„В началото всичко беше цветя и рози: подаръци, разходки, ресторанти. Нещата, за което едно малко момиче мечтае – да ходи на красиви места, да ѝ подаряват скъпи неща…“
Историята е на Али* от Костинброд. Градче на по-малко от половин час от София. Китно, всички се познават и всички знаят, че там голяма част от мъжете бият жените си.
Али е една от тях. Детството ѝ свършва, когато остава без баща на 12 години. 15-годишна, или дори по-малка, се запознава с мечтания мъж. Тогава той е на 23 години. За нея той е и като баща. Първите месеци всичко върви по мед и масло. Докато не идва ревността. Необяснима, от нищото. „Първо започнаха обидите – буташе ме, блъскаше ме“. След това идва и побоят. „Биеше ме, както се бие мъж, не жена. Обяснявах си го, че много ме обича и затова ме ревнува.“
Историята ѝ е като на много други. Малки, неопитни, несигурни в това какво означава една връзка.
Мъжът на Али употребява и наркотици, което го прави още по-агресивен. „Случвало ми се е да се прибере вечер надрусан и пиян, да ме дърпа от леглото. Пребива ме, преди да си легне да спи“, споделя пореден болезнен спомен момичето.
Неведнъж е бита и пред майка му, която нищо не прави, мълчи. Случва се ступване и пред братовчедите му. Единственият, който се е застъпил за нея и веднъж отървава кожата, е неговият вуйчо.
След боя идва извинението
Говорят. Съжалява, рони „крокодилски сълзи“, обещава, че повече няма да се повтори. И въпреки че Али му вярва, всичко се повтаря.
Има и други моменти, когато насилникът обвинява нея за случилото се: „Аз не исках да те ударя, но ти ме предизвика“. Има и заплахи: „Кой друг ще те вземе? Без мен не можеш да се справиш!“
Али живее под стрес и със системен побой. Помни един тежък случай. Отиват на хотел на морето. Не ѝ е позволено да излиза от стаята. Един ден, докато се къпе, приятелят ѝ влиза при нея с обвинения и викове, че тя му изневерява, щом е в банята. „Удари ми главата в плочките. Оттогава почти нищо не помня, освен че на следващия ден рецепционистката дойде в стаята, за да ми помогне с багажа и да си тръгна. Почти нищо не виждах. Беше ми черно.“
Али има огромна буца на главата, като топка за тенис. Лекарят ѝ казва, че е трябвало само леко по-силен удар, за да бъде счупен черепът ѝ.
Кога чашата преля?
Али решава да си тръгне след пореден побой в гората. Продължил е с часове. Помни как я е блъскал. „Вдигаше ме във въздуха и ме хвърляше на земята, влачеше ме за краката. Бутна ме да се търкалям по един наклон с камънаци и коприва. След това ме взе, извлачи ме нагоре, за да го повтори пак и пак. Нямаше и накъде да избягам.“
Започва да ходи на психотерапевт, майка ѝ също. Али разбира, че отношението към нея не е нормално и не се случва при хора, които наистина се обичат.
Иска да се измъкне, но и това не е лесно. Приятелят ѝ трудно приема раздялата. Започва следенето, привикването у дома. Взима ѝ телефоните да не може да звъни на никого, а това се е случвало и по време на връзката им. Често не ѝ е давал да говори дори с майка ѝ, а на майката се е налагало да ползва чужди телефони, за да успее да я извика и да ѝ помогне. Да я заведе на лекар.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Идваше винаги толкова бързо. Все едно има хеликоптер.“ Именно майка ѝ е тази, която успява да ѝ помогне с решаващата крачка. И Али в един момент не може да крие. Всичко си личи по лицето и по външния ѝ вид.
След една токсична година младото момиче намира сили да си тръгне. Наясно е, че едва ли ще се отърве лесно и тогава идва отвличането. Води я в близка гора, където я извлича от счупения прозорец на колата. Започва да я бие.
Историята на Али се повтаря
Али вече е подала няколко жалби срещу него. Има медицински за нанесени телесни повреди, но нищо не стига до прокуратурата. Майка му работи в съда. „Често му спасяваха кожата, но има Господ и няколко години след като се отървах от него, той влезе в затвора. Не за домашно насилие, а за наркотици.“
Мъжът вече има нова приятелка, отново малка, на годините на Али, когато е започнала връзка с него. „Явно е наясно, че по-зряла и осъзната жена не би позволила това да ѝ се случи“, коментира Али. Тя я познава, знае, че и историята ѝ се повтаря, но новата приятелка не вижда проблем в това. Обича го.
Али получава и обвинения от майката на бившия си приятел, че именно заради нея той е в затвора. Али отрича. Свързва се с адвокатката по човешки права Наташа Добрева, която прави опити да бъде образувано дело. „Постоянно получавахме отказ от разследване. Когато изчерпахме възможностите тук, вече можехме да стартираме европейското дело. Вероятно отказите се дължат и на протекции, които мъжът е имал“, казва адвокатката. Така се стига до дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където Али печели.
Страхът да съдиш България в Страсбург за домашно насилие
„Спомням си, че мама ме срещна с Наташа. Не знаех дали ще спечелим, но много се радвам, че успяхме, защото в България не ми обърнаха внимание. Никой не прие на сериозно това, което ми се е случвало. Явно жалбите ми не стигат, където трябва“. Именно многото откази, които получава Али от прокурорите, затвърждават и нейния страх дали изобщо да предприеме подобна крачка и да се изправи срещу насилника си. Един от прокурорите дори казва: „Момичето е дало показания, че младежът вече не я закача. Какво има да се работи по този случай“.
Наташа Добрева разказва, че по принцип подобни разследвания не се провалят заради протекции, въпреки че в този случай вероятно е било така. Според нея в повечето полицаи няма никаква чувствителност към такъв тип деяния и престъпления. „Те не са обучавани за това. Виждат подобно деяние като семейна кавга или отношения просто между гаджета. Не разпознават, че подобен случай е от обществена значимост и касае всички ни. Просто оставят жертвите да се оправят сами.“
Според адвокатката няма никакво съмнение, че повечето жертви на домашно насилие са жени. „Това се доказва с годишни доклади на неправителствени организации, които работят с пострадали от насилие. При тях много ясно лъсва бройката на процент мъже и жени, които се нуждаят от помощ и подкрепа. Докладите на полицията и омбудсмана също показват, че жените са тези, които попадат по-често в тази ситуация“.
Именно с делото на Али Европейският съд по правата на човека признава, че в България домашното насилие е полово базирано престъпление
Тоест, много по-голям брой от жертвите му са жени.
„През последните четири години, откакто отказахме да ратифицираме Истанбулската конвенция, нашето правителство и отговорни органи много се стараят по линия на превенция, която всъщност е в издаването на ограничителни заповеди“, казва Добрева.
Този закон обаче се оказва неприложим в случая с Али, защото не се прилагаше до август тази година за хора, които имат интимна връзка, но са просто гаджета. Тоест, нямат общо дете, брак, не живеят заедно.
Едва през август тази година под натиска и на Европейския съд след нейния казус се вкарва и интимната връзка като достатъчен довод за издаване на ограничителна заповед.
Али вече физически се е измъкнала. Много неща вече е забравила. Твърди, че и емоционално е превъзмогнала проблема. Но вече има „едно наум“ и не вярва напълно на нито един мъж. Усеща опасните по усмивката им. Вижда кога тази усмивка е „нагла и злобна“.
Наясно е, че мъжът, травмирал я може би за цял живот, е израснал в семейство, в което баща му е биел майката. Точно и затова родителите му са се разделили. Но днес майка му, макар някога жертва, защитава него и си затваря очите, когато синът се е превърнал в насилник като баща си. Не слага край на модела, а го продължава.
„Той се държи зле с цялото си семейство. Ако бие майка си и сестрите си, то приятелките си – всичките много красиви, направо ги чупи“, допълва Али.
Страхът не си отива напълно
Бившият ѝ вече не е в затвора. В началото това много я притеснява най-вече защото не знае какво ще стане, като го срещне. Но за нейно щастие всеки път около нея е имало много хора. Не са имали близък контакт. Чувството на страх не си е отишло напълно, защото, по думите ѝ, бившият ѝ приятел е непредвидим.
В един момент Али решава да живее в София, за да е далеч от миналото си, но скоро осъзнава, че големият град не е за нея. Няма двор, градина, където да тича кучето ѝ. Решава да се прибере при семейството си, близките, роднините.
Сега Али е на 19 години. Имала е друга връзка и дъщеря на девет месеца. Разделила се е с бащата на детето си, но са в много добри отношения. „Сама ми е по-добре. Бях му се доверила, обичам го. Просто засега предпочитам да не се събираме.“
Убедена е, че като порасне, дъщеря ѝ ще узнае нейната история, за да я предпази от подобни мъже.
„Мама много ме ограничаваше да излизам. Затова и не познавах добре хората. Не преценявах кой е добър за мен. Явно го е правила от страх да не попадна в ситуацията, в която всъщност попаднах. Това е бил нейният избор. Не я обвинявам. Ако баща ми беше жив, сигурно щеше да е различно.“
Но Али избира друг вариант за себе си. Иска детето ѝ да ѝ има доверие. Да я научи, че ако един мъж удари веднъж, вече няма връщане назад, защото той ще посегне пак.
Наясно е, че ако не се е разделила с насилника си, можеше сега да е поредната жертва в черната статистика.
Али като победител
„В случая нейната майка ѝ спаси живота. Али ѝ се обаждаше в най-големите кризи, когато имаше нужда някой да я закара в спешното отделение“, казва адвокатката Наташа Добрева. „Не вярвах, че Али ще остане в този град и ще продължи да ходи из улиците, където са всички, които знаят историята ѝ. Но тя остана там като победител.“
Али познава много жени, които са в нейното положение, но не искат помощ. Дори имат деца от хората, които ги тормозят. Когато тя е влизала в болницата пребита, лекарите просто са я оглеждали, превързвали и изпращали да си ходи, явно свикнали на такива гледки.
Дори след като се разделя с бащата на детето си, ѝ пишат мъже, които ѝ казват, че искат жена, която да ги слуша. „Обяснявам си го, че търсят жена без собствено мнение, да седи само вкъщи и да е домакиня. Бягам от такива хора. Не съм куче.“
„У нас има явно дълбоко вграден манталитет, че жената е нечие притежание – допълва и адвокат Добрева. „Оттам и изразът: „Взех си нова жена.“ Тези мъже са възпитавани така от малки и за тях изразът е валиден. Именно тук следва голямата и трудна задача за нашите управляващи да променят манталитета и начина на мислене, да правят активни стъпки за овластяването на жените, за възпитаването на мъжете.“
Сега Али се е пуснала по течението. Бъдещето ѝ е неясно, но има надежда, че дъщеря ѝ няма да попадне на такива мъже и че ще я научи, че любовта няма нищо общо с насилието.
Практически съвети за жени, които са в ситуация на домашно насилие:
- Да запаметят важни телефонни номера: на близки хора; на горещата телефонна линия за пострадали от насилие 02 981 76 86; на кварталния си полицай. Телефон 112 е един и същ за целия Европейски съюз.
- Да имат съставен в главата си план за бягство.
- Ако претърпят побой, да намерят начин възможно най-скоро да отидат на преглед в спешен кабинет, личен лекар, съдебен лекар или др. Да разкажат на лекаря искрено как е станал побоят.
- Да споделят с приятели и роднини какво им се случва. Да им предават за пазене при тях оригинали на важни документи като актове за раждане, актове за брак, съдебномедицински удостоверения и др.
- Да обмислят скриване в кризисен център.
- Да се консултират с адвокат.
- Да се консултират с психолог.
- Да подадат сигнал за извършено престъпление в районното полицейско управление.
- Да избягат след първия инцидент на физическо насилие, тъй като след него винаги следват нови и по-тежки инциденти, като може да се стигне и до убийство.
Наташа Добрева е в топ 5 на българските адвокати с най-много победи в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тя е спечелила 21 дела в този съд. Известни са нейните жалби от името на жени, пострадали от насилие: С.З. с/у България; А.Е. с/у България; Верзилов и др. с/у Русия; Крачунова с/у България и др. Работи като детски адвокат в „Зона ЗаКрила-София“, управлявана от Асоциация Анимус. Магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“ и по международно право по права на човека от Лунд, Швеция. Носител на наградата Човек на годината за 2021 г. на Български хелзинкски комитет за „Постоянство и храброст“.
*Али не е истинското ѝ име, но историята и победата са нейни и напълно истински.
