Откакто времето се затопли, пациентите, паднали от тротинетки, велосипеди и други подобни превозни средства, са се увеличили. Скочил е и делът на пострадалите деца, отчита д-р Стефан Овнарски от Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“. Той ни разказва и как цицината при едно безобидно на пръв поглед падане може да се окаже фрактура на черепа, което само усилва родителската ни тревожност на 10, но като не сме искали да се тревожим, да не сме търсили неврохирург за интервю. С него още разговаряме и защо паданията от електрически тротинетки носят след себе си толкова щети и как може да се реши проблемът с нерегламентираното и необезопасено каране.
Кои са най честите летни травми при децата?
Това са паданията. Детето не може да бъде контролирано – то си има своите игри. Нормално е да пада от дивани, от спални, от други мебели вкъщи. Но когато е по-хубаво времето, естествено, зачестяват травмите извън дома.
При 5–6-годишни деца са доста по-чести паданията от катерушки, пързалки и люлки. Докато при по-големите зачестяват паданията от електрически тротинетки и колела. Именно при тях е най-сериозният травматизъм.
Какви са последствията при падането от различните видове превозни средства или съответно от дърво или катерушка?
Последствията за децата зависят от тежестта на удара, от енергията на травмата. Естествено, когато е по-голяма енергията и когато ударът е по-силен, тогава са по-тежки и последствията. Не всяко падане с колелото или от катерушката е травматично. Но когато е с голяма енергия, естествено ударът е по-тежък. Това съответно води до по големи последствия. Дори едно мозъчно сътресение, което макар и да е най-лекият тип черепно-мозъчна травма и да е чисто функционално, то пак си черепно-мозъчна травма.
Когато вече е по-хубаво времето и спряха дъждовете, определено зачести травматизмът след падане от колела и тротинетки. В отделението и в момента имаме няколко деца, които са със сериозни травми.
Имате ли по-конкретна статистика за травмите от началото на годината например? Колко деца са минали за преглед при Вас след такива падания?
Може би единственото място в София, което преглежда неврохирургично травмите при деца, е „Пирогов“. През „Пирогов“ минава едва ли не целият поток от такива деца. Предходните месеци, когато беше по-лошо времето, средно през кабинета минаваха между 50 и 70 пациенти на денонощие, от които между 50 и 60% са деца. Тоест – около 30 до 40 деца на денонощие. В момента тази бройка се е увеличила почти двойно, като всички пациенти на спешния кабинет за денонощие са около 90, а децата са между 60 и 70%. Има нарастване с поне 20% при затопляне на времето.
А дали има връзка това увеличаване на броя пострадали деца с необезапасеното и нерегламентирано каране на електрическите тротинетки?
След 10-годишна възраст зачестява травматизмът след каране на електрическа тротинетка. Като всяко електрическо превозно средство тази тротинетка ускорява сравнително бързо. Самият механизъм на травмата е свързан с абсолютно отпуснатото тяло. Не е както при колелото – там все пак има някаква определена позиция на тялото [която го държи нащрек, б.а.]. Докато на тротинетката си изправен, държиш кормило, на което реално се подпираш, и падайки с голяма скорост и енергия, нямаш никакви защитни сили и реакции, които да предотвратят някакви по-сериозни травми.
В България явно нямаме нито културата, нито възпитанието да караме тротинетки и велосипеди с предпазни средства. Лекарите имаме и социална функция. Освен да прегледаме пациента, обясняваме на родителя, че това, което се е случило на детето му, е можело да се избегне, ако все пак е било с каска, с някакви предпазни средства, които да омекотят удара или да поемат тежестта му. Защото каската би помогнала за предотвратяването на немалко травми.
Много специалисти, включително и ваши колеги лекари, са на мнение, че е най-добре тротинетките да се ползват от хора, които имат книжка, и да са изцяло забранени за децата, включително и тийнейджъри. Вие подкрепяте ли подобна идея?
Има държави в Европа, в които официално са забранени тротинетките като превозно средство [Франция, а в Ирландия и Литва е забранено ползването под 16-годишна възраст, б.а.]. Мисля, че немалко пъти вече се споменава по медиите, дори от органите на МВР, че на практика за тротинетките няма никаква регулация за движение по пътищата. Абсолютно е задължително това превозно средство – защото то е превозно средство, а не играчка –, което вдига 100 км/ч, а това дори за градски условия е висока скорост, да се ползва само от хора, които знаят как да го управляват.
