Благодарение на вирусите и инфекциите, които децата „носят“ от градината, родителите направо сме половин лекари. Или поне така се заблуждаваме. Затова е добре да се консултираме с истински специалисти, които не просто си мислят, че разбират медицината. За една от най-разпространите „чуми“ – стрептококовата инфекция – си говорим с педиатъра д-р Лора Бучукова.
Какво представляват стрептококите и какви видове съществуват?
Стрептококите са грам положителни бактерии. Могат да се разделят на групи по различни признаци.
Какви са симптомите при стрептококова инфекция в детския организъм?
Streptococcus pyogenes е главният представител на група А и е най-честият причинител на стрептококови инфекции. Той е причинителят и на една от най-често срещаните в детските заведения инфекции – скарлатината. Среща се предимно при деца на възраст от 1 до 9 години. Протича с ангина, температура и дребно-петнист обрив.
Характерна първоначална изява е и повръщането. Гърлото е силно зачервено, езикът е първоначално обложен с бял налеп, след което става ярко червен (малинов език). Бузите са червени, характерна е бледостта около устата. Появява се ситен ярко червен обрив по шията, тялото и крайниците.
Други инфекции, които причиняват стрептококите, са възпалителни процеси на респираторния тракт – ринити, ларингити, бронхити, стрептококова пневмония, стрептококова ангина, възпаление на средното ухо (otitis media), остеомиелит – възпаление на костта и костния мозък, стрептококов менингит, стрептококов сепсис и възпалителни заболявания на кожата.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво е лечението при децата и защо обикновено без антибиотик не минава?
Тъй като това е бактериална инфекция, обичайното лечение е антибиотично. Добре е да се направи изследване с антибиограма, за да се назначи антибиотик, към който стрептококът е чувствителен. Поради сериозността на гореизброените заболявания антибиотикът може да бъде избегнат само при носителство без клинична изява, например в гърлен секрет. Според съвременните препоръки носителството не е показано за антибиотично лечение.
Как може да навредят стрептококите на детския организъм, ако не се вземат мерки навреме?
След преболедуване от инфекция със стрептокок от група А не се изгражда имунитет. По тази причина е възможно често боледуване и при липса на лечение са възможни усложнения под формата на нефрити – възпаление на бъбреците, артрити – възпаление на ставите, които са късни усложнения и могат да доведат до трайни последствия.
Другите видове стрептококи могат да доведат до ранни усложнения под формата на системни инфекции – сепсис, менингит остеомиелит, които протичат много тежко.
Има ли някакъв вид превенция, чрез който ако не да са защитени напълно, поне по-рядко децата да боледуват от такъв тип инфекция?
В имунизационния календар е включена стрептококова ваксина, която е срещу Стрептококус пневмоние – един от видовете стрептококи, причиняващ чести инфекции на горните дихателни пътища при децата, отити и пневмонии. Ваксината включва 15 различни типа на бактерията, но, за съжаление, те са много повече и по тази причина дори и при ваксинираните деца, ние я откриваме често в носен секрет, секрет от ухо или храчки. Все пак ваксинираните деца боледуват много по-леко.
Видеото е създадено с подкрепата на Sinomarin.
Децата ще боледуват и това е нормално. С боледуването организмът ни натрупва ценна информация, с която ще си служи в бъдеще. Но това, че боледуването е нормално, не ни успокоява като родители. Ние винаги искаме да сме подготвени и да направим най-доброто за детето си.
За да ви помогнем в тази подготовка, се срещнахме с д-р Александрина Топалова, която е УНГ специалист, за да поговорим за „любимите“ хреми, градински сополи, ангини, сливици и пр.
От видеото ще разберете:
... и други изключително полезни неща, разказани безкрайно интересно от сладкодумната д-р Топалова.
Видеото е създадено с подкрепата на Sinomarin.
Днес в Майко Мила пускаме текст по една скъпоценна на сърцето тема за всяка майка – ВЪШКИТЕ. Ние, по-отлежалите във времето майки, помним сместа от газ, мас и оцет, памук, навит на молив, който се топи в отвратителната смес, и безкрайното пощене на гниди и въшки върху бял лист. Въпреки че тези времена отминаха, въшките очевидно са си вечни, и нашата авторка – Нели Трендафилова – е нападната от тях по всички фронтове. Много ѝ благодарим за смешния разказ и ѝ пожелаваме дълготрайна безвъшливост!
Веднъж гледах един захаросан филм със Сара Джесика Паркър в ролята на преуморена, работеща в офис, майка на две деца. Имаше сцена, в която детегледачката съобщава на Сара Джесика Паркър по телефона, че децата имат въшки – точно преди важна бизнес среща с Пиърс Бросман. Сара Джесика Паркър започна веднага да се дръгне по главата като гламава, а аз си помислих, че цялото нещо е изсмукано от пръстите. Във всеки случай засуканата Сара Джесика Паркър изглеждаше неубедителна в ролята на въшлясала майка!
Тази година моята любима дъщеря навърши първо кръгло десетилетие и като по часовник, влезе в пубертета и психически, и физически. Докато първото се изразява в слушане на досадна за родителството музика и още по-досадни променливи настроения, второто, освен в издължаването с половин глава, се изразява в едно непрекъснато, несекващо боледуване.
Детето ми се разболяваше много първите две-три години от детската градина, но после настъпиха блажени 5-6 години, когато се разболяваше рядко и за малко въпреки всичките ски, разходки на -17, курсове по плуване през зимата и детски лагери на Северно море в началото на юни.
От това лято и паметното море, което напуснахме панически с 40 градуса температура, се заредиха болести. Германската държава (където живеем) плаща за гледане на болно дете 10 дни на година, които почти са изразходвани до този март.
Преди две седмици детето си докара ангина. Тъй като аз бях отсъствала цяла седмица преди това от работа заради грип, вкъщи си остана мъжът ми. Антибиотикът подейства, дъщеря ми тръгна на училище. През уикенда заради хубавото време направихме един преход с колелата и вечерта тя отново се тръшна с температура.
И двамата имаме проекти, вече сме пресрочили крайни срокове, не можем да отсъстваме. Майка ми може да дойде чак след седмица.
Слава богу, и двамата с мъжа ми имаме свестни работодатели и направихме нещо като смени. През настоящата седмица всекидневието ми изглеждаше така:
Аз ставам в пет, до шест и нещо вече съм в офиса. Работя и до три се прибирам. Мъжът ми е поработил малко от вкъщи, прескочил е до магазина за пет минути и тръгва в два на работа.
Играем си с детето, пиша имейли, варя чайове, сготвям две яденета и един десерт, в девет вече съм полузаспала. Мъжът ми се прибира залитащ от умора след десет и успяваме да легнем чак в 12. През нощта се будим през час да мерим температура, да слагаме капки или просто защото се притесняваме и не можем да спим.
В резултат на този режим, в четвъртък съм се зомбирала дотолкова, че се съм на автопилот. Инженерът на проекта, по който работя, ми се обажда да ми каже, че сградата не може да се захрани с парно, а трябва да се правят някакви сложни комбинации от газови котли, термопомпи и колектори.
При нормални обстоятелства тази новина би ме накарала да се метна на пода и да вия от горест, че трябва да преработвам сутерен за 3758 път. Сега успявам само да благодаря и да му пожелая приятна вечер (в два на обед).
Вие сигурно вече се питате какво общо, по дяволите, има тази история със Сара Джесика Паркър. Стигнахме и дотам.
В четвъртък вечерта пращам детето да си измие косата, която покрай болестите не е мита от две седмици. Когато тръгвам да я суша, установявам, че е
Превъртам лентата и осъзнавам, че тази седмица детето е спало в неговото си и в нашето легло, лежало е на канапето, както и че няма възглавница, одеяло, юрган или друго парченце текстил, в което да не се е отъркало.
И че след всичкото гушкане и при мащабите на въшлясването, няма как да не съм прихванала и аз.
Тази сценка се разиграва в девет и половина вечерта. Проверявам за денонощна аптека в интернет. Звъня на пожар на мъжа ми. Той не ми вдига. Когато се прибира, е 11 часа. Заявява, че няма да търси никакви денонощни аптеки по нощите, нито пък ще ми разреши да се мотая из нощен Берлин в търсене на шампоан за въшки.
Аз на другия ден трябва да придружа шефката на среща с бъдещата управителка на хотела, който проектираме в офиса. Управителката е дама с чип нос и сложна двойна фамилия, в комплект със съпруг с някаква титла. Свекърва ми гледа едни австрийски филми, в които стройни ботоксирани тевтонки на средна възраст изживяват любовни драми на фона на замъци или круизни кораби.
Тази жена сякаш е отлята по такъв типаж. На последната среща ме гледаше сякаш съм нещо изпълзяло от шахтата и се бях зарекла за тази среща да съм перфектно облечена, гримирана и с прическа.
Цяла нощ сънувам как се навеждам над някакъв чертеж и върху белия лист, под чипия нос на управителката, от косата ми започват да падат въшки, въшки, въшки.
На другия ден се появявам на срещата с прорасла къса прическа, след трети пореден изпуснат час за фризьор тази седмица, и сенки под очите като панда. Негримирана. Кой ще ти се гримира след 4 часа сън?
Още не сме свършили, скрол надолу
Срещата мина добре, въшки не се видяха, дамата се оказа симпатяга и в крайна сметка дори ни покани като пробни гости в най-новия си хотел, преди той да влезе в експлоатация.
В единствения ми почивен ден тази седмица ми предстои обезпаразитяването на жилището, на две деца и на нас самите, най-малко седем перални, 14 сушилни и изваряване на четки и гребени.
Една приятелка на дъщеря ми е при нас за уикенда, родителите ѝ са на спа и всичко е уговорено преди месеци. Със сигурност и тя е прихванала, а има коса до кръста. В неделя съм на работа, че сутеренът ме чака и имам да отработвам часове.
С деца реалността често е в състояние да засенчи всяка фикция.
