Да станеш родител е невероятно нещо – ако не броим храненето в 4 сутринта и безсънните нощи, които те превръщат в едно първично зомби на автопилот с дефектен процесор.
Тези 25 майки споделят най-странните неща, които са правили, когато са били крайно изтощени от липсата на сън, а ние им съчувстваме и кимаме с разбиране, защото някои са ни се случвали и на нас!
Влязох в колата и закопчах сина си с коланите за столчето, след което осъзнах, че съм без гащи.
Токова бях уморена, че забравих името на сина ни. Посочих към бейбифона и попитах мъжа ми: „Какво прави как-му-беше-името?“
Станах да отида до тоалетната посред нощ и с изненада открих, че ми е хем мокро, хем топло. Оказа се, че съм била толкова скапана, че всъщност съм пишкала на дивана, вместо на тоалетната. Свалила съм си гащите, седнала съм на дивана и съм започнала да пишкам, все едно съм на тоалетната чиния. Добавих и това към списъка с телесни течности, които трябва да почистя през тази нощ.
Настоятелно опитвах да отворя входната врата на къщата, като натисках копчето за отключване на колата.
Сграбчих мъжа ми за чатала – ама с все сила – докато се обръщаше в леглото, защото си помислих, че е бебето и ще падне.
Когато бебето се събуди с крясъци една нощ, отворих входната врата, защото си помислих, че някой звъни.
По време на първия месец след раждането пращах смс-и на мъжа ми, който спеше до мен, за да го питам къде е.
Сипах мляко в чашката на бебето и я подадох на кучето. Понеже кучето не протегна ръка да я хване, се ядосах и казах: „Какво искаш още? Ето ти я чашата!“ Трябваха ми цели 5 секунди да осъзная, че това не е 2-годишното дете.
Една вечер с цялото семейство бяхме в една стая, но никой не държеше бебето. В паника изкрещях: „КЪДЕ Е БЕБЕТО?!“ Мъжът ми ме погледна право в очите и каза: „Мила, в момента я кърмиш“.
Излязох от вкъщи с откопчани и висящи пред гърдите ми подложки на сутиена за кърмачки.
Кърмех голямото дете в дневната по гащи и сутиен. На вратата се почука и отидох да отворя, без да се усетя, че едната ми гърда стърчи от сутиена. Доставчикът на UPS изпадна в шок и започна да гледа настрани. Чак часове по-късно осъзнах какво се е случило.
След много дълга нощ отивах към аптеката. Спрях на червен светофар и имах чувството, че цяла вечност стоя там, даже чух как започват да ми бибиткат коли, след което осъзнах, че не е червен светофар. Стоях спряла на знак СТОП.
След изцеждане с помпа в 3 през нощта отидох в кухнята и излях всичкото мляко в мивката. Изпищях в секундата, в която разбрах какво съм направила. Явно бях превключила на режим безмозъчна зомби-чистачка.
Посред нощ се опитвах да сменя памперса на дъщеря ми, докато не се оказа, че всъщност бях сложила нов памперс върху мръсния.
Голямото ми дете още нямаше 2, когато родих второто. Първата седмица ми е пълна мъгла. Една нощ станах да нахраня бебето и чух хъркане, докато минавах покрай кухнята. Оказа се, че съм забравила да извадя голямото дете от столчето за хранене и тя е заспала върху чинията със спагети като възглавница.
Най-накрая щях да си лягам, затова си свалих обеците и си почистих грима. Толкова бях уморена от недоспиване, че сложих мръсния тампон от почистения грим в кутията с бижута и изхвърлих обеците в кофата.
Една нощ, след безброй безсънни седмици, искрено вярвах, че бебето плаче, защото мъжът ми му е взел парите. Мъжът ми ме заведе обратно в леглото и на другия ден добре се посмяхме.
Направих си кафе без трошичка кафе. Чак на втората глътка осъзнах, че пия просто гореща вода.
Един път, като излязох от банята, се опитах да нахлузя памперс-гащи вместо бельо. След това плаках, че не ми стават.
Отидох до мъжа ми и сложих биберона на бебето в устата му.
Не бях спала два дни, след като се прибрах от болницата и осъзнах, че не съм яла, затова си размразих гофрети и ги залях с веро вместо със сироп.
Наричах педиатъра ветеринар.
Опитах се да прегърна техника, който дойде да ни настрои интернета. Толкова бях изморена, а бях свикнала да прегръщам гостите си на тръгване. Той ме изгледа все едно съм ненормална.
Напазарувах пълна количка с покупки, закопчах бебето в столчето, потеглих, и тогава осъзнах, че съм оставила количката с торбите, пълни с покупки, на паркинга.
А на вас какво ви се е случвало заради зверската умора и изтощение от безсъние?
