С деца на опера може да е по-напечено, отколкото с деца на море. Не става въпрос за детските представления, където въртенето на седалката, задаването на всевъзможни въпроси, шум от подсмърчания, смях, дори когато няма за какво, изречения по средата на спектакъла от вида: „Мамо, пишка ми се“ и други възклицания са част от обичайния фон.
Говорим за онези спектакли, при които зрителите са особено взискателни към поведението на стоящите около тях в публиката.
Именно тук е разковничето. Или заявяваме, че децата изобщо нямат място на подобни събития, или смело се впускаме в експеримента да ги заведем, пък каквото ще да става.
Ако сте от втория вид - „Фантомът на операта“ е изключително подходящ, тъй като едва ли случайно си е извоювал името на един от най-посещаваните спектакли на Бродуей.
Ако сте правили подобен опит и с друга постановка, която също гостува у нас преди няколко години - „Котките“ и всичко е минало приемливо добре, значи може смело да пробвате и този път като заведете децата.
„Фантомът на операта“ гостува през април с 14 представления и 45 хиляди зрители, а сега се завръща от 29 август до 5 септември отново в зала 1 на НДК.
Оригиналният запис на лондонския актьорски състав става първият в британската музикална история, изкачил се до номер 1 в класациите, като се оказва най-продаваният запис на мюзикъл за всички времена, с над 40 милиона копия по цял свят.
Води се мюзикъл, но е особено близък по звучене до операта с обширната си оркестрация, намираща се под сцената.
За разлика от „Котките“, където танците са особено внушителни, тук се разчита повече на декори, които са повече от впечатляващи. Тежки завеси, полилей в средата на залата, заплашително стърчащ над главите на голяма част от публиката. Разходката тръгва от купола на Парижката опера до подземията ѝ, които обитава Фантомът.
И въпреки че има екрани с надписи, може да си спестите част от въпроси от сорта: „Какво точно става сега?, „Тя какво иска?“, „Това какво е?“, „Този кой е?“, „А защо прави така?“ или „Онзи защо носи маска?“ като им разкажете либретото. Друг начин да си подсигурите спокойствие е, ако предварително им пуснете части от филма, като например заснетия през 2004 г. с Джерард Бътлър, влязъл в образа на Фантома.
Именно той може да е най-любопитният герой за децата.
Скрит зад маска, с тежка съдба, е хубаво да се държи изкъсо, за да се види толкова ли е страшно лицето му, че чак да го крие зад маска. Образът му е сложен – от една страна е убиец, от друга – жертва на обществото, което го е отритнало заради външния му вид.
Кристин е другата знакова героиня – вдъхновение за Фантома, която от една страна е поласкана от интереса му, но от друга е влюбена в богатия Раул.
Покрай любовния триъгълник между тези трима персонажи се повдига завесата за театралния живот, съпроводен от интриги, завист и вечна конкуренция. Маската е друг знаков образ в творбата – която извежда въпроса за лицемерието, което вирее с пълна сила в обществото.
Композициите на Андрю Лойд Уебър са едни от най-разпознаваемите. Музикален гений на 20-ти век, той е автор на мюзикъли като „Сънсет булевард“, „Иисус Христос - Суперзвезда“, „Евита“, „Котките“.
„Фантомът на операта“ е по романа на Гастон Льору, а вокалните партии на Кристин Дайе са създадени специално за гласа на Сара Брайтмън, която е бивша съпруга на композитора.
Всеки родител най-добре познава детето си и е наясно дали подобен спектакъл може да го развълнува. Гаранция, че подобно изживяване няма да се превърне в провал – няма, но пък си струва, когато усетите, че подобни споделени моменти наистина са впечатлили децата.
След тях винаги изникват въпроси, нищене на вечните теми за любовта и предателството и най-вече трупате заедно нови усещания, които в началните години от живота, като че ли се помнят най-силно.
