fbpx
Ние и детето

Каква работа ви чака с детето, когато останете без работа

27 септември 2023
жена с кутия с вещи от офиса

„Не ги съдя заради парите, а с възпитателна цел. Защото направиха грешката да си помислят, че имат пълен контрол над финансовата ми свобода. Да решават кога слагам храна на масата и дали ще стигна до морето. Дали ще си облека детето навреме, или не. Поведението ми е огледало на тяхното – от коректен и съвестен бачкатор ставам евтина мутра, която няма какво да губи и това я прави опасна.“ Този съдържателен монолог в телефонен разговор с приятел юрист пренареди картинката на социалния климат у дома в края на юни. 

13-годишната ми дъщеря усещаше, че водя финансова битка с работодателя си, но не зададе въпроса „Какво ще стане с нас?“.

Попита „Какво се случва?“ три седмици по-рано, когато осъмнахме с 20 евро в джоба, празен хладилник и два билета за метро в Париж. В деня за заплата банковата ми сметка беше куха като хралупа. Трябваше да гася пожари на няколко кредитни фронта и изпаднах в ситуация, в която заседнахме като гаврошовци на тротоара пред една буланжерия до Нотр Дам, за да изчакаме спасителен превод от приятел.

По-веселата част бе, че когато си в падеж на задължение, за разстоянието от витрината до касата рискуваш банката да си дръпне вноската и да нямаш с какво да си платиш дори кроасана. За щастие ни се размина и се прибрахме в София благополучно. 

Накратко, на петия месец от работата ми като главен редактор в медия за лайфстайл и култура бюджетът на собственика се стопи като пролетен снежец.

От планове за отразяване на глобални фестивали в Европа и ключови партньорства с българи в Холивуд рязко получих покана да акостирам на трудовата борса. От днес за днес. Без предизвестие. И след няколко разговора, в които стана ясно, че плащам за неадекватните мениджърски решения на човек, който вместо фризьорски салон е решил да си направи медия, преминах директно към съд.

Вече не бях объркана от забавеното плащане като в Париж, когато след грозен имейл от въпросната фирма ми пуснаха колосалните 500 лв. от заплатата, „за да успокоя системата“. Вече бях гневна и в открита война, защото изгубих основния си източник на доходи в разгара на лятото. Без да получа насреща адекватна комуникация на чисто човешко ниво и картбланш от каквото и да било време, за да се огледам и да пренасоча живота си в друга посока. 

Предстоеше ни цял месец на морето, в който като щастлив фрилансър планирах да работя в каравана-офис режим.

„Офис“, който беше капариран, но не и изплатен. Тогава дъщеря ми чу разговора с юриста. Същият ден ме беше питала можем ли да се върнем в Париж след няколко седмици за концерт на любимата ѝ група. В последните години положих доста усилия да живеем интересно и да пътуваме заедно. Бачках здраво по 12–14 часа на ден, жонглирах успешно с минимум по три проекта, и да планирам концертен календар, който всеки месец ме праща в различна точка на Европа, за мен беше обичайно. За нея също. 

„Мами, още си чакам заплатата. Бавят я повече от месец. Заради неприятния начин, по който се разделиха с мен, ще ги съдя. Защото това, че съм добър човек, не значи, че съм тъпо парче и всеки може да ми се качва на главата, или да прави с парите ми каквото си иска. Човек трябва да си търси правата, особено ако е бил дебилно коректен като мен“, казах ѝ аз.

„Докато не разбера кога ще си получа парите не мога да планирам Париж за втори път това лято. Имаме за плащане сметки и каравана, ако искаме да сме на морето през август. Трябва и да ядем нещо междувременно. Знаеш, че не се занимавах само с този сайт, така че ще се справим, идват някакви пари от други места. Но докато търся работа, пътуванията в чужбина стават екстраваганца. Знаеш, че съм победител. Като намеря моето нещо ще полетим пак накъдето си искаме.“ 

Детето прие ситуацията нормално.

До толкова, че на Comic Con като я снимаха на опашка пред някакъв аниме щанд, безцеремонно изстреля: „Никой не ме е питал дали давам да ме снимат! Ако качат нещо в Instagram на фестивала, ще ги съдя!“. Освен това изтегли джакпота – отиде в Париж с баща си, а къмпингарското си лято сподели с мен, както си бяхме обещали. 

Смятам, че честността, опакована в подходящите думи за възрастта на детето, се отплаща. Тушира излишни тревоги и не го вкарва във филми. Показва му, че ситуацията е нормална, обратима и нищо лошо не е окончателно. И каквато и да е развръзката на проблема, тя няма да спре нито потока на джобните ѝ, нито ще разклати всекидневието ѝ по брутален начин. Като човекът оркестър в живота си съм научила също, че да показвам уязвимост пред детето и да казвам „Не знам“, когато наистина нямам отговор на наболял въпрос, също работи за спокойствието и добрия климат вкъщи.    

Какво още можем да направим по въпроса, когато сме безработни и трябва да информираме децата за промяната по сравнително безболезнен начин?

Децата са по-досетливи, отколкото ви се иска

Ако родителят съзнателно е избрал да забави споделянето на новината за внезапната загуба на работата си, децата ще надушат, че нещо не е наред. Достатъчно е да засекат дребна, но системна промяна в настроението ви или да промените плавно рутината им. Например, да намалите извънкласните им занимания, за да спестите, или да се измъкнете с хитър предтекст от рожден ден на тяхно приятелче, който иначе никога не бихте пропуснали.  

Отделете време, за да поговорите с тях и да им обясните ситуацията. Изключително важно е да го направите в момент, в който вече рационализирате обстоятелствата и сте успели да овладеете гнева и разочарованието си от случката. Като с всяка загуба в живота, раздялата с основния ви източник на доходи също има нужда от гратисен период – за да скърбите, за да анализирате процесите, довели до тук. Това, което се иска от вас, е да поднесете новината спокойно и без излишен патос, защото загубите са неизбежна част от пътя ни и от нас зависи дали ще ги приемем като катастрофа, или като трамплин.

Бъдете наясно с целта си 

Преди да обсъдите промяната в трудовия си статус с децата, бъдете наясно каква е целта ви и какво ви предстои. В зависимост от предпочитанията ви, вида на раздяла с работодателя и възрастта на децата, начините за справяне с безработицата в семейството ще варират. 

За родителите на малки деца, например, това би могло да значи, че ще прекарват повече време у дома. Бихте могли да започнете разговора така: „Ще остана вкъщи за известно време, защото търся нова работа. Ще си намеря нова и ще се постарая да направя всичко възможно, за да се чувствате добре и осигурени.“

Ако отглеждате тийнейджъри, обяснете им защо обикаляте къщата като буреносен облак и кое провокира нивата ви на стрес да ударят тавана на лятното кино. Бихте могли да започнете така: „Ще се огледам за ново място, в което да работя и да се чувствам добре, докато изкарвам пари. Сигурно виждаш, че съм леко изнервен и разочарован от тази промяна, но това няма нищо общо с теб. Ще се постарая нещата у дома да останат, доколкото е възможно, същите. 

Бъдете уязвими 

Загубата на работа обикновено е съкрушителна и върви в комплект с чувство за срам и унижение, независимо дали сте били част от поголовно уволнение, или закриване на компанията. Правилната артикулация на емоциите ви ще помогне на децата да асимилират промяната. Ако не им кажете „Притеснено ми е“, тогава те могат да се почувстват зле заради тревожността, която изпитват, докато са свидетел на поведението ви.

Говорете за провала

Провалът е част от живота на всеки, но родителите обикновено се стараят да изплетат предпазна мрежа около детето и да го имунизират от разочарованието. Ако минавате през турбулентен и стресиращ период, използвайте го, за да покажете на децата си как изглеждате „повалени“ и какви усилия полагате, за да се „изправите“.

Кажете нещо от типа на „Нали познаваш усещането, когато адски силно се стараеш да постигнеш нещо, а то не се получава? По този начин се чувствам аз сега. Разочарован съм. Яд ме е. Трудно е. Но ако не ми е трудно, значи не вървя напред с достатъчна скорост. След тази издънка с работата ще имам радар за хора с проблемен профил, както и за ненадеждни фирми. Проблемът не определя същността ми. Начинът, по който решавам проблема, ме определя.“  

Надежда Попова

Автор в Майко Мила.

всички статии на автора
Споделете статията
cross