Когато дойде моментът да възпитаваш дете, е нормално да повтаряш моделите, с които си израснал, и автоматично да изричаш фразите, които си чувал в детството си, пише авторът Мартин Пиньол в статия за El País. Често дори не се замисляш за смисъла на тези емоционални реакции, които излизат сами от устата ти.
Представяме компилация от 15 фрази, често използвани от родители, които са на ръба на търпението, както и съветите на експерти с какво да ги заместим.
1. „Същият си като баща си/майка си!“
С тази фраза отстрелваш два заека с един куршум (възрастния и детето) и междувременно смазваш индивидуалността на детето, като му казваш, че всъщност не е нищо повече от копие на възрастния с неговите недостатъци. По-добре се съсредоточи върху това да критикуваш или коригираш конкретните действия на детето.
2. „На теб за всичко ти е все едно.“
Не може да се обобщават емоциите и поведението. По-добре е да конкретизираш промяната в нагласата или действието, което искаш да направи, например: „Моля те, събери си дрехите от коридора, за да не се спъне някой“ или „Трябва да учиш за утрешния изпит, за да се гордееш с резултатите си.“
3. „Така не се прави, остави на мен.“
Разбира се, че на теб ти се получава по-бързо, защото имаш десетилетия опит повече в сравнение с детето си. Ако имаш нерви, остави му време да сгреши, да се разочарова, да прояви упоритост и сам да открие правилната комбинация. Защото бързото разрешаване на проблема ти дава самочувствие, но лишава детето от самочувствие, правейки го по-зависимо и по-несигурно.
4. „Така не се играе.“
Това, че малките деца мамят при игра, е класика. И освен това се ядосват, когато им го кажеш. Важното е да съобщиш отново правилата на играта по обективен начин, без да губиш търпение. Или да си напомниш, че това е игра, и да позволиш на неговото въображение да се развихри свободно.
5. „Трябва да ми благодариш.“
Всеки се чувства разочарован, когато след като е организирал и платил нещо, децата го приемат за даденост и не оценяват усилието. Но вместо да изискваш благодарност, по-добре е тя да излезе спонтанно – например като попиташ децата: „Хареса ли ви това, което подготвих?“
6. „Спри да крещиш!“
Обикновено се казва, докато и ти самият крещиш, и така хабиш още повече енергия, добавяйки допълнителна доза гняв. Опитай да му кажеш: „Имаш вниманието ми, можеш да ми кажеш каквото искаш, с нормалния си глас.“
7. „Това не е за деца.“
С тази фраза убиваш любопитството и самостоятелността, затова е по-добре да конкретизираш отговора си: „Ще можеш да ползваш това, когато станеш на X години и вече няма да е опасно или сложно.“
Още не сме свършили, скрол надолу
8. „Не драматизирай.“
Разбира се, че малките и тийнейджърите драматизират за абсурдни неща като настояването да им отвориш киселото мляко. Но не бива да се подиграваш на тази избухлива емоционалност. По-добре е да валидираш чувствата им и да ги насочиш с нещо като: „Виждам, че това е важно за теб. Какво ти хрумва, за да го оправим?“
9. „Дръж се добре!“
Това е типичното послание, когато оставяме детето в дома на други хора. Понякога го казваме, за да не направи беля, а друг път – за да не посрами семейната чест и да не ни изложи, като „толкова добре сме го възпитали“. По-добре конкретизирай намерението си: „Уважавай къщата на Х и спазвай правилата.“
10. „Ако изкараш слаби оценки, няма да има…“
Талантът и усилието невинаги могат да се сведат до една оценка или една дума. Желателно е децата да се стараят и да имат добри резултати, но нека им напомняме, че това е в техен интерес и за тяхното бъдеще, а не защото ги чака наказание или награда.
11. „Казах ти аз!“
Много пъти ще ти се изплъзва това потвърждение, че си бил прав, когато си предупредил детето, и че щеше да е по-добре, ако те беше послушало от първия път. Но тъй като децата трябва да учат чрез собствения си опит, вместо да му натякваш грешката и да го унижаваш още повече, фразата, която действа и успокоява, е: „Добре ли си?“
12. „Ще ти дам аз причина да плачеш.“
Със заплахи можеш да овладееш конкретна ситуация, но това става за сметка на травмиране и образуване на страх. Колкото и да си изнервен, управлявай ситуацията с емпатия, като признаеш, че моментът е труден за детето ти и че ти си там, за да му помогнеш.
13. „Трябва да споделяш.“
Почти всички сме попадали в този социален капан – да караме децата си да бъдат щедри, понякога дори с непознати на площадката. Но ти не би споделил телефона, колата или компютъра си с някого, така че не го насилвай да го прави с това, което за него е съкровище. Вместо то да остане без своето и да гледа как другият играе, по-плодотворната идея е да включиш другото дете в играта, но твоето да контролира предмета.
14. „Ще видиш ти, като се приберем вкъщи.“
Ако самият ти се страхуваш да не се превърнеш в чудовище на публично място и другите да се уплашат от реакцията ти, отложеният страх, който предаваш на детето си, също няма да е много полезен.
15. „Вече си голям за това!“
Родителите често се оплакваме, че отглеждането на децата минава твърде бързо и че те прескачат етапи със скорост, но в същото време изискваме от тях да бъдат възрастни преждевременно. Ако искат да играят на нещо детско – нека се насладят.
Източник: El País
