Всички знаем, че доста майки минават през драмата, наречена "Това дете не иска да яде!". Липсата на вълчи апетит у детето и нежеланието му да изяде една паница макарони на закуска, после половин пакет бисквити за късна закуска, първо, второ и трето за обяд, и още няколко хранения до лягане, докарват не една и две майки до състояние, в което обикалят след децата с малки лъжички и им повтарят пълни небивалици. Чували сте мантрите "Още една за мама" и "Виж, виж как минава самолетът", последвани от чевръсто натъпкване на картоф или пюре от пащърнак в невинната бебешка уста.
Днес нашата авторка Мария Нориега ще ни разведе из този майчин ужас. Тя ще ни накара да се видим отстрани и да разберем, че всичко ни е наред - и на нас, и на детето. Оставете го на мира и му позволете да яде когато и колкото прецени. Човешкият род не е оцелял, защото праисторическите майки са търчали след отрочетата си с лъжица в ръка - оцелял е, защото хората имаме инстинкт и знаем кога ни се яде и кога - не. Наистина!
Коя майка не е изричала поне веднъж тези думи, откакто се е озовала сама и загубена в дълбоките дебри на родителството? Децата ни не „искат“ да ядат и драмата започва още в родилното. После продължава в детската и ученическата възраст, докато най-накрая в пубертета уморено въздъхнем: “Ей, не мога да го изхраня това дете!“.
Ако човек се разходи из различните форуми и групи за майчинство, кърмене и захранване, може да остане със съвсем сериозното впечатление, че човешкият род е едва ли не на път да се затрие. Децата сякаш са загубили най-важния си природно заложен инстинкт – да се хранят!
Проблемите започват още при раждането. Когато най-сетне бебето се окаже при майка си (което в повечето родни болници може да е и след няколко дни), се оказва, че то не иска да засуче, суче прекалено рядко или прекалено често. Освен това не виждаме колко изяжда и въобще излиза, че
Бебето не само няма никакви „нормални“ навици, но и яде без да гледа часовника. Не спазва точни количества и пълни безразборно пелените. Да не говорим, че въобще не го е грижа за притесненията на майка му.
Като споменахме майката – тя се терзае и за себе си. Все някой ще ѝ каже, че гърдите ѝ са прекалено меки, или прекалено твърди, че кърмата ѝ ще е я нехранителна, я рядка, я недостатъчна. Или дори газообразуваща, защото е решила да хапне череши, вместо „позволеното“ пиле с ориз... (газообразуващата кърма е мит - тук пише защо)
И ако след няколко седмици нещата все пак се поуспокоят, ето че идва време това дете най-сетне да се научи да започне да спи през нощта. Нали то все пак трябва да спазва някакъв „човешки“ режим на 3 часа с 8 часа нощна пауза? Както пише в книгите и както казва педиатърът, познатите и дори лелята на най-добрата ви приятелка...
Ще се съгласите, че не е редно бебето да заспи нахранено и точно три часа след това да се събуди отново гладно. Как такамъничкият му стомах не „почива“ празен цели 8 часа. Вие да не би да ставате нощем, за да ровите в хладилника? Не, разбира се! Но понеже пеленачето не може да отиде до хладилника или да хапне тайно шоколад, явно нещо не е наред. Да не говорим, че обикновено точно вечер то е най-уморено, гладно и изнервено. С възрастните да не би да е така!?!
Недай си Боже пък да не се изходи няколко дни. Или пък да пълни пелената след всяко хранене. Или да наддаде по-малко от стойностите в таблиците. Или пък повече. При всички случаи, като зорка и загрижена майка ще бъдете убедена от нещо или някой, че
Някак оцелявате и двамата през първите поне 6 месеца и идва време и за захранването. Ще си кажете, че тук всичко става по-лесно. Да, но детето ви отново не иска да яде! Въпреки че сте изкарали почти докторат на тема „захранване“ и сте се запасили с всевъзможни схеми, таблици и ергономични лъжички. И цялата био и еко продукция, до която сте успели да се доберете.
Да не говорим за времето, което сте прекарали в кухнята, за да направите с любов първата бебешка манджа. Нехаещо за всичко това, вашето бебе се мръщи, плюе и върти глава с онази красноречива физиономия, която показва недвусмислено, че въобще не оценява всичките ви усилия.
А вие отново се питате какво не е както трябва и къде грешите...
Поставете се за миг на негово място. Щом стане 10 часа, примерно, го чака пюре от морков. Ако не му хареса, ще бъде подложено на всякакви трикове с лъжичката само и само да го „опита“. Ако пък му хареса - пак не може така! Все някоя таблица или схема предвижда то да изяде единствено и само една лъжичка морков първия ден. После още една на втория и така в продължение на поне няколко дни.
И точно когато бебето се убеди, че морковът му е станал любима храна, и се започва с броколи, примерно... Нищо чудно, че то съвсем скоро решава, че въобще няма смисъл да се мори с тези нови храни. Та те или не му харесват, или пък не му ги дават!
Тъкмо поотмине мъчението с плавното въвеждане и мъничето започва да храни надежди, че най-сетне ще похапне човешки, и почват да го гонят с количествата. Съседчето Гошко, например, и Мими от детската площадка, вече ще ги записват даже на детска кухня, защото си изяждат цялото бурканче и дори искат още. А вашето бебе никога не поглъща всичките онези 100 г от онази таблица с лъжичките, която все още следвате. И то без значение колко „самолети“ и хапки „за мама“ и „за татко“ да предлагате.
Или поне тази, която вие така усърдно му предлагате. За сметка на това то посяга винаги към най-непозволените неща, иска да се цапа, да яде с ръце и въобще няма намерение да научи добрите маниери на масата. Докато пак някоя таблица, книга или добронамерен съветник не посочат, че е крайно време да започне да се храни вече с парчета, като „голям човек“, да замести хранене, да не му подават храната в устата и да ползва прибори.
