Да се обезболи мястото, където стоматологът ще работи, е важно от една страна за двустранния комфорт – и на пациента, и на зъболекаря. От друга страна, ако заедно с упойката, специалистът е съобразителен и знае как да говори на децата, ще се избегне и бъдеща травма от процедурата.
Заради страх от болка и заради повече зъби, които изискват лечение, масово се практикува приспиването на децата, тоест, използване на обща анестезия при зъболечение.
Но упойките не са шега работа и като всяка медицинска процедура имат своите рискове. За съжаление, съвсем скоро 6-годишно дете от Пловдив загуби живота си след стоматологична интервенция под обща упойка.
Случаят тепърва ще се изяснява, но той стана повод да се повдигне темата как лекуваме зъбите на децата и защо общата анестезия при стоматологични процедури се налага като все по-честа практика.
Разпитахме трима специалисти, за да разберем повече за локалната упойка, общата анестезия, кога трябва да се прилагат и защо да правим тестове за алергии преди това.
При поставянето на упойка (анестезия) на децата е необходима предварителна подготовка, както на детето, така и на родителите, казва стоматологът д-р Десислава Петрова от дентални клиники D.S.Dent. Тя обяснява, че местната упойка (локалната анестезия) се поставя до зъба, който ще се лекува, и нейното действие обхваща както самия зъб, така и прилежащите меки тъкани. При тази упойка децата остават будни. Обезчувствява се само мястото около зъба, върху който ще се работи.
Важно е обаче първо да се разбере дали до този момент детето е проявявало някаква алергична реакция – към храна, медикаменти и др. Трябва да е ясно има ли член на семейството със силно изразена алергия към нещо. Както и дали детето има някакви заболявания, като особено внимание се обръща на тези, които засягат белите дробове.
Изживяването на силна болка може да остави негативен отпечатък в едно дете и да се отрази на бъдещите посещения при зъболекаря.
Преди обаче да се пристъпи към поставянето на анестезия, д-р Петрова изисква т.нар. кожно-алергично тестуване (КАП тест) към най-често използваните упойки в денталната медицина. Този тест представлява кожна проба. Детският организъм е силно реактивен и при среща с потенциален алерген може да предизвика сериозен алергичен отговор, подчертава тя.
Тестът се извършва от лекар алерголог, като резултатът се отчита след 30 минути. Изследването се покрива изцяло от Здравната каса след издадено направление от личен лекар. След него се разбира дали детето проявява реакция към някои от анестетиците и ако се налага, по преценка на алерголога, се предписват противоалергични лекарства с прием по схема, която трябва да бъде спазена преди поставянето на упойката.
Пълната упойка (общата анестезия) при дентално лечение не се различава от анестезията при другите видове оперативни лечения. Трябва обаче много сериозно да помислим необходимо ли е такова лечение.
Основната индикация за зъболечение с пълна упойка е то да не може да се проведе по конвенционален начин, казва д-р Райна Русева, стоматолог в Sofia Dental Studio. Денталните заболявания не са в графата животозастрашаващи. В изключително редки случаи може да се стигне до усложнения, които са опасни за живота, и то ако има редица съпътстващи и утежняващи фактори.
В случаи когато детето има нарушения в умственото развитие, различни синдроми и вродени или придобити заболявания, които не му позволяват да реагира адекватно на зъболекарския стол, лечението с пълна упойка няма алтернатива, добавя д-р Русева.
Но ако се касае просто за страх от лекар или зъболекар, тогава винаги може да опитаме с друг подход, и то повече от веднъж, преди да прибегнем до обща анестезия.
Д-р Росен Митков, анестезиолог с дългогодишен стаж, който от години практикува в Норвегия, обяснява, че обща анестезия може да се прилага на пациенти във всяка възраст (от новородени до много възрастни хора). Продължителността на анестезията е в зависимост от продължителността на операцията, инвазивната процедура или изследването и може да се контролира от няколко минути до часове.
Задължително е обаче да има следоперативен мониторинг след всяка анестезия. Трябва да се направи проследяване на жизнените показатели – сърдечната дейност (ЕКГ), кръвното налягане (инвазивно, неинвазивно) и дихателната дейност (честота и сатурация).
При необходимост от по-продължителна анестезия (повече от час или два) и в зависимост от използваните анестетици се изисква по-продължителен престой в следоперативното отделение и мониторинг на пациента.
Ако не се направят тестове за алергии, това крие няколко потенциални риска, обяснява д-р Десислава Петрова:
Анафилаксията е тежка, животозастрашаваща алергична реакция, която се развива много бързо – често в рамките на минути след излагане на алергена. Това е спешно медицинско състояние.
Основни симптоми на анафилаксия:
При децата е препоръчително да се направи тест за алергии, но е по-скоро решение на всяко лечебно заведение дали ще го изиска от родителите, или ще е достатъчна само снетатата анамнеза, уточнява д-р Русева.
„При лечението на деца трябва винаги да се съобразява, че те са растящи и непрекъснато променящи се организми. Ако детето е с назначена премедикация, тя е съобразена с неговите килограми. При растежа и промяната в теглото, трябва да се промени и дозировката на съответния антихистамин (противоалергично лекарство), което означава нова среща с лекаря“, казва д-р Петрова.
При деца с установени алергии и алергични реакции (изразен алергичен фон) КАП тестът важи един месец, след което се изисква повторение при следваща нужда от поставянето на упойка при стоматологична манипулация. Родителите винаги трябва стриктно да спазват назначената схема за прием на противоалергичното лекарство (ако има предписано такова).
Поради значително отклонение на жизнените функции (промяна в съзнанието, спиране на дишането, промяна в сърдечната дейност и кръвното налягане и т.н.) при поставянето на обща анестезия съществуват значителни рискове от увреждане на здравето, включително и от настъпване на смърт, обяснява д-р Митков.
Същевременно рискът от такива сериозни увреждания и преходни или трайни последствия е изключително нисък, ако се спазва стандартът за анестезиологично лечение. Смъртните случаи са в порядъка на едно на милион, изчислява д-р Росен Митков.
Според д-р Русева обаче общата анестезия за дентално лечение се прилага повече от необходимото.
Това, че детето има много развалени зъби или е непослушно, или буйно, НЕ Е индикация за обща анестезия.
„За да се прилага обща анестезия в дентална практика е необходимо да има квалифициран анестезиолог със съответната апаратура и стая за реанимация, където се провежда проследяването на пациента след извеждане от анестезия. Трябва да са налице апаратура, медикаменти и опитен персонал, обучен как да реагира в случаите на усложнения след извеждане от анестезия“, казва още д-р Райна Русева.
Още не сме свършили, скрол надолу
Лошата зъбна картина не е индикация за обща анестезия, подчертава още веднъж д-р Русева.
Просто трябва да се търси начин да се отстранят наличните зъбни проблеми един по един, постепенно и с правилния подход, като се приоритизират най-спешните. Накрая, когато зъбите на детето са абсолютно санирани, т.е. здрави, се прави редовна профилактика, за да се поддържа това състояние.
Тук препоръката и на д-р Десислава Петрова е да се направи подробен план на лечение. В зависимост от съзъбието на детето (временно, смесено, постоянно) зъбите се лекуват в определена последователност. За да се планира едно такова лечение, освен преглед на стоматологичния стол, който включва снемане на зъбен статус, също така е нужно да бъде направена рентгенова снимка.
Съвременните апарати за рентгенови снимки са с минимално облъчване и стига да се спазва минималният период между снимките (който е 6 месеца), процедурата не представлява никакъв риск за малките пациенти.
Д-р Русева призовава: „Апелирам родителите да не прибързват в решението си да „приспиват“ децата, за да им бъдат излекувани 2 пулпита и 3 кариеса наведнъж. Да, това отнема много по-малко време, но защо да подлагаме детето на такива тежки медикаменти без нужда? Водете децата на зъболекар от съвсем малки, два пъти в годината и не ги сугестирайте със собствените си страхове към денталното лечение. Така те ще се чувстват в защитена среда. Ако има проблеми, ще бъдат разрешени още в самото начало бързо и безболезнено.
Грижете се за здравето на децата си, създавайте им навици, посещавайте редовно зъболекарския кабинет и не чакайте да ги заболи или да видите черни точки по зъбчетата. Млечните зъби се нуждаят от същите грижи като постоянните.
Ако следвате тези насоки, детето ви никога няма да се нуждае от толкова сериозни процедури в детска възраст, които да ви накарат да се замислите за обща анестезия.“
За да не се страхуват децата от ходенето на зъболекар и да не се превръща то в травмиращо изживяване, заради което евентуално да се стига и до предложения за лечение под обща анестезия, д-р Десислава Петрова препоръчва няколко детски книги:
Текстът е създаден с подкрепата на Nordics.
Кариесите са нещо като голяма входна врата, която се е отворила и през нея са нахлули куп бактерии, мръсотии и недоброжелатели за нашата устна хигиена. Храната, която иначе ни е била много вкусна, може да се превърне в сериозен враг за отличното състояние на зъбите, ако не успеем да почистим добре остатъците от нея.
Независимо дали става дума за дете с млечни зъби, или за възрастен, кариесът би могъл да е само началото на болезнен и опасен процес, ако човек не полага достатъчно грижи и не ходи на редовни прегледи при стоматолог.
При какви болки да ни светне червената лампа и достатъчно ли е миенето с четка за зъби? На тези въпроси отговаря д-р Кръстина Джамбазова от Dentina Clinic, която освен с обща стоматология се занимава с ендодонтски случаи и работи както с възрастни, така и с деца.
Кариесът е инфекциозно разрушаване на твърдата зъбна тъкан. Когато на дадено място се задържа плака по зъбите, тази плака киселинно уврежда емайла на зъба и оттам нататък той започва да се разгражда. Разгради ли се емайлът, който е най-твърдата част от зъба, вече е много по-лесно да проникват надолу кариесите и да увреждат зъбната структура все по-навътре. А колкото по-надолу слизаме в увреждането на твърдата зъбна структура, толкова по-неприятни последствия може да има. Затова превенцията е на първо място. Тоест, колкото по-рано започнем да лекуваме един кариес, толкова по-малко поражения ще има за зъбите.
Първите симптоми са само визуални, което позволява на зъболекарите да ги видят лесно. Първият етап при кариеса се казва бяло петно. Там, където е кариесът, зъбът сякаш избелява.
Следващият етап е, когато мястото започва да изглежда една идея по-тъмно, по-кафеникаво. Впоследствие се вижда тъмна дупчица. Тъмното оцветяване се дължи най-вече на натрупването на храна и на оцветяванията на храната. Колкото по-надолу в зъба стига дупчицата, толкова повече се приближаваме към живата част на зъба – нервът.
При достигане до него симптомите са не само визуални. Пациентът вече ги усеща. Обикновено реагираме на студено и сладко – всъщност на това реагира нервът и затова и ни боли.
„Когато пациент дойде в кабинета и ми каже „Усещам горе вляво болка от сладко и от студено“, значи има нещо, което се приближава към нерва. В 90% от случаите става дума за кариес. Колкото повече се приближаваме към нерва, толкова повече се засилват и усещанията.
Когато бактериите стигнат до самия нерв, тогава там организмът започва да изпраща повече кръв, за да може да се справи. Така се случва с всяка част от тялото ни, която е увредена по един или друг начин. В тези случаи, освен че усещаме болките от студено и сладко, започваме да чувстваме и пулсации, което е свързано именно с изпращането на кръвта. Пулсациите са като сърдечния ритъм – туп, туп, туп.
„И когато пациент дойде с усещане за туптене и чувства зъба по-висок от останалите, значи зъбният кариес толкова е увредил мястото, че е стигнал до самия нерв и трябва да предприемем по-сериозни действия, а не просто да излекуваме един кариес“, обяснява д-р Джамбазова.
Освен че може да се наложат по-сериозни лечения на зъба, понякога се стига и до най-неприятното – изваждането на самия зъб. Когато бактериите стигнат до нерва, те могат да навлязат в бъбреците, сърцето и ставите, ако не се приложи адекватно лечение. Затова подобни състояния не бива да се пренебрегват.
Ваденето на зъба също може да доведе до последствия – може да настъпят ортодонтски деформации, тоест зъбите могат да започнат да се накланят. Или пък да не можем да стиснем захапката си правилно и това да доведе до още по-сериозни проблеми.
„Наличието на кариес е всъщност пробойна. Ако си представим една сграда, колкото красива и здрава да е нагоре, имаме ли дупка в основата, това е проблем“, дава пример д-р Кръстина Джамбазова.
При децата задълбочаването на кариеса протича много по-бързо, защото структурата на млечните зъби е доста различна от структурата на постоянните. Млечните зъби преминават през различни фази – на рентгенова снимка е рядкост да се видят изградени самите коренчета от край докрай. Те постоянно са или във фаза на изграждане на корена, или във фаза на стапяне на самия корен. А и при децата нервите са разположени много по-повърхностно, така че при тях е много-по често срещано кариесите да създадат усложнения на самия нерв.
Д-р Джамбазова често чува митове как при децата кариесите не трябва да се правят, защото зъбите се сменят. Тя потвърждава, че също е вземала подобни решения, НО само ако дадено зъбче ще се смени след 5–6 месеца и кариесът е малък. Тогава според нея е излишно да се травмира детето и родителят да се натоварва финансово. В случай че смяната на зъба предстои след повече от 6 месеца обаче, тя е категорична, че кариесът трябва да се излекува.
Най-важна е редовната профилактика. Посещението при зъболекар два пъти в годината обаче трябва да е съчетано с добра устна хигиена. Зъбите трябва да се мият поне по два пъти на ден. Много е важно почистването да се извършва правилно, независимо дали ще бъде с електрическа, с ултразвукова, или с обикновена четка.
Правилното измиване е с кръгови движения, а влакната на четката за зъби следва да са под ъгъл от около 45 градуса към самия зъб. Целта е четката да навлезе от всички страни на зъба, леко под венеца и да премахне всякакви хранителни остатъци. По-дългото измиване е от полза на пациента. При децата е изключително важно родителите да са активната страна в хигиената – тоест те да мият зъбите, не да приемат дъвченето на четката за свършена работа.
Важно! До колкото по-късна възраст родителите мият зъбите на детето по правилен начин, толкова по-голяма е гаранцията, че детето ще се радва на здрави зъби – не само млечни, но и постоянни.
Освен измиването на зъбите, д-р Джамбазова препоръчва да сменяме четката често, особено след боледуване. От изключително важно значение е междузъбното почистване, защото между зъбите са най уязвимите места. Най-ефективният начин за това е измиване със зъбен душ. Водата минава изключително нежно, измива всичко в междузъбното пространство. Конецът за зъби също върши работа, но водата от зъбния душ успява леко да мине и под венеца и ако се е събрала храна, да я изхвърли оттам. При децата най-уязвимите места са при последните зъби (преди да се появят шестите зъби, т.е. мястото между четвърти и пети зъб). Затова е достатъчно дори само там родителят да минава със зъбен душ.
Д-р Джамбазова казва, че като родител няма как да забрани на другите да целуват децата си, но обяснява, че дори облизването на една и съща лъжичка може да доведе до пренос на бактерии. „Ако майката например има някакъв зъбен проблем, да речем, пародонтоза, и не се е погрижила за устната хигиена, не е добре да има подобен обмен между родител и дете.“
За да е хем забавно, хем ефективно миенето на зъбите, децата трябва да имат интерес към него. Различни клипчета и книги могат да помогнат на родителите в тази понякога мъчителна мисия. Книжката за Чук и Пук, историите за Феята на зъбките, таблетки за оцветяване на плаката… Различни са вариантите, с които децата могат хем да участват, хем да видят какво се случва, ако зъбите не се мият. Д-р Джамбазова предлага и песничките от Hey Kids, като в тях участва и тя със своя глас:
Текстът е създаден с подкрепата на Nordics.
Nordics са създадени с идеята да променят традиционната орална хигиена към по-добро и да комбинират професионалния подход към денталното здраве с опазването на околната среда. Историята им започва през 2015 г. и вече техни продукти могат да се открият в 35 държави по целия свят.
Nordics е сред компаниите пионери по време на т.нар. „био вълна“ в козметиката, започнала през 2015 г. И до днес основната цел на компанията е предлагането на продукти с „чисти етикети“.
Компанията инвестира много усилия и ресурси в сертифициране, лабораторни анализи и независими тестове. Работят с няколко научни лаборатории, които изследват всички продукти и партиди. Някои от сертификатите, които притежават са: Ecocert Cosmos Organic, Ecocert Cosmos Natural, Vegan, Cruelty Free, ISO 9001, ISO14001, GMP, FSC и др.
