Публикуваме текст на нашата читателка Ралица Арнаудова, който, както самата тя казва, е „разказ за онези деца, които ни изправят косите с ината си, но все пак са твърде сладки, за да устоим на тъжните им големи очи.“ Имате ли си и вие поне по едно такова у дома?
София имаше коронен номер – на всяка разходка след дъждовен ден сядаше в най-тучната кал и се мажеше гордо с нея, докато не заприлича на член на африканското племе химба. Ако майка ѝ навреме не овладееше ситуацията, малката се превръщаше в бомба със закъснител.
Обръщаше се по корем и използваше краката си като катапулт, за да разпръсне навсякъде кални звезди. Не стигаше само тя да е дегизирана, искаше хората наоколо да навлязат също в спектакъла, без значение дали са притеснената ѝ майка, или някой злощастен случаен минувач. Лицето ѝ грейваше доволно от резултата, на който дори и Джаксън Полък би завидял.
Малката беше на прага на третата си годишнина. Майка ѝ се притесняваше, че за разлика от своите връстници, тя отказва да прави каквито и да е опити да говори. Отглеждаше я по Монтесори още от бебе, по съвет на майките в обкръжението. Естествен подход, играчки, развиващи фината моторика, четене на книжки, ограничаване на екрана... Освен този на телевизора. Майка ѝ беше чула някъде, и правеше отчаян последен опит, да пуска на Софи документални предавания. Спокойният и равен глас влияел позитивно на мозъчните честоти, а освен това се научавал и някой друг факт. Така беше отсъдено в полза на телевизора: но, естествено, без допускане на каквито и да е рекламни блокове.
Мама контролираше стриктно, като сама включваше и изключваше телевизора в подходящите моменти с точността на японски ватман на влака стрела. Въпреки това не се забелязваше никакъв прогрес, или поне малко желание малката да навлезе в света на думите.
Софи беше главната виновница за поне няколко побелели кичура върху мамината глава. Тя беше изследовател на света – газеше храбро през локвите, пръскаше себе си и другите с кал, един път взе един охлюв и го облиза. Освен това, беше и виден колекционер на камъчета, пръчици и листа.
Обичаше да създава имърсив музика в наличната среда:
Стените бяха белите платна на въображението ѝ и скоро целият апартамент започна да плаче за пребоядисване. Вероятно ако имаше мерака да говори, щеше да се обърне към изстрадалата си майчица с нещо от сорта на:
„Споко, мами, само период е.“
Всъщност Софи много внимателно попиваше съдържанието, което документалките ѝ поднасяха. Естествено гледаше предимно картинките, защото човекът, който говореше, използваше завъртяни и сложни думи. В едно от филмчетата Софи видя диви прасета и понеже още беше твърде малка, за да различи собствения си вид, реши, че тя е една от тях... И започна да се държи по същия начин.
От опит вече знаеше, че винаги след дъжд кварталната градинка се превръща в Рая на всяка свиня. Софи внимателно запамети какво точно правят прасетата: лягат в калта и се търкалят в нея, а ако някоя част от тялото им остане непокрита, започват да рият със задните си крака, размятвайки я навсякъде. Беше чувала и удовлетвореното им грухтене по телевизията, но не смееше да изгрухти, защото този звук ѝ се струваше труден за възпроизвеждане. Затова и мълчеше – по-добре тишина, отколкото да предаде четирикраките си братя и сестри с някаква жалка имитация.
Майка ѝ нямаше никаква представа за идеалите на Софи. Тя смяташе малката за неразгадаема мистерия. През ум не ѝ беше минавало, че документалките, които трябваше да бъдат гориво за речта, всъщност са неговия стопер. Единствено бе забелязала афинитета на Софи към дъжда – след който следваше и маминия кошмар.
