В един от моментите на детския филм „Отвътре навън“ (Inside Out), в който емоциите и други психологически елементи съжителстват в ума на главната героиня Райли Андерсън, на зрителя е представен персонажът Бинг Бонг, който е нейният въображаем приятел. Това създание е имало своя разцвет през най-ранното детство на Райли, но в историята е показано като почти забравен спомен, който живее чрез припомнянето на преживелиците си с момичето. По същия начин въображаемите приятели се появяват в умовете на най-малките, за да ги придружават за определено време и да им служат като възможно емоционално убежище.
Но какво точно е въображаем приятел?
„Това са онези фигури, които са създадени от въображението на детето. В тези ранни години започва да се появява символното мислене чрез взаимодействия, в които то им говори, играе с тях или ги включва във всекидневието си. Обикновено това се случва около шест до осем години“, обяснява за El País психопедагогът Таня Руис, координатор на центровете за терапия на деца Anda CONMiGO.
„Те могат да бъдат хора, животни или предмети с живот. Не е задължително да се появяват постоянно. Може да се проявят в конкретни моменти. Това не е нещо патологично, а изява на символното мислене на детето“, допълва тя.
Защо се появяват въображаемите герои?
Сред причините, поради които подобни „създания“ могат да се появят в ума на децата за период от няколко месеца, специалистката изтъква основно тяхната роля в емоционалното регулиране:
„Това е ресурс, който детето използва вътрешно. Помага му да се изправи пред страхове или ситуации, с които не може да се справи, или пред несигурности. И това е защитен механизъм, който детето използва, за да се надмогне тези ситуации.“
Друга причина за появата им е много по-проста. „Детето може просто да има по-голяма креативност“, отбелязва Каролина Торес, здравен психолог и директор на център PsicoTorres.
Още не сме свършили, скрол надолу
В анализ, публикуван в Open Science Framework – безплатна платформа за управление на проекти, която улеснява сътрудничеството и прозрачността в научните изследвания – се обобщава, че наличието на въображаем приятел не води нито до ползи, нито до рискове за развитието на децата. Според авторите това средство е част от нормалния растеж и не бива да се разглежда нито като признак на зрялост, нито като повод за тревога.
Друго изследване от 2023 г. обаче, изготвено от Университета в Сиракуза в САЩ, емоционалната функция на тези въображаеми приятели е да помагат на децата да се справят със самотата, страха или разочарованията, и почти половината деца си създават поне един такъв.
Защо не всички използват ресурса на въображаемия приятел?
„Поради житейски ситуации: социално-икономическата среда, в която живеят, или по-сложни обстоятелства, с които не са способни да се справят, защото са твърде малки, и затова го използват като начин за бягство. Става дума и за творческото мислене, защото някои деца са по-креативни от други“, обяснява Руис.
Кога въображаемият приятел е проблем?
Но образът на въображаемия приятел може да се превърне в кошмар както за децата, така и за родителите, ако започне да действа срещу емоционалната регулация на малките и да им внушава страх или негативни чувства, или да създава прекомерна зависимост.
„Ако има проблем, той може да е налице, когато приятелят предава вредни послания, плаши детето или се появява в травматични или насилствени ситуации. Има разлика между въображаемия приятел, който е част от нормалното развитие – свързан с игра или чувство за сигурност – и този, заради когото трябва да се тревожим. А именно – този, който плаши, създава тревожност, появява се нощем и може да е свързан с някаква травматична ситуация“, предупреждава Торес.
Психоложката изброява сигналите за тревога, при които родителите трябва да действат:
„Трябва да се проучи какво се случва в емоционалния свят на детето, в неговата семейна среда, дали е имало резки промени – на дом, град или училище – или дори много по-дестабилизиращи ситуации.“
От своя страна Руис добавя, че е важно родителите да следят дали детето не проявява и социална изолация, като се съсредоточава единствено върху своя въображаем приятел.
Докато въображаемият приятел съществува в мислите на детето, родителите трябва да бъдат внимателни към ситуацията, като едновременно с това признават емоциите на сина си или дъщеря си и търсят причината, поради която детето е почувствало нужда да създаде такъв образ в своето въображение: „Обикновено има нещо друго, което се случва: нещо в училище, у дома, етап на скърбене… Това, че използва въображаем приятел, е нормално за развитието, но понякога не е. Можем да използваме тази фигура като терапевтичен мост и да извлечем информация, върху която да работим“, предупреждава Руис.
„Най-нормалното е въображаемият приятел да започне да изчезва в етапи, в които развитието на детето напредва, защото социалната група вече има много по-голяма роля и то започва да намира този елемент на сигурност сред своите връстници. Това е постепенен процес – детето вече не говори толкова за въображаемия приятел, а за истинския“, обяснява Торес.
Тя предупреждава, че никога не трябва да се казва на детето, че неговият въображаем приятел не съществува: „Това може да му причини още по-голямо объркване и стрес. Трябва да му се даде мястото, което детето му дава, но ако родителите забележат тревожни сигнали или ако това продължи след 10-годишна възраст, е препоръчително да се консултират със специалист, за да се разбере какво може да се случва.“
Източник: El País
