В поредния епизод на видео поредицата ни „Майко мила, БЕБЕТО!“ ви срещаме с Мария Йонова – консултант по детски сън и хранене. Сънят е едно от най-важните неща за детето, но и за родителите, които обикновено в първите месеци никак не се наспиват.
„Спи, когато и бебето спи“ е почти народна мъдрост, но как се получава тази работа!? Мария Йонова отговаря на въпроси като:
Колко спят новородените, трябва ли да ги будим, кога настъпват първите промени в съня? Кога бебето разбира, че има ден и нощ и става подвластно на тази смяна?
Ще разберете и дали бебето ще спи повече, ако „много го уморим“. Къде трябва да е детето – в същата стая с родителите, може ли да спи в леглото с тях и кога да го отделим в съседната стая?
В епизода засягаме и темата с регресията на съня и защо в определени случаи е добре бебето да се събуди. Каква е ефективната рутина преди заспиване и как да приобщим бащата в този ритуал?
Към финала на разговора засягаме и темата за съня на по-големите деца – наспиват ли се учениците и как им влияе ранното ставане за училище.
Гледайте епизода:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Сънят е една от основните нужди на човека, особено когато става дума за дете. Но неспокойният сън на бебетата е един от класическите проблеми, с които се сблъскват родителите. Това е едно от затрудненията, които променят живота на Олга Сесé, първият коуч по сън в Испания, сертифициран преди повече от 10 години. Наскоро тя издаде третата си книга – Mi cama fantástica – в която разглежда преминаването на малките деца от кошарата в леглото, заедно с вероятните им страхове от този преход. За целта Сесé използва илюстрована приказка и серия от съвети за родителите.
Преминаването към легло е знак, че нещо се променя: децата порастват и се появяват нужди, които преди не са съществували и които в някои случаи могат да бъдат проблематични. „Те се страхуват да бъдат повече време сами, появяват се кошмари или други нощни страхове“, обяснява експертката по детски сън.
Натрупването на часове за почивка е от съществено значение за най-малките: „В зависимост от етапа, в който се намират, те трябва да спят определен брой часове, за да обработят това, което учат, и за да се регулират.“
В тази история, насочена към деца на възраст между 3 и 4 години, учат както те, така и родителите. Повече за книгата и съня разбираме от интервюто на Хорхе Марсо Араусо със специалистката за El País.
В книгата споменавате метода BabyREM, който представлява персонализиран анализ на съня на детето, рутина, съобразена с възрастта, насърчаване на това бебето да се научи да заспива само́ и семейна подкрепа. Как бихте дефинирали този метод?
Това е начин на работа. Учих в Parenting Health Institute – онлайн организация, базирана в Калифорния, която предлага сертифициране за консултанти по холистичен детски сън и майчинство. Там получих обширно обучение по майчинство, детски сън и различните методологии в тази област. Започнах да прилагам стандартни методи, които започнаха да дават резултат, а с годините ги адаптирах, и така се оформи мой собствен метод. Той не е строг, а по-скоро „започваме оттук“ и наблюдаваме дали детето се адаптира. Ако да – чудесно, ако не – променяме подхода.
Защо решихте да станете коуч по детски сън?
Когато станах майка за първи път, детето ми се будеше по 8-10 пъти през нощта, беше истинска драма. Няколко месеца можеш да издържиш, но когато се натрупат шест, виждаш, че е непоносимо и трябва да се направи нещо. Никой не те учи на това. В болницата ти дават няколко съвета за памперса, дрешките, крема или кърменето, но за съня никой не казва нищо.
Кой е идеалният момент децата да започнат да спят сами и как да се подходи? По-добре ли е да ги предупредим предварително, или просто да го решим една нощ?
Трябва да ги предупредите. Има деца, които от самото начало не спят в кошара, защото не им харесват решетките и още на шест месеца ги слагат в ниско легло. При тези, които спят добре в кошара, винаги казвам на родителите: „Издръжте колкото можете.“
Изглежда сякаш не е важно, но с решетките се чувстват защитени. Смятам, че преминаването трябва да стане, когато детето вече не се побира в кошарата или когато е на около две и половина, почти три години. Тогава то е съзнателно и може да говори, да обясните какво се случва.
Препоръчвам да им се каже две-три седмици предварително, защото децата обичат да им се съобщава, че порастват. Дори е добре да участват активно: ако купуваме чаршафи, детето да помогне да ги избере; ако оправяте леглото, да съдейства.
Ако детето не се чувства удобно в леглото, може ли да се върне в кошарата?
Няма проблем да се върне за още няколко месеца. Случи ми се със сина ми. Казахме „да“, но после той се изнерви много и решихме да отложим след лятото, когато вече беше готов. Вторият опит може да е след няколко месеца или повече, когато видим, че детето е подготвено. Ако има място в стаята, може да се сложат паралелно кошара и легло. Нощите – в кошарата, а следобедният сън – в леглото, докато стане ясно, че е убедено в промяната.
Какво се случва, ако едно дете не спи добре?
Може да не спи добре поради външен фактор като топлина или болка. Друго е, ако детето не знае как да спи и постоянно се нуждае от помощта на родителите. Сънят ни се случва чрез цикли. В края на един цикъл се обръщаш, завиваш се и продължаваш да спиш. Когато се събудиш, имаш чувството, че си спал непрекъснато, но всъщност си се събуждал.
Ако едно дете получава прекалено много помощ от родителите, за да заспи, то не знае как да се справя с тези събуждания. „Тъй като мама ме е приспивала на ръце, имам постоянно нужда някой да ме приспи на ръце“ – защото така е свикнало. И когато това не се случва, детето се шокира, започва да плаче или се ядосва, защото не може да се справи само́.
С децата се работи, за да придобият тази независимост, да се научат да заспиват сами, защото така ще могат да се справят като възрастни през нощта. Ще има моменти, когато бебетата се нуждаят от хранене, но събужданията по 10 пъти на нощ не са за това.
Представете си ден, в който не сте спали добре, ставате сутринта изморени и не можете да функционирате. Първата година от живота е 100% учене. Ако мозъкът не е отпочинал, това учене се губи. Това може да доведе до леко изоставане, което после се наваксва.
Колко часа сън са препоръчителни според възрастта на децата?
Това се променя с възрастта. Новородените трябва да спят почти през целия ден. С напредването на възрастта дневният сън намалява, а нощният се увеличава. От около година се въвежда една дрямка от два часа например и средно около 11 часа нощем до 10-11 години.
Дрямката е важна за бебета и деца: на шест месеца се нуждаят от три пъти дневен ден; на седем-осем месеца – два пъти, а на една година – един път. Когато се каним да спим, тялото произвежда мелатонин – хормона, който ни релаксира и предизвиква сънливост. Сутрин се събуждаме и се произвежда кортизол.
Дете, което не почива, произвежда кортизол, за да остане активно през деня, а той действа като адреналин. Ако не спи през деня, вечер ще бъде като моторче, защото не е отпочинало. В зависимост от етапа, в който е, детето трябва да спи определен брой часове през деня, за да си почине, да обработи наученото и да се регулира.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какви препоръки бихте дали на родителите?
Винаги да водят комуникация и разговор с децата. Опитвайте се да разберете какво ги тревожи, да проявявате емпатия, да знаете какво може да се случи и да признавате емоциите им.
Понякога всичко е динамично, искаме нещата да се решат бързо, а всъщност ни трябва малко време, за да ги разберем.
Нужно е търпение, защото знаем, понякога е трудно. И със съня е същото.
Тази вечер, тъкмо преди да приспим децата (или може би някои от нас вече са ги приспали!?), при нас е Мария Йонова - консултант по детски сън. Тя има да ни каже нещо относно този вечен спорт приспиването. Не че е лошо, просто не е много хубаво, ако можем така да се изразим. С други думи, можем и без него и ако се научим, ще е по-добре и за нас, и за децата.
Като психолог и консултант по детски сън се докосвам до всекидневието на стотици родители. Това, освен прекрасни емоции и ценен опит, ми дава и един добър поглед за най-честите затруднения, които семействата имат щом стигнат до въпроса „Ще се спи ли тази вечер, или да не се надяваме?“.
Когато бебешката възраст отмине, сме готови да си отдъхнем, да изтрием потта от морните си родителски чела и да му ударим един дълбок сън, защото както всички мъдри комшийки казват: „То това със съня се израства! Търпение и пак търпение! Няма до първи клас все да се приспивате!“.
В действителност невинаги намеренията на децата съвпадат с нашите очаквания. Или ако трябва да го кажем иначе – на детето може да му е време да заспива само и да спи цяла нощ, но това да не се случи по ред причини. Например защото така си му е добре или просто не иска. Резултатите от проучването, което проведохме през 2022 г. показват, че 40% от децата на възраст 5-6 години не могат да заспиват сами и в собствено легло, а все още се нуждаят от възрастен да ги приспива. С това нека сложим край на мита, че бебето ще се научи да заспива само̀, когато е готово, и да поканим на сцената най-често срещания проблем със съня след 2-3-годишна възраст.
Нека с бурни овации (може и освирквания) да посрещнем нашата звезда: ДЪЛГОТО ПРИСПИВАНЕ.
Работя с немалко деца от възрастовите групи след 2 години и знам, че всеки случай е индивудуален, но още с първия контакт съм уверена, че един от проблемите, по които ще трябва да работим, е дългото и понякога мъчително приспиване.
На бебето може да му е необходима съвсем малко помощ, за да заспи, например 3-4 минути полюшване на ръце. С порастването всички намеси, които прилагаме за приспиване – носене, люлеене, хранене, даване на залъгалка – обикновено се канализират в една-единствена – родителското участие.
На пръв поглед изглежда честна сделка – лягам за малко до детето, а то се гушва и заспива. Аз самата не мога да си представя по-приятен завършек на деня. Но винаги има едно „обаче“. Нашето „обаче“ в случая е, че повечето от децата, които са приспивани от родител, имат нужда от много повече време да заспят, сравнено с децата, които заспиват сами и при които нормата е около 15 минути. Родителското присъствие е изключително стимулиращо и дава повод за заиграване и често пъти разиграване.
Когато се чувам с родителите, те ми казват, че явно на детето не му се спи, че има нещо грешно в режима му, но не успяват да го открият. Понякога е точно така и причините за дългото заспиване се оказват комплексни, но начинът на приспиване ВИНАГИ има значение.
За да си го имаме нагледно, нека си представим, че надникваме в умната главица на, да речем, Гошко, 3 г.
„Днес бях на детска. Беше хубаво и играх с децата, но исках и с мама. Тя ме взе следобед, пазарувахме, поиграхме, после тя имаше да готви. След това говори с баба по телефона и седнаха с тати да гледат новините.
Сега е време за лягане. Мама ще ме приспива, ама не е познала. Ще играем. Ако се прави на заспала ще ѝ повдигна клепачите и ще ѝ бръкна в бялото на окото. Може и да ѝ подишам шумно в ухото и да ѝ настъпя косата, докато търча по леглото. Ще поискам вода. 14 пъти. После ще рева за другите чорапи, тези с картинките на бръмбари. Ще щракам ключа на лампата, докато ми изтръпнат пръстчетата, а ако ми се скарат, ще бъде смешно. Ако пак ми се скарат, ще ревна. Но НЯМА да заспивам, сега ми е паднало! Ще гледам да не стане като вчера, когато в 11:00 направо изгаснах от умора и страшно се наиграх. Днес поне до 12 мисля да откарам.“
Това е с доза хумор, разбира се, и вероятно малко преувеличено, но повярвайте ми, чувала съм истории, които задминават в галоп изпълненията на Гошко. Затова вместо да се смеем или плачем (ако се случва на нас самите), нека видим какво можем да направим.
Това е на първо място. Всички сме чували за границите и за това колко са важни, за да може детето да расте спокойно и в сигурна и предвидима среда. Обаче честичко ги забравяме вечер, защото сме а) уморени, б) нямаме нерви, в) страх ни е, че като ревне и край и г) „какъв родител съм, ако откажа разни работи на детето си точно преди да заспи“. Истината е, че точно в такива рутинни ежедневни дейности като приспиването поставянето на разумни граници е от най-съществено значение.
Докато заспива, детето ще направи всичко възможно да ви ангажира в някакъв вид общуване. Не се хващайте в капана и не започвайте да обяснявате за черните дупки, само защото шетгодишното ви е задало гениален въпрос, на мама умника (това последното е от личен горчив опит). Не влизайте в полемики и обяснения защо е важно да се спи и други ценни лекции. Не се карайте, не мърморете. Дори негативното внимание е добре дошло пред това просто детето да легне и да заспи.
Нека изпреваря сърдитите коментари, че е жестоко и нечовешко да откажем общуване на детето си. В никакъв случай не правим това, а напротив – общуваме качествено в часовете преди лягане и по време на рутината (сещате се, книжки, приказки, „Как мина денят ти?“). Просто времето за лягане е време за лягане. Детето ви има голяма нужда и от сън.
Както споменах, в самостоятелното заспиване е ключът, затова препоръката е да вървите в тази посока.
И все пак самостоятелност означава много повече, а именно да насърчаваме детето да се справя само с повече задачи, които са подходящи за възрастта му. По време на рутината преди заспиване нека прави това, което вече може (да си облече пижамата само или да подреди книжките, след като ги прочетете). Знам, че тези активности изглеждат далече от съня, но повярвайте ми, има много общо. Когато детето ви гради авторитет пред самото себе си, то ще бъде много по-способно и на самостоятелно заспиване, до което трябва да стигнете плавно и постепенно. Бъдете последователни, но не и резки – винаги е за предпочитане да направим детето сътрудник с това начинание, вместо да го стреснем и да го накараме „да вдигне гарда“ и да ни опонира на всяка стъпка.
Има още много техники, които помогат за насърчаване на самостоятелното заспиване и други полезни навици за сън, но това, което е най-важно е да вярваме, че има решение и можем да се справим.
На финала нека си признаем, че и ние, родителите, сме хора, които имат нужда от почивка и споделено време с партньора във вечерните часове. В това няма нищо лошо и е крайно време да се зачеркне митът, че отказът да приспиваме децата си години наред е проява на егоизъм. Напротив, децата, които имат тази самостоятелност, се чувстват прекрасно, а ние имаме възможността да разпуснем, така че на следващия ден да бъдем също толкова пълноценни родители, колкото и днес.
Рут Хамилтън спи сладко в дома си в Британска Колумбия, Канада, когато се буди от лая на кучето си, последван от “експлозия”, пише The New York Times. Скача, светва лампата и вижда дупка в тавана.
Часовникът показва 23:35.
В първия момент г-жа Хамилтън помислила, че върху къщата ѝ е паднало дърво. Но не, всички дървета си били по местата. Обадила се на 911 и още докато била на телефона с оператора, забелязала голям въглищно сив предмет между възглавниците на цветя.
“Господи”, спомня си, че казала на диспечера, “в леглото ми има скала.”
Метериот, както разбрала по-късно.
Камъкът с тегло от почти кило и 300 г е с размерите на юмрук на голяма мъжка ръка и освен това е минала на косъм покрай главата на Хамилтън, “пръскайки отломки от тавана по цялото ми лице”, както казва тя.
Тази близка среща я оставя потресена, но пък хваща вниманието на потребителите на социалните мрежи и дава нетипична възможност на учените да изследват космически камък, паднал на Земята.
“Изглеждаше направо сюрреалистино”, казва Рут Хамилтън пред медиите. “Излизам от стаята и влизам за да видя отново, да, има дупа в тавана ми. Да, това се случи наистина.”
Метеорни тела летят към Земята ежечасно всеки ден. Когато са достатъчно големи, за да издържат преминаването през земната атмосфера и паднат на Земята, се наричат метеорити. Хората си ги събират. Някои са изложени в музеи. Други отиват за продажба в eBay. През февруари “Кристис” организира аукцион на редки метеорити на стойност над 4 млн. долара.
В същата нощ, когато метеоритът се разбива в къщата на Хамилтън в Голдън, градче с 3700 жители, намиращо се на 700 км източно от Ванкувър, други канадци са чули две силни експлозии и са видели огнена топка да преминава през небето. Някои дори успяват да го запишат на видео, както казват учените от Университета в Калгари.
След като Хамилтън се обажда на 911, я посещава полицай, чието първо предположение е, че камъкът може да е отломка от взривовете, които се правят при ремонтни работи в близката магистрала. Но точно в тази нощ работниците не са извършвали подобни дейности.
Тогава полицаят предположил: “Мисля, че имате метеорит в леглото”.
Излишно е да се казва, че Рут не е мигнала до края на нощта. Седнала на един стол, пила чай и гледала метеорита, кацнал в леглото ѝ. Тя споделила на местните медии, че първо не разказала на никого за случката, но после се свързала с учените в Университета в Западно Онтарио, където проф. Питър Браун потвърдил, че камъкът е метеорит “от астероид”.
После Хамилтън споделила на семейството и приятелите си. “Сега вече внучките ми могат да разказват как баба им едва не е била убита от метеорит, паднал в леглото ѝ”, казва тя.
Метеорити са падали в домовете и дворовете на хората и преди. Шансът метеорит да удари нечий дом и да падне в леглото му е 1 на 100 милиарда, казва проф. Браун.
Мария Йонова, която е сертифициран консултант по детски сън, днес е в Майко Мила, за да ни каже, че освен бебета, и големите деца не спят. Простреля ни право в сърцето с тази констатация, но ни предложи и съвети, чрез които да се справим с неспящите по-големи деца.
Когато в семейството се роди бебе, след въпроса „На кого прилича?“ приятелите и роднините задават следващия – „Спи ли?“. Сънят на бебето е широко обсъждана тема и това е чудесно, защото никога не е твърде рано да се въведат добри навици за сън. Често обаче в работата ми ме питат дали от един момент нататък не става твърде късно и коя е пределната възраст, в която може да се създадат правилните предпоставки за здравословен сън. Отговорът може да бъде само един – когато има проблем, има и решение. И най-интересното – изследванията показват, че големите деца страдат от проблеми със съня по-често, отколкото предполагаме.
