Колкото и ожулени колене да сме промили като родители, все някога идва болката от разбитото сърце и за нея нищо не можем да направим. Колкото и да искаме. Няма нещо, което да кажем или да направим, за да прекратим тази болка веднъж завинаги. На всичкото отгоре често я чувстваме заедно с децата си. Ето как се справя с това Кейти Бингам-Смит - майка на един 19-годишен младеж с разбито сърце.
Големият ми син имаше връзка близо две години. Срещнаха се чрез общи приятели, когато бяха на по 16 години, и по всичко личеше, че имат по-хубава връзка, отколкото много възрастни, които познавам. Не бяха просто двойка, бяха и най-добри приятели и тя го провокира да правят заедно много неща, които той иначе не прави без семейството си.
Помня колко развълнуван беше, че отиват за риба. Караха каяци в реката и се пускаха с шейни през зимата. Имаха си любими ресторантчета, а тя го запали и по готвенето.
И макар че синът ми много-много не ми споделя лични неща, със сигурност можех да кажа, че нещо не е наред в последните няколко седмици. Той вече е на 19 години, има си свой живот и го виждам рядко. И когато видях, че се заседява вкъщи повече от обикновено, го питах дали всичко е наред.
Смотолеви нещо и това беше. На мен ми беше ясно, че или нещо се е отчаял, или по-скоро се е изтощил, защото работата му изисква доста физически труд. Но когато си остана вкъщи на Нова година и дори не се чу с приятелката си по телефона, вече бях сигурна, че това не е на добре.
Да гледаш как детето ти се измъчва с разбито сърце е меко казано болезнено. Не е както когато бяха малки и ожулваха коляно или се налагаше някой и друг шев. Тогава поне можеш нещо да направиш, за да не ги боли и да им помогнеш да се почувстват по-добре. Единственото, което можех да направя за сина си сега, беше да съм на разположение и да изчакам да се почувства лека-полека по-добре.
Нямаше как да му спестя болката. Абсолютно безпомощна съм и това ме вбесява. Затова реших да се консултирам със специалист как точно да се държа в тази ситуация.
“Коментари, че ще го преодолеят скоро и че има още много риби в морето, могат да накарат тийнейнджърът ви да мисли, че болката, която изпитва, няма особено значение за вас. Вероятно изпитва и емоционална, и физическа болка заради раздялата”, коментира Ребека Толбърт, с която се консултирах.
Заявете ясно, че ви е грижа как се чувстват. Нека знаят, че сте на разположение да ги изслушате по всяко време. А когато това се случи, изслушайте ги, без да давате оценки. Предложете прегръдка, но не ги притискайте за повече информация, отколкото искат да ви дадат.
Ако тийнейнджърът не иска или не е готов да говори с вас, няма как да го накарате. “Някои тийнове се чувстват по-спокойни да се отворят и да говорят, ако сте седнали един до друг и гледате в една посока вместо един в друг”, съветва Толбърт. “Можете да предложите да отидете на разходка или да излезете да се повозите с колата. Да поритате или да посетите някоя местна забележителност.”
Не забравяйте, че минават през труден момент и поведението или навиците им може да се променят. В този период може да са по-докачливи или да се забият още повече в телефона или в социалните мрежи. “Вероятно детето ви използва всичко това като собствен механизъм за справяне със ситуацията. Ако можете, предложете други механизми за справяне като например спорт”, казва още специалистът.
Вероятността и вие като техни родители да страдате паралелно с тях не е малка. “Старата болка от предишни раздели може да изплува на повърхността, докато гледате как детето ви минава през нещо подобно. За да се погрижите за себе си, излизайте на онези разходки, за които споменахме по-рано - дори когато тийнейджърът не иска да ви придружи. Поплачете си, ако така го усещате. И се възхитете на способността ви да устоявате и да се възстановявате - вашата и тази на детето ви.”
Речта е един от най-важните показатели за развитието на детето. Счита се за норма на 3-годишна възраст детето да използва изречения поне с по две думи. В ерата на технологичния прогрес обаче често има деца, които дори на три години не казват много повече от „мама“ и „татко“.
Според изследванията на две години детето е редно да използва около 50 думи.
Бабите може да коментират, че „на една година вече сте разказвали приказки“, а вашето дете мълчи дори на три години. Не им обръщайте особено внимание, но имайте предвид, че съществуват няколко фактора, които могат да причинят забавяне на говора.
Детето, още ненавършило годинка, е седнало пред телевизора, гледа картинките и никой не говори с него. То възприема информацията визуално, но няма диалог. Само вижда и чува, а за да говори, трябва да изслуша и да отговори. Тоест, детето се нуждае от диалог, който не получава.
Понякога е напълно достатъчно да изпратите 3-годишно дете с остра липса на комуникация в семейството в детска градина. В среда от себеподобни много деца се научават да говорят по-бързо, отколкото в компанията на възрастни.
Родителите, които решат да развият речта на тригодишното дете (ако то няма заболявания, които възпрепятстват говора), трябва да се подготвят за бавен и трудоемък процес. Детският психолог или психотерапевт може да е от помощ. Ключът към успеха до голяма степен е в усилията, и то усилията на родителите.
Ако причината за забавянето в развитието на речта е органична (слухови заболявания, неврологични аномалии, патологии на речевия апарат или на речевия център на мозъка), на детето трябва да се осигури адекватно лечение в зависимост от диагнозата. Паралелно с това лекарят ще даде и препоръки за логопед, с който да се работи за развитие на речта.
Ако причината за мълчанието на детето се крие в социални, педагогически или психологически проблеми, трябва също така да премахнете факторите, които му пречат да се изразява речево.
Смята се също така, че момчетата проговарят по-бавно от момичетата.
Обръщайте внимание на детето си като личност, важна, колкото всеки възрастен във вашето семейство. Говорете с него, обсъждайте важни въпроси и такива от ежедневието - какво да сготвите за вечеря, къде да се разходите през уикенда и т.н.
Дори детето отначало да не отговоря нищо, то ще започне да формира полезен навик - да общува. Паралелно с това ще започне развитието на вътрешната реч, по-добро разбиране на пасивната реч.
Свръхзащитното родителство може да доведе до липса на мотивация за говорене. Ако попитате детето каква ябълка иска - зелена или червена, и след това отговарите вместо него "Червена, защото ти е любима", тогава детето просто няма смисъл да намира думи и да отговаря.
Ако такива ситуации се повтарят редовно, тогава децата изграждат навика да мълчат. Ако тази ситуация напомня на вашата, променете отношението си към детето и го освободете от това обгрижване. Не му правите услуга, като предвиждате исканията му.
Шепотът и мънкането не трябва да се насърчават. Също не използвайте бебешки думи. Те са много по-трудни за произнасяне. Говорете с бебето си като с възрастен. Ще му бъде приятно и полезно.
Стресовите ситуации или проблемите с родителите в семейството имат много силен ефект върху децата. Излишно е да казваме, че те попиват абсолютно всичко като гъба. За някои деца ранната раздяла с майката и тръгването на ясла, може да е стресиращо. За други пък липсата на среда с връстници, може да окаже негативно влияние. Трябва да се следи внимателно какво може да остави сериозен отпечатък върху психиката на децата.
В ранна детска възраст детето може да се уплаши от нещо - от падане или удар, от внезапен, остър звук.
Телевизорът, който работи само като фон, също пречи на възприемането на звуци. Думите се разтварят в някаква какофония от речта на родителите, музиката, специалните ефекти и говора на актьорите. Детето просто не разбира кое какво е от цялата шумотевица.
Понякога деца в двуезични семейства може да имат говорни проблеми тъкмо поради наличието на повече от един език. Мама и татко могат да си говорят на два различни езика, те се разбират, но детето не разбира какво става. С малко дете е най-добре, докато проговори, да се говори само на един език.
Не трябва да се забравяме и наследственият фактор, родовата травма, патологията на развитието на органите. Част от тези факти са трудни за възприемане от родителите, но голяма част от тези първопричини са поправими. Дори децата с увреждане на мозъка до определена степен, могат да започнат да говорят и да станат абсолютно пълноценни хора.
Може да започнете да му пускате музика. Песни, класическа музика - всичко това има благоприятен ефект върху способността за възприемане на света, звуците, речта.
Използвайте всеки час, прекаран с детето си. По пътя към магазина или на разходка опишете и обсъдете с него всичко, което се случва на улицата: минава кола, червена е, голяма е, куче се разхожда - малко, сладко куче... и т.н.
Докато готви, майката може да показва на детето кухненски прибори и да ги назовава на глас (лъжица, тенджера), както и продуктите (ябълка, морков, зеле, ядки).
Ако в семейството има няколко деца, тогава като правило, проблемите с развитието на речта се наблюдават при по-малките. Психолозите вярват, че така може да влияе честото общуване с други деца, тъй като общуването с възрастни все още се счита за оптимално за развитието на речта.
По-малките деца от големи семейства често са твърде "мързеливи", за да говорят както трябва и с колкото думи е нормално.
Задавайте често въпроси на детето си. Дори и да не може да им отговори, продължавайте да питате. Рано или късно ще ви отговори.
Веднага след като детето проходи, говорете с него, произнасяйте абсолютно всичко, което правите. "Ето я лъжицата, взимам я в ръка, гребвам от супата и я поднасям към устата си." Тоест, добре е да произнасяте всичко до най-малката подробност.
Когато говорите с бебето си, опитайте се да го накарате да гледа лицето и устата ви. То ще види как трябва да движи с устните си, как издавате звуци и ще се опита да повтори.
Комуникацията и обществото са важни за детето. То трябва да общува не само с майката. Добре е да посещава баба и дядо, например - това е хубаво не само за семейството, но и за развитието му.
Гледането на телевизия не се препоръчва за дете под година и половина. След тази възраст гледането е добре да не надвишава 15 минути на ден. Така детето ще е по-спокойно и може би ще започне да говори по-скоро.
Игрите, развиващи фината моторика са приятен начин да прекарате време с детето, а и развиват определени части на мозъка.
Четете книги на детето си по-често. Това не само развива речта, но и паметта.
Ако едно дете не говори на 3-годишна възраст, е добре да посетите лекар, за да се установи причината. Като за тази възраст вече не е достатъчно то само да разбира речта, а трябва да произнася фрази, състоящи се от поне две думи и да формира изречения.
Преглед при невролог няма да навреди. Дори да е само за ваше успокоение. Може да се направи фонограма. Добре е да се консултирате и с логопед. Всичко това ще ви помогне да установите причината за забавянето в развитието на речта.
Когато оценяват речевите способности на детето си, родителите трябва да вземат предвид не само колко и какво казва в момента, но и да следят динамиката на речта: ако детето говори с определен брой думи както на 2, така и на 3 години и речникът му практически не се увеличава, тогава може да има някакъв проблем.
Ако на 3 години детето изостава от стандартите, но все пак борави с няколко думи, които прогресивно се увеличават, това е добре и се счита за положителен знак. Въпреки че до известна степен изостава от нормата, се вижда, че има положителна динамика в личностното му развитие.
Не е необходимо да сравнявате детето с другите деца. Вашето дете е уникална личност, няма друг човек като него, така че всякакви сравнения са излишни.
Ако започнете да развивате речевите функции на детето, ползвате съветите на специалисти и детето получи лечение, ако такова е необходимо, тогава прогнозата е доста благоприятна. 85-90% от децата напълно наваксват с речта и до 6-7-годишна възраст вече говорят като връстниците си.
Снимка: Matthew Osborn за Unsplash
Известната британска психотерапевтка Филипа Пери разговаря с Хадли Фрийман от The Guardian по повод последната си книга The Book You Wish Your Parents Had Read (“Книгата, която ви се иска да бяха прочели родителите ви”).
Ето няколко кратки момента от Пери относно отношенията родители-деца, за които става дума в интервюто и които са сред основните моменти в книгата ѝ, базирана на дългогодишната ѝ работа:
Сред основните послания на Пери е това, че родителите трябва да приемат чувствата на децата си, без да се опитват да ги отричат (“Не ставай глупав”) или да ги замазват (“Не плачи, ще ти купя сладолед”).
Според Пери правим това, защото така сме отгледани и копираме онова, което са правили родителите ни. Освен това е болезнено да приемеш, че едно дете може да има и негативни емоции.
“Терапевт съм от много години и като такъв съм разбрала, че повечето родители не са зли копелета. Напротив, те са истински чудесни хора, които нямат правилните инструменти да се справят със ситуациите”, казва Пери. “Хората обичат децата си, но ги третират като задължения, като някакви задачи.”
“По време на ситуация като локдауна човек много бързо надхвърля лимитите си. Но един родител може да се опита да каже на децата си да поиграят сами за един час, защото той има нужда от време за себе си. Кажеш ли, че е за "тяхно добро”, това е хвърля масло в огъня и става лудница.
Локдаунът е стресор, а стресорите ни карат да се връщаме към стари модели. Така че в подобна ситуация всеки опит да правим нещата различно – “Няма да съм като родителите ми, ще се отнасям към децата ми като към човешки същества” –, е обречен на провал и накрая крещим “Слез ми от косата! Лошо дете такова!”
“Периодът, в който децата имат нужда да са непрекъснато с някой от родителите си, е точно това – период, фаза, нещо временно. Докато работата, приятелите и другите занимания могат да продължат, когато малкият човек няма толкова нужда от нас.
Когато говорим за повече от едно дете в семейството обаче, нещата са по-скоро като в жонгльорски номер. Когато имаме повече от едно дете, е добре да не говорим за братята и сестрите като за “децата”. Нека останат отделни индивиди. Когато бях малка, със сестра ми винаги бяхме “момичетата” или “децата”. Много е важно родителите да имат индивидуална връзка с всяко дете, защото те не са аморфна маса.”
С известно закъснение разбирам, че Министерството на образованието са подготвили какво?
ПОМАГАЛО ЗА РОДИТЕЛИ, КОЕТО ДА НИ ПОМАГА В ДИГИТАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Скъпи приятели, според скромните ми сметки до тоя момент съм купила къмто 270 до 320 помагала за всички етапи на образование без ясления.
Виждала съм всякакви, особено такива, дето не пасват на стандартната подвързия с малко и ме карат да ги удрям с всичка сила в стената, защото някой оригинален дизайнер е решил да внесе малко чики-рики в живота ми.
Търсила съм също помагала, защото то не е да влезете у книжарницата и да се изокате "Дайте помагало за математиката на детето”. То е важно на кое издателство е. Другите помагала не стават. Те са с друга математика – клингонска.
После тия помагала децата ги мъкнат, па ги забравят, па купуваме наново.
Но дори с богатия си опит с помагалата, не бях подготвена за тоя ход на министерството. ПОМАГАЛО ЗА РОДИТЕЛИ.
Министърът вика, че било отнело повече време, отколкото си мислели, да го направят. Викам си на акъла "Да ви беше отнело сто години, ега да не сме живи дотогава!!!"
Уви, доживях... ИМА ПОМАГАЛО И ЗА МЕН, ВСЕЛЕНАТА ДА ВИ НАКАЖЕ!!
Единственото хубаво на ПОМАГАЛОТО ЗА РОДИТЕЛИ е, че още не съм го виждала и мога да фантазирам и сублимирам какво ли ще е.
Задача 1 в учебник: "Дванайсет кокошки и осем таралежа отишли на рожден ден на змията. Колко крака имало на рождения ден?"
Помагало, Съвети за родителя към задача 1:
"Не се напрягайте, останете спокойни, ако не можете да сметнете краката. Те са 56. Нарисувайте таралеж и кокошка на детето и подчертайте краката. Не рисувайте всички таралежи, това ще отнеме много време. Таралежът има 4 крака, а кокошката – 2.”
А може и да е общо помагало с насоки по принцип:
1. Не удряйте детето и не му казвайте, че е тъпо като баща си.
2. Не плачете пред детето, то не трябва да разбира, че сте слаби и уязвими. Децата атакуват в такива случаи безмилостно.
3. Сложете си уиски в чая. Ако сте от по-бедно семейство – сложете ракия.
4. Знаем, че имате работа, но кое е по-важно? Да има какво да ядете или детето да знае какви въглища има в Рило-Родопския масив?
Същите могат да бъдат разширени доволно и направени още по-полезни, както предлага Владислав Георгиев:
5. Ставайте преди детето си. Винаги могат да ви изненадат с тест в първия час.
6. Когато преподавателят сбърка, не се включвайте, за да му обясните по какво имате две висши.
7. Не изпадайте в истерия, когато детето се окаже без домашно, а ви е казало, че всичко е готово.
8. Ако нямате шестица на теста, който вие сте решили, не обяснявайте на учителя колко е тъп учебникът и как той нищо не разбира.
9. Мента, глог и валериан може да се пие и сутрин, ако от алкохола ви избива на агресия.
10. Централата на МОН е на този адрес: бул. "Княз Дондуков" 2A. Тел. за граждани: 0800 16 111. Всички имаме какво да им кажем.
Съветите за родители, които би могло да включва помагалото, продължава и Александра Асенова:
11. Ако след 10-ото (с думи: десетото) обяснение детето продължава да не разбира защо змията е поканила само 12 двукраки кокошки и 8 четирикраки таралежа на рождения си ден (тая змия няма ли други приятелки змии, под ягодите?!), не го наричайте малоумно, слабоумно (и/или други производни) и не го питайте: “ТИ ИЗОБЩО МИСЛИШ ЛИ, БЕ?!”
12. Ако помагалото е над 200 страници и/или с твърди корици и/или гланцирана хартия, не го хвърляйте по детето.
13. Ако детето ви плаче и помагалото не събира характеристиките, описани в горния параграф, не позволявайте сълзите да го достигнат – страниците може да се нагънат, а все пак пари сте давали.
14. Ако сте традиционалисти и предпочитате чай с ром и/или коняк, сипете и на детето си – не бъдете скръндзи, математиката е трудна за понасяне без подходящата отвара за бистрота на ума.
Ваня Ангелова съвсем резонно отбелязва, че не може да има само едно помагало: “Не съм съгласна да произведат само едно помагало. Другите издателства ще се сърдят. Освен това трябва да има плурализъм. Ние демокрация ли сме или какво?!”
Същият въпрос поставя и Мануела Манолова: “Е как само ЕДНО помагало за родители? То универсално за всеки клас ли ще е???”
А Маргарита Ив. Желязкова добавя: “С трепет очаквам помагалото за използване на помагала”.
Изобщо това помагало ще е едно много полезно и също толкова навременно пособие с разнопосочни и всеобхватни характеристики. Или както Мила Генчева предполага: “Подозирам, че това помагало ще го ползвам като превенция на бременност. Едва ли след сблъсъка си с него ще искам да произведа клетник, който ще бъде принудително поверен на такваз институция”.
Моментите, в които чувстваме по някакъв начин осъдителни погледи заради начина, по който се държат децата ни на публично място, сигурно не са рядкост. Моментите, когато не чувстваме нищо, но пък получаваме идеи и предложения как по-добре да си гледаме децата – също.
Сложи му шапка! Завий го! Облечи го! Съблечи го! Топло му е! Студено му е! Не го кърми! Кърми го! Не го носи! Няма ли да го поносиш!?
И всичко това гарнирано с неизменното “може би”.
“Може би е добре да му сложиш чорапки.”
“Може би иска да му смениш памперса.”
“Може би е гладно.”
А може би пък да не се чудите какво му е на детето, освен ако нямате истинско желание да помогнете?!
Родителите нямат нужда от “може би”, а просто от едно “Супер сте, ще се справите”, смята Лондън Клайн и може би сме склонни да ѝ вярваме.
Представях си, че пазар по аутлетите в четвъртък сутрин може би няма да е лошо бягство от монотонния ми живот на жена по майчинство вкъщи. Мислех си, че поне за известно време на 8-месечното ми бебе ще му е интересно да зяпа флуоресцентните светлини и дрехите (второто по-скоро на мен ми е интересно), за да може да имам поне едни 20 минути, преди да почне да мрънка.
Доста бях надценила търпението му. Нямаше и две минути от влизането ни в магазина, и той вече надаваше вой от количката, който отекваше в целия аутлет.
СКУКА!
Схванах съобщението ясно и точно.
Шопинг екскурзията вече беше минала в друг режим, докато бродех някак между щендерите с къси панталони и потници и грабех каквито размери ми се изпречеха пред очите.
Стоварих ги на касата и една по-възрастна жена започна да маркира покупките ми. Докато ги местеше през сензорите, реших, че е удобно време да мушна една бутилка мляко в устата на сина ми.
Когато вече трябваше да плащам, оставих бутилката настрани и плачът му отново отекна из целия магазин.
“Ооо, може би е уморен”, каза жената, гледайки към количката.
Отворих си устата, за да обясня, че надали е уморен, тъй като току-що се е събудил от 30-минутна дрямка в колата, точно преди да влезем в магазина, но се спрях и просто промърморих “Мда” под маската.
Тази жена няма абсолютна никаква представа за режима на сина ми. Тогава защо се чувства длъжна да ми предложи мнението си?
Вече на излизане изведнъж си спомних… И аз казвах същите неща навремето.
Преди раждането на детето ми по-опитните майки ми разказваха за хората, които дават родителски “предложения” или “съвети” – кодово име за “Ти си с детето по цял ден, но аз много добре знам какво иска то”.
Този разговор изглежда горе-долу така:
Може би е гладно.
“Сука като за последно през последния един час."
Може би си иска играчката.
“Добре, но ще ти я хвърли в лицето.”
Може би иска да го разходиш с колата.
“Ще пищи през цялото време.”
Може би иска плато подбрани колбаси, докато звучи лек, приспивен Моцарт.
“…”
Казваха ми, че ще разбера за какво ми говорят, щом стана родител. Не само че вече съм в клуба, но и осъзнах колко тъпо и вероятно обидно съм звучала, преди да имам деца.
В повечето случаи хората нямат предвид да навредят с коментарите си – аз самата също, когато съм правила подобни. Но дори и най-безобидните имат потенциала да те накарат да се чувстваш все едно не си ти човекът, който се грижи за детето от първия му ден.
При всички положения има много неща, които не знам за родителството, но спането и бебетата беше едно от първите, които овладях сравнително бързо. Знам, че синът ми има нужда от спане, дори се опитвам да му осигурявам по-дълга дрямка, когато това е възможно, тъй като е “високооктанов”, когато е буден.
Когато детето е изпаднало в истерия на публично място, не ти трябва помощ под формата на съвети или предложения. На човек просто му се иска околните да оценят колко трудно е всичко (освен ако, разбира се, предложението не е двуседмична ваканция в Барбадос, докато ви гледат детето – такова предложение ще бъде много добре прието).
Много пъти, откакто съм родител, съм търсила да открия някаква солидарност в непознатите, когато синът ми се е тръшкал на публично място или се е опитвал да се преметне през рамото ми като скачач на овчарски скок. Имам помощта на роднини и близки, но понякога, когато съм навън, някак ми се иска случаен човек на улицата да ми каже: “Съжалявам, не става много по-лесно, но ето ти малко сладолед”.
Сега майките имат нужда от обществена валидация за усилията им повече отвсякога, защото – освен ако не каже нещо –, човекът зад маската е само един осъдителен поглед.
Ще ми се вместо всяко едно “може би”, което съм казвала на някоя случайна майка, преди аз самата да имам деца, да съм ѝ дала каса вино или поне да съм ѝ казала “Дай пет!”.
Сега съм наясно, че майките знаят какво правят, дори когато идея си нямат какво правят. В един момент кофеинът удря здраво и излизаме от онова полусънно състояние, в което сме, понеже обикновено не се спи достатъчно, и сме абсолютно способни да осигурим най-доброто за децата си.
Всъщност, трябваше да имам смелостта да кажа на онази жена в магазина, че синът ми допреди малко е спал. Трябваше да защитя себе си и всички останали майки, които може и да се разхождат до обед по пижама, но децата им са нахранени, облечени и наспани.
Да.
Аз съм майката на това дете и много добре знам какви са нуждите му.
И тя щеше да ме погледне и да отговори: “Може би не е спал достатъчно дълго.”
Дали ще избере да кърми или не си е работа на майката. Това е избор, който сама прави, като разбира се е добре той да е информиран и тя да е наясно с ползите от кърменето и възможните проблеми, които може да възникнат. СЗО препоръчва ексклузивно кърмене до 6 месец и продължаване на кърменето заедно със захранването възможно най-дълго.
Понякога обаче има причини, поради които това не може да се осъществи, или пък майката няма желание - и тя трябва да получи пълно разбиране и (по възможност) адекватни съвети как да се справи с възможните усложнения, предубеждения и угризения, които може да възникнат.
Говорили сме за кърменето в най-различни аспекти: за депресията след края му; за някои от най-разпространените митове, свързани с него; както и кога краят му е най-безболезнен за майката и бебето.
Тук една млада майка споделя своя опит, свързан с кърменето, и се надява нещата, които се е наложило да научи в крачка, защото никой не ѝ ги е казал, да са полезни за други жени.
Семейството и приятелките ми се надпреварваха да ми споделят най-добрите си съвети за бременност и раждане. Бях напълно подготвена как да се справя с киселините по време на бременността и къде да открия най-удобните клинове за бременни.
Постоянно слушах как повечето бебета се раждат след термин и колко по-трудно е да родиш легнала. Обаче никой не ме предупреди за кърменето.
При идеалните обстоятелства би следвало да съм бременна около 9 месеца, да раждам ден-два и да кърмя още 1 до 2 години - може би малко повече или малко по-малко.
В първите дни на майчинството ми кърменете ми отнемаше много, много, много повече дни, отколкото бременността и раждането взети заедно. И като се обърна назад, се оказва, че е трябвало да наблегна повече на информация за кърменето.
Така че ако планирате да кърмите, ето няколко неща, които не чух, а трябваше.
Кърмата ми не дойде до третата нощ след раждането на бебето. Нормално е да отнеме дори 5-6 дни особено след секцио. През това време майката произвежда коластра, която е идеално измислена да поддържа бебето.
Така че не се стресирайте съвсем в началото. Просто слагайте бебето по-често на гърда, за да подадете сигнал към тялото си, че има малък гладен човек наоколо, и поддържайте връзка с консултант или друг опитен в кърменето човек, който може да ви помогне при евентуален проблем.
Намерете някого, на когото имате доверие и който знае за какво става въпрос, що се отнася до кърмене. Дали ще е ваша приятелка, която вече има кърмачески стаж, или консултант - няма значение.
За да минете по-леко през трудните моменти, наистина имате нужда от човек, който може да понесе гърди, зърна и всякакви въпроси, свързани с тях, по всяко време. Добра книга за кърмене с лесно търсене по теми също би свършила работа.
Буквално. Голяма. Ако кърмите една година, ще навъртите средно 1800 часа с човек, засукал гърдите ви. Работа на пълен работен ден с три седмици почивка е 1960 часа на година.
Така че, да, кърменето е голяма работа и особено в първите месеци целият ви житейски график ще се върти около това. А аз и идея си нямах.
Не е невъзможно да си намерите подходящи дрехи за кърмене, обаче се оказа, че никак не е лесно. Повечето рокли не стават, както и някои блузи, които трябва да се вдигнат до носа, за да кърмите с тях.
Пригответе се да зарежете за малко част от любимите си дрехи, а друга - да модифицирате. Кърменето изисква доста гъвкавост в модно отношение.
Намирането на сутиен за кърмене също не е лесна работа, макар че в последните години има все повече опции. Вече има и брандове, които за съвсем малко допълнителни пари могат да трансформират всеки модел от техните сутиени в подходящ за кърмене.
Когато стане въпрос за кърмене, се пригответе да чуете всяко ужасно нещо, което някога се е случвало на някоя ходеща и кърмеща по този свят жена.
Мляко, примесено с кръв, излизащо от сцепени зърна; бебета, които не могат да захапят гърдата както трябва; кърма, която така и не идва; постоянна млечница…
Така е и с историите за раждането - всяка е различна и си има своите трудности. Но точно както и в този случай, не е задължително всяка една драма, свързана с кърмене, да сполети и вас.
Кърмете (или не!) спокойно! Всичко ще бъде наред.
Лято е (в случай че не сте разбрали), всички сме (все още) пуснати на свобода и приемаме дежурно и леко хладко съобщаването на новозаразените с коронавирус като един своеобразен сутрешен соншонжмон за нивото на река Дунав в сантиметри. Растящият брой на случаите стои леко дистанцирано на фона на всички останали проблеми, а желанието ни да си почиваме някъде е обратнопропорционално на заразените хора - колкото по-голямо е то, толкова по-маловажно ни се струва колко точно положителни теста има днес.
Иначе всички знаем, че сме в пандемия и не е шега работа. Има обаче цяла група граждани, както пише Наоми Уеър, които абсолютно не възприемат всичко случващо се в момента и отказват да се занимават с педантично миене на ръце и дезинфекциране на повърхности. Това са децата - и по-специално тези във великолепната възраст 3-6.
Те са тотални анархисти и по никакъв начин не могат да бъдат придумани да направят нещо, ако не го поискат силно и/или ако не им носи някакви дивиденти.
Ето как се справят те с пандемията. Няколко съвета от най-малките:
Или носете, но само за да си играете с нея, да я махате на публични места, да я размахвате над главата си като ласо, докато крещите неудържимо каквото прецените, че е подходящо според ситуацията.
Нека е ясно: ВСИЧКО. Не само нещата, към които имате евентуален интерес, а ВСИ-ЧКО. Всяка кутийка, плик, буркан, бутилка и всякакъв друг амбалаж, изпречил ви се пред погледа. Ако не пуснат управителя на магазина след вас, значи не вземат сериозни мерки в борбата с коронавируса. Пробвайте ги.
Това е вечно правило. Може да се практикува и без да има пандемия. Ако нещото не може да се натика в устата или изяде, то поне го оближете, за да не отива зян ентусиазмът ви. Бонус: получавате интересно развитие в областта на чревната флора и фауна.
Така увеличавате шанса си да ви се наложи да пишкате в обществена тоалетна. Вдигате нивото, ако тя е достатъчно мръсна, за да може да приложите предишните съвети.
Чувствайте се свободни да добавяте още. Все пак ни чака интересна есен, както обещават специалистите. Трябва да сме информирани за всички възможни методи за справяне със ситуацията.
Рядко си спомняме какви сме били през първите дни от метаморфозата ни от редови граждани на обществото в родители. Може би защото повечето от нас пледират временна невменяемост, което е напълно разбираемо. Том Бърнс обаче се опитва да си спомни 20-те най-големи тъпотии, които е направил през първата си седмица като баща, за да им се посмеем заедно. Признанията му датират опреди няколко години, но ние сме абсолютно наясно, че това са непреходни неща и са валидни по всяко време от развитието на човечеството!
Когато се сетя за първата ми седмица като баща, единствено мога да клатя глава с неодобрение и съжаление. Направих ТОЛКОВА МНОГО грешки. Толкова много глупости, заради които днес се изчервявам от срам, ми излязоха от устата, че направо не ми се мисли.
Години по-късно, когато вече се чувствам горе-долу уверен като родител, мога да обърна поглед назад към тази най-първа седмица и да се посмея… Горе-долу.
И за да не забравя, колко съм научил и колко далече съм стигнал, събрах двайсетте най-тъпи неща, които направих през първата си седмица като баща.
20.
Не беше много умно да зяпам мониторите в предродилна зала, за които беше вързана жена ми, и да ѝ викам “ЛЕЛЕ, току-що получи контракция. ГОЛЯМА.”
Най-малкото защото тя вече знаеше, че получава контракция, нали така?
19.
Изключително съм щастлив, че настоявах да остана с жена ми и новороденото ни бебе в болницата през трите дни докато бяха там. Не съм щастив, че си взех само една тениска и изглеждах (а и миришех) като клошар през цялото време.
18.
Не трябваше да гледам с омраза всеки член на медицинския екип, който влизаше в операционната зала, където вкараха жена ми за Цезарово сечение по спешност.
Ако бях проучил малко по-добре нещата, щях да знам, че стандартната процедура е да не се допуска придружителят в операционната поне в първите минути, когато пациентът се подготвя за операция. Вместо това, стоях навън и се цупех на всеки от хората, на които им предстоеше буквално да държат в ръцете си живота на цялото ми семейство. (Пуснаха ме 5 минути по-късно.)
17.
Останах само по бельо и чорапи, когато ми дадоха престилката за операционната.
Мислех си, че така се прави. Но в СЕКУНДАТА, в която операцията свърши, сестрата си взе престилката и аз трябваше да избягам от семейството си, за да търся панически цели десет минути къде са ми дрехите.
16.
Пратих на разни хора снимки на жена ми с дъщеря ни в ръце след операцията, без първо да ѝ ги покажа.
Това беше абсолютно новобранска грешка.
15.
Купих снимки от “официалния” фотограф на болницата.
И до днес това са НАЙ-УЖАСНИТЕ снимки, които някой някога е правил на иначе страшно фотогеничната ми дъщеря.
14.
Предполагах, че знам как жена ми иска да бъде записано името на детето.
Оказа се, че имаме ТОТАЛНО различни представи по този въпрос и се наложи администраторката на болницата да стане свидетел на адски неудобен разговор.
13.
Не предвидих, че някой трябва да хвърля по едно око на колата на паркинга, докато бяхме в болницата.
Ноември в Мичиган. Студ. В резултат колата ни загасна пет пъти, докато се приберем вкъщи. И в случай че не знаете, нивата на стрес, когато шофираш с новородено в колата за първи път, се равняват на това да караш тир с нитро през легнали полицаи.
12.
Опитах се да давам съвети за кърменето на жена ми.
Няма думи, които да опишат това.
11.
Мислех си, че през по-голямата част от времето бебето ще спи в креватчето си.
ХАХАХАХАХАХАХАХА
10.
Когато семействата ни казаха, че ще помагат в първите седмици, си помислих, че ще ни готвят и ще пускат пералня, докато ние се гушкаме с бебето.
Вместо това, те се гушкаха с бебето и ни оставиха ние да си готвим и да си перем.
9.
Проверявах си служебната поща.
8.
Пусках фрази от типа “като родител” в най-различни разговори МНОГО по-често, отколкото е социално приемливо.
Защото нямах какво друго да кажа.
7.
Обсъждах техники за успокояване на бебе с всеки друг родител.
Включително със своите собствени. И всеки от тези хора имаше много повече опит, отколкото аз.
6.
Отказах се от повиването почти веднага.
5.
Ядох ужасно много мазен джънк (доставен от приятел) пред очите на току-що оперираната ми жена.
4.
Смятах, че всяко бебешко нервничене се дължи на “газове”.
3.
Мислех си, че знам как да монтирам столчето за кола правилно.
Докато една наша позната от полицията на инспектира “инсталацията” ми и незабавно не обра още пет пръста луфт от колана, който смятах за “стабилен като скала”.
2.
Не снимах достатъчно.
Не си записах достатъчно истории. Не си отбелязах достатъчно от върховете и спадовете в тази луда седмица.
1.
ВСИЧКО
Всичко, което направих, беше тъпо, без достатъчно информация, искрено, емоционално и ненормално. Но това си е стандартно, когато си родител за първи път, така че имайте малко милост.
Бебетата не могат да летят, но вие можете да летите с тях не само с цел екскурзия, а и когато пътувате по работа. Мая Донева е тук, за да ни разкаже откога и как лети с бебета и за даде няколко практични съвета на всички, на които им предстои такъв полет.
Преди 10 години започнаха да ме канят да правя обучения извън България. Първо, само наоколо - Румъния, Гърция, Македония. След това, лека-полека, в Португалия, Белгия, Молдова, Испания, Финландия - та чак до Тунис и Катар.
Посетила съм 36 държави, голяма част от тях с децата си. “Защо?!”, ще попита някой. “Не знам” - ще отговоря. Имах нужда да е така. Обожавам си работата, харесвам ефекта върху хората, когато говорим за човешки права, за общности, за образование, за социални иновации, за деца. Но пък много си харесвам и собствените деца. Всяко едно от тях поотделно и общо като троица - много приятни хора, много сладки и спокойни бебета. И не исках да ги оставя.
От този пуст егоизъм тръгна всичко и се оказа, че всъщност, голяма част от международните ми работодатели (North-south Centre, Съвета на Европа, Европейския младежки форум, Европейската Комисия, големите граждански организации) си имали политика за работа с майки и няма да изпаднат в амок, ако отида с бебето на обучение.
Много ми беше странно в началото. Чудех се уместно ли е, как ще се справя, как ще стане чисто логистично - кой къде ще спи, кой ще плати билетите, как ще работя. Но хората са го измислили - поемат ти или билет и настаняване на таткото, за да го гледа, или, ако е мъничко и спокойно (като моите) си летите заедно и то си спи, докато ти си говориш. Това, обаче, работи в демо-версията до 5-6 месечни бебоци.
Със Симеон, най-големия ми син, бях доста предпазлива - водих тренинги и конференции основно из България. Докато не се приземихме в Тунис, когато той беше на 6 месеца. Дъщеря ми летя за първи път на 45 дни до Кипър, а най-малкият отиде до Тунис пак на 30-на дни - буквално с топъл-топъл паспорт от МВР.
Защо това не е страшно? Защото не е - толкова е просто. Ако и вие и бебето сте здрави и се чувствате добре, значи няма медицински противопоказания да летите.
От друга страна, ако вярвате, че бебето и майката не трябва да излизат първите 40 дена след раждането и всеки със сини очи трябва да ги заплюе, за да не ги урочаса, моля спрете да четете до тук. Или поне прочетете това: шансът някой да ви зарази по въздушно-капков път с нещо, докато ви заплюва против уроки, е доста сериозен, така че - моля, не давайте да ви заплюват, не е хубаво!
От всички полети съм имала един кошмарен - Гришо пищя около 2 часа от 3-часов полет, а аз накрая се разревах в тоалетната от срам. Но това е един полет на едно дете от общо около 30-40 полета с всичките ми деца.
Разбира се, летенето с бебе не е най-лесната работа, но не е и невъзможна. Просто изисква концентрация и подготовка - като при военна мисия. Ето няколко практични съвета за всички, на които им предстои полет с бебе:
-- Изморете бебето преди полета. Така си планирайте престоя на летището, че да мине в игра. Преди да навършат годинка, повечето бебета редуват активни периоди и периоди на 2-3 часа сън. Колкото повече порастват, толкова повече се разреждат тези периоди и бебето става все по-активно. Давам ви гаранция обаче, че ако 2 часа преди полет си играете с него, пеете му и го гъделичкате, шансът да имате спящо бебе в самолета е голям.
-- Колкото по-малко багаж носите, толкова по-добре - особено ако летите с детето без другия родител. Аз винаги нося слинг, шал и раница, в която има 5 памперса, мокри кърпи, вода и ябълка или бисквити. А ако кърмите и бебето е под 6 месеца, какво и да носите няма значение, само го накърмете.
Винаги носете един-два памперса отгоре, дори да сте за двучасов полет - може да ви се загуби багажа, да ви закъснее полетът, всичко се случва, а на летищата не се продават памперси.
Ябълката не е за наяждане, а за отвличане на вниманието, както и водата. Ако бебето ви е малко и още незахранено, като го приспите, си изяжте ябълката - заслужили сте я!
-- Вие трябва да сте доколкото е възможно свежи, да сте спали, за да можете да сте активни през полета. Дори бебето да спи, то обикновено спи върху вас, така че вие няма как да спите по време на полета, защото ще си изтървете бебето и хората ще ви гледат осъдително.
-- Не носете книга, таблет, кръстословици - никакъв шанс да ги ползвате. Най-много да успеете да разгледате он-борд списанието с парфюмите от 200 евро и после да си спомните, че още кърмите и няма как да сте с парфюм.
-- Използвайте средата около себе си: играйте на “Ку-ку и къде е бебето” с пътниците около вас. Дори да са пълни темерути и да се самосъжаляват, че баш до тях имам пътник с бебе, все един ще е готин и ще ви се върже на акъла. Играйте с всякакви чашки, бъркалки, салфетки и ги показвайте все едно сте намерили светия граал в джоба на седалката пред вас - бебето няма идея колко са тривиални тези неща и ако види вашето впечатление и то ще се шашне и ще забрави да реве.
-- Къде да седнете?
Когато сте в ограничено пространство с толкова малък и любопитен човек, всичко може да му бъде забавно, но и едновременно - адски скучно. Затова имайте предвид следното:
-- Ако сте с бебе под 6 месеца, седнете до прозореца, за да се отпуснете и вие, когато заспи, и за да гледа, когато е активно.
-- Ако детето ви е много любознателно, поискайте място до пътеката и след като се издигнете на височина, подходяща да откопчеете предпазните колани, се разходете до задната част на самолета - там където стоят количките с кафе. Там можете да правите малки, дребни луди кръгчета от 6 крачки в посока, но пак е различно - това е нова среда за бебето, която ще го разсее.
-- Какво да правите с хората около вас?
Ако някой ви погледне с поглед от рода на “Що реве сега това бебе”, просто го игнорирате и продължавате с плана. Никой не ви съди за нищо - може би само един-двама 20-годишни с махмурлук ви мразят, но повечето хора всъщност ви разбират. Пълно е с родители с малки бебоци по самолетите, така че най-вероятно и преди са виждали такива като вас.
Сега, много внимателно прочетете: ако някой иска да ви помогне, не се правете на много можещи!
"Може ли да го подържа?"," Искаш ли да играем?, "Ама кое е това хубаво бебе?" и други подобни въпроси са ясни индикатори, че си имате работа с а) майка или татко, които отскоро летят сами и им липсва отрочето б) баба или дядо, които тайно се надяват на внуци, но “децата не щат още”. Или пък просто някой добър човечец, който ви влиза в положение. Така че - приемете помощ. Ако бебето ви по принцип е спокойно сред хора, ще се зарадва и доумори… и ще заспи по-бързо.
