Първият менструален цикъл идва по-рано от всякога. Експерти споделят в Parents как родителите могат да помогнат на децата си да се справят с по-ранното настъпване на пубертета.
Когато 9-годишната ми дъщеря завършваше трети клас, бях убедена, че увеличаващата се наглост и поведението ѝ са начин да изпусне парата от нарастващия социален и образователен натиск в училище.
Смятах, че изпитва границите на търпението ми, страда от недостатъчно сън или имитира нещо, което е видяла в YouTube.
Но резките промени в настроението станаха непоносими. В разговор с други майки открих, че дъщеря ми не прави изключение. Другите родители също се бореха с грубост, раздразнение и спорове с 9-годишните си дъщери.
Всички се съгласихме, че поведението им страшно много прилича на онова, което си спомняме, когато хормоните ни започнаха да бушуват, гърдите ни да растат и ни дойде първият цикъл – само че ние бяхме в гимназията.
Възможно ли е нашите деца в начална училищна възраст да преминават през пубертета?
Неотдавнашно проучване, публикувано в JAMA Network Open, установи, че децата наистина започват да съзряват по-рано, отколкото в миналото.
При изследването на повече от 71 хил. жени в САЩ, родени между 1950 и 2005 г., специалистите откриват тенденция към поява на менструация преди 11-годишна възраст. Момичетата с първа менструация преди 9-годишна възраст се увеличават повече от два пъти.
Изследователите също така установили, че регулирането на менструацията отнема повече време.
Тенденцията е най-силна сред хората в домакинства с по-ниско социално-икономическо положение и при чернокожите, азиатците и хората от смесени раси.
„Изследователите продължават да проучват защо менархето настъпва по-рано и установяват, че е комбинация от фактори като генетика, начин на живот и излагане на определени химикали, които са по-разпространени днес“, казва д-р Бека Уолъс, психоложка в Детската болница в Ню Орлиънс.
Като родител си мислех, че имам повече време да се подготвя за тези промени и да избера най-добрия начин, за да подготвя и дъщеря си. Но ето какво съветват експертите, за да преведем децата си – а и себе си – през ранното настъпване на пубертета.
Разбиране на признаците на пубертета
Пубертетът може да бъде объркващ за преминаващите през него юноши, тъй като телата им претърпяват значителни промени, а емоционалната им зрялост може все още да не съответства на физическата.
„Ранният пубертет е трудна, но естествена част от израстването“, казва психотерапевтката Бека Рийд, като добавя, че смените на настроението, избухванията и повишената чувствителност са често срещани и се дължат на хормонални промени, които се усещат едва ли не като непреодолими.
Д-р Уолъс споделя, че много родители описват силните емоции на своите деца в пубертета като „внезапни“, както и че реакциите им са преувеличени. „Това е като при децата около 2-годишна възраст, когато емоциите се увеличават, но самоконтролът не е толкова добре развит“, казва д-р Уолъс.
Физическите признаци на пубертета
- Скок на растежа
- Развитие на окосмяване под мишниците и в интимните области
- Промени в развитието на гърдите при момичетата
- Промени в гласа при момчетата
- Може да забележите и емоционална промяна
„Децата често стават по-затворени, не искат да се преобличат пред другите или да позволяват физическа близост като прегръдки и гушкане“, казва д-р Уолъс. „Може да имат нужда от повече време за усамотение, докато се приспособяват към тялото си.“
Как родителите да помогнат на децата си да се справят с пубертета
Този период може да бъде труден за децата и е изключително важно родителите да ги подкрепят.
„Когато децата пораснат, най-добрият начин да ги подкрепите е да сте родителите, които са „сигурен пристан“, към който могат да се върнат, когато се ориентират в нови и непознати изпитания“, казва Габриел Франкел, психотерапевтка в A Work of Heart Counseling.
Изслушването без осъждане, възможността за обратна връзка и подкрепа, без да предизвиквате срам, и уважение на личното им пространство, в което да се смеят, да плачат, да се ядосват и всичко друго, което може да почувстват, са важни моменти от израстването.
Как на практика да постигнем това
- Водете разговори
Разговаряйте с детето си за променящото се тяло и/или емоции по подходящ за развитието му начин. „Направете го редовна част от разговора“, казва д-р Уолъс. „Нека детето ви знае, че винаги ще бъдете отворени и ще може да отговаряте на въпроси без осъждане.“
След като промените започнат да се случват, е нормално да ги признаете. „По неосъдителен и незасрамващ начин повдигнете въпроса за промените, които забелязвате, и ги попитайте какво мислят“, добавя д-р Уолъс. „И продължавайте да разговаряте.“
Франкъл препоръчва да не се използват прякори за гениталиите и да се споделят факти с истинските им имена по подходящ за възрастта начин.
Не забравяйте да обясните и как може да изглежда пубертетът при другите деца. Това може да научи детето ви да се отнася с уважение и разбиране към връстниците си.
Тези разговори могат да бъдат и подходящ момент за обсъждане на въпросите за секса и колко е важно даването и получаването на съгласие за интимни отношения. „Говорете за границите около секса и телата ни, без да ги превръщате в тема табу.“
- Предложете полезни варианти
Детето ви може да се нуждае от нещо повече от разговор. Рийд предлага да изградите техники за емоционална регулация като например прости дихателни упражнения и практики за осъзнатост, за да помогнете на тийнейджъра да се справи с непреодолимите чувства. Можете също така да го окуражите да се изразява творчески и да насърчите дейности като водене на дневник, рисуване или занимания с музика, за да осигурите здравословен отдушник на чувствата му.
- Потърсете външна помощ, ако е необходимо
Ако се чувствате неудобно да водите тези разговори, не е проблем да бъдете честни с детето си за това. „На родителите е позволено да се чувстват неловко, когато обсъждат тези неща. Но това, че разговорът е труден, не означава, че не трябва да бъде воден“, съветва Франкъл.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако обаче разговорите станат прекалено натоварващи или просто не знаете правилния подход, не се страхувайте да потърсите помощ.
„Това включва търсене на информация заедно или разговор с доверен възрастен от същия пол, за да получите отговор на въпросите“, казва Рийд. „Най-важното е да бъдете честни. Ако не знаете отговора, просто си признайте, а след това обяснете на детето си как възнамерявате да го подкрепите в намирането на точните отговори.“
- Дайте на детето си пространство
Макар че всички искаме да бъдем до децата си, трябва да намерим баланса и да им осигурим необходимото пространство.
„Поставете граници, които зачитат нарастващата им независимост, като същевременно им гарантирайте, че ще бъдат подкрепени“, казва Рийд.
