В епоха, в която филтрите, вайръл видеата и перфектните изображения изпълват екраните на младите, родителите се изправят пред ново образователно предизвикателство: да научат децата си да различават истинското от изкуственото. Това, което преди беше само въпрос на разпознаване чрез слух или шега, сега е сблъсък с хиперреалистични видеа, създадени от изкуствен интелект, клонирани гласове или снимки, показващи сцени, които никога не са се случили.
„Стигаме до момент, в който да видиш вече не означава да повярваш“, предупреждава пред El País Хани Фарид, професор в Калифорнийския университет в Бъркли и един от водещите световни експерти по дигитална съдебна експертиза. Според Фарид способността да се прави разлика между реалност и измислица се е превърнала в нова форма на грамотност: визуалната дигитална грамотност.
Компютърният психолог Михал Косински, доцент по организационно поведение в Стопанския факултет на Станфордския университет, и известен с изследванията си върху човешкото поведение спрямо системите с изкуствен интелект, е съгласен:
„Тийнейджърите са особено уязвими, защото мозъкът им все още развива критичното мислене и те имат склонност да вярват повече на това, което виждат, и на това, което споделят връстниците им.“
Според него не става дума да бъдат изолирани от технологиите, а да им се предоставят инструменти, с които да поставят под въпрос това, което потребяват – да бъдат научени да си задават въпроси, преди да повярват или препратят нещо.
Мария Гомес, майка на 15-годишно момче, го преживяла лично. „Синът ми ми показа видео в WhatsApp на известен човек, който прави нещо скандално. Изглеждаше напълно истинско. Цялата училищна група го беше споделила. На следващия ден разбрахме, че това е монтаж, направен с изкуствен интелект. Той се почувства ужасно и каза: „Как да знам, след като изглежда истинско?“
Подобни сцени се повтарят в много домове. И не става дума само за разпознаване на фалшиви изображения, а и за справяне със срама или несигурността, които тези измами пораждат.
Кай Шу, изследовател, специализиран в дигиталната дезинформация и изкуствения интелект в университета „Емори“, обяснява, че „ключът е в насърчаването на здравословен скептицизъм“. Не става дума да ги научим да не вярват на нищо, а да задават въпроси:
Тези въпроси, казва Шу, са първата стъпка към критичното мислене в дигиталния свят. У дома, добавя той, родителите могат да превърнат това в навик. „Когато синът ми ми покаже нещо изненадващо, му казвам: „хайде да видим кой го е публикувал първи.“ Понякога това се превръща в игра“, разказва 45-годишната Мария.
Напредъкът на генераторите на изображения и видеа – модели, способни да възпроизвеждат изражения, гласове или пейзажи с поразителна точност – е довел дотам, че дори експертите трябва да бъдат нащрек. Фарид, който повече от две десетилетия анализира дийпфейкове (*дийпфейк е фалшификация, при която, с помощта на изкуствен интелект се заменят лица или думи на хора), отбелязва, че макар изкуственият интелект да се подобрява всеки ден, той все още оставя малки следи:
„Да се научат децата да забелязват тези детайли може да бъде едновременно забавно и поучително упражнение: да гледате видео заедно и да търсите фалшивата следа“, добавя експертът.
Елена Руис, специалист по откриване на дийпфейкове в стартъп за киберсигурност, потвърждава това: „Когато едно видео предизвиква много силна емоционална реакция – страх, възмущение, изненада – и се споделя с послания като „виж това веднага“, това е моментът да се спрем и да проверим. Такъв вид емоционален импулс е перфектната примамка при дезинформация.“
Руис препоръчва да се използват прости инструменти като обратни търсения на изображения, например TinEye, или проверка на източниците. Но тя също така предупреждава, както Фарид, че автоматичните детектори все още не са безпогрешни. „Има компании, които обещават 99% точност, но често те се обучават с много конкретен тип фалшиви видеа и после се провалят в реални ситуации“, припомня тя.
Карлос Мендес, инженер и бивш служител на OpenAI, добавя важен нюанс: „Изкуственият интелект не е враг. Той е изключително мощен, креативен, полезен инструмент. Но проблемът възниква, когато спрем да мислим. Тийнейджърите трябва да разберат, че красива снимка или впечатляващо видео могат да бъдат фалшиви и че тяхната преценка е най-добрият филтър.“
Според него преподаването на критично мислене не е само задача на семействата, а и на учебните заведения. „Точно както се научихме да четем и пишем, сега трябва да се научим да гледаме със съзнание“, казва той.
Лукас Рамос, на 16 години, признава, че преди е споделял видеа, без да се замисля. „Виждах нещо невероятно и го изпращах на приятелите си. Когато разбрах, че едно е фалшиво, се почувствах глупаво. Сега първо търся в Google, преди да препратя. Станал съм малко по-недоверчив, но и по-спокоен“, признава той.
Това спокойствие, казва психологът Косински, е от съществено значение:
„Не става дума да живееш с дигитална параноя, а да придобиеш момент за размисъл. Изобилието от информация може да предизвика тревожност. Ако ги научим да се спират за секунда, преди да реагират, печелим много.“
За по-малките деца подходът трябва да е различен. Умът им все още смесва фантазията с реалността, а възхищението им към визуалното е огромно. Такъв е изводът в изследване на Stanford Graduate School of Education, публикувано през 2024 г. Според данните децата между 8 и 12 години обикновено възприемат изкуствения интелект като нещо „магическо и забавно“, а не като възможен източник на манипулация.
Поради това Косински препоръчва да се използват прости примери: да се покажат две изображения – едно реално и едно, генерирано от изкуствен интелект – и да се попита по какво се различават: „Да се направи като игра или споделена история помага да се изградят тези умения, без да се създава страх.“
Училищата също могат да играят решаваща роля, пише в доклада School partnerships addressing child well-being and digital technology от 2025 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според документа въвеждането на сесии по дигитална реалност, поканата на експерти по киберсигурност или предложението учениците сами да търсят оригиналните източници на вайръл съдържание са стратегии, които вече се прилагат в някои учебни заведения в света.
Още не сме свършили, скрол надолу
Фарид подчертава, че образованието трябва да върви с темпото на технологиите:
„Не можем да оставим младите хора да плават сами в океан, пълен с дигитални акули.“
Задачата не е лесна, но също така не е невъзможна. Тя изисква разговор, съдействие и практика. Точно както учим децата да гледат наляво и надясно, преди да пресекат улицата, трябва да ги научим да наблюдават внимателно, преди да повярват на това, което виждат на екрана.
Мария го обобщава ясно: „Сега, когато синът ми ми покаже видео, го питам: „Как мислиш, какво би станало, ако това е фалшиво?“ И проверяваме заедно. Това е момент за разговор, за мислене, за учене и за двама ни.“ А Лукас кимва: „Вече не споделям, без да се замислям. Спирам, питам, търся. Чувствам се по-сигурен.“
Източник: El País
Сложете си ръка на сърцето и си признайте какви невъобразими тъпотии с тотален риск за живота сте правили като деца. Ако не сте – евала! В екипа на Майко Мила обаче (няма да посочваме кой!) е пълно с такива, които са играли на криеница по покриви на блокове, висяли са с краката навън от перваза на терасата на шестия етаж, палили са огън в тревите зад блока, пресичали са четирилентови булеварди за време (докато себеподобен седи отсреща и засича)… Изобщо, да не продължаваме, че почваме да се разтупкваме и ни хваща хем страх, хем срам.
Накратко – децата правят глупости. И ние като родители надали ще можем да ги спрем, но колкото повече знаем за начините, по които се забавляват и предизвикват един друг, толкова по-добре. Защото ще имаме едно наум какво да следим.
Ето например съвсем скоро се разбра за ново предизвикателство, което си отправят децата в TikTok – поглъщане на огромни количества парацетамол. Звучи като нещо, което никой с всичкия си не би направил. Само че при децата нещата не работят по този начин.
За онлайн предизвикателствата и как да разберем дали детето ни се е забъркало в нещо опасно, ще говорим днес с Мирела Христова и Антоанета Василева. Правим го в поредицата ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, която създаваме съвместно с Yettel и Националния център за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Ето какъв родителски въпрос получихме преди време.
С ужас установих, че има някакви игри като предизвикателства, които децата играят онлайн. Четох, че в Америка деца са пострадали, изпълнявайки такива предизвикателства. Как да разбера дали продължава да има такива неща и за какво да говоря със сина си? Той е още малък, на 5 години, но искам да съм подготвена.
Номерът на интернет и на социалните мрежи в частност е, че когато нещо е тренд на хиляди километри оттук, може да се превърне в тренд и по нашите ширини за секунди. Така че, да, и българските деца попадат на онлайн предизвикателства, отправят си ги едно на друго и понякога, за съжаление, се стига до инциденти.
„В края на 2024 г. имаше дете, постъпило в болница след предизвикателство от TikTok. Децата се изтласкват с ръце едно към друго и доста често не успяват да се хванат, от което удрят лицата и главите си. В случая детето беше с мозъчно сътресение. В същия период дете беше ударено от волтова дъга, защото се качило на влак, за да си направи интересно селфи“, припомня психоложката Мирела Христова.
Опасности съществуват, опасни предизвикателства онлайн – също, но те не са единствените. Преди години, когато нямаше платформи като TikTok и Instagram, децата се предизвикваха едно друго и пак беше опасно. „В главата ми веднага се появява спомен как мои съученици се предизвикваха да сложат сол в ръката си, върху нея лед и да стиснат – реакцията на двата продукта може да причини много сериозни изгаряния и беше изключително популярно, а нямахме TikTok“, казва Мирела.
Важното, според специалистите, е да разберем защо децата изобщо приемат тези предизвикателства и на кого искат да се докажат. „С какво изпълнението на едно такова предизвикателство ще промени живота ти – по-популярен ли ще си, по-готин ли те прави и защо искаш да си по-популярен и по-готин? Има ли други начини да се постигне това? Тези въпроси биха замислили подрастващия реално какво цели с включването си в такива предизвикателства и какво може да загуби“, обръща внимание Мирела Христова.
Антоанета Василева добавя, че ако разберем, че детето ни гледа и обсъжда онлайн предизвикателства с приятелите си, на първо място трябва да реагираме с разбиране и да се опитаме да проведем спокоен разговор, за да съберем максимално много информация.
„Тази ситуация може да се превърне във възможност за изграждане на доверие и насърчаване на критично мислене. Родителят може да започне с въпроси, за да разбере какво е гледало детето, защо му е било интересно и какво е научило от това. Може и да опита, ако е подходящо, да направят предизвикателството заедно, по безопасен начин.
Пример за това е предизвикателството „Супермен“, което може да се пробва с дюшек, в обезопасена среда, с възрасни, така че детето да усети потенциалните рискове, без да се нарани и след това да разкаже на своите приятели и съученици защо не трябва да го правят. С подходящи за възрастта обяснения трябва да се посочи, че не всички видеа или игри в интернет са безопасни и че някои могат да доведат до сериозни последствия“, съветва Антоанета.
Не е лошо да се помисли и в посока предлагане на алтернатива – образователни или забавни занимания, които да стимулират детето както и онлайн предизвикателствата, но „доказването“ да има положителен резултат.
Много е трудно за нас като възрастни да си дадем сметка защо децата участват в подобни предизвикателства, но отговорът всъщност е много прост: защото е интересно, защото могат, защото и другите го правят. И, както отбелязва Мирела Христова, от малки ги учим да се състезават едно с друго, като ги питаме кой как се справя в училище и кой колко е изкарал на контролното, така че не е чудно, че се впускат и в други съревнования.
„Друга причина е нуждата да се докаже; да покаже, че може и че трябва да бъде харесван заради способностите си“, добавя Мирела.
Според Антоанета децата участват в онлайн предизвикателства, защото те им предлагат комбинация от любопитство, забавление и усещане за принадлежност. „Освен това, децата понякога не осъзнават напълно последствията от тези предизвикателства, тъй като все още развиват критичното си мислене и способността си да различават безопасно от опасно поведение и потенциално вредните последствия“, допълва Антоанета Василева.
За да ги предпазим, е важно да изградим открита и доверителна връзка с тях. Вместо да критикуваме или да забраняваме категорично, по-добре да се опитаме да обясним защо определени неща са рискови и какви могат да бъдат последствията – физически и емоционални.
„Установяването на ясни правила за онлайн активност, комбинирано с активен интерес към това какво детето гледа и прави в интернет, също е ключово. Насърчавайте детето да споделя, ако попадне на нещо необичайно или тревожно, и бъдете подкрепящи, когато има проблем онлайн“, подчертава Антоанета.
Онлайн има всичко – от примамливи изкушения, опасни предизвикателства, рисково общуване в социалните мрежи до възможност за учене на чужди езици, пробване на готини рецепти, онлайн игри и общуване с приятели. Въпросът е как да направим децата си достатъчно устойчиви на всичко това, което изглежда на един клик разстояние.
За да бъде устойчиво в онлайн среда (и не само), едно дете се нуждае от комбинация от знания, умения и подкрепа, които да му позволят да разпознава и избягва рисковете, докато извлича ползите от интернет.
Според Антоанета Василева първото и най-важно е постоянно развиване на дигитално-медийната грамотност. Това е съвкупност от умения да използва технологии отговорно, да комуникира позитивно, да умее да разрешава проблеми и конфликти, да различава надеждна информация от фалшива и да осъзнава рисковете от споделяне на лични данни. Децата трябва да знаят как да разпознават неподходящо съдържание, да реагират на кибертормоз и да съобщават за нежелани взаимоотношения и ситуации.
На второ място, казва Антоанета, е необходима емоционална устойчивост. Това е способността да се справят с негативни емоции, критика или натиск от страна на връстници. Родителите и учителите могат да помогнат, като учат децата на умения за критично мислене, самоконтрол и уверено отстояване на своите граници.
Третият елемент е семейната подкрепа и доверителна връзка. „Младежите имат нужда от базови знания за защита и доверени възрастни, които да са до тях при проблем – да ги изслушват, подкрепят, насърчават и помагат при затруднения или ситуация, в която са жертви на онлайн престъпление. Имат нужда да знаят, че има кого да питат и че този някой ще ги чуе, без да ги обвини или накаже“, добавя Мирела.
Мирела Христова и Антоанета Василева обобщават някои от признаците, по които можем да познаем, че с детето ни нещо не е както трябва и че проблемът е свързан с онлайн активността му.
Говорете с детето си – проведете открит и ненатрапчив разговор, за да разберете какво го привлича към тези действия и какво преживява. Ако ситуацията е по-сериозна или надхвърля вашите възможности, потърсете помощ от училищния психолог или друг образователен специалист, който има опит в работата с деца и онлайн поведение.
Родителите и децата могат да се обърнат и към Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет на телефонен номер 124 123 или в чат модула на www.safenet.bg. На нея работят психолози, експерти на теми свързани с онлайн света – ще подкрепят обаждащия се и заедно ще намерят най-правилното решение.
Ако смятате, че детето е изложено на непосредствена опасност или става жертва на злоупотреба, незабавно се обърнете към правоприлагащите органи, като подадете сигнал към Горещата линия на Националния център или дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Съвременните деца буквално се раждат в интернет и вече не е изключение дори новородено да има профил в социална мрежа, създаден от родителите му. Поколението на възрастните обаче е израснало по-скоро в аналогова среда. Тук голямото предизвикателство е да се опитаме да влезем в обувките на децата. Има ли златна среда на поведение към дигиталните деца, в която не сме пъдари, а консултанти? Как да превърнем в приоритет живота офлайн и какви са децата ни, когато мисловно не са в стаята си, а в TikTok?
В проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който създаваме съвместно с Yettel и Центъра за безопасен интернет, даваме отговори на тези въпроси. Търсим експертна помощ от:
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Центъра за безопасен интернет.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
И Антоанета Василева, която е част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Центъра за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Синът ми на 11 години си беше забравил телефона в банята и понеже имаме еднакви калъфи, съм го взела, като съм решила, че е моят. Отидох до магазина и когато се опитах да платя с телефона, се оказа, че не е моят. Прибрах се вкъщи, а през това време синът ми беше обърнал цялата къща, за да си търси телефона. Беше пребледнял и притеснен. Като му казах, че съм му взела телефона по погрешка, ми вдигна изумителен скандал. Изглеждаше като човек, който има какво да крие. И тогава всъщност се притесних.
Как да разбера къде е детето ми, когато е в интернет? Не споделя като го питам какво прави на телефона. Да му ровя ли в телефона?
Да бъдеш родител на дигитално дете със сигурност е голямо предизвикателство. Детето много по-лесно и бързо се ориентира в новостите в онлайн света, знае как да използва приложенията и сърфира в различните платформи, казва психоложката Мирела Христова. Нейният съвет е да въведем програмата за родителски контрол, още щом детето получи първото си дигитално устройство.
Тези програми улесняват родителите да ограничават времето, прекарано онлайн, съдържанието, което достъпват, комуникацията, която водят, и приложенията, които искат да свалят. Подобна програма работи при деца до 5. клас, уточнява психоложката:
„Ако приемем, че първото устройство се дава на дете в първи клас, това означава, че родителите имат период от 4 години, в които да поставят правила, да научат детето на саморегулация и самозащита онлайн. Така, премахвайки програмата в 5. клас, родителят може да бъде спокоен, че детето вече има необходимата регулация и знанията как да се предпазва в дигиталния свят.“
Антоанета Василева отбелязва, че да бъдеш родител в ерата на технологиите, когато самият ти произхождаш от аналогова среда, изисква адаптация, разбиране и готовност за учене. Важно е като родители да познаваме платформите, приложенията и технологиите, които децата използват, за да разбираме техния свят, като същевременно приемаме, че опитът и възприятията им са различни от нашите.
„Говорете открито за онлайн безопасността, като обясните рисковете, свързани с кибертормоза, споделянето на лична информация и контактите с непознати. Насърчавайте децата да се обръщат към вас при проблем. Подкрепяйте ги в развиването на дигитална грамотност и критично мислене, като същевременно организирате активности отвъд екрана – разходки в парка и планината, спорт, настолни игри, четене и др. Поддържайте отворена комуникация, слушайте ги без осъждане и създавайте среда, в която те да се чувстват сигурни да споделят. Гъвкавостта е ключова, тъй като технологиите се променят бързо, а процесът на адаптация изисква време и търпение.“
Експертът съветва да потърсите подкрепа от специалисти, други родители или общности, ако срещнете трудности.
По-малките деца (до около 5. клас) предпочитат да използват дигиталните си устройства за игри и по-рядко за социални мрежи. Тийнейджърите предпочитат социалните мрежи и онлайн комуникацията. В момента повечето подрастващи са в платформите Instagram, TikTok и Snapchat – те са най-популярните и дават възможност както за комуникация, така и за достигане на различно съдържание. Там буквално има всичко – от ревюта на книга, рецепти за готвене, начини за играене на игри, модни тенденции, забавни видеа, кратки интересни факти или уроци, до пътешествия и опознаване на различни и екзотични дестинации.
Когато детето ви е в интернет, то се намира в един виртуален свят, който е толкова реален за него, колкото и физическата среда. Това е място, където то може да изследва, да учи, да общува и да се забавлява, но също така е и пространство, което крие рискове и предизвикателства, казва Антоанета Василева. Платформи като YouTube или стрийминг услуги като Netflix и Twitch са популярни за гледане на видеоклипове, образователни видеа, филми или игри. Освен това децата търсят информация за училищни проекти, развиват умения чрез образователни приложения или изследват хобита и интереси. Въпреки положителните аспекти онлайн пространството може да изложи децата на неподходящо съдържание, тормоз или рискови контакти.
Затова е важно като родители да се интересуваме какво гледат децата ни, какво правят, да разговаряме с тях за преживяванията им, да задаваме въпроси с интерес, а не с осъждане и критика. Така се изгражда открита и подкрепяща среда, в която детето се чувства сигурно да споделя, обобщава Антоанета.
Доверителната връзка е генералното вярване на детето, че каквото и да се случи онлайн или офлайн, то може да сподели с родителите си и ще получи разбиране, подкрепа и помощ, а не обвинения и наказания. Доверителната връзка е нещо, което се изгражда от самото раждане, и е чувството, което нашето дете изпитва спрямо нас в зависимост от нашите реакции в други ситуации. За постигането на тази връзка са нужни:
Както казва Антоанета, добре е да подходим с въпроси като „Какво ти е интересно в тази игра/платформа?“ или „Какво научи ново днес онлайн?“, вместо с критика или подозрение.
По-важно е какво прави детето онлайн, отколкото колко време прекарва, смята Мирела Христова. Онлайн то може да гледа урок по биология, който да му помогне с подготовката за следващия ден, да слуша книга, която да го накара да се замисли върху важни теми за бъдещето му.
И, съжаляваме, че ще го кажем, но какво ще прави детето и какво ще търси онлайн зависи до голяма степен и от това какво ние, родителите правим онлайн. Няма как да очакваме от дете в 6. клас например да гледа видеа за културата и живота в Южна Африка, ако примерът, който вижда, е постоянно скролване във Facebook и писане на коментари.
Важно е да се създадат ясни и разумни правила за използването на интернет. И е хубаво тези правила да се съгласуват с детето, за да се почувства включено в процеса. Само така то ще иска да ги спазва. Според Антоанета Василева е полезно да се споделят реални примери за онлайн рискове, без да се използват страх или заплахи, а по-скоро с цел обучение.
Постоянното демонстриране на доверие, без да се проверява тайно устройството на детето, също е ключово. Ако родителят има притеснения, е важно да ги обсъди спокойно и честно, вместо да предприема контролиращи действия. Създаването на време за споделени онлайн активности, като съвместно гледане на видеа, играене на игри или изследване на нови технологии, може да укрепи връзката. Детето трябва да усеща, че родителят му е съюзник, а не противник.
Като психолог Мирела Христова вярва, че родителите и децата не следва да бъдат приятели. Родителите могат и трябва да уважават децата си, но тяхната роля е да поставят граници и правила, с които да ги научат как да живеят спрямо нормите на обществото. Родителят си е родител, детето си е дете. Функционирането в приятелска форма обърква подрастващия – дава му се власт (като на възрастен), но без отговорностите, които имат реално родителите спрямо детето.
Антоанета Василева потвърждава, че да бъдете „приятел“ на детето си по отношение на онлайн заниманията му може да бъде полезно, но е важно да запазите родителската си роля и авторитет. Това означава не да се държите като връстник, а да изградите подкрепяща връзка.
За Мирела Христова най-здравословните взаимоотношения са, когато родителят и детето знаят, че могат спокойно да изговорят клип, които някой е видял онлайн, или новина, която е прочел, да играят игри онлайн заедно, да се обръщат един към друг за помощ, включително онлайн. Но родителят трябва да е фигурата, която да помогне на детето, ако то има проблем в дигиталното пространство.
Бъдете „приятел“ в смисъла на съюзник – някой, който проявява разбиране и любопитство, без да се опитва да заеме ролята на връстник, обобщава Антоанета Василева.
След премахване на програмата за родителски контрол телефонът, таблетът или компютърът стават лично пространство на тийнейджъра и те трябва да са неприкосновени, смята Мирела Христова. „Тайното“ проверяване на социалните мрежи на младежа би довело да кавги и загуба на всякакво доверие между детето и родителя.
„Скъпи родители, ако вашият тийнейджър иска да скрие нещо онлайн от вас, той ще го направи. Всяка платформа предлага опция за „таен чат“, който автоматично изтрива съобщенията след изпращане и прочитане. Ако имате изградена доверителна връзка, създали сте някакъв тип правила, които работят във вашето семейство, не губете целия труд, за да сте сигурни. Върнете се във вашите тийнейджърски години и си спомнете собствени си реакции и нагласи спрямо родителите ви, и имайте доверие на младежа вкъщи.“
Антоанета Василева добавя, че границата между личното пространство на детето в дигиталната среда и родителския контрол започва от разбирането, че сигурността и доверието трябва да вървят ръка за ръка. Родителският контрол е отговорност, която включва защита на детето от рискове, но не бива да се превръща в нарушаване на личната му свобода и на правото на неприкосновено пространство.
За по-малките деца е оправдано да има повече наблюдение и контрол – например използване на родителски настройки, филтри за съдържание и проверка на онлайн активността. Това е необходимо, защото те все още развиват критично мислене и невинаги разбират рисковете.
Антоанета Василева ни съветва да действаме по-скоро като съветници и ментори, а не като разследващи полицаи. Идеята е да запазим ролята си на настойници, които защитават, но и уважават независимостта на детето.
Виртуалната среда често предлага анонимност, липса на непосредствени последици и възможност за изразяване на емоции, които в реалния живот биха получили незабавен отпор или реакция. Това може да доведе до развиване на агресивни модели на поведение, които се пренасят и в офлайн взаимодействията, особено ако децата не са научени на емпатия и уважение към другите, казва Антоанета.
Има деца, които не знаят как да комуникират офлайн, как да изразяват емоции, когато нямат подръка емотикони, отбелязва Мирела Христова. Според нея такива деца са силно неглижирани от семейството и средата, те не са мотивирани да се научат как да комуникират.
Не са рядкост случаите, в които родители дават телефона на детето си „да играе и да не ме занимава“ или на вечеря в ресторант, „за да мълчи и кротува“ – как очакваме тези деца да комуникират офлайн, когато не им е показано как се комуникира, пита реторично психоложката. Тя добавя, че в социалните мрежи е пълно с коментари, които целят да обидят някого и тези коментари са масово от пълнолетни и възрастни хора. Тогава защо искаме децата ни да се държат адекватно и любезно един с друг онлайн, когато ние толерираме подобно поведение като възрастни? За да научим децата, трябва да покажем нашата толерантност и гласно да изразяваме, че тази комуникация не е приемлива. Само тогава можем да изискваме от тях да бъдат адекватни онлайн.
Когато децата прекарват значително време в дигитална среда, те могат да се почувстват по-неуверени в реални социални ситуации, което понякога се изразява в агресивно поведение като защитен механизъм, казва Антоанета Василева. Тя добавя, че при феномена „дигитална липса на потискане“ (Digital Disinhibition) децата имат склонност да изразяват емоции по-рязко и необуздано онлайн, защото не виждат директната реакция на събеседника. Ако на тези модели на поведение не се обърне внимание, те могат да доведат до трудности при изграждането на здрави социални връзки офлайн.
За да се избегне такъв ефект, е важно родителите и учителите да насърчават балансирано използване на дигиталните технологии и да стимулират децата да участват в дейности, които развиват социалните им умения в живо общуване. Разговорите как се чувстват и как влияят на другите хора, както онлайн, така и офлайн, са ключови за предотвратяване на агресия и за изграждане на по-добри комуникационни способности в реалния живот, обобщава експертът.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Ако не сте сигурни как да защитите профилите на децата си, можете да потърсите помощ от Консултативната линия 124 123, в чата на safenet.bg или на имейла helpline@safenet.bg
В наши дни няма нужда от измислени страшилища. Част от тях живеят анонимно в интернет, представят се за това, което не са, и за съжаление, са трудно разпознаваеми от децата.
Данните на Центърa за безопасен интернет са стряскащи. Над 90% от сигналите към тях през 2024 г. са свързани със сексуална експлоатация и злоупотреба с деца. Как да говорим с децата си за педофилите? Кои са причините, поради които децата стават жертви? Какво можем да направим като родители, за да предотвратим подобни сценарии?
Темата е част от рубриката ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, която правим заедно с Yettel и експертите от Центъра за безопасен интернет. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
„Говорим ли с децата че в интернет има педофили? Ако говорим – как? Как обяснявам какво е педофил и по какъв начин го дебне в интернет? Имам момче на 8 години“.
На въпросa, изпратен от наша читателка, в следващите редове отговарят Мирела Христова и Антоанета Василева.
„За съжаление, педофилите са активни в онлайн пространството и често го използват за достъп до деца и младежи. Правят го чрез фалшиви профили в социалните мрежи, сприятеляват се с децата, споделят интересите им, за да им спечелят вниманието и доверието“, обяснява Антоанета Василева. Най-общо казано това е т.нар. груминг (grooming) – постепенно спечелване на доверието на детето чрез комплименти, намиране на сходни интереси и внимание, за да може да бъде манипулирано.
„Педофилите са там, където са децата. Социални мрежи като Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat са сред основните места, където педофилите създават фалшиви профили и се представят като деца. Чат приложения като WhatsApp, Messenger, Telegram и Discord също се използват активно, предлагайки възможност за лични и групови разговори“, обяснява Антоанета Василева. И обръща внимание на другия популярен канал, за който може и да не се сещаме – онлайн игрите.
„Платформи като Roblox, Fortnite и Minecraft често привличат деца, а педофилите използват вградените чатове или форуми, за да установят контакт с тях. Видео платформите като YouTube и TikTok дават възможност за коментари и свързване с деца, които публикуват съдържание. На live streaming платформи като Twitch взаимодействието с деца в реално време също представлява риск. В анонимните платформи и форуми като Omegle, Chatroulette или ASKfm педофилите могат да се свързват с деца без ограничения, оставайки изцяло анонимни.“ Хората със задни мисли към децата следят тези тенденции и се съобразяват с тях, категорична е психоложката Мирела Христова.
„Често педофилите използват фалшиви профили с малко или генерични снимки и несъответстваща информация. Общуването им е характерно с прекомерно внимание, чести комплименти, изграждане на доверие чрез споделяне на „лични тайни“ и опити за изолиране на детето чрез тайна комуникация или прехвърляне към по-анонимни платформи“, казва Антоанета Василева. И допълва, че такъв тип хора обикновено проявяват настойчивост, като могат да изпращат съобщения и в необичайни часове. Постепенно насочват разговора към лични или неподходящи теми, често молейки за снимки под уж невинен предлог.
Психоложката Мирела Христова обръща внимание, че педофилът разпознава нуждите на подрастващия и споделя за същите нужди през фалшивата самоличност, чрез която се представя. Изгражда доверителна връзка с тийнейджъра и проявява търпение.
Педофилите често участват в групи или форуми с теми, които привличат непълнолетни, и имат предимно деца в списъка си с приятели.
При съмнения, че в обкръжението на детето ви има такъв човек, е важно да подадете сигнал към Консултативната линия 124 123 на Националния център за безопасен интернет.
Когато се опитваме да обясним на децата, че онлайн има хора, които крият истинската си самоличност с користни цели, е добре да използваме примери, които ще са лесни за разбиране. „Както в реалния живот има хора, които може да не казват истината, същото важи и за дигиталното пространство. Обяснете им, че в интернет е много лесно някой да изглежда или да казва неща, които не са верни. Например възрастен може да се представи за дете, като използва снимки или думи, които звучат приятелски. Сравнете това с хора, които носят маски или костюми, за да изглеждат като някой друг“, съветва Антоанета Василева.
„В YouTube при изписване на думата sextortion могат да се намерят видеа, които са подходящи както за по-малки деца, така и за тийнейджъри, които нагледно представят начините на измами и изнудване в интернет“, казва Мирела.
Друг важен аспект е критичното мислене, както отбелязва Антоанета Василева. „То е ключово за устойчивостта на риска от контакт с педофил. Критичното мислене се развива, като задаваме въпроси, а не когато казваме или заповядваме на детето какво да прави“, обяснява тя. Според нея бихме могли да попитаме детето как би реагирало, ако някой, когото не познава, го заговори в парка. После можем да пробваме да поведем разговора в посока онлайн средата – как ще реагираш, ако в чата те заговори някой, когото не познаваш.
Защо въпреки всички предупреждения и обяснения децата понякога все пак успяват да попаднат в капана на такива хора? „Причините са свързани с етапа на развитие на децата и с възприятието им за света. Те често са любопитни и искат да изследват нови неща, включително в онлайн пространството, без да разбират напълно рисковете“, смята Антоанета Василева. „Децата започват да общуват с хора, които или са на тяхната възраст, или имат общи интереси с тях. Те търсят разбиране и подкрепа“, допълва Мирела Христова.
Липсата на осведоменост за опасностите, както и липсата на опит, са част от нещата, които правят децата уязвими. В този списък попада и желанието за внимание и признание. И комбинацията от тези фактори прави детето уязвимо. Точно както уязвим може да бъде и един зрял и уж по-опитен човек.
„Педофилите често използват похвали и внимание в общуването си с децата и това винаги е привлекателно за момчетата и момичетата, търсещи одобрение. Други, които се чувстват самотни или изолирани, могат да бъдат по-лесно манипулирани, когато онлайн общуването имитира истинско приятелство и привързаност. Педофилите умело започват с безобидни теми и постепенно преминават към по-лични въпроси. Анонимността на интернет може да накара децата да се чувстват в безопасност и да вярват, че няма да бъдат разпознати и че нищо лошо не може да им се случи“, казва Антоанета Василева.
„Децата до 11-годишна възраст трябва да имат програми за родителски контрол онлайн и да знаят защо определени неща не са им позволени“, категорична е психоложката Мирела Христова. Според нея този период е важен в изграждането на базови правила в онлайн света – какво и как търсим, как сравняваме информация, на кои източници се доверяваме, как и с кого комуникираме. „Ако детето на 11 вече има изградени навици за адекватно навигиране в онлайн пространството, премахваме програмата за родителски контрол и не навлизаме в личното му пространство, оставяйки му да сподели, ако нещо го притеснява.“
Според Антоанета Василева идеалният подход включва комбинация от доверие между дете и родител и активно наблюдение. „В свят, в който онлайн заплахите се увеличават непрекъснато, понякога е необходимо да следим комуникацията на детето, но само с негово знание и разрешение“, уточнява експертът.
„Следете за промени в поведението или емоционалното състояние на детето. То може да започне да се изолира от семейството и приятелите, да прекарва повече време само̀ или да избягва разговори за своите онлайн преживявания и изобщо какво прави в мрежата“, обяснява Антоанета Василева. Освен това, често се забелязват и промени в настроението – раздразнителност, тревожност или депресия.
Детето може да пази тайни, да отказва да споделя с кого разговаря или да изглежда уплашено, когато се обсъждат определени теми. Настояване за прекомерна конфиденциалност, затваряне в стаята или необясними промени в самочувствието също може да са сигнали за проблем, допълва експертът. Важно е родителите да наблюдават тези признаци и да водят спокойни и подкрепящи разговори, за да разберат какво се случва и да помогнат на детето си навреме.
На всякакви теми, свързани с онлайн света, родителите и децата могат да намерят подкрепа и информация на Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет на телефонен номер 124 123 или чат модула на www.safenet.bg.
„Ако ситуацията го изисква, не се колебайте да се свържете с органите на реда. Полицията има специализирани звена за борба с онлайн престъпления срещу деца. Важно е също така да говорите с училищния психолог, педагогическия съветник или класния ръководител, които могат да окажат съдействие и подкрепа. Не забравяйте, че бързата реакция и откритият диалог с детето са ключови за неговата защита и благополучие“, казва Антоанета Василева
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
„Как загубихме вродената си способност да се разбираме?“ – пита Ерика Дауон, специалист в областта на комуникацията в дигитални условия. Този въпрос става все по-належащ напоследък и е важно да се замисляме къде е проблемът. Какво пречи на онлайн комуникацията и защо сме тревожни в интернет?
Отделните социални среди, включително и дигиталната, изискват специфичен код на общуване. Ако този код не бива спазен дори само от една от страните в разговора, това предизвиква неразбирателство, което от своя страна поражда дигитална тревожност. Със сигурност познавате човек, който е отличен комуникатор на живо – емпатичен и внимателен във всяка дискусия. Когато обаче диалогът ви се прехвърли в онлайн пространството, същият този човек сякаш губи своя дар слово, отговаря рядко или понякога в изказванията му долавяте грубост.
Най-често този човек наистина е добър комуникатор. Но не знае как да приложи това свое умение в дигиталното пространство, онлайн личността му не притежава същите качества, които се открояват във физическата му личност. Това, разбира се, е трудност, която трябва да се превъзмогне, защото иначе означава пълноценното му общуване да се ограничи само до физическата среда. С други думи човекът има лош дигитален език на тялото, както би се изразила Ерика Дауон. Тя е и автор на американския бестселър „Езикът на тялото в дигиталния свят“. Нейната личност и историята ѝ вдъхновяват хората да работят върху навиците си на общуване, а в книгата ѝ, на която ще се позове статията, има съвети как точно да го направят.
Дауон споделя, че още от съвсем ранна възраст лично се е сблъскала с предизвикателствата, които човешката комуникация предполага, от което е повлиян и професионалният ѝ път. Авторката е американка с индийски произход – в предговора на книгата си тя споделя, че като дете на имигранти се е чувствала разкъсана между две култури, между два езика. Това я е подтикнало да изучи универсалния език, който всички говорят и разбират – езика на тялото. „Не е важно какво казваме, а как го казваме“, твърди заявява Ерика Дауон, която се посвещава на изучаването на ролята на неизреченото в човешките отношения.
След натрупан опит в консултирането на личности и бизнеси тя осъзнава, че проблемът в комуникацията в наши дни вече не се корени само в живото невербално общуване, а го открива на съвсем друго място – във виртуалния свят. Дауон твърди, че в онлайн пространството хората не проявяват емпатия, заради което чувстват липса на близост и доверие. Трудностите в общуването, които често не забелязваме, пораждат нежелан стрес както в лични, така и в бизнес отношения.
Следвайки този път, Ерика Дауон става експерт по лидерство и комуникация в дигиталната ера. Насочеността ѝ е към груповата среда и бизнес отношенията. Работата ѝ обаче има актуална приложимост и в личностното развитие.
Въпреки ползите от онлайн комуникацията тя все пак има своите недостатъци. Един от основните ѝ е, че през екрана не можем да разберем какви са интонацията, жестовете, стойката, изражението на отсрещния човек. Не можем да установим какъв е езикът на тялото, съответно трудно разбираме и намеренията на събеседника към разговора. Точно това е дигиталната тревожност – тревожни сме, че не водим пълноценна комуникация и дори не знаем къде грешим. За да не се изпада в недоумение, физическият език на тялото във виртуалния свят се заменя с дигитален език на тялото и от него изхождаме, за да разберем по-добре останалите. На кое най-напред да обърнем внимание и как да разрешим стресовите ситуации?
Още не сме свършили, скрол надолу
Най-добрият принцип за справяне с дигиталната тревожност е да очакваме, че отсрещната страна е добронамерена към нас. Стресът от онлайн общуването е породен основно от вътрешна предубеденост, че съобщението ни е глупаво, че ще ядоса другия или че ще го остави в недоумение. Този предразсъдък почти винаги ни лъже. Проблемът може да бъде лесно предотвратен като променим очакванията си към замисъла на другия.
Макар вече да сме навлезли в ерата на онлайн общуването, всички още усъвършенстваме уменията си в тази сфера. И тъй като строго определени норми няма, хората могат да комуникират по различен начин от нашия и това да ни обърка, дори да ни разтревожи. Нестандартното поведение не е злонамерено. Подобни ситуации не са повод за притеснение, защото дигиталните навици на всеки са различни. И колкото по-възприемчиви се учим да бъдем, толкова по-добри комуникатори ставаме.
Страхуваме се, че ще останем недоразбрани, че ще предизвикаме различна реакция от желаната със съобщението си, че няма да разберем какво точно казва отсрещният човек, че съобщението му ще изисква отговор, който нямаме. Много са сценариите във виртуалното пространство, заради които сме тревожни. Но в основата на всеки се корени разбирането – дали ние разбираме и дали нас ни разбират. Как тогава да подобрим разбирането помежду си и кои са ситуациите, които го предизвикват?
Според Дауон типовете дигитален език на тялото, които най-често причиняват тревожност, са четири.
Краткост
Лаконичният човек рискува да остане неразбран, защото често е неизчерпателен. Краткостта за някои хора означава проява на уважение към чуждото и своето време, но уважавайте най-напред разбирателството помежду ви. Отсрещният човек има нужда от контекст и всъщност детайлите са от голяма важност за разбирането на съобщението, и съвсем не са излишни.
Разбира се, не е добра практика да изпадате в разточителност. Но е важно всичко, което искате да кажете, да го напишете, без да разчитате, че нещо се подразбира. Ако вие попаднете на пестелив събеседник, задавайте уточняващи въпроси, отбележете, че липсата на съдържателност ви възпрепятства и не оставяйте нищо недоизказано.
Пасивна агресия
Сарказмът, заядливите изказвания и пасивната агресия могат да бъдат трудни за долавяне дори в живата комуникация. Спестявайте си този начин на изразяване в социална среда, в която събеседникът ви изобщо няма как да чуе тона ви. Дигиталното пространство изисква директно изказване на намеренията – когато нещо ви ядоса, формулирайте го ясно.
В противен случай и вие, и проблемът ви оставате неразбрани и единствено предизвиквате агресията обратно към себе си. Немалко са и ситуациите, в които непреднамерено звучим нападателно и човекът, с когото разговаряме, погрешно разбира намерението ни. Затова се старайте да подхождате емпатично с изказванията си, използвайте мек език, без заповеднически форми или резки обръщения.
Бавно отговаряне
Проява на лош дигитален език на тялото е неглижирането на дискусия, която водите. Ако отговорът, който се очаква от вас, отнема по-малко от минута, отговорете веднага. Ако сте прекалено заети или ще ви трябва повече време да напишете съобщението, отговорете при първа възможност, така държите комуникацията жива.
В случай че вие очаквате отговор, не бъдете настъпателни, изпращането на повече от две съобщения, също не е добра практика. Ако трябва да се свържете с човека спешно, сменете канала за комуникация и се обадете по телефона.
Формалност: спазване на етикета
Онлайн средата все още се смята за по-неформална среда. Това обаче не означава, че дигиталната комуникация с някого, с когото сме във формални отношения, би скъсила дистанцията. Точно толкова формални следва да бъдем, колкото сме и на живо, защото рискуваме да обидим другия.
Важно е също, когато сме в неофициални отношения, да се стараем да не задаваме различен тон – изказът и намеренията ни трябва да се придържат към по-ниския, приятелски регистър. Различно поведение би се разбрало като проява на надменност.
Докато усъвършенстваме нашата онлайн персона, винаги можем да се възползваме от улеснението, което виртуалната комуникация ни предоставя – тя не изисква отговор на момента. Използвайте времето, което имате, за да обърнете внимание на начина си на изразяване. Четете внимателно, пишете ясно и спазвайте добрия тон. Бъдете внимателни към събеседниците си – да имате добър дигитален език на тялото е отговорност към тях.
Комуникацията между майките в интернет освен че ни помага да не полудеем, ни държи и в добра спаринг кондиция. Ако вие сте майка и търсите на кого да си го изкарате, пробвайте в социалните мрежи. Ако не знаете как, Александра Попова дава няколко свежи, свежи идеи за бърз достъп до голям интернет скандал за отпускане на душата.
Всеизвестен факт е, че комуникацията между майките в интернет е – да го кажа нежно – нещо средно между откъс от пленарно заседание, на което се обсъждат пенсиите, и сценка от “Мистър и мисис Смит”, докато взривяваха къщата си.
Ако обаче разговорите вървят тихо и кротко и дори има разменени “Благодаря” и “За нищо” със сърчица, няколко са сигурните начини да се скарате скорострелно с околните във виртуалното пространство и да излеете целия насъбран гняв от недоспиването и “Вие защо не кърмите?!”. Това с риск да ви изхвърлят от групата/ Фейсбук/ държавата разбира се, но тези дреболии едва ли са фактор пред радостта да крещите необуздано с натиснат Caps Lock.
Започваме от употребата на множествено число. “Растат НИ зъбки и сме много кисели, вие какво давате” например гарантира понe няколко захапвания в коментар, едното от които задължително ще бъде “А АКАХТЕ ли днес?”.
Нищо не плаши съвременната майка повече от това талантите ѝ да се сведат до сливане в едно цяло с бебето ѝ и пускането на пералня. Освен може би да ѝ свърши виното. Но това последното е сериозно нещо, по-добре не го изричам.
Следва храната или вечното дерби мекиците срещу чията. От едната страна стои еманацията на баба Илийца, отглеждана сред баници и пържени филийки и войнствено защитаваща всичко българско и родно. Тя не понася еко лиготии и смята, че сушито е нещо, на което си просвате прането да съхне.
От другата страна с не по-малко хъс седят спонсорките на био щанда в Billa, които гледат на глутена като на обогатен уран и се хранят предимно със слънчева светлина и водорасли.
Сблъсъкът е поголовен и служи идеално за дните, в които 1-2 баби са се поинтересували защо детето ви е тръшнато по очи на тротоара и реве, а вие си седите нехайно отстрани.
Темата “Да си пускаме или не детето на градина по време на пандемия” ефикасно произвежда поне 7000 коментара и няколко виртуално счупени ребра. Отборите на Мутафчийски и Мангъров се сблъскват челно, за да ни разведат през основните пунктове на този спор.
В синия ъгъл закънтяват фрази от сорта на “Обикновен грип!”, а от червения се отговаря с ударното “Вие толкова ли не искате да прекарате няколко седмици вкъщи с децата си?!?”. Накрая дискусията бива безславно приключена от админ, но не и преди да сте отървали мъжа си от два-три скандала за вечерта.
Следващ в списъка е правописът. “Здравей Те” например е много подходящ начин да започнете разговора. Независимо дали последващият въпрос е къде има останали от дървените детски кухнички на Lidl, или как да се снабдите с незаконно оръжие.
Oтговорите отдолу ще съдържат единствено звънки епитети по адрес на началното ви образование, линкове към буквари и, разбира се, гифове на силно омерзения Раян Рейнолдс.
Този списък няма да е нищо без медицинските теми. Всъщност в Медицинския университет в София сериозно се обмисля вариантът учащите да преминават специализация по диагностика към основните майчински форуми и групи.
Какво са прегледите и слушалките пред един jpeg, смело проснат насред навалица от майки. Впоследствие ставаме свидетели на недостигнати научни трудове, а техен автор може да бъде всеки, някога прочел листовката на аспирин.
Тук бихте могли да нахлуете смело и решително с “Ние не сме лекари, не може ли да си заведете детето на преглед?” и с доволство да се отдадете на това, което ще последва.
Не претендирам списъкът да е пълен, но пък винаги можете да ми се накарате за пропуските. С натиснат Caps Lock.
Всички сме в интернет, някои дори повече, отколкото трябва (гледаме се строго), и това налага да сме запознати с определени правила на общуване и изразяване. Днес, с подкрепата на @SamsungBulgaria и изправени на инфлуенсърския си балкон, ще ви споделим с какво се съобразяваме ние двете, когато комуникираме с други хора в мрежата, защо не пишем и-кратко в множествено число и какво се иска, за да станеш популярен! Ако знаете кое е правилното - конституции или конституций - отваряйте и гледайте. А ако не знаете - просто задължително отваряйте и гледайте! #GalaxyNote20Ultra #GalaxyTabS7+
Както не можем да спрем гората да се разлиства, така няма как да спрем и използването на смарт устройства, на които децата ни учат, комуникират и играят. И макар интернет да е едно чудесно място за достъп до цялата информация за този прекрасен свят и за всичките му интересни проявления, все по-често се случва да ни забърше по един виртуален шамар с фалшивите си новини и ужасните измамници, които дебнат отвсякъде.
И това действа доста отрезвяващо за нас като възрастни, но е крайно разочароващо за малките, когато се сблъскат с подобен тип информация или непочтени хора. За никого не е тайна, че онлайн тормозът, педофилията и размяната на голи снимки заплашват децата, и то на все по-крехка възраст. Задължително е да ги научим, че разговорът с непознати в интернет (където всъщност всеки е непознат), е също толкова неприемлив, колкото и този на улицата. И още нещо: никога да не крият какво им се е случило онлайн, дори и да се чувстват ужасно засрамени от него.
Има обаче и един куп други измами, които може и да не нанасят чак толкова сериозна психологическа вреда, но със сигурност изправят семействата на нокти и разстройват децата. С разказа си за една такава схема за киберизмами през уж безобидна игра ни писа Свилен Делчев с идеята да предпази други родители и деца от подобни онлайн главоболия.
Всички родители се опитваме да защитим децата си във виртуалното пространство. Някъде успяваме, някъде – не.
Аз се смятам за отговорен родител и връчвайки на децата си смартфон, трябваше да им направя настройки, за да теглят приложения и игри.
Направих т.нар. family link, който позволява на децата да разглеждат съдържание в интернет платформите, предназначено за възраст до 12 години. Съответно, при всяко желание да изтеглят нещо, първо идва допитване до мен, аз разрешавам, те инсталират и съм уведомен с имейл за тяхната инсталация. Влизайки в Google от различно от телефоните им място, също получавам уведомление.
И така съм спокоен. Уж. Докато преди няколко седмици малкият ми син не изтегля много добро копие (както става ясно по-късно) на популярната игра FIFA 2020. Възрастни хора, които отдавна играят игри, включително и тази, трудно го разпознаха като фалшиво. Пак идва при мен искане за разрешаване, детето тегли, инсталира, аз получавам имейл, детето играе. Всичко изглежда нормално.
В процеса на игра обаче, се установява, че се начисляват есемеси с добавена стойност – 4 лв. без ДДС. В телефона му няма изпратени, нито получени есемеси. Както прави Градска мобилност, например, при заплащане на зона за паркиране.
И така буквално за 2-3 седмици са генерирани 400 лв. без ДДС.
При разглеждане на разпечатката, установявам, че есемесите са пускани до номера – 087144344 и 087167716 (по-късно ще стане въпрос какви са).
Свързвам се с телекома. Оттам ми отказват да направят лимит на телефона, отказват да спрат генерирането на есемеси с добавена стойност от номера на детето. Единствената информация, която ми дават е, че – внимание! – тези номера са с еротична насоченост.
Смятам, че всеки родител – а такива явно има доста, защото немалко пострадали се свързаха с мен в социалните мрежи – трябва да знае за тази схема, за да предпази детето си и себе си от нея. Съответно всеки пострадал следва да подаде сигнал, ако установи подобна измама, която се води киберпрестъпление.
Пуснах жалба във Второ РПУ – София, както и към отдел Киберпрестъпност в НСБОП. Това е единственото, което може да се направи на този етап.
Бъдете внимателни, дори и да смятате, че сте взели всички мерки да защитите себе си и децата си онлайн.
Момиче от Аляска е участвало в убийството на най-добрата си приятелка, след като човек с фалшива онлайн самоличност ѝ предлага пари, за да извърши престъплението, предава BBC.
18-годишната Денали Бремър от Анкъридж е обвинена в заговор за убийството на 19-годишната Синтия Хофман, извършено този месец.
Твърди се, че Бремър е изпратила чрез Snapchat видео от убийството на човек от Индиана - 21-годишният Дарин Шилмилър, който ѝ предложил 9 млн. долара за убийството.
Прокурорите заявиха, че случаят трябва да служи като предупреждение за родителите на тийнейджъри.
Според съдебните документи, Бремър е признала убийството на Хофман, извършено на туристическа пътека на 2 юни. Двете са описани в документите като "най-добри приятелки".
Твърди се, че убийството е извършено по поръчка на мъж, с когото Бремър се е срещала онлайн преди месеци. Той твърдял, че е милионер от Канзас, представящ се с фалшивото име "Тайлър".
Следователите твърдят, че са открили доказателства, че Бремър и Шилмилър ("Тайлър") са обсъждали през мобилни телефони план за изнасилване и убийство в Аляска. Момичето твърди, че е привлякло четирима приятели, за да ѝ помогнат в престъплението, като им предложила да им плати големи суми от кървавите пари.
Властите казват, че жертвата Хофман е била заведена с пикап от убийците в туристическата местност Thunderbird Falls в Анкъридж в деня на нейната смърт.
Семейството на Синтия Хофман казва, че тя е имала трудности в обучението. Баща ѝ Тимъти Хофман споделя пред Anchorage Daily News: "Дъщеря ми се довери на тези хора. Дъщеря ми просто искаше да има приятели. Сега трябва да я погреба".
Твърди се, че заподозрените са обвили главата и ръцете на момичето с тиксо и са я застреляли в задната част на главата, след което са избутали тялото ѝ в река, на около 48 км северно от Анкъридж.
16-годишният Кейдън Макинтош е обвинен, че е изстрелял фаталния изстрел с пистолета на Бремър. 19-годишният Кейлъб Лейланд и двама непълнолетни тийнейджъри, които не са назовани, поради възрастта си, също са сред обвиняемите.
Шилмилър, който се намирал на 6 400 км от местопрестъплението в дома си в щата Индиана, е наредил на Бремър жертвата да бъде изнасилена, преди да я убият. Полицията твърди, че няма доказателства, че убитото момиче е било сексуално малтретирано.
Прокурорите твърдят, че Бремър е изпратила видео и снимки на поръчителя Шилмилър в Индиана по време на извършването на убийството. От ФБР заявяват, че текстовите съобщения между двамата показват, че Шилмилър насочва Бремър как трябва да нападне момичето.
Твърди се, че дрехите и личните вещи на жертвата са били унищожени от нападателите.
Бремър също така е обвинена, че е изпратила съобщения на семейството на жертвата след убийството, за да им каже, че тя е била откарана в друг парк в Анкъридж.
От полицията в щата Индиана, разпитали Шилмилър на 9 юни, заявяват, че той е признал, че е подвел Бремър и че е обсъждал с нея втори заговор за убийство. В момента се очаква екстрадицията му в Аляска, за да се изправи срещу обвиненията.
Твърди се също, че той е изнудвал Бремър да насилва сексуално деца, заплашвайки я да разкрие убийството на Хофман, ако тя не се съгласи.
Полицията казва, че по време на разследването са открили в обмена между двамата изображения със сексуално съдържание. Твърди се още, че Бремър е признала, че е заснела видеоклип със сексуално насилие над 8- или 9-годишно момиче, както и на 15-годишно момиче, и ги е изпратила на Шилмилър.
Всеки от обвиняемите е изправен пред затвор до 99 години, ако бъде признат за виновен.
На пресконференция във вторник агентът на ФБР Джефри Питърсън изказа строго предупреждение към други потенциални престъпници.
"Ако чувате гласа ми, не само в Аляска, а навсякъде другаде, и седите в мазето на майка си, планирайки да извършите някакво престъпление с мисълта, че сте в безопасност, защото сте далеч, не сте", каза Питърсън. "Ще ви открием. И ще ви върнем тук, за да се изправите пред правосъдието."
По темата:
Темата за или против детето да има смартфон е сложна - на колко години е нормално да разполага с такъв, нужно ли е да е някакъв супер модел, как да бъде ограничено използването му в училище, а и изобщо, за да не се зомбира детето, как да следим за какво го използва без да нахлуваме прекалено в личното му пространство. Днес обаче имаме гледната точка на 12-годишния Стефан, който се опитва да убеди майка си, че много, ама много спешно му трябва по-як телефон, при това - по един доста културен и аргументиран начин. Чрез писмо. Получателката е Анна Герджикова, която разсъждава върху писмото от 15 септември, когато го е получила, и най-накрая го споделя с всички нас. Прочетете го и кажете вие как бяхте (или не бяхте) убедени да купите смартфон на детето си и съжалявате ли за това!
Скъпа МАМО,
Пиша ти това писмо, за да ти обясня защо ми трябва по-добър телефон.
"Страхувам се от деня, в който технологиите ще надминат човешкото взаимодействие. Тогава светът ще има поколение от идиоти.", казал е Айнщайн и аз му вярвам, но ако получа нов телефон, ще продължа да общувам с различни хора и ще си намирам нови приятели. Освен това Бил Гейтс казва: „Технологиите са просто инструмент. В случаите, когато събирате децата да работят заедно и искате да ги мотивирате, учителят е най-важен!”.
Мисля, че той също е прав.
Искам по-добър телефон, за да мога да влизам в интернет - място с интересни факти и нови знания. Да, ако имам телефон, може да гледам видеa в YouTube, ама ще са само най-интересните канали: The Hacksmith, The Backyard Scientist, Slo-Mo Guys и Brave Wilderness.
Вярвам, че съм достатъчно достоен да имам по-добър телефон, защото съм отговорен. Правя доста неща, за които не би трябвало да се сещам – но ги върша без да ми напомняш. Отговорен съм и защото не загубих първия си телефон в продължение на три години (е, не си спомням точно колко време беше, но знам, че беше много). И не забравяй, че карам колело до тренировките по таекуондо почти всеки път, което значи, че съм достатъчно самостоятелен, за да имам и смартфон.
Ето още една причина защо ми трябва: понякога се налага да провериш нещо в интернет по време на час... И, какво, аз само си седя там и нищо не правя, докато другите си цъкат в телефоните…
Чувствам много неудобно с флип телефона, който имам сега. Когато се налага да го извадя пред другите, ставам параноичен, защото мисля, че ще ми се смеят. Ако имам по-добър телефон, няма да го крия.
И друго - тъч скрийнът ти позволява да пишеш бързо, а този, който имам сега, ми отнема ужасно много време да напиша нещо.
Ще спазвам няколко правила: няма да използвам смартфона в стаята си след 20:00 ч. (освен ако не говоря с някой приятел); ще го оставям да се зарежда в друга стая; няма да го използвам и през уикенда (освен ако не си говоря с някой приятел).
Ако имаш други правила, кажи ми.
Моля те, обмисли идеята да ми вземеш по-добър телефон.
С уважение,
Стефан Стефанов
