Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Беатрис Александрова ни разказва за първата ѝ среща с вкусовите предпочитания по време на бременността и други изненади.
Честно казано, първо помислих, че просто съм прекалила с баницата на баба в неделя.
„Защо мирише така силно на кафе?” и завършваха с „Ама защо пак ми се ядат кисели краставички в 11 вечерта?”.
Един ден, докато се опитвах да закопчея дънките си, копчето буквално ме предаде – отлетя като шампион по скачане на височина.
Отидох в аптеката, където аптекарката ми намигна и каза:
– „Тест за бременност ли?“
– „Не… за… ъъ… един приятел“, измънках аз, а тя се усмихна така, сякаш вече знаеше края на историята.
Две чертички, по-ясни от юлски ден на плажа. Стоях, гледах ги и се чудех дали да се разплача, или да изям цял шоколад в чест на новината. (Избрах и двете.)
Мъжът ми, като му казах, изпусна телефона върху крака си и после прегърна и мен, и телефона. Майка ми вече купуваше плетени терлички, преди да съм минала третия месец. Приятелките ми направиха списък „задължителни“ бебешки имена, който включваше и няколко екзотични като „Макарон“ и „Киви“.
От този момент животът ми се промени – всяко ритниче в корема ми напомня, че започва най-голямото и сладко приключение.
Още не сме свършили, скрол надолу
Но вече не посред нощ, а само когато бебето „поръча“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Цветомира Иванова ни прати история как бременността на братовчедка ѝ променила целия ѝ мироглед. Защо – ще разберете в текста...
До момента, в който не забременя моята братовчедка, която ми е като сестра, не разбирах какво точно означава да имаш дете. Единствено след като видях как тя преминава през всички етапи на бременността, започнах да разбирам какво означава наистина да се радваш на това да станеш родител. Истинският момент за мен дойде, когато за първи път видях малкото същество.
Всичко, което съм вярвала, че знам за живота, започна да изглежда по съвсем нов начин. Малките ръчички, нежният поглед и беззащитността на това ново същество разтопиха всяка бариера в сърцето ми. Още от първия момент, в който го зърнах, аз вече знаех, че го обичам. Това чувство беше толкова чисто и неподправено, че не можех да го обясня. Чувствах се сякаш част от мен самата се е преродила, а любовта към това ново човече беше незабавна и необяснима.
Точно тогава се зароди нещо в мен, може би майчински инстинкт… не знам, но вече със сигурност знам едно и то е, че с нетърпение очаквам да ми се случи и на мен тази радост!
Това, което бременността на моята братовчедка ме научи, е, че да имаш дете не е просто въпрос на биология.
Животът преди и след този момент изглеждат като две напълно различни неща, и всичко, което беше важно, започва да придобива ново значение.
Щастието от бременността не се състои само в очакването на раждането, а и в процеса на промяната, която се случва в теб самата. Всеки ден, всяка нова стъпка, всяко ново усещане, всяка болка и радост те формират като личност и те подготвят за ролята, която ще играеш след това. Ти започваш да осъзнаваш, че вече не живееш само за себе си, а за едно малко създание, което ще изисква всичките ти усилия, но и ще ти даде всичката любов, която никога не си вярвал, че можеш да изпиташ.
Когато за първи път чуя смеха на своето дете, когато почувствам неговите малки ръчички да се сграбчват за мен, когато го видя да прави първи стъпки, ще знам, че съм изпълнила един от най-важните си житейски пътища. Да бъдеш родител е не само привилегия, но и отговорност, която носят само тези, които наистина разбират и ценят чудото на живота.
Още не сме свършили, скрол надолу
Тя е не само период на очакване, но и време на самопознание, на промяна в начина, по който гледаш на света. И когато за първи път погледнеш в очите на своето дете, ще разбереш, че всичко, което си преминал, е било част от този велик път към безусловната любов, която можеш да дадеш. Това е най-ценният дар, който животът може да ти подари.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Екатерина Илиева ни е изпратила разказ за своята първа бременност в забавна форма, но дали ѝ е било толкова забавно и когато докторите объркват пола на бебето, ще разберете тук:
Жега е, лято, София, през юли
двамата с мъжа ми чули-недочули
тръгваме да правим бебе с татко двама,
но в началото успехи – няма.
Следващ месец – август – пръчките за овулация:
резултати невалидни – чиста прецаквация.
Мислехме, почесвахме се и в приключение се впуснахме
30 дена плътно – не пропускахме...
Мина малко време, месец, мисля, или два,
само помня, че едва стоях на собствените си крака.
И от там –> аптека –> вкъщи –> тест с урина,
резултатът бе пределно ясен – ще сме трима!