Излизането беше неизбежно. Софи забелязваше върху прозореца първата паднала капка и личицето ѝ се озаряваше. Побутваше майка си с гумените ботушки и ако тя имаше дързостта да игнорира този намек, наставаше бунт: отваряне и затваряне на шкаф, тропане с крака по пода и най-тежкото изпитание – големите тъжни очи на Софи, в чийто крайчец сълзите си бяха направили невидима пързалка. Малката плачеше, сякаш навътре в себе си и липсата на какъвто и да е звук, правеше тъгата ѝ да изглежда непоносима за крехкото създание. Мама се пречупваше винаги на този плач, да стои безучастна беше като да не разчупи малко хляб на бездомното улично пале.
Още не сме свършили, скрол надолу
затваряше плътно завесите, пускаше музика... Но това имаше обратен ефект. Софи следеше метеорологичните условия повече от опитен планинар. Освен това ѝ стана ясно, че има нещо скрито зад затворените завеси и те се превърнаха в най-ясен знак за развалянето на времето. Мръщеше се на нагло сияещото слънце и приветстваше всеки по-тъмен облак: вече знаеше, че те са тези, които правят дъжда.
Единственото нещо, което объркваше Софи, беше, че с мама не ходят на четири крака и нямат такъв смешен нос като на прасетата. Това понякога я разколебаваше и я хвърляше в дълбок размисъл за нейната идентичност. Взираше се в образа си в огледалото и се чудеше защо изглежда като неправилно прасе.
За радост или съжаление, работата, която мама беше свършила дотук с нейното развитие, беше приключена. В дъждовните утрини майка ѝ я оставяше с онова напрегнато спокойствие, познато на сапьор, и се надяваше да не прави проблеми. Интересното бе, че нито веднъж не ѝ се обадиха разтревожени жените от яслата. Даже напротив, хвалеха Софи, че е изключително наблюдателна – всеки път с прецизна точност знаеше кога ще завали, дори и времето да изглеждаше безупречно добре.
Кажете името „Пепа Пиг“ в стая, пълна с деца под 6-годишна възраст, и слушайте отзвука. Най-вероятно ще чуете пронизителни писъци, радостни възгласи, натрапчиво грухтене и всеобщ възторг. Да, грозноватото розово прасе влияе така на децата ни. А родителите най-често въздъхват уморено и вдигат рамене.
Това е парадоксът – Пепа е обожавана от децата и мразена от доста родители. Но това разделение между поколенията не е попречило на филмчето за прасенцето да се превърне в мултимилиарден глобален феномен, който променя историята на анимациите за деца.
В края на май тази година Пепа Пиг отбеляза 20-ия си рожден ден. Всичко започва през 2004-та, а две десетилетия по-късно Пепа е неизменна част от детската култура.
В момента е на второ място по стриймване след „Спондж Боб Квадратни гащи“. Не е изненадващо, че компанията Hasbro закупи правата на сериала за 3,3 млрд. паунда.
Създадена от приятелите Невил Астли, Марк Бейкър и Фил Дейвис, които се запознават, докато учат анимация в университета през 80-те, поредицата проследява живота на антропоморфното 4-годишно прасенце Пепа и нейното семейство и приятели. Пепа живее щастливо на хълма заедно с мама Праска, татко Прасчо и малкото си братче Джордж.
Формулата за успех на „Пепа Пиг“ може да е проста, но е превърнала създателите си в мултимилионери. Те обясняват успеха на продукта си със следните три фактора. Първо – фокусът е върху семейството, а семейството е сред малкото концепции, които са напълно познати и разбираеми за малките деца. Второ – главният герой е от женски пол, което е голяма рядкост за детските филмчета от началото на 2000-те.
Но родителите им не смятат точно така. Сладурският детски ситком предизвиква някои доста остри реакции от изнервените възрастни. Кратките епизоди се поглъщат един след друг от децата като желирани бонбонки. Веселата начална мелодийка ехти нонстоп, а пискливият глас на Пепа, шефското ѝ поведение и сърдитите ѝ тръшкания, започват да дразнят доста.
По време на COVID пандемията и изолацията се появи т.нар. „Пепа Пиг ефект“. Тогава родители от САЩ се оплакваха, че децата им са гледали толкова много от детското филмче, че са започнали да говорят с британски акцент и диалект.
Но Пепа не е само сериал. Тя е буквално навсякъде. Тематични паркове, компютърни игри, книги, играчки, дрехи, спално бельо, макарони и сокчета. Розовото прасе дебне буквално отвсякъде.
Още не сме свършили, скрол надолу
Но не само парите и досадното квичене са проблем за родителите. Много от тях не харесват Пепа, защото смятат, че миловидното прасенце всъщност има доста проблематично поведение и насърчава децата им към непослушание и бели. Журналист от Telegraph нарече Пепа „непоносима и нахална“, а репортер от The Wall Street Journal написа цяла статия по темата за лошото влияние на персонажа върху децата. Там се казва, че Пепа е „невъзпитана“ и „груба“ и дава лош пример на малките деца.
Анимацията е обвинена и за това, че в някои епизоди Пепа и приятелите ѝ не са с колани, докато се возят в автомобил, както ѝ че не носят каски, докато карат колело. По-късно тези епизоди са свалени и анимирани отново, за да се поправят грешките.
Сериалът „Пепа Пиг“ е обвиняван и за прокарване на дълбоки стереотипи в началото на излъчването си, защото татко Праско е работил, докато мама Праска е стояла вкъщи и се е грижела за децата. В по-новите епизоди това вече не е така и ясно се показва, че майката също има работа извън дома. Разделение предизвиква и малката полярна мечка Пени и нейните две майки в еднополова връзка. Италианското правителство дори забрани излъчването на тези епизоди.
Симпатичната Пепа е обвинена, че тормози и засрамва баща си с подигравки към „дебелото му коремче“. Татко Праско често е определян като мързелив и непохватен, а Пепа се обръща към него с „Глупав татко!“.
„Пепа Пиг“ си има своите странности, но не може да се отрече, че промени света на детските анимации със своя семпъл и цветен маниер. Официалният профил на прасенцето в YouTube има 35 млн. последователи и над 26 млрд. гледания.
А сериалът е подновен поне до 2027 г.! Родители, съжаляваме, но тази суперзвезда няма да залезе скоро. Купувайте тапи за уши!
Представяме на вашето внимание текст от зоо-битов характер, който дойде на електронната ни поща подписан с мистериозното "Една изстрадала гражданка". Оказа се, че тая жена бая е насъбрала на прасетата и в частност на едно много нашумяло напоследък прасешко семейство.
А ние междувременно поздравяваме всички с ей това парче и по-конкретно с неумиращото "You and me, baby, ain't nothing but mammals, so let's do it like they do on the Discovery Channel!" – защо точно с него става ясно от текста.
Горещ морски следобед. Студио за двама, хубава спалня, удобен топ матрак. Хладни чаршафи. Чисти.
Върху тях – жена по гащи и мъж по гащи. Няма нужда от имена. Просто гащи. Различни гащи, разбира се – едните дантелени, нежни, другите... абе, гащи. Да има там, да не е гол.
Между двата чифта гащи в последните минути тече силна сексуална енергия и напира да излезе извън тях.
До спалнята обаче има разтегателно диванче. Върху диванчето – дете. Стои на главата си, и в тази поза, обърнато с гъз към телевизора, гледа Прасето Пепа.
14 часа е.
От около 50 минути женските гащи опитват всевъзможни техники, заклинания и световноизвестни хомеопатични, астрологични, фолклорни и заплашителни практики за приспиване на дете. Всичките – неуспешни.
Мъжките гащи в тези 50 минути са се правили на умрели, защото не знаят как другояче да помогнат.
На 51-та минута женските гащи изсъскват към подскачащото дете ОТИВАЙСИВТВОЕТОЛЕГЛОКАТОНЯМАДАСПИШ!!!, и то, само това чакало, прескача и застава в гореописаната поза, а именно – с глава надолу, и започва да гледа телевизия.
Женските гащи, доста изнервени от целия панаир, си казват, че това е последният път, в който се опитват да приспят детето, и оттук нататък който иска да спи, да спи където и когато пожелае, защото те, женските гащи, нямат намерение да умират от нерви по време на единствената им почивка за годината, и въобще, тва живот ли е, бе?? Егати живота!
Мъжките гащи в този момент се размърдват от фалшивата си смърт, обръщат се към женските гащи, и между тях протича следният диалог:
Мъжки гащи: ОХХХХХ. Много искам да ти бръкна под гащите!! (с тон и вид на мандрил в размножителен период)
Женски гащи: Не сега, де, детето още не е заспало!! (леко троснато, нервно и като цяло с една нотка на раздразнение, от която лъха обвинението, че мъжките гащи нищо не правят в тоя живот, а само чакат на женските да им оправят бакиите)
Мъжки гащи: Да, детето. Кога ще заспи това дете?? (малко отегчено)
Женски гащи: ОЧЕВИДНО НИКОГА!! (драматично, със затваряне на очи и поставяне на отмаляла ръка върху морното чело, с което иска да покаже, че всички врати засега са затворени, и въобще, МОЛЯ, НЕ ДРАЗНЕТЕ ЖИВОТНИТЕ И НЕ ИМ ЧУКАЙТЕ ПО КЛЕТКАТА, ПАРДОН – ПО ГАЩИТЕ!)
Мъжките гащи обаче са настроени опортюнистично. Затова мълниеносно, без дори да предупредят, пускат една ръка на женските гащи, или по-точно ПОД тях, и заграбват с пръсти каквото докопат.
... ТОВА Е МАМА ПРАСКА. МАМА ПРАСКА Е СГОТВИЛА ВКУСНА СУПА ЗА ПРАСЕТО ПЕПА...
- АБЕ ДЕТЕТО ЩЕ НИ ВИДИ!!!
- НЯМА ДА НИ ВИДИ, ТО СИ ГЛЕДА ПРАСЕТО!!
- Стига глупости. СТИГА!!
... ЕТО ГО И ТАТКО ПРАСКО...
Женските гащи се надигат на лакти и поглеждат внимателно детето, което междувременно се е върнало в нормална позиция, но все така не е заспало. Ма какво му става на това дете, защо не спи??
- Няма ли да спиш??
- Не. Искам на плажа. Кога ще ходим на плажа?
- Никога!!
- ЗАЩООООООООООООО?? (рев)
- Защото не пускат деца, които не спят!!!
- Ама на мен не ми се спи!!!!
Мъжките гащи пуфтят нервно и се чешат по гащите, защото нищо друго не се сещат да направят.
15 часа. Как лети времето, ей!
... ДЯДО ПРАСКО Е КАПИТАН НА ПИРАТСКИ КОРАБ...
Женските гащи драматично пуфтят и разсъждават наум. Стига с тия прасета, бе!! Няма ли да заспи това дете? Човек един секс не може да направи за 3 минути. СПИРАМЕ МУ ТЕЛЕВИЗИЯТА. Никакви прасета повече, кучета, роботи и машини. АМАН. За какво ги купувам тия дантелени гащи, да приспивам деца с тях и да слушам за прасета.
ТОВА ЖИВОТ ЛИ Е, БЕ??
Тишина.
... ТАТКО ПРАСКО ВОДИ ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО НА БАСЕЙН...
Женски гащи (отново наум, за да не увреди крехката психика на детето): Дейба и прасетата! Дано се удавят всички шибани прасета в скапания им басейн!!! Чакай, чакай... прасетата ли имаха оргазми по 30 минути?? Те бяха, нали??
ДА ПУКНЕШ ДАНО, МАМО ПРАСКЕ!!!
15 часа и 10 минути.
Мъжки гащи: Абе, това дете май заспа??
Женски гащи: Не знам за него, но АЗ ЗАСПАХ.
Мъжки гащи: Заспал е. ИДВАЙ ТУК!!!
Женски гащи: ОФФФФ. Страшно се изнервих!!
Мъжки гащи: Ела, ела, сега ще те излекувам...
... ПРАСЕТО ДЖОРДЖ Е НАМЕРИЛО ЛОКВА И СКАЧА В НЕЯ С НОВИТЕ СИ ГУМЕНИ БОТУШИ...
Аман. Писна ми от тия прасета. Чумата да ги тръшне дано.
P.S. Чакай, бе, тя не ги ли тръшна вече??
P. P. S. Егати свинския живот!
