у дома.
Някои предпочитат да е женско, защото са чули, че са по-послушни. Има и хора, които гледат да помогнат на животното, което е с най-малък шанс за осиновяване. Така приятелка на Деси си взима най-голямото черно куче, което е щяло да си отиде в приюта.
Работата на доброволеца, освен да разхожда кучетата през уикенда, е и да среща животните с евентуалните им осиновители. Помага да се установи връзка помежду им, за да бъде по-лесно всекидневието им като заживеят заедно.
„Като осиновиш куче първият период е меден месец. Другото съществуващо правило е „3–3–3“ ( три дена – три седмици – три месеца). Това е времето, при което кучето свиква в домашни условия и стопанинът опознава истинския му характер. През този период казваме на бъдещите осиновители да са внимателни по време на разходките. В началото да са по-кратки, срещите с други кучета да са контролирани.“
Safety Harness са вид нагръдници, които имат три точки за закачане на повод. Така, ако кучето се уплаши (все пак е било бездомно и е живяло в лоши условия), няма да може да се измъкне от нагръдника и да избяга.
Трябва да се има предвид, че тези животни са наплашени, тъй като към тях вероятно са се отнасяли лошо, но именно това е най-ценното в осиновяването. Да видиш как се трансформират от стресирани животни в съвсем нормални домашни кучета.
„Просто им трябват любов, внимание и грижа. Променят се много бързо и усещат, че са на правилното място“, добавя Деси.
Хората като нея, които разхождат кучетата от приюта, не са много, а приютите със сигурност имат нужда от повече доброволци. Това може да е още една възможност за намирането на новия член на семейството.
Спомням си, че когато станах майка, постоянно виждах статии, видеа, постове в социалните мрежи за грижата за себе си и как тя е наистина важна за майките. Фокус на това съдържание предимно бяха съвети от рода на „Погрижете се за себе си с тази релаксираща маска за лице, която ще върне жизнеността на кожата ви“ или „Майките също могат да изглеждат добре с новите стягащи гащи, които веднага ще приберат корема – заслужавате ги!“. Понякога имаше по-смислени съвети, свързани със здравословно хранене или възстановяване от диастазата. Но 90% бяха за грижа за здравето и/или външния вид. Години по-късно знам, че тази грижа има и друг аспект. Тази статия е това, което ми се иска да бях прочела тогава.
Ако отворим тълковния речник, ще прочетем, че грижа е „дейност за благополучието на някого“. Помислете как се грижим за любимите хора около нас. Отделяме време и внимание, изслушваме ги, когато споделят, съчувстваме им, насърчаваме ги и, ако имат желание, им помагаме с решаването на проблеми. Подкрепяме ги на момента, но и в дългосрочен план в развитието им.
Грижата за себе си е да бъдеш добър към себе си, а не просто да изглеждаш добре. Тоест, да приоритизираме и удовлетворяваме собствените си нужди, за да постигнем някакво благополучие. И да обърнем внимание на нашата същност извън ролите ни на майки, съпруги или професионалисти.
Първата стъпка към ефективната грижа за себе си е да разберем какви са нашите истински нужди. Може да са ни нужни тишина и почивка, а може би общуване с приятели. Може би вътрешната ни нужда е да положим усилия в лично развитие или професионален успех. За да разберем, трябва да се научим да се вслушваме в себе си с любов и без осъждане.
Тези нужди може да са различни всеки ден и със сигурност са различни за всеки човек. Ето кратък списък:
Дори да знаете, че грижата за себе си е важна, може да ви се струва, че няма начин да намерите време. Или пък да се чувствате виновни, че поставяте нуждите си на първо място? Освен солидната логика на „как ще се грижим за любимите ни хора, ако не се погрижим първо за себе си“, помислете и за това: да пренебрегваме (или безкрайно да отлагаме) своите нужди води до горчивина, негодувание и гняв. И тогава рискуваме да отблъснем хората, които обичаме най-много.