Връщаме се на травмите, на опасностите и на последствията след падане. Цицината кога може да е опасна? Въобще опасна ли е?
От цицина до цицина има голяма разлика и ако човек няма наблюденията и познанията да прецени, е по-добре да посети лекар. Не говоря за подкожно кръвонасядане, но например при малките деца, които са под едногодишна възраст, дори привидно за нас безопасно падане от 30–40 см може да има последствия.
На толкова малки деца черепите не са с дебелината и структурата като при възрастен пациент. И много по-лесно се получават фрактури. Дори има цицини, които са характерни за такива счупвания на черепа при толкова малки деца.
Много често родителят може изобщо да не е обърнал внимание на някакво падане отпреди три дена. Но пък за сметка на това му е направило впечатление, че има цицина, която за два-три дни рязко е нараснала. Ако детето е с дълга коса например, може да не се види дали има контузия на главата, дали има по-изразен подкожен хематом. Водят след това детето на лекар, защото е паднало и има цицина, а накрая се оказва, че то е с фрактура на черепа, която не е безопасна и безобидна.
Ако все пак родителят е бил свидетел на падането, сторило му се е силно, тежко, дори и да няма видимо никакви травми по главата на детето, по-добре е да се посети лечебно заведение, където то да бъде прегледано. По-лесно е да се направи преглед и да се установи, че няма нищо, вместо посещението на лекар да бъде забавено, което може да влоши нещата.
Още не сме свършили, скрол надолу
Споменахте по-рано мозъчното сътресение. Какво точно представлява то?
Това е функционално нарушение – дали пациентът е губил съзнание, дали има гадене, повръщане, световъртеж, дали го дразни светлината. Може да се припокрива и с по-тежки травми, но е чисто функционално нарушение.
При децата е индивидуално. На едни буквално на другия ден след мозъчно сътресение вече им няма нищо. Може би е въпрос на нервна система. Има други обаче, които се възстановяват по-бавно. Така или иначе е преходно нарушение, което не би трябвало след себе си да има каквито и да е последствия.
Нека да обобщим – кои са симптомите след падане, които трябва да са като червена лампа за родилите?
Гадене, повръщане, световъртеж, залитане. Необичайно сънено и отпуснато да е детето след травмата. Много родители казват: „Ама то след травмата стана нервно, само тича и не мога да го укротя.“ И аз им казвам: „Радвайте се, защото хората след сериозни травми не стават игриви, а сънени, отпуснати, поспаливи, трудно се будят.“ Тогава вече най-вероятно има някакъв проблем. Лекар трябва да се посети и ако в момента на удара съществуват съмнения за загуба на съзнание – детето не помни какво точно се е случило. Голям процент от децата след много тежки травми дори нямат загуба на съзнание. Невинаги загубата на съзнание може да бъде точен ориентир колко тежка е травмата.
Случва ли се пациент да дойде толкова късно при Вас, че вече да няма какво да се направи?
За жалост, да. Обикновено са пациенти от провинцията. Не навсякъде има неврохирургия, където своевременно да получат нужната помощ, съответно пациентите трябва да се транспортират. И не става толкова въпрос за забавено лечение или за пропуски, а е въпрос с транспорта на пациента примерно от Гоце Делчев или от някой друг по-отдалечен район. За щастие, тези случаи са много редки, особено в детската възраст. И сега с наличието на медицинските хеликоптери някои процеси се ускориха. Все пак е различно, когато детето е паднало в София и след половин час вече има лекар, който да го прегледа.
Текстът е създаден с подкрепата на ЗК ЛЕВ ИНС.
Каране на електрически тротинетки без каска, на велосипеди без светлоотразителна жилетка… Несъобразяване с останалите участници в движението. Неяснота на кого къде му е мястото, след като не навсякъде има велоалеи, а за електрическите тротинетки дълго време се спореше дали трябва да бъдат карани там, където и велосипедите, или на пътното платно. Всички тези факти, на които сме свидетели в последните години, създадоха традиционен, почти всекидневен поток от новини за пострадали и загинали при пътни инциденти деца и възрастни. Има ли как да не е така – потърсихме отговорите от лекари и застраховател, защото те имат доста ясен поглед върху цялата картинка.
