fbpx
И аз съм човек

Ах, колко са ужасни другите майки!

29 март 2016
другите майки

Преди да роди, човек си живее добре. Ходи наляво-надясно, работи, забавлява се, среща по някоя и друга ужасна особа, но окрилен от наличието на личен живот, подминава, мърморейки, и забравя след ден или два.

Но всичко това се променя с раждането. Един ден току-що родилата майка слага бебето в количката, взима си дисагите и отива в градинката, за да открие НАЛИЧИЕТО НА ДРУГИТЕ МАЙКИ.

Майките в градинките са просто ужасни. Те говорят, оплакват се, дрънкат за деца постоянно, дават съвети, пушат, пият кафета, не пушат, не пият кафета. Имат маникюристка, от която научават всичко за отглеждането на детето, имат докторска степен по психология и социални науки и знаят всичко за отглеждането на детето.
Когато една жена роди, дори част от собствените ѝ приятелки се трансформират в опяващи досадници.
Самата аз така виждах нещата в началото. И не можех да си обясня защо се дразня толкова много. После минаха години и всичко се изясни:

  1. НЕ ОЧАКВАЙТЕ В ГРАДИНКИТЕ ДА СРЕЩНЕТЕ НАЙ-ДОБРАТА СИ ПРИЯТЕЛКА – Преди да имате дете, ходили ли сте безцелно по улицата, спирайки непознати хора с цел да завържете близко приятелство? Не, разбира се. В градинката срещаш съвсем случайни хора и независимо дали са с деца, или не вероятността да ти допаднат клони към 1 на 1000, освен ако не си някой широкоскроен човеколюбец, което аз не съм. Много по-вероятно е да срещнете луди, изморени, депресирани или досадни хора. Това не е защото майките са неприятни, а защото хората са такива без оглед на пол и занятие. Но досега не ви се е налагало да го забележите толкова отчетливо.
  2. НОРМАЛНО Е ДА СТЕ НЕУВЕРЕНА – Когато човек съвсем скоро се е сдобил с първото си дете, всяка забележка или въпрос разклащат крехкото самочувствие на майката или просто дразнят. Паниката, че може би наистина е трябвало да сложите терлици на детето, както ви е посъветвала онази майка с оранжевата количка, може да ви изтощи, напрегне и озлоби. С годините това напрежение изчезва и желанието да докажеш, че си прав се стопява. Най-малкото защото понякога е трябвало да сложиш терлици, а понякога – не, и "онази с оранжевата количка" може да е права, а може и да не е, но с времето проумяваш, че това не е от значение. Огромна е разликата между това как гледах на майките с първото си дете и как сега, докато разхождам третото. Забелязвам, че повечето всъщност са притеснени и едно "абе, идеално се справяш, супер си и детето ти е супер" е идеалният начин хем да затворите тема, хем да оставите добро впечатление. А ако някой ми направи забележка, че детето ми яде камъни или е паднало във вира, вече не се ядосвам, а благодаря и го вадя за единия крак.
  3. ГЛЕДАЙТЕ СИ ВАШАТА РАБОТА – В нашето общество се счита за нормално да даваш съвети като видиш майка с дете. Съгласете се, че докато сте била съвсем сама и сте се разхождала по улицата надали ваши връстнички са ви спирали, за да ви кажат "Извинявай, но защо си без шапка, ще настинеш" или "С тази къса пола, ще те надуха вятъра". Но щом си с дете, всичко е позволено. С други думи, някой грубо нахлува в личното ви пространство, използвайки детето за повод, което е изключително неприятно усещане. Това, обаче, не цели отрицателен ефект. У жената се събужда стадният инстинкт за опазване на всички малки наоколо и понякога не може да се сдържи да не даде някой съвет. Уви, ние за това сме хора, за да се сдържаме. Та, сдържайте се и си гледайте вашите деца. Била съм свидетел на сцени, при които мои много възпитани приятелки са гледали как детето ми прави нещо абсолютно неприемливо за тях и по лицата им се изписва титаничното усилие да си замълчат. Това се нарича способност да оставиш другия да вземе своите решения и да, понякога коства ужасно много усилия.
  4. С ЧАСОВЕ СЕ ГОВОРИ САМО ЗА ЕДНО И СЪЩО – ужасно е досадно. Това, обаче, също има своята изключително полезна функция – а именно, обмяната на опит. Преди години, когато не е имало интернет, това е бил начин да разберете всяка майка какво прави, на какво се е научила и да го приложите. Сега, когато всичко може да прочетете навсякъде, тази практика става особено дразнеща за родители като мен, които ненавиждат да дрънкат за пюрета. Но трябва да признаем, че тя е изтъкана от здрав разум, инстинкти и полезни последици.

Та така. Погледнете позитивно. Аз се научих. Майките на площадката в голямата си степен няма да ви харесат, защото са случайно подбрани, недоспали, изморени индивиди. Това не значи, обаче, че ако сте особено смела и добронамерена, няма да си намерите някоя майка, с която да пиете маргарити, да си говорите за Зейди Смит, да ходите по изложби и да си помагате една на друга.
Или каквото обичате вие да правите. Може да са мъфини, индийски сериали и намаления. Няма значение.

Съвет: Заслушвайте се понякога в разговорите на другите майки. Аз съм научавала изключително интересни неща. Просто приемете, че не е интересно. Поне в началото. Все едно учите за скучен изпит. Но майчинството, като всяко нещо, е умение и вие не се раждате с него. А от една жена, която има дете само с половин година по-голямо от вашето, можете да научите много неща.

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross