Текстът е създаден с подкрепата на Nordics.
Колко често си сменяте четката за зъби? Съхранявате ли я правилно? А трябва ли да натискаме по-силно, за да си измием по-добре зъбите? Добре ли е да мием зъбите на детето с механична четка? С какво са си чистили зъбите нашите прадеди? Търсим отговорите на тези и други въпроси, защото зъбите са с нас през по-голямата част от живота ни. Или поне така се надяваме!
Според данни на Българския зъболекарски съюз (БЗС) само около 33% от българите мият зъбите си редовно. А две трети от децата на 6 години вече имат поне един кариес. Под редовно всеки зъболекар би казал минимум два пъти на ден, а тези 33% от българите изобщо не ги мият дори по един път всеки ден, посочва се в анализа на БЗС. Други 25% не мият зъбите си вечер. Едва 10% използват правилната техника за миене на зъби – повечето натискат прекалено силно или не обхващат добре всички зони в устата.
В статията ще ви запознаем с факти за устната хигиена и ще разбием няколко мита, които се разпространяват в интернет. (И не искаме повече да ги срещаме!)
На помощ в разбиването на митовете идват Nordics – компания с екологична грижа за устната хигиена в над 35 страни и с много опит по въпросите на оралното здраве.
Чували ли сте, че децата са твърде малки за такъв тип четки за зъби? Всъщност това не е вярно. Има специално проектирани четки, които са напълно подходящи още от появата на първия зъб. Те се наричат звукови четки и наподобяват ултразвуковите четки за възрастни, но с основната разлика, че работят на много по-нисък брой вибрации. Именно тези четки са идеални за нежно и ефективно почистване на зъбите на децата още от самото начало.
Освен това звуковите четки са чудесен помощник за родителите на малки деца, защото – да си го кажем – повечето деца не са особено ентусиазирани от миенето на зъбите. Но тези четки не само че вибрират, но и светят, което ги прави изключително атрактивни. Веднъж попаднали в ръцете на детето, тези четки превръщат миенето на зъбите в забавна игра.
Важно е да подчертаем, че те трябва да се използват под надзора на родител, а не като играчка.
Специалистите съветват, че до около 4–5-годишна възраст родителите трябва активно да участват в миенето на зъбите, за да напътстват и обучават децата как правилно да се грижат за своята орална хигиена.
Колко често сменяте четката си за зъби? Повечето хора признават, че не следват конкретен график, а вместо това се ръководят по състоянието и външния вид на четката. Това обаче не е достатъчно! Специалистите по орална хигиена са категорични, че всяка четка за зъби или накрайник за електрическа четка трябва да се подменя на всеки три месеца, независимо от състоянието ѝ. Това е ключово за поддържането на добра орална хигиена.
Но има и още нещо важно – трябва да сменяте четката си веднага след всяко боледуване. Причината: когато не го правите, рискувате да се разболеете отново. В устната ни кухина, по зъбите и в меките тъкани, живеят над 700 различни вида бактерии и микроорганизми. Те обитават устната ни кухина в известен баланс, който се нарушава при всяка боледуване. Когато това стане, бактериите, оставащи по четката ви, могат да активират наново инфекции.
Затова дори да изглежда, че четката ви е все още в добро състояние, не забравяйте да я сменяте – на три месеца и след всяко боледуване.
Често срещано е вярването, че само четките за зъби с твърд косъм (изписано е hard на опаковката) могат да измиват плаката ефективно. Логиката уж е ясна. Ако усещаш как твърдият косъм има по-голям натиск, който чисти зъбите, това означава, че той работи по-добре от по-меките четки, нали? Но всъщност това е погрешно схващане.
Изключително важно е какъв тип четка за зъби използвате и е доказано, че четката с твърд косъм може да навреди на венците и да ги нарани. Тя не е по-ефективна от останалите варианти. Според редица дентални експерти четките със средна твърдост (medium) и с мек косъм (soft) всъщност почистват плаката много по-ефективно от тези с твърд косъм. Ключовото е не само каква четка използвате, но и техниката на миене. Ако се миете внимателно, с правилната техника и удължите процеса на миене само с една минута, ще постигнете далеч по-добри резултати. Ето защо четките за зъби с твърд косъм почти липсват в магазините – те не само че са по-малко ефективни, но могат да нанесат повече вреда на венците, отколкото да помогнат.
И това е мит. Всъщност силният натиск не почиства по-добре плаката и зъбния камък. Най-новите ултразвукови четки за зъби имат и индикатор за натиск – предупреждават, ако натиснеш в повече в процеса на миене. Защото твърде агресивното търкане може да доведе до износване на емайла и раздразнение на венците. По-добрият подход е да използвате по-лек натиск с четката за зъби, но да удължите времето за четкане и да се постараете да минете по всички повърхности на зъбите, вместо да разчитате на груба сила.
Друг важен фактор е четката за зъби, която използвате. Колкото повече влакна има, толкова по-голяма е почистващата ѝ повърхност, което означава по-добро премахване на плаката и остатъците от храна. Стандартните четки обикновено имат около 2000 косъмчета, но специалистите препоръчват да избирате четки за зъби с над 4000 влакна.
Ако мислите, че четката ви за зъби се замърсява повече, ако е оставена извън кутия, калъф или шкаф, грешите. Това, което истински влияе на хигиената ѝ, е средата, в която се намира. Ако искате да премахнете всички бактерии от четката си за зъби, трябва след всяка употреба да я потапяте в разтвор от водороден пероксид (кислородна вода), след което да я изсушите и да я съхранявате на проветриво място. Силно се съмняваме, че всеки има възможност да прави това минимум по два пъти на ден. А като добавим и четките за зъби на децата… Не се тревожете, не е фатално, ако не изпълнявате тази рутина всеки път. Въпреки това, за да сте сигурни, че четката ви е чиста, избягвайте да я оставяте изложена на влагата в банята.
Защо? Защото влага и топлина е равно на идеални условия за развитието на бактерии и мухъл. Най-лошото е, че първите признаци на мухъл не се виждат с просто око, което не означава, че не са там.
Експертите препоръчват на сухо и проветриво място далеч от влагата. Така ще намалите риска от натрупване на бактерии на повърхността ѝ.
Още от около 3500 г. пр. Хр. египтяните и вавилонците използвали четки за зъби, като разрошвали краищата на дървени клонки. Около 1600 г. след това китайците разработили „дъвчащи пръчици“ – клонки от ароматни дървета, които се дъвчели за освежаване на дъха.
Прехвърляме се много години напред във времето до XV в., когато китайците изобретили първата четка за зъби с естествен косъм. Забележете, моля, с четина от свински врат, която била прикрепена към дръжки, направени от кости или бамбук. Когато това изобретение стигнало до Европа, вече се вграждали конски косми, които били много по-меки, а на някои места дори слагали и пера от птици.
През 1780 г. Уилям Адис изобретил това, което днес познаваме като модерната четка за зъби. Той прикрепил свински косъм към специално издълбана дръжка, направена от кравешка кост. Дизайнът на Адис бил усъвършенстван през 1844 г., когато била създадена първата четка с три реда косъмчета.
Още не сме свършили, скрол надолу
И така до днес. Четките за зъби вече са умни, светещи, въртящи се с хиляди обороти, с изключително много влакна, меки, ефективни и дори екосъобразни, създадени от възобновяеми източници и рециклируеми материали. А какво ли ни чака в бъдеще?
Текстът е създаден с подкрепата на Nordics.
Nordics са създадени с идеята да променят традиционната орална хигиена към по-добро и да комбинират професионалния подход към денталното здраве с опазването на околната среда. Историята им започва през 2015 г. и вече техни продукти могат да се открият в 35 държави по целия свят.
Nordics е сред компаниите пионери по време на т.нар. „био вълна“ в козметиката, започнала през 2015 г. И до днес основната цел на компанията е предлагането на продукти с „чисти етикети“.
Компанията инвестира много усилия и ресурси в сертифициране, лабораторни анализи и независими тестове. Работят с няколко научни лаборатории, които изследват всички продукти и партиди. Някои от сертификатите, които притежават са: Ecocert Cosmos Organic, Ecocert Cosmos Natural, Vegan, Cruelty Free, ISO 9001, ISO14001, GMP, FSC и др.
В резултат всички продукти с марката Nordics включвар само доказани и одобрени съставки, които преминават през процес на лабораторни изследвания и качествен контрол.
Научете повече на wearenordics.com.
Текстът е създаден с подкрепата на българската система за електронни плащания ePay.bg.
Здравейте, скъпи приятели на Майко Мила, с които ни срещна 21 век посредством интернета и неговите неведоми пътища и IP адреси! Днес искаме да ви питаме дали си плащате сметките онлайн като едни нормално заети хора, които нямат време да обикалят 100 места и затова ги нацъкват от телефона сутрин, докато се возят в метрото. Или сте от онези наши приятели, които много обичаме, но не успяваме да придумаме, че няма нищо страшно в плащането на сметки онлайн? Или може би имате родители, които нямат нищо против да ви дадат пари на ръка, за да може вие да им платите сметките през вашия еPay.bg или през онлайн банкирането ви, но те самите за нищо на света не са готови да им бъде открит собствен такъв?
За следващия ви спор по темата „Онлайн плащания“ с недоверчивите ви родители или с гореописания приятел ви предлагаме да се въоръжите с кратка, но ясна аргументация, която можете да прочетете в следващите редове. Ето 5 разпространени мита за онлайн плащанията на сметки, които се опитваме да оборим, за да видят повече хора файда от тази дигитална епоха, в която живеем.
А какво сигурно има в този живот?
Много хора се чудят как могат да са сигурни, че парите за данъците и сметките ще отидат по предназначение и няма да им спрат тока например?
Ето как: ако например решите да плащате сметките си през ePay.bg, сумата отива моментално при доставчика на услугата. Платформата има техническа свързаност със самия доставчик – например ЧЕЗ, EVN, Софийска вода, Топлофикация… и още стотици такива. Така на момента те получават информация, че сметката ви е платена. И това става факт дори още преди да са постъпили парите.
След това платформата автоматично превежда сумата към търговеца. Заради тази постоянна техническа свързаност има възможност лесно да се проследява кога, какво, колко е платено и при нужда платецът (т.е. вие) лесно можете да получите цялата информация.
Този мит произтича от опасения относно сигурността на предаването на чувствителна финансова информация по интернет, обяснява ИТ специалистът Ивайло Кушев. Системите за онлайн плащания използват стандартни за индустрията техники за криптиране, за да осигурят предаването на данни. Тези протоколи за криптиране гарантират, че данните, прехвърляни между устройството на потребителя и сървъра, са защитени от прихващане от неоторизирани страни.
Освен това стандартите на индустрията за разплащателни карти (PCI) налагат строги мерки за сигурност за обработка и съхраняване на информация за разплащателни карти, като допълнително укрепват сигурността на онлайн плащанията, добавя Ивайло. Въпреки че могат да възникнат пробиви в сигурността, те обикновено се дължат на уязвимости в конкретни системи или небрежност на потребителите, а не на присъщи недостатъци в технологията за онлайн плащане.
По-скъпо в сравнение с какво? Изобщо има ли нещо евтино в този живот?
Сега, ако имате време да се разхождате, да отидете на каса и да се радвате на приятни разговори с касиерките, които даже са ви станали приятелки, забавлявайте се. Но ако животът ви притиска в пълния смисъл на всяко едно отношение, плащането на 6 различни режийни сметки + купуване на винетка за колата + плащане на данъци в рамките на минута и половина, си е направо безценно преживяване.
Да, в различните онлайн платформи за плащания има различни такси, които са въведени, за да се обезпечи банковата трансакция. На касите в EasyPay например за плащане на сметки такси няма. Но понякога изборът да си останеш вкъщи на дивана, докато плащаш парното, надделява над стотинките, които ще доплатиш за това удоволствие.
Може. Само че се случва изключително рядко. Освен това съвсем спокойно може и да си ги поискаш обратно и банката да ти ги върне, след като установи неправомерни движения по сметката. Нещо, което не може да се случи, ако си изгубите портмонето с цялата заплата в него. В този случай стискате палци за добри хора, които ще ви издирят и ще ви го върнат, а вие и вашата заплата ще влезете в новините със заглавие „Мъж намери пари. Върна ги“.
Шегата настрана. Всички банкови продукти, каквито са и самите банкови карти, с които можете да се регистрирате и да правите плащания, са застраховани от самите банки. Това означава, че има възможност да се направи проверка и да ви бъдат възстановени всички суми, които не са наредени от вас. Освен застраховките, има и редица други стъпки за удостоверяване на самото плащане – с лицево разпознаване, с отпечатък, с код, изпратен като есемес, и всякакви други чудеса на дигиталния свят.
Самите мобилни устройства, през които можете да правите плащания, са оборудвани с функции за сигурност като защитени анклави и надеждни среди за изпълнение, за предотвратяване на неоторизиран достъп до идентификационни данни за плащане, съхранени на устройството, какво обяснява Ивайло Кушев.
Той съветва да се придържаме към най-добрите практики като например активиране на заключените екрани на устройството, своевременно инсталиране на софтуерни актуализации и избягване на подозрителни приложения или връзки, за да се намали рискът от измами или пробиви на данни.
Животът е низ от неочаквани обрати и точно такъв настъпва сега, като ви казваме, че е много по-вероятно да изгубите касова бележка, разписка или фактура на хартия, отколкото нещо, което остава в телефона или компютъра ви. А освен че остава там, то е много по-лесно достъпно във всеки един момент, защото ви е подръка и не се налага да се сещате къде сте го „подредили“.
Освен на себе си, при плащанията на сметки онлайн винаги можете да разчитате и на информацията, съхранявана в платформата, през която плащате, или в банковите ви извлечения.
„Лесно нема“, са казали групово Тукидид и други древни мислители, открили истината за живота векове преди нас.
Ние ще добавим, че един от най-разпространените митове – дори по-разпространен от самите старогръцки митове и легенди – е този, че онлайн плащането е сложно. Всъщност не е и се изисква малко време, за да си направиш първоначалната регистрация в платформата, която ще ползваш. Регистрира се банкова карта, после и абонатните номера на партидите (ако говорим за плащане на сметки) и край. След това са необходими само два клика, за да извършваш редица плащания всеки месец.
Освен това, веднъж въведени в еPay.bg, сметките идват автоматично в приложението веднага щом излязат всеки месец. Това ти дава:
ePay.bg е компания с 25 години опит в дигиталните разплащания в България. На практика предлага плащане на всичко, което дължите или пък много искате да имате – от битови сметки, през данъци и такси, до почивки и мебели за дома. Стремежът на екипа на ePay.bg винаги е бил да създава услуги, които да са търсени, достъпни и разпознаваеми от потребителите. И понеже никой не бива да бъде ограничаван как, къде и по кое време да си плати данъците или да си поръча торта – онлайн може да го направите през ePay.bg или мобилното приложение, но ако сте зажаднели за социални контакти и имате само пари в брой – тогава всички над 3400 каси на EasyPay са вашето място.
Когато обсъждаме благосъстоянието на хората, сексуалното здраве не е баш първото нещо, което ни хрумва (но би било забавно третият въпрос във всеки разговор да е „Кога прави секс за последен път“). Дори в най-отворените и сексуално позитивни общества продължават да съществуват много табута, свързани със секса.
„Сексуалността е много важна част от здравето, но е изцяло заобиколена от фалшиви вярвания, които затрудняват воденето на здравословен сексуален живот“, заявява клиничният психолог и сексолог Мирен Ларасабал. Проблемът, продължава тя, е, че голяма част от информацията, която се приема за даденост, няма научна обосновка и се предава от поколение на поколение под формата на „митове“, които в крайна сметка вредят на интимните отношения.
Усещането, че изоставаме от всички останали. Мисълта, че удоволствието и желанието трябва да дойдат едновременно или че сексът трябва да бъде спонтанен и не може да бъде програмиран. Това са някои от вярванията, които експертите смятат, че трябва да бъдат развенчани, за да се подобри сексуалното здраве на техните пациенти.
Един от най-често срещаните митове е схващането, че всички останали, особено когато сме в дълготрайна връзка, правят повече секс от нас. Ларасабал обяснява, че това е проблем, който обсъжда с много от своите пациенти. И то въпреки факта, че няма „норматив за сексуална честота“, която да е стандарт.
„Да се сравняваш с другите е голяма грешка. Първо, защото най-важното е да намерим подходящия за нас ритъм, който може да варира в зависимост от редица фактори. И второ, защото е невъзможно да знаем със сигурност какво се случва в личния живот на хората. Нито трябва да ни интересува.“
Няколко проучвания сочат, че средният брой сексуални отношения е намалял през последните години, особено сред хората на възраст от 18 до 24 години. „За съжаление живеем в контекст, който дава приоритет на количеството пред качеството. Чувстваме необходимостта да се насладим на възможностите си до краен предел и ако това не се случи, се разочароваме“, казва Естела Буендия, основател на Сексологичния център „Боробил“ в Билбао. Тя дава за пример по-млади двойки, защото те често подозират, че не правят достатъчно секс за възрастта си. „Това не е нещо, което може или трябва да бъде количествено определено. Подходящо е всичко, което кара всеки индивид да се чувства добре“, обяснява Буендия.
Въпреки че точните причини, довели до намаляване на честотата на сексуалните контакти, не са известни, терапевтите са съгласни, че забързаният начин на живот може да бъде една от причините. По тази причина те отхвърлят мита, според който сексът винаги трябва да е спонтанен и не може да бъде програмиран. „Сексът никога не е спонтанен. Дори когато си мислим, че е така“, казва Буендия. „Просто не става, ако единият не подбуди другия, за да се случат нещата.“
След като митът за спонтанността е развенчан, терапевтите насърчават хората, които имат проблеми с намирането на време, да планират сексуални срещи. „Планираме всички важни неща в живота си. Определяме графици за ходене на фитнес. Планираме пътуване или излизане с приятели и реално нямаме проблем с това. Тогава защо сексът трябва да е различен?“, пита Силберио Саес. Той преподава на бъдещи магистри по сексология в университета „Камило Хосе Села“ в Мадрид.
Освобождаването на място за секс в графика е полезно за подобряване на качеството на срещите. Вместо да правим секс, когато сме много уморени или бързаме, определянето на специфично време позволява да се насладим максимално на изживяването. „Антиеротично е да имаме негативно отношение към планирането или към освобождаването от задължения“, настоява Ларасабал. Освен това фактът, че някой секс е планиран, не го прави задължителен. „Когато дойде моментът, трябва да се чувстваме свободни да кажем, че точно сега не сме в настроение“, добавя тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Сексуалните терапевти често установяват, че пациентите, които се оплакват от липса или рядкост на сексуални отношения, имат погрешна представа какво всъщност е сексът. „Сексуалните контакти далеч надхвърлят коитуса“, казва сексологът Соня Гарсия. „Много по-здравословно е да мислим за сексуалната активност като за меню, в което има много ястия, и проникването е едно от тях.“
Коитоцентризмът, обяснява експертът, е причината да има разлика между мъжете и жените, когато става дума за оргазми при хетеросексуални контакти. Ето защо сексолозите не са съгласни определението „любовна игра“ да се отнася до всички практики, свързани с фазата преди проникването. „Когато говорим за еротичната игра, която е сбор от ласки, докосване и стимулиране на гениталиите като за „предхождаща фаза“, омаловажаваме нейното значение. Сякаш целият този контакт е прелюдия към нещо. Но в действителност еротичната игра е чиста сексуалност, също като проникването“, казва Ларасабал.
„Това е може би най-старият мит от всички, и е най-труден за изкореняване. Но не, мъжете не го искат повече от жените. Това, което те са имали в повече, е разрешение да изразяват своята сексуалност. А жените обикновено са имали по-потисната сексуалност“, обяснява Гарсия. Всъщност, въпреки че има данни, които показват, че мъжете мастурбират повече от жените, вариациите в желанието са много сходни между двете групи.
„Любопитно е как има жени, които са повярвали на тази история. И то въпреки че тя ясно се основава на историческия сексизъм, който позволява на мъжете да изразяват своята сексуалност, докато жените трябва да бъдат покорни“, обяснява Саес. Но той казва още, че тази динамика се отразява негативно и на мъжете. „Те изпитват натиск да започнат сексуалните контакти. И изпитват срам, когато нямат желание“, казва той.
Често срещана грешка по време на сексуални контакти, която освен всичко друго кара жените да се чувстват неудобно, е да схващането, че липсата на достатъчно лубрикант означава, че не се забавляват. „Възбудата е само един от многото влияещи фактори. Дали вагината е влажна, или не зависи също от фазата на менструалния цикъл и от възрастта. Нормално е жените в менопауза да изпитват по-голяма вагинална сухота,“ казва Ларасабал.
Д-р Емили Нагоски обяснява в книгата си Come as You Are: The Surprising New Science that Will Transform Your Sex Life, че идеята, че физиологията може да докаже дали някой харесва нещо сексуално, е „древна заблуда“, чиито корени са в мита, че за една жена зачеването е приятната част от секса.
Въпреки това най-вероятното обяснение за несъответствието между възбудата и недостатъчната навлажненост е така наречената „хипотеза за подготовката“. Тя е изказана преди повече от десетилетие от изследователи от университета в Летбридж, Канада. Теорията е потвърдена с проучване, публикувано през 2020 г. от същите изследователи.
Тази хипотеза предполага, че женските полови органи реагират повече или по-малко на всеки стимул, свързан със секса, за да се подготвят за сексуална активност и че навлажняването служи за предотвратяване на нараняване, без непременно да показва или насърчава сексуален интерес и мотивация. „Жената може да е много влажна във всеки един момент, но да не изпитва сексуална възбуда. И обратното, може да е много възбудена и да бъде суха“, заключава Ларасабал.
Автор: Клара Анджела Брашиа/ Източник: El Paìs.
Тук има няколко разпространени твърдения за родителството, които специалисти оборват или подкрепят. Вижте ги.
ЛЪЖА „Учим се да бъдем родители отново с раждането на всяко дете“, казва Филипа Пери, психотерапевт и автор на „Книгата, която ви се иска родителите ви да бяха прочели“. „Ключът към работещия преход у дома е в усилията ни да превърнем появата на новото бебе във възможно най-позитивното приключение за по-голямото дете. И да задържим неговите нужди и перспективи сред приоритетите си.“
Не омаловажавайте и не отричайте чувствата на първородното си дете. Не отказвайте разговор с него под предлог, че то ревнува. Не казвайте: „Сега е моментът да започнеш да се държиш като голям/а“.
Превърнете детето в активна част от грижите за бебето, без да представяте задачите му като супер досада, от която ще иска да избяга.
ЛЪЖА „Нервите от стомана са мираж: изморяваме се и крещим на децата“, казва Айбън Дисинг Сандал, съавтор на „Датският начин да отгледаш дете“. Важно е какво правим след като истерията утихне. „Когато се успокоите, отидете при детето и кажете: „Извинявай, не трябваше да викам по теб“. Обяснете, че не сте съвършен и се случва да повишите тон, като сте напълно наясно, че това не ви оправдава. Но се стараете да сте по-добри всеки ден“, съветва Сандал. „Също така помислете какво е предизвикало гневния ви изблик и намерете начин да го стопирате навреме при следващ епизод на агресия и безсилие.“
ИСТИНА „Когато прекарвате време с всяко от децата си, виждате как те разцъфват“, казва Сандал. „Дали под формата на разходка, пикник, кино вечер у дома, не е нужно да правите чудеса от храброст, за да накарате детето си да се чувства видяно и чуто. Да намерите време за „вашето нещо“ отнася връзката ви на друго ниво.“ При тийнейджърите тези моменти на спокойствие и уединение с родителя са благотворни за дискутиране на всички тревоги, но не ги осъждайте за въпросителните и възможните решения в главата им. Така ще ги форсирате да се дистанцират от вас и да спрат да споделят.
ЛЪЖА „Бебето обръща с хастара навън както тялото, така и психиката ви“, казва Ана Хамънд, която помага на семейства в първите дни след раждането на детето. „След неговата поява връзките ви и социалния ви живот никога не са същите. Новородените имат нужда от сигурност, храна, топлина и перманентен отряд за грижа, за да оцелеят. Но след третия месец на бебето би трябвало да имате времеви прозорец, за да върнете малка част от старото си аз.“
Как ще постъпите зависи изцяло от това какви са приоритетите ви: помислете какво в стария ви начин на живот ви е било най-важно и искате ли да го върнете в новия си дневен ред. Може да е вечерно питие с приятели навън, свирене на инструмент или просто километрични планински преходи абсолютно сами.
ИСТИНА „Никога не е късно да опитате да коригирате своя грешка“, казва Филипа Пери. И е по-добре да действате с риск да се провалите, отколкото да не направите нищо. Дори ако корените на проблема растат от години.
Този мит обаче е намигване към плашещото твърдение, че колкото по-малко е детето, толкова по-деструктивен може да бъде родителя с решенията си. „Отношението към деца до две и до петгодишна възраст е решаващо“, обяснява Пери. „За новороденото сигурността и добрата грижа са изключително важни, за да развие доверие към заобикалящия го свят. Разбира се, отношенията ви с детето от 5 до 65 години също са знакови. Затова, ако усещате, че сте се провалили някъде, признайте си. Да правите грешки не е толкова зле, колкото да не опитвате да ги надраснете и оправите.“
ЛЪЖА „Времето пред екран не е най-голямото зло за децата“, казва Джереми Тод, изпълнителен диркектор на благотворителната програма Family Lives. „Лошо е ако устройствата се използват като заместител за човешко внимание, като утешителна играчка (за малките) или като отдушник за случващото се (при тийнейджърите). Времето пред екран често провокира най-свирепите сблъсъци между деца и родители. Объркващо е, защото смарттехнологиите не са били част от младостта ни – но трябва да разберем какво наистина правят децата ни онлайн.“
Имайте предвид, че възрастните често демонстрират същото дигитално поведение, от което се опитват да предпазят децата си. Опитайте се да създадете щадящи правила за общуване с технологиите вкъщи. Например, по време на вечеря се сяда без телефон на масата. И се постарайте да вникнете в дигиталния свят на детето си. „Ако то е в стаята си от пет часа, попитайте с какво толкова се занимава, но по приятелски начин, който не вещае скандал“, съветва Тод.
ИСТИНА Според Сандал псуването е сред основните прични за беден речник при децата. „Мамка му“ е всеобхватна дума, но имаме красив език и толкова много думи, с които да изразим емоциите си“, казва тя.
В реалния свят всички изпускаме поне по няколко мръсни думи всекидневно. Когато това се случи, покажете, че контролирате мръсната фраза. Обърнете я на виц или обяснете защо се чувствате стресиран, но не по начин, с който се самобичувате или показвате чувство за вина. „Не казвайте „Издъних се, сбърках жестоко да кажа това“, обяснява психологът. „Вместо това признайте, че сте преиграли и попитайте детето си коя по-адекватна дума би използвало като заместител.“
ЛЪЖА „Това е мъченик, не родител“, казва Пери. Разбира се, тя не препоръчва егоизма, защото често нуждите на детето са приоритетни. Но не спирайте да диктувате правилата на живота си. „Когато замръзвате на детската площадка и детето ви иска „Още, още!“, не казвайте „Трябва да ходим, защото е време за обяд“ (освен ако наистина е). Пробвайте с репликата „След пет минути потегляме, защото измръзнах и съм уморена“. Децата биха проявили емпатия, защото знаят какво е чувството да си вкочанен и изтощен. А говоренето на истини дори в такива тривиални ситуации е основа на страхотен модел за подражание.“
Тод подкрепя твърдението: родители, които идеализират прищявките на детето си, забравят за себе си. „Това може да доведе до непоносимост и апатия в живота на двойката“, категоричен е той. „Децата се развиват най-добре в семейства, в които родителите са щастливи.“
ЛЪЖА „Никога няма да постигнете пълен консенсус с бившия си партньор за отглеждането на детето“, смята Тод. „Това, което трябва да направите, е да постигнете съгласие за общата ви цел като родители, за цялостния подход към детето. Например, че няма да си противоречите пред него. По този начин ще изградите чувство за сигурност и то няма да ви насъсква един срещу друг.“ Не е важно гледните ви точки да са в пълен синхрон, а да уважвате взаимно мненията си.
ЛЪЖА Лекарите са в час, когато става въпрос за медицинско състояние, но когато залогът е детето ви, родителите са експертите. „Опитваме се да имаме респект към експертите, но тяхното познание се ограничава до определена сфера“, казва Сандал. „Родителите имат безупречна интуиция, която ни помага.“
ИСТИНА Но най-добрият начин да отиграете това с хранителния режим е като събудите любопитството на детето към храната или като му дадете голям избор. „Сервирайте малки купички с моркови, домати и обърнете внимание на цветовете на зеленчуците, говорете за вкуса“, препоръчва Сандал. Придирчивото хранене обикновено е резултат от отношението на родителя към менюто и претенциите му към храната. Позволете на децата да следват своето темпо на масата.
Много родители използват подкуп, за да видят празна чинията. „Ако си изядеш броколите и салатата, можеш да хапнеш и сладолед“, дава пример Сандал. Имайте предвид обаче, че не бихте искали детето ви да смята една храна за по-добра от друга. Вие просто искате да ги научите, че зеленчуците са също толкова полезни и вкусни, колкото и десертите. „Бих се фокусирала повече върху атмосферата край масата, отколкото върху това какво количество храна се консумира“, казва Сандал. „Важното по време на хранене е споделянето на различни вкусове и доброто прекарване на семейството.“
ИСТИНА „Принципно рутината е полезна, защото създава граници, постоянство и помага за формирането на очаквания“, казва Тод. „Но рутината не работи, ако няма гъвкавост. Като родители трябва да сте подготвени да преговаряте. Важен е контекстът, както и гъвкавостта на поведенческия модел.“
ИСТИНА Трябва да им казвате, да, но и да им показвате кое поведение е приемливо. „Важно е да са ясни ценностите: как говорим с другите, кое ни прави добри приятели“, обяснява Сандал. „Но е добре и да им показвате своите примери в действие, както и да използвате окуражителни думи. Например: „Като те видях да помагаш на онова дете, се почувствах много щастлива! Хубаво е да накараш някого да се чувства добре.“
ЛЪЖА И ИСТИНА Новороденото спи, когато поиска, но с израстването му родителите могат да напипат жокера към пълноценния сън. „Мнозина осъзнават, че бебето не подлежи на дресура, но има начини да го подтикнат да заспи, включително с рутината преди лягане“, казва Хамънд.
А какво ще кажете за контролирания плач? Тази тема разделя експертите в крайности. Родителите също. От една страна, да оставиш бебе да плаче с часове може да е зверски стрес за него. Но и експериментът да не скачате в готовност за прегръдка при настоятелен плач може да даде резултат, стига да уцелите точните интервали от време и да устоите психически на мъчението да слушате цялата канонада от кошарката.
Възрастта на бебето е важна. До десетата му седмица задачата ви е да го подпомогнете да разбере разликата между ден и нощ (психолозите препоръчват следобедните разходки за целта). С по-големите бебета е препоръчителна отговаряща техника, в която родителите свеждат до минимум „помощта“, осигурена на детето, за да заспи.
„Започнете, като люлеете детето приспивно. Продължете, като го положите нежно в леглото с гушкане и напевно говорене. Постепенно минимизирайте говоренето и докосването“, казва Хамънд. Водете се от нуждите и реакциите на бебето си.
ЛЪЖА „Oт една страна, имаме устойчивост, а от друга – хаос. Целете се в златната среда, където с детето ви сте гъвкави и силни“, казва Пери. „Ако сте праволинейни и живеещи пунктуално, ще прехвърлите същата матрица на живот и на децата си. Най-добрата родителска тактика е да се придържате към реалността, а тя често е противоречива и показва човешките ни слабости.“
ЛЪЖА „Звучи добре на теория, нали? Дайте им шанс да опитат всичко“, казва психотерапевтката Стела О‘Мали. „И ако целият процес мине без стрес, би било чудесно. Но най-често детето, което опитва различни активности, се чувства като заложник в графика на родителите и е под зверски натиск.“ Освен това животът в 21. век е изключително динамичен и натоварен. Децата трябва да казват „не“ понякога – просто защото не могат да бъдат навсякъде и еднакво ефективни във всичко.
ЛЪЖА „Научили сме децата да се огледат за най-близко стоящия възрастен в случай на беда. И по този начин ги лишаваме от възможността да развият своя рефлекс за самосъхранение и излизане от конфликт“, казва О‘Мали. „Ако има проблем в училище, вижте дали децата не могат да го разрешат сами. Ако е невъзможно, тогава поискайте да се намеси учител.“
Има прецеденти, в които възрастният е първа инстанция и трябва да бъде сезиран моментално – като сексуалния тормоз, например. В доста други аспекти на живота обаче тийнейджърите трябва да се научат на самостоятелност и да носят отговорност за поведението си.
Още не сме свършили, скрол надолу
ИСТИНА И ЛЪЖА „Понякога детето има сериозни проблеми и нужда от професионална помощ – колкото по-рано се случи това, толкова по-добре“, казва О‘Мали. „Но понякога да поставиш етикет на едно дете е чисто бреме, защото детето се превръща в самата диагноза. Замислете се също дали изясняването на някаква диагноза ви помага. Защото доста често експертното мнение само затвърждава това, което вече знаете, без да има реална полза за детето. Според О‘Мали от съществена важност е да не се акцентира на диагнозата, за да не се превърне тя в част от личността на детето.
ЛЪЖА „Може и да не се налага вече да им връзвате обувките, но мнението ви все още тежи“, казва Пери. „Никога не подценявайте силата, с която вашата дума, одобрение или неодобрение влияят на вашето дете, вече пълноценен възрастен.“ Бъдете наясно с властта си върху изборите на децата и я използвайте разумно. „Не бъдете гадняри, бъдете мили. Ако давате обратна връзка или мнение, аргументирайте се в детайли, а не се опитвайте да обяснявате колко прекрасни са – кажете им защо са толкова прекрасни.“
Автор: Джоана Мурхед, The Guardian
Днес с разбулването на няколко разпространени мита за детския сън при нас влетява Мария Йонова, която не е спала цели две години с първото си дете (както и мнозина от нас, между другото). Заради това решава, че ще вземе нещата с нормалното спане в свои ръце и става сертифициран консултант по детски сън. Ето какво има да ни каже.
Добре си спомням, както сигурно и всички други майки, че след раждането на децата ми бях залята от чувство на благодарност и безкрайно щастие. Следващото, което ме заля, беше информацията как да ги отглеждам. Припомняйки си колко пъти чух „трябва“, „обезателно“ и „ако искаш да“, мисля, че числото, което търся, се нарича кажилион и се отнася специално за непоискани, но все пак казани съвети в първата година от майчинството.
Длъжността „майка“ няма работно време и парадигмата „спи, когато бебето спи“ сработва само в един идеален свят. В моментите, когато не се грижим пряко за детето, освен на списъка със задачи, се посвещаваме и на търсене на информация, която да ни помогне да отсеем фактите от сивата област, озаглавена „някой ми каза“.
Ето защо, в този текст ще се придържам към моята експертна област – детския сън, и ще се опитам да разбуля някои от митовете, които често срещам в родителските форуми, фейсбук групи или в коментари, изписани с главни букви.
Не е много вероятно, освен в случаи на крайност. Освен ако малкото човече не спи на практика цял ден и стои будно цяла нощ, няма нужда да се тревожите за дължината на дремките му. Това важи с пълна сила за новородените, които се нуждаят от огромни количества сън.
Всъщност преди шестия месец на бебето не бих препоръчала да го оставяте будно за повече от 2 часа до 2 часа и половина, като за новородените минутите бодърстване, които могат да толерират, са между 45 и 60.
Това, което повече от всичко друго държи децата будни през нощта, е свръхпреумората. Може да изглежда, че едно бебе, което не е спало цял ден, има по-добри шансове да спи нощем в сравнение с това, което е дремвало в светлите часове, но всъщност е точно обратното. Това е и причината да наричам преумората „свръх“ – защото детето е минало пика на умората и отново е „превключило на скорост“, което възпрепятства съня.
Има различни вариации на продължителността на дневния сън според възрастта на детето, но до шестия месец не е никак необичайно да спи около 5 часа през деня, затова ако вашето бебе попада в тази група, оставете го да си поспива.
О, да, заспиването е естествен процес. Всички ние многократно се будим и заспиваме отново всяка нощ. Не можем да научим децата да спят, но всяко дете може да се научи да заспива само.
Детето, което „винаги е било скарано със съня“, няма по-малка нужда от сън или предразположеност към това да се буди. То просто се е научило да разчита на външна помощ, за да заспи отново, след като се събуди.
Щом веднъж вашата нощна птичка се научи как да заспива без външна помощ, ще започне да свърза циклите на сън без никакви усилия и ще можете да станете свидетели на библейското чудо, наречено „спа цяла нощ“.
Идеята, че детската физиология е толкова безупречно и натурално програмирана, че да регулира режима на бебето, е (в прав текст) малко комична. Нищо против Майката Природа, но тя със сигурност не ни снабдява с готово за употреба бебе, както прави например с бебетата гну (Могат да ходят шест минути след раждането и да надбягват хищници само след ден. Нашите бебета са по-сладки, но не така добре подготвени за битка, веднага щом излязат от утробата.)
Човешките бебета се нуждаят от продължителна грижа и помощ в развитието си, а циклите им на сън са извънредно хаотични, ако не положим усилия да ги регулираме. Ако прескочат естествения си цикъл на заспиване с, например, 30 минути, нивата им на кортизол, могат да нараснат, което да донесе нов прилив на енергия и нещата да излязат извън контрол. И макар много да ми се иска бебетата просто да заспиват, когато се уморят, това не се случва точно така.
Не е вярно и това не е мое твърдение, а на Американската академия по педиатрия. Според проучване от 2016 г., проведено от 8 от техните топ учени, поведенческата намеса (или с други думи тренировката по сън) „носи значителни ползи за съня в сравнение с тези на контролната група и наред с това не показва никакви нежелани стресови реакции или дългосрочно отражение върху привързаността между родител и дете или детските емоции и поведение.“
Ако оставим настрана религиозните вярвания за момент, мисля, че всички сме съгласни, че дори бебетата са замислени по някакъв начин, но който и да им е направил дизайна е оставил доста място за ъпгрейди.
Да оставим децата да диктуват собствения си режим на сън, навици на хранене и поведение е рецепта за бедствие. Детето ви замислено ли е да яде половин килограм желирани мечета? Със сигурност не. Ако го оставите, ще ги изяде ли? Най-вероятно да.
Децата се нуждаят от нашите авторитет и експертиза, за да ги направляваме в ранните им години (а някои от нас ще продължат да го правят още десетилетия). Това се отнася и за техния сън. Вярно е, че някои бебета спят по-добре от самото начало, но не вярвайте, ако някой ви посъветва да ги оставите сами да регулират режима си. Вие отговаряте за тази задача, защото знаете най-добре, макар понякога да не го чувствате така.
Определено има и други митове, кръжащи около детския сън, но тези са най-често срещаните. И помнете, че има безкрайно количество публикации, които размиват границата между вярванията и научно доказаното, но в ерата на информацията винаги имате възможността да ги сверите с препоръките на официалните институции като Световната здравна организация и Американската академия по педиатрия. Доверието в майчиния инстинкт, подкрепен от научните доказателства, ще ви даде дозата увереност, от която всяка майка се нуждае.
Световната здравна организация препоръчва ексклузивно кърмене до 6 месец и продължаване на кърменето, колкото е възможно по-дълго. Често се случва обаче кърменето да не върви като по мед и, хм... мляко заради десетки фактори, които се опитват да усложнят този иначе безкрайно естествен и прост процес. Кърмещата майка е бомбардирана с всякакви "съвети" за магични храни и напитки, които да увеличават ей така, от въздуха, кърмата ѝ, както и всякакви други тъпотии, които са повече фолклор и суеверие, отколкото истина. Животът на кърмещата жена е допълнително усложнен от всякакви рестрикции – какво да яде, какво да НЕ яде, какво да пие, КОЛКО да пие; изключват се цели групи храни и напитки, защото са "алерген", "образуват колики" или друго тинтири-минтири.
И понеже е така на доста места по света (а и, както твърдят любителите на теория на конспирацията, понякога индустрията дава едно рамо в раздухването на митовете, за да върви продажбата на адаптирани млека), д-р Джак Нюман – един от най-големите капацитети в областта на кърменето, издава и разпространява няколко кратки наръчника, за да ни избави от най-големите заблуди. Един от тях събира най-популярните митове, които той развенчава на базата на близо 40-годишния си опит като педиатър, изследовател на кърменето и човек, позоваващ се на науката. Може и да сте срещали повечето от тях, може и да ги знаете, но ето ги тук, събрани на едно място, за да са полезни на жените, които са чудят в какво се забъркаха с това сложно кърмене. Всъщност няма нищо сложно – усложняваме си го сами. Както, впрочем, и с повечето неща в тоя живот.
1. Кърмещата майка трябва да внимава какво яде. Не е вярно!
Всяка кърмеща жена би трябвало да се опитва да се храни балансирано, но не е необходимо да яде определени храни или да избягва други. Не ѝ се налага да пие мляко, за да произвежда мляко. Не е нужно да избягва люти храни, чесън, зеле или алкохол. Кърмещата майка трябва да яде нормална, здравословна храна. И макар да има ситуации, в които нещо, което майката е яла, може да се отрази на бебето, те са по-скоро рядкост. Най-често “коликите”, “газовете” и плачът може да се оправят с промяна на позите за кърмене, отколкото с промяна в диетата на майката.
2. Кърмещата жена трябва да яде повече, за да има достатъчно мляко. Не е вярно!
Дори жени на много нискокалорийни диети произвеждат достатъчно мляко, освен ако, разбира се, калорийният прием не е критично нисък за дълъг период от време. В най-общия случай, бебето си взима каквото му трябва. Някои жени се притесняват, че ако се хранят по-нередовно няколко дни, това ще се отрази на количеството или качеството на кърмата. Много често се среща твърдението, че жената има нужда от допълнителни 500 калории на ден, за да кърми. Това не е вярно. Някои жени ядат повече, докато кърмят, други – не, а някои даже ядат по-малко, без да има някакви последствия за майката, бебето или количеството кърма. Майката трябва да се храни балансирано като видът и количеството на храната следва да са подчинени изцяло на нейния апетит. Правилата за това какво трябва и какво не трябва да се яде само усложняват излишно кърменето.
3. Кърмещата жена трябва да пие много течности. Не е вярно!
Майката трябва да пие, когато е жадна. Някои жени чувстват жажда през цялото време, но много други не приемат повече течности от обикновено. Тялото на майката знае дали тя има нужда от повече течности и ѝ го казва като я прави жадна. Не вярвайте на твърдението, че трябва да пиете определено количество чаши на ден. Правилата относно приема на течности правят кърменето ненужно сложно.
4. Майка, която пуши, по-добре да не кърми. Не е вярно!
Жена, която не може да спре да пуши, може да кърми. Доказано е, че кърменето намалява негативния ефект от цигарения дим върху дробовете на бебето. Кърменето носи много ползи за здравето и на майката, и на бебето. По-добре е, ако майката не пуши, но ако тя не е в състояние да спре или да намали цигарите, по-хубаво е да пуши и да кърми, отколкото да пуши и да храни с адаптирано мляко.
5. Жената не трябва да пие алкохол, докато кърми. Не е вярно!Разумният прием на алкохол не би следвало да се ограничава. Много малко количество алкохол стига до кърмата, какъвто е и случаят с повечето лекарства. Майката може да приеме определено количество алкохол и да продължи с кърменето, както обикновено. Забраняването на алкохола е още един начин, по който излишно усложняваме живота на кърмещата жена.
6. Жена с кървящи зърна не бива да кърми. Не е вярно!
Въпреки че кръвта кара бебето да връща повече мляко и дори може да се вижда в изпражненията, това изобщо не е причина за спиране на кърменето. Зърна, които са болезнени и разранени до кръв, не са по-лоши от зърна, които са също толкова болезнени, но без кръв. Проблемът е болката, която майката изпитва. А с нея можем да се справим според ситуацията. Понякога е видно, че кръвта, която излиза от зърната, идва от вътрешността на гърдата и изобщо не е свързана с болка. Това често се слува в първите няколко дни след раждането и се оправя в следващите дни. Няма нужда от спиране на кърменето заради това. Ако кървенето не спре скоро, трябва да се потърси източника му, но жената може да продължи да кърми.
7. Жена с операция за уголемяване на бюста не може да кърми. Не е вярно!
Повечето жени с подобни интервенции се справят чудесно. Няма никакви доказателства, че кърменето със силиконови импланти има някакво негативно влияние върху бебето. Понякога този тип операции се извършват през ареолата. Тези жени имат проблем с количеството мляко точно толкова често, колкото и всяка друга жена с разрез около линията на ареолата.
8. Жена с операция за намаляване на бюста не може да кърми. Не е вярно!
Операцията за намаляване на бюста намалява и капацитета на майката за производство на мляко, но като се има предвид колко много жени произвеждат повече от необходимата кърма, е разбираемо, че има и такива с операции за намаляване на гърдите, които кърмят ексклузивно. Ако обаче майката не произвежда достатъчно кърма, тя все пак може да кърми като дохранва със сонда, за да не пречат бибероните на кърменето.
9. Недоносените бебета трябва да се научат да пият от шише, преди да започнат да се хранят с кърма. Не е вярно!
Недоносените бебета са много по-малко стресирани от кърменето, отколкото от храненето с шише. Бебе, тежащо 1200 г, дори по-малко, може да се сложи на гърда в мига, в който е стабилизирано, макар и да не захапе, както трябва, в следващите няколко седмици. И все пак, бебето се учи и бива гушкано, което е изключително важно и за неговото добро състояние, и за това на майката. Всъщност теглото и гестационната възраст нямат особено значение, важна е готовността на бебето да засуче. Няма някакви допълнителни причини, които налагат недоносените бебета да се хранят с шише, а доносените – не. Когато се налага дохранване, винаги има как да се направи, без да се използват биберони.
10. Бебетата със заешка устна и/или небце не могат да се кърмят. Не е вярно!
Някои се справят много добре. Бебетата със заешка устна обикновено се справят чудесно. Но много бебета със заешко небце не успяват да направят добър вакуум. Със сигурност обаче бебето няма да засуче, ако не му се предложи. Способността на бебето да суче невинаги се определя от големината на цепката. Кърменето трябва да започне доколкото е възможно, следвайки принципите за установяване на правилно кърмене. Ако се предлагат шишета, те ще попречат на способността на бебето да суче. Ако бебето трябва да се нахрани, но не може да направи вакуум с гърдата, за предпочитане пред шишето е използването на чашка. В някои случаи храненето с пръст е успешно при деца със заешка устна и/или небце, но невинаги.
11. Жените с малки гърди произвеждат по-малко мляко в сравнение с тези с голям бюст.
Глупости!
12. Кърменето по никакъв начин не предпазва от нова бременност. Не е вярно!
Не е най-сигурният метод, но то никой не е. Всъщност кърменето изобщо не е лош метод за превенция на нова бременност и дава добра защита особено в първите шест месеца след раждането. Почти толкова сигурно е, колкото и противозачатъчните, ако бебето е под 6 месеца, кърменето е ексклузивно и майката все още няма нормална менструация, след като е родила. След първите 6 месеца защитата е по-малка, но все пак я има, и обикновено жените, които кърмят и през втората година, забременяват след две или три години без други изкуствени методи за контрацепция.
13. Кърмещите жени не бива да вземат противозачатъчни таблетки. Не е вярно!
Това, което се смята за проблем, е влиянието на женските хормони върху бебето, които така или иначе му влияят чрез кърменето. От хапчето детето получава още съвсем малко количество. Но някои жени, които вземат противозачатъчни хапчета, дори това да е само прогестин, свидетелстват, че кърмата им намалява. По вероятно е таблетките, съдържащи естроген, да намаляват количеството кърма. Но като се има предвид колко жени произвеждат повече мляко, това влияние обикновено няма значение, но понякога се случва, дори при обилно количество, бебето да е кисело и да не е доволно от сукането. То реагира на струята на потичане, не на "това, което е в гърдата", затова дори и при достатъчно добро количество кърма, бебе, което е свикнало на по-силна струя, може да не е съвсем доволно. Спирането на хапчетата обикновено нормализира нещата. Ако е възможно, добре е жените, които кърмят, да избягват противозачатъчните, или поне да изчакат, докато бебето започне да приема и други храни (обикновено около 6-месечна възраст). Дори когато бебето е по-голямо, количеството кърма може да намалее драстично. Ако все пак е наложително ползването на противозачатъчни, е по-добре да се използват препарати само с прогестин (без естроген).
14. Кърмените бебета имат нужда от други млека след шестия месец. Не е вярно!
Кърмата дава на бебето всичко, което има и в другите млека, че и повече. Бебетата, навършили 6 месеца, би следвало да започнат с твърдата храна, основно за да се научат как да се хранят и да започнат допълнителен прием на желязо, което вече около 7-9 месец не се намира в достатъчни количества в кърмата. Но така или иначе, краве мляко или адаптирано мляко не е необходимо, докато детето се кърми. Но ако майката иска да дава мляко след 6 месец, няма никаква причина бебето да не приема краве мляко, стига да се кърми няколко пъти на ден и да приема разнообразни твърди храни (в не съвсем минимални количества). Повечето бебета над 6-месечна възраст, които не са пили адаптирано мляко, обикновено не го искат, защото не са свикнали с вкуса му.
