Кога започва майчинството, какви документи и къде се подават, как съобщаваме на работодателя за бременността си? Всички тези въпроси може да са много затормозяващи, особено за бременна жена!
В поредния ни епизод от поредицата „Майко мила, БЕБЕТО!“ поканихме човек, който не само може да даде адекватни и верни отговори, но и може да обясни нещата човешки.
Гостува ни Камелия Калайджиева, управителка на счетоводна къща Fourmate LTD. След като изгледате епизода, ще ви стане много по-леко, защото ще осъзнаете, че ако я разбирате, документацията може даже да е приятна.
Камелия обяснява каква информация ни дават НОИ и НАП и защо е от екзистенциално значение да имате ПИК от двете институции. Какви документи ви трябват за постъпване в болницата и какви ще ви дадат оттам след раждане? Кога и как бащата има право на бащинство?
Ще говорим и за това как се изчисляват майчинските през първата година и какви са изискванията, за да ги получавате. А към финала на разговора ще чуете и как се попълва данъчна декларация.
Гледайте епизода:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Кои са реалните причини, които задържат служителите в едно работно място и кои – напротив – отблъскват и водят до напускане? Как изкуственият интелект ще промени човешкия ресурс и има ли място за тревога? А каква е ролята на жената – като майка, успешна в кариерата си и партньор в личния живот – и защо въпреки магическите ѝ способности на свръхгероиня, тя често е жертва на дискриминация в работата?
По тези и още сходни теми Красимира Хаджииванова разговаря с Милена Илиева, HR директор в Updata One. От епизода ще разберете и как Updata One успява да обедини 500 души екип с различен бекграунд. И какво е общото между различните култури и вярвания, както и с какво хората са си взаимно полезни.
Милена Илиева дава и препоръки към родителите на тийнейджъри – как да ги държат ангажирани и добре ли е да започнат работа вече. Тя анализира и професионалното поведение на различните поколения и обяснява защо оноа, което е приложимо за милениълите, не действа при поколението Z.
Гледайте разговора с Милена Илиева тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Акушерка по призвание, 32-годишната Селиа Падия от Валенсия, още от малка е била запленена от това, което мнозина наричат „чудото на живота“ – онази смесица от наука, инстинкт и емоция, която съпътства появата на бебе на бял свят, разказва тя. По-късно, когато започва да практикува професията си, открива, че да бъдеш акушерка е много повече от това да присъстваш на раждания:
„Това е да бъдеш до жените. Да подкрепяш, насочваш, да се грижиш с професионални познания и с чувствителност. Да присъстваш, без да нахлуваш, и да вдъхваш увереност, без да налагаш. Именно тази по-човешка и емоционална страна на професията ме накара да се влюбя в нея окончателно.“
Това я подтиква да създаде собствено пространство – физическо и онлайн – където на жените се предлага време и грижа, които системата не може да отдели: цялостно съпътстване на майчинството (от опитите за забременяване до около първата година на бебето) заедно с екип от специалисти.
Акушерката е с ясното съзнание, че при едно раждане тя съпътства живота, който идва, „но също и уязвимостта, страха, преобразяването на една жена в майка.“ Селиа Падия дава интервю за El País, в което говори за това приключение.
Страхът „дали ще съм добра майка“ ли е един от най-често срещаните при бременните жени?
Да, и същевременно е един от най-рядко изричаните. Няма значение колко добре е подготвена жената, нито дали това е първото ѝ дете, или третото – в един момент неизбежно се появява този тих въпрос: „Дали се справям?“ Майчинството все още се приема с големи очаквания и много жени усещат, че трябва да отговорят на някакъв идеал за „перфектна майка“. Но такова нещо няма.
Да си добра майка не означава да правиш всичко безгрешно.
По-скоро означава да присъстваш, да гледаш, да слушаш, да подкрепяш. А също и да се грижиш за себе си.
Кои промени обикновено тревожат най-много майките – тялото, характера…?
Тялото е един от големите източници на тревога, най-вече заради естетическия натиск и идеала за красота, който все още тежи и се задържа като разбиране. Но това, което най-силно обърква много жени, е вътрешната промяна: характерът, емоциите, интензивността, с която се преживява всичко. Някои не се разпознават в новия си начин на усет или реагиране. И е важно да се признае, че тези промени не са проблем, който трябва да се „оправи“, а мощна адаптация към преобразяващо преживяване. Не губиш това, което си била – ти се развиваш.
Толкова ли е важна подготовката за раждането?
Разбира се. И тя трябва да започне, когато жената и нейният партньор се почувстват готови да получат информация. Има присъствени курсове, но и онлайн обучения, книги… Целта не е да се „тренира“ за някакъв идеален тип раждане, а да се опознае процесът, да знаеш какво да очакваш, да разбереш правата си и да се научиш да вземаш решения.
Подготовката трябва да обхваща и психическата, и емоционалната част: не става дума само за напъване или дишане, нещо, което всяка жена така или иначе знае и за което не са нужни „майсторски“ уроци, а за това как да преживееш един толкова силен момент с възможно най-голяма осъзнатост и увереност.
В днешни дни майките по-добре ли знаят какво ги очаква, когато отиват да раждат, отколкото преди десетилетия?
Безспорно знаят повече. Имаме по-голям достъп до информация, повече възможности за обучение, по-голяма осъзнатост за правата ни. Но понякога този излишък на информация може и да натовари. Ключът е да се филтрира добре: не всичко, което се върти в социалните мрежи или се разказва от други майки за техния опит, е вярно или полезно.
И дори с най-добрата подготовка в света, една част от раждането остава непредсказуема. Затова, освен да се информираш, трябва да се научиш и да се доверяваш, а и да пускаш контрола.
В книгата си Oh, la maternidad (буквално: „О, майчинството“) казвате, че комуникацията е най-ценният инструмент по време на раждане. Какво имате предвид?
Раждането не е само физически процес: то е преживяване, което се изгражда и от хората, които са до теб. Да умееш да изразиш от какво имаш нужда, да усещаш, че те слушат, да можеш да вземаш решения самостоятелно… Всичко това влияе пряко върху начина, по който се преживява раждането. Една добре информирана жена, към която се отнасят добре, може да изгради добър спомен, свързан с раждането, дори ако е имало усложнения. А жена, която не е била изслушана, може да излезе наранена, макар всичко да е минало „добре“.
Комуникацията създава сигурност, уважение, присъствие. Тя сама по себе си е форма на грижа.
Кои са основните митове за следродилния период?
Че всичко ще бъде щастие. Че ако си се подготвила добре, всичко ще върви по вода. Че инстинктът определя всичко. Че за няколко седмици ще си отново „същата“. Следродилният период е изключително интензивен, пълен със светли и тъмни моменти. Не се говори достатъчно за самотата, за изтощението, за страха. И не се оценява достатъчно всичко, което майката прави в тези първи месеци. Затова е толкова важно да развенчаваме тези митове и да говорим за майчинството с повече факти и с по-малко идеализация.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може ли човек да се подготви за грижата за бебе или винаги има някаква изненада?
Винаги има една част, за която човек не е напълно подготвен. Може да си прочел всички книги и емоционалният ефект, липсата на сън или стресът от чувството за отговорност пак да те изненадат.
Не става дума само за това да се грижиш за бебето, а да се научиш да се грижиш за себе си в напълно нова ситуация. Но е вярно и че, когато средата те подкрепя и се говори откровено за това, което носи родителството, объркването намалява и майчинството става по-приятно. Никой не се ражда знаещ, но всички ние се учим.
Каква е ролята на бащата?
Бащата, партньорът или близките в случаите на самотните майки, имат фундаментална роля, макар понякога да остават на заден план. Те не са само физическа подкрепа, а фигура за връзка, грижа и съвместна отговорност. Често се чувстват объркани или извън центъра на вниманието, защото всичко се върти около майката и бебето. Но да бъдеш до този, който подкрепя, също е част от грижата. Важно е да им се даде пространство, ресурси и информация. Майчинството не трябва да се преживява самостоятелно, а това включва и грижа за преживяванията на партньора.
Грижата за психичното здраве все още е стигматизирана – особено когато става дума за майките. Онзи розов слон, който сякаш не се вижда през розовите очила на майчинството. Обществото гледа на майчинството като време на безгранична радост и „почивка“, поради което и налага образа на щастливата майка навсякъде. Но когато реалността не отговаря на очакванията, които са имали преди раждането, жените се чувстват виновни и изолирани. Питаме се как ли се чувстват майките в България. Ама наистина!
Следродилната депресия в България е етикетирана като тема табу. Въпреки множеството призиви, дори и в световен мащаб, да се говори по темата, у нас сякаш всичко е добре заровено в задния двор. Много майки, дори вече и бащи, имат нужда от подкрепа след появата на бебе в семейството. Вместо разбиране обаче често чуват от лели, вуйни, съседки и дори продавачки в квартални магазинчета (които никой не е питал за съвет): „Какво се оплакваш – нали това искаше?“ или „Баба ти пет деца е отгледала на полето, ти за едно мрънкаш.“
През 2025 г. статистиката за жени, засегнати от следродилна депресия, в световен план се движи по официални данни в диапазона между 15 и 20% за различните страни. Според Световната здравна организация (СЗО) около 13% от жените, които току-що са родили, изпитват депресия. В развиващите се страни този процент е още по-висок – 19,8%.
Проучване преди и по време на COVID пандемията показва логичното увеличаване на проблема заради изолацията и страха, породени от вируса. Преди пандемията честотата на депресия при бременни е била около 20,7%, а следродилната – 17%, докато по време на пандемията данните показват: 29% при бременните и цели 26% от майките са изпитвали симптоми на тревожност или депресия след раждането.
В България няма официални статистически данни какъв процент от жените страдат от следродилната депресия. А Momfident иска да промени това.
Momfident e приложение, създадено с цел 24-часова психологическа подкрепа, като използва иновативен инструмент с изкуствен интелект с постоянен достъп до научно базирани данни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Проектът е вдъхновен от сблъсъка с тревожността и вината след раждането на една от неговите основателки – Женя Димитрова. Заедно с доц. д-р Стоянка Черкезова, социален учен в Института за изследване на населението и човека към БАН, и с психолози създават приложението и обединяват усилията си, за да проучат как се чувстват майките на деца между 0 и 3 години в България. Но и за да им помогнат да се справят психически в този период.
Можете да споделите напълно анонимно как се чувствахте след раждането тук: https://momfident.io/survey. Така ще помогнете на специалистите да разберат какво наистина преживяват майките у нас и от какво имат нужда, за да се чувстват добре. Както и ще помогнете платформата да бъде обучена по-прецизно, за да е още по-полезна.
Всеки участвал в анкетата ще получи безплатен тримесечен достъп до бета версията на приложението Momfident.
За розовия слон в стаята трябва да се говори. Той си има име и ако успеем да го назовем, ще знаем как да се справим с това, което ни тежи. Затова данните са важни. Утре ще помогнат на някого, който се намира в тежка ситуация.
„Изтощена съм да върша задълженията вкъщи, да поддържам брака си жив, да гледам две (три или повече) малки деца и да работя на пълен работен ден. И усещанията за провал изобилстват.“ Звучи ли ви познато? Но признаваме ли си често какво всъщност е майчинството, пита в този текст Кейт Макена.
Трябваше да съм в добро настроение. Бях прекарала прекрасен слънчев зимен следобед, свита на дивана с група жени, техните бебета и голяма чаша кафе. Нашата месечна среща заради подкаста, който снимахме, беше като кадър на перфектното майчинство. И въпреки това, когато ме попитаха на тръгване как съм, избухнах в сълзи. „Толкова ми е скучно“, признах аз.