През последните 4–5 години нараства делът на така наречения от д-р Цветомир Колев (ортопед, травматолог и общопрактикуващ лекар) „модерен травматизъм“. Това са травми, причинени от електрически тротинетки, ховърбордове и други съвременни средства за придвижване в градска среда. Най-сериозни са последиците при падане от колело и тротинетка, докато скейтбордът и летните кънки дават по-рядко сериозен травматизъм, обяснява д-р Димитър Нешев, неврохирург в УМБАЛ Канев – Русе. Валентин Илиев, изпълнителен директор на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, казва, че броят на ранените деца при пътнотранспортни произшествия намалява, но в същото време броят на загиналите деца се увеличава. Той определя тенденцията за участието на деца в пътнотранспортни произшествия като „по-скоро тревожна“. Изводът Илиев прави на базата на дългогодишното партньорство на застрахователната компания в Националния дарителски фонд в подкрепа на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия.
За месец в работата си като травматолог д-р Колев се сблъсква с поне 3–4 случая на сериозно пострадали от електрически тротинетки и велосипеди, като през по-топлите месеци от годината те зачестяват. Понякога родителите водят децата при него заради усложнения или ако оплакванията не отшумяват въпреки проведеното лечение. Възможно е да се получат болки в контузени меки тъкани, трудно зарастващи или разместени фрактури.
Според неврохирурга д-р Нешев причина за инцидентите е високата скорост, с която се управляват двуколесните превозни средства. В съчетание с липсата на защитни средства – най-вече каска – рисковете стават много големи, категоричен е той. При падане с до към 20 км/ч травмите са значително по-леки. Всяко повишаване на скоростта рязко увеличава риска от сериозни наранявания и късни последици. Д-р Нешев сравнява травмите с падане от електрическа тротинетка с височинна травма, и по-точно с падане от 2–3 етаж.
Черепно-мозъчната травма, която може да получи дете, а и възрастен, при падане със скорост около и над 30 км/час, може да бъде фатална или да доведе до много тежки последици, коментира д-р Колев.
Проф. Николай Габровски, началник на неврохирургията в „Пирогов“, подчертава, че черепно-мозъчните наранявания от инциденти с тротинетки в много случаи са по-тежки, отколкото при автомобилни катастрофи. Цитиран от „24 часа“, той призовава да се ограничи нощното каране на електрически тротинетки и да се въведе контрол върху скоростта, като тя следва да е ограничена в пешеходните зони.
Според проф. Габровски най-страшното е, че на тези превозни средства се гледа като на игра. Данните сочат обаче плашеща равносметка: за миналата година близо 200 души са пострадали при инциденти с електрически тротинетки. Петима души са загинали. Между 30 и 50% от нараняванията на главата са заради висока скорост, по тъмно, без каска или след употреба на алкохол.
Валентин Илиев от ЛЕВ ИНС също потвърждава, че все по-често се наблюдава управление на електрически тротинетки и велосипеди без необходимите предпазни средства, а също и на места, които не са подходящи за това. „Много деца развиват високи скорости по натоварени улици, което увеличава риска от тежки инциденти“, добавя той.
Най-често такива пострадали имат счупвания на кости по главата – лицев и краниален череп, както и счупвания на шийни прешлени. Възможни са и вътречерепни кръвоизливи, които да наложат оперативно лечение, казва д-р Нешев. Д-р Колев уточнява, че при инциденти с колело, скейтборд и електрически тротинетки най-сериозните травми са свързани със счупвания на костите на предмишницата, на подбедриците и бедрата.
В дългосрочен план, ако травмата засяга само меките тъкани по тялото, последици няма. При счупвания на кости и/или кръвоизливи обаче нещата стават много по-сложни. При част от фактурите се стига до оперативно лечение заради увреждания на вътрешни органи със скрито кървене, казва д-р Колев. Има рискове за живота, за трайни увреди и инвалидизация според естеството на травмата, предупреждават специалистите.
Заради особеностите на анатомията на детските кости има характерен за детската възраст травматизъм. Една от най-често срещаните фрактури е свързана със счупванията на лъчевата и лакътната кост, които са костите на предмишницата, казва д-р Цветомир Колев. По думите му, тази фрактура е доста разпространена заради начина на падане – инстинктът на детето е да се предпази и да падне с изпънати напред ръце.
При детските кости, които се развиват и растат, имат т. нар. растежни зони, които са и по-слабо звено в структурата на костта, и те най-често биват увреждани. Някои от фрактурите в детска възраст могат да имат последици и усложнения за години напред – например изоставане или избързване в растежа на дадена кост след преживяна фрактура, което променя симетрията на крайниците.