Или пък точно обратното - че е по-добре мъникът винаги да бъде хранен. Така ще сте сигурни, че си изяжда препоръчаните количества. Колко пъти сте виждали отчаяни майки, които гонят детето си навсякъде с лъжичката с надеждата то да хапне „поне нещо“, да приготвят „любими“ храни, да се притесняват, че детето им отказва всичко ново и сигурно вечно стои гладно... И колко пъти може би и вие самите сте се запитвали
Ако се върнете към прочетеното досега, сигурно ще забележите, че водеща роля в храненето на децата днес имат таблицата, часовникът, кантарът и календарът... и дори съседката! В него сякаш напълно липсват истинските главни герои – майката и бебето. Липсват техните инстинкти, интуиция, предпочитания, преценки. Децата ни се раждат различни и уникални, те не броят часовете, дните, грамовете и лъжичките и не следват схеми. Те искат да опознават нови неща и да опитат нови вкусове. С вроденото си любопитство и желание за самостоятелност да се втурнат в един цял нов свят и да открият и изразят своята неповторима индивидуалност.
Здравото новородено бебе е в състояние веднага след раждането да изпълзи до гърдите на майка си и да засуче. И не само това – то „знае“ дори само да регулира приема си на кърма, без да гледа часовника и милилитрите, а просто следвайки собствените си инстинкти и потребности. Както всички останали бебета-бозайници. Стига да му се даде възможност за това.
Здравото пораснало кърмаче също може да продължи да се води от собствените си предпочитания при храненето. Без да брои лъжичките и да гони определени количества. Нещо повече – то дори е в състояние да се храни напълно самичко и без пюрета, ако му бъде позволено, разбира се.
То не бърза да замести хранене, защото до първата година кърмата или адаптираното мляко си остават най-калоричната храна за него. Това дете не гони определени количества, защото стомахчето му е малко и предпочита инстинктивно да го запълва с най-високо енергийните за него храни.
Макар и да не може да чете етикетите и да брои калориите, бебето ви всъщност знае много добре как да се храни! Нищо, че във вашите очи и в очите на бабите си, то ще изглежда винаги гладно.
Затова следващият път, когато ви дойде да възкликнете: „Детето ми не иска да яде!“, пробвайте да забравите таблицата, часовника, кантара и календара. Доверете се малко повече на себе си и на него. Бъдете до него, без да се притеснявате за количествата, месеца, цапаницата или точните грамажи под час. Храненето все пак трябва да бъде удоволствие за всички!
Когато ви попитахме „Кои са трите ключови фактора за оцеляването като родител?“, между редовете прочетохме и още един, неписан, но изключително важен фактор за оцеляването (емоционално и психически) като майка.
Другите майки!
За майките в Майко Мила! сме писали доста. Любимият ни Пътник О'Свиден пръв се осмели да каже нещо с текста си За някои видове майки, а нашата Елисавета добави свои мисли с разказа Ах, колко са ужасни другите майки!
Истината е, че детската площадка с нормални, психически стабилни и минимално дразнещи майки е невероятна рядкост, затова, ако сте намерили своята – пазете я, почиствайте я редовно и не казвайте на други майки за нея, да не я урочасате. Плюйте в пазва и хвърлете сол и дано докато детето тръгне на училище, любимата ви детска площадка си остане вашата малка нормална тайна.
Ще мине известно време, преди детето ви да усвои ценния житейски урок „ако не можеш да кажеш нещо мило, по-добре мълчи“, не за друго, а защото изобщо заобикалящият свят у нас е забравил това верую. Ако се съмнявате, идете с детето на която и да е детска площадка, където неминуемо ще налетите на някоя фукла, която да ви обостри нервните окончания и да ви скъси животеца.
Макар че тези дами не целят да са зли, това, което правят, е с невинни изказания да забиват мънички ножчета в изстрадалото ви, недоспало майчино сърце. От небрежно споделеното колко АДСКИ ЛЕСНО им е било с кърменето, през това колко са отпочинали, че чак им е малко досадно, защото детенцето им спи непробудно цяла нощ, тези същества от женски пол пробождат точно там, където знаят, че ще заболи.
За да опазите емоционалната си и психическа цялост, за Бога, избягвайте такива майки-фукли на всяка цена!
„Моето дете засука моментално!“
Ами, браво на теб, майко! Запази обаче цицовата гордост за себе си, защото не са малко майките, за които кърменето е започнало с много сълзи и болка, и търпеливи опити на взаимно учене с бебето.
„Мъжът ми смени памперса на бебето няколко пъти!“
Наистина ли? Даже, когато бебето е имало диария в продължение на два дни? Самотните майки аплодират подобни изказвания с още по-гореща радост и блясък в очите.
„Детето ми се развива по-бързо от връстниците си.“ Много се радваме, че твоето детенце е герой и още на 8-месечна възраст ще е отметнал органичната химия. Само дето не питах как върви растежа на детето ти в сравнение с другите деца.
„Моето дете спеше непробудно по цяла нощ още на 4-седмична възраст.“
Аплодисменти! Поне някой на този свят се е наспал! За разлика от останалите измъчени, изтерзани и преуморени майки, будували поредна нощ, които просто нямат сили да ти кажат, че е адски невъзпитано да се хвалиш така.
„За късмет, нямам нито една стрия!“
Стра-хот-ни гени, значи! Благодари на родителите си за това, само не забравяй, че стриите не са нещо срамно – те носят белег и напомнят за чудото, което тялото ни е сътворило чрез създаването на човек.
„Без никакви усилия отслабнах и си върнах килограмите отпреди бременността.“
Допускаме, че причината за подобно жлъчно фукане е, че си гладна като вълк. Иди хапни нещо и после пак ела да си бърборим как си свалила 20 килограма за две седмици.
„Моето дете се храни правилно!“
Няма значение дали детето ти яде само био-еко-храна, кебапчета или не иска да хапне друго, освен авокадо, хайде да не започваме спора за правилното хранене...
„Кърменето е по-лесно, отколкото казват хората.“
Да, всъщност някои майки казват, че им е трудно, изпитват болка, имат бучка или бебето не суче правилно, за да ви излъжат и да има за какво да си говорите на площадката. Всеки път, когато някоя фукла каже такова нещо, там някъде някоя кърмеща майка забърсва със сълзи кървящите си зърна.
„Моето дете седна на гърнето почти веднага.“
Още докато довършите това изречение, дузина майки ще са се покрили от глава до пети в бебешко ако. Достатъчно им е кафяво, няма нужда от още сочене с пръст.
Майките може и да се различават по много неща, но по едно си приличат със сигурност и това са фразите, които изричат в момент на яд, на нерви или просто ей така. Всички сме чували, че майка ни ще ни изсипе супата във врата или че трябва да седим на стола "като човек" (а не като кон, да кажеш). Тук сме събрали най-често чуваните изречения, казани от майки към децата им, а и да не забравяме, че Елисавета веднъж ги описа в "Това тук да не е хотел". Един материал, вдъхновен от нея самата, майка ѝ, баба ѝ и всичките ѝ приятелки и роднини.
„Аз те доведох на този свят и аз мога да те отведа!“ Сигурно това е било семейното мото на Семейство Иван Василевичи-Грозни.
„Като се върна, стаята ти да е почистена, или никъде няма да ходиш!“ Вечният ултиматум, кошмарът на всяко дете. Понеже всеки от нас е чакал стаята някак си сама да се почисти, което така и не се случи, сигурно повечето от нас са я „почиствали“, като са подмушвали каквото може да влезе под леглото и зад раклата.
„Като стигнем в магазина, няма да пипаш нищо!“ Това се казва в комбинация с размахан пръст като своеобразен удивителен знак за повече драматизъм.
„Виждаш ли ме да се смея?“ Това е надписът на Преддверието на Ада. Ако тази реплика е казана, вече няма голямо значение какво ще направи или каже детето след това.
„Стига рева, да не ти дам повод да ревеш!“ Това води до двойно повче рев и два пъти по-изнервена майка.
„Ти на кого си мислиш, че говориш?“ Децата от хилядолетия не са успели да отговорят на този въпрос, така че самоличността на смелото човече, дръзнало да се опълчи на майка си, остава неизвестна.
„Значи, или вънка, или вътре! Стига търча из вкъщи! Цялата топлина (ако е зима)/хладен въздух (ако е лято) излязоха навън! Затвори вратата!“ Естествено, че детето ще търчи точно, когато майка му е пуснала климатика.
„Хайде, бе, детенце, изяж си закуската! Вкусна е! Моля ти се, опитай, много е вкусно! ИЗЯЖ ГО! ЩЕ ГО ИЗЯДЕШ!
...
Вчера нали ти хареса, какъв е проблемът днес?!
...
Ако си изядеш закуската, ще ти купя нова играчка!
...
Ако не изядеш веднага всичко, ще ти взема ВСИЧКИТЕ играчки!
Майка: „Не може да ходиш така облечен на училище!“
Детенце (съблича пижамата на Спайдърмен): „Ама защооооо?“
(кратка пауза)
Майка: „И така не може!“
Детенце (по гащи и чорапи, пъха глава в пелерина на Супермен): „Ееееее!!!!“
Майка: „Нали снощи каза, че нямаш домашно?!?!?!“
Детенце (вдига рамене и лакомо гълта зърнена закуска върху отворена тетрадка):
„Еми, само 4 страници за писане са...“
„Веднага остави таблета! Няма време за таблети!“
„Обуй си обувките!“
„Облечи се!“
„ОБЛИЧАЙ СЕ!“
„О-БУВ-КИ-ТЕ! Веднага!“
Когато мама е направила вечеря след дълъг изморителен ден:
Детето: „Мамо, може ли да ядем МакДоналдс?“
Майката: „Купи си МакДоналдс с твоите джобни.“
Детето: ...
Майката: „Значи ще вечеряме супа и огретен.“
(всяка дума е крясък) „ВЕЧЕРЯТА Е ГОТОВА! Измихте ли си ръцете? Измийте си ръцете! Не сте си измили ръцете! Веднага си измийте ръцете! ВЕД-НА-ГА РЪ-ЦЕ-ТЕ!“
„Да, само това има за вечеря.“
„Свали си крака от масата.“
„Не пускай храна на пода!“
„Седни като човек на стола!“
„Не, не може да играем на таблета, докато вечеряме.“
„Какво правиш под масата!?!?!?!“
„Няма как да си преяла! Едва започна да ядеш!“
„Връщай се на масата!“
„Използвай салфетката, не ръкавите! Колко пъти да повтарям!“
„Ако не изядеш салатата, няма да получиш десерт.“
„Ако изплюеш месото, ще те накарам да го изядеш!“
Знаете, че в Майко Мила, наред със смешните неща, говорим доста и за сериозните. Следродилната депресия и изтощението са теми, по които неведнъж сме пускали текстове - само преди два дни публикувахме откровения разказ на жена, която все още се бори с това състояние – Депресията не пита кога ни е удобно да дойде. Днес ще ви запознаем с един изключителен текст, даващ отговор на въпроса, който хиляди жени си задават в продължение на години след раждане - защо се чувствам толкова зле? Австралийският лекар д-р Сералак ще ви отведе в дълбините на това какво ни коства да станем майки - от биологична и психо-физична гледна точка, защо в днешно време жените страдат самотни и не споделят, какви мерки да предприемем, за да си върнем жизнеността отпреди бременността и какво да правим, за да се поддържаме здрави. Запазете този текст и го препрочитайте всеки път, когато се почувствате зле - ние така правим. Разбира се, би било още по-добре и тук да си имаме някой като доктор Оскар, който да превърне здравето на майките в толкова лична цел. Дотогава можем просто да четем и да се опитваме да поправим нещата, които са се повредили в процеса на превръщането ни в "идеални" майки. Приятно четене!
