Текстът е създаден с подкрепата на Nordics.
Кариесите са нещо като голяма входна врата, която се е отворила и през нея са нахлули куп бактерии, мръсотии и недоброжелатели за нашата устна хигиена. Храната, която иначе ни е била много вкусна, може да се превърне в сериозен враг за отличното състояние на зъбите, ако не успеем да почистим добре остатъците от нея.
Независимо дали става дума за дете с млечни зъби, или за възрастен, кариесът би могъл да е само началото на болезнен и опасен процес, ако човек не полага достатъчно грижи и не ходи на редовни прегледи при стоматолог.
При какви болки да ни светне червената лампа и достатъчно ли е миенето с четка за зъби? На тези въпроси отговаря д-р Кръстина Джамбазова от Dentina Clinic, която освен с обща стоматология се занимава с ендодонтски случаи и работи както с възрастни, така и с деца.
Кариесът е инфекциозно разрушаване на твърдата зъбна тъкан. Когато на дадено място се задържа плака по зъбите, тази плака киселинно уврежда емайла на зъба и оттам нататък той започва да се разгражда. Разгради ли се емайлът, който е най-твърдата част от зъба, вече е много по-лесно да проникват надолу кариесите и да увреждат зъбната структура все по-навътре. А колкото по-надолу слизаме в увреждането на твърдата зъбна структура, толкова по-неприятни последствия може да има. Затова превенцията е на първо място. Тоест, колкото по-рано започнем да лекуваме един кариес, толкова по-малко поражения ще има за зъбите.
Първите симптоми са само визуални, което позволява на зъболекарите да ги видят лесно. Първият етап при кариеса се казва бяло петно. Там, където е кариесът, зъбът сякаш избелява.
Следващият етап е, когато мястото започва да изглежда една идея по-тъмно, по-кафеникаво. Впоследствие се вижда тъмна дупчица. Тъмното оцветяване се дължи най-вече на натрупването на храна и на оцветяванията на храната. Колкото по-надолу в зъба стига дупчицата, толкова повече се приближаваме към живата част на зъба – нервът.
При достигане до него симптомите са не само визуални. Пациентът вече ги усеща. Обикновено реагираме на студено и сладко – всъщност на това реагира нервът и затова и ни боли.
„Когато пациент дойде в кабинета и ми каже „Усещам горе вляво болка от сладко и от студено“, значи има нещо, което се приближава към нерва. В 90% от случаите става дума за кариес. Колкото повече се приближаваме към нерва, толкова повече се засилват и усещанията.
Когато бактериите стигнат до самия нерв, тогава там организмът започва да изпраща повече кръв, за да може да се справи. Така се случва с всяка част от тялото ни, която е увредена по един или друг начин. В тези случаи, освен че усещаме болките от студено и сладко, започваме да чувстваме и пулсации, което е свързано именно с изпращането на кръвта. Пулсациите са като сърдечния ритъм – туп, туп, туп.
„И когато пациент дойде с усещане за туптене и чувства зъба по-висок от останалите, значи зъбният кариес толкова е увредил мястото, че е стигнал до самия нерв и трябва да предприемем по-сериозни действия, а не просто да излекуваме един кариес“, обяснява д-р Джамбазова.
Освен че може да се наложат по-сериозни лечения на зъба, понякога се стига и до най-неприятното – изваждането на самия зъб. Когато бактериите стигнат до нерва, те могат да навлязат в бъбреците, сърцето и ставите, ако не се приложи адекватно лечение. Затова подобни състояния не бива да се пренебрегват.
Ваденето на зъба също може да доведе до последствия – може да настъпят ортодонтски деформации, тоест зъбите могат да започнат да се накланят. Или пък да не можем да стиснем захапката си правилно и това да доведе до още по-сериозни проблеми.
„Наличието на кариес е всъщност пробойна. Ако си представим една сграда, колкото красива и здрава да е нагоре, имаме ли дупка в основата, това е проблем“, дава пример д-р Кръстина Джамбазова.
При децата задълбочаването на кариеса протича много по-бързо, защото структурата на млечните зъби е доста различна от структурата на постоянните. Млечните зъби преминават през различни фази – на рентгенова снимка е рядкост да се видят изградени самите коренчета от край докрай. Те постоянно са или във фаза на изграждане на корена, или във фаза на стапяне на самия корен. А и при децата нервите са разположени много по-повърхностно, така че при тях е много-по често срещано кариесите да създадат усложнения на самия нерв.
Д-р Джамбазова често чува митове как при децата кариесите не трябва да се правят, защото зъбите се сменят. Тя потвърждава, че също е вземала подобни решения, НО само ако дадено зъбче ще се смени след 5–6 месеца и кариесът е малък. Тогава според нея е излишно да се травмира детето и родителят да се натоварва финансово. В случай че смяната на зъба предстои след повече от 6 месеца обаче, тя е категорична, че кариесът трябва да се излекува.
Най-важна е редовната профилактика. Посещението при зъболекар два пъти в годината обаче трябва да е съчетано с добра устна хигиена. Зъбите трябва да се мият поне по два пъти на ден. Много е важно почистването да се извършва правилно, независимо дали ще бъде с електрическа, с ултразвукова, или с обикновена четка.
Правилното измиване е с кръгови движения, а влакната на четката за зъби следва да са под ъгъл от около 45 градуса към самия зъб. Целта е четката да навлезе от всички страни на зъба, леко под венеца и да премахне всякакви хранителни остатъци. По-дългото измиване е от полза на пациента. При децата е изключително важно родителите да са активната страна в хигиената – тоест те да мият зъбите, не да приемат дъвченето на четката за свършена работа.
Важно! До колкото по-късна възраст родителите мият зъбите на детето по правилен начин, толкова по-голяма е гаранцията, че детето ще се радва на здрави зъби – не само млечни, но и постоянни.
Освен измиването на зъбите, д-р Джамбазова препоръчва да сменяме четката често, особено след боледуване. От изключително важно значение е междузъбното почистване, защото между зъбите са най уязвимите места. Най-ефективният начин за това е измиване със зъбен душ. Водата минава изключително нежно, измива всичко в междузъбното пространство. Конецът за зъби също върши работа, но водата от зъбния душ успява леко да мине и под венеца и ако се е събрала храна, да я изхвърли оттам. При децата най-уязвимите места са при последните зъби (преди да се появят шестите зъби, т.е. мястото между четвърти и пети зъб). Затова е достатъчно дори само там родителят да минава със зъбен душ.
Д-р Джамбазова казва, че като родител няма как да забрани на другите да целуват децата си, но обяснява, че дори облизването на една и съща лъжичка може да доведе до пренос на бактерии. „Ако майката например има някакъв зъбен проблем, да речем, пародонтоза, и не се е погрижила за устната хигиена, не е добре да има подобен обмен между родител и дете.“
За да е хем забавно, хем ефективно миенето на зъбите, децата трябва да имат интерес към него. Различни клипчета и книги могат да помогнат на родителите в тази понякога мъчителна мисия. Книжката за Чук и Пук, историите за Феята на зъбките, таблетки за оцветяване на плаката… Различни са вариантите, с които децата могат хем да участват, хем да видят какво се случва, ако зъбите не се мият. Д-р Джамбазова предлага и песничките от Hey Kids, като в тях участва и тя със своя глас:
Текстът е създаден с подкрепата на Nordics.
Nordics са създадени с идеята да променят традиционната орална хигиена към по-добро и да комбинират професионалния подход към денталното здраве с опазването на околната среда. Историята им започва през 2015 г. и вече техни продукти могат да се открият в 35 държави по целия свят.
Nordics е сред компаниите пионери по време на т.нар. „био вълна“ в козметиката, започнала през 2015 г. И до днес основната цел на компанията е предлагането на продукти с „чисти етикети“.
Компанията инвестира много усилия и ресурси в сертифициране, лабораторни анализи и независими тестове. Работят с няколко научни лаборатории, които изследват всички продукти и партиди. Някои от сертификатите, които притежават са: Ecocert Cosmos Organic, Ecocert Cosmos Natural, Vegan, Cruelty Free, ISO 9001, ISO14001, GMP, FSC и др.
В резултат всички продукти с марката Nordics включвар само доказани и одобрени съставки, които преминават през процес на лабораторни изследвания и качествен контрол.
Научете повече на wearenordics.com.
Текстът е създаден с подкрепата на
В този материал ще говорим по тема, която засяга и жените и мъжете – здравето на кожата, и по-специално ще стане най-вече дума за акнето.
Сигурно не е съществувал човек на тази земя, който да не е страдал от акне в някаква част от живота си. Тези, които не са имали акне никога, наричаме богопомазани. Но е важно да отбележим, че хората, които не са страдали от акне в тийнейджърските години, не са предпазени от такова в зряла възраст. Така че никой не е застрахован.
За появата и лечението на акнето говорим с д-р Александра Христозова. Тя е специалист по дерматология и венерология, член на Българския лекарски съюз, както и на Европейската академия по дерматология и венерология и е част от екипа на дерматологичен кабинет „Леге Артис“.
„Акнето е хронично възпалително заболяване на кожата – на пилосебацейната единица (мастната жлеза и косъма и отварянето им на повърхността към порите). Като хронично възпалително заболяване на кожата, то си има процеси, които се случват на самата кожа – запушване на порите, възпаление, засилване на мастната секреция“, казва д-р Христозова. И обръща внимание на факта, че като възпалително и хронично заболяване, то е свързано с целия организъм. „В нашата клиника лекуваме по метода на био-психо-социалната медицина. Имаме тялото и имаме психоемоционалното и ментално състояние, имаме и социалната среда на човека и всичко е една трета – не можем да ги отделим. За акнето това важи с пълна сила“, смята д-р Христозова.
„Една от основните предпоставки е генетичната, но тя трябва да се разглежда също малко по-флуидно. Разбира се, ако има човек в рода с тежко акне или с белези от акне, шансът ние да развием също акне е по-голям, особено в тийнейджърските години“, казва специалистът.
Всички знаем обаче, че, в крайна сметка, дали ще развием, или не някакво заболяване и в каква степен ще го развием, зависи от начина ни на живот. Тук е мястото на епигенетиката – всичко, на което излагаме тялото си – храна, въздух, мисли, емоции. „Може да се каже, че генетичната предразположеност е много ключова, но особено в напреднала възраст акнето зависи изцяло от начина на живот“, обяснява д-р Христозова.
Ако в рода ни има акне, трябва да знаем, че съществува по-голям шанс детето ни да развие акне в тийнейджърските години. Тогава можем да вземем мерки предварително като ограничим прекомерния прием на сладки храни и напитки, тестени храни, млечни продукти, особено на прясно мляко. Липсата на спорт и тютюнопушенето в домашна среда също са фактори, които влияят, и ако детето е изложено системно на тях, може и да развие акне впоследствие.
„Ако говорим за акне в зряла възраст, т.нар. адулторно акне, на първо място като предпоставка за възникването му е стресът. Затова от адулторно акне много често страдат при жени. Просто при нас аспектът със стреса влияе още повече“, казва д-р Христозова.
Освен стресът, влияние оказват още месечният цикъл при жените и храненето, както и безразборната употреба на кремове и гримове, които запушват порите.
Още не сме свършили, скрол надолу
В този период настъпват много промени в тялото и хормоните започват да се активират. Мастните жлези – също. А мастната жлеза е в основата на акнето. „В този период имаме засилена мастна секреция, оттам и по-голяма склонност към запушване на порите. Тогава се получава възпаление в самата пилосебацейна единица и започват процесите по развитие на акнето. Тоест имаме първо запушването, после е възпалителната лезия и след това вече виждаме червени пъпки с гноен връх или без гноен връх и т.н.“, обяснява д-р Христозова.
„Една от основните грешки, която хората правят, е, че пресушават кожата. Да, вярно е, че акнето е свързано с по-засилена секреция от мастните жлези, но това не означава, че трябва да ги изсушим. Получава обратен ефект и всъщност кожата се омазнява още повече“, казва специалистът. И подчертава, че кожата може и да се дехидратира, защото омазняването и хидратацията са две различни неща. „Когато при мен дойдат хора с такъв тип кожа се вижда, че тя е с много нарушена кожна бариера. При всяко дерматологично заболяване е важно да се възстанови кожната бариера, включително и при акне“, обяснява д-р Христозова. Когато е нарушена кожната бариера, е нарушен и микробиомът, който е нашият защитен слой. Тогава кожата няма как да функционира добре.
„Можем да я разделим на две основни групи. Едната група е лечение на вече съществуващите лезии и промени по кожата и предотвратяване на нови. Другата е лечение, свързано с белезите. Много често акнето оставя сериозни белези и е затова е важно да се започне навреме третирането им. Много хора смятат, че белезите се лекуват след излекуването на акнето. Това е тотално грешно, защото колкото по-дълго стои възпалението на лицето – дори и червените петънца, които виждаме след пъпки – толкова по-голям е шансът, особено при някои хора, да се развият хлътнали белези. Ако все пак има хлътнали белези, има много процедури, най-често лазери, с които можем да повлияем релефа на кожата“, обяснява д-р Христозова.
„Има хора, които се излекуват завинаги от акне. Това се случва обаче благодарение на начина на живот, който те продължават да водят след това. Дори и когато се приемат по-сериозни лекарства за акне – защото има и такива случаи, не можем да се оправим само с по-леки средства – дори и тогава има голям шанс за връщане на акнето, ако човек води отново нездравословен начин на живот“, отбелязва д-р Христозова. И добавя: „Много е важна и поддръжката, тоест кремовете, които се нанасят след активно лечение на акне. Тази кожа в много случаи продължава да има по-специфични изисквания и тогава не трябва просто да се купуват някакви козметични продукти. Затова в нашата практика много използваме Avene, защото продуктите имат поглед и към бариерата на кожата, и към активното лечение на акне и са добри за една поддръжка при излизане от терапията.“
Текстът е създаден с подкрепата на
Изчистването на акнето и пъпките е мисия, която дерматологични лаборатории AVENE приемат много сериозно и вече 30 години разработват клинично изпитани продукти за всички типове кожа, склонни към акне.
Един от най-новите и верни съюзници в борбата с акнето е Cleanance Comedomed Концентрат срещу несъвършенства.
След проведено клинично проучване е установено, че Cleanance Comedomed намалява появата на пъпки и черни точки след седем дни употреба. Благодарение на действието на активната съставка на растителна основа с патентовани свойства Comedoclastin™, концентратът се бори с несъвършенствата и пъпките от корена, насочвайки се към микрокомедоните, като осигурява действие против повторна поява.
Тестван върху повече от 4600 участника и предписван от дерматолози, Cleanance Comedomed Концентрат срещу несъвършенства е експертната грижа за всички типове кожа, предразположена към акне при тийнейджъри над 12-годишна възраст и възрастни, включително бременни жени.
Повече за ползите на Cleanance Comedomed Концентрат срещу несъвършенства може да откриете в сайта на AVENE.
Хремата е често срещано явление при бебетата. И съвсем не е забавно да се справяте с нея. Да гледате как бебето се бори с безкрайни сополи може да е тежко, но въпреки това е често срещана (и обикновено нормална) част от живота на малкото човече.
Понякога е трудно да се определи дали хремата е резултат от настинка, алергия или от нещо по-обезпокоително като например респираторен синцитиален вирус (РСВ).
Предлагаме да разгледаме основните причини за сополи при бебетата, как да различим често срещаните заболявания, възможностите за тяхното лечение и кога да се обърнем към медицинско лице.
„Основните причини за хрема при децата са вирусни инфекции, бактериални инфекции и алергии от околната среда“, казва педиатърката д-р Никол Вoурин. „В преобладаващата си част вирусните инфекции са най-големите виновници за хрема при децата.“
„Колкото и да не ни се иска като родители, малките деца могат да имат хрема месеци наред просто поради последователни вирусни инфекции“, добавя д-р Вoурин.
Алергиите също могат да са причина за хремата на детето ви. Д-р Флоренсия Сегура обяснява, че сезонните алергии са по-често срещани при малки и по-големи деца, отколкото при бебета.
Ако носът на бебето ви тече, може да е трудно да се определи дали става въпрос за обикновена настинка, грип или друга инфекция като COVID-19 или РСВ.
„Може да е много трудно да се разграничи коя конкретна инфекция е причина за респираторните симптоми на детето“, казва д-р Вoурин. „Например, децата с COVID и грип могат да имат сходни симптоми с температура, кашлица, отпадналост и умора. Обикновено, ако детето диша спокойно и няма продължителна температура или други притеснителни симптоми, дори не е необходимо да знаем конкретния „микроб“, защото това обикновено не променя почти нищо в лечението“, казва тя.
Макар че тези заболявания могат да протичат по сходен начин, има някои основни разлики между обикновената настинка и грипа:
Симптомите на настинката обикновено са много по-леки от тези на грипа. По същия начин COVID-19 често започва много подобно на настинка, въпреки че може да предизвика и повишена температура, казва д-р Сегура.
От Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ казват, че температурата и кашлицата са най-честите симптоми на COVID-19 при децата, но болестта може да протече и с възпалено гърло, хрема, главоболие, умора, задух или стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане или диария.
Ако детето ви е било заразено с нещо по-сериозно, например РСВ, има и други симптоми, за които трябва да сте наблюдателни.
„Обикновено можем да разберем дали детето има по-сериозна инфекция, ако диша необичайно или има продължителна обилна конгестия (оток на лигавицата на дихателните пътища, белите дробове и наличие на секрет в тях), кашлица или температура“, казва д-р Воурин. „РСВ обикновено е една от най-притеснителните инфекции за родителите и педиатрите, тъй като може да причини внезапно влошаване на дишането при някои малки деца, което налага посещение в спешното или хоспитализация.“
Въпреки това д-р Воурин обяснява, че много деца, които имат положителен тест за РСВ, проявяват само леки симптоми на настинка и изобщо не изглеждат много болни. Ако не сте сигурни, най-добре е да посетите лекарския кабинет, където специалист да определи дали РСВ е причината за заболяването на детето ви.
По същия начин круп е друго потенциално заболяване, което може да предизвика безпокойство. То е известно още като „лаеща кашлица“ заради дрезгавия звук, подобен на лай на тюлен, който се издава при кашляне. Може при вдишване да се чува и висок, писклив звук.
Круп започва със симптоми, подобни на тези при настинка или грип – запушен нос, хрема или висока температура, но лаещата кашлица се появява, когато гърлото и трахеята се раздразнят или подуят. Ако подозирате, че детето ви има круп, е важно да посетите педиатър. Медицинското лице ще прецени дали е необходима рентгенова снимка на гръдния кош, за да може, в зависимост от тежестта на заболяването, да се назначи правилно лечение.
Естествено е да се притесните, ако видите гъсти жълти или зелени сополи, които висят от носа на бебето. Какво точно означава това?
„Секретът може да е бистър, жълт или зелен“, казва д-р Сегура. „Наличието на имунни клетки, които се борят с инфекциите, обикновено променя цвета на секрета.“ Тя обяснява, че първоначалната поява на секрет е част от възпалителния отговор на организма, който помага за изчистването на вируса от носа и синусите. „След два до три дни имунните клетки на организма започват да отвръщат на атаката от вируса, като променят секрета в бял, жълт или зелен“, добавя тя.
Д-р Воурин обяснява, че дори да изглежда притеснителен, противно на общоприетото схващане, зеленият секрет невинаги означава бактериална инфекция. „Педиатрите разчитат повече на цялостната серия от симптоми и на физическия преглед на детето, за да преценят дали то е болно от вирус, или от бактерия“, казва тя.
„Ако детето ви има много зелен секрет, все пак е добра идея да го прегледа специалист, но това не означава непременно, че ще му бъде предписан курс с антибиотици.“
Ако предполагате, че бебето ви има инфекция на синусите, ето кои са основните симптоми, които трябва да следите:
Ако подозирате инфекция на синусите, е важно да се свържете с медицинско лице. Ако се установи, че става въпрос за бактериален синузит, на детето ви вероятно ще бъде назначено антибиотично лечение.
За щастие, има различни форми на лечение на хремата в зависимост от възрастта на детето ви и придружаващите го симптоми. Както обикновено, не забравяйте да обсъдите необходимите начини на лечение с медицинско лице.
„Природните продукти могат да бъдат също толкова полезни при симптоми на настинка, колкото и лекарствата без рецепта“, казва д-р Воурин. Тя предлага следното:
Капките или спрей за нос с физиологичен разтвор също могат да помогнат за облекчаване на запушването, казва д-р Сегура. Тя също така подчертава, че е важно да поддържате детето хидратирано!
„Най-важното нещо, което трябва да направите, е да се уверите, че то се хидратира с вода, кърма, адаптирано мляко, мляко, сок или бульон. Това ще помогне да се заместят всички загубени течности, причинени от хрема или изпотяване от температура“, обяснява тя.
Винаги е най-добре да се консултирате с лекар, преди да давате лекарства, дори и такива без рецепта, на деца на всяка възраст. Д-р Сегура напомня, че аспиринът никога не трябва да се дава на деца под 18-годишна възраст, тъй като може да причини животозастрашаващо състояние, наречено Синдром на Рей.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Когато давате на детето си температуропонижаващи или други лекарства без рецепта, никога не давайте повече от препоръчителната доза“, отбелязва тя и добавя: „Лекарят ще предпише антибиотици, ако се опасява от бактериална инфекция като синузит, ушна инфекция или пневмония.“
Д-р Воурин посочва, че винаги трябва да се свържете с педиатър или медицинско лице, ако дишането на детето ви е по-ускорено от обичайното или ако то проявява признаци на дихателна недостатъчност.
„Например ноздрите на детето ви се разширяват или мускулите на гръдния кош или на врата се движат по-изразително, докато то диша. Всички необичайни звуци, които детето ви издава от гърлото или гърдите си, докато диша, също трябва да бъдат съобщени на педиатъра.“
Други предупредителни знаци, които изискват контакт със здравен специалист:
Д-р Сегура добавя, че децата с настинка и запушен нос могат да развият и бактериална ушна инфекция. „Да предположим, че детето развие температура (по-висока от 37°C или 38°C) след първите три дни на симптоми на настинка. Ако към това се прибавят раздразнителност и болки в ухото, може да става въпрос за ушна инфекция“, казва тя.
Що се отнася до температурата, трябва да се обадите на медицинско лице:
Запомнете, че дълготрайната хрема при децата може да бъде често срещано явление.
„Понякога ни се струва, че децата са с хрема през цялата зима“, казва д-р Сегура. „Причината е, че симптомите на настинката обикновено са най-тежки през първите 10 до 14 дни. Не е изключено също така детето да се зарази повторно, докато симптомите на първата настинка отшумяват. Това може да създаде впечатление, че то е болно със седмици или дори с месеци особено през есента и зимата.“
Децата не умеят добре да издухват носа си и голяма част от секрета се поглъща, което може да дразни стомаха им. Винаги се обръщайте към медицинско лице, ако не сте сигурни дали хремата на детето ви не е нещо по-сериозно, например РСВ, особено ако имате новородено или бебе.
И накрая, не забравяйте да се запасите с кърпички през зимните месеци – никога не са излишни! Хремата може да е неприятна и неудобна част от детството, но в повечето случаи отшумява от само себе си.
Източник: Parents.com
Малко дете във Великобритания отново чува, след като участва в клиничното проучванет на чисто нова генна терапия. Според лекарите този случай бележи нова ера в лечението на глухотата, предава The Guardian.
Опал Санди се ражда неспособна да чува каквото и да било поради слухова невропатия – състояние, което спира нервните импулси от вътрешното ухо към мозъка и може да бъде причинено от дефектен ген.
По време на операция, продължила само 16 минути, в дясното ѝ ухо е направено вливане с работещия ген, и в момента 18-месечното дете чува почти перфектно и вече дори обича да свири с барабани играчки.
Родителите ѝ останали „изумени“, когато след операцията установили, че тя вече може да чува. „Не можех да повярвам“, казва майката на Опал, Джо Санди. „Беше… чудо.“
Момичето от Оксфордшър е лекувано в болница „Аденбрук“ част от фондация Cambridge university hospitals NHS, която провежда клинично изпитване за генна терапия CHORD.
В него се набират още деца с увреден слух от Обединеното кралство, Испания и САЩ, като всички те ще бъдат проследявани в продължение на пет години.
Проф. Манохар Банс, УНГ хирург и главен изследовател на проучването, заяви, че първоначалните резултати са „по-добри, отколкото съм се надявал и очаквал“ и че могат да излекуват пациенти с този вид глухота.
„Имаме резултати от Опал, които са впечатляващи – толкова са близо до нормалното възстановяване на слуха. Така че се надяваме, че имаме потенциално лекарство.“
И добавя: „Толкова много работа се свърши, десетилетия наред... За да може най-накрая да видим нещо, което работи и при хора... Беше впечатляващо и дори предизвикващп възторг. Почувствах се много специално.“
Слуховата невропатия може да бъде причинена от дефект в гена OTOF, който произвежда протеин, наречен отоферлин. Той позволява на клетките в ухото да комуникират със слуховия нерв. За да се преодолее повредата, новата терапия на биотехнологичната компания Regeneron изпраща работещо копие на гена в ухото.
Второ дете също наскоро получи лечение с генна терапия в университетските болници в Кеймбридж с положителни резултати.
Цялостното изследване се състои от три части, като три глухи деца, сред които и Опал, получават ниска доза генна терапия само в едното ухо.
Друга група от три деца ще получи по-висока дозировка. След това, ако се докаже, че това е безопасно, повече деца ще получат доза едновременно и в двете уши. Общо 18 деца от цял свят ще бъдат включени в изследването.
Опал е първият пациент в световен мащаб, който е подложен на терапията, и е „най-младият в световен мащаб, на който е правена тази терапия до момента, доколкото ни е известно“, казва Банс.
Генната терапия – DB-OTO – е предназначена специално за деца с мутации на OTOF. Използва се безвреден вирус за пренасяне на работния ген в пациента.
Проучването е „само началото на генните терапии“, казва Банс. „То бележи нова ера в лечението на глухотата.“
Мартин Маклийн, старши политически съветник в Националното сдружение на глухите деца, заяви, че глухотата никога не трябва да бъде пречка за щастие или реализация. „Много семейства ще приветстват това развитие и ние очакваме с нетърпение да научим за дългосрочните резултати за лекуваните деца.“
След като слухът на Опал е възстановен, родителите ѝ вече трябва да се справят с друг проблем: новото любимо хоби на дъщеря им е да удря с прибори по масата, за да вдига възможно най-много шум.
Може и да сте го пропуснали в безкрайния поток новини за цената на тока и газа, изборите, преговорите за ново правителство и какво ли още не, но октомври е Световният месец за борба с рака на гърдата. Да, сигурно не ви се четат кофти статистики и не ви се мисли по тази тема. Или поне докато не ви се наложи, защото някой близък се е запознал отблизо с диагнозата.
Всяка година в България има между 3600 и 3800 нови случая на рак на гърдата и близо една пета от жените у нас, починали от злокачествени заболявания, са жертва на това заболяване по данни на Българския националния раков регистър. А половината дори не подозират, че го имат. Официалната статистика сочи, че у нас една на всеки 22 жени е диагностицирана с този вид рак.
Няма как да се избяга от тези данни, не е и нужно. Трябва да знаем колкото се може повече, защото достоверната информация за профилактика, диагностика и лечение е най-силното оръжие в борбата с рака на гърдата.
В този текст решихме да съберем някои от най-често срещаните митове, свързани с рака на гърдата, както и някои необорими факти. Прочетете ги и си запишете час при мамолог. Не го отлагайте за утре.
Преди месец в Британския журнал по спортна медицина беше публикувано изследване, обхванало над 130 000 жени, повече от половината от които са имали рак на гърдата. Според резултатите повишената физическа активност, дори да е само движение, а не сериозно спортуване, намалява риска от инвазивен рак с 41%. При жените в менструална възраст и тези в перименопауза физическа активност в три дни от седмицата намалява риска от рак с 38% в сравнение с жени, които нямат никакви физическа активност.
“На всеки 100 неподвижни минути на ден, разбира се с натрупване, установихме 20% увеличение от развиване на рак на гърдата и 50% по-голям шанс този рак да е агресивен и по-труден за лечение”, обяснява професор Бриджит Линч – водещ автор на публикацията. Според нея физическата активност намалява нивата на естроген и андрогени в кръвта.
Да, мъжете не са имунизирани. Те също имат гръдна тъкан и могат да развият рак в нея. Изследвания в САЩ показват, че около 2190 мъже средно на година получават тази диагноза, като 410 от тях умират. В България точни числа няма, но има над 50 мъже на година, които чуват тази диагноза. При мъжете и смъртността е по-висока, като основната причина е, че те не подозират, че някоя бучка може да е рак и съответно се бавят с диагностицирането. При тях най-често се появява около зърното и ареолата.
Вероятността от развитие на карцином е относително по-малка при диета, богата на растителни фибри и витамини (А, С, Е). Има данни, че омега-3 полиненаситените мастни киселини, съдържащи се в рибеното масло, могат да забавят развитието на тумора, докато омега-6 полиненаситените мастни киселини, съдържащи се в някои видове растително олио, в комбинация с месо и риба могат да го стимулират, особено при жени след менопауза, както посочват учените от университета Лунд в Малмьо.
Връзката между т.нар. индекс на телесна мазнина (body mass index) и риска от развитие на рак на гърдата е в пряка зависимост от възрастта. За затлъстяване може да се говори, когато теглото е с 20% над предвиденото идеално нормално тегло. Повишеният индекс на телесна мазнина е сериозен рисков фактор особено за жени над 60-годишна възраст, сочат медицински проучвания.
Да, ние сме в България и пийването на всичко и по всяко време е ритуал. Но изследванията по темата са категорични – колкото повече се пие, толкова повече се увеличава рискът.
Преди години беше така. Сега обаче е различно, защото съвременните хирургични възможности са много по-големи и нормата е по-скоро съхраняващата гърдата операция. В България в последните години се прилага лъчелечение на рак на гърдата в ранен стадий, още докато пациентът е на операционната маса.
Методът се нарича интраоперативна радиотерапия и се прилага в ИСУЛ. По този начин вместо пациентът да идва на лъчелечение в продължение на месец-два, цялата терапия приключва в рамките на един ден с изключение на случаите, в които по преценка на лекарите могат да бъдат предписани допълнителни дози радиотерапия. Интраоперативната радиотерапия е включена в клиничната пътека за лечение на рак на гърдата. Важното в случая обаче е да се прави честа профилактика, за да може ракът да бъде хванат в ранен стадий, когато този метод е приложим. Последващото наблюдение и терапия следят ракът да не се завърне.
Фамилната обремененост е един от най-дълго проучваните и доказани фактори по отношение на рака на гърдата. Но реално случаите, при които генетичната мутация, предизвикваща това заболяване, се предава пряко от роднина на роднина са между 5 и 10%, както посочва Американското раково общество. По-големият процент от жените, диагностицирани с рак на гърдата, нямат близки роднини, които чисто генетично да са им предали болестта. Но тези, които имат, са изложени на двойно по-голям риск. Затова е добре да се направят генетични изследвания и да се ходи редовно на преглед.
Има няколко изследвания по темата и нито едно доказателство, че дезодорант, парфюм или сутиен водят до рак. В основата на тези конспирации е интернет и две безумни идеи. Едната е, че бръсненето в областта на подмишниците отваря повече порите и те приемат разни вредни неща. Втората – че банелите спирали движението на лимфата и така се трупат токсини. Няма никакви научни доказателства по темата.
Много специализирани клиники за пластична хирургия са участвали в подобни изследвания. И резултатите на този етап са категорични – няма връзка.
Няма никаква корелация, която да доказва подобно твърдение. Но това, което се случва често, е, че при изследване на подобна травма се установява бучка в гърдите. Но тази бучка си е била там от известно време и просто не ѝ е било обърнато внимание. В случая травмата само насочва вниманието към образуванието.
Нормално е гърдите да образуват някакви бучки, които се появяват и изчезват от само себе си. При някои жени се случва постоянно, при други – никога. По-малък процент от тези бучки биха могли да са ракови образувания, както се посочва в официално изследване, публикувано в NLM. Всъщност между 60 и 80% от всички бучки в гърдите са доброкачествени. Но вие няма как да знаете това, така че отидете на преглед. Особено ако бучката се задържи и в комбинация с това има и промяна на тъканта около нея – тогава прегледът е абсолютно задължителен.
Съжаляваме, но не е така. Ракът невинаги прави бучка, която може да напипате сами. Ако не знаете, че имате рак и го чакате да направи бучка, той вече може да е стигнал до лимфните възли. Затова – преглед. Нищо не може да го замести.
Има и друг мит, свързан с бучките – че те са ракови образувания, само ако са твърди, не се движат и имат ръбове. Профилактиката и образната диагностика дават отговорите – не случайни статии в интернет в стил “една жена каза”.
Мили жени, преглеждайте се.
Мили мъже, напомняйте на жените си да не забравят профилактичния преглед на гърдите. Но имайте едно наум, че тази диагноза се поставя и на мъже – затова преглеждайте се и вие.
Този текст е подкрепен от ФАНТАСТИКО, които за втора поредна година като компания обръщат общественото внимание към диагнозата рак на гърдата и започнаха кампанията “Прегледай се. Погрижи се за себе си!” в партньорство с фондация “Нана Гладуиш - Една от 8”. ФАНТАСТИКО дари 50 000 лв. на фондацията за организиране на безплатни профилактични прегледи за рак на гърдата в различни градове в цяла България.
Много е хубаво, че лятото кажи-речи е тук. Но то освен слънчеви поляни, морета и забавления, предлага и по някой и друг кърлеж.
Така че преди да се разпръснем по разни вълнуващи пътешествия, нека да видим какво ни съветва д-р Бояна Петкова по отношение на кърлежите – как да ги отстраним правилно, как да се изследваме за Лаймска болест и какво лечение се прилага, ако е необходимо.
Публикуваме с нейно разрешение съветите ѝ от страницата ѝ „Да растем здрави“.
Настъпи отново сезонът на полянките, разходките и... кърлежите.
Да си припомним как е правилно да постъпите в случай на ухапване от кърлеж:
Опитайте да го извадите с обикновена пинсета или специална пинсета за кърлежи с рязко издърпване нагоре, без въртене.
Кърлежът не е спешно състояние, не е нужно посещение в спешното за отстраняването му. Не се нуждаете от имунизация срещу тетанус.
В това видео можете да видите как правилно да отстраните кърлеж с обикновена пинсета:
Има риск изследването да е фалшиво отрицателно – тоест кърлежът да е заразен, но изследването да не покаже.
Добре е положителен резултат да се потвърди от референтната лаборатория в Центъра по заразни и паразитни болести.
В НЦЗПБ не вземат венозна кръв на деца. Трябва да занесете две епруветки с венозна кръв сутрин до 10:30 часа, взети същия ден в друга лаборатория.
За да избегнете разгръщането на Лаймска болест, трябва да проведете антибиотично лечение в достатъчно високи дози и продължителност.
Често срещана грешка е изписването на антибиотик в ниска доза с недостатъчна продължителност. Обърнете внимание, че повечето антибиотици трябва да се приемат за срок от 21 дни, а не обичайните 7 до 14.
Не забравяйте по време на антибиотичното лечение и 3 месеца след приключването му да приемате пробиотик с високо микробно число и достатъчно бактериални щамове.
Това е порочна практика, отречена от професионалните организации и дружествата по инфекциозни болести в световен мащаб, която може да доведе до развитието на „серонегативна“ Лаймска болест – тоест активно заболяване без доказуеми антитела.
Пожелавам ви прекрасно лято! Пазете се от слънцето... и от кърлежи.
Страдали ли сте някога от цистит? Ако не сте, няма как да разберете колко е неприятно, болезнено и досадно. Досадно, защото никога не си отива завинаги, все някога пак се връща и ти вгорчава живота.
Ако пък сте от абонираните за това заболяване, значи няма какво да ви обясняваме. Направо ви предлагаме да четете следващите редове, които със сигурност ще ви бъдат полезни. Защото ако има едно нещо, което човек с цистит трябва да прави, то е да не забравя, че циститът може да бъде държан под контрол... с информация – кое го предизвиква, кое не го и най-вече – как да го лекуваме правилно.
В Майко Мила си поговорихме с уролога д-р Житиан Атанасов, за да разберем малко повече за тази болест.
И така, ако никога не сте си задавали въпроса какво точно е цистът, въпреки че често страдате от него, редно е да се запознаете с него и официално.
Циститът е възпаление на пикочния мехур, което се стимулира и предизвиква от различни патогени и рискови фактори. За съжаление, засяга по-често жените (мъжете много рядко и когато мъж има цистит, то вероятно е от друг вид, най-често – лъчев цистит) и в доста случаи е силно рецидивиращ.
Защо жените са по-предразположени? По чисто анатомични причини – родени сме с по-къса уретра и страдаме от това още от раждането си. Да, циститът засяга и малките момиченца, които, докато още са с памперс, циститът винаги дебне отблизо.
И все пак, ако малкото ви момиче има цистит, непременно направете консултация с уролог, съветва д-р Атанасов, защото е редно да бъде изключено друго състояние - везикоуретрален рефлукс (или връщане на урина от бъбрека) заради нарушени клапни механизми на артериите от пикочния мехур към бъбреците.
Обикновено симптомите на цистита удрят впезапно - с чести позиви за уриниране, парене, болка, дискомфорт, а в по-тежки фази – с кръв в урината. Лечението би трябвало да започне веднага, с изследване на урината за микробиология, както и със съпътстваща терапия с фитопрепарати.
Никога да не се започва лечение директно с антибиотици без направена антибиограма – това е съветът на д-р Атанасов. По думите му, изключително погрешно е да се ползват и антибиотици, които са ни помогнали някога в миналото, без да направим антибиограма, защото така се появяват резистентните щамове към всички антибиотици.
След като сме приключили с антибиотичното лечение пък е редно да направим нова антибиограма, за да се види дали са изчезнали бактериите, както и да продължим с дълъг прием на фитопрепарати или хранителни добавки, подходящи за този тип лечение.
Разбира се, винаги можете да започнете прием на антибиотик, но това, което трябва да знаете, е че този подход е неправилен. А при веднъж излекувана инфекция идва и въпросът как да поддържаме пикочните пътища здрави.
Според специалиста най-добрият начин е чрез дългосрочното употребяване на хранителни добавки, за които не е необходима рецепта. Според препоръките на лекаря, апликациите на фосфомицин веднъж на 10 дни и изследване на стерилна урина веднъж на 30 дни също показват добър резултат, но пак подкрепени с чести микробиологични изследвания.
Най-вече да се пазят от настинки, от спорадични сексуални контакти, особено по-груби и интензивни такива, както и от хронифициращи инфекции. Също така, установена е връзка между цистита и редица заболявания, като тези у имуносупресирани пациенти, анатомично предразположените, генетични анатомични малформации, диабет.
Циститът и басейнът също са в много близки, но лоши отношения – първо, заради температурата на водата. Без значение дали е много студена, или много топла, това дразни пикочните пътища.
Другият фактор отново е контактният път, отново заради късата уретра, по който могат да проникнат микроорганизми.
Някои хора страдат и от един малко по-особен тип цистит – интерстициалния такъв, който е хронично заболяване, при което се смята, че имунната система атакува стената на пикочния мехур. Симптомите включват хронична болка в таза, чувство на дискомфорт и повишено налягане в пикочния мехур, често уриниране.
Поставянето на диагноза при него става само по един начин – с цистоскопия и биопсия. Това обаче е травмиращо за пациента, свързано е с хоспитализация и анестезия и начинът на доказване много пъти е по-лесен чрез метода на изключване, казва д-р Атанасов.
Тоест, изключват се всички други видове цистити, докато не се стигне до този и пациентът не бъде подложен на тези процедури. В лечението се прилагат препарати, като натриевия хиалуронат, провеждат се и интравезикални инстилации – чрез уретрален катетър този препарат се аплицира в пикочния мехур.
Намаленият прием на течности например. Той не е полезен и добър за никого, но все пак прекомерното стискане и регулярно неходене до тоалетна по малка нужда трудно би довело до цистит.
От антибиотично лечение също не може да се получи цистит, но пък може да се стигне до други усложнения, като кандидоза и бактериурия, които да доведат до симптоми, подобни на циститите.
Прекомерната употреба на алкохол, пържени и пикантни храни също биха могли да предизвикат симптоми, сходни на цистит, но да причинят цистит е невъзможно.
Ако сте жена, страдаща от хроничен цистит, и в момента кърмите, положението е сложно, признава д-р Атанасов. Първата линия на лечение в този случай са хранителни добавки и фитопрепарати, а от антибиотиците – цефалоспорини или други от групата на пеницилиновите препарати. Съветвайте се с лекар и не приемайте медикаменти на своя глава.
Д-р Атанасов съветва пациентите винаги да настояват уринарната и отделителната система да бъдат разглеждани като едно цяло, когато идат на преглед. Ако пациентът има анамнеза само за парене и често уриниране, препоръката му е да не се гледа само пикочният мехур, а да бъдат огледани и горните пикочни пътища, защото камък в бъбрека например сам по себе си е източник на инфекция, а тя може да слиза надолу заедно с урината, и да предизвиква циститни оплаквания.
Страдате често от цистити и вече се чудите дали да не се ваксинирате против него?
Ваксинационните препарати против цистит са добър избор, казва д-р Атанасов, защото засилват както локалния специфичен имунитет, така и общия.
Ако обаче все още не сте взели такова решение, спазвайте поне най-съществените препоръки - никога не започвайте лечение на своя глава, не пийте антибиотиците само 2-3 дни, докато отшумят симптомите, защото така се създават резистентните щамове към антибиотичното лечение, и обърнете внимание и на нещо много прозаично – бельото.
По-изрязаният тип бельо по-често води до инфекции, предупреждава лекарят, така че – сетете се с какви гащи ходеше Бриджит Джоунс и взимайте пример от нея. И никакви пържени картофи в леден басейн!
Съветите на д-р Житиан Атанасов споделяме с подкрепата на Bucconox.
Всяка майка би желала да не ѝ се налага да е болна и едновременно с това да кърми. Въпреки това ситуациите тип „кърмене и боледуване“ не са рядкост. Затова е добре да сте продготвена и да знаете как да реагирате. Общо взето положението е подобно на описаното тук „болна и бременна“. Хем не бива да пиете лекарства, хем не е добре състоянието ви да се усложнява. При всички случаи е задължително да не се самолекувате, а да ви прегледа лекар. Той ще прецени дали сте за лечение с медикаменти и какви да предпише. Все пак при кърмене бебето би могло да усвои част от лекарството чрез млякото. А ако бебето е болно, също трябва да сте наясно как и колко можете да помогнете.
Кърменето докато вие или бебето сте болни
Знаете ли, че ако кърмите, е по-малко вероятно бебето ви да се разболее? Защитните свойства на кърмата са доказани. Както и това, че кърмените бебета обикновено се разболяват по-рядко и се възстановяват по-бързо в сравнение с бебетата, хранени с адаптирано мляко.
Кърмата има антибактериални и антивирусни елементи. В зависимост от това колко дълго кърмите, вие ще намалите риска бебето да се разболее от настинки и грип, инфекции на ушите и дихателните пътища или чревни инфекции. Учени дори изследват потенциала на кърмата за лечение на други състояния, вариращи от конюнктивит до рак.
Да. От една страна така му давате голям шанс за бързо възстановяване. От друга - помага да го утешите, когато то се чувства зле. Кърмата ви съдържа антитела, бели кръвни клетки, стволови клетки и защитни ензими, които се борят с инфекциите и могат да помогнат за оздравяването. Освен това в нея има достатъчни количества от витамини и хранителни вещества. А това означава по-здраво бебе и по-малко посещения при лекар.
Удивително е, че съставът на кърмата ви се променя, когато бебето ви е болно. Ако вие сте изложени на бактериална или вирусна инфекция, тялото ви произвежда антитела за борба с нея; те след това се прехвърлят към вашето бебе чрез вашето мляко. Когато бебето ви е зле, нивата на клетките за повишаване на имунитета, наречени левкоцити, се покачват бързо и в кърмата ви. И тъй като майчиното мляко се преработва много лесно, то е и идеалната храна за бебета с разстроени стомахчета.
Може да се наложи да промените начина, по който кърмите бебето си, докато е болно. Например бебе с настинка може да иска да се храни по-често, но за по-кратки периоди. Причината е, че запушеният му нос може да го затрудни да суче и да диша. Освен това, ако бебето ви има запушен нос, може да му е по-удобно да се храни изправено. Тоест може да експериментирате с различни пози за кърмене.
Понякога, когато бебето се чувства наистина зле, може да няма апетит или енергия да суче. Ако не иска да се храни, свържете се с медицински специалист или консултант по кърмене, за да предотвратите дехидратацията му.
Ще ви посъветват да изцедите малко мляко и с помощта на спринцовка, чаша или лъжичка да му дадете да пие. Разбира се, трябва да знаете кой метод изисква най-малко усилия от бебето. Изцеждането в часовете, когато обикновено кърмите, ще поддържа нивото на кърмата ви.
Ако сте болна и ви е зле, вероятно кърменето е последното нещо, което ви се иска да правите. Но е най-добре да продължите да кърмите. Това се препоръчва при почти всички болести. Ако имате настинка, грип, треска, диария и повръщане или мастит, поддържайте кърменето както обикновено. Бебето ви няма да се зарази чрез кърмата ви - всъщност то ще поема антитела чрез млякото.
Комбинацията кърмене и боледуване обаче може да е изключително уморителна. А трябва да се грижите за себе си, за да можете да се грижите за бебето. Поддържайте хидратацията си, пийте колкото можете повече вода или чай, яжте, когато можете, и помнете, че тялото ви се нуждае от допълнителна почивка. Помолете таткото или някой от семейството да помогне с грижите за бебето. Евентуално да го къпят или да го разхождат, а вие да си почивате. Възрастните наоколо също така могат да ви приготвят храната – вие трябва да съсредоточите върху възстановяването си.
Не е никак добра идея да спрете рязко да кърмите - рискувате да получите мастит. Колкото и да ви е трудно, спазвайте часовете на кърмене и времето за изцеждане, ако бебето пропусне хранене. След няколко дни ще сте пълна отново със сила и ще искате да кърмите.
Добрата хигиена принципно е важна, в този случай още повече. Така рискът от разпространение на болестта ще се намали. Мийте ръцете си със сапун преди и след хранене на бебето, преди и след приготвяне и ядене на храна, преди и след ходене до тоалетна или смяна на памперси. Захлупвайте устата си при кашлица и кихане в кърпичка или в сгъвката на лакътя си. И винаги измивайте или дезинфекцирайте ръцете си след кашляне, след кихане или след издухване на носа.
Докато кърмите можете спокойно да приемате парацетамол и ибупрофен. Същото важи и за някои антибиотици, стига да са предписани от лекар. И, разбира се, да следвате строго инструкциите за дозиране. Не забравяйте, че ибупрофенът има противопоказания при астма.
Преди майките бяха съветвани да избягват аспирин при кърмене и боледуване. Нови проучвания обаче показат, че ниските дози са безопасни по време на кърмене. Високите дози обаче са свързани с рядко, но сериозно състояние при бебета, наречено "Синдром на Рей". Или обсъдете използването на аспирин с вашия лекар, или изберете друго лекарство.
Не се препоръчват по-силни болкоуспокояващи. Ако имате притеснения, обсъдете ги с вашия лекар или фармацевт.
Някои лекарства срещу настинка, грип и кашлица съдържат вещества, които може да намалят количествата мляко в гърдите ви. Избягвайте тези, които имат фенилефрин, фенилпропаноламин или гуайфенезин в съставките. Също така е добре да избягвате лекарствата, които причиняват сънливост. Те могат да доведат до сънливост в бебето и то няма да се храни адекватно.
Ако бебето ви е родено преждевременно, с ниско тегло при раждане или има тежко здравословно състояние, трябва да проверите всички рискове, преди да приемате каквито и да било лекарства, докато кърмите. Дори и парацетамол.
Винаги, когато отидете на лекар или в аптеката за лекарства, казвайте, че кърмите.
Ако сте на дългосрочно лечение за диабет, астма, депресия или друго хронично здравословно състояние, ползите от кърменето могат да надвишат рисковете. Със сигурност трябва да обсъдите този въпрос с лекар.
Операцията под местна или обща упойка не означава, че трябва да спрете кърменето или да изхвърляте кърмата си. Не спирайте с изцеждането на гърдите, ако операцията ви го позволява.
Когато се почувствате достатъчно добре, за да държите бебето си след операция – кърмете го. Количеството анестетик в майчиното ви мляко ще бъде минимално и безопасно за кърмене. Разбира се, ако се притеснявате, потърсете медицински специалист или консултант по кърмене.
Пандемията от коронавирус не подмина и бременните, и майките на бебета. Затова е важно да се знае какво да се прави в подобна ситуция. УНИЦЕФ има отличен материал по темата тук.