Точно както и при бебетата, и при големите има пряка взаимовръзка с режима на съня, темперамента, емоциите през деня, но и с други фактори, които са специфични за възрастта като например хранителните навици (все по-трудно попадащи под родителския контрол с нарастването на възрастта) и употребата на електронни устройства в близост до времето за лягане.
Според изследване от 2017 г. (Fuller, C., Lehman, E., Hicks, S., Nivick, M.) има ясна връзка между качеството на съня и употребата на електронни устройства преди лягане. Децата, които използват смартфон преди лягане, в сравнение с тези, които не го правят, са по-склонни да изпитват умора на сутринта. Същото изследване показва връзка между употребата на електронни устройства преди лягане, влошения сън и затлъстяването при децата.
Освен върху физическото здраве, ползотворния сън при децата оказва влияние и върху поведението, академичните постижения и психичното благоденствие, затова и темата не бива да се „замита под килима“.
Ето кои са основните и всепризнати насоки, които можете да следвате, за да помогнете на детето си да спи по-добре (източник: "A Clinical Guide to Pediatric Sleep" от Джоди Миндел и Джудит Оуенс) by Jodi Mindell and Judith Owens).
Поддържайте предвидим режим с часове за лягане и ставане всеки ден от седмицата. Късното лягане и ставане през уикендите може да разстрои режима на съня за дни напред.
Не допускайте детето да прекарва много време в леглото, без да спи. Дългото излежаване в леглото и други дейности като например играене на игри на телефона в леглото, ще попречи на детето да свързва леглото със съня.
Спалнята на детето трябва да е прохладна, тиха и уютна.
Ако детето ви има навика постоянно да гледа часовника, обърнете часовника в обратната посока.
Времето преди лягане трябва да включва повторяеми рутинни действия, например миене на зъби и четене на приказка.
Преди лягане избягвайте стимулиращи игри и дейности като гледане на телевизия, видео игри, тренировки. Не ги допускайте и по време на нощно събуждане. Препоръчва се в стаята на детето да няма телевизор, видео игри и телефони.
Физическите упражнения през деня често благоприятстват съня часове по-късно.
Техниките за релаксация като бавното коремно дишане или това детето да си представя успокояващи сцени – като например, че се намира на плажа, може да помогнат на детето ви да се отпусне.
Внимавайте с кофеина. Понякога се съдържа в храни и напитки, които децата обичат да консумират (газирани напитки, шоколад).
Ако детето ви дълго време не може да заспи и се върти в леглото, по-добре да стане и да се ангажира в тиха нестимулираща дейност (например четене) и да се върне в леглото малко по-късно. Това ще предотврати асоциирането на леглото с безсъние. Ако детето продължава да е будно след 20-30 минути, нека прекара още 20 минути извън леглото, преди да опита да заспи отново.
Преди лягане не обсъждайте теми, които напрягат и притесняват детето. Децата, които лесно се поддават на напрежение, трябва да се насърчават да споделят преживяното по-рано през деня, а не преди сън.
Децата трябва да си лягат сънени, но будни. Честото заспиване на места различни от леглото формира навици, които после трудно се прекъсват.
Играчки за успокоение и заспиване често са в помощ на деца, които имат нужда да почувстват сигурност, когато родителят не е до тях. Опитайте да предложите на детето кукла, играчка или одеялце, когато гушкате и успокоявате детето – това ще му помогне да свикне с тях.
Когато проверявате детето си нощем, проверката трябва да е кратка и „скучна“. Целта е да уверите детето, че сте наблизо и всичко е наред, но без да го стимулирате за игра и закачки.
Ако на детето никога не му се спи в обичайното време за лягане, можете временно да опитате да отложите часа за лягане с 30-минутни интервали, докато детето покаже, че му се спи, така че да успее да заспи по-бързо, когато вече е в леглото. В следващите вечери започнете постепенно да връщате времето за лягане към обичайния час.
Водете си дневник на съня на детето с времето прекарано в нощен и дневен сън и активности – това ще ви позволи да видите взаимовръзките и да коригирате проблемните области, ако сънят се влоши.
Без значение дали детето ви си харесва кошарката, или няма търпение да изпълзи от нея, все някога ще трябва да направите прехода към леглото за по-големи деца. Но кога и как да се случи това възможно най-лесно и безболезнено? Тук има няколко предложения от експерти, събрани от Parents.
Основното правило е: когато детето може да прескача и да излиза от кошарата, тогава е време да го преместите в легло. От съображения за сигурност. Така съветва д-р Марк Уидом, професор по педиатрия в Детската болница на Пенсилвания.
Повечето деца могат да прескачат преградите на кошарата, когато са на година и половина – две. Разбира се, някои бебета може да опитат подобни маневри и по-рано, което означава, че им е време за друго легло.
Ако вашето дете не е роден катерач и си му е добре в кошарката, може да си го оставите там и след 2-годишна възраст.
Но колкото по-дълго детето спи в кошара, толкова повече може да се привърже към нея, както отбелязва Джак Уолш, изпълнителен директор на The Danny Foundation. Това съответно ще направи смяната на леглата доста по-трудна.
Ето още една причина, която може да определи кога трябва да направите прехода от кошара към легло.
Тук трябва да сте още по-внимателни, тъй като новото попълнение в семейството и без друго е голяма промяна, с която детето трябва да се справя. Не искате да го накарате да се чувства “изместено”, съветва д-р Памела Хай, медицински директор в Центъра за развитие на деца към Женската и детска болница в Провидънс, Роуд Айлънд.
Започнете смяната месец или два, преди да се появи новото бебе, ако детето ви е вече поне на година и половина, казва д-р Уидом.
Веднъж щом детето се е настанило удобно в новото си легло, кошарката ще стане неутрална територия.
Ако е възможно, разглобете я или я преместете в друга стая, където няма да му е пред очите. Или пък я направете непригодна за сън като я напълните с играчки и одеяла.
Без значение каква е причината за смяна на леглата, идеалното време да се случи това е, когато няма други съществени промени в живота на детето, казва д-р Уидом. Например, ако тъкмо в този момент детето ви се учи как да ползва тоалетна, как да заспива без биберон или тръгва на ясла, не е добре да вкарвате и тази новост.