В резултат всички продукти с марката Nordics включвар само доказани и одобрени съставки, които преминават през процес на лабораторни изследвания и качествен контрол.
Научете повече на wearenordics.com.
Валентина Христова има какво да каже за работата на феята на зъбките през лятото. Ето я с нейната лятна история за няколко паднали млечни зъба и забавните интерпретации на децата по темата.
Споделете ни и вие вашите летни истории и участвайте в конкурса ни.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com и спечелете за страхотни награди.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Ето че настъпи лято – месец юни, а Борис вече стана на 7 години. Все още нямаше нито едно паднало зъбче и нямаше търпение това да се случи. Малко след рождения му ден едно от зъбчетата се разклати. Настана голям ентусиазъм за цялото семейство.
Когато аз бях малка преди 30 години, тогава се вярваше, че зъбчето се хвърля на покрива на къщата, за да бъде взето от враната и да поникне здраво и бяло зъбче на негово място. Само че, когато живеем в апартамент някак съвсем естествено децата бяха запалени по легендата за феята на зъбките.
Затича се при баща си и започна с любопитство да подпитва:
– Тате ти ли си феята на зъбките?
– Аз да ти приличам с тези крака и брада на фея? – с досада попита баща му, гледайки вечерните новини
– А тогава да не е мама?
– Ами не знам майка ти да си събира зъби вкъщи, така че и тя не е – отговори с увереност баща му.
Тази вечер като никога децата си легнаха твърде рано и започнаха да очакват срещата с феята. Алекс – брат на Борис и вечен източник на объркващи въпроси като за 5-годишен, предложи да стои буден и да види феята в момента на вземане на зъбчето и да каже на Боби как е влязла и как изглежда. Но Борис му се скара веднага да заспива, защото феята идвала само ако всички в стаята спели. Тогава стигнаха до единодушно решение да спят на отворен прозорец, за да е по-лесно на феята да влезе.
– Мамо, виж, феята на зъбките какво ми е донесла. Как е пренесла толкова големи монети? – с почуда започна да обмисля Борис. – Алекс я провери да не се е претрепала някъде или да е припаднала феята из стаята, носейки тези огромни монети. Много ми е харесала зъбчето и е решила много да ме зарадва. Вероятно цяла вечер изтощена ми е носила подаръците. Заповядай едната шоколадова монета – дала ми е две, за да те почерпя и тебе.
Точно в разгара на лятото в средата на август и при планираното ни семейно пътуване до Италия зъбчето на Борис се разклати. Започна отново да се обсъжда темата за лятната фея на зъбките.
– Аз ще си държа зъбчето до последно сред другите. Феята няма как да стигне до Италия. Как ще я пуснат на летището, ами ако ѝ вземат подаръците на проверката на багажа? Освен това знам, че в тази час на деня рискувам зъбчето да ми го вземе някоя мишка.
– Боби, а тя тази фея как ще разбере, че зъбът ти е паднал и къде е отнесла предния? – започва да обмисля Алекс.
– Е, тя си има ченета за всяко дете и като вземе зъбче, го слага в ченето, докато си запълни колекцията. Явно като падне някое зъбче, автоматично ѝ се записва в електронния дневник за посещения. За да открие адреса и детето, борави със специални датчици като антени, които ѝ сочат къде да остави подаръка. – казва с увереност Борис.
Алекс вече е зяпнал от удивление и нетърпеливо проверява своите зъби.
Отново вечерта стартираха размишления.
– Дали моята лятна фея няма да ми остави този път топка за футбол? – запитва се сам Боби. – Мамо, я ми подай горнището и долнището на футболния екип, за да може тя да види и да се присети какво искам.
– Боби, това няма как да стане, понеже тя е твърде мъничка и освен това няма как да ти сложи цяла топка под възглавницата. – опитвам се да вкарам здрав разум аз.
– Може и така да е – съгласява се Боби – дай ми тогава ново, хубаво горнище и долнище на пижама, не искам феята да ме гледа как спя по гащи. Хубаво е да съм представителен. Предния път големи подаръци ми остави.
На сутринта се оказа, че под възглавницата на Боби отново има няколко монети и шоколадова близалка, но този път и под възглавницата на Алекс се появи близалка.
– Боби, виж! Феята се е объркала – казва Алекс, докато опипва всичките си зъби дали са на място.
– Възможно е, Алекс. То в тази жега може да я е напекло слънцето и да са ѝ се развалили антенките. – отново има отговор за ситуацията Борис. – Не е лесно да си лятна фея…
Още не сме свършили, скрол надолу
И така нашето лято е белязано от присъствието на едно малко хвърчащо момиченце с руса коса и крилца, с бяла рокличка и със странното хоби да събира зъбки. Както и с леки проблеми в ориентацията, затова Борис предпочита да си дава на нея зъбчетата единствено вкъщи, докъдето тя вече знае пътя.
Удивително е как децата намират магическото дори и в най-обикновените събития. Само е необходимо да слушаме и да чуваме тяхната история. Изненадващо винаги имат отговор за всичко.
Нека в сърцата на всички ни бъде вечно лято, настроението – топло като слънцето, а детството да живее в нас не само когато сме деца.
Човек и добре да живее, стига до момент, в който трябва да отиде на зъболекар. Ако е като Ирина Николова, която ни споделя следващата история, преживяването няма да е като разходка в парка. В този случай приемете нашите искрени съжаления и съчувствия.
Нещата при Ирина обаче се задълбочават, когато се оказва, че “духът” от зъболекарския стол я преследва и след процедурата. Вижте как и се посмейте с нас на нейната история. Ирина, извинявайте, че ще се забавляваме на ваш гръб, ама то какво друго ни остава…
Две думи мотивират най-силно една жена за действия: „безплатно“ и „двойно“. Безразсъдни действия обичайно.
Стоматоложката ми отдавна ме навива да реша въпроса с един липсващ зъб. Хич не ми е притрябвал и него да го мия, чистя и поддържам, сякаш не ми стигат останалите 27. Но предъвках мисълта и си казах, че смела жена като мен не оставя нерешени въпроси зад гърба си или в конкретния случай, в устата си.
Първо направих задълбочено проучване по темата. Обадих се на една приятелка, която имаше сходен проблем и набързо се сдоби с нов зъб. Поразпитах я как стават нещата, къде, при кой доктор, тя казва: „Имплант се слага, в еди-коя-си клиника, при един доктор хубав, със сини очи“. Щом е хубав, рекох си, отивам и аз.
Трябва да знаете, че аз на зъболекар е като полярна мечка на сауна. Нито ми харесва, нито ми се получава. Но смела жена като мен не пада по гръб пред зъболекари.
И тръгнах. По пътя си мислех: „Този пък колко да е хубав, дали не забравих ютията включена, и котлона, и бойлера, дали някоя тръба няма да се пукне, а баба ми все с импланти е ходила“. Но отидох. И той вярно се оказа хубав, със сини очи. Викам си, дотук добре. Още не съм убедена, че ми е потребен неговия имплант, но поне да чуя за какво става дума.
Прегледът, снимката, престоят на зъболекарския стол бяха травматично преживяване, но смела жена като мен не дава лесно назад. Гледам съсредоточено хубавия доктор в очите и почти чувам какво ми говори за ползите от импланти. Но чак когато каза „Другият месец ще ги пускаме с добро НАМАЛЕНИЕ“, се убедих, че този имплант наистина ми е нужен и задължително трябва да го имам.
Говореше ми с хубавите си сини очи за кост, материал и други досадни подробности (кой го е грижа, аз вече съм взела категорично решение) и всичко можеше да бъде прекрасно, ако този хубав човек не бе споделил намерението си да поставя импланта с чук!
Рязко се събудих от сладкия сън за намаление и сини очи, взети заедно. Сърцето ми спря, заби ми се тоя чук в мозъка и стана ясно, че нещата или ще се получат с насилие (както винаги в семплия ми, но мъчителен, опит със зъболекари), или няма да се получат изобщо, ако ще и с тройно намаление.
Смела жена като мен обаче не ляга да умира там пред някакви си дентални чукове. Държах се стабилно и елегантно (макар да няма подкрепящи доказателства и свидетелски показания) и се заклех, че ще го сложа импланта, ако ще не с чук, а с винтоверт, струг и оберфреза накуп.
Добрата новина, скъпи безстрашни приятели, е, че за всички нас медицината е измислила страхотна благина: седацията! Това е един магичен процес, при който група симпатични хора, известни като анестезиолози, ти наливат шеметни коктейли директно във венозната система и те изстрелват в свят без зъболекари с чукове!