Нито гняв, самота, ревност или шок. Всичко беше непознато. Животът ми беше поредица от невзрачни дни с нездравословно много време, прекарано в скролване в Instagram. Усещах, че връзката с мъжа ми е сякаш изпълнена с неприязън и се отчуждаваме един от друг.
Личността ми излъчваше: „Толкова си негативна“. Тялото ми беше схванато, изтощено и сякаш вече не ми принадлежеше. Всичко това беше комбинирано с огромно чувство за вина.
Майчинството е това, което очаквах с надежда, и което някои жени искат, но не могат да получат. Имам толкова много привилегии в живота – пари, дом, здраво дете. И като зная колко болка и страдание има по света... Защо не можех просто да бъда щастлива?
Колкото и да се опитвам да ги преодолея, много от тези чувства не са изчезнали. Четири години и още едно дете по-късно те все още съществуват. Изтощена съм да върша задължeнията вкъщи, да поддържам брака си жив, да гледам две малки деца и да работя на пълен работен ден.
Често чувствам, че сякаш провалям приятелствата си, не успявам да постигна успехи в работата и провалям себе си, като не съм тази жена, която съм си представяла, че ще бъда. И ме е срам, че съм неспособна да се наслаждавам на майчинството толкова, колкото изглежда другите го правят. Разбрах, че не само аз се чувствам така. Другите просто не го изричат на глас.
Курсовете за бременни не ви подготвят за тези неща. Те са твърде фокусирани върху смяната на пелените, повиването и измерването на температурата. Неща, които всеки може да научи моментално в Google.
Приятелите пък не искат да потушават вълнението ви със своите не толкова позитивни мисли и настрояния за майчинството, когато им съобщите за двете черти. Така че те невинаги са честни с вас.
Най-вече подозирам, че имат притеснение да изразяват тези чувства от страх да не бъдат заклеймени като лоши майки, ядосани или неблагодарни.
От страх да не бъдат попитани: „Защо родихте деца, ако не е това, което сте искали?“
Едно специално издание на шоуто на Опра Уинфри през октомври 2024 г. се фокусира именно върху психическото натоварване по време на майчинството. Филмът Nightbitch, който разказва за дълбокото въздействие на майчинството върху идентичността, пък беше един от най-обсъжданите на Международния филмов фестивал в Торонто.
Дори Риана, признава, че не се чувства себе си, след като е родила две деца.
В САЩ наскоро главният здравен инспектор д-р Вивек Мърти обърна внимание на проблема с психичното здраве и благосъстоянието на родителите, наричайки родителския бърнаут „сериозен проблем за общественото здраве“, и изваждайки наяве усещането за претоварване, което толкова много родители изпитват всекидневно. Това се дължи на заложените стари стресови фактори (пари, безопасност, изтощение) и комбинацията им с новите (екрани, нарастваща култура на сравнение, липса на общност).
Мърти също подчертава допълнителната подкрепа, която трябва да се осигури на родителите, „които са били маргинализирани, поради раса, етническа принадлежност, социално-икономически статус и други фактори“ .
Въпреки че този съвет може да промени политиката, надявамe се, че той също ще промени разговора, вдъхновявайки родителите да говорят по-открито за истинските си чувства и мотивирайки другите да предложат подкрепа на родителите, които се затрудняват. Вместо по традиция да отхвърлят оплакванията им.
Това не помага, като го чуеш. Именно защото в момента ти е трудно. Сред предложените от Мърти мерки за подкрепа на родителите в САЩ, е създаването на повече пространства, където те могат да говорят открито за стреса, на който са подложени. Да намалят вината или срама, които много от тях изпитват.
Мога да ви кажа от първа ръка, че предложението му е наистина полезно.
Наскоро участвах в подкаста Momlife Crisis. Там група от канадски жени говорят открито и честно за предизвикателствата на съвременното майчинство, които често остават неизказани.
В нея жени обсъждат освен въздействието на майчинството върху техните кариери, идентичност, взаимоотношения и тела, и гнева, болката, бърнаута и противоречието, че едновременно обичат и че ненавиждат децата си. Има хумор и болка. Но най-вече има едно ниво на честност, което ме накара да се чувствам по-малко самотна.
Още не сме свършили, скрол надолу
Преди няколко месеца имах тежка сутрин у дома. Изтощена и в бързината, бях се развикала на двете си деца по начин, с който не се гордея. И напуснах къщата с чувството, че съм се провалила, вече мислейки как да им кажа, че съжалявам. По пътя към работа се заговорих с една непозната жена в автобуса. Тя разкри, че да има дете е било най-трудното нещо, което е правила. И се чувства ужасно да признае това.
Беше кратък разговор, но смислен.
Беше напомняне: въпреки че социалните медии и добронамерените приятели и семейство ни казват колко красиво е това време (и със сигурност може да бъде), то също е и наистина трудно.
Ако всички можем да бъдем малко по-честни за тази част в разговорите, които водим, и в историите, които споделяме, ще бъдем много по-добре – както ние, така и следващото поколение майки.
Източник: Today's parent
Представяме ви няколко цитата, събрани от veniracristo.org и shutterfly.com, които са своеобразно „Благодаря!“ към майките.
