fbpx
Животът с деца

6 игри от нашето детство, на които да научим децата си

12 юни 2024

Откакто станах майка, все се връщам към моменти от моето детство, припомням си колко по-различно беше то от това на нашите деца сега. Играехме предимно навън, нямаше екранно време, родителският надзор беше доста по-малък, а въображението ни измисляше какви ли не игри и забавления, защото не разполагахме с арсенала от играчки, които имат днешните деца.

Днес, с щипка носталгично настроение, ще ви припомним част от любимите ни детски игри, които ни пренасят в едни по-хубави и по-простички времена.

Излизайте пред блока, отивайте на село и играйте с децата!

1. Скачане на ластик

Помните ли как, докато момчетата ритаха топка, момичетата скачаха на ластик весело и мислеха някоя нова „оплитанка“? На ластик може да се играе от три или от четири деца. Когато са три, всяко играе само за себе си, а когато са четири, играят по двойки. Децата скачат между опънат от други две деца ластик по определени предварително начини. Ластикът е желателно да е объл, с по-малък диаметър, като възелът или снадката на ластика трябва да е между краката на някое от децата, което държи ластика.

Казват се различни стихове, понякога във вид на песнички в такт с подскоците. Помните ли „Еее-ма, Е-са-са, Е-са-са, О-пи-пи-я“? 

Има определени степени на височината на ластика. Първа степен е на нивото на глезените на двамата играча, втора – на прасците, трета – на нивото на коленете, четвърта – под дупето, пета – на талията, шеста – под мишците, седма – на врата, осма – зад и над ушите, девета – ластикът се държи с ръце върху главата, десета – ластикът се държи с изпънати и вдигнати нагоре ръце.

Когато ръстът на играчите е различен се нагажда според ръста на скачащия, т.е. степента на вдигане на ластика се определя по него. При грешка, дължаща се на мърдане от страна на държащите деца, следва повторение от начало.

2. Кральо-Портальо

Помните ли тази игра?! А спомняте ли си песничката, с която се играеше?

Кральо – портальо, отвори порти, за да премине кралювска войска!
Отворете, затворете, само един оставете!
Лъжичка, паничка, тенджера, капак, похлупак! Стой!

На „Кральо – портальо“ обикновено играехме смесено – момчета и момичета. Двама от участниците заставаха един срещу друг на около половин метър с ръце, повдигнати нагоре – напред, с допрени длани. По този начин двете деца образуваха своеобразна „порта“. През нея преминаваха последователно един след друг останалите участници, подредени в колона, като всички заедно пееха песничката.

В края на песента на думите: „Само един оставете!“, двойката участници, които оформяха „портала“, спускаха ръцете си и затваряха в тях едно от децата. После тихичко го питаха коя от предварително намислените думи избира – „ябълка“ или „круша“. Посочвайки една от двете, „заловеното“ дете се определяше към единия от двамата играчи. Така „затваряйки“ периодически портата, в края на песента заловените в нея избираха една от двете предложени им думи. След това те заставаха от двете страни на „портата“.

В края на играта, когато всички участници бяха преминали и избрали една от предложените им думи, се подреждаха в две колони – една срещу друга, заловени през кръста. Първите от всяка група се хващаха за ръце и чрез теглене се определяше коя „войска“ е по-силна.

3. Стражари и апаши

А тази класика помните ли как се играе? От всички деца се избира едно дете, което да брои до 10. Другите оставят произволен предмет. След това преброилият до 10 оглежда оставените предмети и решава кои да са апаши, а кои – стражари. Едно от децата трябва да предостави предмета си на детето, което е броило. Стражарите броят до десет, а апашите се крият. След това апашите биват търсени и като ги намерят се гонят.

Когато ги хванат казват: „Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат“. И така той става стражар. Когато ги хванат, започват да ги измъчват, гъделичкайки ги. Апашите си измислят истинска и фалшива парола. Те трябва да кажат на стражарите истинската парола, когато се налага. Веднъж хванат, апашът трябва да помага на стражарите да хващат апашите.

4. Сляпа баба

Една от най-забавните игри от нашето детство! Нещо средно между гоненица и криеница. Един от играчите, определен първоначално обикновено чрез броилка, става Сляпа баба – завързват му се очите и останалите започват да обикалят около него и да го дразнят с викове, докато той се опитва да хване някой от тях и да го задържи. В по-простия вариант на играта в този момент тя свършва и започва наново, като заловеният става новата Сляпа баба. 

В по-усложнения вариант Сляпата баба трябва да познае по дрехите и по физиката заловения играч и ако сгреши, продължава да бъде Сляпа баба и в следващата игра.

5. Кър

Тази игра понякога прерастваше в жестока битка с ожулени колене и много смях! Играта е известна още с името Ура или Шмайзер. Играе се върху разчертан на асфалт или друг вид паваж чертеж. В нея участват два отбора с равен брой играчи, разположени в поле №1 и поле №2. Вижте как се чертае полето на картинката отдолу:

Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки кър (съответно бум, ура или шмайзер). 

Докато минава по коридорите играчът няма право да стъпва върху линия или извън чертежа, защото така изгаря, тоест излиза от играта. Играчите от противниковия отбор – от тяхното поле или вече излезли извън чертежа – могат да го дърпат или блъскат, за да настъпи линия или да излезе извън чертежа. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен бомба, никой не може да го дърпа или блъска. Също така и излезлите извън чертежа играчи от противниковите отбори не могат да се блъскат взаимно вътре.

В края на 80-те играта добива такава масова популярност в България, че на много улици и паркинги се появяват чертежи за кър, направени с блажна боя.

6. Отидох в гората

Помните ли колко се забавлявахме с тази игра на асоциации? 

Един от участниците застава пред останалите и казва: „Отидох в гората, разрових листата, намерих картина на…“. Изречението довършва с професия, с животно, с предмет – нещо, което по някакъв начин да може да бъде изиграно. Останалите играчи трябва да се постараят по възможно най-добрия начин да пресъздадат избраната дума – например балерина. Който се справи най-добре, излиза отпред и казва картина на какво е намерил в гората.

Вяра Иванова

Отговорен редактор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross