Вече сте чели текстовете на нашата читателка Нели Трифонова и вероятно сте се откривали във всички тях. По-добре е човек да знае, че не е единствен в мъката си, нали!? Тя ни е писала 10 неща за детския сън, които е добре всички да знаят, преди да се захванат с тази сериозна работа майчинството. Споделяла е за родителската тревожност, а също и е отговаряла на иначе почти реторичния въпрос дали става по-лесно с времето, когато имаш бебе. Днес Нели Трифонова засяга друга важна тема – за жената, която работи, но е и майка. За всички функционалности и настройки, които придобива, благодарение на това, че е станала боец! Пардон, майка…
„Никой не иска да наеме на работа майка с малко дете. Постоянно ще отсъства.“
„Ооо, вие имате малко дете? А има ли кой да го гледа като се разболее?“
„След [х] години майчинство не си същата. Всичко трябва да учиш наново, а и приоритетите ти са други…“
Така е. Когато „официалното“ майчинство свърши, ти все пак си оставаш майка. И за хубавите, и за лошите моменти. За боледуванията, но и за тържествата. Все причини да отсъстваш от работа. Или просто да не работиш до 9, вместо до 6. Така че действително приоритетите ти са други или може би по-скоро просто са подредени малко по-различно. И със сигурност вече не си същата. И слава богу! Така де, нали сега топ умение е постоянно да се учиш и развиваш.
Защото майчинството учи на много повече от това как се отглежда дете (което, противно на твърденията на някои Фейсбук експерти, хич не е лесно). То е една дълга и трудна пътека, осеяна с препятствия. Изминаването ѝ обаче е ключово за нашето пресътворение. А в края ѝ… Не, забравете, край просто няма. Но пък точно това е т.нар. „учене през целия живот“, нали така!?
Та отвъд всички „недостатъци“ на майката ми се иска да си (по)говорим и за нейните умения. За уменията, които е развила до съвършенство, именно защото е майка. Онези същите, които ги четем в обявите за работа. Но често са заглушени от клишетата в началото на този текст. Ето ги според мен, без да претендирам за изчерпателност.
Аз не знам думата „бързо“ дали може дори донякъде да покрие това, което се случва, като родиш. Може би скоростно, светкавично, мигновено са по-точни. Да, ти си се готвила за този момент в продължение на месеци, може би години, но реалността… Ах, реалността! До вчера не си мислила, че ще имаш нужда да знаеш какво е интервал на будуване или да развиваш умения за гадаене по а́ко, но ей го на. Днес вече ти се налага и нямаш време. Освен в 3 през нощта, докато храниш бебето, разбира се. И на следващия ден си половин консултант по детски сън. Та, обучението за позицията продължавало 3 седмици ли? Дайте ми три часа (само ако може да не са все пак в 3 часа́ през нощта, моля).
Хубавото при бебетата и малките деца е, че всяко чудо е за три дни. Лошото е, че… всяко чудо е за три дни. Тъкмо си мислиш, че еййй, хванала си му цаката – кога яде, кога спи, колко спи, кое му харесва, кое не му харесва и… ЪПДЕЙТ. Вече не иска в количката. Не му харесва на повивалника. Спи само́ по 30 минути. Е, ти поне вече си овладяла бързото учене и наваксваш още по-бързо. А утре може да се окаже, че и това вече е отпаднало и те чака ново. Ново ниво на адаптивност, имам предвид, разбира се.
Преди време, след особено труден период с моето дете, осъзнах, че да си родител означава да не можеш повече, но въпреки това да продължаваш.* Няма специална награда или бонус за това, че тази нощ пак не си спала. Че си излязла на разходка с детето, а всъщност искаш просто да се слееш с дивана. Че тая книжка сега ще я прочетете за 67-и път, а ти отчаяно искаш да си легнеш. Но въпреки това го правиш. Отново и отново.
*Тук е важно да отбележа, че нямам предвид ситуации, в които човек е отвъд предела на силите си и има неотложна нужда да се погрижи за себе си, за да се съхрани и продължи напред.
Всички сме чували, че не се преговаря с терористи. А какво ще кажете за преговорите с тодлъри? За миенето на ръцете, за закуската, за смяната на пелената, за обуването на обувките, за сядането в столчето за кола… Залогът често е доста сходен на бомба със закъснител. Затова имаш забавна песен, история, игра или физиономия за всяка потенциално неприятна дейност на детето, а когато тя спре да работи, измисляш нещо ново. И така до… винаги.
Готвиш закуска, обяд и вечеря едновременно, изпразваш съдомиялната, опитваш се да пуснеш онлайн поръчка за пелени и мокри кърпички и… „НЕ ПИЙ ОТ ВОДАТА НА КУЧЕТО!!!“ Мдаа… Истината е, че аз дори не вярвам в мултитаскинга, но не мисля, че има много майки, на които да не се налага да го прилагат всекидневно, така че – слагайте го в CV-то, момичета!
Опитвали ли сте да си направите план за деня с бебе или малко дете? Да трябва да стигнете някъде в точно определен час? Мхм, опитайте пак! Дали детето ще се събуди много по-рано от обикновено; дали ще откаже закуската, която до вчера му е била любима; дали при вида на обувките си ще реагира сякаш са му нанесли лична обида… На всяка крачка дебнат неочаквани предизвикателства, а ВИЕ ВЕЧЕ ЗАКЪСНЯВАТЕ. Тук не говорим просто за план B, C, D и така нататък, а за умението да действаш free style и да стигнеш (почти) навреме.
Любимата играчка е изгубена.
Има проект за детската градина за утре. Часът е 9 вечерта.
Иска от „онези“ сандвичи (никой не знае какво се крие зад „онези“).
Решаването на проблеми е втора природа на всяка майка. Дори когато всъщност не е съвсем ясно какъв е проблемът или той се променя в движение.
Не знам след всичко описано дотук имаме ли нужда от примери. Нямаме.
Мисля, че да се научиш на търпение е най-трудното умение. Особено ако не си спала, не си яла цяла порция храна без прекъсване и не си пила топло кафе от 2 години. Освен може би, ако не ти е вродено (търпението), но това определено не е моят случай. Само че бързо се научаваш, че избухването и изпускането на нервите всъщност правят всяка трудна ситуация още по-трудна. Така че въпреки че това е може би най-бавното за придобиване умение, то е и „най-неизбежното“. Или поне ако искаш да имаш някакъв успех в родителството (доколкото изобщо можем да говорим за успех в тая „сфера“). А след като си повторил на някого ДА НЕ СЕ КАТЕРИ ПО ТРЪБИТЕ НА ПАРНОТО около 800 пъти, но той все пак го прави и заедно с това ти се смее… нищо в офиса не може да те бутне.
Както каза преди години един известен наш боксьор: „Продължаваме напред!“. Може би точно защото все пак си успяла да научиш всичко изброено. Може би защото си струва. Може би защото си зодия Овен… Но продължаваш.
Продължаваш както само една майка може да продължи. Но го умееш и извън майчинството.
Живеем в свят, в който хем трябва да сме майки, за да се вписваме и едновременно с това, ако сме майки не се вписваме. И докато се опитваме да измислим как точно да се впишем, за да продължим да съществуваме пълноценно и отвъд майчинството, често забравяме или подценяваме това, което то ни дава извън очевидното (децата). А то, както се вижда, не е никак малко.
Някои хора боледуват „на серии“. Първи епизод: детето носи вируси от градината. Втори епизод: всеки в офиса кашля. Трети епизод: транспортът е пълен и все някой ни лепва нещо – и така от октомври до март. В повечето случаи не става дума за „слаб имунитет“, а за комбинация от експозиция + недоспиване + среда. Но понякога честото боледуване е сигнал, че има причина, която трябва да бъде установена, защото не е за подценяване.
Вместо „много боледувам“, вадете лист и химикалка и записвайте за 8–12 седмици следната информация:
Това помага на лекаря да прецени по-добре цялата картинка, защото не е добре да се обляга само на впечатленията ви.
• Недолекувани/припокриващи се вируси + липса на почивка. (Почивка? Помните ли какво е това? Вижте тълковния речник, ако вече сте забравили. Поне на теория да знаете какво е.)
• Хроничен ринит/алергия – постоянна хрема/кашлица.
• Астма или бронхиална хиперреактивност след вируси.
• Рефлукс, който дразни гърлото и поддържа кашлица.
• Лоша вътрешна среда: сух въздух, плесен, тютюнев дим.
Рецидивиращи тежки инфекции, необичайни причинители, чести пневмонии, нужда от многократни антибиотици, инфекции, които се „влачат“ и не реагират – това са червени флагове. Ако симптомите се развяват нееднократно пред очите ви, може би става дума за имунен проблем.
Повтарящите се инфекции по-често имат други причини, но при съмнение се прави базова лабораторна оценка – тоест необходимо е да бъдете прегледани и изследвани.
• Пълна кръвна картина с диференциал.
• Имуноглобулини (IgG, IgA, IgM; понякога и IgE).
• При белодробни симптоми: спирометрия; при повтарящи се долни инфекции – образно изследване по преценка.
Част от изследванията се интерпретират по-добре след като минат седмици от остра инфекция, защото по време на боледуване стойности може да са преходно променени.
Имунитетът не е просто продукт, който се продава в шишенце в аптеката. Голяма част от това дали ще бъде изграден зависи от няколко съществени модула: сън, движение, храна, ваксини според риска, и среда у дома (въздух). Ако тези фактори са добри и са налични, но въпреки това боледувате тежко и/или често, проверката е оправдана.
Още не сме свършили, скрол надолу
• Има ли смисъл от имуностимуланти без изследвания?
При чести инфекции първо търсете причина и рискови фактори. Добавките не заменят диагностиката и могат да дават фалшиво спокойствие.
• Колко време е „нормално“ да кашляме след вирус?
Кашлицата може да се задържи седмици, но ако е за повече от 3 седмици, ако е придружена от задух/свирене, или се влошава – стига форуми, коментари в социалните мрежи и питане на ChatGPT. Отидете при ИСТИНСКИ лекар!
• Как да обясняваме по-ясно на личния лекар?
Отидете с дневник на епизодите, които сте имали (дати/симптоми/антибиотици) и с конкретен въпрос: „Има ли причина да изследваме алергия/астма/рефлукс/имуноглобулини?“
Пожелаваме ви болестта да ви придружава рядко в живота! Повече здраве и здрави нерви.
Източници: MSD Manual: Approach to the patient with suspected immunodeficiency, Immunodeficiencies in Adults (Regina, 2025, PMC), Immunodeficiency UK: Guide for lung specialists (PDF), Primary Immune: Laboratory tests for PID, World Allergy Organization: diagnostic approach in adults (updated 2021)
Всяка майка би желала да не ѝ се налага да е болна и едновременно с това да кърми. Въпреки това ситуациите тип „кърмене и боледуване“ не са рядкост. Затова е добре да сте продготвена и да знаете как да реагирате. Общо взето положението е подобно на описаното тук „болна и бременна“. Хем не бива да пиете лекарства, хем не е добре състоянието ви да се усложнява. При всички случаи е задължително да не се самолекувате, а да ви прегледа лекар. Той ще прецени дали сте за лечение с медикаменти и какви да предпише. Все пак при кърмене бебето би могло да усвои част от лекарството чрез млякото. А ако бебето е болно, също трябва да сте наясно как и колко можете да помогнете.
Кърменето докато вие или бебето сте болни
Знаете ли, че ако кърмите, е по-малко вероятно бебето ви да се разболее? Защитните свойства на кърмата са доказани. Както и това, че кърмените бебета обикновено се разболяват по-рядко и се възстановяват по-бързо в сравнение с бебетата, хранени с адаптирано мляко.
Кърмата има антибактериални и антивирусни елементи. В зависимост от това колко дълго кърмите, вие ще намалите риска бебето да се разболее от настинки и грип, инфекции на ушите и дихателните пътища или чревни инфекции. Учени дори изследват потенциала на кърмата за лечение на други състояния, вариращи от конюнктивит до рак.
Да. От една страна така му давате голям шанс за бързо възстановяване. От друга - помага да го утешите, когато то се чувства зле. Кърмата ви съдържа антитела, бели кръвни клетки, стволови клетки и защитни ензими, които се борят с инфекциите и могат да помогнат за оздравяването. Освен това в нея има достатъчни количества от витамини и хранителни вещества. А това означава по-здраво бебе и по-малко посещения при лекар.
Удивително е, че съставът на кърмата ви се променя, когато бебето ви е болно. Ако вие сте изложени на бактериална или вирусна инфекция, тялото ви произвежда антитела за борба с нея; те след това се прехвърлят към вашето бебе чрез вашето мляко. Когато бебето ви е зле, нивата на клетките за повишаване на имунитета, наречени левкоцити, се покачват бързо и в кърмата ви. И тъй като майчиното мляко се преработва много лесно, то е и идеалната храна за бебета с разстроени стомахчета.
Може да се наложи да промените начина, по който кърмите бебето си, докато е болно. Например бебе с настинка може да иска да се храни по-често, но за по-кратки периоди. Причината е, че запушеният му нос може да го затрудни да суче и да диша. Освен това, ако бебето ви има запушен нос, може да му е по-удобно да се храни изправено. Тоест може да експериментирате с различни пози за кърмене.
Понякога, когато бебето се чувства наистина зле, може да няма апетит или енергия да суче. Ако не иска да се храни, свържете се с медицински специалист или консултант по кърмене, за да предотвратите дехидратацията му.
Ще ви посъветват да изцедите малко мляко и с помощта на спринцовка, чаша или лъжичка да му дадете да пие. Разбира се, трябва да знаете кой метод изисква най-малко усилия от бебето. Изцеждането в часовете, когато обикновено кърмите, ще поддържа нивото на кърмата ви.
Ако сте болна и ви е зле, вероятно кърменето е последното нещо, което ви се иска да правите. Но е най-добре да продължите да кърмите. Това се препоръчва при почти всички болести. Ако имате настинка, грип, треска, диария и повръщане или мастит, поддържайте кърменето както обикновено. Бебето ви няма да се зарази чрез кърмата ви - всъщност то ще поема антитела чрез млякото.
Комбинацията кърмене и боледуване обаче може да е изключително уморителна. А трябва да се грижите за себе си, за да можете да се грижите за бебето. Поддържайте хидратацията си, пийте колкото можете повече вода или чай, яжте, когато можете, и помнете, че тялото ви се нуждае от допълнителна почивка. Помолете таткото или някой от семейството да помогне с грижите за бебето. Евентуално да го къпят или да го разхождат, а вие да си почивате. Възрастните наоколо също така могат да ви приготвят храната – вие трябва да съсредоточите върху възстановяването си.
Не е никак добра идея да спрете рязко да кърмите - рискувате да получите мастит. Колкото и да ви е трудно, спазвайте часовете на кърмене и времето за изцеждане, ако бебето пропусне хранене. След няколко дни ще сте пълна отново със сила и ще искате да кърмите.
Добрата хигиена принципно е важна, в този случай още повече. Така рискът от разпространение на болестта ще се намали. Мийте ръцете си със сапун преди и след хранене на бебето, преди и след приготвяне и ядене на храна, преди и след ходене до тоалетна или смяна на памперси. Захлупвайте устата си при кашлица и кихане в кърпичка или в сгъвката на лакътя си. И винаги измивайте или дезинфекцирайте ръцете си след кашляне, след кихане или след издухване на носа.
Докато кърмите можете спокойно да приемате парацетамол и ибупрофен. Същото важи и за някои антибиотици, стига да са предписани от лекар. И, разбира се, да следвате строго инструкциите за дозиране. Не забравяйте, че ибупрофенът има противопоказания при астма.
Преди майките бяха съветвани да избягват аспирин при кърмене и боледуване. Нови проучвания обаче показат, че ниските дози са безопасни по време на кърмене. Високите дози обаче са свързани с рядко, но сериозно състояние при бебета, наречено "Синдром на Рей". Или обсъдете използването на аспирин с вашия лекар, или изберете друго лекарство.
Не се препоръчват по-силни болкоуспокояващи. Ако имате притеснения, обсъдете ги с вашия лекар или фармацевт.
Някои лекарства срещу настинка, грип и кашлица съдържат вещества, които може да намалят количествата мляко в гърдите ви. Избягвайте тези, които имат фенилефрин, фенилпропаноламин или гуайфенезин в съставките. Също така е добре да избягвате лекарствата, които причиняват сънливост. Те могат да доведат до сънливост в бебето и то няма да се храни адекватно.
Ако бебето ви е родено преждевременно, с ниско тегло при раждане или има тежко здравословно състояние, трябва да проверите всички рискове, преди да приемате каквито и да било лекарства, докато кърмите. Дори и парацетамол.
Винаги, когато отидете на лекар или в аптеката за лекарства, казвайте, че кърмите.
Ако сте на дългосрочно лечение за диабет, астма, депресия или друго хронично здравословно състояние, ползите от кърменето могат да надвишат рисковете. Със сигурност трябва да обсъдите този въпрос с лекар.
Операцията под местна или обща упойка не означава, че трябва да спрете кърменето или да изхвърляте кърмата си. Не спирайте с изцеждането на гърдите, ако операцията ви го позволява.
Когато се почувствате достатъчно добре, за да държите бебето си след операция – кърмете го. Количеството анестетик в майчиното ви мляко ще бъде минимално и безопасно за кърмене. Разбира се, ако се притеснявате, потърсете медицински специалист или консултант по кърмене.
Пандемията от коронавирус не подмина и бременните, и майките на бебета. Затова е важно да се знае какво да се прави в подобна ситуция. УНИЦЕФ има отличен материал по темата тук.
Има няколко ситуации, в които е най-безопасно временно да спрете кърменето и да изцедите и изхвърлите млякото си. Така ще запазите произвеждането на кърма, докато лечението приключи. Става въпрос за лъчетерапия или химиотерапия за рак, херпесни лезии на гърдите. Същото важи и при инфекции като туберкулоза, морбили или септицемия. Те могат да се предадат чрез млякото ви.