„Майка ми беше най-красивата жена, която някога съм виждал. Всичко, което съм, дължа на нея. Отдавам успеха си в живота на моралното, интелектуалното и физическото възпитание, което получих от нея.“ – Джордж Вашингтон
„Няма как да си перфектна майка, но има хиляди начини да си добра майка.“ – Джил Чърчил
„Майката е най-истинският приятел, който имаме. Когато тежки и неочаквани изпитания се стоварят върху нас, когато несгодите заемат мястото на благополучието, когато приятелите ни изоставят, когато проблемите се трупат, тя въпреки всичко ще остане до нас и ще се стреми, чрез своите наставления и добри съвети, да разсее облаците на мрака и да върне мира в сърцето ни.“ – Анонимно
„Нито едно общество няма да оцелее дълго без майките, които се грижат за малките си деца и осигуряват тази така необходима грижа за нормалното им развитие.“ – Езра Бенсън
„Майката е човекът, при когото бързаш да отидеш, когато си разтревожен.“ – Емили Дикинсън
„Чудо – това е единственият начин да се опише майчинството и раждането. Невероятно е как Бог е създал жените и бебетата да устояват на толкова много. Истинско чудо. Каква невероятна благословия.“ – Джени Финч
„Всички тези клишета – всичко, което се говори за това да имаш бебе и да бъдеш майка – всичко е вярно. И всички тези неща са най-красивите, които някога ще изживееш.“ – Пенелопе Крус
„Всичко, което съм или се надявам да бъда, дължа на онзи ангел, който беше моята майка.“ – Ейбрахам Линкълн
„Няма по-голямо благо в целия свят от майчинството. Влиянието на една майка върху живота на нейните деца е неизмеримо.“ – Джеймс Фауст
„Майка ми е моят корен, моята опора. Тя посади семето, върху което изграждам живота си, а именно: вярата, че способността да постигнеш нещо започва в ума ти.“ – Майкъл Джордан
„Възможно е да позлатиш чистото злато, но кой може да направи майка си още по-красива?“ – Махатма Ганди
„Само майките могат да мислят за бъдещето, защото те го раждат чрез своите деца.“ – Максим Горки
Още не сме свършили, скрол надолу
„Майка ми е ходещо чудо.“ – Леонардо Дикаприо
„Майката разбира това, което детето не казва.“ – еврейска поговорка
„Животът започна със събуждането и заобичването на лицето на майка ми.“ — Джордж Елиът
„Ние сме родени от любов; любовта е нашата майка.“ — Руми
„Обятията на майката са по-утешителни от всичко друго.“ — Принцеса Даяна
„Майчината любов е мир. Тя не трябва да бъде спечелена, не трябва да бъде заслужена.“ — Ерих Фром
„Няма кадифе толкова меко, колкото майчиният скут, няма роза, толкова красива, колкото усмивката ѝ, няма пътека, толкова цветна, колкото тази, оставена от нейните стъпки.“ — Арчибалд Томпсън
„Ръцете на майката са направени от нежност и децата ѝ спят дълбоко в тях.“ – Виктор Юго
„Майчинството е такава благословия и съм толкова благодарна за него. Това е такова красиво изживяване. Силно го препоръчвам. То е щастие, любов и удовлетворение на друго ниво.“ – Айшвария Рай
„Да си майка те прави майка на всички деца. Оттук нататък всяко наранено, изоставено и уплашено дете е твое дете. Съпреживяваш с майките, които страдат, независимо от раса и вяра, и плачеш с тях. Копнееш да утешиш всички, които са съкрушени.“ – реплика от филма „Шарлот Грей“
„Младостта избледнява, любовта отслабва и листата на приятелството излиняват, но тайната надежда на една майка надживява всичко.“ – Оливър Уендел Холмс
„Майчинството ме научи колко е значимо да живея в настоящия момент и да бъда в покой. Децата не мислят за вчера, нито за утре. Те съществуват само в настоящето.“ – Джесалин Гилсиг
„Понякога силата на майчинството е по-голяма от законите на природата“ – Барбара Кингсолвър
„Майчинството е решение, което взимаш всеки ден – да поставяш щастието и благополучието на друг човек над своите, да преподаваш трудните уроци, да постъпваш правилно, дори когато не си сигурна какво е правилното... И отново и отново да си прощаваш, че не правиш всичко както трябва.“ – Дона Бол
„Дадох си сметка, че майчинството многократно ме е водило до предела на емоциите ми. Когато имаш бебе, сърцето ти живее извън тялото.“ – Кейт Бекинсейл
„Най-благородните мисли, които душата ми може да призове, най-свещените думи, които езикът ми може да изрече, са недостойни да възхвалят името, най-свято от всички останали. Като бебе за пръв път ме е обляла любовта ѝ. Като зрял човек я усещам все такава. С благоговение изричам името ѝ – благословеното име на майката.“ – Джордж Грифит Фетър
„Майката е човек, който, виждайки, че има само четири парчета торта за петима души, без да се колебае, съобщава, че никога не е обичала торта.“ – Робърт Куилен
„Да бъдеш майка означава да откриеш сили, които не си подозирала, че имаш, и да се изправиш пред страхове, за чието съществуване не си знаела.“ – Линда Уутън
„Много пъти ще чувстваш, че си се провалила, но в очите, сърцето и ума на детето си ти си супермайка.“ – Стефани Прекур
„Когато трябва да отгледаш децата си сама, обикновено имаш списък с всичко, което мислиш, че правиш погрешно. Препоръчвам да носиш семейни снимки като доказателство за обратното.“ – Кони Шулц
„Майките и децата имат своя собствена категория. Няма такава силна връзка в целия свят. Няма любов, която да се заражда толкова бързо и да е толкова милостива.“ – Гейл Цукияма
„Толкова силна любов – като тази, която майката изпитва към детето, оставя собствена следа. Да бъдеш обичан толкова дълбоко дава вечна защита.“ – Джоан Роулинг
„Усещам, че горе в небесата ангелите, които си шепнат помежду си, не успяват сред своите горещи думи на любов да назоват нито една толкова отдадена, колкото е думата майка.“ – Едгар Алън По
„Има само едно хубаво дете на света и всяка майка го има.“ – китайска поговорка
„Всяка майка би могла да изпълнява с лекота работата на няколко ръководители на въздушно движение.“ – Лиза Алтер
„Не е лесно да си майка. Ако беше, бащите щяха да майки.“ – The Golden Girls
„Сърцето на майката е училищната стая на детето.“ – Хенри Уорд Бийчър
„За света ти си майка, но за семейството си ти си светът.“ – Анонимно
Източник: veniracristo.org, shutterfly.com
Футболистките на италианския отбор „Милан“ вече не трябва да избират между това дали да бъдат майки, или да продължат с играта. Още през август 2024 година Кристи Гримшоу, която е капитан на клуба, обяви, че се въвежда новаторска политика за майчинство.
Италианският гранд стана първият клуб в Европа, който гарантира подновяване на договорите за жените, които забременеят по време на последната година от своите контракти. Ще бъдат осигурени средства и за разходите по отглеждането както на децата, така и за придружител, който да помага на футболистките в майчинството.
„Изборът между това да бъдеш майка или футболистка е нещо, което в миналото много жени е трябвало да направят“, заявява пред BBC Sport шотландската националка Гримшоу.
Тя обяснява, че благодарение на промените, жените от клуба ще получат специална възможност и най-вече – спокойствие. „Да станеш майка е нещо красиво. Надявам се това да бъде началото на едно важно решение за женския футбол и спорта за жени.“
За съжаление, никак не липсват примерите за футболистки, които не получават подобна клубна подкрепа, пише изданието goal.com. Шотландската националка Ема Муканди призна през 2023 година, че е симулирала контузия, защото се е притеснявала, че бременността ѝ няма да бъде добре приета. Междувременно Сара Бьорк Гунарсдотир спечели знаково дело срещу „Лион“, след като клубът не успя да ѝ изплати цялата заплата по време на бременността ѝ.
Въпреки тези предизвикателства, „Милан“ се надява, че новата им политика ще е началото на положителна промяна в спорта. Макар да има редица известни футболистки, които са се върнали към играта след бременност, майките в спорта все още са малцинство.
Глобалното проучване за условията на труд в женския футбол Global Employment Report от 2017 г. сочи, че едва 2% от анкетираните футболистки от четири континента са майки. 47% са заявили, че биха напуснали футбола, за да създадат семейство.
Политиката за майчинство във футболен клуб „Милан“ е лансирана от Елизабет Спина, която оглавява женския футбол. Решението идва на фона на усилията за равноправие на жените в спорта. През май 2024 година ФИФА въведе нови стандарти за защита на бременните футболистки.
„Като голям клуб имаме отговорността да се опитаме да развиваме женския футбол. Затова всяка година инвестираме в специален проект“, обяснява Спина пред BBC Sport. „Надявам се този проект да помогне не само за развитието на женския футбол, но и на спорта за жени и професионалистките в него.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Спина очаква, че политиката им за майчинство ще послужи като модел за други клубове и ще създаде прецедент в женския спорт. „Искаме да допринесем и да се опитаме да променим културата“, добави тя.
„От една страна е късно, но сме щастливи, че сме първите, които мислят за нещо такова и се опитват да променят нещата. Започнахме с убеждението, че не искаме да чакаме нещо лошо да се случи и тогава да се налага да решаваме проблема. Искахме да имаме незабавен отговор и да изградим план предварително.“
Спина – единствената жена, ръководеща женски футбол в първа дивизия на Италия – призна, че присъствието ѝ като жена на позиция с влияние е важен фактор. „За съжаление, няма много жени спортни директори в Италия. Съгласна съм, липсват повече жени професионалисти в женския футбол, а също и в мъжкия“, добавя тя.
Според Спина реалната радост и ефектът от решението ще се усетят когато някоя от футболистките на „Милан“ забременее. Кристи Гримшоу смята, че все пак хората вече гледат на клуба като на „сериозен по отношение на равенството и приобщаването“.
„Желанието на жените да бъдат майки никога не трябва да бъде спъвано. Това е нещо наистина специално и трябва да остане такова”, подчертава Гримшоу. Освен че насърчава другите клубове да приемат подобни регулации, тя смята, че следващата стъпка трябва да бъде промяна на възприятията за майчинството в женския футбол.
„Политика като тази ни позволява да се върнем и да играем след раждането. Бих искала да видя промяна в нагласите. Можем да имаме дете, да се върнем и да бъдем толкова силни, колкото преди, да се състезаваме в големи турнири – и не само във футбола за жени, но и във всеки спорт”, обобщава Кристи Гримшоу.
Много хора вярват, че за да си добра майка, трябва да си останеш вкъщи. Сякаш работещите не полагат толкова усилия, колкото другите. Може и да си мислим, че вече не е на дневен ред догмата за жената, която трябва да си стои вкъщи с детето, но май не е точно така. Teмaта нищи Саша Браун-Уоршам в свой текст за Parents.
В проучване на изследователския център Pew 51% от хората споделят, че децата им биха били по-добре с майка, която не работи и си е вкъщи. Докато само 34% смятат, че децата на една работеща майка са достатъчно обгрижени.
Родителството е удовлетворяващо, въпреки че повечето майки и бащи се сблъскват с вина и осъждане всекидневно – от коментари каква количка да използват до въпроси за дрехите и храната на бебето, дали майката кърми и какво ли не.
Всички, включително хората без деца, си врат носа навсякъде.
Това, разбира се, важи и по темата за работещата майка, която може би плаши хората със способността си да жонглира едновременно с майчинството и работата. Което води до страхове и съмнения относно способността ѝ да се представя добре и като майка, и като работещ човек.
Няма да oмаловажавам колко трудно е да си работеща майка. Но хората преувеличават разликата между работещите майки и тези, които са си вкъщи по майчинство.
След като поех и двете роли, си дадох сметка какво всъщност е да си работеща майка. И не се тревожа, че не съм си вкъщи през цялото време.
Един от най-големите упреци към работещите майки е, че са твърде заети, за да се грижат истински за децата си. Това не се отнася за мен. Когато бях работеща майка, прекарвах повече време с децата си от всякога. Работата ми беше дистанционна и течеше от дивана в хола ми. Бях там, когато децата ми ставаха от сън и когато баща им ги прибираше от градина и училище. Можех да изтичам в обедните почивки и да ги видя. Можех да нося забравени проекти и маратонки в училище, ако е необходимо.
А докато бях по майчинство, все бях в движение. Независимо дали бях доброволец в училището, провеждах дейности или водех децата на излети. Всъщност като работещ родител с дистанционна работа прекарвах много повече време вкъщи, отколкото когато бях по майчинство. И реално всички родители сме заети, независимо от работния ни статус.
Работещите майки са склонни да предоставят на децата си повече възможности за социализация. Независимо дали ще ги запишат на допълнителни дейности в градината, или ще ги изпратят на забавен летен лагер през ваканцията. Предполага се, че работещите майки имат повече средства. Проучване от 2018 г. показва, че майките, които работят, по-често отглеждат дъщери, които като възрастни имат по-високи доходи. Има случаи, в които майките, които са вкъщи, избират и домашно обучение за техните деца. Това обикновено възпрепятства срещите с връстници. Не само е добре децата да бъдат социални, но е нужно и да знаят, че родителите им не са единствените хора на света, които могат да се грижат за тях.
Не познавам нито една майка, която да не оценява времето без деца.
Някои хора мислят, че неработещите майки почиват повече от работещите. Както и че работещите майки се прибират у дома твърде изтощени, за да се грижат за децата си. Според мен това не е вярно.
Истината е, че всички родители са уморени, независимо от работния им статус.
Дори в годините, в които бях вкъщи с децата, нито веднъж не съм си починала, докато те спят следобед. Винаги има пране за сгъване, телефонни обаждания за връщане, съдове за миене, документи за попълване и т.н. Списъците със задачи на родителите (работещи или не) са безкрайни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Някои готвят. Други – не. Много хора приемат, че майките, които не работят, готвят всеки ден, а работещите не го правят. И това не е вярно.
Някои майки са толкова изтощени в края на цял ден с децата, че решават да поръчат пица (съветваме ви и вие да го правите от време на време). А работещите майки пък прекарват неделята в приготвяне на храната за седмицата.
Накратко: статусът на нечия кариера няма никакво значение дали жената предпочита и може да готви за семейството си, или не.
Друго погрешно схващане за работещите родители е, че нямаме време да възпитаваме децата си. Фактът, че сте работещ родител, не изключва възможността да предавате ценности на децата си. Всъщност мисля, че всички родители възпитават децата си и им говорят какво е правилно и какво не. Независимо дали работят в офис, или не.
Жените по майчинство не са супержени. Когато бях вкъщи, и аз се изморявах. Всички сме в окопите, хора. Трудно е и от двете страни.
Идеята, че работещите родители не се забавляват през уикендите с децата си, не може да бъде по-погрешна. Натрупват ли ви се задълженията, когато сте на пълен работен ден и имате деца? Да, разбира се. Но две думи: вземете си чистачка. Знам, че не всеки може да си го позволи, но има голям шанс, ако и двамата родители работят, да е възможно. Много супермаркети също доставят до вкъщи.
Убеждението, че работещите майки не са толкова интимни с партньорите си, колкото тези, които са по майчинство, е напълно безпочвено. О, за бога, хора! За секс всички имаме време. Въпросът е доколко е приоритет? Когато работех, правех повече секс с мъжа ми. Защото бях творчески удовлетворена и имах много какво да си говоря с него. И най-добрият секс от всички може да бъде този между двама възрастни, които се чувстват подкрепени в ролите си, независимо как изглеждат.
Истината е, че няма правилен начин да бъдеш най-добрият родител. Била съм по майчинство – познавам такива майки, които не се чувстват творчески изпълнени. И личният им живот страда. Познавам и много работещи майки, които се борят с баланса и искат да го намерят. Но и обратното. Една моя работеща приятелка веднъж казала на двете си деца „Наречете ме гаднярка“. В крайна сметка, не сме ли всички гадняри до някаква степен, които просто се опитват да постъпват правилно с децата си и да ги учат как да бъдат мили и щастливи възрастни!?
Източник: Parents.com
Споделяме 12 цитата, които отговарят за 12 момента от всекидневието на всяка майка, която гледа малкото си дете (или деца!) вкъщи. Няма да добавяме „уморена“ и тук, защото то си е по подразбиране. (Майките, които не са уморени, да минат две крачки вляво и да кажат как успяват да НЕ са уморени!)
Здравейте, лишени от сън войни. Като майка на четири деца, съм минала през всичко. Разбирам какво ви е. Безкрайните нощи, планините от пране и въпросът „Какво ще има за вечеря?“, който ни преследва всекидневно.
И така, реших да вкарам малко хумор в нашия хаос с някои „цитати от уморената майка“.
Защото, нека си го кажем, ако не се посмеем, ни остава да роним сълзи като ситен маргарит в изстиналото си кафе.
Не е ли странно как времето за лягане се превръща в най-удобния момент за проверка на списъка със задачи?
Точно когато сте на път да заспите, мозъкът ви се включва на висока скорост. Но всичко ще е наред.
А забравените задачи? Ще си бъдат там и утре.
Вечерта е вашето време за почивка, презареждане и освобождаване от грижите, които сте имали през деня.
Така че следващия път, когато умът ви започне да препуска през нощта, поемете дълбоко въздух и си дайте почивка. Заслужили сте си я, наистина.
Когато дните са дълги, а нощите кратки, първата чаша кафе за деня се усеща като най-довереният съюзник, нали? И с мен е същото!
И не е само за да седиш будна. А и за да вкусиш онези малки мигове спокойствие с чаша кафе, преди денят да превключи на висока скорост.
Ако кофеинът е като част от екипа ви, значи сте в добра компания.
Чувствате ли, че минавате през деня си все едно се движите в мъгла от недоспиване? Добре дошли в клуба на майките зомбита!
Но ето я и позитивната страна: всяка прозявка, всяко доливане на кафе, всичко е част от нещата, които правите за децата си.
Така че дори когато се чувствате по-скоро немъртва, отколкото истински жива, помнете, че се справяте страхотно! И в дните, когато сте в зомби режим, няма проблем да се отпуснете малко и да си откраднете дрямка.
Правило ли ви е впечатление, че тишината, когато имаш деца, не е толкова успокояваща? Все едно е затишие пред буря.
Но тези тихи моменти често са предвестник на творчестките им пориви (или на пакостите им – виж в снимката по-долу). Така че, когато къщата утихне, отделете една секунда, за да се насладите на спокойствието. След това се подгответе за малко приключения.
Помните ли дните, когато мислите ви бяха организирани, а паметта ви остра? Децата имат магическата способност да объркат всичко това.
Моментите, в които забравяте някакви неща, са като почетни медали; белези за живот, изпълнен с любов и смях.
Следващия път, когато забравите защо сте влезли в стаята, просто се посмейте на себе си. Отглеждате хора и градите живота им и ако това означава няколко забравени неща от магазина, така да бъде.
Някога усещали ли сте, че „мама“ е единственото, което се повтаря у вас? Това е новият ви саундтрак. Преди да ви дойде в повече, го приемете го като комплимент. Вие сте опората и центърът на целия свят на децата ви.
Още не сме свършили, скрол надолу
Кой да знае, че закуската може да бъде включена и в дрехите? Но хей, всичко е част от играта. Намирането на зърнена закуска в сутиена е като белег на майчинството. Забавно напомняне за непредсказуемия хаос, който управлявате всеки ден.
Някои дни са, за да се порадваме на големите победи. Като например, че имаме щастливи, здрави деца. А не за дреболии – като чорапи от един чифт.
Ако сте си обули един чорап с райе и един на точки, пак сте супер. Така излиза, че сте съсредоточени върху това, което наистина има значение – смеха, прегръдките и „обичам те“. Различните чорапи, обути в бързината, може и да са знак за добре прекаран ден.
Иронията в онова „Скучно ми е“... Особено когато е насочено към теб, докато си по средата на маратона от домакински задължения...
Ако ги научите, че творчеството не се нуждае от постоянно забавление, това си е чиста победа.
Мултитаскингът ви не остава незабелязан. Той формира стабилни, малки човеци с въображение. Така че, следващия път, когато се появят оплаквания от скуката, докато се борите с планината от мръсни чинии, помнете, че не просто чистите, а преподавате големите уроци в живота чрез тези малки моменти.
Ако домът ви разказва история за ден, пълен с игри, учене и някоя и друга беля, значи правите каквото трябва. Всяка играчка, която не си е на място е доказателство за живота и смеха между тези четири стени. Перфекционизмът е надценен.
Всички имаме нужда от минутка за въздух, прекарана например в килера с любимия шоколад. Напълно нормално е да търсим време за себе си. Малките паузи са жизненоважни. Това означава, че се справяте добре и успявате да балансирате между нуждите си и безкрайната енергия на децата.
Тези внезапни заспивания... Така тялото ви казва, че има нужда от почивка. Невероятно е какво правят майките всекидневно. И понякога тъкмо тези непланирани почивки идват, за да презаредите.
Автор: Ейми Браун – консултантка и сертифицирана перинатална терапевтка по психично здраве. Помага на майки, които имат нужда от малко подкрепа в новата си роля. Щастлива майка на три момчета и едно осиновено момиче.
Източник: Mom Therapy Chicago
Преди да имам деца, не разбирах едно. Как родителите могат открито да се оплакват от тях. Нали е най-голямата благословия? Риса Полански Шиман разказва пред Huffpost своята история на щастлива майка на три деца под шестгодишна възраст. Която обаче се терзае от факта, че както обича да прекарва време с децата си, така и понякога има нужда да е без тях.
18:00 часа е. Началото на вечерната рутина за повечето родители. Лежа горе съм в леглото с роман в ръка. Безпрецедентно е.
Откакто станах майка преди шест години и отново преди четири, и отново преди две, нещата се промениха. Както много родители, прекарвах всяка вечер в кърмене и/или приготвяне на вечеря, и/или оправяне на банята след къпането на децата. Но тази вечер съпругът ми се грижи за всичко. А аз лежа като Клеопатра и похапвам „грозде“.
Всъщност не похапвам грозде, а гигантски бели хапчета. Те ме подготвят за колоноскопията, която ме очаква на следващата сутрин. Приемам по една таблетка на всеки две минути в продължение на половин час. Последвана от две кани вода през следващите два часа. Или общо 150 минути, в които просто трябва да се мотая сама в спалнята и в банята. Защо? Защото хапчетата ще предизвикат река от диария и трябва да съм подготвена.
Доволна съм до точка на замаяност и оставам с това чувство през следващите 24 часа. Ще прекарам нощта в банята.
Спах два часа в хирургичния център, след това три часа вкъщи, след като се прибрах. Събудих се около 17:00 отпочинала до почти неземна степен. Слязох долу, за да прегърна семейството си и да помогна с вечерните занимания. Дори и след инвазивна стомашно-чревна процедура. Това беше най-подмладяващото ми преживяване от години. Разбира се, натрупах много опит от тази история. Разказах го на група майки на парти за рожден ден и те веднага се включиха със:
„Сега и аз искам колоноскопия!“
„Чували ли сте как единствената почивка на майката е времето между затварянето на задната врата на колата (когато сте качили детето в столчето) и отварянето на шофьорската? Това е моята...“, сподели една от майките на партито.
„Веднъж оставих децата долу в хола и се промъкнах в банята, толкова облекчена, че съм сама. Това чувство трая, докато си измих ръцете и видях в огледалото, че бебето е било през цялото време вързано в слинга пред мен“, разказа друга майка.
В хода на разговора тъкмо бях разказала две истории за бягството от децата ми.
Така ли се чувствам като родител? За моите деца? За моя живот? Потръпнах, като се замислих. Такива разговори ме карат или да завъртя очи, или да плача. Както през двете години, преминали в перипетии. Между загубата на бебе в шестия месец и посрещането на първото ни дете. Децата бяха всичко, което съпругът ми и аз искахме. И имах чувството, че всички останали ги имат. И още по-лошо – сякаш бяха някак изнервени заради това.
Чувах неща като „Спи, докато можеш“ или „Наслаждавай се на свободата си“ и се чудех – не си ли се подготвил за това?! Не трябва ли да се радваш на децата си?!
По време на този мрачен период бяхме на една сватба. На нея една жена, гушнала бебе в малък смокинг, попита дали планираме да имаме деца. Когато казахме „да“, тя отвърна, че това ще бъде най-доброто решение, което някога ще вземем. И че никога няма да бъдем по-щастливи. Че ще бъде забавно.
Със съпруга ми не можехме да приемем нейната искрена позитивност. „Никой не говори такива неща!“, удивихме се ние. И се заклехме, че ако имаме късмета най-накрая да станем родители, ще бъдем точно такива – благодарни. И го правим. През цялото време.
На моя съпруг, на родителите ми, на Бог, на хората, които искат деца, и на непознатите в магазина, които неизменно ми казват, че изглежда имам всичко. „Да“, казвам аз. „Това е най-доброто!“. През повечето време дори го мисля.
Връщаме се към детския рожден ден и историите ни за майчинството, наред с тази за колоноскопията ми. Чувствайки се неблагодарна и засрамена, сякаш не бях представила точно чувствата си към семейството ми, изтърсих обичайното: „Но разбира се, аз също обичам и да бъда с децата си!“.
На което друга майка отговори, сякаш беше очевидно: „И двете неща могат да бъдат верни“. Че обичам да съм с децата, както и да съм без тях.
Още не сме свършили, скрол надолу
Получих такова облекчение от разговора. Защото и двете неща са верни. Преди да стана майка, не разбирах едно. Как родителите могат открито да се оплакват от децата!? Но също така не разбирах и до каква степен родителството може да тежи.
И логистично, и физически, и емоционално.
Не разбирах как може да бъде всепоглъщащо, понякога до степен да изоставим себе си. И да стигнем до онова момиче, което четеше с удоволствие книга вечерта преди преглед на червата.
Не осъзнавах, че меметата и цитатите, иронизиращи майчинството, могат да бъдат пресечна точка за майките. Разказването на тези анекдоти със смях и въздишка е начин да си съчувстваме. Дори да се сближим, да намерим хумор в тази 24-часова работна смяна, която променя и доминира живота ни. В това има истина и стойност. И е забавно.
Преди да имам деца, когато дори не бях сигурна дали мога да зачена, не разбирах как родителите могат открито да се оплакват от тях.
Не искам да се увличам твърде много в иронията на майчинството. Нито това оплакване да ми стане по подразбиране. Искам да съм като тази жизнерадостна, позитивна майка от сватбата. Преди да се стремя да открадна малко време за себе си, исках да бъда като нея. Развълнувана и благодарна за привилегията да съм родител. И това е привилегия. И радост и чудо. Същевременно за мен е и изтощително, и трудно.
Вярно е, че колоноскопията беше като спа ден за мен. Бях щастлива, че няма да готвя тази вечер, както и да оправям децата за лягане. Също така е вярно, че обичам да съм с децата си, дори и по време на вечерната рутина.
Около масата всеки разказва за най-добрата част от деня си. Дори ми е някак мило да чуя и какво сладко са похапвали децата. Като историята на 4-годишното ми дете: „Най-хубавото от деня беше да ям торта на партито на Йоана“. И често казва, че другата му любима част е „точно сега, докато съм с цялото си семейство“.
И тогава сърцето ми експлодира.
Вярно е, че ми е писнало от четенето на книжки за лека нощ. Но също така е вярно, че се радвам всеки път, когато малкият ми син каже „Шшшт, лека нощ“ с пръстче на устата. Тогава се наслаждавам дори на дишането му и целувам къдриците му, докато той се взира в книжката.
Вярно е, че беше отвратително, когато един път, веднага след като си изсуших косата, той повърна отгоре ѝ. Но също така е вярно, че се чувствам разбрана, когато другите родители реагират с осъзнат ужас и забавление, когато разказвам тази история по партита.
Да! Дори и понякога да повръщат в косата ми. Позволено ни е да се смеем и да се оплакваме. Понякога ходенето до тоалетната сама ще ми бъде най-добрата част от деня. Но понякога и ще е, когато случайно чуя единият ми син да казва на другия „Ти си най-добрият ми приятел“. Или да имам време за четене само с дъщеря ми, рамо до рамо в нейното легло, след като другите заспят. Като родител може да имаш добри и лоши дни. И могат да са един след друг. Понякога дори и едновременно.
Миналото лято петимата се прибрахме във Флорида, след като гостувахме на семейството на сестра ми в Чикаго. Стигнахме до летището… и седяхме там четири часа. С три деца под 6-годишна възраст. Заради лошото време навън полетът беше с 45 минути по-дълъг от планираното. А това доведе до полет и престой на летищетото от общо седем часа и половина.
Преследвах 2-годишно дете нагоре-надолу по пътеката 87 пъти. Той заспа точно за пет минути, събуди се с писъци и се успокои едва когато започнах да пускам на повторение детско.
Изядохме огромно количество нездравословна храна.
Децата гледаха повече телевизия, отколкото е времето им за цяла седмица.
Прибрахме се след полунощ.
Но също така. Никой не изпусна нервите си (дори и аз!). Видях излитането на самолета през очите на децата, докато викаха колко са малки колите отдолу и крещяха всеки път, когато видеха малко бейзболно игрище или басейн. Плавахме над поле от пухкави купести облаци и дъщеря ми каза, че така изглеждат мечтите ѝ. В редицата пред мен съпругът ми и децата се преструваха, че са на влакче в увеселителен парк. Вдигаха ръце и се смееха. Седях и гледах, с радост.
Бях уморена. Гладна. Стресирана. Измъчвана от всеки час загубен сън за всяко дете. Но бях и някак доволна.
И така, как да опишем историята с една дума?
Кошмар? Триумф?
И двете.
