От кои родители сте? От тези, които като видят лек стичащ се сопол на друго дете, хващат своето и дим да ги няма през девет планина в десета? Или сте толкова спокойни, че даже кърпичка ще подадете в помощ на сополивия човек?
Свръхтревожност или супер наситен непукизъм ви носят евентуалните хреми, болести и невъзможни за диагностициране на площадката симптоми?
Вече ви попитахме в социалните мрежи и получихме много интересни отговори на въпроса: Къде сте вие в скалата между „Нищо му няма, само малко сопол“ до „Не си играй с него, кихна!“ Събрахме някои от тях.
Сополът е с нас в стаята и ние го приемаме
Ами, не драматизирам. Изпадат в драми по площадките, но не излизат от мола и детските кътове. Бацили в стая = разпространение, бацили на открито – трудно виреят.
Това, което научих в чужбина, е, че сополът не е смъртоносен, кашлицата – също. Ограничаваме контакт само с деца, които имат висока температура, разстройство, повръщане, въшки, шарка или краста. Не се впечатлявам от цветове на сопола, само го отпушвам с капки или разходки. Не свалям температура преди 39 градуса. Давам сироп за кашлица, ако се сетя. Моето дете във втори клас е пило веднъж антибиотик, заради ухо. Конюнктивитът мина с промивки с вода или черен чай. Чревно разстройство веднъж – еднократно. Не давам пробиотици, хомеопатия или витамини. Не са му правени кръвни изследвания. Яде задължително плодове и зеленчуци. Много активно и рядко боледуващо дете!
Нищо. Искрено ме мързи да мисля за чуждите деца, стига да не удрят моето.
Веднъж синът ми кихна съвсем неочаквано в лицето на едно момиченце на площадката. Погледнах баща ѝ, за да се извиня, а той ми махна с ръка „А, няма проблем, тя ходи на ясла.“ Та това мисля и аз – нищо им няма, сополите не са най-големите им врагове.
Хем ни е страх от сопола, хем не ни е страх
Някаква невероятна комбинация от двете крайности, но никога здравословен баланс по средата, да не вземе да ни стане нещо.
Като бяха малки, и за едното всеки сопол значеше тежък отит, а за другото – ларингитен спазъм с инжекции Урбазон, директно съм си тръгвала – площадка/не площадка… Сега, като пораснаха и спряха тежките усложнения, и минаха и те в графата „мазане на сополи“, и на мен ми „порасна“ работата и не ми пука. То затова на малките деца са им викали „сополанковци“. То това няма преборване, нейде към април минава.
Та, била съм и от двете страни. Сополиви гледам да не ги пускам в обществото, защото не знам дечицата отсреща как ще понесат простия сопол, ама ако се заиграят със сополиво, не ми пука вече – да си играят.
Кръстя се и нищо не казвам.
Имам вече едно голямо, дето преживя сополите и знам че има край на сопола! С другите две малки... Едно със сопол, едно – без, две със сопол и т.н. понякога аз със сопол... И така, не ме е страх от сополите на другите, не се вживявам. Децата боледуват до към 7 години, после стават машини.
С годините съм преминала пътя от „не си играй“ до „нищо му няма“.
Още не сме свършили, скрол надолу
Зад един сопол може да се крие цяло чудовище!
„Не си играй с него, кихна“ изобщо не ми се струва като най-крайната степен по въпросната скала. Аз съм някъде около „не мога да преценя със сигурност дали това по лицето на детенцето в пясъчника е засъхнала храна или засъхнали сополи, но най-добре да си тръгнем и да идем другаде“. И то не само заради детето, а и заради мен самата, защото боледувам всичко адски тежко и продължително.
Няма безобиден сопол, който да се влачи цял сезон и с месеци. Бактерия е. И не понасям родители, които неглижират това. Моите никога не са били сопиливи, точно защото сопола още в началото сме го лекували. И никога не съм допускала децата си сополиви на градина или при други деца. Тези бактерии правят усложнения при много деца и ако на някое неглижирано дете нищо му е нямало, то ние сме били по болниците заради отити. След шестата година вече организмът се преборва по-успешно с бактериите, но дотогава трябва повече отговорност.
С третото дете все по-рядко посещавам детски площадки, ако се случи – да, бих се притеснила, защото всяко дете понася по различен начин вирусите. Ако моето дете е настинало, не бих го завела на детска площадка с други здрави или болни деца.
Някои, които са в скалата „Нищо му няма, само малко сопол“ наистина нищо им няма, докато други влизат в болница. Пример – едни стрептококи.