Поизчакахме известно време и решихме:
джендър ривиъл балон – отидохме и купихме.
Доктор – преглед – листче, сгънато на две,
вътре с информация за нашето дете.
Ден, два, три изчакване, гостите поканихме,
и да пукнеме балона се наканихме.
Пук! Конфети – сини! Чакаме момче!
Таткото от щастие скача, мама пък реве.
С приятели, роднини – информация – споделяне –
с розовите ми мечти – разделяне.
Мина месец – аз пораснах – доктор – преглед, пак
с мъжа ми вече сме спокойни.
Фетална морфология, втора – и какво ли стана!?
Оказа се, че ще е малко по-различен планът...
Доктор – видеозона гледа и се кръсти и кълне:
„Малкото човече в мама няма как да е момче“.
Гледа пак и пак, и пак и други доктори повика...
и всички до един установиха:
„Нямаме представа кой какво е казал,
нито пък защо грешен резултатът е излязъл!
Тук на този апарат се вижда ясно!
Чакате момиченце! И то прекрасно!“
И отново – рев и мъка – от земята до небето:
„Как така докторите ми откраднаха момчето!?“
В крайна сметка – рокли, розови полички,
розови неща и розова количка!
Мацка е! Засега едничка! И дано не я обидим...
Мислим да я правим кака, пък да видим...
Още не сме свършили, скрол надолу
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Кремена Иванова е имала четири повода за празник след една неуспешна бременност. Ето и нейната история тук:
След неуспешна първа бременност преди две години през февруари, когато разбрах, че няма точка в корема ми, този февруари беше щастлив.
Беше вълнуваща седмица. Направих си тест сутринта, беше положителен. Когато му казах, той не повярва, след първия път имаше лош спомен.
На следващия ден празнувахме 14 февруари, годишнината и именния му ден, без да подозираме, че има още един повод за празнуване.
Още не сме свършили, скрол надолу
Но репликата му беше „Не е сигурно. В събота ще отидем на лекар“. Там разбрахме, че съм в пета седмица и вече точката на екрана беше факт.
Нашето малко щастие започнада расте. Бяхме по-щастливи от всякога.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
А Християна Христова ни връща в онези смутни времена, в които носехме маски, кашляхме зверски и имаше COVID карантина. Точно тогава тя разбира, че... има две черти, но не само на теста за бременност.
Краят на октомври 2020 година завари мен и съпруга ми в трепетно очакване на двете чертички. Но просто не на правилния тест.
Всичко започна с едно посещение на прекия началник на мъжа ми от Мюнхен. Имаше формални и неформални срещи с всички хора от екипа, при спазени мерки за безопасност и отрицателни тестове от всички страни (заради COVID). Една седмица по-късно обаче моят доста мрънкащ мъж, чиито оплаквания съм се научила да игнорирам, се оказа с „дращене в гърлото“.
Параноичното ми аз го изпрати да си направи от онези тестове в лаборатория, далеч от вкъщи. Не след дълго стана ясно, че има чисто нови две прекрасни чертички, които доказаха, че мъжкото тяло е положително за COVID.
Карантината по онова време беше задължителна част от живота на населението, а с нея идваше и несигурността - кой и как ще ни носи храна и лекарства, кой ще се погрижи ако възникнат усложнения? На тези въпроси се опитвахме да съчиним отговори в следващите няколко дни.
Скоро стана ясно, че моят съпруг няма да е от хората, преболедували модерната зараза за един ден. Той по-скоро ще е от тези, които се крепят на ръба между това да трябва непременно да се лекуват в болница, и това да си седят вкъщи и да се тресат от неистови пристъпи на кашлица.
Гледката на най-любимия ми на този свят човек, лежащ на дивана и отчаяно опитващ се да си поеме дъх след поредния пристъп на кашлица, ще бъде завинаги запечатана в съзнанието ми. Затова и бях слабо учудена, когато през тази ужасна седмица червената гостенка, иначе така редовна в живота ми, реши да пропусне да звънне вкъщи.
Обаче предупредих половинката за намерението си, ако не ми дойде до неделя, в понеделник обезателно да тествам ситуацията. С цел бърза проверка за това чакано от нас събитие си държахме от тези тестове вкъщи. Неделя мина и отмина и никой не тропаше на вратата, освен свекърът ми, натоварен с тежката задача да поддържа духа ни посредтвом храна и лекарства и по някоя дума за утеха от роднините.
В понеделник на обяд моята душа не издържа и употребих теста, за да се убедя с очите си, че няма как в тази къща да излязат наведнъж два пъти по две чертички.