Изберете най-доброто легло за вашето дете
Някои родители предпочитат първоначално да сложат матрак на земята от съображения за сигурност, а и за да е по-лесен преходът, казва д-р Хай.
Други избират по-ниски легла, които често се правят в различни привлекателни за децата форми - като кола или замък например.
Тези легла, подходящи за по-малки деца, не са необходими от гледна точка на сигурността, казва д-р Уидом. Винаги може да сложите преграда, която да пази детето от падане от леглото. После, когато вече не е необходима, може да я махнете.
На каквото и легло да се спрете, оставете детето само да избере чаршафи, калъфки, плюшени играчки за сън. Така новото легло ще е по-привлекателно.
Установете нов режим преди сън
Може да е приказка, може да е разговор помежду ви или друго занимание, което детето ще чака с нетърпение и с което ще обвързва времето за лягане.
Промяната е трудна за малките деца, а установяването на някакъв ритуал може да спомогне за по-лесното преминаване от един период в детството в друг.
Обезопасете къщата
Вижте дали има нещо опасно във всяка стая, до която детето има достъп. Ако имате стълби, подсигурете и тях. Както и рафтове с книги, телевизори, закачени на стената, гардероби и всякакви други мебели, по които детето може да се опита да се катери.
Веднъж щом излезе от кошарата, малкият човек може да обикаля на воля из къщата, и ако тези разходки са предимно посред нощ, когато всички спят, по-добре жилището ви да е обезопасено.
Не очаквайте да е лесно
Детето ви може да плаче и да си иска в кошарката. Може би ще му отнеме месец или два, за да свикне напълно с новото легло.
Новопридобитата свобода може да го подтикне да прави доста екскурзии из къщата. Просто го върнете в леглото му и излезте от стаята.
Ако детето все пак не може да привикне съвсем бързо, не е голяма работа, ако понякога остава да спи в кошарата. Децата бързо се променят в тази възраст и буквално за няколко седмици може и само да поиска да спи в ново легло.
Бъдете търпеливи. Промяната ще дойде така или иначе.
Сънят ни е много важен. Толкова важен, че сме му посветили не една и две статии (като например “В началото бе магнезий, сън и вода” и “Сънят, без който не можем”). Липсата на сън е “епидемията на XXI век” според Матю Уолкър, невроучен, задълбал дълбоко в спането и всички последствия, които ни връхлитат, когато дълбокият и продължителен сън отсъства. А те са пагубни. За всичко, което се случва на една негова лекция през 2019 г., разказва бременната (и пребита от работа в онзи момент) журналистка на WIRED Емили Драйфус.
Целият свят е изтощен. И това ни убива.
Особено мен. Докато пиша това съм на конференция TED 2019 във Ванкувър, която представлява едноседмичен маратон от разговори, уъркшопове, срещи за кафе, преживявания, вечерни състезания и много нетуъркинг. В същото време съм болна като куче заради някакъв вирус, който хванах от 3-годишното ми дете, закъснявам с един милион текста и съм бременна, което ще рече, че имам нужда от кафе, но не мога да пия прекалено много, и имам нужда да поспя, но мога да лежа само на лявата си страна, а и без друго не мога да дишам, ако не седя подпряна на възглавница, тъй като не е съвсем безопасно да вземам противовирусни препарати.
Според невроучения Матю Уолкър сериозно вредя на здравето и живота си с толкова малко спане.
“Резкият спад на съня в развитите страни има катастрофални последици над здравето и доброто ни състояние, а също така и над сигурността и обучението на децата ни. Това, което се случва в момента, е една тиха пандемия на липсващия сън. И бързо се превръща в едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме през XXI век”, заявява Уолкър пред захласнатата TED публика.
След сутрин, пълна с вяли лекции за климатичните промени и вредата, която нанася дезинформацията, разпространявана онлайн, презентацията на Уолкър се усети като внезапен прилив на кофеин в изтощен организъм. (Сравнение, което, сигурна съм, самият Уолкър няма да хареса, тъй като ни предупреждава с възможно най-силните думи за вредите точно от този стимулант.)
В лекцията си той мина през всички възможни начини, по които липсата на сън, ни вреди: прави ни по-тъпи, по-отвеяни, неспособни да научаваме нови неща, по-заплашени от деменция, с по-висок риск да умрем от сърдечен удар, по-неспособни да се борим със заболяване със силата на имунната ни система, с по-висок риск да се разболеем от рак и буквално телата ни болят повече. Липсата на сън изкривява гените и генерално вдига риска от внезапна смърт, казва Уолкър. Освен това разрушава производството на естрогена и тестостерона и води до преждевременно остаряване. Освен това се оказва, че мъжете, които спят само по 5 часа на нощ, имат по-малки тестиси от тези, които спят по повече от 7 часа.
“Липсата на сън се процежда във всяко кътче и процепче на организма ви”, казва той. “За съжаление сънят не е опционален луксозен продукт. Сънят е абсолютно незаобиколима биологична необходимост. Той е животоподдържащава ви система.”
От всички TED лекции, които изслушах тази седмица, тази все едно беше насочена право към мен. Директно в сърцето ми. Както и към безпомощния ми и претрупан от работа хипокамп - “информационната кутия на мозъка ми”, както го нарича Уолкър. Към подпухналите ми, доволно обиколени с тъмни кръгове очи. Да, може би това е, защото съм ужасно изморена и подготвена да чуя тъкмо нещо такова. Но не бях само аз.
Всички са обсебени от съня. И знаят, че не получават достатъчно такъв - вследствие на това има засилен интерес към хапчетата за сън, появиха се устройства, които следят съня, смарт легла, приложения за осъзнат сън, дори Alexa може да се настрои така, че да те сложи да си легнеш.
След лекцията Уолкър се оказа заобиколен от фенове, които отчаяно се опитваха да му кажат колко много е променила живота им книгата му, как са се отказали от кофеина и алкохола и са спрели да се чувстват гадно, задето си тръгват първи от партита, само за да се наспят, или пък как са спрели да четат служебни мейли в леглото. Вече започваше следващата TED сесия, а той не можеше да се измъкне, за да я гледа, защото хората го бяха обградили. Всички искаха да знаят какво да ядат, как да спят и какво да сънуват.
Какви са препоръките му? Не приемайте кофеин и алкохол. Лягайте си по едно и също време вечер и ставайте по едно и също време всяка сутрин (дори през почивните дни). Спете в прохладна стая. Ако лежите в леглото, без да можете да заспите, защото мозъкът ви цикли върху произволно количество тревоги, станете, отидете в друга стая, направете нещо и си легнете, когато сте готови. “Няма да седите на масата, докато ви дойде апетитът, затова няма и смисъл да лежите в леглото, когато не се чувствате изморен”, каза той на един от посетителите на конференцията, който търсеше съвет. Медитирайте, за да успокоите нервната система и съзнанието си. Не се впускайте към приспивателните – “притъпяващи инструменти, които не водят до естествен сън”, определя ги той. Според него след време би могъл да предложи на хората устройства, които да стимулират мозъка, така че да могат да спят по-дълбоко.
Публиката слушаше концентрирано. Водеха си записки (което не е често срещано на TED) и той продължи да говори с тълпата и след лекцията си.
Цялото му послание абсолютно противоречи на идеята, че по-малкото сън и успехът вървят ръка за ръка. Тим Кук, говори се, ставал в 3:45, за да започне работа. Барак Обама казва, че спи само по 5 часа. Бил “нощен човек”. Доналд Тръмп и Илън Мъска казват, че спят само по няколко часа на нощ. Но Мъск признава пред The New York Times, че работният му график вреди на психическото му здраве и на целия му живот. Уолкър смята, че е крайно време да спрем да мислим, че нуждата от сън е знак за слабост или мързел. Всъщност е точно обратното.
Сънят ни прави по-добри във всичко. “Разрушаването на дълбокия сън е причина за когнитивен упадък”, казва Уолкър. И това важи за пациенти в напреднала възраст с риск от или с вече съществуваща деменция, но и за здрави хора. “Човек има нужда от сън след учене, за да настинеш бутона “Запази” на всички нови неща, които не искаш да забравиш. Но наскоро открихме, че се нуждаем от сън и преди учене. Подобно на суха гъба, която трябва да попие нова информация. Без сън мозъкът се оказва “подгизнал с вода”.”
Това ми се струва вярно. Вчера изслушах близо 18 различни TED лекции. Но почти не бях спала предната нощ и почти не съм спала тази. И когато тази сутрин ме питаха коя ми е била най-интересна, ми отне около 30 секунди да си спомня някоя.
Но съм твърдо решена да запомня тази. Даже се оттеглих в една от “стаите за почивка” на конференцията след това и се опитах да дремна 5 минути, преди да напиша тази статия в опит да запаметя лекцията. Сложих си маска за сън и се оставих на белия шум и етеричните масла да ме отнесат. В странната тишина на тази изфабрикувана дзен зона в един чудовищен конгресен център почти забравих за новините, за настинката си и за Доклада на Мюлер.
Обаче после си спомних крайния си срок, скочих на крака, спрях дифузера, включих си компютъра и написах всичко това. Надявам се да ви помогнат, а на мен да ми осигурят поне малко сън тази нощ.
Да спим или да не спим с децата в едно легло – това е въпросът! Ще можем ли да ги изкараме от леглото си, щом веднъж сме ги допуснали? Или всъщност спането с децата е много по-лесно за всички? Ще ги превърнем ли в малки, закачени за нас, ултраразглезени създания, или напротив – ще пораснат уверени и спокойни, че винаги има кой да ги закриля? Толкова много въпроси, но и толкова малко отговори. Уенди Уайзнър обаче е успяла да си отговори на някои от тях за единайсетте години, в които спи все с някое от децата си.
Когато се роди първият ми син преди 11 години, не очаквах, че ще спя с децата си толкова дълго време. Докато беше бебе, знаех, че споделянето на леглото е правилният избор за нас. Така кърменето беше далеч по-лесно и изобщо не си го представях по друг начин. Освен това, той се будеше постоянно нощем и ми се струваше ужасно да измъквам изтощеното си тяло от леглото, за да го успокоявам.
Докато се роди малкият му брат, вече бях преместила батко му в кошара в моята стая. Малкият спеше с нас в леглото, точно както и брат му. Но големият все още искаше да спи с нас в нашата стая, така че някак си нещата останаха по този начин. Изглежда имаше нужда от тази допълнителна сигурност, особено след като цялата семейна динамика се обърна с главата надолу, когато се появи новото бебе.
И въпреки това нямаше как да предвидя, че години по-късно все още ще има едно-две деца в леглото или в стаята ми почти всяка вечер.
Да, децата ми си имат тяхна стая с техни си легла. И са напълно способни да си спят там. Обаче в един момент се появяват болести или кошмари, или желание за малко повече гушкане, и накрая пак са при нас. Всъщност, случва се през повечето нощи. Най-малкото почти винаги заспива в нашето легло и остава там цяла нощ. Но той е бебето, така че заслужава специално отношение.
Ясно е, че тази „политика на отворените врати“ не е за всяко семейство. Но ние някак свикнахме да я караме така и си създадохме условия, за да ни е удобно. Имаме матрак 160 на 190 см с по едно единично легло от двете страни, за да може децата да спят с нас или близо до нас и пак да остава достатъчно място за нас.
Още не сме свършили, скрол надолу
В статия за The Natural Child Project антропологът Джеймс Маккийна обяснява, че съвместното спане се практикува навсякъде по света и в много култури продължава дълги години, дори до по-късно детство или даже през тийнейджърските години. Разбира се, това е свързано с факта, че някои семейства имат по-малко място, но е и културно приета практика.
И не, това не създава закачени и разглезени деца.
Робърт и Сара Ливайн, автори на „Важни ли са родителите? Защо японските бебета спят спокойно, мексиканските братя и сестри не се карат, а американските семейства просто трябва да не се впрягат“, споделят пред Los Angeles Times за японските деца, които делят стаята с родителите си много години и въпреки това не са свръхзависими от майка си и баща си. Всъщност е точно обратното: японските деца са сред най-самостоятелните, отговорни и старателни в света, традиционно включващи се в домакинството от много ранна възраст.
Ако имате нужда от още доказателства, че съвместното спане с децата за по-дълги периоди не им вреди, ето едно проучване от 2011-а. То разглежда деца от семейства с ниски доходи и различни етноси, които са спали заедно с родителите си на възраст 1, 2 и 3 годинки. Резултатите показали, че на 5-годишна възрасст децата нямат никакви негативни последствия от съвместното спане с родителите – нито в поведението, нито когнитивно.
Но повечето от нас, родителите, които спят заедно с децата си, нямаме нужда от конкретни доказателства, за да знаем, че допускането на децата ни до нашите легла – дори на възраст, заклеймена като „прекалена“ от повечето хора – е нещо аболютно нормално и естествено. Ние просто споделяме схващането, че децата са деца за толкова кратко и че необходимостта им от сигурност и близост трае толкова малко. Със сигурност не ги принуждаваме да спят с нас.
Вярвайте ми, в мига, в който някое от децата ми каже, че не иска повече да спи в стаята или в леглото ми, ще съм безкрайно щастлива да спрем. Но ще им позволявам този допълнителен буфер, колкото имат нужда от него. Светът понякога е страшно място, така че защо да не им осигуря допълнителен комфорт, ако мога?
Понякога хората питат мен и съпруга ми как успяваме да правим секс в тази разстановка. На тях им казвам: „Стига да имаш повече от едно помещение вкъщи, можеш да действаш.“ Както всички останали, чакаме децата да заспят и да са добре, за да се отдадем един на друг – просто не го правим в нашата стая. Този дребен детайл не е променил честотата или качеството на секса. Честно казано, е забавно да го праим на различни места. Така поддържаме нещата по-интересни.
И пак, споделянето на легло или стая с децата толкова дълго като нас, не е за всеки. Абсолютно го разбирам и никога не бих накарала някой да го практикува. Но ако ви се струва правилно, а сте притискани да не го правите, тотално може да обърнете гръб на тези глупости и да знаете, че няма нищо лошо в това. Не вреди на децата по никакъв начин, може да е един специален начин да се сближите и освен това предлага спокойствие на децата, когато най-много имат нужда от него.
Източник: mom.com
Диляна Йорданова ни изпрати този текст, който е писала преди години, когато малкият ѝ син е бил на по-малко от година. В него тя описва една-единствена случайна нощ от времето на второто си майчинство. Имала е и по-добри, и по-лоши, но тази нощ просто я е накарала да се почувства щастлива по „някакъв извратен, лишен от логика, майчин начин“. Ето я - час по час:
Малко след 23:00 ч.
Бебето спи от час. Аз съм свършила каквото мога и е време да… не знам как да го кажа.
Изразите „Приготвям се за сън“ или „Лягам си да спя“ за мен отдавна звучат утопично. Обличайки нощницата си, осъзнавам, че бляновете ми да се наспя са напълно неосъществими, но това не ме спира да фантазирам. Знам, че върша нещо, лишено от смисъл (все пак ще прекарам повече време извън леглото), но след като всички други го правят, нека се преструвам, че съм като тях – нормална.
Ето, вече съм в леглото, с нощница. Гасим лампите.
23:32
Отстранявам ръката на мъжа ми от областта на междукрачието си и се опитвам с лакът да му нанеса лека до средна телесна повреда, за да ме разбере правилно. Явно успявам, защото той кротко се обръща на другата страна и след минута вече спи като… като… ами, като мъж.
00:07
Започва се. Рев. Може би съм била задрямала, защото на път към детската стая се спъвам в нещо и се удрям в рамката на вратата. Добре, че рамката е здрава. Взимам бебето на ръце и тръгвам да въртя кръгчета из стаята.
В просъница забравям правилото за смяна на посоките при въртене и скоро губя равновесие. Залитам и за да не очукам полузатворената бебешка фонтанела, се подпирам на ръба на гардероба с глава. И без това не я ползвам. Напоследък и за красота не ми служи. Направо мисля да я дам за рециклиране.
Ударът до някъде ме разсънва и започвам да се държа предпазливо, спазвайки всички правила за приспиване на ревящо бебе нощем. Начинанието ми е увенчано с успех. Детето спи в ръцете ми. Полагам отпуснатото му тяло в леглото.
Но какво става? Децата имат всякакви вродени сензори, но най-страшният е този за ЛЕГЛО! Леглото е нещо противоестествено. На ръце можеш да изкараш цяла РЕМ-фаза и да влезеш в дълбок сън, но активира ли ти се Легловия Сензор, Бог да помага на околните! Цялото ти същество трябва да се напъне и да реве, колкото сила има, че и малко отгоре. Тялото ти трябва да извършва ритмични спастични движения, по възможност придружени с бясно ритане на крака.
Я стига, опитна майка като мен не се плаши лесно. Прилагам техниката „rolling stones“ - търкалям бебето из кревата, докато изпадне в умопомрачение. Рядко върши работа, но днес е щастливата ми нощ. Детето спи, опашкулено някъде между чаршафите в кошарата. Аз си лягам.
01:06
Детето почва да реве. Ставам. Нося на ръце. Люлея. Клатя. Подскачам. Проветрявам. Разхождам се из стаята. Детето изглежда заспало. Оставям го, лягам си и поглеждам часовника – 01:54. Мооооля?! Пропуснала съм почти един час от безценната ми, изпълнена с надежди нощ?
Айнщайн е смятал, че времепространството може да търпи изкривявания. Нещо, свързано с космоса и черните дупки. Знам го, защото моя мъж има нахалството да гледа научнопопулярни филми в моментите, когато след безгрижен ден, отдаден на майчинство, аз се самоубеждавам, че наличието на пулс и спонтанно дишане ме прави жив човек. Негодник! Не, не мъжа ми - Айнщайн. Да беше свършил нещо полезно, като например да прекара известно време в стая с ревящо бебе. Да пообикаля пространството с бебето на ръце и да преживее истинско изкривяване на времето…
01:58
Детето реве. Добре, това вече е удар под кръста. Отделих почти час за приспиване, а в замяна получавам 4 минути (които отделих на Айнщайн). Самоконтролът, който е единствената гордост в иначе проклетия ми характер, вече е на привършване. Грабвам тубата с лидокаинов крем за венци и изливам половината в примамливо отворената, ревяща бебешка уста. Размазвам по венците с бесни движения…
Сещам се за д-р Хаус. Простак! Гълта лидокаин във всяка серия, без да се замисли за майка си. Ти знаеш ли, докторче, какво ще кажат другите майки на твоята майка, ако се докопат до тази информация? Ще я разнищят! Най-подкрепящите им думи биха звучали като: „Как може да даваш на детето си такива отрови?“ и „Оооо, аз НИКОГА не бих дала това на моето бебче!“.
Облизвам от ръцете си остатъка от лидокаинов крем и бебешки лиги и подсушавам пръсти в косата си.
Бебето още реве. Нося бебе, гушкам бебе, люлея бебе, тръскам бебе… Лягам в 02:16. Справих се чудесно.
02:46
Бебето… точно така, реве. Правя се на умряла, но всъщност май по-скоро не се правя. Мъжът ми хърка до мен. В полусъзнание усещам как неговото хъркане нежно акомпанира на дрането в другата стая. Мъжете са чудно нещо. Една мутация на хромозомна двойка и резултатът е завиден непукизъм. Завиждам. И изобщо не е благородно.
Ставам, отивам, нося на ръце, но това вече не помага. Люлея, тръскам, предлагам вода - не става. Големият ми син грухти и се мята на съседното легло, бълнува от малък. Споменах ли, че мъжете са изумително нещо? Само на 7 години, а вече притежава основните качества на истинския мъж и най-вече липсата на съпричастност към ревящи бебета.
Представям си Международен Център за Изучаване на Мъжката Изумителност. Трябва да има някаква тайна, някакво вещество, което да изолират от мъжете, да направят ваксина срещу чувствителност и да я инжектират на майките с интересни деца. Нека започнат от мен!
Я, детето май е заспало. Оставям го в леглото, следва моментален рев. „Rolling stones“ не действа. Гушене, носене, преобличане, проветряване. Не. Правя мляко, давам мляко. Не.
3:15
Предавам се, хвърлям бебето на съпружеското легло, в което млякото е по-приятно за пиене. Подлагам дланта си, която явно действа приспивно на хора, забили ноктите си дълбоко в меката й част. Утре пак ще имам рани и ще ме боли, докато мия чиниите. И все пак тишината е прекрасна…
Ужасно съм уморена, но отделям част от времето си за проклинане на всички онези майки, които реагират с усмивка на оплакванията ми, че не съм спала отново. И сладко ми споделят „Аз научих моя да заспива сам и да спи по 9 часа“ или „Така е, защото детето усеща твоето негативно мислене и нервност“. При такива изказвания въображението ми се изпълва с картини, които, ако преминат в реално действие, ще ми осигурят няколко доживотни наспивания без право на замяна при строг режим.
Или пък другите жени, които казват, че трябва да съм благодарна, защото това е най-големия дар в живота на една жена. Трябва да знаете - само човек, който се е наспал може да бъде толкова жесток.
Стига! Време е за позитивно мислене. В моя случай това означава да мисля за другите, неколцина майки, които ми казват „Ти си добре, да знаеш моето дете какво е….“ Усмихвам се в просъница. Обичам ги тези жени! Отчаяни. Оплакващи се. Такива като мен, които просто не могат да разберат колко е лесно да гледаш дете.
Заспала съм! Знаех си, че понякога спя, просто нямам спомен за това на сутринта.
Следва още едно събуждане в неизвестен час и събития, които ми се губят, но след тях се потапям отново в сън. Това е раят! Сексът ряпа да яде! Изобщо, защо ли съм го практикувала навремето? Резултатът е изпълнен с множество странични действия, повечето от които водят до БЕЗСЪНИЕ.
06:20
“Готово, мамо, наспах се, беше чудна нощ, сега ще си играем ли?”
Ако имах пистолет, щях да се застрелям. Без да се замисля. Даже поглеждам с надежда към нощното си шкафче. Ами, няма пистолет. Ще се живее.
Следват ритници, викове, скубане, бутане и реалността се превръща в смесица от филм на Дейвид Линч и картина на Салвадор Дали. Надявам се някой да ме е отвлякъл и мислейки ме за умряла, да ме захвърли в някоя канавка. Там на спокойствие ще си отспя.
08:32
Нещо става. Надигам глава от възглавницата, слагам очилата на носа си, а после - с огромно усилие и трепет в душата - отварям очи. Съпругът ми вече е тръгнал за работа. Срещу мен седи бележка „ОБИЧАМ МАМА“, а до нея на един стол (охоо, ново постижение от развитието на грубата моторика!) се е изправило „бебето“, докопало е дистанционното на климатика и натиска копчетата с настървението на човек, който се опитва да навакса една година за една минута.
Машината на стената очевидно си взема сбогом с този свят, издавайки отчаяни ритмични писъци и известява предстоящата си гибел.
Нещо става. Надигам глава от възглавницата, слагам очилата на носа си, а после - с огромно усилие и трепет в душата - отварям очи. Съпругът ми вече е тръгнал за работа. Срещу мен седи бележка „ОБИЧАМ МАМА“, а до нея на един стол (охоо, ново постижение от развитието на грубата моторика!) се е изправило „бебето“, докопало е дистанционното на климатика и натиска копчетата с настървението на човек, който се опитва да навакса една година за една минута.
Машината на стената очевидно си взема сбогом с този свят, издавайки отчаяни ритмични писъци и известява предстоящата си гибел.
Нощта се е оттеглила много отдавна, просто аз го разбирам последна.
Още:
Почивка? ПОЧИВКА?!? Какво беше това?
Не се стягайте, скъпи ни майки, почивката е нещо хубаво, не хапе и не иска пържени филии със сладко за вечеря, закуска и обяд.
Знаем, че вероятно не ни вярвате, и въобще не знаете какво да правите със себе си по време на ПОЧИВКА, затова ние сме тук с една петстепенна система за пълноценен релакс, от която ще излезете просто... неузнаваемо отпочинали! Гледайте и си записвайте! #почивкакаквобешетова #como