Коя майка успява да удовлетвори всички нужди, всеки ден? Не вярвам, че има такава. Животът е търсене на баланса – удовлетворяваме една нужда до една степен, после друга взема превес и удовлетворяваме нея. Вероятно винаги ще има някои нужди, които не са съвсем удовлетворени, но повечето от нас можем да сме щастливи и с по-малко от 100%.
Другата добра новина е, че няма нужда да сме супермайки. Добре е да търсим и да получим помощ (и всъщност е изключително важен модел на поведение и за децата ни!). Понякога това може да включва професионална помощ от психотерапевт, друг път е подкрепа от близките и приятелите ни и често е самопомощ (например курс или книга) и среда, необходима да се чувстваме по-добре.
Най-добрата новина е, че поне една основна част от тази грижа не отнема никакво време, пари или енергия. И това е грижата да бъдем мили към себе си.
Най-просто казано да бъдем мили към себе си е да имаме благи мисли за себе си. Как може да изглежда това?
Ако това не е начинът, по който мислите за себе си, не се чувствайте зле. Нашето отношение към самите нас се сформира в детството и се повлиява и от начина, по който родителите ни са говорили на себе си. Просто направете първата крачка. Започнете да обръщате внимание какво казва вътрешният ви глас и добавете нови становища. Ползите са двойни – и за вас, и за децата.
Грижата за себе си може да изглежда като още едно нещо от списъка със задачи или даже още едно нещо, с което не се справяме. Но не се пускайте по тази плоскост. Дори малки прояви на грижа или доброта към себе си могат да намалят чувството на изтощение, претоварване и стрес. Откъде точно да започнете зависи от това какво искате. Започнете с една малка стъпка в посока удовлетворяване на най-важната ви нужда в момента. Дори да е разговор по Viber с приятелка. Малко е, но е добро начало.
Съветът на Европа обяви публично образуването на дело срещу България заради липсата на места в детските градини (Eurochild срещу България - № 221/2023 г.) Жалбата е подадена на 14 февруари от Национална мрежа за децата.
Инициираното дело е заради проблемите пред грижите за децата в ранна детска възраст и липсата на Национална стратегия за детето. То е заведено пред Европейския комитет за социални права за установяване на нарушения на ревизираната Европейска социална харта.
Основните проблеми, изведени в жалбата на Мрежата за правна помощ на Национална мрежа за децата и Eurochild, се отнасят до:
В жалбата е застъпено, че липсва цялостна правна уредба и държавна визия за образованието и грижите в ранна детска възраст, както и че проблемът се задълбочава поради неприетата вече 4 години Национална стратегия за детето, която следва да определи единни стандарти и мерки за ранно детско образование и развитие в помощ на родителите и децата на България.
„Прибегнахме до тази крайна мярка, защото виждаме отказ от страна на българските държавни институции и политическите партии да поставят проблемите на децата и семействата във фокуса на своята ежедневна работа. Все по-често децата се използват като пропаганда в изборите.
А продължаваме да имаме медицински модел на грижа, който датира от преди повече от 60 години. Той не отговаря на съвременните стандарти за ранно образование и грижа. България е единствената държава в ЕС, където за децата от 0 до 3 г. се грижат медицински сестри, чиято средна възраст е над 70 години, и нямаме специалисти по ранно детско развитие. Четвърта година сме без национален стратегически документ за децата. Това е в нарушение на вътрешното ни законодателство“, казва Георги Богданов, изпълнителен директор на НМД.
Днес в Майко Мила идва Мартина Лозева-Цалова, за да заяви, че отказва да засрамва другите майки за начина, по който гледат децата си. И призовава всички останали да не го правят. Може би е време за истинската, нормална, човешка подкрепа една към друга – без осъждане и подигравки. В крайна сметка, ако не си помагаме една на друга, няма кой друг да го направи.
Която от вас не е съдила друга майка за нещо, което прави или НЕ прави, първа да напише коментар и да го хвърли във Фейсбук. Може и да не си признавате, но съм 100% сигурна, че няма такава. Даже 200%, както обичат да казват хората, които понятие си нямат какво точно е процент, но обичат да го използват, защото звучи категорично.
Та, моите 200% отиват за това, че няма нито една от нас, майките мили, която да не е погледнала осъдително друга, да не е помислила, че еди коя си не прави както трябва или не дава всичко от себе си, вероятно защото не ѝ пука или е неинформирана, или даже не ѝ пука, за да е достатъчно информирана.
А после, след като си кажеш наум или ако си по-невъздържана – се изокаш в някоя майчинска група, че ГОСПОЖА, НЕ СЕ ПРАВИ ТАКА, МОЛЯ ВИ СЕ, КАКВА МАЙКА СТЕ ВИЕ!?, става ли ти по-добре?
За миг придобиваш имагинерно превъзходство над всички останали, които хранят децата си с адаптирано мляко, докато ти си изстрадала своето кърмене и знаеш много добре, че едва 5% от жените реално НЯМАТ мляко по физиологични причини за разлика от онези 95% по коментарите в социалните мрежи, които са сигурни, че ПРОСТО не са имали мляко и затова не кърмят.
Или обратното: присмиваш се вътрешно и се галиш по душевния косъм, че достатъчно рано си осъзнала, че това с кърменето е отвратителна хамалогия, в която ти си винаги оплюта, потна, оповръщана, с бебе закачено безпощадно на цицата ти и много добре си направила, че си го прекратила. Освен това си спряла рано с нощното хранене, а на онези с прословутото кърмене на поискване бебетата им не могат да се наспят и те само им тикат цици за успокоение, като по този начин им разширяват стомахчетата с излишно хранене.
Или какъвто и да е друг мотив по ваш избор, според който сте се почувствали много по̀ в час от някоя себеподобна майка, и това ви е накарало да си кажете „Каква майка е тази?!“.
Всички сме светици, докато не ни блъсне челно влакът на нечий детски инат, болест или друго обстоятелство, и се окаже не само че не сме светици, ами и въобще не знаем кои сме, къде сме и кой господ ни наказа с две деца с малка разлика във възрастта, които се бият с диня. Например. Но за това по-късно.
Това с осъзнаването, че съдиш, без да имаш право, става по-трудно, отколкото самото съдене, просто защото първото идва някак естествено. Ето, да вземем за пример приказките за „Хензел и Гретел“ или „Малечко Палечко“. В тях отчаяни родители изоставят децата си в гората, защото нямат с какво да ги хранят и не успяват да се грижат за тях, затова единствената им надежда е, че някой добър човек ще ги открие и прибере.
И докато ги четете тези приказки на децата, не ви ли изскача в ума „Е, к’ви родители са тия?!“, „Толкова ли не могат да ги изхранят тия деца!“, „Каква е тази майка, дето е готова да си заведе децата в гората и да ги остави там?!“.
Но моята интерпретация е, че просто ѝ е писнало от тези деца. Ей така. В единия случай има близнаци на малка възраст, които със сигурност ѝ късат нервите на ужас. В другия имаме Малечко Палечко плюс още шест момченца, т.е. общо седем деца – всичките момчета.
Извинявайте, но аз тази майка я разбирам. Това с малките деца или децата с малка възрастова разлика, или многото деца – не си е работа. Честно. Човек си мисли, че с времето става по-добре, но то не става. Не искам да ви залъгвам.
Тъкмо единият излезе от фазата на не-знам-си-какво, с която оправдаваме и обясняваме всичко, и другият влезе в същата фаза, което провокира първия отново да си спомни, че и той някога е бил в тази фаза и тя много му липсва, и може би не е лоша идея пак да започне да се тръшка за всичко и на всичко да вика НЯМА.
Или когато решат, че е добра идея да станат в 6:30 в неделя, след като единият е болен и е бухал като магаре цяла нощ, ти си станала в 3:20 да му правиш инхалация и да го приспиваш, и после тъкмо си успяла да заспиш в 6:00, и те вече са на крак.
И не просто са на крак: големият е взел чаша с вода, олял е леглото, книгите и брат си с нея (колко вода събира една чаша, Господи!), защото не иска да е жив на този свят, тъй като майка му и баща му не му дават сладолед за закуска (!!!).
И в този момент поради липса на близка гора една майка хваща за панталоните и за тениската едно 5-годишно с размерите на малко тюленче вдига го от мъртва тяга и с изтласкване го премахва от местопрестъплението в съседна стая. (Оказва се, че имам заложби за тежкоатлет.)
Междувременно малкият пищи, че не иска да го разделят от батко му – нищо че преди 15 секунди е ревал с тежки, едри сълзи, че е целият във вода заради брат си и не иска да има брат никога повече.
Всички реват и никой не е доволен. Това ще го пише на семейния ни герб. Ако имахме герб. И семейство. Защото с тази динамика на отношенията някой няма да издържи и семейството ще приключи.
А няма да издържа, защото не е нормално да издържаш на такова свръхчовешко психическо и физическо натоварване. Децата са тежка работа – буквално. Всеки божи ден. И затова разбирам родителите на Хензел и Гретел. Според мен изобщо не е вярно, че не е имало с какво да ги изхранват. Нали си представяте какво са причинявали на клетата си майка, щом успяха да подлудят дори вещицата и да я заключат в собствената ѝ фурна!
По тази причина отказвам да съдя другите майки. Никога не знам дали повишаването на тон на публично място, грубото задърпване пред някой щанд в магазина, забраната за сладолед, предизвикваща сълзи и истерии, или даването на телефона за игра и 15 минути тишина не са следствие на много други положени усилия, изтърпени изблици и толериране на какво ли не.
Отказвам да се чудя защо една майка кърми или не кърми; защо оставя децата си сами, за да отиде до магазина; защо избира да ги лъже, че има Дядо Коледа, или защо предпочита директно да им каже, че такова животно няма; защо ги оставя да плачат или напротив - защо винаги прави всичко, за да не пролеят и сълза; защо иска да прави тестове за марихуана на тийнейджъра си или би му предложила да пафкат заедно.
Отказвам да задавам въпроса “Каква майка сте?!” – нито в главата си, нито под нечий пост. Отказвам се от ехидни подмятания и остроумни коментари, каквито мога да направя в изобилие. И когато се появят в главата ми, ще вземам пример от децата си и няма да ги слушам. Те никога нищо не чуват. Щом те могат, значи мога и аз.
Справяме се така, както можем. Възпитаваме и отглеждаме според възможностите си. Позволяваме и забраняваме каквото смятаме за правилно. И ако все пак имаме какво да кажем на някоя майка по някакъв въпрос, бихме могли да го направим наистина с подкрепа и загриженост, без да я засрамваме публично, каквато възможност удобно предлагат всички Фейсбук групи. Както може би знаете, вече освен body shaming – това да засрамиш някого заради тялото му, има и mom shaming – когато една майка засрамва/осмива друга майка заради начина, по който си гледа децата.
Просто ми писна да се подиграваме един на друг и да се съдим за щяло и нещяло. И ако ме видите да го правя, моля ви, напишете ми не „каква майка си“, а „какъв човек си“. Ще съм ви благодарна.
Като родители знаем колко е важно вниманието към детето, и то онова внимание, което го превръща в личност. То включва грижа както за физическо развитие и добруване на детето, така и за интелектуалното му израстване и психическа устойчивост.
Радостно е, че все по-често говорим за ранното детско развитие, което излиза извън рамките на познатите тревоги дали да го захраня с тиквичка, или с картоф, кога трябва да проходи и защо бебето се обръща първо наляво. Не че това не е важно - напротив. Просто всичко е част от комплексна грижа за детето в първите 1000 дни (а и след това!), които започват още от утробата.
Днес в Майко Мила говорим със социалния педагог и специлист по ранно детско развитие Майя Грозданова, което е част от инициативата “Да пораснем заедно”, застъпваща се в подкрепа на най-уязвимите семейства с деца до 3 години в България.
Майя ни разказва за естеството на работата си, за срещите си с деца и родители и за важността на ученето от началото на живота. Не защото някога ще се явиш на изпит, а защото животът е изпит за всеки от нас всеки ден.
Като специалист и експерт участвам в различни инициативи за подобряване на майчиното и детско здраве, за внедряването на практики и програми, свързани с ранното детско развитие.
Основната ми професия е социален педагог. Имам квалификационен курс по ранно детско развитие и „хранене през първите 1000“ от Медицински Университет Варна.
Монтесори педагог съм и в тази връзка имам индивидуална практика, в която се опитвам да бъда в подкрепа на децата и семействата, като съчетавам различните си професионални умения и квалификации.
В годините, когато избирах професията си, темата за закрилата на децата и за повишаване на тяхното благосъстояние, беше много актуална. Но най-голяма мотивация получих от реалния сблъсък с децата, настанени в онзи етап в Домовете за медико-социални грижи.
Надявам се да няма повече домове, в които малките деца да се отглеждат анонимно. Виждах бебета и малки деца, които стояха сами в креватчетата си. Изглеждаха толкова самотни – когато им се пиеше вода или бяха гладни, трябваше да изчакат часа за това.
Нямаха значим възрастен, който да обгрижва само тях, да знае само техните нужди. Неслучайно, ако сте забелязали, децата в тези домове имат едно характерно поклащане – стереотипни движения. Работата с домовете започна през 2000 г., когато те бяха единствената алтернатива за настаняване на деца в риск или такива, които се разделяха с родното семейство по различни причини – най-честата: невъзможност на майката да гледа детето си.
В момента децата в риск се настаняват в приемни семейства. Имам привилегията да подкрепям 37 приемни семейства в област Хасково. Виждам разликата в грижата и любовта на приемния родител. Това ме радва.
Винаги след супервизия на приемно семейство се чувствам мотивирана за работа и разбирам, че реформата, в която съм участвала за закриването на домовете за медико-социални грижи и за заместването им с мрежа от социални услуги, е била най-правилната.
В България ранното детство, така както се дефинира от Комитета за правата на детето, традиционно се разделя на два големи подпериода – същинско ранно детство, което включва възрастта от раждането до третата година, и предучилищна възраст – от 3 години до постъпването в училище.
Ранното детство е период на изключителни промени. Безпомощно и напълно зависимо от възрастните, новороденото бебе постепенно се превръща в малко дете, което активно изследва света, изпитва дълбоки чувства, преодолява предизвикателства и умело си с служи с речта, за да общува с други човешки същества.
През тези години се изграждат основополагащите структури и процеси на почти всяка система в човешкия организъм и се овладяват базисни способности, които са основа за по-нататъшно развитие.
В последното десетилетие в България се заговори за значението на ранното детско развитие, но все още няма единна и целенасочена политика. Създадени са стандарти за ранно детско развитие, но, за съжаление, те са разпознати в една много малка част от специалистите.
Активното общуване с бебето започва от бременността. Още в утробата бебето чува и възприема звуците от заобикалящия свят. След раждането разпознава гласовете на тези, които се грижат за него, звуци и мелодии, които е чувало в утробата. У плода се наблюдават всички емоции, способността да се учи, както и много различни форми на поведение.
Една поговорка напомня на бащата, че “ако той не може да износи детето в тялото си, то той може да го носи в сърцето и в мислите си“. Всяка бъдеща майка притежава “щит” за своето дете – това е нейната любов.
Преди малките деца да се научат да говорят, връзката между тях и полагащите грижи за тях се изразява чрез прегръдка, контакт с очите, усмивка, вокализация и жестове. Тези взаимно приятни взаимодействия създават емоционална връзка, която помага на малките деца да разберат света около тях и да научат за хората, взаимоотношенията и езика.
Децата не започват да учат при посещение на детска градина. Този механизъм се активира при зачеването. Децата се нуждаят от любящи и сигурни грижи от страна на възрастните в семейна среда, като за някои от ежедневните дейности имат нужда от насоки, а за други от взаимоотношения.
Така се започва ранното учене – още в корема на мама и след това чрез съвместните игри, разговори и, разбира се, прегръдки.
Когато майката носи детето в утробата си тя има визия за него – какво ще бъде, как ще изглежда, на кого ще прилича, какво ще се случи, когато роди - как ще бъде прието от разширеното семейство.
Когато се роди детето и има разлика между желаното и реалното дете, майките започват да си задават много въпроси, свързани с приемането на детето. Родителите най-често се вълнуват дали детето се развива в норма, естествено ли е конкретно поведение. Много от въпросите са свързани с храненето и кърменето.
Проблеми нямам. Понякога неразбирането на родителите и неприемането на даден проблем, може да се окаже пречка при работата с децата.
Създаване на единна законодателна рамка за ранно детско развитие.
Всички сме били деца, но пораствайки много наши черти са се видоизменили. Колкото повече порастваме, толкова повече се отдалечаваме от нашето вътрешно дете.
Децата ни учат да сме отново деца - да се радваме на малките неща, да не се страхуваме да експериментираме, да мечтаем, да бъдем естествени, да показваме емоции и да се учим от тях на нови неща.
Както знаете, единственото може би по-неприятно от непоискан съвет, е много глупав съвет. Обаче ще трябва да си признаем с ръка на сърцето, че всички сме давали и получавали купища съвети - и от двата вида.
Това с получаването на непоискани съвети особено се засилва с раждането на първото дете, но не спира и по-нататък, разбира се. Винаги има кой да ви попита смръщено "Това дете защо не е с шапка?" и да ви обясни каква безотговорна майка сте.
И понеже знаем, че във всички вас напират купища съвети от опита ви като родители, които може и никой да не потърси и да вземат да си отидат ей така нахалост, затова преди време ви попитахме какво бихте посъветвали жена, станала майка за първи път.
Ето част от съветите ви.
Yana Zhekova
Спри да я търкаш тази къща до блясък! Наслаждавай се на майчинството, виното и колко дрехи за пране има НЕ Е ВАЖНО!
Silvia Daskalova
Спи, момиче, винаги, когато можеш 
Borislava Velichkova
"Спи ли детето, спи и ти"
Tsvetelina Banchevska
Аз бих дала 2: 1) Спиш, когато бебето спи, чистиш - когато бебето чисти. 2) Ти си най-добрата майка за твоето дете и не оставя никой да ти внушава нещо друго!
Roumina Nikolova
Споделям най-добрия съвет, който получих преди години - 1 час на ден оставяте малкото с таткото/баба/дядо и излизате. И зарязвайте всичко и лягайте да спите с бебето, когато сте уморена.
Monika Sartoneva
Да си направи специален шкаф с шоколад и вино!
Antonia Pashova-Vateva
Да се погрижи за себе си! Витамини, масажи, забавления, за себе си! С раждането тялото, психиката и всичко, ама всичко, се променя. Доскоро у нас такова нещо като следродилна депресия беше виц. Всичко минава, но иска време и грижа.
Lydia Yakimova
Спи, храни се и се обичай! Нищо не печелиш, ако занемаряваш собственото си здраве за сметка на децата. Една здрава и стабилна психически майка може да премести планини, ако се налага, но майка, която не е в състояние да се погрижи за себе си, не може да се грижи и за децата си. И сега съжалявам, че нямаше кой да ми го каже, а се научих по трудния начин (а и все още ми е трудно да се вслушвам в собствения си съвет)
Violeta Vladimirova
Да не забравя, че е отделна личност и че развитието ѝ (професионално и личностно) не приключва с раждането на детето. И да не смята това за егоизъм, а за пример, който дава на сина/дъщеря си!