В уречения момент обаче двамата с мъжа ми се намерихме седнали на дивана и взиращи се невярващо в положителния резултат от теста ми за бременност. От нескритата радост състоянието ни бързо премина в откровен ужас.
Мъжът ми реши бързо въпроса, като се влоши още същата вечер и влезе в болница, за да се лекува далеч от вече щастливо бременната му жена.
Още не сме свършили, скрол надолу
В крайна сметка съпругът ми оцеля коварната зараза и девет месеца по-късно, успя да прегърне нашето малко момче. Погледнато от тази гледна точка, COVID се оказа истинска благословия за нашето семейство. Той донесе много страх и напрежение, но и най-щастливото събитие, което толкова много чакахме раждането на нашия син.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Габриела Махлелиева ни изпрати историята си как е разбрала, че е бременна с второто си дете. И разказва какво се е случило след това, за което да си признаем честно – шапка ѝ сваляме. Диагностицирана с форма на тромбофилия, Габи не се отказва от мечтата си за второ дете.
Разбрах, че съм бременна с втората си дъщеря след една напълно обикновена вечер с приятели – или поне така си мислех тогава. Танцувах до пет сутринта, увлечена от музиката, ритъма и усещането за свобода.
На следващия ден бях отпаднала, сякаш бях лепнала вирус. Приписах го на умората и задимената атмосфера в заведението. Но грешах. Оказа се, че не съм болна. Бях бременна. От този момент започна едно ново ежедневие, не с кафета и разходки, а с кръворазреждащи инжекции.
Ден след ден, в продължение на цели 35 седмици, се борехме да запазим живота, който носех в себе си.
Диагностицирана съм с форма на тромбофилия, което правеше всяка седмица подарък, всяко движение – мярка, всяка болка – тревога. Дъщеря ми реши да се появи точно в началото на летния сезон, сякаш и тя не искаше да изпусне лятото.
Родена преждевременно, тя прекара първите 14 дни от живота си в интензивното неонатологично отделение. Ден след ден, с трепет и страх, чаках момента, в който ще мога да я прегърна. И когато най-сетне дойде денят да се върна в болницата, но този път не за преглед, а за да я взема у дома, усещането беше победоносно. И тя, и по-голямата ѝ сестра, родена също преждевременно в 33-та гестационна седмица, ни научиха на търпение, смирение и сила.
Още не сме свършили, скрол надолу
Научихме, че понякога приказките не започват с „Имало едно време“ и не минават през розови облаци. Но ако имаш вяра, подкрепа и любов – „И заживели щастливо...“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
А сега ви оставяме с една сладка семейна история за обявяване на бременност, споделена ни от Наталия Начева, която след много перипетии успява да забременее за втори път.
Всъщност беше две години след първото раждане. То ми донесе кисти в яйчниците и инсулинова резистентност. Всички лекари казваха, че няма да забременея втори път или ако забременея, то ще е пълно с много проблеми и евентуален аборт.
Понеже съм Овен и съм много твърдоглава и упорита, потърсих сигурно още 5 мнения по въпроса, докато не намерих моя човек, моя прекрасен АГ. С много усилия и ходене по мъките свихме и почти елиминирахме кистите, инсулиновата резистентност си влезе в норма с най-прекрасната ендокриноложка на света. Когато тя каза „Имаш зелена светлина за бебе, действайте“, аз вече бях готова.
Бледи, но бяха там. След кръвния тест всичко някак си стана истина – бременни сме!!! И ето тук дойде и нашето съобщаване. Само да вметна, че живеем на село, родителите на моя мъж са на долния етаж на къщата, ние с мъжа и 3-годишното (сега почти 5-годишно) сме на втория етаж. Винаги сме били самостоятелни и никой никога не ни се е бъркал в работите. Та така...
Стоим си на беседката вън на двора. Каката си играе в тревата с баба си и дядо си, а ние с моя мъж стоим на масата и се чудим как да кажем и какво да направим. Без да мисля много, извиках Криси и ѝ пошушнах в ушенцето:
„Криси, искам да кажеш силно на всички, че мама има бебе в коремчето и ще ставаш кака.“
На нея ѝ отне секунда да разбере какво казвам и като се развика, чак комшиите я чуха.
– Бабоооо, дядооооо, аз ще ставам какааааа! Мама има бебе в коремчето!
Детето го повтори, хвана баба си за ръката и я раздруса с най-сериозния поглед: „Ще ставам кака, бе бабо!“.
Не мога да опиша колко бяха същисани и свекърът, и свекървата. Мисля, че тази хитрост ми спести не само време, но и пари за специално празненство.
Текстът е създаден с подкрепата на OVIEW.
Женското тяло е истинско вълшебство. И като такова е важно да го познаваме, защото това ще ни помогне да разбираме по-добре сигналите, които организмът ни подава, и да се поддържаме в по-добро здраве. Познаването на менструалния цикъл и промените в хормоналния баланс помага за ранно откриване на здравословни проблеми и улеснява планирането на бременност. Освен това, осъзнаването на нормалното състояние на тялото укрепва самочувствието и ни позволява да имаме по-добра комуникация с лекарите. Защото грижата за себе си започва с познание и разбиране.
Споменахме за вече бременността. Но за да има бременност обаче, трябва и да има нещо, наречено овулация. Онзи кратък момент от месеца, в който тялото на жената пуска една яйцеклетка от милионния си резерв и тя чака да бъде оплодена от подходящия сперматозоид. Това е ключова част от месечния цикъл на жената, що се отнася до установяването на успешна бременност. Без овулация няма бременност, а самата овулация е не просто задължителното условие за това да има оплождане на яйцеклетката, но и маркер за добро метаболитно здраве на жената. В този текст ще разгледаме по-подробно какво е овулацията, защо ни е нужна и как да я разпознаем.
Ако попитаме няколко случайни жени дали разпознават признаците на тялото си, които подсказват, че е настъпил най-удачният за забременяване момент от месеца, много е вероятно да не получим отговор. Овулацията не е сред нещата, на които се набляга в часовете по биология, нито някой проявява нарочен интерес към този процес, освен ако не е професионално насочен към темата или не е в период, в който се опитва да забременее (неуспешно). Всъщност това е изключително интригуващ момент, създаден и дирижиран от природата вече милиони години, и заслужава своите минутки слава.
Казано накратко, овулацията е ключов процес в менструалния цикъл на жената, при който зряла яйцеклетка се освобождава от яйчника и е готова за оплождане. Той обикновено настъпва около средата на цикъла и продължава само между 24 и 48 часа.
Овулацията не е само предпоставка за зачеване – тя е и показател за метаболитното и хормонално здраве на жената. Нормалният овулаторен цикъл е показател за здравословния баланс между основните хормони, които регулират менструалния цикъл – естроген и прогестерон. Те играят важна роля не само за репродуктивната функция, но и за здравето на костите, сърцето и кожата.
Липсата на овулация може да бъде индикация за метаболитни или ендокринни проблеми като синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ), инсулинова резистентност или друг тип хормонален дисбаланс, който в дългосрочен план може да доведе до остеопороза и други сериозни заболявания.
Една от интересните теми, свързани с овулацията, е въпросът дали жената може да забременее без овулация. Тази възможност е изключително малка, защото без зряла яйцеклетка оплождането е невъзможно. Въпреки това има случаи, при които хормонални нарушения могат да доведат до освобождаване на незрели яйцеклетки, които обаче не водят до успешно оплождане и нормално развитие на плода.
Тоест, ако трябва да отговорим еднозначно на въпроса – не, не може да настъпи успешно и пълноценно зачеване и развитие на плода без овулация.
Овулацията е сложен биологичен процес, който зависи от взаимодействието на множество фактори – хормоналния баланс, психическото и физическо състояние на организма, както и начина на живот. Настъпването на овулацията се регулира от ендокринната система и по-специално от хипоталамуса и хипофизата, които контролират продукцията на репродуктивните хормони.
Два от основните хормони, отговорни за настъпването на овулацията, са фоликулостимулиращият хормон (FSH) и лутеинизиращият хормон (LH), с които всяка жена, опитваща да забременее, е добре запозната.
FSH стимулира растежа и узряването на фоликулите в яйчниците, докато внезапното повишение на LH (познато като LH-пик) предизвиква разкъсването на зрелия фоликул и освобождаването на яйцеклетката.
Хормоналният баланс е основополагащ фактор за нормалната овулация. Всеки дисбаланс, например на нивата на естроген, прогестерон или пролактин, може да доведе до смущения в овулаторния цикъл. Например високите нива на пролактин (хормон, секретиран от хипофизата) могат да потиснат овулацията, като блокират освобождаването на FSH и LH. Това е особено често срещано при жени, които кърмят, но може да се наблюдава и при други хормонални дисбаланси или образувания на хипофизата.
Стресът също играе съществена роля в овулацията, като активира стресовия хормон кортизол, който от своя страна може да потисне хормоните, регулиращи овулацията. При жени с висок или хроничен стрес често се наблюдават нарушения в менструалния цикъл, включително цикли без овулация (ановулаторни цикли).
