Знаем, че всяко дете е различно и достига до обичайните фази в развитието по различно време. Някои сядат по-бързо, други прохождат по-бавно. Същото е и с говоренето – някои започват да бърборят много рано, докато други предпочитат да не се “хабят” с обяснения от крехка възраст, без това непременно да е свързано със забавяне на речта.
И всичко това е напълно в реда на нещата. Но като родители трябва да следим тези процеси, за да знаем кога всичко върви с темпото на детето и е в нормите за развитие и кога може би има някакви допълнителни причини, поради които има забавяне.
Когато става въпрос за проговаряне, това забавяне може да е свързано с проблеми със слуха, говора или с когнитивни затруднения. Затова е добре, ако имате съмнения, да говорите с педиатъра и да се назначат необходимите срещи със специалисти, както и допълнителни изследвания при нужда.
Какво е обичайното говорно развитие при малките деца?
Както знаем, “нормално” може да бъде твърде широко и индивидуално понятие, но все пак можем да проследим някакви граници.
Около първата годинка децата започват да бърборят и сричкуват, казвайки първите си думи. Повечето до 2-годишна възраст могат да казват около 50 думи, да използват фрази и да правят изречения от по 2-3 думи, пише mom.com, позовавайки се на информация от Американската педиатрична асоциация.
За повечето деца на 3 години е нормално да могат следните неща:
- да следват прости инструкции от по 2-3 стъпки;
- да назовават повече познати неща наоколо;
- да си казват името, възрастта, пола;
- да могат да бъдат разбирани от непознат човек;
- да могат да проведат прост разговор с размяна на няколко изречения.
Обичайни симптоми при забавяне на речта
Забавянето на говора може да се дължи на проблеми с възприемането, изразяването или смесица от двете.
Проблеми с възприемането има, когато детето не разбира речта, а тези с изразяването са в случаите, когато детето не може да се изрази вербално.
Както вече казахме, “нормално” е спектър, но все пак може да се направи мониториране на слуха. Това е в случаите, когато смята, че детето на може да каже достатъчен брой думи за възрастта си.
Понякога лекарите може да не обърнат внимание на притесненията на родителите. Но както ни каза един педиатър преди време, “майките знаят най-добре”. Така че настоявайте, ако смятате, че нещо не е наред с детето ви. От проверка глава не боли.
Какво може да се направи, ако детето има проблеми с проговарянето?
Ако изоставането на детето е съвсем слабо, то всекидневното четене е един от най-лесните начини за развитие на речта му. В допълнение към това може да му показвате различни предмети, да повтаряте как се казват, да го насърчавате да иска нещо, като го назовава с правилните думи.
Посещението при логопед, който да оцени състоянието на детето и да ви предложи занимания, подходящи за него, също е опция.
Ако се окаже, че са необходими по-сериозни медицински интервенции, логопедът и педиатърът са хората, които могат да ви ориентират към кои специалисти да се обърнете. Впоследствие логопедът може да помогне и за развитието на речта, след като преминат необходимите интервенции.
При всички положения, ако смятате, че е добре да проверите речевото развитие на детето си, не се колебайте да се консултирате. Ранната оценка и превенция често спестяват бъдещи усложнения.