*****************************
Помислете хубаво над това, което ще прочетете сега: ако сте родили дете през последното десетилетиe, може все още да страдате от някои последствия – летаргия, нарушения в паметта, ниски нива на енергия, наред с доста други симптоми.
Според д-р Оскар Сералак, семеен лекар в провинциалните части на Австралия, това не се случва само защото да си родител е тежко – просто от физическа гледна точка растежът на бебето в матката коства наистина много.
Плацентата подава близо 7 грама мазнини на ден към растящото бебе в края на бременността, като в същото време пренася от майката и желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен, плюс омега 3 мазнини (като докозахексаеновата киселина) и специфични аминокиселини от протеини.
По време на бременността мозъкът на майката се свива със средно 5%, тъй като поддържа растежа на бебето (голяма част от мозъка са мазнини) и се препрограмира за родителството.
Д-р Сералак е прекарал по-голямата част от кариерата си в изследване на този синдром, който нарича „следродилно изтощение“, докато наблюдава от първа ръка трудностите и неуспехите – хормонални, здравословни и емоционални - на жени, които се опитват да се изправят на крака след появата на бебето.
Лекарят диагностицира проблема за първи път, когато при него идва пациентка на име Сюзън - майка на пет деца, толкова изтощена и изчерпана, все едно „работи на празни обороти“. След доста продължителен преглед, по време на който докторът взима всякакви кръвни проби и препоръчва на пациентката да потърси професионална помощ от психолог и диетолог, тя поглежда часовника и изхвърча от кабинета. Той повече не я вижда, докато един ден не я докарали в спешното отделение с пневмония, която била толкова напреднала, че се наложило вливане на антибиотици венозно.
Жената останала в стационара по-малко от ден и настояла да бъде изписана въпреки неговите лекарски нареждания. Този образ се запечатва в ума на доктора – една жена, която изтръгва сама иглата на системата от вените си и бяга от реанимацията, за да се върне при семейството си – това е образът на майката, която жертва абсолютно всички свои нужди в полза на децата си.
Доктор Сералак обяснява, че така нареченото свиване на мозъка представлява препрогамиране:
„Това помага на жените да развият нещо като „бебешки радар“, чрез който майката усеща интуитивно нуждите на детето си - дали му е студено или е гладно, или дали плаче нощем“, обяснява той.
Тази хипер бдителност е много опасна за майката, когато тя самата има нужда от помощ и грижи.
Когато съпругата на доктора ражда третото им дете, той установява, че тя е пълна развалина и „вече не е същата“.
Звучи ли ви познато?
„Майката получава помощ и подкрепа отвсякъде преди раждането на бебето“, казва докторът, „но след това цялото внимание бива насочвано към бебето. Майката остава на заден план. Тя всъщност бавно изчезва в сянката на новата си роля.“
Както при всяко друго нещо, знанието е сила. С този материал д-р Сералак очертава точно какво трябва да направите, за да разсеете мъглата в мислите, да възстановите енергията си и да се изправите пак на крака.
Разкажете какво се случва с майката, физиологично и емоционално, докато бебето расте в нея?
Днес много бъдещи майки всъщност са изтощени от самото зачеване и бременността. Природата така е проектирала този процес, че развиващият се плод да вземе всичко необходимо от майката. Това, което гарантира, че този процес ще се случи безопасно, е плацентата. Тя е с огромна площ, а причината за това се крие в мозъка на плода и огромната му потребност от енергия и мазнини (под формата на специфични мастни киселини като DHA, описана по-горе).
Към края на бременността до 7 грама мазнина преминават през плацентата всеки ден, за да нахранят и спомогнат за растежа на бебето (много повече отколкото при всяко друг животно!). В допълнение, 60% от цялата енергия, която преминава в бебето чрез плацентата, се използва за хранене на мозъка (при приматите, включително и горилите, това число е около 20%).
Плацентата обслужва две основни цели: растежа на бебето И майката. По време на бременността майката доставя всичко необходимо за бебето, поради което много бременни и родилки страдат от недостиг на желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен. Намаляват и запасите им от омега 3 мазнини и аминокиселини от протеини.
Плацентата също така настройва и синхронизира майката към бебето ѝ, както и бебето към майката и в това няма нищо случайно. Плацентата се развива по същото време, когато и ендокринна система на плода (жлезите, които ще произвеждат хормони в хипоталамуса или висшия център на вегетативната нервна система на бебето), като хормоните, произведени от плацентата, много наподобяват тези, произведени от хипоталамуса – отново неслучайно.
Много красив пример за това се случва по време на раждането. Това, което предизвиква родилните болки (контракциите на матката) е окситоцинът, познат също и като „хормон на любовта“. Когато бебето е притиснато в родовия канал, от хипоталамуса му се отделя окситоцин, който се абсорбира в кръвта на майката, причинявайки още повече контракции. Все едно бебето помага на майка си за собственото си раждане! След като бебето се роди, в неговия организъм и в този на майката има огромни количества окситоцин, като един своеобразен облак от любов, който на запад наричат „бебешки балон“.
Това трябва да бъде поощрявано и уважавано, болничният персонал, бащите и близките на родилката трябва да осъзнават важността на този следродилен момент, когато се изгражда връзката между майката и бебето. Кърменето, което започва от този момент, поддържа тази връзка силна. Така го е създала природата, затова колкото повече се отдалечаваме от тези порядки с интервенции като раждането със секцио или решението бебето да не е кърмено, толкова повече се очакват усложненията и трудностите след раждането за майката и за бебето.
Част от функцията на плацентата е и да препрогамира майката. Представете си го все едно майката получава „актуализация на софтуера“, при която някои части от мозъка се подсилват, а други - заглушават. Общото свиване на мозъка по време на бременност е около 5%, но това не значи, че мозъкът става по-малък, а по-скоро, че се модифицира, за да усвои новите умения да бъдеш майка.
Това не се обсъжда в обществото ни и сякаш е омаловажено, затова ми се струва, че майките имат нужда от подкрепа и признание в този нов етап от живота. Част от тази актуализация е придобиването на „бебешки радар“, чрез който майките усещат интуитивно от какво се нуждае бебето, дали му е студено, гладно или плаче нощем.
Тази хипербдителност очевидно е жизненоважна за оцеляването на бебето, но ако майката се намира в неподкрепяща среда, това може да доведе до
проблеми със съня, съмнения, несигурност, ниско самочувствие и чувство на безполезност
Краен пример за това какви вреди могат да бъдат нанесени е описаният по-горе случай на майката, която изтръгва от ръката си венозна система и бяга от спешно отделение с пневмония, защото трябва да се върне при децата си – без никаква подкрепа и помощ, препрограмираният ѝ мозък ѝ нарежда да се погрижи за децата си дори с цената на собственото си здраве.
Наблюдавали сте определен синдром при майките, който наричате Следродилно изтощение – какво точно представлява?
Това е често срещания феномен на умора и изтощение в комбинация с чувството, наречено „бебешки мозък“.
„Бебешки мозък“ е термин, който обобщава симптоми като липса на концентрация, лоша памет и емоционална нестабилност. Емоционална нестабилност е налице, когато чувствата и емоциите на един човек се променят от една крайност до друга много по-често, отколкото в предишни периоди, или както се казва - „плач без причина“.
Често всичко това е съпроводено с чувство на изолация, ранимост и самомнение, че „не съм достатъчно добра“. Много майки изпитват това, което е разбираемо и не е изненада, като се има предвид колко изискваща е ролята на майката, от която се очаква не само да отгледа, но и възпита детето.
Наред с описаните симптоми, успях да установя и характерен биохимичен „отпечатък“, който отчасти е причина, отчасти резултат от следродилното изтощение.
Според Вас колко жени страдат от това състояние? Колко време продължава?
По мое мнение близо 50% от майките страдат от някаква форма на следродилно изтощение – вероятно и повече, но предвид основната мисия на клиниката ни, наблюденията ми може да са малко неточни. Майки, който се чувстват „страхотно“, не идват в моя кабинет.
Следродилното изтощение, според мен, може да засегне една майка от раждането на детето ѝ докато то навърши 7 години (или дори по-дълго).
Има много голямо припокриване между следродилното изтощение и депресията от гледна точка на симптоми и биохимични данни. Някои жени изпадат в следродилната депресия, след като са прекарали крайно следродилно изтощение.
В Австралия най-високата честота на проявяване на следродилно изтощение е четири години след раждането на детето, а не в първите 6 месеца от раждането, когато се смята, че е най-честото проявление на депресията.
Това показва, че следродилната депресия се получава заради натрупани фактори от бременността, раждането и периода след раждането. Същото е и със следродителното изтощение, макар че много майки, които страдат от такъв вид изтощение, не са в депресия, както е възможно и обратното – някои майки да страдат само от депресия, без следродилно изтощение.
Какви са симптомите?
Изпитвате умора и изтощение
Събуждате се уморени
Заспивате несъзнателно
Свръхбдителност (усещане, все едно „радарът“ ви е винаги включен), което често се свързва с безпокойство или напрегнатост. Често чувам описанието „като опъната струна“ от устата на преуморени майки!
Усещане за вина и срам като майка и загуба на самочувствие. Това често се свързва с чувство на изолация и боязън, понякога дори до страх да се социализират или да излязат от вкъщи
Раздразнение, несигурност, усещане за неуспех, опасение, че не се справят. Често чувам майки да казват: „Нямам време за себе си.“
Както вече беше споменато, разсеяност или „бебешки мозък“
Загуба на либидото.
Какви са причините?
Причината не е само една.
1. Живеем в общество на постоянен стрес и действително не знаем как да си почиваме или да изключваме. Това оказва силно влияние върху хормоните, имунната система, мозъчната структура и храносмилателната система.
2. Жените раждат в по-късен етап от живота си. В Австралия средната възраст на майките, които раждат първо дете, е 30,9 години.
3. Обществено прието е жените да са уморени, когато станат майки, тъй като от тях се очаква да преминат в майчинството непосредствено от своята кариера, натоварена обществена програма и хронично недоспиване.
4. Обществото не позволява на майките напълно да се възстановят след раждането преди да забременеят отново. Не е рядкост майка да роди две или повече деца от различни бременности в една и съща календарна година. С методите за асистирана репродукция по-често се раждат и близнаци, което влияе още повече на изтощението на майката.
5. Съществуват изследвания, според които нарушенията в съня около грижите за новороденото бебе до неговата първа година са около 700 часа пропуснат сън! Това, обаче, обикновено се смята за нормално от семейството и обществото.
6. Храната ни не е достатъчно питателна. Необходимо е двойно количество храна, за да компенсира ниската хранителна стойност.
7. Макар и да няма още достатъчно изследвания на темата, педполага се, че характерни за начина на живот през 21 век аспекти също допринасят за следродилното изтощение. Това включва замърсяванията в околната среда, например мръсният въздух, тежките метали, хлорираната вода, „електросмогът“ и други.
8. Наложило се е схващането, че майката трябва „да бъде и да може всичко“ и в резултат от това много майки се затварят в себе си и не дават гласност на болката си, като и не търсят информация или подкрепа. По целия свят векове наред майките са били подпомагани от групи за взаимопомощ, съставени от хора от различни поколения, което, за жалост, липсва в нашата пост-индустриална култура.
9. Епигенетичните промени (или наследствените изменения, които се случват между поколенията) в проявлението на гените ни са много сложни, но обясняват отчасти високия процент на алергични и автоимунни заболявания, които виждаме в обществото.
Накратко, не може да правим същото, което са правили родителите или бабите и дядовците ни и да очакваме същото добро здраве. Едва ли не, трябва да надскочим себе си, за да сме толкова здрави, колкото нашите родители, а какво остава за по-здрави.
Откъде да започнат възстановяването си жените?
В нашата клиника говорим за четирите колони на здравето: Сън, Цел, Активност и Захранване. На английски тези думи образуват съкращението SPAN, подобно на английската дума за продължителност на живота – life span, като целта на тази игра на думи е да подчертае, че докато общата продължителност на живота ни се удължава, годините на добро здраве (годините на независим живот) намаляват.
Създали сме програма за поддържане и на четирите стълба чрез хранително насищане, възстановяване и личностно израстване. При приключването на всяко ниво, изследваме заедно с майката всеки стълб в дълбочина и надграждаме върху усвоеното при предишните нива. Стремим се да не заливаме с твърде много информация майките, но за да се възстанови жизнеността ѝ е важно да се надгражда непрекъснато.
Опитите да се научи една майка на нови хранителни навици, кои пластмаси да избягва, да познава пестицидите, да знае кои почистващи препарати и козметика могат да влошават умората и хормоналните нарушения може да е изключително натоварващо за нея, особено ако в този момент се бори с липсата на концентрация от т. нар. „бебешки мозък“. Въпреки това обаче тази информация е от съществено значение за фазата на възстановяване, за да даде на майката знанията да продължи да поддържа здравословен начин на живот не само за себе си, но за цялото семейство.
Ние сме въвели 3-степенна програма като насока в помощ на майките.
ЗАХРАНВАНЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на микроелементи и макроелементи
1. Консултирайте се с добър диетолог и си направете обстоен анализ на състояние на микроелементите, витамини и минерали в организма ви: често откриваме дефицит или нарушени нива на желязо, витамин В12, витамин С, цинк, витамин Д, магнезий и мед.
2. Препоръчвам приема на DHA (омега 3 есенциални мастни киселини), това е изключително важно за възстановяването на нервната система и мозъка. Такива киселини могат да се намерят в редица добавки и риба или водорасли.
3. Изследвайте се за непоносимост към определени храни или алергии, тй като често те се появяват или засилват по време на бременност.
4. Един от първте съвети за здравословно хранене е да се отървете от „картонените хидрати“, така наречените кухи въглехидрати, от които не се повишава теглото, и да се фокусирате върху богатите на въглехидрати питателни храни.
5. Потърсете помощ, подкрепа, съдействие! Помощта никога няма да е излишна и бавачката със сигурност ще струва по-евтино от развода.
6. Физически упражнения, терапии, които помагат да се отпуснете са много полезни в тази част на възстановителната програма. Горещо препоръчвам възстановителна йога и акупунктура.
7. Изследвайте хормоните си.
8. Консултирайте се с психолог или ментор, потърсете помощ за емоционалното си възстановяване.
9. Даваме конкретни препоръки за подобряване на цялостната енергия, качеството на съня и физическата активност, които са еднакво важни при общото възстановяване.
10. Хормоналният баланс е изключително важен. Изумително е, че често, след като са решени проблемите около хранителния режим и здравословния сън, хормоналното здраве също се подобрява. За изследване на хормоните смятам за най-полезно използването на въпросници и тестове със слюнка. Най-обстойният хормонален скрининг се прави чрез анализ на урина, но той е по-скъп, изисква повече време за тълкуване на резултатите и отнема повече време.
Кръвните тестове за хормони не са много полезни, заради вариациите в стойностите им денем и нощем и заради натрупването на глобулин в кръвта, което може да доведе до неточен резултат.
„Чистият“ хормон, който се съдържа в слюнката, е това, което всъщност се използва от организма. Предвид това, кръвните тестове, които биха били от полза, са тези, които изследват тироид - стимулиращ хормон на щитовидната жлеза, DHEA - дехидроепиандростерон сулфат е стероиден хормон,който се произвежда в кората на надбъбрека и е с много ниска андрогенна активност, и тестостеронът. По отношение на терапията е важно да се вземат предвид характеристиките на стила на живот, физическата активност, съня и нивата на стрес.
Всъщност най-важното е да се проследи дали опитите за релаксация са действително ефективни и дали тялото наистина си почива. Може да звучи странно, но много от нас не знаят как да си почиват наистина и на практика вместо да релаксираме, ние се стресираме. Възстановителна йога, акупунктура, лечение чрез звуци и техники за намаляване на стреса са пример за дейности, които могат да помогнат за активната почивка.
11. След оценка и решение на проблемите около начина на живот, описани по-горе, следващият аспект от хормоналното здраве е индивидуално лечение чрез билки и добавки като Ashwaganda или индийски женшен, Rhodiola (Розов златовръх), Hypericum (Жълт кантарион) и Phosphyltidyl Serine (Фосфатидил-серин).
Големият проблем около билките е качеството – установих, че само качествените билки вършат работа, затова много внимавам с марките!
Понякога се налага и директното приемане на хормонални заместители, особено при тиреоидна дисфункция.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ е втората стъпка от програмата ни, която включва:
Оптимизиране на съня
Оптимизиране на физическата активност и упражненията
Образоване за здравословния дом и храна
Възстановителни и оптимизиращи отношения
При възстановителната част от програмата следваме същите принципи за Сън, Цел, Активност и Захранване, но навлизаме в по-голяма дълбочина, тъй като майките вече се чустват по-добре, мисля по-ясно и се справят с повече от гледна точка на домакинство, готвене и „време за себе си“.
Образоването на тема здравословен дом и кухня обикновено започва с източници като Здрав дом, здраво семейство (Healthy Home, Healthy Family) с автор Никол Бийлсма и Environmental Working Group.
Най-добрата активност са физическите упражнения, те са забавни и социални и е по-лесно за една майка да свикне да прави упражнения.
Препоръчваме да продължите консултациите с психолог или ментор, според мен това е от съществена важност за възстановяването и за майката да направи преоценка на смисъла на живота си, за да намери правилния баланс между семейството и личностното ѝ израстване и подкрепа.
Горещо насърчаваме това и обръщаме все повече внимание на този аспект в терапията, която провеждаме в клиниката. Това хвърля светлина и върху отношенията с партньора, семейните връзки и приятелите, които може да са били пренебрегвани и дори загубени, което е довело до още по-малка подкрепа за майката. Основната връзка между майката и другия родител (ако такъв присъства), без значение дали това е биологичен баща, пастрок или втора майка, често се нуждае от допълнително внимание. Има психолози и терапевти, които специализират в изграждане и възстановяване именно на такива връзки.
Умората е най-честият симптом на следродилната депресия. Жизнеността и неизчерпаемата енергия са резултат от синхрона в работата на всички системи на тялото. Дълбоката хронична умора е резултат от липса на такъв синхрон. Мисля, че комбинираното разрешаване на проблема с дефицита от микро и макроелементи е добро начало за справяне с този проблем.
Най-важниите микроелементи за начало включват желязо и витамин В12, цинк, витамин С и витамин D. Макроелементите трябва да включват увеличаващ се прием на здравословни мазнини и качествени протеини, като яйца, риба и месо, както и висококачествените въглехидрати, които се съдържат в „надземните“ зеленчуци, например броколи и зеле.
Сънят е главоблъсканица за много майки, тъй като те са преуморени, твърде стресирани и заети, за да спят. Хигиената на съня е важна част от целия процес, тъй като какво правите един час преди лягане прави огромна разлика за качеството на съня ви. Това включва да се заобиколите с мека жълта или оранжева светлина, успокояваща среда и релаксираща музика и, доколкото децата ви позволят, да третирате спалнята си като „храм“. Всъщност, ако има само една стая в дома ви, която винаги трябва да е подредена, това е спалнята ви.
След угасване на светлините, помещението трябва да е хладно, тихо и възможно най-тъмно. Използването на компютър, телевизия и всякакво емоционално натоварване ще влоши качеството на съня ви и трябва да се избягва, особено в часа преди лягане.
Според вкуса ви можете да приемате добавки за подобряване на съня, които съдържат мелатонин и магнезий под формата на хапчета, чай или соли за вана.
Ако проблемът е в „изключването“, използвайте техники за релаксация и успокояване, като например binaural beats – това е аудио вълна или звук, при който две различни вълни от чист тон, и двете с честоти по-ниски от 1500 Hz, с разлика по-малко от 40 Hz между тях, се възпроизвеждат дихотично (в двете уши се подават различни звукови сигнали), които ще помогнат да заспите по-бързо.
ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ е третата стъпка от програмата, която представлява разбиране и възприемане на майчинството и себеоткриването през този процес.
Планирам да публикувам книга по-късно тази година, която отчасти представлява ръководство за майки в трите етапи на програмата. В книгата ще има и четвърта част, която обяснява какво представлява следродилното изтощение и как ние, като общество, сме стигнали до това да имаме изтощени, дистанцирани и изолирани майки. Към книгата ще има и уебсайт, на който ще има много въпросници с онлайн анализ на резултата и генриране на протокол. Уебсайтът ще съдържа всякакви секции за съпорт, блогове и като цяло информацията, която бихте търсили в подобен източник на онлайн взаимопомощ.
Защо за този проблем се говори едва сега? Това съвременен проблем ли е или едва сега е признат за такъв? Жените изпитвали ли са това и в миналото?
Определено е много по-често срещано днес. Повечето от така наречените примитивни култури или първите хора на света са имали много характерни традиции, с които да гарантират, че майката ще се възстанови напълно след раждане. Днес не се говори много за това. Такива практики се наричат следродилни. От Китай до Индия, от Аборигенска Австралия до Америките, в продължение на векове са практикувани традиции на захранване, духовно пречистване и защита и е осигурявана допълнителна социална подкрепа.
В традиционната китайска култура има традиция, наречена месец на "Зоу Ю Зи", в който майката не напуска къщата в продължение на 30 дни, не посреща гости и няма други задължения освен кърменето на бебето. Специални топли храни за възстановяване се дават на майката, като не ѝ се разрешава да се охлажда или дори да се къпе през това време.
Древните култури са осъзнали това, което западното общество, за съжаление, не е:
за да бъде едно общество здраво и успешно, майките трябва да бъдат здрави и подкрепяни – във всеки смисъл на думата.
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
—-
Оскар Сералак завършва Медицинското училище в Оукланд, Нова Зеландия, през 1996, преди да се премести за постоянно в Австралия през 1998. След като приключва задължителния си стаж, работи в няколко болници и общностни центрове в сферата на спешната медицина, психиатрията, здравните проблеми на мъжете аборигени и пристрастяванията. През 2003 се мести в Нимбин, Нов Южен Уелс, и започва работа в алтернативна общност, която го запознава с диетологията, хербамедиката и домашното раждане. Създава свое семейство и има три деца в Нимбин, след което се мести в Мълъмбимби през 2011, където основава Mullumbimby Integrative Medical Centre. Там той се задълбочава върху диетологията и енвироменталната медицина с фокус върху подкрепата за възстановяване на жените в следродилния период. Доскоро той е член на управителния съвет на ACNEM (Australasian College of Nutritional and Environmental Medicine), понастоящем е редактор на списанието на колежа.
Текстът на английски език може да намерите тук: Postnatal Depletion—Even 10 Years Later
Този горчиво-смешен разказ, изобилстващ от смесени чувства и нотки на агресия ни е изпратен от една майка, която пожела да остане анонимна. Може би, защото иска да си каже точно какво чувства, както го чувства.
Дълго време се чудех дали да не опиша превратностите на съдбата, които ме сполетяха след раждането, но все не ми оставаше време. След заветната една година от майчинството установих, че отскоро синът ми ме оставя сутрин да си пия кафето по ЦЕЛИ 20 минути, без да протестира или да пищи и да буди квартала в 6 сутринта. И реших да се възползвам.
Не съм повръщала, не ми се е гадело и не са ми се прияждали някакви специални храни, които не могат да се намерят в града ни или в държавата.
Мислех си, че това са страшни глезотии, измислени от дами, нуждаещи се от внимание и решили да се възползват от ситуацията си максимално. И до ден-днешен това е мнението ми, най-вероятно ще е така до следващата ми бременност, когато, не дай си боже, ми се прияде и на мен филе от тиранозавър.
Трябва да вметна, че по принцип съм си поспалива. На ден 11-12 часа невинаги ми стигаха и след като забременях увеличих на 13-14 часа (представете си шока ми след раждането...).
Работех до седмия месец и си поспивах следобед на бюрото, когато никой не гледаше (поне така се надявах). Последните 2 месеца – април и май, се потях повечко.
Дотолкова, че след 30 минути навън трябваше да се прибера. Къде ще стоя така – вир вода. Последните вечери си приплаквах от страх в леглото на рамото на съпруга ми.
Качих 16 кг и след 2 месеца изглеждах все едно не съм раждала.
Но гърдите ми... ех, гърдите ми никога няма да са същите. По принцип имам малък бюст, незаслужаващ и неполучаващ особено внимание, та си мислех – какво пък може да им се случи на тези две пъпчици, за да изглеждат още по-смешно!?
Ами започнаха да изглеждат потресаващо смешно – като тези на мъжките орангутани, дето ги показват по Анимал Планет (онзи ден, гледайки се в огледалото, споделих на мъжа ми мислите си за маймунските ми цицки, но тъй като той не се слави с чувството си за хумор, само ме погледна със строго изражение и си замълча в знак за съгласие).
Гравитацията ги дръпна и се подигра с тях допълнително, все едно имаше накъде... (Имаше, я! Очевидно имаше!)
Всичките излияния, въртящи се из интернет, написани от мили женици, които го описват като най-страхотния ден, най-прекрасните часове и бла-бла-бла все едно си на почивка на Мароко с половинката, и едва ли не, ако могат, ще раждат през два дни, според мен са написани от:
Лекарите го взеха да го изкъпят, премерят и друго не знам какво са го правили (сигурно са го наговаряли да не спи няколко месеца със заканата, че ще го върнат там, откъдето е дошло), докато аз бера душа на магарето.
Връщат ми го – той свеж като краставичка и ококорен, гледка си (не е ясно какво, понеже още не виждаше добре). Та на всички снимки в родилното е буден.
След два часа започна да реве неистово, а аз се чудех какво да го правя (чувала съм истории за някакъв майчин инстинкт, нооо реших, че е градска легенда като тези за „приятното раждане“).
Освен това бях цъфнала като майска роза (представете си някаква огромна, мутирала майска роза), не можех да седна, само лежах настрани, стоях права или лазех на колене досущ като сина ми, когато навърши 10 месеца, само че не бях никак сладка и умилителна гледка. Походката тип патка да не я пропусна и нея.
С много труд и усилия го взимах да правя опити да кърмя. Там ударих на камък, направиха адаптирано мляко, нахрани се и... (мислите си, сега ще напиша „нахрани се и заспа“, но уви!) спря да реве.
Нямах търпение да се прибера у дома, да отмотам малката мумия, която така се дразнеше от тия пелени, с които беше овързана и неуморно опитваше да скъса (гледка на пациент с усмирителна риза преди да му бият успокоителното). Може би с надеждата, че на собствена територия ще се справям по-добре с помощта на съпружеското тяло (ха-ха-ха).
Прибрахме се. Комитетът по посрещането си замина след точно 1 час, всички на работа и по задачи, и си останахме двамата с мъжа ми.
Гледаме го това малко нещо в креватчето как мята ръчички и краченца като злоупотребил със забранени вещества тинейджър в софийска дискотека. Да кажа само, че нямаше колики, не е плакал и не се е драл, което само ни дразнеше, защото съвсем не можехме да си обясним защо не иска да спи. И така, ден и нощ над креватчето над неспящото бебче на смени, прави или подпрени.
И може да не виждаше добре на четирите си дни живот, но за сметка на това имаше слух на лисица – може да чуе цвърчене на мишка от 100 метра.
Та в кратките моменти на семейно щастие, когато съкровището си дремваше сладко-сладко, ние обикаляхме къщата и се опитвахме да почистиме тая кочина, без да издаваме и звук.
След месец и половина неспане и хранене на всеки три часа без пропуск, независимо през коя част на денонощието, момчето установи някакъв режим – заспиваше веднага след баня и удряше по 5 часов що-годе спокоен сън.
И въпреки това се случваше, след като се върна от кухнята, мъжът ми да стои скован на леглото и, стараейки се да мърда само очи, да ми просъсква: „Тихххо, ччче гллледа“, при което на мен ми се приискваше да литна, защото, мамка му, как шумно стъпвам само!
Все пак 5 часа накуп не бяхме спали не знам от кога, та от зловещи зомбита с торбички под очите, които стигаха до ченето, а ченето стигаше до онези маймунски работи, за които се оплаках по-горе, заприличахме на много по-пресни трупове.
Приятелките ми, за мое огорчение, бяха дарени с бебета ангелчета, спящи по цяла нощ. Когато ми разказваха как само го хранят, слагат го в креватчето и то заспива самичко за 10 минути, яде, спи, яде, спи и така 6 месеца, предизвикваха у мен жестока завист.
„Ма какви майки сте вие, бе! Така и баба може! Нищо не сте изтърпели!“ (това в рамките на шегата, всяка майка заслужава уважение, но наистина си го мислех в безсилния си гняв).
Завиждах съвсем неблагородно, даже пусках сълзички и се чудех за какво ме наказва Господ. Сигурно за греховете ми от три живота назад и си обещавах да водя благоприличен и богоугоден начин на живот оттук насетне.
Още не сме свършили, скрол надолу
След една година нещата изглеждат далеч по-добре, няма да описвам как, защото ме е страх да не го урочасам. Тихичко си се радвам и на никой не казвам по колко спи нощем от 2 седмици насам.
Обръщение към всички бъдещи майки: страшно е не да си бременна, страшно е не раждането, истинският ужас започва след това.