Телесната маса и хранителният режим оказват силно влияние върху овулацията, като особено поднорменото тегло или прекомерно бързата загуба на тегло могат да доведат до състояние, при което намаленото производство на естроген спира менструалния цикъл и съответно овулацията, т.нар. хипоталамична аменорея.
От друга страна, наднорменото тегло и затлъстяването също могат да нарушат хормоналния баланс, особено чрез повишаване на инсулиновите нива и инсулиновата резистентност, което е характерно за състояния като синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ). Затова и поддържането на оптимална телесна маса е ключово за здравословната функция на репродуктивната система.
Физическата активност е друг важен фактор. Докато умерената активност може да е полезна за поддържането на нормалния хормонален баланс, прекомерното физическо натоварване, особено при жени професионални спортисти, често води до потискане на овулацията.
Възрастовият диапазон, в който жените могат да овулират, е широк – от пубертета до настъпването на менопаузата, което е средно около 50-годишна възраст. С напредването на възрастта честотата на ановулаторните цикли се увеличава, като особено след 35 години вероятността за цикли без овулация нараства. Това се дължи на намаляването на яйчниковия резерв и постепенното изчерпване на яйцеклетките, което води и до по-ниско качество на оставащите яйцеклетки.
След 40-годишна възраст жените обикновено изпитват по-чести хормонални промени и по-нередовни менструални цикли, докато накрая менопаузата маркира естествения завършек на овулаторната функция.
Тези фактори играят роля в сложния процес на овулация и могат да се изменят с времето, здравословното състояние и начина на живот.
Всяка жена трябва да може да познава знаците, които тялото ѝ дава. Овулацията, ако всички условия за нейното настъпване са налице, обичайно може да бъде разпозната по три основни признака:
Цервикална слуз. По някои неща тя си прилича с функциите на спермата при мъжете, които, за разлика от жените, са фертилни във всеки един ден от месеца, тоест способни са да отделят сперматозоиди непрекъснато.
Жените нямат тази възможност – месечният прозорец, в който сме фертилни, е точно този 24–48-часов период, около който настъпва овулацията. Тогава женското тяло започва да отделя цервикална слуз, която е изключително необходима, за да осигури добра среда за движение и опазване на сперматозоидите, които, веднъж попаднали във вагината, трябва да могат да оцелеят и да са здрави до момента, в който яйчниците отделят яйцеклетка. Ако тази среда липсва, сперматозоидите ще умрат бързо и няма как да настъпи оплождане на яйцеклетката.
Цервикалната слуз е еластична, подобна на белтък на яйце, и е натоварена с отговорна задача – да осигури хранителна, алкална среда за сперматозоидите и да улесни тяхното движение.
Промени в телесната температура. Базалната телесна температура (температурата на тялото, измерена в покой, най-добре непосредствено след сън, още докато сме в леглото) леко се повишава ден-два след овулацията, което се дължи на увеличаването на нивата на прогестерон. Той се отделя от корпус лутеум или така нареченото „жълто тяло“ (да, пак като в яйцето) – това всъщност е фоликулът, който е освободил яйцеклетката.
Ако сте на мисия за забременяване и следите всички знаци в тялото си, то вероятно имате и графика на базалната ви температура. В рамките на няколко месеца би трябвало да сте забелязали, че около и малко след овулация температурата ви е леко повишена – това е един от сигурните знаци, че овулацията реално е настъпила.
Болка в долната част на корема. Доста жени изпитват лека до умерена болка, известна като „мителшмерц“, която може да сигнализира настъпването на овулация. Понякога болката може да бъде усетена и в долната част на гърба.
Промяна в позицията на шийката на матката и лека болка по време на секс. Ако сте усетили, че има период от месеца, в който сексът е малко по-болезнен от друг път, то да знаете, че не ви се е сторило. По време на овулация шийката на матката става по-мека и се „отваря“, така че да улесни сперматозоидите по пътя им към матката и през фалопиевите тръби. Това е моментът, в който сексът може да ви се стори по-болезнен.
Повишено либидо. Неслучайно природата е измислила точно в този период от месеца жената да има повишено сексуално желание – това би повишило шансовете за зачеване.
Има и други признаци, които всяка жена усеща различно, но инстиктивно знае, че са причинени от овулацията – болка в гърдите, задържане на вода, силно развити сетива (нюх, вкус, зрение), дори може да има леко зацапване на бельото.
Въпреки че обикновено настъпва около средата на цикъла, тя може да варира значително при различните жени и дори между различни месеци при една и съща жена. Тази вариабилност може да бъде обяснена с редица фактори.
