Чудейки се на смешките за нетърпението да пуснем хлапетата на училище, детска или ясла, ТА ДА СИ ПОЧИНЕМ, Яна Вълчанова ни предава в пряка реч как протича всеки неин ден между 7 и 8 сутринта, бидейки стопанин на две деца (на 2 и 10 г.), мъж и куче:
– Защо толкова рано, бе, маме, 5:30 е. Дай да поспим още малко, а?
– Маци, детето кашля.
– Ставай, обличай се.
– Разходи кучето.
– Напиши си домашните.
– Изми ли си зъбите?
– Ставай вече.
– СТАНИ ВЕДНАГА!
– Маме, дай другото краче, не това, другото...
– Какво имаш в устата, плюй!
– Кой остави тоя чорап тука, бе?
– Кучето защо пикае в хола?
– Тая сушилка с дрехи скоро ще започне да води собствен живот, ще си роди деца, ще открие колелото, после демокрацията, после пеницилина, но дрехите от нея НЯМА ДА ВЛЯЗАТ сами с гардеробите ви! Живея със свине!
– Не може да ходиш по потник, студено е.
– Не може да закусваш Нескуик, вредно е.
– Елате да ви дам сиропа от БЪЗАК, подредете се. Не бутай лъжицата, еей, момченцеее!
– Не се мажи с тоя сопол, моля те.
– Добре, ела да те преоблека, бързо!
– Закъсняваме. Ще ме уволнят, бе!
– Не скуби кучето!
– Не хапи кака си! Боли я!
– Остави го този камион сега, в яслата има много.
– Не, не може да измиеш зъбите ДРУГ ПЪТ.
– Не, мило, не знам къде са ти чорапите.
– Някой да сипе храна на кучето.
– Е, браво, кой остави чиниите в миялната пълни?!
– Как така нямаме памперси?!
– Курсът по английски започва в сряда, няма кой да закара Мона!
– Гражданската е изтекла вчера?!
– Не, не може спагети за закуска.
– Не, не знам кой е тоя Кулагин? Нов учител ли имате?
– Личната лекарка не вдига.
– Здравей, мамо, да, ще проверя в ИНТЕРНЕТА условията за санаториуми в Сандански.
– От детската кухня казаха, че днес ще закъснеят.
– Научи ли си по история? Днес имате "входно ниво"?! Ако имаш нещо по-ниско от 5, мисли му.
– Не, сандвичът не е гаден, просто е полезен.
– Не, не може да спиш в Дени. Вече не сте във ваканция.
– Не, не може да ти накъдря косата, преди 5 минути трябваше да съм в ОФИСА!
– Маме, ела да обличаме якето. Не може по чорапи, маме, кой ходи навън по чорапи? Пусни ми обецата. Пусни, боли ме. Пусни ме, ще те плесна!
– О, съжалявам, че Ники харесва Ралица. Ти си по-хубава, маме.
– Къде ми е телефонът? Някой да ми звънне ВЕДНАГА!
– Не, Мона, днес е СРЯДА, не е ВТОРНИК! Оправяй чантата ВЕДНАГА! Господи!
– Къде ми е магнезият?
– Не, мило, не мога сега да видя колко е грозен новият екип на "чорбата"!!!
– Как така не ти стават?! Преди месец ти ставаха? Какво ще обуваш сега?
– Нямаме нет, защото забравих да го платя.
– Не, не е нарочно, и не, не съм сменила тайно паролата, но идеята е добра.
– Оправи ли си леглото поне? Имаш ДВЕ минути да се измиеш, да оправиш леглото и да си облечена, подредена пред вратата.
– Как така ти го няма ключа?!
– Не няма да ти купя маратонки с колелца.
– Защото трябват зимни гуми за колата първо, затова!!
–Ради, ако не тръгнеш веднага, ще се самоубия и ще ви травмирам за цял живот. Не, не можем да вземем кучето в яслата. Не дават кучета там.
– Не усещаш ли, че си ме настъпил, по дяволите?!
– Какво е това желе тука, Мона, КОЛКО ПЪТИ да повтарям да не виждам желета из цялата къща. Ще ти ги сложа в косата и ще те подстрижа. Мона, ако хванеш въшки, КРАЙ! разбирате ли? КРАЙ!!!
– Здравейте колеги, започвайте без мен, аз ще закъснея.
– Здрасти, мамо. Колко точно ти е високо кръвното? Пи ли нещо? Защо? Не, не успях да проверя за Сандански. По-късно.
– Мило, разбирам, че ЦСКА не са вече ЦСКА, ама може ли да го обсъдим друг път, тоя кретен ще ни удар....!
– Къде караш бе?! Олигофрен!
.............................
.............................
– Здравейте, госпожооо!. Ето го и Радиии. Хайде, моето момче. Благодаря, усмихнат ден и на вас!
