fbpx
И аз съм човек

Hola, Мадрид! С горещия шоколад, големите дворци, малките улички и бягството от децата

11 януари 2024
Мадрид
Мадрид. Снимка: Личен архив

Предимството на това децата да са пораснали е, че може съвсем спокойно да си стегнете раницата за 5–6 дена и с приятел(к)и да си спретнете екскурзия, като оставите младежите на отговорността на баща им или друг роднина. Точно така направихме през ноември три майки на тийнейджъри. Едната дойде от Лондон, другите две тръгнахме от София и я посрещнахме в Мадрид. Заедно си набелязахме маршрутите, които да изследваме.

Не ни беше за първи път, та се концентрирахме върху места, които не сме гледали. Но си оставихме и свободата всяка да прави, каквото си иска и да не следва „официалната“ програма. Точно това е хубаво на подобен род пътешествие – че никой не зависи от никого. И че прави точно, каквото иска.

Не слуша мрънкане, че точно сега не иска да влиза в този музей, че от шапката го сърби косата или обувките не са толкова удобни за пешеходстване. Нямаше гладни, нито пък жадни. На никого не му беше студено или топло, а всичко, което искахме, си го набавяхме.

Стоварихме багажите в предварително избран апартамент в близост до центъра, който навестявахме късно вечер и напускахме рано сутрин, и поехме по начертаните маршрути.

Непоискан съвет:

Много е важно като наемате апартамент и ключовете ви са оставени в пощенска кутия, да броите етажите. Иначе като нас ще нахълтате при съседа, който, макар и учуден, с усмивка произнесе добре познатото Hola.

Мадрид е от онези градове, които контрастиращо събират огромни, мащабни и модерни сгради и тесни уютно-миниатюрни, калдъръмени улички, съхранили автентичния дух на стара Испания.

Мадрид беше изпълнен с хора и ние се потопихме в тълпата и станахме част от движещия се град, който се подготвяше за коледните празници. Смея да кажа, че украсата, макар и да не беше светната все още, изглеждаше красиво, стилно, без никакъв кич.

В зависимост от това какъв тип турист си Мадрид предлага много възможности. Нашата компания от три жени така и не пожела да разгледа стадиона на „Реал Мадрид“. Плюх три пъти в пазва, че не бях с децата, които задължително щяха да искат да видят съблекалните, тунела и спечелените купи.

Ние съсредоточихме вниманието и спестяванията си в галерии, музеи, посещение на фламенко вечер с предварително купени билети, включващи място с маса, заредена с по чаша вино по време на спектакъла.

Още първия ден открихме по кралски с посещение в двореца, отново с предварително запазени билети. Всъщност, макар и това да е официалната резиденция на краля на Испания, той предпочита по-малък имот – „Сарсуела“, в покрайнините на столицата. И все пак, голяма част от важните събития се случват именно в двореца.

Мадрид. Снимка: Личен архив

Истински туристи

През останалото време той е запълнен с туристи, които с любопитство разглеждат и слушат за историята на сградата. А тя, както разбираме, претърпява своите възходи и падения. Завършен през 16. век, замъкът „Алкасар“ изгаря и дворецът е построен наново между 1738 и 1755 г. Днес е най-големият функциониращ кралски дворец в Европа.

Мадрид. Снимка: Личен архив

Просторният двор, широкото стълбище и високите зали в началото подканят постепенно да усетим по-интимната обстановка с навлизането по-навътре в сградата и с тематичните помещения, посветени на различните по стил обзавеждания. Всяка стая е с характерна стилна декорация и детайлни орнаменти и строго пази старинни сервизи и други ценни предмети.

Точно срещу двореца се намира и внушителната катедрала „Алмудена“, от която се разкрива разкошна гледка. От едната страна е дворецът, а от другата са паркът и градът.

Снимка: Личен архив

Познава се по белите кули и фигурите на ангели и светци, както и дълбоките тераси, побиращи доста туристи, искащи да запечатат гледката отвисоко.

Снимка: Личен архив

Отвътре катедралата е в готически стил с огромен олтар на Дева Мария, изящни стенописи и също има характерните високи тавани и широко стълбище. Сградата започва да се строи през 1879 г. и е готова през 1993 г. И нейната история е интересна.