В своята практика ортопедът се сблъсква най-често с фрактури, причинени при пътни инциденти, при деца между 10 и 16-годишна възраст. „Тогава започват да се чувстват по-уверени и самостоятелни и това е една от основните причини, която води и до по-сериозни инциденти и увреди. Стремежът да се покажат като по-смели или, както те се изразяват, „по-готини“ сред връстниците си, води до сериозно пренебрегване и подценяване на опасностите“, казва д-р Колев.
Най-често децата попадат в пътни произшествия, докато пътуват в автомобилите на родителите и близките си, е изводът на изпълнителния директор на застрахователната компания. По-тежки наранявания обикновено се случват поради липса на предпазни колани или неправилното им поставяне, както и при подценяването на нуждата от детски столчета за по-малките деца. От гледна точка на самото шофиране сериозен проблем е движението с несъобразена скорост и отнемането на предимство, особено в градска среда, около училищни зони и паркове, където концентрацията на автомобили, в които се возят деца, е доста сериозна, казва още Валентин Илиев.
Освен рисковете, свързани с автомобилния транспорт и използването на електрически тротинетки, друга сериозна опасност за децата са инцидентите на пешеходните пътеки, добавя застрахователят. Въпреки че тези зони би трябвало да бъдат най-сигурните места за пресичане, статистиката показва, че значителен брой деца претърпяват инциденти именно там. Основните фактори, които водят до такива случаи, включват несъобразената скорост на шофиране и невниманието на водачите.
Валентин Илиев напомня и че от значение е и поведението на самите деца, защото понякога то води до опасни ситуации. Неочакваното излизане на пътното платно без оглеждане, използването на телефони или слушалки, които намаляват концентрацията, както и липсата на възпитани навици за безопасно пресичане, допринасят за увеличаването на инцидентите.
„Обучението и информираността също са ключови. Децата трябва да бъдат запознати с основните правила за безопасно пресичане още от най-ранна възраст, а родителите и учителите могат да играят важна роля в изграждането на отговорно поведение на пътя“, категоричен е Илиев.
Застрахователят дава пример с други държави, в които е въведена забрана за използването на тротинетки изобщо или има категоричен възрастов контрол, който не позволява деца да ги управляват. За да се ограничи рискът, са необходими законови промени, които да въведат по-строги правила за използването на тези превозни средства, добавя той.
Според него е нужно да се обсъди ограничаване на максималната допустима скорост за тротинетките, както и повишаване на възрастовата граница за тяхното управление.
„В момента не е достатъчно едно дете да бъде на 16 години, за да може да управлява тротинетка със скорост от над 50 км/ч по централни улици, където опасността от инциденти е значителна. Трябва да се работи и за изграждане на повече велоалеи, които да позволят безопасно придвижване“, предлага изпълнителният директор на ЛЕВ ИНС.
Заради всичко, което е видял като последствия и травми, неврохирургът д-р Димитър Нешев апелира децата въобще да не могат да ползват електрически тротинетки. Той е категоричен, че е нужен контрол – свидетелство за управление, както е нужно при възрастните при каране на мотор. Всеки, който управлява електрическа тротинетка, трябва да е минал курс за управление и да може да носи отговорност за поведението си на пътя, категоричен е д-р Нешев.
Ролята на родителите също е от ключово значение, защото те трябва да следят дали превозните средства, които купуват на децата си, са подходящи за тяхната възраст, дали имат необходимите знания за правилата за движение по пътищата и дали използват каски и други предпазни средства, уточнява Валентин Илиев. Точно с тази цел компанията, която той оглавява, организира обучение за пътна безопасност. Екипът на ЛЕВ ИНС е приел като своя мисия обръщането на обществения фокус към темата за отговорното поведение на пътя на всички участници в движението – и възрастни, и деца.
Травматологът д-р Колев също отбелязва ролята на родителите. От една страна като отговорни да осигурят на децата каски, налакътници, наколенки, светлоотразителни жилетки, а от друга – като възрастни, които да информират за възможните рискове и опасности при едно безотговорно и невнимателно управление.
В същото време, отбелязва ортопедът, достъпът до електрическите тротинетки под наем е много лесен и не се контролира по никакъв начин.
„В последните месеци в София забелязвам, че наличието на тротинетки под наем е по-често от наличието на кошчета за отпадъци. За един тийнейджър е геройство да се промъква с електрическата тротинетка между автомобилите на светофара или пък да изпреварва автомобил на пътното платно от дясната страна, без да подаде какъвто и да е сигнал. Наличието на каска е един от най-важните фактори, които могат да спасят живота на детето при евентуален пътен инцидент“, казва още той.
Почти всеки ден четем за подобни инциденти, като един от последните е от началото на юни, когато 22-годишен мъж почина на място на столичния булевард „Тодор Каблешков“. Според полицията младият мъж се е ударил в стълб на тротоара, по който е управлявал електрическата тротинетка. Самото превозно средство е изхвърчало на 10 метра. Когато се разбра за инцидента, много хора, живеещи в района, споделиха в социалните мрежи, че специално по тази отсечка на булеварда често се събират млади хора, които се състезават с тротинетки и скутери.
Валентин Илиев определя превенцията като основа при застраховането. Преди близо 20 години ЛЕВ ИНС обръща внимание на актуалната тема чрез социалната си кампания „Пази детето на пътя“.
„В продължение на много години провеждахме обучения за пътна безопасност на деца в цялата страна, обновихме пешеходните пътеки и поставихме светещи пътни знаци около стотици училища в България. През есента планираме нова дейност, насочена към младежите между 12 и 18 години, които стават все по-активни участници в движението със своите средства“, казва изпълнителният директор.
Застраховането не е само финансов инструмент, но и активен начин за изграждането на по-сигурна и защитена среда във всяка сфера на живота ни.
През последните години в България се предприемат инициативи и мерки относно намаляването на броя пътни инциденти в страната и информацията в публичното пространство не е малко, казва Валентин Илиев. Но според него е важно да продължим да обръщаме внимание на младото поколение какво значи безопасно поведение на пътя, включително и чрез личния си пример.
„Разбира се, винаги ще има водачи, чието самосъзнание няма да бъде повлияно и те ще продължават да нарушават правилата и да застрашават всички нас на пътя. За тях ефективна мярка би била по-стриктно прилагане на закона и по-големи санкции при нарушения, особено при рецидив. Това би довело до по-често спазване на ограниченията по улиците в населените места, до намаляване на инцидентите заради отнето предимство, до намаляване на жертвите и ранените в катастрофи“, категоричен е изпълнителният директор на ЛЕВ ИНС.
В кампанията „Аз дарих, а ти?“ в сътрудничество с БЧК застрахователната компания предлага на клиентите си при сключване на КАСКО да подпомогнат Националния дарителски фонд в подкрепа на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия, чрез дарение от 1 лев. Досега фондът е подкрепил 1220 деца с общо 842 707 лв. за лечение. През 2024 г. 96 деца са получили финансова помощ за своето възстановяване. През юни 2025 г. предстои да бъдат подкрепени деца, пострадали в периода ноември 2024 – април 2025 г.
„Даренията за пострадали деца при пътнотранспортни произшествия не са причина за хвалба, а израз на дълбока съпричастност към съдбата на тези семейства и на тревогата, която споделяме за общото състояние на пътната безопасност. Основната цел на тези дарения не е просто да предоставят средства за лечение и възстановяване, а да бъдат част от едно по-голямо усилие за промяна. Фондовете помагат и в информационни кампании, обучения в училищата и много други активности. Даренията са знак за съпричастност, но най-голямата помощ, която можем да дадем на децата, е да се погрижим за тяхната безопасност, преди да се стигне до трагедия. Това е кауза на нашата компания“, обобщи Валентин Илиев.
Текстът е създаден с подкрепата на ЗК ЛЕВ ИНС.
Всички искаме да изглеждаме красиви, да не трупаме килограми, да ядем здравословно, да се отречем от консуматорството... Но понякога пътят, постлан с добри намерения, води встрани от тях към капана на хранителните разстройства.
Вече осма година 2 юни се отбелязва като Световен ден за борба с хранителните разстройства. Затова в Майко Мила решихме да обсъдим проблема с психотерапевтката Детелина Стаменова. Тя е редакторка на няколко книги, сред които и „Войната с храната“, посветена именно на хранителните разстройства.
С Детелина говирим за поведението на децата ни, как да ги подкрепим, ако усетим, че нещо не е наред, и най-важното – защо да не подценяваме проблема.
Какво точно е хранителното разстройство и кои са признаците, че някой около нас страда от такова?
Досега много малко хора, с които съм се срещала, не са знаели, че са с нарушение в храненето. Някои са подозирали или им е казвано, но самите те също са осъзнавали, че нещо при тях е различно от другите. Понякога свалянето на тегло е било цел за тях, преди да се окаже, че е прeминат Рубикон.
Подобна е ситуацията и при качване на тегло. Човек изведнъж усеща, че не може да спре. Има състояния, които отключват емоционално хранене. Това също е тема, която ми е близка, но между емоционалното хранене и хранителните разстройства, свързани с преяждане, може да има и разлики.
Самите хранителни разстройства са сериозни, но лечими психични заболявания, които могат да засегнат хора от всяка възраст, пол, раса, етническа принадлежност и социално-икономическа група.
Дали ще се проявят зависи от различни причини. Mоже да има биологичен или генетичен фактор. Може семейно базирана травма или други травми, натрупани във времето, да провокират развитието на едно хранително разстройство.
Казахте, че хранителните разстройства могат да засегнат хора от всякаква възраст, но това не е ли проблем, който е силно разпространен сред тийнейджърите. Според специалисти е на второ място по честота след депресията. Има ли възрастова група, която е най-податлива на хранителни разстройства?
Много от хранителните разстройства започват по време на юношеството, това е т.нар. „ранен старт“ (около 10 – 13 години при момичетата), за който се приема, че има и предразположение на генетично ниво.
В България има и един втори пик при момичетата – около абитурентските балове, когато „заради роклята“ се гонят често нереалистични килограми на кантара и това, съчетано с целия стрес, води до поредица от проблеми.
При момчетата също виждаме, че проблемите започват в тийнейджърството, но по-късно. И нека родителите на момчета не мислят, че те са имунизирани от нарушения в храненето. Анорексичното поведение при младите мъже също може да съществува. Както и булимията, и свърконцентрацията върху външния вид, и качването на мускулна маса чрез специфично хранене, която също може да бъде причислена към хранителните разстройства.
При малки деца също може да бъдат наблюдавани различни специфики, които понякога са хранителни нарушения, понякога – не. Едно от тях е силно ограниченото рестриктивно хранене, което невинаги е „капризност“. Затова следва да бъде проследено от колеги, специализирани в това.
Възрастните, а това са всички над 20, също може да живеят с една или друга форма на хранителни нарушения. Тук включвам всички познати: ограничаване до определени типове храна; преяждания – емоционални или чисто като поведение; очистване на организма по определени начини – било през повръщане или лаксативи.
Не е необичайно симптомите на хранително разстройство да се променят с течение на времето. Около половината от хората, първоначално диагностицирани с рестриктивна анорексия, по-късно развиват булимични симптоми.
Някой, който преяжда, може да премине към ограничаване на приема си по-късно. Също така, човек може да се възстанови от едно нарушение на храненето, но повторно да се появи друго разстройство. Затова и хората, на които им е „минало“ като тийнеджъри, е възможно при житейска криза да развият едни или други симптоми.
За какво поведение трябва да следят родителите, за да усетят, че детето им страда от хранително разстройство?
Рязка загуба или качване на тегло. Драстична промяна на навиците или стила на хранене – рязко преминаване към веган/вегетарианско хранене или ограничаване на храни, които преди това са харесвали. Уникални познания за калориите на всяка семка. Свръхзанимания със спорт – например часове в стаята им за лицеви опори или коремни преси. Липса на растеж.
Реплики като „Не съм гладен“ вечер, както и споделяне на проблеми с корема.
Хиперактивност и тревожност също може да насочат родителското внимание и към храненето. Тази тревожност може да изглежда като непрекъснато движение из вкъщи и рядко сядане. Понякога е за да изгарят калории, без вие да усещате това).
Твърде много интерес към кулинарни предавания и рецепти при свръхслабите, както и това да виждате, че изчезва храна от шкафовете и хладилника. Хранене на малки, почти миниатюрни, парченца.
Още не сме свършили, скрол надолу
Честото теглене и разваляне на настроението, ако кантарът не показва, каквото искат. Фиксация към определен размер дрехи. Загуба на цикъл при момичетата. Понякога следи от повръщане в банята може да са знаци за преднамерено прочистване, но някои тийнове успяват много добре да се скрият.
Знаците са много, затова нека кажем така: ако усетите нещо необичайно, може да не реагирате веднага, но започнете да наблюдавате и при следващи знаци се информирайте какво може да направите. Скоро ще направя уебинар за родители (следете страницата на Детелина, бел. ред.), който може да им е от полза.
Често родителите, да не говорим за бабите, подканват децата да си изяждат всичко, дори те да не искат. Може ли това да е основа за хранително разстройство на по-късен етап в развитието на детето?
Образът на бабата, която кара детето да яде, вече бавно отива в историята. Идва ново поколение баби, които все по-често гледат критично на децата и дори ги ограничават, понякога с право, в храненето.
Дали не е парадоксално, че някои свръхпреработени храни използват обаче техния образ, за да се рекламират? Бабите са отговорни за поколения, прекаляващи с банички и тесто, като и с т.нар. удобна храна (comfort food).
Искам тук да обърна внимание на нещо, което е част от нашата епоха. Живеем в период, в който свръхпреработените храни, от една страна, и застоелият начин на живот, от друга, дават възможност хората да стигнат до ненужно високи килограми, което променя телата, но и психиката им. Защото връзката между метаболитното и психичното здраве е голяма.
Детското затлъстяване расте, а това неминуемо води до проблеми. Затова и обученията на деца как да се хранят и как да избират храната си са важни.
Но първите, които следва да се образоват, са родителите. Когато от най-ранната възраст на децата вкъщи присъстват зеленчуци, възможно най-малко пакетирани храни и газирани и подсладени напитки, реално помагате в този свят, под диктатурата на изкуствените съставки, детето ви все пак да израсне с нормално тегло. А това в дългосрочен план е една от най-добрите ви инвестиции.
До какви проблеми водят хранителните разстройства?
При недостатъчно лечение хранителните разстройства могат да бъдат смъртоносни. Сърдечната недостатъчност и самоубийствата са две от най-честите причини за смърт при хора с хранителни разстройства. Въпреки това повечето хора с такова психично страдание в крайна сметка се възстановяват.
При дългогодишни изследвания (над 20 години) на група от лица, първоначално диагностицирани с анорексия или булимия, се установява, че две трети в крайна сметка са напълно възстановени. Възстановяването може да отнеме много време и много усилена работа, но е възможно.
Как се лекуват хранителните разстройства?
Трудно и нерядко дълго. Но забелязвам, че ако преди десетина години специалистите бяха малко, вече има все повече. Надявам се, че това ще даде по-голям шанс на хората с проблеми да намерят своя терапевт.
Когато нарушенията в храненето са много остро протичащи – например твърде ниски килограми или поведение, което може да застрашава здравето – е необходимо да се включат няколко специалисти. Психотерапевт, понякога психиатър, ендокринолог, а понякога и други, всеки от които има своето значение за лечението.
Обръщам внимание на хората, които ще прочетат това интервю, да се запознават с професионалната квалификация на професионалиста, когото избират. И когато се говори специално за нарушения в храненето, е добре да търсят психотерапевт, не само психолог. Психотерапевтичното обучение предполага допълнително и по-задълбочено познание.
Каква подкрепа трябва да получат хората, страдащи от хранителни разстройства, от своите близки?
Безрезервна на първо място. И на второ, но със съвсем малка разлика на фотофиниша – готовност да се взрат в себе си. Когато родителите или близките са склонни да се променят, да видят своите неумели или неподходящи решения, когато не махват с ръка на проблемите и не ги омаловажават, когато чуят действително какво се случва, тогава можем да имаме добро терапевтично сътрудничество между всички участници в най-близкия кръг около пациента. За съжаление, специализирана клиника по хранителни нарушения, която обединява всички специалисти, сигурно няма да имаме в рамките на близките години.
Миналата година бях терапевт по случай, в който родител напълно отричаше съществуващия проблем и отказваше да подкрепи посещаването на терапия. Нарушенията в храненето бяха окачествявани като „детски глупости“ и се смяташе, че „ще минат“. Беше напълно невъзможно да се проведе качествен разговор с родителя за неговите страхове, поведения и всичко, което беше довело подобно развитие на събитията.
Надявам се, че някой ден ще мога да продължа случая – когато детето си стъпи на краката и може да решава за себе си.
Не отлагайте действието. Родителите понякога искат да изчакат да отмине от само себе си. Но ранната намеса води до по-бързи резултати. Колкото повече човек с хранително разстройство свиква да живее с това поведение, толкова по-трудно се стига до първопричината за него. А тя може да е психична травма, за която да не си давате сметка (а може като родители и да не сте разбрали) и която е важна за детето ви.
Възстановяването от хранително разстройство – за разлика от оздравяването от детските болести, които сте срещали като родители – няма предварително ясна времева линия. Пълното възстановяване изисква време и вашето дете вече е толкова голямо, че може да ви откаже да се намесвате, да му давате тон в живота или дори да ходи на консултации при лекари и психотерапевт.
Понякога до по-младите ми пациенти на възраст около 20 – 30 години стоят техните партньори, които ги насърчават да дойдат на терапия, и тяхната любов и привързаност са онова, което подпомага излизането от блатото на хранителното нарушение.
Но говорейки за партньори, искам да обърна внимание и на нещо, което в последно време също се забелязва – партньори, особено мъже, които „угояват“ жените до себе си.
В другата крайност са онези мъже и жени, които имат крайно мнение за външния вид и откровено злоупотребяват с „властта си“. Те си позволяват да мерят килограмите (и грамовете) на партньорите и децата си, изискват от тях да изглеждат по определен, обикновено свръхслаб, начин. Това е вид перфидно насилие, за което вероятно си струва да обърнем внимание следващия път.
"Точно когато всичките ми детски мечти сякаш се бяха сбъднали, почти загубих разсъдъка си". Така започва есето на Емилия Кларк “Битката за живота ми” за списание New Yorker.
В него актрисата, която познаваме най-вече с ролята ѝ на Денерис Таргариен в “Игра на тронове“, споделя, че осем години е пазела в тайна своето здравословно състояние. И за пръв път признава, че откакто се снима в култовата поредица на HBO, е претърпяла две животозастрашаващи аневризми и две операции на мозъка.
Мозъчната аневризма e балонообразно разширение на мозъчен кръвоносен съд, чието спукване може да доведе до фатален изход. Признанията на Кларк за заболяването излизат три седмици преди последния осми сезон на сериала, който започва на 15 април.
Актрисата претърпява първата си аневризма на мозъка и животоспасяваща операция малко след приключването на снимките на първия сезон на "Игра на тронове" - през 2011 г. Тогава тя е на 24 години. Втората аневризма е след третия сезон през 2013 г.
След първата операция получава афазия - състояние след мозъчна травма, при което възникват речеви проблеми. "Гледайки към бъдещето, не виждах смисъл да живея", казва по този повод тя. "Аз съм актриса - трябва да знам репликите си наизуст. А дори не помнех името си", добавя Кларк и разказва как след операцията една сестра я попитала как се казва. Но вместо да каже името си, актрисата започва да говори „глупости“, изпадайки в паника.
Преди снимките на втория сезон от поредицата Кларк често се чувства замаяна и отпаднала. "Стоейки в един хотел в Лондон по време на дълги пресконференции, си мислех, че не мога да продължа да мисля или да дишам, още по-малко да се опитвам да бъда приветлива. Между интервютата приемах морфин.", спомня си Кларк. А още след първия снимачен ден на Сезон 2 в Дубровник се срива от изтощение. "Не губех ритъм на снимачната площадка, но ми костваше страшна борба. Сезон 2 беше най-лошият ми. Не знаех какво прави Денерис. Ако трябва да бъда честна, всеки ден, всяка минута си мислех, че ще умра."
През 2013 г. претърпява по-сложна операция с отваряне на черепа и прекарва един месец в болница. Тогава се опитва да преодолее паническите атаки и отчаянието си. "Научена съм никога да не казвам „Не е честно“; да помня, че винаги има някой, който е по-зле от теб. Но, преминавайки през това за втори път, загубих всякаква надежда."
"Оцелях", пише в края на есето си актрисата и споделя, че е в напълно добро здраве сега. Извън професията си, тя се е отдала на своето благотворително начинание "SameYou", чиято цел е да подпомага хора, преживели мозъчна травма и инсулт.
"Толкова съм щастлива да видя края на „Троновете“ и началото на това, което следва след тази приказка", завършва тя.
Емилия Кларк не за първи път прави разтърсващи признания. През 2017 г. тя каза в интервю за списание Rolling Stone, че много често е единствената жена на снимачната площадка и по правило нейните реплики са по-малко от тези на мъжете.
"Може да звучи наивно, но на мен ми се струва, че сякаш се сблъскваме с расизма от миналото, но под друга форма!", каза Кларк. И заяви, че днес все още е важно образите на силни жени, като този на героинята ѝ Денерис Таргариен, да бъдат пресъздавани на екрана.
Още:
