Първо трябва да направим уговорката, че всяко раждане е естествен процес – без оглед на това дали майката е приела някакви обезболяващи медикаменти или не. В случая, когато казваме “естествено”, говорим за раждане без такива.
След като стана ясно, какво означава “естествено раждане” за целите на текста, можем да продължим и със самия него. А той по същество включва информация за това какви предимства и какви недостатъци има раждането със и без упойка.
Това може да е полезно, когато бременната жена изготвя своя план за раждане и взема решение за някои важни моменти от целия процес. Разбира се, ние рядко имаме пълен контрол над процеса, но това е един съвсем друг текст.
Каквото и решение да вземе бременната жена, какъвто и план за раждане да изготви, най-важното от всичко е нейният избор да е информиран и да има доверие на екипа, с който ще протече раждането ѝ.
В последните години процентът на жените, които раждат секцио, се е качил главоломно. Освен в случаите, в които това е наложително, жените трябва да вземат предвид множество фактори преди да решат как да доведат отрочето си на бял свят. Ето още нещо, което да вземем предвид, когато става въпрос за личен избор как да родим – специфичният чревен микробиом на организма. Оказва се, че с естественото раждане детето получава по-богат набор от микроорганизми, които са от съществено значение за по-нататъшното му развитие. Важно за създаването на подходяща микробиотична среда у новороденото също така е и кърменето, което доставя на детето така необходимите бактерии от микробиома на майките. Днес споделяме с вас статията на Джейн Броуди за Ню ЙоркТаймс, в която хвърля светлина върху полезните за всички нас микроорганизми.
******
Много проучвания показват, че милиардите микроорганизми, които обитават човешкото тяло, влияят върху нашето настоящо и бъдещо здраве и могат да обяснят нарастващата честота на няколко сериозни медицински състояния, от които боледуват и младите, и възрастните.
Изследванията показват, че цезаровите сечения и ограниченото кърмене могат да нарушат популацията от микроорганизми в червата на бебето и да обяснят нарастването на тревожните здравословни проблеми при деца и възрастни, включително астма, алергии, целиакия, диабет тип 1 и затлъстяване. Тези състояния е по-вероятно да се появят, когато червата на бебето са недостатъчно населени с бактерии, стимулиращи здравето.
Все повече изследователи и потребители обръщат повече внимание на причините, заради които тази огромна популация от микроби в тялото ни, наречена микробиом, е засегната, за добро или зло, от начина на раждане и хранене на бебетата.
Тази все още развиваща се информация стига до бъдещите майки и може – и вероятно трябва – да доведе до сериозни промени в акушерството, педиатрията и родителството. Двете най-важни ще са по-малкото планирани секцио и повече майки, които кърмят поне шест месеца, за да повишат броя на видовете и количествата бактерии, които обитават червата на бебето.
Тези организми изпълняват важни функции, които включват усвояване на неизползвани хранителни вещества, производство на витамини, стимулиране на нормалното имунно развитие, противодействие на вредните бактерии и насърчаване на развитието на червата.
Нарушаването на една или повече от тези функции може да доведе до сериозни, понякога и доживотни, здравословни проблеми. Ако например развитието на червата е нарушено или забавено, някои експерти смятат, че неразградените протеини могат да се включат в кръвния поток и да предизвикат алергия или непоносимост към глутен. Увредената имунна система пък може да доведе до автоимунно разстройство, като диабет тип 1, юношески артрит или множествена склероза.
Бебетата са изложени на някои организми и в утробата, но тези, с които се срещат по време на раждането и първите месеци от живота си, оказват най-голямо влияние върху микробиома на червата. Скорошни проучвания показват, че естественото раждане и кърменето могат значително да повлияят видовете и броя на чревните микроорганизми и на риска от развитие на различни здравословни проблеми.
Датско проучване на два милиона деца, родени между 1977 г. и 2012 г., установило, че в сравнение с тези, родени с вагинално раждане, при родените чрез цезарово сечение е значително по-вероятно развитието на астма, системни заболявания на съединителната тъкан, младежки артрити, възпалителни чревни заболявания, имунни недостатъци и левкемия.
Бебетата, родени естествено, придобиват предимно микроорганизмите, които обитават влагалището и червата на майката им. Тези, които се раждат с хирургическа намеса преди естественото разрушаване на мембраните в началото на раждането, получават микроорганизми главно от кожата на майката, персонала и околната среда в залата за новородени.
Когато се извърши непланирано секцио, след разкъсване на мембраните и раждането вече е започнало, бебето придобива по-малко от микроорганизмите на майката, отколкото при естественото раждане, но много повече, отколкото при цезарово сечение.
Установено е, че тези разлики в чревния микробиом продължават при децата най-малко до 7-годишна възраст, според проучване във Финландия, публикувано през 2004 г.
Понастоящем около едно на три бебета в САЩ се ражда с цезарово сечение, в сравнение с около едно на всеки пет през 90-те години. Разбира се, хирургическата намеса може да бъде животоспасяваща, когато например плодът или майката са изложени на риск от сериозно или фатално усложнение.
Но други причини за зачестяването на секцио, включително показанията на монитора на плода, са по-съмнителни. Въпреки че много бебета с гранични показания вероятно няма да имат проблем при естествено раждане, жените и техните лекари обикновено не желаят да поемат риск, когато мониторът предполага, че плодът може да е в беда. Жените, които веднъж са раждали с цезарово сечение, което отслабва стената на матката, има по-голяма вероятност да родят второ или трето по същия начин, вместо да рискуват разкъсване на матката при последващо естествено раждане.
За да противодействат на ефекта от хирургичното раждане върху микробиологията на бебето, все по-голям брой жени, чиито деца се раждат с цезарово сечение, искат медицинския персонал да прехвърли микроорганизмите от влагалището си на бебетата си скоро след раждането. Някои от тях ръководят това сами. Експертната комисия на Американския колеж по акушерство и гинеколоия обаче неотдавна предупреди, че практиката, известна като вагинална посявка, е недоразвита и може да крие опасности.
„Засега вагинална посявка не трябва да се извършва извън контекста на институционално одобрения от борда протокол за изследване, докато не бъдат събрани достатъчно данни по отношение на безопасността и чак тогава процедурата може да се практикува свободно“, заключава комисията. Комитетът посочва потенциален риск от прехвърляне на патогенни организми от жената на новороденото.
Ако се обмисля вагинална посявка, жените трябва да бъдат информирани за рисковете и да преминат тестове за инфекциозни болести и потенциално патогенни бактерии, включително В-стрептококи, херпес симплекс, хламидия и гонорея, заяви комисията.
Д-р Сухитра Хуриган, педиатър гастроентеролог и директор на Inova Translational Medicine Institute във Фолс Чърч, Вирджиния, планира тригодишно проучване на 800 бебета, родени чрез планирано цезарово сечение, половината от които ще получат вагинална посявка, за да помогне да се определи дали техниката е безопасна и полезна.
Д-р Хуриган казва в интервю: „Жените не трябва да правят вагинална посявка, докато проучванията не покажат, че това е безопасно и предлага здравни преимущества на кърмачетата. Притеснява ме, че майките правят това без скрининг и понякога без надзор от лекар, който да каже, че е добре да се прави.“.
Тя добави, че в момента кърменето е най-добрият и най-безопасен начин за излагане на бебета, родени чрез цезарово сечение, на бактерии от микробиома на майките. Майчиното мляко съдържа много от същите полезни бактерии, намиращи се във вагината на жената, и кърмените бебета са по-малко склонни да развият респираторни и стомашно-чревни инфекции и алергии, както и хронични заболявания, като диабет, затлъстяване и възпаление на червата, отколкото тези, хранени с млечна формула.
В проучване, публикувано онлайн през май миналата година в JAMA Pediatrics, изследователи съобщават, че бебетата, които получават всичкото или повечето мляко от гърда, имат микрофлора, много подобна на майчината.
Д-р Грейс М. Алдрованди от Калифорнийския Университет в Лос Анджелис, заедно със съавтори, отбеляза, че „бактериите в кърмата, които първи се посяват в червата и определят по-нататъшния микробиом, оставят отпечатък, който може да се открие дори и в зряла възраст“. Тези организми са свързани с намален риск от развитие на астма, пишат още те.
Въпреки това, кърмачетата в проучването, които не са били предимно кърмени, са придобили изобилие от бактерии, свързани с риска от затлъстяване. Някои изследвания са установили, че „дори малки количества млечна формула“ могат да изместят микрофлората, получена от кърменето.
Миналата седмица ви предизвикахме, като поискахме истинското ви, неподправено, нелустросано мнение по въпроса с родилната и следродилната грижа в България. Един вид „истинските истории за раждането“ на Майко Мила, които да помогнат за създаването на класация Специалистите, на които имам доверие, инициирана от Форума за бременност и детско здраве! И, Слава Богу, вие буквално ни заляхте с имена на лекари, които са увеличили семействата ви и които ще помните с добро!
Оказа се, че добрата родилна грижа и хубав спомен за лекарските грижи по време на бременността, раждането и следродилната грижа не са някакъв еднорог и за този късмет не се налага да трием билетче от някоя лотария: много и всякакви жени ще запазят хубав спомен от раждането, благодарение на определен лекар, който в най-емоционалния период от живота им ги е накарал да се чувстват сигурни и спокойни, отнесъл се е с тях с уважение и се е водил от професионализма и знанията си. За тези майки гинеколози или акушерки не са били просто медицинското лице, което наблюдава бременността и раждането. Те са били партньор, който е съдействал на майката да роди нов човек.
Искаме да споделим с всички спомените, които вие ни споделихте. Спомените за медиците, които са били до вас в този важен период и са се грижели истински и човешки за вас и бебето ви. Защото колкото и време да е минало, шевовете зарастват и децата порастват, но майките ще запомнят лекарските екипи и болниците доживот.
Ето и най-затрогващите думи и моменти от вашите разкази, а пълните текстове са публикувани по-надолу.
Не пропускайте и да се регистрирате БЕЗПЛАТНО за участие във Форума за бременност и детско здраве, който ще се проведе в София на 13 и 14 май!
„...Страхотен професионалист и човек. Далеч е от мисълта, че е на този свят, за да забогатее от раждащи майки. Беше с мен, когато трябва, а когато стана напечено, показа непоколебимост и професионализъм.“
„Суперлативи за работата на д-р Виолета Димитрова (неонатолог) и проявената човечност.“
„...Вдигала си е телефона за всякакви въпроси и в 9 вечерта, а когато водите ми изтекоха в 3 сутринта, си чукнахме среща след час... внимателна и нямам никакви оплаквания..., нито за миг тя или някой от персонала на болницата не са ме притискали да ми включат система или да ми "помагат" по друг механичен начин.“
„предродилна стая с люлки, топла, легло, мек под, баня... Акушерката Емилия Казълова е много търпелива и спокойна...Съобразиха се с желанието ми да не ми правят епизиотомия, да не къпят бебето и ни оставиха гушнати голи поне за час.“
„...имаше акушерки, които ме насърчаваха да кърмя,...нито в един момент не оспориха желанието ми детето да е при мен през цялото време.“
„...д-р Константин Ташков дойде, за да си свърши работата. През следващите дни идваше да ме наблюдава доста по-често от лекаря на другата родилка в стаята... внимателен, спокоен и човечен. Никога не ме остави с впечатлението, че бърза за нещо друго ... нито един поискан лев "под масата".“
„Раждането мина повече от добре... добро и мило отношение... Постоянно имаше акушерка... Наистина бяха страхотни!!!... три акушерки ми помогнаха да отида до родилна зала ... ме окуражаваха и подкрепяха! Моята акушерка беше изключителна ... Родих второто си дете без нито един шев... След раждането донесоха дъщеря ми в стаята... Стаята беше хубава и невероятно чиста!... миеха по няколко пъти на ден... дезинфекцираха дори дръжките на вратите... Всеки ден взимаха бебка за баня... най - добрата козметика... Помагаха ми с кърменето. Всяка вечер докторите идваха на визитация и преглед...“
„...невероятния д-р Христов и всички негови колеги и хора работещи в болница Ниа Мед направиха раждането и престоят ми в болницата незабравими! Създадоха прекрасни спомени в сърцето ми. Беше вълшебно!“
...запознах се с Илона и Йоана от акушерски кабинет "Зебра". Там ми разказаха как делът на раждането с Цезарово сечение се е увеличил и че те помагали на майки, на които било препоръчано да родят с Цезарово сечение, нормално.