Открийте дъгата в левия ъгъл. Снимка: Личен архив

Мадрид става столица на Испания вместо Толедо, но така страната остава без седалище на испанската църква. Това обстоятелство се оказва необичайно за държава с толкова силна католическа общност. Така още през 16. век започва обсъждането за създаването на подобна катедрала, която днес се издига на мястото на стара джамия, разрушена по времето на Алфонсо VI. Катедралата е осветена от папа Йоан Павел II след завършването ѝ през 1993 г. Там, в „Алмудена“, се венчават принц Фелипе и Летисия Ортис.

Между друго църквите в Мадрид са изключително внушителни и ние често си почивахме в тях.

Снимка: Личен архив

Сядахме точно да отдъхнем от неспирните ни странствания из града, да се насладим на тишината, да разгледаме стенописите, а в един от дните станахме (не)волни свидетели на сватба. Влязохме непоканени в кадър на фотографа, вдъхновихме се от изтупаните гости, разменихме мисли за младоженците и си излязохме доброволно, преди да са ни изгонили.

Сред музеите, които не са за изпускане са „Прадо“, „Тисен“ и „Рейна София“ – познати и като „Златният триъгълник на изкуството“, тъй като са разположени в близост един до друг.

Опашките пред тях са внушителни, особено пред първия. Този път не влязохме в него, но е всеизвестно, че който го направи, ще се наслади на ценни шедьоври на Веласкес, Ел Греко, Гоя, Рубенс, Йеронимус Бош и още много от най-знаменитите творци.

В „Тисен“ са побрани картини от импресионизма и експресионизма, както има и много европейски и американски творби от 20. век. Там е и втората по големина частна колекция в света след Британската кралска колекция.

„Рейна София“ се помещава в 6-етажна сграда, замислена за болница. Идеята за появата ѝ е на Франсиско Сабатини, смятан за най-добър кмет на Мадрид. В музея се намират повече от 10 000 картини на испански и чуждестранни майстори, разделени в залите по теми. Има творби на Франсис Бейкън, Хенри Мур, Жоан Миро, там е и „Герника“ на Пабло Пикасо. Прави впечатление и стъкленият асансьор до входа на музея. За тази дестинация също е добре да се снабдите предварително с билет, за да избегнете дългата опашка.

Лифтове и паркове

Това, което пропуснахме, а ми се искаше да видим, беше лифтът „Телеферико“, който дава шанс да се наблюдава Мадрид от височина на места до 40 м. Гледката сигурно е впечатляваща, но лифтът не работи при неблагоприятно време.

Освен галерии, любопитно беше да се види „Портата Алкала“, разположена на Площада на независимостта на метри от входа на парка „Буен Ретиро“. За наш „късмет“ заради силни бури той беше затворен през по-голямата част от пребиваването ни, но в последния ден успяхме да влезем и да го обиколим. Красив, пълен със зеленина, той е сред най-просторните забележителности на испанската столица.

Може да се наеме лодка и да се преплава голямото езеро, упражнение, което ние удобно избегнахме, за да се насочим към Кристалния дворец – стъклена сграда, построена през 1887 г., използвана някога като оранжерия. Между другото, в Мадрид всеки трети човек тича. По улиците, в парковете и специално около „Ел Ретиро“ в дните, в които беше затворен.

Здравей, Толедо!

Ние, без да тичаме, съвсем спокойно, посветихме един от дните на Толедо. С помощта на високоскоростен влак стигнахме за съвсем кратко време в града, забележителен с автентичната си архитектура. Малки площади са „завладени“ от високо издигащи се старинни сгради, а сред най-основните забележителности е готическата катедрала.

Толедо. Снимка: Личен архив

Внушителна с размерите и визията си, тя е строена повече от 250 години. Задължително е да се разгледа и крепостта „Алкасар“ с военния музей и библиотеката. В града е и музеят „Санта Крус“. Отделно послушахме документален филм за Толедо, където с подробности разказват за историята на града – събирателен център за историческо съжителство на християни, мюсюлмани и евреи.

На тръгване си запазихме билети за последния влак за Мадрид. След това успяхме да обиколим и от другата страна край река Тахо, като маршрутът се оказа дълъг, но красив.

Толедо. Снимка: Личен архив

Като сменихме перспективата, видяхме старинния град по тъмно, със запалени лампи, което му придава съвсем различно усещане.

Вечер над Толедо. Снимка: Личен архив

И отново уморени, като всеки друг ден, се прибрахме късно у испанския ни дом, където споделяхме впечатления до ранни зори на по чаша вино.

Вечер над Толедо. Снимка: Личен архив

Горещ шоколад с пържен чурос

Сутрин пътешествията продължаваха. Една от най-посещаваните ни точки беше всеизвестният площад „Пласа Майор“ – събирателен център на туристи, заобиколен от кафенета, барове и ресторанти. В средата се издига статуята на крал Филип III, при чието управление е построено мястото. Заобиколен от сгради с просторни прозорци с 237 балкона, насочени към самия площад, някога пространството е било използвано като сцена за тържествени коронации, кориди. Днес е пълно с актьори, навлекли тежки костюми на известни герои, махащи на чужденците и изникващи в снимките им.

Там са и уличните търговци, държащи стоката си с връв, с която мигновено я вдигат на гръб, ако се наложи да бягат при появата на полиция. А тя редовно обикаля пространството. Гони не само тях, но и уличните музиканти и брейк танцьори, които привечер привличат с уменията си любопитните тълпи по съседните площади.

Само на няколко метра встрани от „Пласа Майор“ се намират и най-вкусните горещи шоколади с пържен чурос.

Снимка: Личен архив

Гъстотата на топлата напитка се оказа всекидневно изкушение за нас и си го причинявахме без капка срам. И без броене на калории и други суети. Мястото е винаги обградено от туристи, които обожават вкуса на традиционната „Шоколатерия Сан Хинес“, която работи от 1894 г. Сред любимите локации за местни и чужденци е също така известната „Ла Майоркиня“.

Задължителната паейя с чаша вино

Докато сме на тема сладки изкушения и жени, ще издам, че надникнахме и в друга тематична сладкарница – с шоколадови пениси, и си направихме неприлични снимки, които ще запазим единствено за нас. Там опашките не са по-къси, персоналът е мил, а стоката се продава „като топъл хляб“.

Да не кажете, че не се показваме. На това място трите пътешественички се разпознахме. Снимка: Личен архив

Всъщност именно местните кулинарните вкусове са сред другите ценни притегателни сили на испанската столица. Между разходките из парковете и обикалянето по музеи и галерии, по традиция всеки турист спира в някой закътан ресторант, който предлага богато меню и задължителната паейя с чаша вино. Мадрид е известен и с разнообразието си от барове, кафенета и ресторанти, които поднасят средиземноморски деликатеси, а цените, съпоставени с българските ресторанти, са повече от приятни.

Снимка: Личен архив

И да не забравим да отбележим и родната следа, която видяхме на централна сграда в града – на улица „Пласа де ла Леалтад“ номер 2. На нея е окачено името на писателя Димитър Димов – авторът на „Тютюн“, който е участвал в Гражданската война в Испания, и престоят му в страната става основа за написването на романа „Осъдени души“, екранизиран по-късно от Въло Радев с красивите Едит Салай и Ян Енглерт. Къщата се намира съвсем близо до „Прадо“, а на испански пише:

„В този дом
живя и твори
през 1943 година
именитият български писател
ДИМИТЪР ДИМОВ
1909-1966
голям приятел на Испания.
Мадрид го възпоменава
на XXI юбилей от неговата смърт
25 юни 1987 година“

Снимка: Личен архив

За шест дни – толкоз. Можеше и повече, можеше и по-малко. Това, което всяка от нас оцени, е, че имахме възможност да откраднем време за нас. Да му се насладим и да си плануваме и следваща дестинация.

На изпроводяк се снабдихме с турон – известният десерт от арабски произход, който е станал запазена марка за Испания. Включва ядки, карамелизиран мед, фъстъчено масло и какво ли още не. Продава се в различни разновидности в няколко централни специализирани магазина, които приканват клиентите си, като не спират да им предлагат първо дегустация. Която искаше от нас, си взе и месни деликатеси – чоризо, хамон и други идеални за аперитив вкусотии.

Макар и по-студено от очакваното, Мадрид го приехме като топъл град, с приветливите хора, с бързото метро, със сухия вятър. Той се оказа нашето бягство от задълженията в добра компания. Съжителството с приятели в такъв град, съчетаващ удобно модерното с традициите, остана за нас гостоприемното пространство, запомнящо се с онова очаквано усмихнато Hola, с което те посрещат навсякъде, дори да си нахлул неочаквано неканен.

Петя Славова

Автор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross