Липсата на засилен международен транспорт и, съответно, туристи в комбинация с периодите на обилни валежи в Кения е довело до впечатляващ бейби бум сред слоновете.
В кенийския национален парк Амбосели са се родили 140 слончета само за един размножителен период, пишат The Good News Network. Това е рекорд за парка.
"Годината беше трудна за всички, но все пак има за какво да се радваме", казва Вини Кииру, говорител на инициативата Elephant Protection, в специално изявление. "Слоновете в Амбосели са в разцвет. През 2020 г. се родиха 140 прекрасни малки и чакаме още попълнения."
Оказва се, че за Кения това не е нещо ново. Кенийските служби за дивата природата докладват, че слонската популация се е удвоила от 1989 г. насам. Това отчасти се дължи и на властите, които през последните няколко години успяват да удържат набезите на бракониери.
Обявлението за успешния размножителен сезон дойде като подарък за Международния ден на слоновете, който се чества на 12 август. А празникът на слоновете изглежда е още по-специален, защото новината за многото нови слончета включва и един любопитен детайл: две от новородените са близначета, което е голяма рядкост сред тези животни.
Синтия Мос, директор на Amboseli Trust for Elephants, казва: "Изглежда, че валят бебета слонове! Способността на една женска да зачене и да износи бебето зависи изцяло от нейното физическо състояние."
Какво означава това: през годините с по-голяма суша женските слонове не успяват да се хранят достатъчно добре, за да имат необходимото количество мляко, с което да изхранят малките си. Но тази година е имало доста валежи и съответно доста зеленина, която безпроблемно стига на майките.
Проучване върху 378 косатки показало, че тези с баби живеят по-дълго и че по-възрастните женски им помагат, когато храната е оскъдна, пише The Guardian. Съвсем като при хората, бабите влизат в играта много сериозно, когато по-младите китчета са заплашени от глад – с тази разлика, че при нас бабите винаги смятат, че малките ги грози гладна смърт.
Проучването е част от голямо изследване, опитващо се да хвърли светлина върху еволюционната роля на менопаузата. И се оказало, че женските китове убийци приключват с възможността да се възпроизвеждат около 30-40-годишна възраст, но може да продължат да живеят десетилетия след това – феномен, за който се знае, че съществува само при хората и при още четири други бозайници, всичките китове. Възрастните женски слонове също се грижат за малките, но при тях възможността за възпроизводство е до края на живота.
Учените предполагат, че това проявление съществува, за да може женските, които вече не са плодовити, да продължат живота си с цел да помагат. Това при хората е "ефектът на бабата".
В същото проучване установили, че китовете, чиито баби са загинали в последните две години, са с 4,5 пъти по-висока смъртност в сравнение с тези с живи баби. Ефектът бил още по-силен в години с по-малко риба. Изследователите проследили как бабите споделят храната директно с по-малките и подозират наличието и на същинска детегледаческа функция.
Не е ясно все още защо женските китове губят репродуктивните си способности в средата на живота си. Една от теориите и за хората, и за китовете е, за да се избегне междупоколенчески конфликт при майки и дъщери в съревнованието за мъжките.
Кърменето несъмнено е най-доброто нещо на света за бебето, но доста майки ще ви кажат, че то има един недостатък: хищният начин, по който някои деца сучат. "Зяпналата уста и неговата бедна майчица и "Майчинството НЕ е ваканция" са само част от разказите за бебета-"пирани", а днес пък ви представяме фоторазказа на Кейла Сайц за нейния 9-месечен хищник.
Това е дъщерята на Кейла, която цялото семейство нарича Софи Акулата, откакто ѝ растат зъби, разказва майката пред PopSugar. За да разсее малко болката, която Софи ѝ причинява, докато суче, Кейла решава да я облече като акула и да я снима пред торта, която прилича на гърда.
Снимките, заснети от Iga Logan Photography, са придружени от хаштаг
#DontBiteTheBoobThatFeedsYou (Не хапи гърдата, която те храни).
Така или иначе, виждаме как сладка Софи разкъсва тортата-гърда на парчета, а вместо сантименталности, майка ѝ добавя: "Тази фотосесия ще ми напомня колко болезнено е кърменето, както и добре да помисля дали искам още деца!"
Още:
Пет филма за 9 месеца не стигат, така че след първата кино селекция с бременни супергероини, която вече ви предложихме, следват още няколко шедьовъра, с които да се потопите в многопластовия свят на бременността:
Възхитителен и забавен документален филм за живота на четири бебета от четири различни места по света – Монголия, Намибия, Сан Франциско и Токио. Филмът проследява развитието им от раждането до първата им година в 120 минути, по време на които със сигурност ще харесате особено много дяволитото монголско бебе – и не забравяйте колко сте го харесали, ако и вашето се окаже такова!
# 7: Riding In Cars With Boys/ Момчетата на моя живот (2001)
Дрю Баримор е в най-добрата си актьорска форма в тази комедийна драма, в която играе буйната и безпътна тийнейджърка Бевърли, забременяла от добронамерен, но ненапредничав герой. След като той влиза в затвора заради наркотици, Бевърли, която винаги е мечтала да стане писателка, пробва да се запише в колеж, но неочакваните задължения като майка ѝ пречат. Смешен, емоционален, опустошителен – филмът показва приятно отдалечен от геройството женски образ, както и силната връзка между една млада майка и нейния син, чиято реплика „Изглеждаш прекрасно, мамо" просто ще ви стопи сърцето.
Рискован избор за онзи период от бременността, когато вече избухвате в плач за най-малкото. Филмът обаче има абсолютно заслужен Оскар (2008) за най-добър оригинален сценарий и още куп награди и номинации, така че всяка пролята сълза си заслужава. Историята е за студентка (Елън Пейдж), която се оказва с непланирана бременност и се впуска в търсене на идеалните осиновители за нероденото си дете.
# 9: Away we go/Сбогом заминаваме (2009)
Прекрасен, небрежен, много благ филм на Сам Мендес за младите и ексцентрични Бърт и Вероника, които се отправят на пътешествие из САЩ в търсене на място, където да отгледат детето си. Последвайте ги и разберете ще намерят ли идеалния дом преди да се роди бебето…
Не може да не сте гледали тази класика с Арнолд Шварценегер и Дани Де Вито, но няма лошо да повторите точно когато оплаквате женската си участ. Учен (Дани) експериментира с тест за оплождане върху свой колега (Арни), в резултат на което той забременява. Тъй като лекарството не успява да получи одобрение, ученият не може да продължи изследването си и е изхвърлен от лабораторията. Това означава, че Дани Де Вито трябва да държи оплодения Арни под око и в пълна тайна, проследявайки една мъжка бременност, пълна с гадене, чудовищен апетит и всичко останало, което ви се иска мъжът ви да изпита, вместо да се чуди какво пак ви има на настроението.
Приятно гледане и не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.
Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.
Майко Мила! Бременна съм! обещава да бъде ваш неотлъчен приятел и душеприказчик до края на бременността ви и никога, никога да не ви се сърди, ако в 12 през нощта му признаете, че много ви се яде диня със сладолед!
Макар като статистика детската и майчината смъртност у нас да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Боян Юруков е тук с четири зловещи графики след поредния фатален случай в Сливен:
През 2017-а в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.
На пръв поглед в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-а, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-а се базират само на първите 9 месеца от годината.
Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната.
Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно. Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.
Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.
Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо дете е е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат.
А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.
Допълнение
Сравних случаите на мъртвородени между областите в България. Първата графика е само за 2017-а, а следващата разглежда средните стойности за последните 10 години. И в двете е отбелязано средното ниво за страната. Гледайки данните само за 2017-а, трябва да не забравяме това, което писах по-горе за малката извадка и как прави сравнението трудно.
При по-продължителен период се вижда, че в град София, Смолян, Кюстендил и Благоевград нивата са най-ниски. Сливен през 2017-а е бил по-скоро в средата на графата, докато разглеждайки по-дълъг период, излиза на трето място след Видин и Ловеч. София област интересно защо също е на опашката.
Още от Боян Юрукова на yurukov.net
По темата:
Бебе почина в сливенската болница „Д-р Иван Селимински“
Когато родилките умират, а историите се повтарят
Мразя големите хора да говорят като бебета. Дори когато говорят на собствените си бебета, пише Шона Хендли за mamamia.com.au и пита всички родители от Австралия до Балканския полуостров как приемат мистичния бебешки език, с който много възрастни "говорят" на децата си...
Животът е пълен с доста страшни предизвикателства, които тестват емоционалното, психическото или физическото ни състояние. И, да, умалителният, бонбонен „бебешки език“, с който много родители говорят на децата си, определено е най-безобидното от тях. Въпреки това, „гукането“, „мяукането“ и припяването от страна на възрастните непрекъснато тестват търпението ми и понякога ме карат да си представям, че извършвам морално грешни и противозаконни действия…
За щастие, това не се случва толкова често в моето обкръжение, но когато чуя някой да говори по този начин, кръвта ми буквално кипва. И ако не разбирам защо възрастните решават да говорят с бебета си на бебешки език, то да говориш така на по-големи деца е направо кощунство.
Обръщението към детето в трето лице единствено число („я да видим кое непослушниче не си е изпапкало бананчето и оризчетоооо“), удължаването на всяка сричка в думата, тези особени промени във вокалния диапазон и интонацията, опростеният речников запас, с който решаваме да комуникираме с децата – ефектът на всичко това върху мен е като този на драскането с нокти върху черна дъска.
Оказва се обаче, че този стил на говорене има положителен ефект за бебето. Според изследване на австралийски учени гукането на майката и бащата помага на детето да развива речта си
по-успешно в по-късен етап. Освен това бебетата предпочитат подобен начин на общуване пред нормалното говорене и реагират повече на него, защото им звучи по-забавно. (Под гукане учените имат предвид прости, кратки изречения, при които е много важна интонацията, защото през първите шест месеца бебето възприема най-много нея, а не думите).
Добре, радвам се, че има нещо положително в цялото това гукане, но и нормалното говорене - без да се използват умалителни думи – също получава научна подкрепа. Според WebMD, бебетата трябва да чуват как думите звучат в реалния разговор. И начинът, по който комуникираме с тях, трябва да се променя с темпото, с което растат.
Това ме подсеща как една баба говореше с тригодишната си внучка на детска площадка миналата седмица. Сигурна съм, че баба X е имала най-добри намерения, но (без да преувеличавам) тя говореше с внучката си, умалявайки и припявайки всяка една дума в продължение на два часа. Казвам това, защото в същото време детето ѝ отговаряше на далеч по-нормален и зрял език. Ясно е, че е време баба X да промени начина, по който комуникира.
Според холандското изследване, да говорим на децата "обикновено", т.е. никакъв бебешки език в комуникацията с хлапета на възраст между три и шест години, всъщност наистина е полезно за развитието на речта им. Свикването с тези езикови форми е важно, защото това е стилът, на който те ще бъдат изложени в училище и определено ще им помогне да учат по-лесно. Също така е много полезно от гледна точка на произношението - ако детето е изложено само на порой от бебешки думи, то няма да се научи да ги произнася правилно. Така че, моля ви, запазете гукането само за най-малките бебета!
Бебетата не могат да летят, но вие можете да летите с тях не само с цел екскурзия, а и когато пътувате по работа. Мая Донева е тук, за да ни разкаже откога и как лети с бебета и за даде няколко практични съвета на всички, на които им предстои такъв полет.
Преди 10 години започнаха да ме канят да правя обучения извън България. Първо, само наоколо - Румъния, Гърция, Македония. След това, лека-полека, в Португалия, Белгия, Молдова, Испания, Финландия - та чак до Тунис и Катар.
Посетила съм 36 държави, голяма част от тях с децата си. “Защо?!”, ще попита някой. “Не знам” - ще отговоря. Имах нужда да е така. Обожавам си работата, харесвам ефекта върху хората, когато говорим за човешки права, за общности, за образование, за социални иновации, за деца. Но пък много си харесвам и собствените деца. Всяко едно от тях поотделно и общо като троица - много приятни хора, много сладки и спокойни бебета. И не исках да ги оставя.
От този пуст егоизъм тръгна всичко и се оказа, че всъщност, голяма част от международните ми работодатели (North-south Centre, Съвета на Европа, Европейския младежки форум, Европейската Комисия, големите граждански организации) си имали политика за работа с майки и няма да изпаднат в амок, ако отида с бебето на обучение.
Много ми беше странно в началото. Чудех се уместно ли е, как ще се справя, как ще стане чисто логистично - кой къде ще спи, кой ще плати билетите, как ще работя. Но хората са го измислили - поемат ти или билет и настаняване на таткото, за да го гледа, или, ако е мъничко и спокойно (като моите) си летите заедно и то си спи, докато ти си говориш. Това, обаче, работи в демо-версията до 5-6 месечни бебоци.
Със Симеон, най-големия ми син, бях доста предпазлива - водих тренинги и конференции основно из България. Докато не се приземихме в Тунис, когато той беше на 6 месеца. Дъщеря ми летя за първи път на 45 дни до Кипър, а най-малкият отиде до Тунис пак на 30-на дни - буквално с топъл-топъл паспорт от МВР.
Защо това не е страшно? Защото не е - толкова е просто. Ако и вие и бебето сте здрави и се чувствате добре, значи няма медицински противопоказания да летите.
От друга страна, ако вярвате, че бебето и майката не трябва да излизат първите 40 дена след раждането и всеки със сини очи трябва да ги заплюе, за да не ги урочаса, моля спрете да четете до тук. Или поне прочетете това: шансът някой да ви зарази по въздушно-капков път с нещо, докато ви заплюва против уроки, е доста сериозен, така че - моля, не давайте да ви заплюват, не е хубаво!
От всички полети съм имала един кошмарен - Гришо пищя около 2 часа от 3-часов полет, а аз накрая се разревах в тоалетната от срам. Но това е един полет на едно дете от общо около 30-40 полета с всичките ми деца.
Разбира се, летенето с бебе не е най-лесната работа, но не е и невъзможна. Просто изисква концентрация и подготовка - като при военна мисия. Ето няколко практични съвета за всички, на които им предстои полет с бебе:
-- Изморете бебето преди полета. Така си планирайте престоя на летището, че да мине в игра. Преди да навършат годинка, повечето бебета редуват активни периоди и периоди на 2-3 часа сън. Колкото повече порастват, толкова повече се разреждат тези периоди и бебето става все по-активно. Давам ви гаранция обаче, че ако 2 часа преди полет си играете с него, пеете му и го гъделичкате, шансът да имате спящо бебе в самолета е голям.
-- Колкото по-малко багаж носите, толкова по-добре - особено ако летите с детето без другия родител. Аз винаги нося слинг, шал и раница, в която има 5 памперса, мокри кърпи, вода и ябълка или бисквити. А ако кърмите и бебето е под 6 месеца, какво и да носите няма значение, само го накърмете.
Винаги носете един-два памперса отгоре, дори да сте за двучасов полет - може да ви се загуби багажа, да ви закъснее полетът, всичко се случва, а на летищата не се продават памперси.
Ябълката не е за наяждане, а за отвличане на вниманието, както и водата. Ако бебето ви е малко и още незахранено, като го приспите, си изяжте ябълката - заслужили сте я!
-- Вие трябва да сте доколкото е възможно свежи, да сте спали, за да можете да сте активни през полета. Дори бебето да спи, то обикновено спи върху вас, така че вие няма как да спите по време на полета, защото ще си изтървете бебето и хората ще ви гледат осъдително.
-- Не носете книга, таблет, кръстословици - никакъв шанс да ги ползвате. Най-много да успеете да разгледате он-борд списанието с парфюмите от 200 евро и после да си спомните, че още кърмите и няма как да сте с парфюм.
-- Използвайте средата около себе си: играйте на “Ку-ку и къде е бебето” с пътниците около вас. Дори да са пълни темерути и да се самосъжаляват, че баш до тях имам пътник с бебе, все един ще е готин и ще ви се върже на акъла. Играйте с всякакви чашки, бъркалки, салфетки и ги показвайте все едно сте намерили светия граал в джоба на седалката пред вас - бебето няма идея колко са тривиални тези неща и ако види вашето впечатление и то ще се шашне и ще забрави да реве.
-- Къде да седнете?
Когато сте в ограничено пространство с толкова малък и любопитен човек, всичко може да му бъде забавно, но и едновременно - адски скучно. Затова имайте предвид следното:
-- Ако сте с бебе под 6 месеца, седнете до прозореца, за да се отпуснете и вие, когато заспи, и за да гледа, когато е активно.
-- Ако детето ви е много любознателно, поискайте място до пътеката и след като се издигнете на височина, подходяща да откопчеете предпазните колани, се разходете до задната част на самолета - там където стоят количките с кафе. Там можете да правите малки, дребни луди кръгчета от 6 крачки в посока, но пак е различно - това е нова среда за бебето, която ще го разсее.
-- Какво да правите с хората около вас?
Ако някой ви погледне с поглед от рода на “Що реве сега това бебе”, просто го игнорирате и продължавате с плана. Никой не ви съди за нищо - може би само един-двама 20-годишни с махмурлук ви мразят, но повечето хора всъщност ви разбират. Пълно е с родители с малки бебоци по самолетите, така че най-вероятно и преди са виждали такива като вас.
Сега, много внимателно прочетете: ако някой иска да ви помогне, не се правете на много можещи!
"Може ли да го подържа?"," Искаш ли да играем?, "Ама кое е това хубаво бебе?" и други подобни въпроси са ясни индикатори, че си имате работа с а) майка или татко, които отскоро летят сами и им липсва отрочето б) баба или дядо, които тайно се надяват на внуци, но “децата не щат още”. Или пък просто някой добър човечец, който ви влиза в положение. Така че - приемете помощ. Ако бебето ви по принцип е спокойно сред хора, ще се зарадва и доумори… и ще заспи по-бързо.
-- Имайте предвид, че (противно на очакваното) колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се лети с него. Едно дете на две годинки е в състояние да ви побърка аргументирано, да спори с вас за бонбони от Duty-free-то, да не се умори и дори да не заспи въобще по време на полета.
От две седмици летя без най-малкия ми син и сега съм в ролята на “играч-на-къде-е-бебето-с-чужди-бебета”. Майките ми кимат с благодарност, че имат 10 секунди свобода. А на мен хем ми липсва да летя с бебе, хем ми е леко и прочетох една книга за два полета.
Ако трябва да мисля дали щях да съм по-успешна, ако бях работила на пълни обороти без децата ми и бях намерила някой да ги гледа, или пък щях да съм по-добър родител, ако бях спряла да работя при появата на децата, за да съм неотлъчно с тях вкъщи, а не да ги мъкна по летища - няма да мога да отговоря.
Вярвам обаче, че всяка ситуация може да бъде пригодена, така че да е удобна всеки. Много неща съм научила покрай полетите и работата с децата, които иначе никога нямаше да ми се случат. Миналата година, когато водих поредния тренинг в Тунис с 30-дневния Григор, дойдоха да ме снимат от Тунизийската национална телевизия с цел да видят повече жени от региона, че майчинството не значи изолация, а приемане.
И така - летете. Научете и себе си, и детето си, и семейството си да лети и да си позволява толкова, колкото иска. Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим.
Оригиналният текст е публикуван ТУК.
Още по темата:
Баща летял сам-самичък с трите си деца! Представяте ли си??
Първата жена премиер, довела бебето си на среща на ООН
Подобно на много нови родители, прекарвах почти всяка секунда от живота на новородените си бебета (добре, когато не спяха или не ядяха, което беше 90% от времето), гледайки малките им лица, пише Уенди Уиснър за ScrayMommy и добавя, че любимият ѝ момент от това взиране са били усмивките на бебешките лица.
Когато обаче исках да кажа на целия свят, че моето новородено се усмихва, винаги се намираше някой, който да попари ентусиазма ми:
Какво знаех? Във всички книги, които четях, пишеше, че новородените не се усмихват. Все пак те изобщо нямат представа какво става, нали? Тайно обаче бях сигурна, че моите бебета ми се усмихват, защото, кълна се, понякога това се случваше точно след като аз им се усмихвах! Те очевидно реагираха на майчината любов, която цялото ми тяло излъчваше.
Е, се оказва, че не съм единствената, която вярва, че усмивките на новородените са съвсем истински. Д-р Амис Нейги, психолог и изследовател от Университета в Дънди, пише в сайта The Conversation, че усмивките на новородените не са „просто рефлекси“ и може да са показателни за емоционалните реакции на бебетата – дори през първите няколко дни и седмици от своя живот.
Нейги обяснява, че в по-голямата част от човешката история се е смятало, че бебета нямат способност да изразяват или регулират емоциите си и не са способни на социално взаимодействие.
Тази интерпретация обаче се променя, казва психологът. Бебетата могат да усещат болка на същото ниво като възрастните. Те имат способността да се саморегулират. Ако нещо ги кара да са свръхактивни, те ще заспят, за да се изключат от това. Ако имат нужда от нещо, ще заплачат, за да ви уведомяват (о, да, със сигурност).
„Вече има знаци, че усмивките на новородените до известна степен са сигнал за положителни емоции“, казва Нейги, която е проследила голяма част от данните по този въпрос. „Бебетата могат да се усмихват през първите няколко дни от живота си като отговор на погалване по лицето или корема. Новородените също така се усмихват в отговор на сладки вкусове и миризми.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Причината, поради която изследователите никога не са смятали, че тези усмивки си струват изследването е, че те са по-различни от социалните усмивки. „Истинските“ усмивки, според изследователите, не са само в устните, но и в мускулите около очите, добавя Нейги.
Дълго време изследователите са отчитали, че бебешките усмивки – дори и да изглеждат социални по рода си – са свързани само с устните мускули и затова не са смятани за „истински“. Това обаче се променя, казва Нейги, защото изглежда, че и други мускули всъщност са замесени в тези усмивки:
„Бебетата често започват да движат бузите и веждите си, преди да се усмихнат, сякаш съсредоточават вниманието си върху лицето на този, който ги обгрижва. Значи е напълно възможно тези новородени да се усмихват.“
Нещо повече – продължават да съществуват достатъчно доказателства, че тези усмивки са смислени, целенасочени и са пряка реакция на любящ жест от страна на родителя.
„Бебетата научават за силата на усмивката много рано“, казва Нейги. „Дали майките и бащите ще се усмихват на своите новородени, зависи от състоянието на бебето – всички сме по-малко склонни да се усмихваме, ако то плаче. В резултат на това бебетата бързо се сдобиват със забележителна способност да регулират поведението на родителите си. Ако бебето поддържа контакт с очите, мига и се усмихва, родителят му вероятно ще се усмихне – и така и то ще поличи усмивка като възнаграждение...
Доста интригуващо, нали?
Хубаво е да имаме още изследвания по темата, но, честно казано, мисля, че повечето майки знаят в сърцата си, че
И когато вярваме, че бебето ни се усмихва, това е най-големият лек срещу безсънието и болките в първите месеци след раждането.
Сега ме извинете, защото гледайки бебешките снимки на моите деца, се изненадвам колко бързо е минало времето и плача над сладките им усмихнати лица...
Източник: ScrayMommy
Ако в дивата природа бебетата трябва да се борят за мястото си под слънцето още от раждането, нашите идват с осанката на принцове и принцеси, които трябва да бъдат дундуркани и закриляни с векове.
Сладки миниатюрни хора, на които можеш да простиш денонощния рев и непрекъснатия глад за храна и внимание, защото са толкова очарователни, крехки и беззащитни.
Нима?
Снимка: Bored Panda/stevengerrard
Докато си живеят живота на кралски особи, и на бебетата им се случва да не са в обичайната си ангелска форма, а да приличат на страховити разбойници, които всеки момент ще преметат с вас детската стая:
Снимка: Bored Panda
Или пък вадят погледа на класически квартален скандалджия:
Снимка: Bored Panda/halleberyyhaircut
И добре, че има родители, които хакват неприкосновения им благороднически имидж, за да прекъснем малко денонощното обслужване и прекланяне пред всеки техен каприз - и да седнем и да се посмеем...
Снимка: Bored Panda
Ето такива бебета ви представяме днес. Вижте още шест от най-опасните пичове от бебешката фотография, споделяна в Интернет!
Снимка: Bored Panda/JohnnyFontane7
Снимка: Bored Panda/pangitlee
Снимка: Bored Panda/theycallmesomething
Снимка:Bored Panda/Claire8ball
Снимка: Bored Panda/Kale21
Снимка: Bored Panda/Arayvenn
„Какво по-напред да научим сега?!“ е често срещана реакция при доста родители, които са се прибрали вкъщи със своето прекрасно новородено. Какво е най-важно – режимът на кърмене, сънят, грижата за кожата, литературата за двигателно развитие… Всичко е важно, скъпи родители, и има вероятност "грижовността ви внезапно да се превърнат в стрес", пише Бренда Кели Ким за Labroots.
Изследванията обаче показват, че бебетата също са подложени на стрес. И най-доброто, което можем да направим, за да не изпитват това, е много просто (а и отпускащо за нас самите) – гушкането, масажирането, нежното докосване на малките им нослета, ръце, крака.
Бебетата не виждат много добре през първите няколко седмици от живота си. Те зависят от други сетива. Едното от тях е именно усещането за допир.
За да научат повече за това как бебетата преживяват допира с родителите си, изследователи от Детската болница в Охайо правят проучване, което измерва мозъчните реакции на бебето при контакт с мама и тате.
В изследването участват 125 бебета, някои от които родени на и около термина на майката, други преждевременно. Оказва се, че особено за бебета, родени преди 35-ата гестационна седмица, гушкането може да бъде от критично важно значение, тъй като в първите дни те прекарват повече време в интензивното отделение за новородени, отколкото с родителите си.
Преди да се приберат вкъщи с родителите си, участвалите в проучването бебета са преминали през ЕЕГ изследване (електроенцефалограма), което измерва реакциите на техните мозъци към въздух, който симулира леко докосване.
Данните показват, че мозъците на преждевременно родените бебета са склонни да реагират по-слабо на въздуха. При последващи изследвания, резултатите показват, че ако същите бебета са имали възможност да прекарат повече време с родителите си (а не само в интензивното), те реагират много по-силно на допира на въздуха върху кожата им.
Неонатологът д-р Натали Мейтър обяснява: "Пълноценната и истинска близост, която родителите осигуряват на своите преждевременно родени бебета, е от съществено значение. Тя помага на мозъците им да реагират на нежното докосване по начин, подобен при бебетата, прекарали 9 месеца в утробата на майка си."
Изводът: дори и новородените да са под лекарски грижи и да получават всичко необходимо от медицинска гледна точка, те изпитват стрес от липсата на майчински допир и това влияе негативно на реакциите на мозъка им. Целта на изследването е не само да докаже още веднъж колко важна е близостта ни с новороденото, а и да насърчи специалистите в родилните отделения да подобрят правилата и да дават повече възможност за контакт между родители и бебета, дори когато малките са в интензивното.
Независимо дали сте родили на термин или преди това обаче – не пропускайте нито един момент, в който можете да сте гальовни към вашето бебе. Ласката ви е най-важна за неговото развитие.