... потърсих контакт с Йоана и се разбрахме да мина на консултация в акушерския кабинет и да обсъдим дали мога да родя естествено второто ми дете. Речено-сторено, след няколко дена вече седях при Зебрите и си говорих с Илона.
Разказах ѝ всичко подробно, като подчертах, че искам да раждам в МБАЛ Надежда. Освен че там проследяват бремеността ми, ми трябва болница с добра неонатология, където по възможност да работи др. Маринов, защото бебчо имаше малък кардиологичен проблем....
.... Илона ми препоръча да се обадя на акушерката Надежда Стаменова и да говоря с нея дали едно естествено раждане в моя случай би било възможно. Та, колкото и да ми беше неудобно да звъня ей така на непознати, се свързах с акушерката Стаменова, която откликна много радушно на молбата ми.
Когато тръгнаха контракциите, отидох в болницата ... звъннах на акушерката Стаменова, която беше на смяна, и тя дойде да ме види и окуражи. Приеха ме в 8 часа сутринта, родих нашия прекрасен син в 16.43 ч. Благодарение най-вече на тази страхотна жена – Надежда Стаменова, която повярва в мен и ме подкрепяше през цялото раждане!
„...бременна с рак на маточната шийка... Всички бяха изключително мили и внимателни. Бяха човеци... Най-добрите лекари, без и най-малък намек за пари... Родих здраво бебе и се възстанових... те са ангели...златни сърца и вълшебни ръце.“
„... има добро, защото съм го срещала и съм се докосвала до него.“
„... лекарка, отдадена изцяло на призванието си, в чиито ръце аз и много други майки сме се чувствали и чувстваме в безопасност... влагат сърце и душа в професията си... изцяло спечели доверието и обичта ми. С вниманието, професионализма и любовта, която влага в мисията си... когато имам проблем или просто за профилактичен преглед, се доверявам единствено на нея. И когато реша да имам второ дете, тя ще е лекарят, който ще следи моята бременост и ще го изроди... няма да забравя любовта и удоволетворението на доктор Божикова, когато разказва за малките човечета, дошли на бял свят с нейна помощ.“
„...спасява животи и помага, защото това е призванието ѝ, това е мисията ѝ.“
„Към 8-ми месец от бременността си се свързах с д-р Сузана Нашар, защото държах да родя в Майчин дом и по препоръка отидох право при нея. Страхотен професионалист и човек. Далече е от мисълта, че е на този свят, за да забогатее от раждащи майки. Беше с мен, когато трябва, и когато стана напечено, показа непоколебимост и професионализъм. От останалите персони, с които се сблъсках в заветния МД, няма много за хвалене... даже хич...освен д-р Виолета Димитрова - неонатолог. Суперлативи за работата ѝ и проявената човечност. Толкова.“
„Годината беше 2012/13. Бременността ми проследяваше д-р Марта Дончева, която води и раждането ми. Вдигала си е телефона за всякакви въпроси и в 9 вечерта, а когато водите ми изтекоха в 3 сутринта, си чукнахме среща след час в частния ѝ кабинет да види какво-що.
Тя ми води раждането (в Св. Лазар), беше внимателна и нямам никакви оплаквания, беше раждане, продължило 18 часа, като нито за миг тя или някой от персонала на болницата не са ме притискали да ми включат система или да ми "помагат" по друг механичен начин (с изключение на неонатоложката, чието име не разбрах, която каза, че трябвало да ми направят епизиотомия, защото "нейният пациент" щял да се роди с глава като на извънземно. Добре, че не се обзаложихме - с човешка глава излезе).
Имат предродилна стая с люлки, топла, легло, мек под, баня и там си изкарахме деня. На смяна беше и акушерката Емилия Казълова, която също беше много търпелива и спокойна. Съобразиха се с желанието ми да не ми правят епизиотомия, да не къпят бебето и ни оставиха гушнати голи поне за час. После само ни облякоха и пак ни оставиха :)
По "мое време" в Св. Лазар нямаше много избор на позиция за раждане и родих, легнала по гръб, което не ми беше в Топ 3, но все пак родих. Сега, доколкото знам, там има повече свобода на движението.
За следродилната грижа не мога да кажа, че беше на 100% ниво - имаше акушерки, които ме насърчаваха да кърмя, но имаше и такива, които ми се караха, че детето гладува и ми се молеха да му давам ПОНЕ вода. В момента не знам дали е по същия начин. Но е факт, че нито в един момент не оспориха желанието ми детето да е при мен през цялото време.“
„Здравейте! Казвам се Даниела. Синът ми се роди през 2011 г. в 1-ва АГ "Света София". Помня ужасните ниски легла с увиснали пружини в т.нар. "ВИП" стаи, които превръщаха всяко ставане и лягане след спешното секцио в 10-минутно мъчение. Помня хаоса, вечно забързаните и сърдити акушерки, липсата на информация и помощ. Помня много неща...
Винаги ще помня и д-р Константин Ташков. Уговорката му за бира с приятели пропадна на онзи седми април преди шест години. Заряза приятелите си и дойде, за да си свърши работата. През следващите дни идваше да ме наблюдава доста по-често от лекаря на другата родилка в стаята. Беше внимателен, спокоен и човечен. Никога не ме остави с впечатлението, че бърза за нещо друго и има не повече от 2 минути за мен. Всичко това получих срещу избран по собствена воля и напълно легално платен избор на екип и нито един поискан лев "под масата". Благодаря му и до днес!“
„На 24.09.2015г. станах майка за втори път. След трудното ми първо раждане и напълно липсващите постродилни грижи при първото ми дете през 2009 година, реших втория път да родя в болница Ниа Мед - Стара Загора. Още с първото си дете исках да родя там, но тъй като докторът, който следеше бременността ми, тогава работеше в друга болница, наклониха решението ми в друга посока и се разубедих. Шест години и половина по-късно вече бях категорична, че ще раждам в Ниа Мед и нищо няма да промени решението ми.
Раждането мина повече от добре. През целия родилен процес имаше едно добро и мило отношение. Постоянно имаше акушерка, която да следи тоновете на бебето и да регулира системата. Наистина бяха страхотни!!! Когато дойде моментът за същинското раждане, три акушерки ми помогнаха да отида до родилна зала, като през цялото време ме окуражаваха и подкрепяха! Моята акушерка беше изключителна и от колегите ѝ чух, че е свършила много добра работа!
Родих второто си дете без нито един шев, а съм 150 см. висока и влязох да раждам 45 кг. Бебето беше 2.500. След раждането донесоха дъщеря ми в стаята. Бях избрали да бъдем само двете. Стаята беше хубава и невероятно чиста! Банята беше страхотна и също блестеше от чистота! Санитари миеха по няколко пъти на ден, като дезинфекцираха дори дръжките на вратите. Боклукът се взимаше по 2-3 пъти на ден. Всеки ден взимаха бебка за баня. В тази болница използват най - добрата козметика. Връщаха дъщеря ми ухаеща така, както никога няма да забравя! Помагаха ми с кърменето. Всяка вечер доктори, заедно с д-р Христов (шеф на болницата) идваха на визитация и преглед.
Наистина Ви казвам, невероятният д-р Христов и всички негови колеги и хора, работещи в болница Ниа Мед, направиха раждането и престоят ми в болницата незабравими! Създадоха прекрасни спомени в сърцето ми. Беше вълшебно!
Благодаря от сърце на този изключителен професионалист и ръководител д-р Христов, за огромното постижение да сбъдва мечтите на толкова майки и умението да дарява истинска грижа и спокойствие от , което се нуждае всяка една жена, изминала пътя да стане майка!“
Започвам с малко предистория. През далечната 2012, март, родих дъщеря си с цезарово сечение по медицински причини, защото имах миома от външната страна на матката (на краче). Според лекарката, която тогава ме наблюдаваше и изроди, нямах шанс за естествено раждане, защото матката нямала да контрахира правилно. Тогава бях млада и зелена, не толкова информирана, колкото сега и се доверих на лекарката.
Та, роди се дъщеря ми и, честно казано, аз много дълго се възстановявах, раната ме болеше, белегът даже още стои. Заради миомата, през юни 2015, се наложи и операция по отстраняването ѝ – роботизирана миомектомия (с благодарности към др. Янчо Делчев и неговия екип от МБАЛ Доверие). А защо се наложи да се отстрани – защото миомата нарастваше, пък и защото ми казаха, че преди следваща бременност трябва да се махне. Дотук с предисторията.
През април 2016 разбрах, че пак съм бременна, бях много щастлива, защото с мъжа ми много искахме да увеличим семейството ни с още един член – аз много исках момченце, мъжът ми беше съгласен и на още една дъщеря, защото беше разбрал, че по-голяма от обичта на дъщерята няма. Та, бременнех си спокойно, нямах никакви оплаквания.
С лекарката, която ме проследяваше, беше станало дума за раждането още в самото начало и тя беше казала, че няма как да не е секцио пак – „Ти имаш едно секцио, пък и с миомектомията, какво очакваш“ и с това се приключи дискусията.
Вътрешно обаче аз не бях доволна, но в България практиката беше такава. В чужбина не се процедираше така, но това е тема на друг разговор. И след като ви отегчих, е време да започне интересното.
От МАЙКО МИЛА! разбрах за конференцията TEDX Women и на 29 октомври бях на уреченото място. Там, освен че видях на живо Елисавета и Красимира, се запознах и с Илона и Йоана от акушерски кабинет Зебра, които разказаха на драгата публика как делът на раждането с Цезарово сечение се е увеличил и че те помагали на майки, на които било препоръчано да родят с Цезарово сечение, нормално.
Още там потърсих контакт с Йоана и се разбрахме да мина на консултация в акушерския кабинет и да обсъдим дали мога да родя естествено второто ми дете. Речено-сторено, след няколко дена вече седях при Зебрите и си говорих с Илона.
Разказах ѝ всичко подробно, като подчертах, че искам да раждам в МБАЛ Надежда, защото, освен че там проследяват бремеността ми, ми трябва болница с добра неонатология, където по възможност да работи доктор Маринов, защото бебчо имаше малък кардиологичен проблем.
Илона ми препоръча да се обадя на акушерката Надежда Стаменова и да говоря с нея дали едно естествено раждане в моя случай би било възможно. Та, колкото и да ми беше неудобно да звъня ей така на непознати, се свързах с акушерката Стаменова, която откликна много радушно на молбата ми.
Обясни ми, че трябва да се проследят различни фактори, за да се види дали мога да родя естествено. Освен това ми каза няколко пъти, че в моя случай упойки и вливане на окситоцин няма как да се направят, защото искат да следят чувствителността на матката при евентуален проблем като разкъсване. Разбрахме се тя да присъства на следващата ми женска консултация, за да може да ме види и да преценим ситуацията заедно с акушер гинеколога.
Това, за което гледахме на прегледа, беше теглото и предлежанието на бебчето (дали благоприятстват естествено раждане), дебелината на матката при разреза, тонуса на кожата, къде е била миомата и как е отстранена - може и да изпускам нещо важно, но имайки предвид, че не съм медицинско лице, се надявам, че ми е простено.
След прегледа акушерка Надежда Стаменова ми каза, че ще ме подкрепи, ако искам да родя естествено. Отдели ми достатъчно време, за да ме подготви какво ме очаква и ми каза като тръгвам да раждам, да ѝ се обадя, за да може да дойде.
Когато тръгнаха контракциите, не разбрах веднаха, мислех си, че тазът ми се разширява... Но след едно денонощие с болки, реших, че не е лошо все пак да отида до болницата да ме видят. Нямах голямо разкритие, но предвид факта, че имам желанието да родя естествено, ме оставиха в болницата.
Звъннах на акушерката Стаменова, която беше на смяна, и тя дойде да ме види и окуражи. Акушер гинекологът на смяна също ме „окуражи“, казвайки ми, че ако родя естествено и все пак матката се скъса, те щели пак да ме режат, за да зашият матката.
Казах им, че това няма да се случи. Бях много мотивирана, за да докажа на себе си, че мога да родя естествено и да дам най-добрия старт на нашия син. Приеха ме в 8 часа сутринта, родих нашия прекрасен син в 16.43 ч. Благодарение най-вече на тази страхотна жена – Надежда Стаменова, която повярва в мен и ме подкрепяше през цялото раждане.
Много съм благодарна на нея и на екипа в МБАЛ Надежда за всички грижи, които положиха за мен и бебо.
Това е моят разказ за това, че няма невъзможни неща. Преследвайте мечтите си и те ще се случат. Успех!
„Бях в осмия месец, когато прокървих. Отидохме в спешният кабинет на ,,Майчин дом" и веднага ме взеха в болницата в патология при професор Стоимен Иванов под наблюдение на д-р. Дяволов...
Оказах се бременна с рак на маточната шийка. В прегледите се включи и онко-гинекологът доцент Славчев. Всички бяха изключително мили и внимателни. Бяха човеци. След месец престой и много изследвания, разговори и обяснения ме оперираха. Секцио с кардинална хистеректомия (да не изпадам в подробности за шока и страха) ... Най-добрите лекари, без и най-малък намек за пари. Идваха и в неделя да ме видят как съм. Родих здраво бебе и се възстанових с времето. За мен те са ангели, които имат златни сърца и вълшебни ръце. Докато съм жива, ще съм им благодарна.
Сега съм вече здрава и знам, че има добро. Срещала съм го и и съм се докосвала до него.“
„Реших да Ви разкажа за една лекарка, отдадена изцяло на призванието си, в чиито ръце аз и много други майки сме се чувствали и се чувстваме в безопасност. Радка Божикова е от младите специалисти, които влагат сърце и душа в професията си. В днешната действителност, когато всичко е с размити морални граници, да срещнеш лекар, живеещ по законите на Хипократовата клетва, е рядко явление, затова не мога да се сдържа и да не изкажа благодарността и възхищението си от доктор Божикова.
Тя е от младото поколение гинеколози, в момента завеждащ акушеро-гинекологията в МБАЛ град Разлог. Имам спомен, че преди малко повече от около десет години, с постъпването си на работа в отделението, беше лекарят който започна да прави Цезарово сечение на нуждаещите се майки (дотогава, доколкото ми е известно, родилките се транспортираха в Благоевград и други градове, когато се нуждаеха от секцио).
Моята история е обикновена. Два спонтанни аборта, и след лечение в Пловдив, се върнах в родното ми село. Там от приятелка чух много добри отзиви за доктор Божикова.
От този момент нататък, тя изцяло спечели доверието и обичта ми. С вниманието, професионализма и любовта която влага в мисията си, безпроблемно изкарах бремеността си и сега синът ми вече е ученик, а аз продължавам да съм пациент на доктор Божикова.
Показателно може би е това, че от пет години живея и работя в София, но когато имам проблем или просто за профилактичен преглед винаги пътувам до Разлог и се доверявам единствено на нея. И когато реша да имам второ дете, тя ще е лекарят, който ще следи моята бременост и ще го изроди. Човек не трябва да прави компромиси със здравето си, а доверието, което лекарите печелят, е от голямо значение за всеки пациент.
Аз знам, че мога да разчитам на професионализма и човешкото отношение на лекар, който в човека срещу себе си не вижда донор на пари, а живо човешко същество, което се нуждае от помощ. Впечатление ми е направило любовта и удоволетворението на доктор Божикова, когато разказва за малките човечета дошли на бял свят с нейна помощ.
Лекарката е от тихите герои! Тези, които не искат слава, а тихичко и педантично вършат добро, спасяват животи и помагат. Това е призванието ѝ, това е мисията ѝ. Доктор Радка Божикова е от лекарите, които вярват в по-доброто бъдеще и е от хората, които работят за него.“
Мили майки на Майко Мила! Днес даваме тон за началото на един голям разговор за раждането - това чудо на природата, което не само осигурява съществуването на човешкия вид, но и е основната причина за съществуването на сайта ни.
Темата за раждането е не само неизчерпаема, но и носи всички нюанси от емоционалния спектър. Освен изключително забавна, тя може да бъде дълбоко драматична и травмираща. Всяка майка носи своята история в себе си и кога със смях, кога със страх и гняв, я предава напред през поколенията или я разменя със своите приятелки, като ценна монета, получена от живота.
За всяка майка раждането е моментът, който е променил живота ѝ. Затова нашият сайт винаги ще обръща огромно внимание на темата за раждането и ще се стремим да участваме във всеки дебат, който коментира родилната грижа у нас.
По тази причина Майко Мила! тази година стана партньор в изготвянето на класацията „СПЕЦИАЛИСТИТЕ, НА КОИТО ИМАМ ДОВЕРИЕ“, организирана от Форум Бременност и детско здраве и сайта Puls.bg.
Класацията се провежда в четири категории: за акушер-гинеколог; за акушерка; за педиатър или неонатолог; за АГ болница или родилно отделение.
Помогнете ни да отличим най-добрите примери в тези четири категории, като ни изпратите и своята лична история. Ако сте имали чудесно проследена бременност, щастливи сте от отношенията ви с лекаря, акушерката, с родилния екип, с педиатъра или пък отношението в болницата е било нещо, за което си струва да разкажете – направете го още сега.
Разкажете ни кой е лекарят, напишете ни коя е болницата. Посочете ги по име и кажете – „тези хора заслужават моето признание, затова искам да ви разкажа за тях“.
Ние, Елисавета и Красимира, също имаме какво да разкажем за нашите лекари и нашите акушерки.
Красимира е раждала единственото си дете в болница "Вита". Ето какво казва и самата тя:
"Родих в нея, тъй като моят лекар израждаше там, и не съжалявам и за момент. Единствената ми забележка си остава отношението към начинаещите кърмачки – малко повече внимание към тях ще е добре дошло. Но по-важно е името на човекът, който се грижеше за мен и бебето в продължение на 9 месеца, по време на раждането и след това. Това е доктор Велислава Хафузова - моят лекар-партньор в бременността и раждането. Уверен, спокоен и човечен професионалист, който нито за секунда не ме остави да тъна в съмнение, страх или незнание. Нещо изключително важно за родилки като мен, наричани по други болници „лигли“.
Елисавета пък, като един ветеран, е раждала в "Майчин дом" и "Света София", и ето какво иска да ви разкаже за трите раждания.
За Майчин дом и грижата, която получих преди 13 години не иска да говори все още, защото травмите не са отминали, но някой ден ще разкаже. Слава богу, и на трите раждания акушер-гинекологът беше доктор Рени Райчева. Тя изроди и трите ми деца, като последното раждане беше наистина много тежко. Три пъти секцио, по независещи от мен причини, и ето ме - здрава, жива и във форма. Освен това тя е семейният ни акушер-гинеколог във всички смисли - изродила е и мен и трите ми деца. Представете си го това - да извадиш бебе и 30 години по-късно от него да извадиш друго бебе. Чудо!!!!!
