Говорят специалистите

Хъркане, заспиване зад волана – колко е опасна сънната апнея

30 май 2025
легнала и задрямала жена
Sinitta Leunen | Unsplash +

Вече ви обяснихме ЕТО ТУК, благодарение на д-р Филип Алексиев, невролог и специалист по медицина на съня, какво е точно сънят и защо понякога спим много време, а усещането е като да не сме спали въобще. Отново д-р Алексиев отговаря на ключови въпроси за сънната апнея, за която обикновено не самите ние, а партньорите ни по легло разбират първи. Какви са симптомите, при които е силно препоръчително да се изследваме, преди да заспим зад волана – четете!


Какво представлява сънната апнея?

Това е един много интересен феномен. Дишането ни в рамките на 24 часа всеки ден подлежи на волеви контрол, но основната част на неговия контрол е неволева и е на няколко нива. Това означава, че когато заспим, се включват едни невалидни механизми. Те са разположени на няколко нива, основно в така наречения мозъчен ствол – ключова структура за нашето преживяване – и те контролират и ритъма, и самата дълбочина на вдишванията, и всичко, което се случва. 

В някои случаи при заспиване, особено ако сме по-изморени, могат да настъпят паузи в дишането. Ние ги познаваме като непълни паузи, които се наричат хипопнеи. А пълните паузи се наричат апнея. 

Това означава, че по една или по друга причина нашата мускулатура в горните дихателни пътища се отпуска и коренът на езика пада надолу и оттам нататък имаме пълно или непълно запушване. Непълното запушване е съответно хипопнея, а пълното запушване – апнея. Тогава кислородът няма как да попадне в белия дроб и насищането на кръвта с кислород пада и оттам нататък настъпват някои процеси. 

Горе-долу до около пет такива паузи са физиологични и всеки от нас може да ги има. Ако в рамките на един час обаче те станат над 15, ние влизаме в графата сънна апнея, като при тежките астматици тези паузи може да са 60, 70, 80 на час. Това можете да си представите какво прави с дишането, какво прави с организма. 

Представете си го така: скачате в един басейн, една минута не дишате, излизате на повърхността, поемате си 2-3 глътки въздух и пак отивате под водната повърхност. И това се повтаря постоянно, постоянно, постоянно. Което води до един много голям стрес за организма, защото в крайна сметка на вас ви липсва кислород, а без кислород ние няма как да живеем. И оттам нататък настъпват различни промени в организма. Той започва да се бори всячески с с това състояние. 

Първото нещо, което настъпва като резултат, са пробуждания. Тези пробуждания са кратки и често самите пациенти с апнея не ги усещат. Усещат ги обаче партньорите по легло, защото буквално някои от пациентите се борят. Променя се цветът на кожата им, защото няма окисление на кръвта. И всичкото това нещо води до едни промени в метаболизма, в структурата на съня и в нашето съществуване на другия ден. 

Основните симптоми са:

  • Хъркане (но не всяко хъркане означава сънна апнея);
  • Паузи в дишането;
  • Будене сутрин с пресъхнало гърло, защото усилията, които човекът полага да диша през устата, водят до набъбване на лигавицата в горните дихателни пътища, до дразнене; 
  • Сънливост – заради фрагментирането на съня;
  • Чести ставания през нощта за ходене до тоалетната;
  • Вторични симптоми като по-рязко напълняване, високо кръвно, което не можете да контролирате с медикаменти. 

Сънната апнея е хронично състояние. Може да се получи във всяка възраст. Има го и при децата, има го при мъжете и при жените, по-често при мъжете, но е познато във всяка възраст.

Как се диагностицира сънната апнея?

При съмнения за сънна апнея пациентът трябва да посети лаборатория, за да се направи така нареченото полисомнографско изследване на съня. Неговата по-съкратена версия е така наречената дихателна полиграфия, при която се изследва само дишането по време на сън и оттам нататък има неспецифични маркери, по които ние можем да познаем какви са паузите, колко са, не само колко са на брой, колко пъти ни пада насищането на кръвта с кислород, така наречената сатурация, и дали това повлиява на сърдечния ритъм. 

Преди около 40 и няколко години един лекар измислил едно гениално изобретение. Той казал, че след като имаме паузи в дишането, след като коренът на езика пада и запушва горните дихателни пътища, тогава ние ще сложим на пациента една маска и ще подаваме въздух под високо налягане. Така ще образуваме поток, който ще образува една въздушна възглавница. Въздухът ще преминава надолу към белия дроб, което действително се случва. Това е така наречената CPAP терапия (Continuous Positive Airway Pressure). С нея практически премахвате паузите в дишането. Това обаче не води до пълно излекуване на сънната апнея. Необходимо е човек да спи с апарат, но не може напълно да се реши състоянието му. 

Каква част от хората имат сънна апнея и защо е опасна? 

Едно време се твърдеше, че между 2 и 4% от популацията има сънна апнея. Във времето станаха 10 процента и повече. Сега обаче хората, които имат тези оплаквания, които ви казах, по-голямата част от тях действително имат някакво нарушение на дишането по време на сън. 

Доста често тези, които изпращат пациента за преглед, са неговите близки, защото наистина се плашат какво се случва през нощта с него. Пациентът не знае нищо за това. Обаче в момента, в който има атаки от сънливост, трябва да се обърне внимание. Например, сега докато си говорим с вас, мога да заспя по време на разговора, ако имам сънна апнея. И си представете, че това се случи, докато карате кола. И реално това се случва доста често. При немалка част от катастрофите, при които няма спирачен път, има заспиване зад волана. 

Друг признак е, ако в рамките на около 1-2 години човек качва 8-10 кг и не може да ги свали по никакъв начин. Стигне ли се до непоносимо хъркане, както и до задрямване зад волана, непременно трябва да се изследва човекът за апнея. 

Стресът ли е причината за сънната апнея?

При някои хора мускулите им в горните дихателни пътища, когато заспиват, се отпускат повече и се появява първо хъркане. После се появяват тези паузи. Ние не знаем точно защо възниква процесът. Зад образуването на тези паузи има много патофизиологични процеси, които ние във времето сме разбрали. Проблем не е само доколко и какъв е тонусът. Напрежението на мускулите е свързано и с контрола на самите дихателни центрове.

Когато човек пие алкохол, тогава всички мускули се отпускат и е предразположен, почва да хърка много повече и да има много по-тежки паузи. Когато самият начин на живот ни притиска и спим по-малко, спим по-некачествено, тогава нещата се комбинират. Имате от една страна едно хронично недоспиване, което води до сънливост. И към това, ако имате едно, дори и в лека степен нарушение на дишането по време на сън, нещата се наслагват.

Галя Станева

Редактор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross