Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като тийнейджър. Той успява да не спи 264 часа, което е точно 11 дни, и така счупва световния рекорд по стоене буден. Само дето от един момент нататък започва да халюцинира.
След като чупи рекорда, учените, под чието наблюдение е, го вкарват в болница и той спи 14 часа. Непробудно!
А сега да сравним този експеримент с експеримента, на който се подлагат всички родители на малки деца. Близо 50% от родителите на деца от 0 до 6 месеца спят непробудно между един и три часа на нощ, сочат проучванията. Ясно е, че това е крайно недостатъчно.
Неслучайно един от най-древните методи за мъчение е т.нар будно изтезание, в което пленникът просто трябва да бъде държан буден. Накрая сам всичко си казва и моли да го оставят малко да дремне.
Ние, в Майко Мила, много добре знаем как стоят нещата. Дори Красимира Хаджииванова го е описала много красноречива в "Кой спал - спал, мама полудя".
Следващият текст обаче е от една майка, която много иска да се наспи. Не е спала от година и три месеца и положението се утежнява от факта, че нищо, ама нищо не помага, за да може детето да спи непробудно малко повече от 30 минути.
Помоли ни да запазим анонимността ѝ, за да не получава повече непоискани съвети от близки и познати. Ние, разбира се, уважаваме това и ѝ стискаме палци съвсем скоро да се наспи.
Когато забременях, се притеснявах за безброй неща. Всичко наред ли е с бебето? Расте ли добре? Как ще мине раждането? Ще боли ли? Ще се справя ли? Ще успея ли да кърмя? Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да възпитам добър човек? Ще съумея ли да не предам на дъщеря си травмите, наследени от моите родители? Ще успея ли да запазя връзката с мъжа си? Ще бъда ли някога отново същата?
Никога, никога не съм си мислила за детския сън. Да, знаех, че бебета не спят и се будят често, но смятах, че е основно защото са гладни или защото имат нужда от близостта на мама и че това ще се разреши от само себе си. Не бях подготвена за това, което ни чака.
Дъщеря ми е на година и 3 месеца и откакто се е родила, не спи добре. Спи доста зле. В първите няколко месеца ясно - буди се да се кърми често и после на теория заспива.
Моята дъщеря не спеше легнала в кошарата, на леглото или където и да е за повече от 30-40 минути. Първите два месеца от живота ѝ се редувахме с мъжа ми и баща ми да я носим в слинга през нощта. По 2-3 часа всеки я носи, другите спят.
Режимът беше нещо горе-долу такова: към 11 лягам аз, мъжът ми поема и нещо се опитва да я приспи или да я държи заспала до към 1-2.
Аз ставам, кърмя, идва баща ми. Стои до към 3-4. Аз пак ставам, кърмя я и я слагам в слинга. И така 2 месеца.
В количката не спеше, а се дереше от рев.
Завиждах безумно на тези майки, които обикаляха парка, наоколо се крещеше и врещеше, а те сядаха да пият кафе и бебето им спеше и не мърдаше. Моите излизания с количката бяха ад - аха да заспи и след 30 минути се почва истерията. Нищо не помага.
Стоя аз в средата на парка, люлея безславно, а хората ме съжаляват отстрани. След всяка разходка с количката се прибирах с рев при мъжа ми (беше Covid-19 и той работеше от вкъщи). И аз, и тя ревяхме. Чувахме се още от улицата и той вече ни чакаше на входната врата.
Откриха ѝ рефлукс и се примирихме, че това е причината. Не ѝ е приятно по гръб, има киселини, детето страда, ще мине. Изчетохме де каквото има, ползвахме всички съвети и лекарства.
Държане права по 30 минути след всяко хранене, спане в легло под наклон, антирефлуксно мляко, антирефлуксни сиропи. Нищо не помагаше. Тя се будеше на 30-40 минути и плюеше мляко. Ок, рефлуксът е, минава след около 6 месеца до година, тогава ще спим.
Някъде в този период се появиха и коликите. Доста тежки, доста продължителни, доста мъчителни. Хората казват, че всичко се забравя, но аз едва ли ще забравя дните и седмиците, в които тя плачеше от 8 вечерта до 1 през нощта, без да спре.
Всичко пробвахме. От лекарства през бабешки илачи до слинг и отново. Нищо не помагаше. Редувахме се. Казахме си “И това ще мине, боли го детето, жал ни е, ще спи някога тя, ще спим някога и ние”.
Наоколо, разбира се, кръжаха истории на 3-4-месечни, които заспиват сами и не се будят по цяла нощ. И отново идваше вината - аз ли не правя нещо както трябва, къде бъркам, защо моето не спи.
Както и да е. Коликите минаха, рефлуксът отшумя, захранването започна, а тя продължаваше да не спи. Ние четяхме непрекъснато, ден и нощ, всяка свободна минута четяхме за детски сън и се образовахме.
Нямахме друга тема за разговор. Бяхме толкова изтощени и вярвахме, че решението е зад ъгъла и просто още малко трябва да поработим, за да го намерим. Започнахме работа с консултант по сън. Мъжът ми дори си взе отпуска.
Един месец работихме с нея. Тя наистина много се постара. Пробвахме какво ли не, всички съвети изпълнявахме дословно, нещата не се оправяха.
Бебетата около мен вече поголовно си спяха. Съветите валяха от всички страни. Аз пробвах и пробвах и нищо не работеше за моето дете.
Накрая консултантката по сън се отказа от нас. Не знам, каза тя, какво повече да предложа. Нищо не работи при вашето дете. Съжалявам.
Когато дори така нареченият специалист се откаже от теб, вече започваш да се съмняваш дали някога ще спиш.
Отказахме се, примирихме се, решихме, че ще оцеляваме по някакъв начин. След като стане на годинка, казваха хората, ще спи. Още 4-5месеца, ей го къде е.
Бутахме си така, дойдоха зъбите. Ако беше зле, стана още по-зле. Ама то при нас все си е зле, зъбите не ни направиха впечатление чак толкова. Сигурно правят голямо впечатление на тези, чиито деца спят. При нас беше - е, преди се будеше 8-10 пъти на вечер, сега е 10-15. Все тая.
Здравей, панадол, мой най-добър приятел.
Излязоха някакви зъби, нещата откъм зъби се поуспокоиха, но тя все така не спеше. В отчаяние, преумора, депресия и тотален крах на емоционалното състояние отново се обърнахме към консултантите по детски сън. Всичко четяхме.
И разбрахме, аджеба, къде е проблемът. Общо взето, ние сме виновни.
Бебето или е преуморено, или недостатъчно уморено. Не си му направил добро мостче за сън. Няма добър ритуал за сън. Стояло е твърде много навън. Стояло е твърде малко навън. Интервалът ти на будуване е къс. Интервалът ти на будуване е дълъг. Научила си го да заспива на ръце и с биберон - то трябва да заспива само. Остави го в кошарата drowsy but awake (“унесено, но още будно”, бел.ред.).
Общо взето, ако направиш всички 493737373 неща и го приспиш в милисекундата, когато трябва, имаш шанс да спи. Извинявам се, ако то заспи само в тази милисекунда, защото ако ти го приспиш не става.
Пробвахме, пробвахме всичко. Да спазваме интервали, да имаме спокойни игри преди сън, да се опитаме да махнем биберона, да се опитаме да заспива сама. Не ставаше. Просто не ставаше. И аз отново се чувствах като най-големия провал на света.
Исках просто да спя. Около мен вече майките бяха забравили какво е това липса на сън и има ли той почва у нас. Ръсеха се съвети сред съвети.
“Спи, когато бебето спи.” Ок, значи ще спя по 30 минути и ще чакам някой да дойде да ме доприспи и така цял ден и цяла нощ.
“Остави го да плаче." Интересът ми в психологията на детския мозък ми доказваше, че това е възможно най-грешното нещо, което мога да направя. Детето ми има нужда от мен, а аз му показвам, че светът е страшно място и когато му трябвам, мен ме няма. Това не работеше за мен.
“Остави го на баба му и дядо му.” Отново, аз и баща ѝ не можем да я приспим, как да спя спокойно, когато знам, че там някъде детето ми плаче. Насаждаше се тази вина, че ти не правиш нещо както трябва, че ти грешиш някъде и бебето ти не спи, а и ти покрай него.
Бебето фактически си набираше нужните нива сън, макар и безумно разпокъсан. Развиваше се добре, качваше задоволително, всичко беше супер. Само дето аз и баща ѝ ходехме като сомнамбули.
Не виждах удоволствието от майчинството, не разбирах как да се почувствам по-добре. Тоталната липса на качествен сън и на каквото и да е време за мен ме съсипваше и още ме съсипва. Виждам света в негативни окраски. Всяко малко нещо ме изнервя и докарва до мини нервна криза.
Аз и баща ѝ я люлеехме по цели нощи на почивки. Когато стана на годинка, се опитахме да излезем на вечеря двамата и да викнем баби и дядовци да я пазят, докато спи. Прибрахме се след вечеря на дива истерия и една баба, люлееща безславно. Някак си ми се убиваше удоволствието.
Дните ни минаваха горе-долу така. Някакви активности, в които се опитваш да го водиш на упражнения за бебета, да играеш с него, да го захранваш, да го разхождаш. После го приспиваш, но нямаш час да си починеш, да се изкъпеш, да дремнеш.
Залепен си за бебе монитора, защото то се буди на 30-та минута и трябва да го доприспиш. Вечер го слагаш да си легне в някакъв час. Който и да е. Пробвал си всичко - по-рано, по-късно, на този интервал, на онзи интервал. То си се буди на всеки 30 минути.
Общо взето, с мъжа ми седим, опитваме се да си пуснем филм, да гледаме “Стани богат”, да четем книга, да си говорим, но фактически сме зомбирани в екрана на въпросния бебе монитор. Защото на всеки 30-40 минути тя се буди. И някой трябва да реагира мигновено, иначе те чака час-два люлеене.
Знам, консултанти по сън, това е защото не съм я научила да заспива сама. Пробваме да я научим да заспива сама. Реве по два часа, не става. Предаваме се, още час я люлеем, накрая заспива. Вече сме тотално психически изтощени за каквото и да е.
Някои вечери люлеем до 12-1, тя накрая заспи и стане в 5. И аз ставам с нея, какво да правя. Ама аз не съм робот. Не мога да заспя по поръчка, колкото да и съм изтощена. Изнервям се, нивото ми на тревожност се вдига и не мога, и не мога да заспя. Като я люлеем два часа през нощта, аз после още час и нещо не мога да се успокоя и да заспя.
Разбрах, става в 5, защото режимът не е ок и не мога да я науча да заспива сама. Пак благодаря, консултанти по сън и близки приятели около мен. Опитвам се и за двете и не успявам. Вече година се опитвам. Ако ми кажете какво да направя - ще. Безумно много искам да спя.
Пиша това, докато мъжът ми люлее оттатък. От два часа се опитваме да я приспим, редуваме се и не става. Да кажеш, че сме на дъното е малко. Дъното е много над нас.
Продължаваме да четем, да питаме, да търсим решение. И двамата сме такъв тип характер, че смятаме, че щом има проблем, има решение. Може би има, когато не зависиш от друго човешко същество.
Съветите валят. Информацията от консултанти по сън - също. Обобщена тя гласи така - ти си виновен, че детето ти не спи. И ти се съсипваш. Защото искаш то да спи, но още повече искаш и ти да спиш.
Тя е на година и 3 месеца и все още не спи. Ние също. Майка ми ме попита какво искам за рождения си ден. Казах ѝ, че ужасно много искам да спя.
Пиша това за всички тези майки, чиито деца не спят. Не сте сами. Има и други като вас, но не сме в Инстаграм сторитата. Не сме виновни. Не сме лоши майки. Не сме нетърпеливи майки. Не сме непостоянни майки. Просто сме ужасно уморени майки, които безкрайно обичат детето си и просто искат да поспят.
В Майко Мила ни гостува един баща мил (в случая даже Емил), който ни разказва за първата си година като родител на едно чудно детенце. Какво му е дошло до главата в тези шеметни 12 месеца – той реши да сподели с широката бащинска (и не само) общественост.
Емил Джасим е успял да синтезира емпирично 5 правила, които според него всеки баща може и трябва да спазва.
Четем и си водим записки.
Бащата може да прави всичко, което и майката може (разбира се, без кърменето и раждането – да не се подведе някой).
Може да сменя памперси, да мие наакано дупе, да къпе сам бебето, да дърпа сополи с аспиратора за сополи, да стои буден когато и колкото е нужно, да чисти, храни и облича.
Но също и да говори, да пее песни, да разказва истории, да обяснява света, да направи детето си смело, да дава защита и сигурност.
Още не сме свършили, скрол надолу
Няма такова нещо като „това не е моя/твоя работа“. Всичко, което се отнася до детето, е работа и на бащата, и на майката.
Да си родител не е просто досаден „глагол“, който те кара непрестанно да се чувстваш виновен. А онова действие, в което непрекъснато вземаш решения в консенсус с другия родител.
Бащата носи детето си на ръце, на гръб, на рамо, подмишница и по всякакъв друг начин, ако това го успокоява.
Няма нищо по-хубаво от това детето да ти е в ръцете живо и здраво. Да, понякога може да е малко досадно, но няма кой друг да свърши тази работа. Точка.
Бащата, освен усещане за защита и сигурност, дава утеха на бебето, когато го мъчат колики, запек или всякакви други неразположения.
Понякога не можем да дадем друго, освен утеха... И това хич не е малко.
Бащата, освен всичко гореизброено, е и опора на майката. Това е неговата най-важна роля в първите месеци на новия живот. Щастлива и спокойна майка – щастливо и спокойно бебе.
Това е навярно само хилядна от наблюденията и изводите ми.
(Сигурни сме, че тепърва предстоят още.)
Бебето киборг е нещо като бебето еднорог - всеки е чувал за него, но не го е виждал. Това ни казва днес Биляна Ангелова с надеждата ако има други майки на такива деца, да се покажат и да споделят рецепти за справяне със 72-часово бебешко безсъние.
Ето как започна всичко... Бременността ми протече леко, качих 8-9 кг, бях слаба бременна без никакви оплаквания, освен някоя и друга истерична криза. Нямах апетита на мечка стръвница и до 7-и месец не си личеше дори и корем.
Спях като заклан петел и бебето в корема ми не ме притесняваше по никакъв начин. Раждането ми беше лесно и дори леко отегчително. Приеха ме с изтекли води в 10 сутринта и до 16:00 не спрях да мрънкам, че няма да раждам днес и не разбирам защо трябва да стоя в болницата. През времето, докато бях там обаче, някак си разкритието ми стана 7 см без дори да разбера. И, ей така, докато си мрънкам и си чатя, родих в 17:10.
Родих нормално, лесно и без упойка моя първороден син!
В този момент трябваше да се досетя, че има нещо нередно, че много хубаво не е на хубаво.
Още след 2 часа държах в ръцете си най-безценния дар, моето ангелче, от което очаквах само да спи и да яде - както казват хората, че правят новородените.
Да, ама не! Бебето, за което още не знаех, че е от типа КИБОРГ, не спеше почти по цял ден. В болницата заспиваше вечер към 20:00 и в 00:00 се будеше, за да реве като див бизон до 06:00 сутринта!
Добре, казвах си аз, милото ми бебче, само да се приберем у дома и двамата ще се наспим. ХА-ХА. Една година и седем месеца по-късно това ми звучи като виц на Шкумбата.
Когато дойде моментът за изписване, вече бях слаба и без корем. И с боти на високи токчета. Спокойно дами, това беше последният път, в който ги сложих (някак си оптимистично настроена и в неведение за това, което ми предстои).
Прибрахме се с моето бебче, което сладко щеше да си спи в прекрасното си меко легълце... Но бебето не беше от тази планета, за да спи в това легълце... То не спеше рекордните 72 часа, разбивайки всичките ми представи за новородено.
Малко данни:
- Бебето киборг може да не спи до 3 дни без проблем;
- В нормален ритъм спи 20 минути на 24 часа - след минимум 4 часа носене;
- Иска да го държиш на ръце до припадък;
- Не просто да го люшкаш, но и да се движиш и да не сядаш нито за секунда - часове наред;
С мъжа ми го гледахме с ужас, докато то пищи, и се чудихме да звъним ли на бърза помощ, или да викаме екзорсист?! Какво става с това бебе?!
Еми, нищо... Просто бебето киборг няма нужда от сън и е винаги в перфектна форма за истеричен рев 24 часа в денонощието.
Още малко данни:
- Бебето киборг има най-кошмарните колики, за които нито едно лекарство не помага;
- На бебето киборг не му никнат зъби, никнат бивни - и отново няма измислен лек за облекчаването на болката при растежа им!
И така до днес... Когато нашето бебе вече е едно диво, палаво дете киборг на 1 година и 7 месеца, което все още се буди между 10 и 16 пъти на вечер.
Няма нито една нощ, в която да е спал непробудно до сутринта (и по-добре - не знам как бих реагирала, може би ще скоча да му правя изкуствено дишане!)
Прави истерични сцени и всеки път се прибираме от площадка, все едно го отвличам. Вече съм развила параноя, като видя ужасени хора около мен с телефон в ръка - все си мисля, че звънят да сигнализират за трафик на деца...
Ще се радвам и други майки на деца киборги или на пораснали вече такива да споделят има ли шанс да се превърнат в еднорози един ден? Или бебето киборг се пръвраща в дете киборг, тийн киборг и така нататък?!
Може би най-невероятното нещо на бащинството е, че то помага на един мъж да види жена си в нова светлина. Това споделя пред fatherly.com Кевин Макдонъл, който, разбира се, още преди да стане баща е знаел, че съпругата му е невероятна. После обаче става свидетел на ситуации, в които тя проявява толкова сила, чувство за хумор и търпение, че буквално му отвява главата. И така, защо един мъж започва да се прекланя пред това чудо на природата – жената:
Тя превъзмогна болката при раждането само с "няколко" ругатни
Изследванията установиха, че жена ми има понижен брой тромбоцити, което означаваше, че не могат да ѝ поставят епидурална упойка по време на раждането. И тъй като тя не искаше друга вид анестезия, избра да ражда без упойка. Помислих си, че полудява и се опитах да я убедя да не го прави. С наближаването на момента, виждах че тя беше притеснена. Но когато влезе в родилната зала, изръмжа и скръцна със зъби, изпищя, проплака и, както се случва, малко се изпусна... Не можех да си представя болката, която преживя по време на 7-часовото раждане, но тя така ѝ не поиска допълнителни лекарства. Крещеше толкова много и толкова силно „мамка му“, което, имайки предвид колко мила и свенлива е, предизвика неистов смях в акушерките. Знаех, че раждането ще извади нещо ново от нея, но това беше извън най-смелите ми очаквания!
Остана близо два дни будна след раждането
Всичко до тук звучи много изтощително, нали? Знаех, че ще ми трябват няколко дни на дивана, за да се възстановя. Не и на жена ми. Ако в болницата успяваше да поспи за малко, когато се прибрахме вкъщи, тя беше топка от енергия. Не знам дали това е адреналин или някаква магия, но тя остана будна, внимателна и оптимистична през първите 24 часа с всичките новости като кърмене, повиване и бебешки плач. Това беше невероятно. Оттогава тя е абсолютен шампион, когато става въпрос да се върши нещо в непрекъснато лишено от сън състояние.
Направи всичко по силите си, за да успокои дъщеря ни по време на коликите
Нашето бебе наистина имаше болезнени колики. Няколко нощи подред просто викаше, викаше и викаше. Но въпреки че това късаше сърцето на жена ми, тя беше направо скала. Заедно се опитахме да успокоим малката с масаж и други пинизи, но тя не спираше да плаче с часове. Съпругата ми я люшкаше, успокояваше и шепнеше през цялото време и въпреки че беше видимо разочарована от ситуацията, никога не се оплака и се опитваше да ѝ помогне по всякакви начини.
Нищо не може да я спре да кърми
Бяхме навън един ден и се набутахме сред тълпата в метрото. Всички влакове се движеха със закъснение и не можехме да намерим друг начин да се приберем вкъщи. Дъщеря ни беше гладна и много раздразнена. Когато най-после се качихме във влака, съпругата ми, която, както казах, е много срамежлива, събра сили и започна да кърми във влака, който беше пълен с всякакви хора – някои съдници на кърменето на публично място, други поддръжници. Тя обаче се съсредоточи върху своята задачата и не обърна внимание на никого. Бях много впечатлен от това, че за нея имаше само едно важно нещо в този момент!
Когато бебето за първи път я наака, тя се разсмя
Жена ми е доста гнуслива. Тя мрази кръвта и не е фен на онези хорър филми, пълни с всякакви гнусотии и затова не не мислех, че ще се справя със сменянето на пелени твърде добре. Имахме няколко случая, в които бебето аха да се изпусне върху нея и това очевидно я поразтърси малко. Но когато това наистина се случи за пръв път, тя се нацупи за момент, а после избухна в смях и просто поиска бебешки мокри кърпички. Знам, че е глупаво, но аз я гледах как се смее на цялото това нещо, от което тръпки я побиваха, и си помислих „Е, няма такава жена!“
Самуил Петканов вече е обяснявал на всички мъже как да оцелеят, докато жена им ражда. Тук той предлага съкровени размисли по темата с бащинството и в частност – смяна на памперси, колики, оригване и други съществени аспекти от този важен етап!
Честито, вие сте провъзгласен за баща! Вашето прясно отроче е погълнало първи къшей въздух с чисто новите си и неупотребявани бели дробчета и мигом е превърнало този въздух в саундтрака на първите месеци живот – бебешкия плач. Родителствуването започна!
Уж сме каймакът на земната Еволюция, най-интелигентните същества (който тука ми каже, че делфините са по-интелигентни, заслужава да участва гол на Евровизия от квотата на Гватемала), но тая Еволюция ни е пропуснала в началото. Докато колегите бозайници раждат, пушат една цигара и малката газела вече подскача из стадото, нашите рожби са едни безпомощни тюфлеци много дълго време. Ако малкото маймунче може да се хване за майка си, докато тя търчи по дърветата, за вас ще бъде истински празник, ако някога изобщо вашата прясна рожба се научи сама да си слага биберона в устата, за да не пищи през 20 секунди, че го е запокитила с някое непохватно движение.
Но така е, пригответе се в продължение на няколко месеца да се радвате на малките неща като добър цвят на бебешките екскременти и нощ, в която е имало под 2.5 събуждания.
Новородените приличат на Волдемор от сцената, в която Хитър Петър някак си го излъга и го уби в някакво паралелно измерение. Гърчаво и слузесто извънземно е най-политкоректното определение за визуалното присъствие на новата ви рожба. Очите се движат независимо едно от друго като хамелеон и ще отнеме месец-два, докато детето спре да е кривогледо и започне да фокусира що-годе прилично.
Формата на главата на новородените е напълно произволна. Поне авторът на текста, подтикнат от съвсем научния въпрос „Всички ли новородени изглеждат така, или само мойто е прецакано?“ си постави за цел да огледа и другите бебета в родилния дом, до които можа да се докопа като Дейвид Атънбъро, обследвайки животински видове в някоя джунгла. Ох, какво успокоение бе, че имаше дори по-гърчави симпатяги, приличащи на змея, съкрушен от св. Георги и чиито глави сякаш бяха вдъхновени от Пикасо.
Хубавото е, че новородените са като матраците с мемори пяна – идват опаковани доста компактно и имат нужда от малко време след разопаковане, за да приемат функционална форма. При бебета за около седмица предстои метаморфозата от мазна стафида до розово кюфте с човешки черти, което, колкото и нескопосано да е, колкото и неприятно и много да реве, е сладко. А пък бебето има няколко месеца, докато ви види какъв тумбак сте. Късметлийче.
Оттук до момента, в който вашата рожба се сдобие със собствено потомство и тогава не стане обект на същото, всички ще ви дават съвети за отглеждането на рожбата ви. Съветите на родителите ви ще са свързани с размити спомени отпреди 2-3 десетилетия, когато са гледали вас. От време на време статии, от по-съмнителни като достоверност и сериозност на информацията източници дори от настоящия сайт, ще се прокрадват в прозорчето за чат с вашите създатели. Полезността на съветите е в рамките на статистическата грешка, така че спазвайте около 2% от тях.
Ще получите съвети от други родители, които ще ви създадат впечатление или че ще отглеждате някаква кръстоска между свиня, маймуна и перпетуум мобиле, или че ще отглеждате създание, толкова лесно за отглеждане, колкото гъбична инфекция на краката в маратонки посред лятото. И в двата случая очакванията ще се разминат и вашата рожба ще ви сюрпризира някак. Бъдете нащрек!
Намерете читав лекар на детето и го слушайте. Консултирайте се с него и по-добре му задайте глупав въпрос, отколкото да приемете за истина някоя тъпотия от човек, който смята, че ваксините са изобретени от Иван Костов.
Новородените ядат по-често от човек, който пред другите твърди, че е на диета, но когато никой не го гледа, рови в хладилника като напушен язовец. Стомахчето на пресните бебета е малко, бързо се пълни и бързо усвоява кърмата, защото млякото не засища като пържола в питка.
Независимо дали жена ви кърми, или бебето се храни с разтворен във вода кокаин (поне толкова струва сухото мляко), постепенно ще почне да приема по-голямо количество, което значи повече време за хранене, а това пък ще бъде дори по-досадно. Бебетата са като панди, само дето наддават в грамажа ударно и огладняват заради това, а не защото са суровоядци.
Има хора, чието отроче е гаднярче, защото не засуква, муси се на ядене и тормози техните с капризи, ядейки по малко почти непрестанно. Има обаче и хора, чието отроче е гаднярче и е като американец на all you can eat buffet.
Непрекъснато е гладно и поглъща повече количество мляко, отколкото би могла да произведе жена ви, ако беше лилава, казваше се Милка и живееше в швейцарските Родопи. Има и хора, чието отроче е гаднярче за всички останали хора, защото техните се хвалят как е яло по часовник конкретно количество и без драми.
Обикновено родителите на първите два типа гаднярчета помнят кои бебета са от третия тип гаднярчета и възпитават децата си да целят с мокри от слюнка хартиени топчета примерните гаднярчета, които обикновено седят на първия чин и все знаят всичко.
Някои бебета имат колики. Те представляват газове в хранителния тракт на бебето, които му причиняват болки. Ескалират между 2-седмична възраст и 4-ия месец, съпътствани са с плачене, мрънкане, ритане с крака и звуци, които може да се интерпретират като бебешки псувни.
Вероятно са грамадни, защото бебетата пърдят шумно като бащите си, когато съпругите им не са наоколо. Нищо не помага срещу колики, освен някоя точно специфична позиция на бебето върху бащата. Само мисълта да се отървете за момент от заспалото вече и утихнало бебе връщат вълшебните колики и то почва да цвърчи като стадо разгонени котки.
Предайте се, вие сте лечебен матрак за сина си (може и момиченцата да имат колики, но от съвсем малки техният пол пърдял по-малко. Сигурно и затова жените не разбират какво облекчение е да флатулираш обстойно).
Колкото често бебетата ядат, трижди по-често освобождават течности и гъстотии от малките си и развиващи се бурно едновременно дебели и гърчави тела. И ходенето до тоалетната е далечен мираж.
Вие сте отгледани с пелени. Тензухени кърпи, чиято ефективност е съмнителна, но за сметка на това – нонстоп пране. Памперсите, докато им хванете цаката, са абсолютно същите, но поне не перете.
Успешната смяна на първия памперс е може би моментът, в който бащата стъпва в бащинството си. Страхът от това да не се нанесе тежка телесна повреда на ритащото потомство, докато се обезопасява попивателното снаряжение, е огромен.
За разлика от жена ви, имате вероятно 5 пъти по-големи и непохватни ръце, с които може да отворите капачка на буркан, но не и да се уверите, че задържащата подобното на рядка горчица ако дантела е поставена умело спрямо гънките на краката. Като изперете на мивката 3 ританки, омазани като немец на Октоберфест със зърнеста баварска горчица, ще се научите.
След като раждането е приключило, започвате да имате своя принос за развитието на малкия носител на половината ви ДНК. В началото сте в качеството на санитар, но с развитие на сетивата, координацията и характера на прясната ви челяд, ще се наложи да я учите как се пушат цигари, как се бие воле и ако е момиче – как да се оригва по поискване, така че да дразни бабите си.
Отговорността е голяма – при успешно бащуване вашето потомство ще стане президент на Вселената или ще е сред тия в колцентровете, дето не си изхарчват заплатата след седмица и после да живеят на стафиди от под дивана и слънцеядство.
Ако сте кофти баща, навярно детето ви ще стане симпатизант на актуална по съответното време псевдонационалистическа партия и няма да си мие зъбите, защото смята, че флуорът е средство на илюминатите за химическа кастрация на истинските арийци.
Общо взето, времето в отглеждане на бебето ще е така – хранене, оригване, смяна на памперс, опит за приспиване, който най-вероятно ще е неуспешен, евентуално отпушване на нос, къпане, преобличане на дрешка, масаж, упражнения, дундуркане, разговор, снимки за Фейсбук или хилядите роднини, които искат да видят колко по-пораснало е отрочето ви от вчера, и отново хранене.
А ако заспите в някой промеждутък – ще сънувате някое от тия неща. И няма да имате търпение потомството ви да си направи потомство, за да му пращате съвети чрез линкове от сайтове, в които заглавията съдържат 12 удивителни знака минимум. Дерзайте!