Darina Kalo
Децата имат нужда на първо място от щастлива майка, за да са щастливи и те. Повечето други неща, от които си мислим, че децата се нуждаят, не са толкова важни.
Гергана Бутникова
Не отказвай помощ от никого, оставяй някой да върши нещо вместо теб. Винаги слушай инстинкта си и се води по него, майката знае най-добре от какво има нужда детето ѝ, не съседката Пенка или другата майка в парка. Наслаждавай се на времето с детето, зарязвай всичко и просто си играй с него. Времето минава много бързо 
Monika Naneva
Няма правилен начин за отглеждане, слушай сърцето си!
Vanya Tasheva
Да не се вманиачава с постоянна хигиена, да не сравнява детето си с другите, да не ограничава детето от игри в пясък, кал, камъни и т.н., защото ще се изцапа. Да не го храни само с био, веган и т.н. храни, а да действа разумно и спрямо възрастта. И да не слуша баба си, прабаба си и комшийката от 5-ия етаж, защото всеки има свое мнение по различните теми.
Cvetelina Velkova
Да се вслушва в инстинкта си и да не го мисли много, много.
Дияна Христова
Да не слуша никого! Да вярва на себе си и инстинктите си. Да слуша съвети , но като се прибере, да обмисли всичко и тогава да прецени дали ще бъде правилно за нейното дете. Не всичко, което е полезно за едно дете, е полезно за друго. Децата са различни.
Да не очаква всичко да бъде по учебник. Да не се обвинява. Всеки прави неволни грешки. Да не си слага навътре разни епитети от роднини. Най-важно е малкото човече. За да е добре то, първо майката трябва да се погрижи за себе си.
Константина Табакова
Не се шашкай! Не слушай съвети от хора, които смятат, че знаят кога му е времето за едно или друго нещо! Ако детето има здравословен проблем, не чети в нета, а търси специалисти!
Напътствай мъжа си как да ти помага! Не разчитай на бабите! Не дезинфекцирай вкъщи като в интензивно отделение - нека в семейството има и по някоя друга бактерия! Когато ти е тегаво - излез навън! Знай, че колкото и да е трудно, всичко е само период! И най-важното - ти си най-добрата майка за твоето дете!
Rada Naslednikova
Приемай помощ, но слушай себе си!
Стела Стойчева
Да дава бебето на всички, които имат желание да го гледат (и да се възползва максимално от свободното време за себе си), защото с времето списъкът с желаещи рязко намалява 
Jenia Petkova
Най-добрата майка е здравата, спокойна и щастлива майка. Затова никога да не отказва помощ и никога да не пренебрегва себе си.
Vi D-va
Най-първо, погрижи се за себе си и детето си, да сте нахранени, наспани, на сигурно място и с основна хигиена. Домашната бъркотия или пък че детето не е обелечено като кукла - това са глупости и загуба на енергия.
Ако имаш сили не се свени да поискаш помощ или да разпределиш задачи на останалите членове на семейството ти - те често не знаят какво е нужно в определена ситуация.
И най-важното, отглеждаш (и партньорът ти) нов човек - който нищо не знае и няма никакъв опит, вие сте целият свят за това човече - имайте състрадание и търпение. Мислете и координирайте какви приоритети искате да вкорените в този нов човек и как.
Мая Алексиева
Следродилната депресия е факт, не се страхувай да говориш с някого за това.
Дори Дамянова
Дори и да ти се струва, че не се справяш, всъщност се справяш!
Stela Stamenkova-Din
Да не гледа постове на майки-инфлуенсърки, които разказват само колко е прекрасно и колко е перфектно, а у вас е като на война. Ужасно са вредни, бих ги забранила със закон. И да търси помощ - ако има как тя само да спи, да яде и да си гледа детето, а някой друг да домакинства и пазарува - ПРЕКРАСНО.
Надя Христова
Написа ми го една майка в чата, когато бях за първи път в болница с двамата - "Ти си половината от здравето на децата, трябва да им го осигуриш!"
Бих добавила също - по-малко помощ от баби, повече ангажираност на бащата! Ти си най-добрата майка, която децата ти някога ще имат! Колкото и да си несъвършена физически и като характер, колкото и да си мислиш, че не ставаш за майка и не се справяш - в очите на твоите деца ти си перфектна!
Silviya Nenova
Не забравяй: ТИ си най-добрата майка за твоето дете!
Antonia Chilikova
Да не се опитва да бъде "перфектна майка"! Скоро, изтощена. ще разбере, че такива няма. Да приема помощ!
Рени Цветанова
Справяш се прекрасно, дори понякога да не ти се вярва! Грижи се за себе си
Деница Кънчева
Вярвай в себе си, колкото и да те е страх! Ти си най-добрата!
Александрина Андонова
"Ще става все по-добре, колкото и да ти е трудно!" Аз просто имах нужда някой да ми каже, че следродилната тъга трае само 2-3 седмици и отминава, защото се ужасявах, че това е депресия, а то не е. И минава!
Ani Angi
Ще забравиш болката и пак ще искаш да родиш! От акушерката докато раждах. Това правило после работеше и в други житейски ситуации като строеж на къща и банков кредит. Казваш си "Никога няма да повторя, но..."
2. Ако усетиш, че си толкова изнервена, че може да навредиш на себе си или бебето - остави го на сигурно място и излез в друга стая, докато се успокоиш достатъчно.
Milena Karakasheva
Всичко е период, ще отмине!
Lava Boeva
Ще се справиш. Всеки период е нов и труден, но никой не се е родил научен. Като ти се плаче - плачи. Не се оправдавай с детето за това, че не отслабваш. Животът не свърша след раждането, просто се променя.
Развивай се и се образовай, ако искаш умно дете. Децата ни копират, каквото и да им казваме, те гледат примера на възрастните. Не търси благодарност и признание, просто гледай да бъдеш щастлива. Обичай и ще бъдеш обичана. Не се страхувай да променяш живота си, той и без това постоянно се мени.
Емилия Спасова
Оттук нататък ще става все по-лесно и ще дойде момент, в който дори ще се наспиваш! Радвай се на всеки миг, колкото и да си уморена! Времето тече безвъзвратно.
Dessy Marinova
И това ще мине 
. Просто при всяко неразположение, рев, безсъние, боледуване, тръшкане и т.н. си напомняйте - и това ще мине. При всяка позитивна ситуация като първа усмивка, прохождане, проговаряне - също. Така ще оцените хубавите моменти още повече и няма да придавате излишна важност на трудните.
Irena Tsoneva
Ще бъде кошмар
След време ще имаш най-милите спомени от този период.
Христина Ангелова
Изисквай/ Научи мъжа си отсега да е пълноценен родител (а не да "помага").
Ели Георева
Най-трудното при отглеждане на дете е това да изтърпите другото родителско тялоМного се смеех на този лаф, докато не се оказа истина.
Silviq Sasheva
Бащата е точно толкова родител, колкото и майката. Той трябва да помага и да се грижи за майката и детето 24/7. Не разглезвайте детето на свекървата, защото ще съжалявате.
Мирлева Лина
Сега е моментът да дадеш шанс на мъжа си да ти партнира.
Stanislava Kantarska
Да си вземе шампоан против въшки, когато пусне детето си на ясла!
Malinova Olya
Не яж 7 принцеси на едно хранене
Maya Medzhedelieva
Sauvignon blanc is better than Chardonnay.
Mira Jordanova
Не повтаряй!
Annie Koleva
Ако не можеш да си намериш ключовете, най-вероятно са в хладилника.
Здравец Новаков
Следващия път гледай да се родиш баща