Един от тях е продължителността на месечния цикъл. Не всички жени имат цикъл от 28 дни. При по-къси или по-дълги цикли овулацията настъпва съответно по-рано или по-късно. Например:
А понякога може да има ранна овулация – настъпваща веднага или непосредствено след края на менструацията. Или късна овулация – настъпваща след 14-ия ден от месечния цикъл.
Затова когато овулацията трябва да бъде проследна точно, не е препоръчително да се кара само по усет.
Много жени не усещат овулацията, но е много важно да знаят кога настъпва тя. Това, което може да помогне в такъв случай, е употребата на тестови лентички за овулация, които отчитат с огромна точност нивата на лутеинизиращия хормон и показват дали се намирате в този кратък прозорец от месеца, в който зачеването е възможно.
Обичайно трябва да започнете да ползвате тестовите лентички 3–5 дни преди очакваната овулация по начина, по който се ползват и тестовете за бременност. Ако нивата на LH в урината са високи, лентичката ще бъде оцветена в конкретен цвят (посочен в упътването на теста) и вие ще знаете, че сте в овулация.
Текстът е създаден с подкрепата на OVIEW.
Ако сте на мисия „Забременяване“ и всеки месец искате да сте напълно сигурни кога е моментът на овулация, можете да се доверите за тази важна задача на тестовете Oview. Oview е тест за овулация, който ще ви помогне бързо и лесно да определите двата най-подходящи дни за зачеване с точност над 99%. Той е лесен за употреба, а от вас не се изискват никакви специални умения. Просто отворете една от фолиевите опаковки и извадете тест лентата непосредствено преди употреба. Вземете малък чист и сух съд и го напълнете с урина. Потопете тест лентата със сочещи надолу стрелки в съда с урината. Не потапяйте тест лентата по-дълбоко от указаната Мах (максимална) линия. Извадете тест лентата след 5 секунди и я оставете на равна, суха и непопиваща повърхност (например: върху ръба на съда, който сте използвали). Изчакайте 5 минути, преди да отчетете резултата, но не повече от 30 минути. Отчетете резултата според упътванията в кутията.
Стискаме палци и ви пожелаваме успех по пътя към осъществяването на сигурно най-голямата ви мечта – раждането на дете.
Тестът ще ви помогне да разберете нещо изключително съществено – покрили ли сте всички житейски изисквания, за да носите титлата „Истинска лятна майка“, или все още имате да извървите дълъг път до тази знатна позиция.
Лятото е в разгара си и основният въпрос, който стои пред българския родител, и в частност майка, е как да успее да навигира през тези три месеца, така че хем децата да са получили всичко необходимо за физическото и психическото им здраве, за интелекта, талантите, наклонностите и хюман дизайна им, хем и тая майка да запази едновременно И разсъдъка, И работата си, и на 15-и септември да се яви в класната стая в горе-долу човешки вид.
Може да се каже, че лятната ваканция е едно от най-големите изпитания пред майката, която от юни до септември следва да се превърне още в учителка, екскурзовод, приятелка, шеф готвач и цирков артист, който прави съчетание с тротинетка, тебешир и изстудена диня, като същевременно извежда кучето, праща имейли, вади зъби (ако е зъболекар например) и участва активно в семейния и обществен живот.
Въобще, да си лятна майка е изключително комплексна задача, която надхвърля многократно изискванията, стоящи пред нас през зимата, и хваща много жени неподготвени в първите години на лятна ваканция.
Често те започват да се чудят ще се справят ли въобще с тази сложна задача, не е ли по-добре да се оттеглят в някое село високо в планината и да изкарат там следващите 35 години, събирайки грудки и шишарки, или пък просто се предават и се превръщат в митично същество, което в едната си ръка върти тиган с палачинки, във втората – „Патиланско царство“, а в третата, четвъртата и петата – каквото излезе на преден план в конкретния момент, например чорап, колело или пържена тиквичка.
За да ви помогнем да се ориентирате дали ВЕЧЕ сте се превърнали в истинска лятна майка, или все още ви предстои дълъг път към тази отговорна роля, ви насърчаваме да попълните следния тест. Отговорите ще ви дадат безапелационно потвърждение, от което няма да има никакъв ефект върху живота ви, но поне може малко да ви олекне, защото много други жени ще бъдат като вас.
И така, започваме. Седнете някъде на тишина (например в Непал), сипете си един джин или мурсалски чай и отговаряйте честно.
А. Да получавате задух, тревожни мисли и кошмари, в които много деца стоят по гащи и немити зъби в хола ви и хвърлят парчета диня по стената и вентилатора, крещейки ИСКАМ БАРБАРОНИТЕ, А НЕ РИБКИ ГУПИ, и МАМО, КОГА ЩЕ ХОДИМ НА МОРЕ?!?, докато вие готвите зелен фасул БЕЗ КОПЪР и правите тримесечен отчет на фирмата.
Б. Да търсите спешно контакти на летни занимални, лагери, космически обсерватории, акробатични семинари, курсове за ръчна изработка на близалки, рисуване с фин пясък и всякакви други тъпотии във възможно най-отдалечените кътчета на страната, където да заточите децата от първия ден на ваканцията, за да могат те да се развиват интелектуално и някой ден да бъдат конкурентоспособни на европейските деца, а вие да продължите да работите на спокойствие, за да покриете целия този масраф, и всички да са щастливи.
В. Хладнокръвно отивате в книжарницата, купувате всички задължителни и препоръчителни книги, сборници и помагала по математика, правите строг график на задълженията на детето от ранна сутрин до късна вечер, провеждате му кратък обучителен курс по пържене на яйца и пускане на миялна и го оставяте да се оправя само, защото тоя живот не е за да ни е лесно и приятно, и въобще човек не се става лесно.
А. СПИСЪКЪТ!!! ЗНАЕХ СИ, ЧЕ СЪМ ЗАБРАВИЛА НЕЩО, А Е 1 АВГУСТ!! ЗВЪНЯ НА 112!
Б. Не знам! Сигурно е като списъкът с книги за зимата, но за лятото, и книгите в него са по-тънки.
В. За кой клас? Аз и детето ми знаем наизуст всички задължителни и препоръчителни книги от 1. до 12. клас и можем да ги рецитираме отзад напред и отпред назад.
А. Денонощно имате натрапчиви мисли, че сте пълен провал, както и че на 15 септември детето ще прилича на мучащо диво животно, покрито с лишеи, кариеси и въшки.
Б. Казвате си, че всеки има нужда от връщане към природата, намирате документален филм за племе от амазонската джунгла, което никога не е виждало четка за зъби и се прехранва с кореноплодни, и го гледате семейно, докато ядете чипс на пода по гащи (който има гащи – който няма, яде гол).
В. Това не може да е моето дете, то става преди всички, измива и чуждите зъби, прави си закуска, измива чиниите и после използва свободния ден, за да учи китайски и да свири на хармоника като съвестен млад гражданин, а не като пройдохата на тази от отговор А.
А. Ставате в 8, всички крещят, тръгвате към плажа с осемнайсет сезалови торби, пълни с кофички, лопатки и надуваеми грозотии, хладилна чанта с домати, кюфтета, два вида таратор – без копър и чесън за децата, с копър и водка – за възрастните. Простирате се със сетни сили на плажа, децата ви прегазват като биволи, хвърлят се във водата и прекарват там 6 часа до пълно посиняване, докато вие лежите, заровени в майката земя и се молите всичко да свърши по-бързо и безболезнено.
Б. Пристигате в града, в който ще почивате, отваряте вратата на автомобила, казвате „Пристигнахме, излизайте“, виждате как децата се превръщат в точка на хоризонта, сипвате си нещо с много лед (ако сте като нашата Красимира, която е като бяла птица в света на майките, сипващи си неща с много лед, това ще е сок от бъз или ягодова лимонада) и си казвате, че ей това е животът, и след това не помните остатъка от ваканцията.
В. Подготвяте се поне месец по-рано, оправяте си минималистичен багаж, взимате сборници по математика и физика, преносимо пиано и списък с допълнителни задачи, които детето трябва да изпълни. На място се наслаждавате на морето между 8 и 9 сутринта и между 18 и 19 вечерта, защото в останалото време слънчевите лъчи проникват през всяка клетка на кожата и я увреждат необратимо. В останалите часове слушате Рахманинов и пиете сок от бъз, а детето се упражнява по задачите от последните осем математически олимпиади.
А. НЕ, НЕ МОЖЕ!!! (30 минути по-късно) ДОБРЕ, САМО НЕ ЧУПЕТЕ СТЕНИТЕ, ВНИМАВАЙ СЕСТРА ТИ ДА НЕ СЕ УДАВИ И МЕ ОСТАВЕТЕ НА МИРА, ЗАЩОТО РАБОТЯ!!!
Б. Не отговарям, защото никой нищо не ме пита – просто вечер правя козметичен ремонт на къщата и продължаваме напред към следващия ден, пълен с чудеса и изненади.
В. Зависи от поставения въпрос. Обикновено насърчавам изготвянето на SWOT анализ от детето с цел развиване на критичното мислене и поемането на отговорност за действията му. При отправени към мен въпроси от научнопопулярен характер, насърчавам самостоятелното проучване в Националната библиотека. Освен това никой вкъщи не казва „МАМО, може ли?“. Правилният въпрос е „Скъпа майко, удобно ли е да ви задам един въпрос по тема, която ме вълнува?“.
А. Не изглеждам. Нямам спомени между 1 юни и 15 септември и само се надявам да нямам гнездо с чучулиги в косата и изсъхнал патладжан по тениската.
Б. Както и през зимата – отегчена от живота и неговите причудливи изисквания.
В. Спретната! Ходя облечена в дрехи от естествени материи и съм почитател на босите обувки, защото за мен е важно да усещам енергията на земята.
А. Любим ми е сезонът от 15 септември до лятната ваканция, но не знам как се нарича.
Б. НИКОЙ!! Всички са гадни, мразя сезоните, годишните времена, Ел Ниньо и въобще времето като цяло.
В. Обичам пролетта, защото виждам как животът се заражда наново, дърветата разцъфват и всички се изпълваме с енергия и положителни емоции. В такъв момент е най-благоприятно и детето да седне и да се подготви за явяване на състезанието „Европейско кенгуру“.
Имате голям потенциал да се развиете като истинска лятна майка, но все още сте по-скоро истинска лятна орлица, която страда от паническо разстройство и тревожност и от ужас скоро ще ѝ опада перушината по гърба (и ще се превърне в плешива орлица, което е много нелепа гледка). Нагърбването с шейсет дини и пъпеши под едната мишница и пищящо дете, което рита и плюе – под другата, най-много да ви доведе до нервен срив и желание да емигрирате в Хаити.
Успокойте малко топката, не се тревожете толкова много и оставете децата да се отглеждат малко и сами – разбира се, в що-годе контролирана обстановка. НЕ ОСТАВЯЙТЕ ДЕЦАТА ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ САМИ НАСРЕД ПЕТТЕ КЬОШЕТА ИЛИ ОСМА БУНА ВЪВ ВАРНА! И въобще, с тия нерви най-добре седнете и изпийте една лимонада, за да се куртулисате и да си вземете глътка въздух.
ПОЗДРАВЛЕНИЯ! Вие сте автентична лятна майка, постигнала завидно спокойствие и липса на трепет дори при смразяващ крясък, долитащ от другата стая. Можете спокойно да започнете да водите уебинари по автентично лятно майчинстване, да организирате национални и световни турнета, да издадете книга по непукизъм и „100 идеи за по-лесно изкарване на лятото, без да готвим, крещим и чистим всеки ден“.
Завиждаме ви на спокойствието и си пожелаваме и ние да постигнем това ниво на нирвана, в което детето дояжда вчерашната пица изпод дивана и дори я споделя с котката, докато вие се охлаждате под климатика и пиете нещо с много лед. Наздраве!
Вие не сте автентична лятна майка, повече биете на кралица Елизабет, но тъй като тя умря, сигурно сте поне Камила или някоя от десетките принцеси и дукеси. Държите на това детето ви да е образовано, изискано, елегантно, да отговаря правилно на поне три езика и когато отиде на ресторант в Созопол, да си поръча самичко миди Сен Жак на френски, а не пържени картофи и пилешки филета от детското меню като някакво ОБИКНОВЕНО ДЕТЕ, да не дава Господ.
Нямаме никакъв съвет към вас, защото ни е страх, че ако ви дадем съвет, ще ни накарате да решим уравнение с три неизвестни, А НИЕ НЕ МОЖЕМ. И с две не можем. Можем само да ви препоръчаме (любезно!) лекичко да му отпуснете края, да си налеете нещо студено и да оставите удоволствието ПОНЕ МАЛКО да ви завладее. Може пък да ви хареса, пу-пу!
От 11 януари лицата с потвърден Covid-19 у нас подлежат на задължителна изолация за период от 10 дни, считано от датата на потвърдителното лабораторно изследване, пише dnews.bg.
Всички близки контактни на доказан случай на коронавирусна инфекция подлежат на 7-дневна карантина, считано от датата на последния им контакт с потвърдения случай.
Това нарежда министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова със своя заповед, издадена днес, 11 януари.
Директорът на съответната регионална здравна инспекция може да отмени предписанието за поставяне под карантина на близко контактно лице, при положение че то има поставена бустерна доза ваксина срещу Covid-19.
Условието е лицето да предостави по електронна поща отрицателен резултат от проведено след 72 ч. от датата на поставяне под карантина PCR изследване. Карантината се отменя до 24 часа от представяне на документа.
Със същата заповед се отменя условието за задължителна 14-дневна изолация след изписване от лечебно заведение.
Издадените към момента на влизане в сила на заповедта предписания за изолация и карантина се преустановяват след изтичане на посочения в тях срок.