-- Имайте предвид, че (противно на очакваното) колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се лети с него. Едно дете на две годинки е в състояние да ви побърка аргументирано, да спори с вас за бонбони от Duty-free-то, да не се умори и дори да не заспи въобще по време на полета.
От две седмици летя без най-малкия ми син и сега съм в ролята на “играч-на-къде-е-бебето-с-чужди-бебета”. Майките ми кимат с благодарност, че имат 10 секунди свобода. А на мен хем ми липсва да летя с бебе, хем ми е леко и прочетох една книга за два полета.
Ако трябва да мисля дали щях да съм по-успешна, ако бях работила на пълни обороти без децата ми и бях намерила някой да ги гледа, или пък щях да съм по-добър родител, ако бях спряла да работя при появата на децата, за да съм неотлъчно с тях вкъщи, а не да ги мъкна по летища - няма да мога да отговоря.
Вярвам обаче, че всяка ситуация може да бъде пригодена, така че да е удобна всеки. Много неща съм научила покрай полетите и работата с децата, които иначе никога нямаше да ми се случат. Миналата година, когато водих поредния тренинг в Тунис с 30-дневния Григор, дойдоха да ме снимат от Тунизийската национална телевизия с цел да видят повече жени от региона, че майчинството не значи изолация, а приемане.
И така - летете. Научете и себе си, и детето си, и семейството си да лети и да си позволява толкова, колкото иска. Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим.
Оригиналният текст е публикуван ТУК.
Още по темата:
Баща летял сам-самичък с трите си деца! Представяте ли си??
Първата жена премиер, довела бебето си на среща на ООН
Как бихте реагирали, ако някой ви накара да опишете 50-те години на миналия век? Може би ще споменете Студената война? Възхода на Елвис? А можете и да обясните какви съвети са давали женските списания за съблазняването на мъже.
Наскоро Ким Маркс-Кучински от Мадисън, Уисконсин сподели статия от брой на списание McCall’sот 1958 г., озаглавена “129 начина да си намерите съпруг“, която показва колко драстично са се променили разбиранията за интимните отношения през десетилетията.
„Приятелят ми, Джон Баскински, забеляза списанието на градинска разпродажба. Купих го за долар“, разказва Ким за boredpanda. "Статията е старомодна и абсурдна, но намеренията ѝ са били сериозни. Смятам, че тя ясно отразява обществените разбирания на периода и изпитах благодарност, че оттогава сме извървели толкова дълъг път.“
„Днес в САЩ има 16 милиона неомъжени жени на възраст над 17 години, за които се предполага, че искат да имат съпруг“, гласи материалът, за целите на който издателят е помолил 16 души да нахвърлят стратегии, с които самотните жени биха могли да привлекат вниманието на желания господин.
От поръчването на сурова пържола до цивренето в ъгъла и изкарването на разрешително за лов - тук може да видите всичките 129 съвета, а ние избрахме най-смахнатите от тях:
КЪДЕ ДА ГО ОТКРИЕТЕ
1.Направете така, че колата ви да се развали на стратегическо място.
2. Разглеждайте некролозите във вестника, за да намерите свободни вдовци.
3. Седнете на пейка в парка и хранете гълъбите.
4. Обиколете Европа на колело.
5. Станете медицинска сестра или стюардеса – процентът на омъжените дами в тези професии е много висок.
6. Бъдете любезна към грозни мъже – човек е толкова красив, колкото действията си.
7. Изгубете се на футболен мач.
8. Социализирайте се с красиви жени – около тях може да се навъртат „огризки“.
КАК ДА ГО НАКАРАТЕ ДА ЗАБЕЛЕЖИ ПРИСЪСТВИЕТО ВИ
1.Спъвайте се на влизане в стаята, в която е той.
2. Носете лепенка за рани – хората винаги питат какво ви се е случило.
3. Изтърването на кърпичка все още дава резултат.
4. Накарайте баща си да купи билети за театър, които трябва да оползотворите.
5. Застанете в ъгъла и се разплачете. Има голяма вероятност той да дойде и да ви попита какво не е наред.
6. Научете се да печете вкусни сладкиши. Занесете един в офиса – нека всички ергени го опитат.
7. „Случайно“ разпилейте съдържанието на дамската си чанта насред улицата.
КАК ДА ИЗГЛЕЖДАТЕ ПРИВЛЕКАТЕЛНА В НЕГОВИТЕ ОЧИ
1.Тренирайте капацитета си за пиене първо в женска компания.
2. Носете предимно обувки с висок ток – те са по-секси!
3. Освен ако обектът на желанията ви не е по-нисък от вас!
4. Когато сте на вечеря с него, поръчайте си сурова пържола.
КАК ДА ГО “ОТСТРЕЛЯТЕ”
1.Излезте на двойна среща с щастливо женена двойка – нека види колко хубав може да бъде бракът!
2. Ако е рибар, научете се да чистите риба.
3. Бъдете адаптивна. Ако той реши да гребете в езерото, вместо да отидете на танци, съгласете се – дори да сте облякла най-хубавата си вечерна рокля.
4. Ако е богат, кажете, че обичате парите му – това ще го заинтригува!
5. Напомнете му, че смъртността при необвързаните мъже е по-висока, отколкото при женените.
6. На първата среща му кажете, че изобщо не мислите за брак.
7. Но никога не го оставяйте да мисли, че за вас кариерата е по-важна от брака!
8. Разберете кои са били момичетата, за които не се е оженил - не повтаряйте техните грешки!
ЩУРИ ИДЕИ
1.Запишете се в Йейл.
2. Изкарайте си разрешително за лов.
3. Ако майка ви е дебела, кажете му, че приличате на баща си. Ако и баща ви е дебел, кажете му, че сте осиновена.
4. Напишете името, телефона си и „Звъннете ми, пилоти!“ върху покрива на къщата.
5. Започнете да се давите на популярен плаж по обед!
6. Застанете на натоварен уличен ъгъл с ласо в ръка.
7. Правете и продавайте изкуствени перуки – плешивите мъже са лесен улов!
8. Информирайте всички ергени в офиса, че предлагате зашиване на разхлабени копчета.
9. Не се омъжвайте за него, ако има твърде много разхлабени копчета!
