Днес в Майко Мила! е един баща мил (в случая даже Емил), който празнува първата си година като родител на едно чудно детенце и е така добър да сподели с широката бащинска общественост какво му дойде до главата в тези шеметни 12 месеца.
Емил Джасим е успял да синтезира емпирично 5 правила, които според него всеки баща може и трябва да спазва.
Четем и си водим записки.
Бащите могат всичко
Бащата може да прави всичко, което и майката може (разбира се, без кърменето и раждането – да не се подведе някой).
Може да сменя памперси, да мие наакано дупе, да къпе сам бебето, да дърпа сополи с аспиратора за сополи, да стои буден когато и колкото е нужно, да чисти, храни и облича.
Но също и да говори, да пее песни, да разказва истории, да обяснява света, да направи детето си смело, да дава защита и сигурност.
Всичко е наша работа
Няма такова нещо като “това не е моя/твоя работа”. Всичко, което се отнася до детето, е работа и на бащата, и на майката.
Да си родител не е просто досаден "глагол", който те кара непрестанно да се чувстваш виновен. А онова действие, в което непрекъснато вземаш решения в консенсус с другия родител.
Тате носи
Бащата носи детето си на ръце, на гръб, на рамо, под мишница и по всякакъв друг начин, ако това го успокоява.
Няма нищо по-хубаво от това детето да ти е в ръцете живо и здраво. Да, понякога може да е малко досадно, но няма кой друг да свърши тази работа. Точка.
Утехата
Бащата освен усещане за защита и сигурност, дава утеха на бебето, когато го мъчат колики, запек или всякакви други неразположения.
Понякога не можем да дадем друго освен утеха... И това хич не е малко.
Опората
Бащата, освен всичко гореизброено, е и опора на майката. Това е неговата най-важна роля в първите месеци на новия живот. Щастлива и спокойна майка - щастливо и спокойно бебе.
Това е навярно само хилядна от наблюденията и изводите ми.
(Сигурни сме, че тепърва предстоят още.)