Има няколко ситуации, в които е най-безопасно временно да спрете кърменето и да изцедите и изхвърлите млякото си. Така ще запазите произвеждането на кърма, докато лечението приключи. Става въпрос за лъчетерапия или химиотерапия за рак, херпесни лезии на гърдите. Същото важи и при инфекции като туберкулоза, морбили или септицемия. Те могат да се предадат чрез млякото ви.
Който се е сблъсквал с цистит в живота си, се е убедил, че е болезнено, досадно и - като бонус - понякога много продължително. Знаем, че това заболяване може да е голям проблем за много от вас, затова решихме да се срещнем с уролога д-р Житиан Атанасов, д.м. и да му зададем всички въпроси, които ви вълнуват по темата. Тя, разбира се, е много голяма и може да се говори дълго по нея, но ни се искаше да посочим основните моменти при протичането на възпалението, лечението и превенцията. Надяваме се да ви е полезно.
Разговорът е осъществен с подкрепата на Bucconox.
След трагичния инцидент с починало 5-годишно дете вследствие на огнище на менингит в детска градина в София родителите започнаха да си задават хиляди въпроси. Да отговори на някои от тях помолихме педиатъра д-р Лора Бучукова. Ето какво ни каза тя за заболяването, протичането му и превенцията.
Менингитът е възпалително заболяване на обвивките на мозъка, които се наричат менинги. Може да бъде причинен от вируси, бактерии или гъбички. За една част от микроорганизмите, които могат да предизвикат менингит, имаме ваксини в задължителния имунизационен календар.
Такива са пневмококите, хемофилус инфлуенце, морбили, паротит, рубеола, полиомиелит. Родителите, които решават да откажат поставянето на тези ваксини на детето им, едва ли осъзнават на какъв риск го излагат, но за съжаление и нямат желание да разберат, когато се опитваме да обясним.
Оттук нататък ще говорим за менингококовия менингит, който, за съжаление, стана обект на вниманието ни в последните дни.
Има различни форми на протичане.
Първата е локализирана – носителство и назофарингит, който се проявява с температура до 39 градуса, главоболие, болки в гърлото.
Втората форма е генерализирана и може да бъде сепсис, менингит и енцефалит.
Менингитът се проявява с висока температура до 40 градуса, главоболие, повръщане, хиперестезия (повишена чувствителност при допир), гърчове, вратна ригидност (съпротива при опит да наведем главата на детето към гърдите му), при кърмачетата се издува фонтанелата.
Често менингитът е съпроводен със сепсис, за който характерен е и обривът, който е с характер на хеморагичен, но често преминава и в некротичен (червени петна като от кръвоизлив, които после стават тъмновиолетови до черни, бел.ред.).
Имаме и редки форми, които протичат със засягане на части на сърцето, ставите, белия дроб и очите.
Вариант на менингококовия менингит е свръхострият менингококов менингит, който протича изключително тежко и бързо и смъртността при него е до 54%.
Наблюдават се отклонения в кръвната картина, в състава на гръбначно-мозъчната течност (ликвор). Самият причинител се изолира от гърлен секрет, както и от ликвора. А при прегледа на лекаря се използват поредица от тестове, с които се установява синдрома на т.нар. менинго-радикулерно дразнене, сред които е споменатата по-горе специфична скованост на врата (вратна ригидност), както и повишена чувствителност към светлина.
Да, най-възприемчиви са децата до 6-годишна възраст, най-вече поради особености в имунитета при тях. Но и при децата може да протече само като носителство или с назофарингит. Менингитът е с лоша прогноза, когато е с неправилно и късно започнато лечение, както и когато има сепсис.
Това зависи от състоянието на имунитета на човека в момента на срещата с причинителя и от наличието на съпровождащи заболявания.
Изходите варират от пълно оздравяване през различни неврологични увреди – глухота, парализи, изоставане в психомоторното развитие, хидроцефалия, до смъртен изход.
Лечението е в зависимост от формата на протичане. За щастие, имаме антибиотици, които лекуват менингококовия менингит. При по-тежки форми се налага използването и на други медикаменти в зависимост от симптоматиката.
Има създадена ваксина, която профилактира заболяването.
В някои страни ваксината за менингит е задължителна. У нас не е в задължителния ваксинационен календар, защото заболяването, за щастие, е рядко. Поставя се на възраст над 6 седмици. В зависимост от възрастта схемата е различна, но при децата най-често са две дози с интервал от два месеца.
Всеки родител може след консултация с педиатър да закупи ваксината от аптека и тя да бъде поставена на детето му.
Страничните реакции са както при другите ваксини – температура, оток на мястото на поставянето, главоболие, умора, сънливост, при кърмачета може да има и обрив.
Изключително тежко е, когато се случи такъв инцидент. Аз мисля, че няма нужда от успокоение, а по-скоро има нужда да си дадем сметка за отговорностите, които носим. Имам предвид отношението към изпращането на болно дете на детска градина с оправданието, че няма кой да го гледа, отношението към ваксините, сроковете за тяхното поставяне, колко лесно родителят измисля причини да отложи ваксина от задължителните с най-различни обяснения, без да се интересува от мнението на педиатъра. Доколко сме дисциплиниране при спазване на правилата в детските заведения и в същото време не проявяваме ли понякога прекалена търпимост към неспазването им.
А ето и малко повече информация за ваксините от д-р Бояна Петкова:
Според последния доклад на НСИ за 2020, през последните 5 години в България е имало средно по 9.2 случая на менингококов менингит годишно. Това отговаря на честота от 0.2 случая на 100 000 души население годишно. Смъртността е 10-15% от всички заболели.За съжаление няма разбивка на умиранията по диагнози, а само по клас на заболяването.
От Клас 1 "Някои инфекциозни и паразитни болести" през 2020 са починали 17 деца до 19-годишна възраст, като това число включва и случаите на смърт от Covid-19 в тази възрастова група, но няма как да се разбере има ли починали деца от менингоков менигит в предходните години - последната иформация в медиите за смъртен случай, която успях да открия, е от 2006 година. (За съжаление при ПТП за същата година има 22 загинали деца...)
[...]
Менигококовият менигит не е особено често срещано заболяване в България, но понякога въпреки това може да доведе до епидемични взривове в малки общности. Тук има сравнителна таблица за имунизационната политика на различните държави в ЕС.
Виждаме, че ваксина не е въведена предимно в държавите от Скандинавския полуостров, вероятно защото менингококите не са ендемични за района, може би поради студения климат. Виждаме, че в някои държави като Франция и Германия поставят задължителна/препоръчителна ваксина само за щам С, а в други, като Литва - само за В.
Съществува вече и конюгатна ваксина против щамовете A, C, W, и Y (не включва щам В). Виждаме също, че в някои държави, като Австрия, ваксината не се поема от бюджета на здравноосигурителните каси, въпреки че е препоръчителна.
Това са ваксините Бексеро/Bexsero против менингококи от група В и Нименрикс/Nimenrix срещу А, С, W-135 и Y.
[...]
Всеки ОПЛ би следвало да е съгласен да постави ваксината. Опитът ми сочи, че тя не се понася по-тежко от всяка друга „убита“ ваксина и може да се постави на хора от всяка възраст, вкл. на възрастни.