И така, с чук и със седация ще го слагаме импланта. Избрахме дата, час, преговорихме всички детайли милион пъти, ходих на трийсет консултации и проведох стотина телефонни разговора с хубавия човек - направих всичко възможно да го доведа до решението сам да се откаже да работи с мен. Ама и той упорит излезе, търпя ме, слуша ме, не отстъпи!
Датата наближава. Аз припадам по хиляда пъти на ден. Пустият чук ми е виснал пред погледа и се питам дали няма да е по-леко да си забия пергел в окото и да се свършва, хем и по-евтино ще ми излезе, остави тяхното намаление.
Но дойде моментът и отидох – отговорна жена като мен няма да провали графика на хубавия доктор и да му съсипе деня. Условно казано, нали, защото не знаете какво стана после….
Станах сутринта, тръгнах, стигнах, даже седнах на стола, почти без да се налага три яки момчета да ме влачат и бутат дотам. Почти не се побърках и почти не се оглеждах за чука. Ситуацията почти беше под контрол. Докато този хубав човек, докторът, с благ и равен глас не оповести: „Анестезиологът го няма, болен е“.
Ето тук вече беше моментът да умра! Не знам как, но успях с ошашавения си мозък да се досетя, че това вероятно е скапан черен докторски хумор. Ами… не беше.
Да видите вие как смела жена като мен може да реве като магарица! Исках да си тръгна, не, исках да скоча през прозореца, да подпаля клиниката, да си забия пергела в окото или какъвто инструмент имат да ми услужат, а те имат доста подходящи уреди за самоубийство, наистина.
Хубавият доктор пишман стана, чудеше се къде да се дене и дали и той да не си забие нещо в окото. Докато се изясним, че има резервен анестезиолог, което аз не бих допуснала никога, хемоглобинът, сатурацията и артериалното ми налягане паднаха под нулата няколко пъти. Май и на доктора също.
Така в шеги и закачки изчакахме резервния анестезиолог, който също не е лош човек, ако изключим, че се разхожда с едни потресаващо дълги игли, опитва се да те прободе с тях по вената и да ти източи кръвта в скрит бидон под стола. И ми вика „ госпожо“!!! На очарователна и деликатна девойка като мен! Всичко минава и всичко се забравя, но не и мъж с бяла коса да те нарича „госпожо“!
Подскачах, пищях, той пищеше също и на всяко „Не мърдайте, ГОСПОЖО!“ се опитвах да му разбия зъбите с ритник и като цяло беше доста весело и приятно. Леко се пооживи и хубавият човек със сините очи, защото преди това изглеждаше сякаш е готов да се откаже от кариерата си или дори от живота изобщо.
Докато аз се стараех да неутрализирам господина с иглите посредством ритници, хубавият доктор застана предпазливо зад гърба ми, прекръсти се и тихо си прошепна „Добре, че не станах анестезиолог“. След което ясно и отчетливо произнесе: „Аз съм виновен“.
Залата утихна, екипът се заозърта невярващо и смирено, а аз за пръв път развих доверие към хирурга си и се успокоих. Или просто човекът с иглите успя най-сетне да ме убоде и да ме приспи.
Събудих се в приятен унес и с неприятен вкус в устата и почти се зарадвах, че го реших най-накрая този въпрос. Почти, защото се озърнах и не си видях доктора! Тогава ми стана ясно, че клетият красавец или е припаднал наравно с мен, или се е отказал да ми монтира импланта с чук след този панаир. Аз така бих направила, ако си имах работа с някой като себе си.
Криво-ляво изяснихме се, че всичко е протекло гладко и имплантът си е на мястото (което аз не можех да повярвам, докато не видях снимка), пулсът ми се възобнови, платих си за услугата с обещаното намаление и хукнах с една приятелка да инвестираме в ботуши и парфюми. Трябва да знаете, че когато човек спре да си има вземане-даване със зъболекари, рязко му се доживява.
До момента, в който, прибирайки се вкъщи след този възторжен ден, малкото ми дете не ме подуши и ревна: „Къде си била? Миришеш на зъболекар!“ За бога!!! Мириша на зъболекар! Внесла съм в къщата си онази покъртителна смрад на формалин, от която не просто ти се повдига, ами ти изпилва нервите като доктор с машинка и ти иде да се обесиш с ластик.
Разсъдлива жена като мен веднага се бухва в банята, къпе се тринайсет пъти, изхарчва националния резерв от душ-гелове и счита проблема за решен. Уви, детето все така реве, че мириша.
Мина ден, мина втори, пролях вода, равна на обема на няколко язовира, свършиха ми всички парфюми, хвърлям дрехи в кофата всяка вечер – детето реве ли, реве. Казвам си, това все някога ще спре, смела жена като мен няма да се остави на една досадна миризма да я дебалансира.
На петия ден, тъкмо когато нещата изглеждаха вече под контрол, свидното ми чеденце примирено отбеляза: „Още миришеш. Да нямаш зъболекар в гардероба?“.
Кърменето е едно от първите и най-лични решения, които една майка взема за своето бебе. То може да помогне на тялото на бебето да се бори с инфекциите и да намали рисковете от астма, ушни инфекции, затлъстяване и др. Според изследванията кърмещите майки могат да намалят шансове за развитие на рак на гърдата и яйчниците. Но знаете ли, че кърменето също така може да повлияе на здравето на зъбите? И то и на тези на бебето, и на тези на майката.
Изследванията сочат, че кърменето може да помогне за изграждането на по-добра захапка на бебето. Проучванията са установили, че бебетата, които са били кърмени изключително през първите шест месеца, са по-малко склонни да имат проблеми с подравняването на зъбите, отколкото тези, които са изключително кърмени за по-кратък период от време или въобще не са кърмени.
Но най-доброто нещо, което трябва да направи една майка, която е загрижена за зъбите на детето си, е да го заведе на зъболекар и да се увери, че млечните зъби излизат в точното време и място.
Да предположим обаче, че повече от зъбите вече са излезли, но някои от тях бързо се развалят. Това е голям проблем, защото малкото дете (а и не само то) често изпитва ужас от зъболекар. Но без лечение на болните зъби проблемите само се увеличават.
Кариесите се появяват, когато течности и храни, които съдържат захар (мляко и сок например) останат в устата на детето в продължение на много часове. Бактериите обичат захарта и я използват, за да произвеждат киселини, които много бързо и агресивно разрушават детските зъби.
Отговорът на горния въпрос е да - възможно е да се образуват кариеси заради лактозата, която е основна съставка в кърмата. Майчиното мляко също като адаптираното мляко съдържа захар. Ето защо независимо дали е хранено с кърма или с шише, е важно да се грижите за зъбите на бебето от самото начало. Но иначе имуноглонулините, които са в кърмата на мама, предпазват от микроорганизмите, които правят кариеси. Кърмата също така набавя фосфор и калций, от който се нуждаят здравите зъби.
Друга причина за развитието на кариес на предните зъбки при децата в кърмаческа възраст и ранните детски години се явява късата юздичка на горната устна. Тя често е незабележима и майката може да не знае, че бебето има такава анатомична особеност. При този случай се получава комбинация от задържане на остатъци храна под горната устна и невъзможност за почистване на горните зъбки от езика. Така се създава идеална среда за развитие на бактериална плака и разяждане на зъбния емайл.
Често се казва, че кърменето през нощта ще доведе до кариес, точно както се казва, че оставянето на бебето да спи с бутилка мляко може да доведе до изкривена захапка. Обаче не е установена връзка между кърменето през нощта и кариесите.
Много майки се колебаят дали да не спрат кърменето, след като бебето вече има зъби. Всички специалисти обаче са категорични, че кърменето се спира, когато е най-доброто за вас и бебето, а не защото има пораснали зъби. Кърмата съдържа калций и вашето бебе се нуждае от него за растежа и развитието на зъбите и костите си.
Освен това е ненужно да се обвинява кърменето за наличие на кариес - с каквото и мляко да храните бебето, то ще съдържа захар. А срещата на захарта от храните с бактериите по зъбите ще предизвика кариеси. По-вероятно е бебето да се сдобие с кариеси, ако с часове смуче шише с адаптирано мляко, сокове или други сладки неща.
Продължителното кърменето обаче има пряк ефект върху първичния зъбен кариес. Данните показват, че децата, кърмени повече от 12 месеца, имат повече зъбен кариес в сравнение с деца, кърмени по-малко от 12 месеца. Повече подробности за дългото кърмене има тук.
Някои бебета имат по-податлив на разрушаване зъбен емайл. Там няма как да се намесите, но можете да почиствате зъбките. Няколко дни след раждането започнете да изтривате венците на бебето с чиста, влажна марля или кърпа всеки ден. Давайте вода след кърмене - две глътки вода могат да премахнат кърмата от зъбите.
Щом изникне първият зъб, започнете да миете зъбите два пъти на ден. Използвайте флуоридна паста за зъби в количество не по-голямо от размер на оризово зърно. Ако хигиената на устата се превърне във всекидневие, бебето ще свикне и като порасне ще му е приятно да мие зъбките си.
Доказано е, че някои вредни навици на майката преди раждането може да се отразят на зъбите на бебето ѝ. Например тютюнопушенето по време на бременност.
Счита се, че някои храни, които поема кърмачката, също пречат на здравите зъби на бебето. Това са риби с високо съдържание на живак, алкохол, кофеин, силно преработени храни. Има храни, които се считат за полезни срещу образуване на кариес – авокадо, малини и ягоди. Морковите също помагат за здрави зъбки.
Ако вие сте се сдобили с карис, докато сте кърмили, не отлагайте стоматологичната помощ. Още повече, ако майката има кариеси и използва една лъжичка с бебето, тя ще му предаде бактерии и това ще доведе до кариеси и при него. Ако се налага стоматологична процедура, която изисква лекарства, докато кърмите, консултирайте се със своя зъболекар, личен лекар и педиатър, за да се уверите, че е безопасна за бебето. Важно е да знаете, че има антибиотици, които може да взимате и те няма да навредят на бебето.
Кърмещите майки често се сблъскват и с друг проблем на устната кухина - гингивит. Ако не бъдат уловени навреме от специалист подобни пародонтални заболявания могат да доведат до загуба на зъби. Тоест не отлагайте посещенията при стоматолог.
Още повече стресът при майките често води до стискане или търкане на челюсти една в друга насън. Ако това скърцане със зъби (бруксизъм) продължава дълго може да ви изкриви захапката и да изпили зъбите. А това не е за подценяване.
Всъщност е наистина важно майката да се грижи и за себе си. Обикновено в началото на майчинството тя се поставя на заден план и отлага всяко нещо, свързано с нея самата. Нека няма “после ще си измия зъбите” или “после ще ида на зъболекар”. Вашето здраве е ключово, за да може да се грижите за здравето на бебето.
И така - дошъл е дългоочакваният миг и бебето вече се е сдобило с първите си зъби. Майката се радва и се хвали, че всичко се случва като по учебник. Обаче ако храненето е чрез кърмене, не винаги е приятно детето да се сдобие рано със зъби. Защото може да ви гризне. А това е дете – при първото неволно захапване на гърдата, последвано от вашия вик, то може да намери това за забавно. И да стане страшно.
Най-често бебетата хапят гърдите, след като вече са се нахранили и се чудят как да разнообразят смукането – гърдата вече не представлява чак такъв обект за утоляване на глад. Тоест те се забавляват.
Когато бебетата порастват, опасността от хапане по време на кърмене става по-голяма. Не можем да обвиняваме майките за притеснението им - никой не иска да се чувства като играчка за дъвчене. Особено когато става въпрос за толкова деликатна част от тялото. Но много жени ще се изненадат да разберат, че бебето може да суче активно и без да хапе.
Ако бебето хапе, докато суче, това всъщност се случва най-вече по време на почивките между активното хранене. Осъзнаването защо бебетата хапят при кърмене, може да ви помогне да решите какво да направите – дали да го отбиете или да поддържате комфорта при кърмене и при двама ви. По-долу ще прочетете някои от най-често срещаните причини, поради които бебетата хапят, докато сучат. Както и съвети за пренасочването на вниманието им към кърмата, заради която са поставени на гърдата.
Никненето на зъби може да започне по всяко време и може да доведе до възпаление и подуване на венците. Ако забележите, че бебето ви хапе, докато го кърмите, то вероятно има нужда повече от облекчаване на болката, отколкото от мляко. Предоставянето на бебето на играчка за зъби преди храненето може да помогне за успокояване на венците с нещо различно от зърното.
Много пъти бебето ще хапе, когато суче, защото се разсейва. Това често се случва в края на кърменето, когато то вече се е отегчило или вече не е толкова гладно. Ако е възможно, опитайте се да кърмите в тиха стая, люлеейки се или легнали заедно. Така ще избегнете твърде много стимулация и разсейване от различни шумове и движещи се около вас хора.
По-големите бебета са склонни да изискват значително повече внимание и могат да ви хапят, ако чувстват, че не получават достатъчно. Дори да извикате и да му се скарате, това за него е вид общуване. То може да търси провокация, за да се обръщате към него по име и да слуша гласа ви. Опитайте се да поддържате зрителен контакт и да се ангажирате с бебето си, докато кърмите. За да суче активно, езикът на бебето трябва да се постави над долните зъби и венците, за да изтегли млякото от гърдата. Палавите, закачливи бебета често изтеглят езика си назад в края на кърменето, сигнализирайки, че са приключили. Точно тогава леко ви захапват. Внимателното наблюдение на всеки жест на бебето, докато кърмите, и отстраняването му от гърдата, след като приключи активното кърменето, е във ваши ръце.
Понякога, когато количествата мляко в гърдите ви спаднат, бебето може да ухапе и да се отдръпне, опитвайки се да изкара още мляко от гърдата. Това са неговите идеи, дори да не са ефикасни. Ухапването няма да увеличи млякото, но може да го сложите на другата гърда, която всеоще не е изпразнена. Някои фактори, които могат да повлияят отрицателно на количествата ви кърма, са: възобновяване на месечния цикъл, бременност по време на кърмене, хормонални методи за предпазване от забременяване, някои лекарства и добавки и дори силен стрес. Не забравяйте, че ако бебето ви наддава по график, то получава достатъчно мляко. Но все пак - ако имате съмнения - говорете с консултант по кърмене.
Много кърмещи майки, както и специалисти по кърмене, препоръчват следното: ако бебето ви ухапе, веднага го отстранете от гърдите, прекратете кърменето и кажете нещо спокойно, но категорично, например: „Няма да хапеш мама“. Кърменето може да се възобнови след няколко минути, ако бебето изглежда гладно, а вие можете да похвалите детето си, ако засуче нежно. След това също толкова нежно и внимателно го освободете, без да докосвате зъбите му. Така ще се чувства поощрено при нежното сукане и ще усеща как губи храната при захапване. Но трябва да прекратявате кърменето всеки път, щом усетите ухапване.
Ако бебето ви е стиснало и не ви освобождава веднага, не се отдръпвайте рязко - това може да причини нараняване на зърната. Поставете пръста си между бебешките зъби или венци, за да прекъснете засмукването и да улесните измъкването на гърдата ви от устата му. Можете също така да придърпате бебето малко по-близо до гърдата си, за да отвори уста за дишане и да освободи гърдата. Но нека е нежно и за двамата.
Има и вариант, в който чакате захапването в готовоност. Прави се с помощта на пръст, поставен в ъгълчето на сучещата уста. Така във всеки момент можете да нарушите вакуума, за да се освободите и да предотвратите захапване.
Ако бебето ви е наранило, трябва да се лекувате. И то овреме, защото трябва да продължите да кърмите. Следете раничките - ако забележите секрети от тях и имате температура, най-вероятно имате инфекция. Тя се лекува с локални антибиотици, но само след консултация с лекар.
В по-ранна фаза лечението е чрез физиологични промивки - изплакванията с кислородна вода (но не и с разтвори с йод) са успокояващи за зърната ви и са естествен начин за излекуване на кожата.
Друг вариант за лечение са кремовете за зърна. Те се нанасят след кърмене, но преди кърмене трябва да почистите зърната си.
Студените компреси върху зърната ще ви облекчат състоянието, но временно. От друга страна изследванията показват, че влажната топлина успокоява възпалените зърна и може да помогне на кожата ви да се излекува по-бързо. За да си осигурите влажна топлина, пуснете чиста кърпа или пелена от плат под топла (не гореща) вода, изцедете я и я поставете директно върху зърното си.
Можете. Писали сме го и преди – ето тук. Така не вредите на бебето по никакъв начин. Проблемът е за вас и се казва болка. Разбира се, ако имате здрава гърда, е най-добре да започвате кърменето с нея, за да може най-силното сукане да е от нея. После е ред на ухапаната и то с почивки.
Но все пак – няма защо да се мъчите и да търпите твърде силна болка - това ще влоши кърменето. Изцеждайте млякото си, докато излекувате нахапаните места, и давайте изцедената кърма с лъжичка, чашка или шише. Давайте на детето постоянно през деня играчка, с която да си чеше зъбите или вие му търкайте венеца с пръст – все пак и на него не му е особено забавно зъбите да му пробиват венците.
С минаването на дните и месеците бебето ви ще става все по-разумно и ще можете да установите граници. Ще може да се разберете кое е позволено и кое – не. Така че не спирайте да кърмите и не мислете за отбиване при първата по-силна болка от захапаване.
Едва ли има родител, който е успял от първото показване на четката за зъби да накара детето да я заобича и да чака с нетърпение часовете за миене на зъби. Или на единствения зъб, защото грижата започва именно с него, а с грижата започва и играта на нерви.
Има нещо в това миене на зъби, което явно се вижда много досадно за децата. Ако трябва да сме честни, то наистина не е много вълнуващо, но е в наш интерес да го представим за такова. Предимно за да ни е чиста съвестта, но и за да предотвратим превръщането на милото ни дете в беззъб несретник, който се изхранва с пюрета и супи, защото майка му навремето не е направила ДОСТАТЪЧНО, така че то да заобича четката за зъби.
И така, ако всяка сутрин и вечер играете всякакви етюди от пиесата ИЗМИЙ СИ ЗЪБИТЕ!, ако нонстоп трябва да измисляте различни похвати - медицински обяснения, заплахи, митове и легенди за буболечки и същества в разностранни цветове, които живеят в зъбите и ги рушат с чук и длето, и най-вече, ако вече ви е писнало и ви е все тая какво ще му порасне в устата на малкото диване – кактус, рог или огромен сладолед с фъстъци: ето няколко професионални съвета от специалистите от дентален център MEDICAL DENT как да научите детето да се грижи за зъбите си.
Специалистите там сигурно са виждали какво ли не из хорските усти и това е една от причините сега да се обърнат към родителите на малки деца с препоръка как да направят миенето на зъби по-лесно и желано от децата.
Едва ли е голяма изненада, че здравето на зъбите на детето зависи от здравната култура на родителите. Ако никой вкъщи не смята миенето на зъби за важно и четката се сменя един път на 10 години, то не можете да очаквате и детето да гори от желание да изтърка тия 20 зъба в устата.
Има и друго нещо - кариесът е заразен, а бактерията, която го причинява, се предава изключително лесно чрез слюнката. Така че, когато целуваме детето по устата, пием или ядем с едни и същи прибори или просто опитваме храната на детето, за да не се опари, лесно можем да предадем виновника за кариес и да заразим и детето.
В този смисъл добре е да посещавам 2 пъти в годината своя зъболекар за профилактични прегледи и професионално почистване на зъбите.
Подобно на брекетите, които са разумно решение за избягване на потенциални проблеми със зъбите на децата, така и силантите са вариант, който родителите е добре да обмислят, ако искат да осигурят максимална защита за децата си.
В устната кухина има зъби, които са труднодостъпни за почистване, като в резултат на това е много лесно да се натрупат микроби именно в дълбоките участъци на тези зъби. Точно така се образуват и кариесите и затова се препоръчва поставянето на силанти в ранна възраст – обикновено след като поникнат всички постоянни зъби или когато детето е навършило 13 години.
Процедурата е лека и безболезнена и по никакъв начин не притеснява детето. Течният силант се поставя в дълбокия участък на зъба, след което се втвърдява с помощта на ултравиолетова светлина и това е всичко.
Много е травмиращо – и за родителите, и за детето, когато на детето таман са му поникнали постоянните зъби и то вземе, че си избие някой от тях. Денталната травма се оказва глобален феномен, от който най-засегнати са децата. Те са и най-рисковата група, тъй като при загуба на зъб имплант може да бъде поставен чак след 23 годишна възраст, а липсата на зъб довежда до множество други проблеми.
Ако някога сте се чудили до колко време избит постоянен зъб при дете може да бъде върнат обратно в устата, отговорът е до 30 минути, защото в този диапазон резултатите са най-благоприятно. След 60 минути успеваемостта драстично намалява. Специалистите твърдят, че това може да стане и след 100 часа, като в такъв случай зъбът няма да бъде запазен, но пък ще бъде запазено развитието на челюстта, което също е важно.
Важно е всеки родител да знае, че първичната намеса при възникнала дентална травма може да помогне да бъде спасен зъбът на детето. Адекватното поведение и правилната диагноза са най-важни в случай на дентална травма. Винаги се обръщайте за помощ към специализиран център по дентални травми.
Както и при възрастните, и за децата това е гарантиран начин да бъдат предотвратени нежелани проблеми със зъбите. Опитайте се колкото се може по-рано да помогнете на детето да свикне със зъболекарския стол - така следващите посещения при стоматолога ще са лесни. А когато става въпрос за разместени зъби или проблем със захапката, то е добре да се установи колкото се може по-рано.
Брекетите не са единственото решение за проблеми с положението на зъбите. Invisalign например е система за изправяне на зъбите - пластмасови шини, невидими с просто око, постепенно преместват зъбите, за да се получи перфектен краен ефект за усмивката.
Шините трябва да се сменят на всеки две седмици, като е препоръчително това да се прави от специалист. Invisalign също така позволява на детето ви да яде, пие и мие зъбите си нормално.
Това наистина е важно. Детският зъболекар трябва да умее да се сприятели с детето ви, защото така то с лекота ще изпълнява всичко, което му се препоръчва. Изберете тясно специализиран стоматолог, който има опит зад гърба си и ще предложи най-доброто лечение, съобразено с индивидуалния случай.
Родителите обикновено се колебаят дали да присъстват в кабинета по време на лечението. Важно е да подкрепяте децата си по време на манипулациите и да ги окуражавате. Дългите разговори между стоматолога и родителите в кабинета трябва да се избягват, защото влияят върху възможността на детето да сътрудничи.
По време на лечението родителите трябва да запазят тишина, като същевременно и да напомнят на детето за присъствието си (чрез държането на ръчичка или дори крачето на детето), но все пак позволявайки на стоматолога да контролира поведението, да изисква съгласие, да наблюдава позата или да провокира разговор.
При всяка визита трябва да се даде възможност на детето да се запознае със стоматологичния кабинет, инструментариума и стоматологичния екип - по този начин се намаляват до минимум страховите реакции.
За да не се стига до вадене на зъб още в детска възраст, трябва да научим децата да си мият зъбите правилно. Редовното и правилно почистване на зъбите му гарантира здрава усмивка за цял живот, защото профилактиката на всяко заболяване е в пъти по-евтина от неговото лечение.
Най-добрият начин детето да следва с готовност и внимание съветите как да почиства зъбите си е тези съвети да дойдат от дентален специалист.
Има огромна разлика между хигиената на зъбите в кабинет и в домашни условия. Едното не замества другото и посещенията два пъти в годината за професионално почистване на зъбите трябва да са част от денталната хигиена - както на родителите, така и на техните деца. Когато зъбите се почистват професионално, се премахва плаката и зъбният камък, които са основните причинители на зъбните проблеми.
От зъбите се отстраняват бактериите, премахват се всички замърсявания, полират се и крайният ефект е хубава, здрава, бяла усмивка и свеж дъх. Когато детето има брекети, това почистване са прави по специален протокол и е още по-важно за здравето на зъбите му.
Освен прекомерната употреба на захари, влошеното дентално здраве при децата се дължи и на липсата на минерали и неусвояването им от детския организъм.
За да бъдат оптимално полезни минералите за организма, те трябва да бъдат активирани, а това е възможно само при наличието на мастноразтворими витамини А, D и К. Такива витамини се съдържат най-вече в продукти от пасищни животни, дива риба и естествено ферментирали храни. Спазването на добра зъбна хигиена и редовните посещения при стоматолога трябва да са съчетани пълноценно хранене, за да се гарантира добро дентално здраве и блестяща усмивка.
А ако още не сте водили детето си на зъболекар и въобще нямате представа какво се случва в устата му, сега имате възможност да го направите по време на уикенда, посветен на БЕЗПЛАТНАТА детска консултация в клиника MEDICAL DENT.
На 20 и 21 март, събота и неделя, специалистите от клиниката ще ви очакват и ще предложат минимално инвазивен подход, иновативно лечение и индивидуална грижа и внимание за всички деца. Всичко това – с настроение, музика и весели игри, така че детето ви да има едно различно дентално изживяване, което ще възпита у него любов към грижата за зъбите.
Необходимо е да запишете своя час предварително, защото местата са ограничени.
Телефон за записване на час: 02/473 87 98, както и в сайта на MEDICAL DENT.
Когато очакваш бебе еднорог, а то се окаже КИБОРГ е един от най-четените текстове в "Майко Мила!", в който Биляна Ангелова разказа за 72-часовото безсъние на бебето си (и своето, разбира се) с надеждата някой да сподели мъдри съвети.
И ето ги днес - не от кого да е, а от педиатъра д-р Робърт Бъкнам и съавтора му Гари Езо. Двама са сред водещите световни експерти по хранене и сън на бебето и автори на книгата Да станем мъдри родители: бебето от 0 до 6 месеца, чието ново, актуализирано издание очаква своите будуващи по цяла нощ читателки (за да приспи сладко бебетата им).
Книгата е нещо повече от наръчник за оцеляване през първата половин година на новороденото. В нея ще намерите практически съвети за естествено синхронизиране на времето за хранене, времето за сън и времето за бодърстване на бебето с живота на цялото семейство. Това означава, че ако сте последователни, ще имате добре работещ план, който отговаря на нуждите на новороденото, но и на вашите.
Ето любезно предоставен от издателство "Изток Запад" откъс от книгата на тема ЗАЩО НЕ СПИ БЕБЕТО, а в нея ще откриете още:
-- как реагира новороденото на здравословния режим и какво става при липсата на такъв;
-- каква е еволюцията на концепциите за хранене и защо родителски насоченото хранене дава отлични резултати;
-- как да се справим с коликите, рефлукса и други проблеми и кои са необходимите бебешки аксесоари.
Това е малко плашещо! Вашето бебе се събужда по-рано в дневните си спанета, плаче, все едно нещо го боли, а вие не знаете от какво е. Първо пипате челото му, за да видите дали няма температура. Ушите и носът са следващите. Да няма зачервяване е добра новина, така че оглеждате устата му дали не му расте ново зъбче. Не, и там няма нищо. Времето за оглед приключи. Правите предположение, че е нещо, свързано със спането.
Не бързайте толкова обаче! Внезапният и необясним плач има причина и като родител, вие трябва да разберете каква е тя. Ако все още нямате навика веднъж на ден да оглеждате своето бебе от главата до петите, включително пръстите на ръцете и на краката, си го създайте.
Търсете следа от ухапване от буболечка като зачервяване на кожата например. Има и състояние, макар и рядко описвано, наречено синдром на турникета – един-единствен косъм, обикновено на мама, или влакно от килим или одеяло, където бебето играе, се увива някак си около пръст на ръката или на крака на бебето. Едва забележим, той обаче се затяга и може да спре циркулацията на кръв в пръста, причинявайки оток, възпаление и болка.
Проблемът често се пропуска, защото бебето е с чорапки или ританки. Това може да не е обяснението на внезапния плач на бебето ви или на това защо се буди по-рано, но е предупреждение за необходимостта от оглеждане на бебето веднъж на ден от глава до пети.
Важно е да отбележим, че симптомите на рефлукса може да не са налице при раждането и може да не се проявят през първите няколко седмици. По статистически данни в Съединените щати 3–5% от всички новородени имат симптоми за от лек до тежък рефлукс през първите няколко месеца. Рефлуксът е резултат от незрял клапан на сфинктера там, където хранопроводът се свързва със стомаха. Когато работи правилно, клапанът се отваря, за да можем да преглътнем, да се оригнем или да повърнем, и се затваря веднага след това.
Рефлуксът възниква, когато сфинктерът остане отпуснат или се отпуска периодично, позволявайки на храната, смесена със стомашна киселина, да се върне в хранопровода и гърлото, причинявайки болка. При възрастните това се нарича киселини.
Ако бебето ви страда от рефлукс, смятайте, че това ще е така през целия ден, а не само докато спи. Ние имаме един малък приятел на име Мика, който е пример за това.
След като навърши три седмици, Мика започна да проявява симптоми на лек рефлукс. За да противодействат на състоянието, родителите на Мика започнаха да правят две неща: те държаха Мика изправен известно време след всяко хранене и повдигнаха креватчето му откъм главата с два сантиметра, за да се предотврати връщането на стомашните киселини в хранопровода на бебето, докато то спи. Тъй като това беше случай на лек рефлукс, тези решения проработиха. При по-тежки случаи вероятно ще бъде необходимо вземането на лекарство.
Когато търсят решение за затрудненията с дневния сън, родителите често пренебрегват качеството на времето, което предшества този сън. Не забравяйте, че всичко е свързано. Будуването се отразява на дневния сън, така както дневният сън се отразява на будуването.
Прекалено уморените и превъзбудени бебета се борят със съня чрез плач.
Ако при вашето бебе редовно става така, намалете времето за будуване с 15 минути – това може да помогне. Също така обмислете и видовете дейности, с които занимавате своето бебе.
Имате ли твърде много посетители, които постоянно забавляват бебето? Да не би бебето да е седяло с шумните приятели на татко, докато са гледали спорт? Или пък мама през цялото време е трябвало да ходи някъде? Когато бебето е в постоянно движение, влиза и излиза отнякъде, новите гледки и звуци и липсата на предсказуемост също работят срещу това бебето да има добър дневен сън.
Кратката дрямка на столчето в колата не може да замести пълноценния спокоен дневен сън в детското креватче. Едно спане на столчето в автомобила няма да причини проблеми, но не трябва това да бъде норма, особено през първите шест месеца от живота на вашето бебе.
Естествената светлина е важна, за да могат бебетата да регулират циркадния си часовник. Това е вътрешният часовник, биологичната система за отчитане на времето, която регулира ежедневните дейности като циклите сън и будуване. Препоръчваме ви веднага щом бебето се събуди сутринта, да го занесете в стая, изпълнена с дневна светлина (като не е нужно то да бъде слагано на пряка слънчева светлина). Естествената светлина заедно с първото хранене за деня ще помогне да се установи неговият циркаден ритъм и да се поддържа последователен.
Това е една от най-пренебрегваните причини за внезапната поява на по-ранно събуждане на бебето и една от най-лесните за отстраняване. Докато новородените бебета могат да спят където и да е и при каквито и да било условия, „чувствителността към светлината“ започва да се променя след тримесечна възраст.
Сутрешното слънце е от едната страна на къщата, но следобедното е от другата. В зависимост от изложението, което има стаята на бебето, слънчевата светлина може да влияе върху неговия дневен сън. Подобно на повечето възрастни, бебетата са склонни да спят по-добре и по-дълго, ако стаята е затъмнена. Щори или завеси са едно просто решение.
Всички тези забавни подаръци за бебето, които мама и татко нямат търпение да използват, може да са проблем. Защо? Новородените не могат да оценят тези красоти заради зрението си. Препоръчваме ви, преди бебето да навърши четири месеца, да държите тези движещи се дрънкулки в кутиите им, а когато ги извадите, ги сложете над мястото за игра, а не над креватчето. Движещите се играчки са интересни, но когато се въведат прекалено рано и се задвижат точно преди бебето да заспи, може да превъзбуждат бебето. Някои бебета не могат да се справят на неврологично ниво със стимулацията, създадена от движението и звука.
Дори проблясването на светлината на работещия телевизор може да окаже влияние върху бебето. Мама например гледа новини в тъмната стая, докато кърми, и вижда, че бебето ѝ се унася. Тя си мисли, че то сигурно е уморено. Бебчо обаче се изключва на неврологично ниво – механизъм, чрез който тялото му се предпазва.
Трийсет минути по-късно Бебчо се събужда и мама смята, че той има проблеми със съня. А всъщност това е проблем от свръхстимулацията.
Това състояние се създава, когато се пресекат два елемента. Вътрешният часовник на бебето го придвижва от дълбок сън до активен сън близо до времето, когато всеки ден се появяват познати звуци. Докъм четвъртия си месец бебето развива способността да свързва определени звуци с определени дейности и хора. След като направи тази връзка, познатият звук може да задейства режим за събуждане. Някои бебета ще заспят отново. Други обаче ще се преборят със съня, за да се присъединят към следващото голямо приключение.
Този звук би могъл да е от спирачките на училищни автобуси или от отварянето на гаражната врата. И двата сигнализират за нечие пристигане – на забавния батко или кака или на любящия татко. Няма какво да направите за спирачките на училищния автобус. Татко пък може да паркира колата далеч и да влиза по-тихо. Всеки дом има свои собствени звуци, които стават част от подсъзнанието на бебето. Особено ако звукът предшества някакво удоволствие. Тогава сякаш в главата на бебето звънва камбана и изведнъж то е готово за купона!
Какво означава това? Просто, че има някаква причина, но тя е толкова уникална, че не се повтаря при други бебета.
Едновременно е невероятно и полезно да се осъзнае, че най-простите неща могат да бъдат пренебрегнати, когато търсим решение за нощния или дневния сън. Една майка ни разказа, че търсенето на проблема приключило, когато влязла в стаята на бебето, след като то заспало, и седнала там. Не знаела какво търси, но открила нещо, за което дори не подозирала. Само 35 минути след като детето заспало, лъч ярка слънчева светлина паднал върху лицето му.
В този случай неизвестният фактор бил свързан с въртенето на Земята, в резултат на което се променя ъгълът, под който падат слънчевите лъчи. При проследяване на слънчевата светлина към източника ѝ майката открила, че лъчите на слънцето се отразявали от парче метал върху покрива на съседите. Отразяването на слънцето продължавало само десет минути, но било достатъчно да събуди бебето. Майката закачила хавлиена кърпа в ъгъла на прозореца и това решило проблема.
По темата:
След семейния ситком „Животът“ с две деца, мъж и куче между 7 и 8 сутринта, в който Яна Вълчанова ни предаде как протича подготовката за деня, получихме и гледната точка на другия възрастен герой в нейния разказ - таткото. Семейните сутрини могат да бъдат предизвикателство и за мъжа, споделя Райчин Генов и отговаря на жена си така:
Прибирам се след работа, около 2 часа след полунощ, и се събличам в хола, за да не преча на спящите вече втори сън малки, големи и космати жители в апартамента: синът ми Ради на 2, дъщеря ми Мона на 10, йоркширът Тервел и Яна Ву – благоверната ми...
– Маци, много си шумен!
(След 2 часа)...
– Татиии, миякоо...
– Сега тате...
(След още два часа)
– Мама, кака, тати, баба, кола, кола, пуф-паф, таваааай (трамвай - б.а.)... Ачиии Ачи...
– Ради, мамче, кой се е събудииил. (Цуни, гуши и ред други ненужни порядки във възпитанието на момче). Маци, отивам да се къпя и оправям.
– Ок... Ела, Ради, да сменим гащите и да те облека за яслата.
– Хайде, тате, да измием зъбите.
– Маци, не сме ли много хора в банята, оправям се!
(След 30 мин...)
– Ела, тате, да измием зъбите...
– Баси, маци... Какво да направя, за да мога един ден да остана сама пред огледалото!?
– Мона, ставай, след малко майка ти ще е готова. Обличай се, мий зъбите и оправи раницата за училище! Направил съм ти сандвич.
– Маци, това дете не може да яде само хляб! Почисти плота след себе си, смени торбите в кофите за боклук и ги изхвърли, че в едната вече се е зародила цивилизация, която е на път да открие колелото!
(Още 30 мин...)
– Яна, влизам в тоалетната!
– Маци, поне изчакай да се оправя! Кой ще гледа Ради през това време!?
(След 10 минути или малко повече)
– Маци, защо не си оправил леглото!?
– Сега ще го оправя, с децата се занимавах.
– Аз да не би да съм пила кафе!?
Още 30 минути...
– Яна, трябва да излизам, ще отида на втората мивка да си измия зъбите.
– Детето готово ли е!? След малко тръгваме!
– Да, готово е, ама аз закъснявам.
– Маци, как веднъж не ме остави да се гримирам спокойно!?
– Мона, хайде яж, сложил съм ти любимите неща в сандвича!
– Ми, не съм гладна.
– Не те питам гладна ли си, а ти казвам да го изядеш!
– Маци, остави детето, щом не ѝ се яде, нека си купи нещо в училище, но не вредно!
– Маци, готова съм, хайде да тръгваме. Боже, вчера оправих всичко, какви са тези играчки по пода (една книжка и едно локомотивче, най-много и биберон)!? Всичко ли аз трябва да правя, ако не съм аз, ще превърнете къщата в сметище!
– Яна, хайде аз тръгвам, че закъснях.
– Е, нали щяхме заедно да тръгваме! Толкова ли е важно, или сме ти досадни!?
– Успокой се, хубав ден.
– Маци, няма ли да ме целунеш, или аз съм слугиня и готвачка просто.
– Чао, Мони.
– Чао, обичкам те.
– Чао, Ради.
– Тчиял Тчиял татиии. Татииии...
Бебето киборг е нещо като бебето еднорог - всеки е чувал за него, но не го е виждал. Това ни казва днес Биляна Ангелова с надеждата ако има други майки на такива деца, да се покажат и да споделят рецепти за справяне със 72-часово бебешко безсъние.
Ето как започна всичко... Бременността ми протече леко, качих 8-9 кг, бях слаба бременна без никакви оплаквания, освен някоя и друга истерична криза. Нямах апетита на мечка стръвница и до 7-и месец не си личеше дори и корем.
Спях като заклан петел и бебето в корема ми не ме притесняваше по никакъв начин. Раждането ми беше лесно и дори леко отегчително. Приеха ме с изтекли води в 10 сутринта и до 16:00 не спрях да мрънкам, че няма да раждам днес и не разбирам защо трябва да стоя в болницата. През времето, докато бях там обаче, някак си разкритието ми стана 7 см без дори да разбера. И, ей така, докато си мрънкам и си чатя, родих в 17:10.
Родих нормално, лесно и без упойка моя първороден син!
В този момент трябваше да се досетя, че има нещо нередно, че много хубаво не е на хубаво.
Още след 2 часа държах в ръцете си най-безценния дар, моето ангелче, от което очаквах само да спи и да яде - както казват хората, че правят новородените.
Да, ама не! Бебето, за което още не знаех, че е от типа КИБОРГ, не спеше почти по цял ден. В болницата заспиваше вечер към 20:00 и в 00:00 се будеше, за да реве като див бизон до 06:00 сутринта!
Добре, казвах си аз, милото ми бебче, само да се приберем у дома и двамата ще се наспим. ХА-ХА. Една година и седем месеца по-късно това ми звучи като виц на Шкумбата.
Когато дойде моментът за изписване, вече бях слаба и без корем. И с боти на високи токчета. Спокойно дами, това беше последният път, в който ги сложих (някак си оптимистично настроена и в неведение за това, което ми предстои).
Прибрахме се с моето бебче, което сладко щеше да си спи в прекрасното си меко легълце... Но бебето не беше от тази планета, за да спи в това легълце... То не спеше рекордните 72 часа, разбивайки всичките ми представи за новородено.
Малко данни:
- Бебето киборг може да не спи до 3 дни без проблем;
- В нормален ритъм спи 20 минути на 24 часа - след минимум 4 часа носене;
- Иска да го държиш на ръце до припадък;
- Не просто да го люшкаш, но и да се движиш и да не сядаш нито за секунда - часове наред;
С мъжа ми го гледахме с ужас, докато то пищи, и се чудихме да звъним ли на бърза помощ, или да викаме екзорсист?! Какво става с това бебе?!
Еми, нищо... Просто бебето киборг няма нужда от сън и е винаги в перфектна форма за истеричен рев 24 часа в денонощието.
Още малко данни:
- Бебето киборг има най-кошмарните колики, за които нито едно лекарство не помага;
- На бебето киборг не му никнат зъби, никнат бивни - и отново няма измислен лек за облекчаването на болката при растежа им!
И така до днес... Когато нашето бебе вече е едно диво, палаво дете киборг на 1 година и 7 месеца, което все още се буди между 10 и 16 пъти на вечер.
Няма нито една нощ, в която да е спал непробудно до сутринта (и по-добре - не знам как бих реагирала, може би ще скоча да му правя изкуствено дишане!)
Прави истерични сцени и всеки път се прибираме от площадка, все едно го отвличам. Вече съм развила параноя, като видя ужасени хора около мен с телефон в ръка - все си мисля, че звънят да сигнализират за трафик на деца...
Ще се радвам и други майки на деца киборги или на пораснали вече такива да споделят има ли шанс да се превърнат в еднорози един ден? Или бебето киборг се пръвраща в дете киборг, тийн киборг и така нататък?!