Радвам се, че има и две прекрасни жени, които най-сетне поставят акушерката на полагаемото ѝ се водещо място. Това са Йоана Станчена и Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра". За мен няма никакво съмнение, че те са бъдещето на родилната помощ. Още помня момента, в който притеснена и объркана от нещото, наречено кърмене се обадих на Йоана и тя дотича с Миглена Делчева под ръка, за да ми помогнат да тръгна по пътя на кърменето за пръв път, макар да бях родила трето дете. И досега не мога да намеря думи да им благодаря, защото успях да изживея това, което преди беше най-голямото препятствие в живота ми.
И така! Майко Мила! чака вашето мнение по въпроса с раждането и родилната грижа. Чакаме вашите лични разкази за добрите примери в тези области – искаме истинското ви, неподправено, нелустросано мнение.
А освен това можете да гласувате за любимия си акушер-гинеколог, най-прекрасната акушерка на света, най-разкошната болница и най-забележителното родилно отделение ето тук.
Пращайте ни вашите разкази на имейл maikomilabg@gmail.com, а най-добрите ще публикуваме в Майко Мила! в следващите седмици, защото доброто трябва да бъде разпространявано и подкрепяно.
Човешкото, достойно и уважително отношение на лекаря и акушерката към пациента е признак, че живеем в общество, в което всеки знае правата и отговорностите си, както и цената си, но е наясно и с цената, която ще плати, ако не ги спазва. Това се нарича осъзнато, гражданско общество – онова, което много ни се иска да бъдем, но, уви, все още не сме. За да го постигнем, трябва да работим здраво.
Затова – посочете ни имената на добрите медицински примери в родилната грижа в България.
Родителите имат право да ги знаят.
Е, време е отново да открехнем вратата за тази вълшебна тема - кърменето. В Майко Мила! сме пускали вече няколко разказа на тази тема - започнахме с Кърмене, amore mio на Полина Костова, продължихме с текста на Илона Нешкова от акушерски кабинет Зебра - За кърменето и жените , минахме през Възхвално слово за кърменето на Лилия Чернева-Краус и заковахме с Аз не кърмя и не ме е срам от това на Дарина Рангелова. Знаем колко полемики и спорове се водят, когато заговорим за кърмене, но днес имаме един текст, който не би трябвало да внася смут. Това е разказът на Деница Пенева, която много мило и спокойно е обяснила как е успяла, въпреки биологичните пречки и съветите на околните, да кърми близнаците си вече 11 месеца. Публикуваме този текст, защото той може да бъде от помощ и подкрепа на някоя майка, която в момента минава през същите терзания и неволи, през които е минала и Деница. Ето, мили майки, знайте, че нещата винаги се оправят - по един или друг начин. Отдъхнете си и не притеснявайте излишно - както и да храните бебето - с кърма или адаптирано мляко, справяте се супер!
*******************
Когато реших да имам дете и за миг не ми е минавало през ум, че няма да го кърмя. За мен кърменето беше неизменно продължение (при това не по-маловажно) на износването на бебето. Някак в главата ми не съществуваше картина аз да приготвям адаптирано мляко.
Както винаги се случва в моя живот, Господ се беше зарекъл да изпита решителността ми. Оказа се, че си имам ред съпътстващи заболявания, които, видиш ли, са фактор за намаляване на количеството на млякото или за липса на такова изобщо – Синдром на поликистозните ячници и инсулинова резистентност.
За зла беда, инсулинът имал съществена роля в лактацията, като високите нива на инсулина свързвани с инсулиновата резитентност водят до по–малко количество кърма. В допълнение статистиката сочи, че около една трета от жените с поликистозни яйчници не успяват изобщо да кърмят.
Разбира се, това не беше всичко. Новината за планираната ми бременност дойде с елемент на изненада – бебетата са две.
Кърмене ли?? Запознати с въпроса започнаха веднага да ми обясняват: “Какво кърмене, бе, госпожа", те като свикнат на шише (защото те, близнаците, се раждали около 32-33 седмица и стояли по един месец в болница), после няма привикване на гърда. А и “вий да не сте крава”, че да имате мляко за две бебета.
Самата аз на този етап изпитах леко съмнение, че ще успея да кърмя, но попаднах на блога на една близнашка мама, която обяснява колко е лесно да се кърмят близнаци и бързо придобих отново увереност, че ще се справя.
За мое голямо съжаление, трябваше да родя секцио – още един препъникамък по пътя към кърменето, макар и не толкова сериозен, колкото предишните.
Тук вече се заредиха роднини и приятели да ми обяснят как “то със секциото не е като с нормалното раждане” и кърма няма да има. Пък и жените едва изхранвали едно дете, аз съм искала кърма за две да имам. Да не съм млекоцентрала?
Аз кимах мълчаливо и продължавах да не мога да си представя как правя адаптирано мляко за децата си.
След като се родиха децата - в 37-а седмица и без да седят в кувьоз, аз се изправих пред най–голямата пречка – отказваха да сучат. По една или друга причина и двете бебета не проявяваха никакво желание да сучат, независимо колко настоятелна бях. И въпреки сериозната ми осведоменост, аз не се занимах сериозно с изцеждането и на петия ден гъдите ми приличаха на планински релеф.
Тогава се запознах с горещите компреси и Помпата. Тя, помпата, погълна следващите 20 дни от живота ми в последен опит да бъда отказана от кърменето. Впоследствие четох, че има майки, които са цедили по 6 и дори 8 месеца!
Наистина не знам как са успели да го направят. Не знам дали на кърмачката трябва да ѝ бъде издигнат паметник, но всяка майка, на която ѝ се е налагало да изцежда, за да храни детето си с кърма, трябва да има паметник. Помпата, която все още държа до главата си и на която старателно избърсвам праха всяка седмица, е единственото, което помня от първите 20 дни на децата си. Все още, като затворя очи, чувам звука на моторчето и вакуума ѝ.
20 дни прекарах на следния режим. 30 минути опити да навреш зърно в миниатюрна устичка, която, дори и да поеме зърното, просто си седи и не смуче. Като останеш без сили, а бебето - без търпение, даваш шишето с изцедената кърма на едното бебе и с адаптирано мляко - на другото, защото не си успял да изцедиш достатъчно и за двете бебета.
След това врял душ, колкото може по-дълъг, и 40 минути цедене. Когато свършиш с цикъла, ти е останал не повече от час преди да започнеш отначало. И така 8-9 пъти на ден.
На десетия ден от раждането на децата, след като не бях спала повече от 30 минути накуп за целия период и свалях по един килограм на ден, децата все още отказваха да сучат, но вече изцеждах достатъчно мляко и за двамата на почти всички хранения.
В края на втората седмица засука първото бебе, 5-6 дни по-късно - и второто.
И така до ден днешен. Вече са на 11 месеца и все още нямат заместено хранене. За периода, в който ги хранех с адаптирано мляко, аз нито веднъж не приготвих млякото. Просто не можех да си се представя да правя адаптирано мляко. Сега гледам с насмешка на всички пречки и причини да нямам кърма и да не мога да кърмя.
Много момичета, като разберат, че кърмя близнаците си, започват да ми обясняват защо не са успели да кърмят. Не ми дължат обяснение! На никого не дължат обяснение! Всеки има своята история. Моята е тази - когато човек вярва в нещо и прави всичко по силите си, за да го постигне, нещата се случват. И толкова.
Йоана Станчева е акушерка, революционерка в професията си и майка на три страхотни момчета. Нейната мисия e да направи живота на бременната и родилката в България по-лек, щастлив и качествен, а самото раждане да остане прекрасен спомен. Тя вярва, че колкото по-информирана и активна е майката по време на раждане, толкова по-лесно и здравословно е то както за нея, така и за бебето. Днес Йоана ще ви разкаже какво да очаквате, когато решите да посетите курс за подготовка на бременни и ще представи философията на Акушерски кабинет "Зебра".
*********************
Всяка бременна жена знае нещичко за раждането. Дори и никога да не е чувала история за нечие раждане, видимостта на корема ѝ кара хората да се самопоканват близо до него и да споделят знанието си за раждането. Почти всяка бременна жена преди да роди е чувала весели, страховити, болезнени или прекрасни истории, които, макар и интересни, никога няма да повторят нейната собствена, защото всяко раждане е различно и уникално.
Понякога истории се разказват многократно в семеен кръг под формата на травмиращ разказ, който дава рамка на взаимоотношенията с майка или друга възрастна жена.
Така, още преди да научат фактите за физиологията на телата си, бременните жени вече могат да се разпознаят в ролите на раждането, да имат мирис от атмосферата в родилна зала и предпоставка за усещане на удовлетвореност или провал.
Уви, въпреки десетките истории, на които ще попаднат, жените знаят много малко за процеса на раждането при влизането в болницата. Една от причините за това е, че в пакета с най-важните клинични грижи за бременни не е заложено време, в което медицинските лица да информират жените относно механизма на раждането.
Това означава, че сме приели за даденост, че за добрите резултати от раждането не е необходимо жената да е активен участник – едно доказано погрешно схващане.
Другата причина за липсата на подготовка за раждането е, че в сегашния му силно медикализиран и дирижиран вид, то се счита за неразбираема медицинска материя, до която хората без медицинско образование не могат да припарят. Затова жените често предпочитат да се доверят на лекарите си, които знаят повече от тях и взимат решения вместо тях. По този диаболичен начин, колкото по-малко време отделя институцията, за да информира жените, толкова по-далечно и неразбираемо остава раждането за тях, и толкова по-ненужно изглежда участието им по време на раждане.
Всъщност жената е в основата на лесното и успешно раждане, бидейки най-важната и активна страна от него.
Жената участва, като взема решения, когато ѝ се предлагат една или повече интервенции. Решава как и дали да се движи, избира от кого да бъде придружена по време на раждане. Неин е изборът как да бъде облечена в родилна зала (да, това не е каприз, а право), дали да вика или да приема преживяванията си тихо. Решава дали да поиска медикаменти или да се справя без тях.
Това участие оказва безценна помощ на процеса на раждането, улеснява медицинския екип и кара жената да се чувства като човек, който продължава да отговаря за собствените си решения и тяло, въпреки че е в родилна зала.
Поради важността на всички тези избори, бременните жени трябва да се подготвят за раждането. Но не за раждането в едно или друго лечебно заведение, а за раждането по принцип, отвъд предпочитанията на определени медицински лица или болнична рутина. Това означава да търсят информация, базирана на доказателства, каквато предлагат независимите курсове за подготовка за раждане.
Как да разпознаем истински полезния курс сред всички останали:
- Лекторите са сертифицирани обучители за подготовка за раждане (дори и да са медицински лица);
- В информацията, която Ви подават, цитират научни изследвания и добри клинични практики в други страни от ЕС;
- Използват балансиран език, в който участието на бременната жена по време на раждането е даденост, която не подлежи на компромис, а участието на партньора се стимулира и приветства всячески;
- Насърчават жените да бъдат придружавани по време на раждане без утежняващи такси;
- Движението, използването на топка за раждане, вода за облекчаване на болката и приемът на течности и храна по време на раждане се съобщават като Ваше право, а не се изтъкват като признак на лукс;
- Запознават Ви с важността на първия контакт между майката и бебето по дефиниция на Световната здравна организация;
- Партньорите са добре дошли на курса, без да се подценява капацитета им да разберат и да участват в раждането;
- Лекторите са обучени да Ви дават съвети за кърмене на поискване;
- Не рекламират марки и услуги, чийто принос към здравето на бебето и неговото семейство се представя едностранчиво и няма научна обосновка.
Важно е да можете да различавате традиционните курсове за бъдещи родители, които предлагат казионна информация за раждането, и курсовете, които предлагат информация, базирана на научни изследвания.
От типа информация, която изберете да поемете, зависи каква представа за раждането ще си формирате. Информацията от курса за подготовка за раждане полага основите на поведението на професионалистите и болничната среда, които да считате за нормални по време на раждане. Нормалността на уважителните и качествени грижи е най-важното знание, с което излиза всеки, посетил независим курс за подготовка за раждане.
И накрая, специалистите, които ще посетите на един професионален курс за бременни, трябва да могат да Ви посрещнат с топлина, да Ви харесват, да Ви съчувстват и да проявяват търпение към хилядите въпроси, които си задавате за промените в тялото си, съзнавайки, че отговорите на тези въпроси са най-точният и ясен път към едно бързо, щастливо и безпроблемно раждане, в която жената участва пълноценно.
Акушерски кабинет „Зебра“ прави точно това – организира ежемесечни курсове за подготовка за раждане, които ще Ви помогнат да се ориентирате във физиологичния процес на раждането, да се почувствате уверени в знанията си и вдъхновени да се справите с него. Ще Ви помогне да намерите медицински специалисти, които да Ви подкрепят, за да постигнете целите си в раждането. Ще Ви дадат инструментите, които са Ви нужни, за да сте информирани и да се справите блестящо сами.
Безспорно е едно – лесно и бързо раждат жените, които имат знания за процеса, увереност в себе си и подкрепата на екипа, който се грижи за тях.
Следващият курс за подготовка за раждане е на 30 ноември, 1 декември и 2 декември.
Пълната информация за курса е тук.
Не много често се случва да видиш група мъже, които публично говорят за чувствата и емоциите си. Още по-рядко можеш да видиш мъже, които си позволяват да изглеждат уязвими. Точно това обаче наблюдавахме снощи на премиерата на клипчето „БАЩАТА ДНЕС”, Видеото е част от кампанията на Акушерски кабинет „Зебра” за присъствието на бащите на раждането. В него 18 мъже разказват за това какво са видели, почувствали и отнесли като спомен от този изключително важен и вълнуващ момент в живота си. Филмчето предизвика смях и умиление и трогна всички. Съвсем естествено прожекцията премина в искрен разговор, който отговори на всички въпроси на присъстващите и колебаещите се дали мъжете имат място в родилната зала. Всички митове за ужасни гледки, агония и загуба на свяст бяха развенчани и мястото им беше заето от един много по-ведър поглед към раждането. Ако и Вие имате колебания и се съмнявате в ползата от това бащите да присъстват на раждането на децата си, гледайте видеото и се вдъхновете!
Какво се случва, когато съзнателно избереш да отидеш там, от където по-рано си искал да избягаш - родилното отделение на българска болница? Спират ли да ти се подиграват, когато добиеш някакво институционално признание? Променяш ли се, когато от обикновена жена, която забременява и ражда, се превърнеш в акушерка? Тези и други въпроси намират отговора си следващия текст на Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра" по повод Международния ден на акушерките.
Как станах акушерка?
Не стана отведнъж. Първо бях бременна, после родих, а след това се наложи бебето ми да стои месеци в болница. Може би там някъде, посред дългите, тъмни коридори на Майчин дом, след поредното затръшване на вратата под носа ми, без да видя бебето, след ежедневното смотолевено „сведение” за сина ми... Или когато с втората ми бременност се разхождах из Шейново с разпрана нощница до задника, понеже нямаше по-добри, но и беше забранено да си носиш своята. Или когато раждах и ми беше връчена кофичка, с която да си почистя тоалетната след клизмата – със силни контракции и 8 см разкритие. Там някъде, из дебрите на двете ми бременности и раждания, лежане в патология и срещи с други жени с големи или по-малки кореми, разбрах, че имаме проблем и спасението не ни дебне. Някъде там реших, че нещо трябва да се направи.
Защо акушерка?
Защото е заложено акушерките да са близо до жените. Лекарите лекуват, а акушерките полагат грижи и именно грижите липсват тук. Коя от нас не е била овиквана, на коя от нас не са се присмивали, на кого са се разминали униженията и снизходителното отношение. Какво по-обидно от това да попиташ някого в болницата кое защо се прави и какво по-скандално от това да не си наясно със значението на показателите в кръвните изследвания! И защо ти е да го научаваш точно сега, когато хората са претрупани от работа! Но и не смей да четеш в интернет, защото нищо не разбираш и само ще се объркаш, и още повече работа ще създадеш на специалистите! Нямаш полезен ход, когато си бременна!
А какво означава „грижи”?
„Грижа” означава да знаеш, че има място, където можеш да питаш, да говориш, да „притесняваш” и да ти бъде обяснено милион пъти и после още толкова кои точно отоци бяха притеснителни и как-се-казваше-оная-хомеопатия-за-предизвикване-на-раждането. Грижа означава да не ти е неудобно да питаш, да не ти е неудобно да се съблечеш, а ако ти е неудобно, да получиш алтернатива. Да не ти е трудно да споделяш личните си неща или поне да ти е малко по-лесно. Да не те е срам да си признаеш, че не си си правила цитонамазка досега или че си избрала да не последваш дадените ти съвети. Грижа означава да си спокойна, че всичко е наред и че можеш да разчиташ. И дори нещо да се обърка, ще получиш помощ навреме и ще бъдеш насочена към правилното място. Грижа означава да можеш да посетиш нечий кабинет с партньора си, независимо дали е мъж или жена, да заведеш децата си и да сте заедно в това. И накрая всички са доволни, дори акушерките! Win-win ситуация!
Трудно ли е?
Трудно е, защото няма много други. Пак ми се присмиват и компетентността ми е подложена под съмнение, но вече като акушерка. Въпреки това знам, че съм на прав път и знам, че жените имат нужда от това. Не се свеня да кажа, че предлагам акушерска грижа и знам, че това е по-добрият и ефикасен начин да се започне майчинството.
Колко е важно да бъдеш сериозен?
Акушерството е наука и затова е сериозно. Налага се да се чете и да се учи постоянно. И въпреки това, може би най-важното умение за акушерките е да запазят усещането си за това, че са в отбора на жените. Че са жени, че са минали по този път, че приятелките им минават през същото, че и дъщерите им ще го преживеят, а и техните дъщери след тях. Вярно е, че учим важни неща в университета, но никой не може да те научи да напъхаш чаша с горещ чай в ръката на подсмърчащата, изтерзана от хормоналната буря жена и да отложиш всичко останало за след това, или пък да се похилиш с бременна, която разказва нелепи случки от ежедневието си в новата роля на трудноподвижен човек. Плачем, смеем се, учим се взаимно, споделяме и се дивим еднакво на растящите кореми. Позволяваме си да сме чувствителни. Най-важната ни задача е да ги запазим в територията на нормалността и затова науката ни е важна. Но женската интуиция е това, което отличава акушерките и без което не можем.
Бъдещето...
... е на акушерките, разбира се! Толкова много сме се отдалечили от разбирането за бременността и раждането на първо място като нормални за женския организъм състояния, че се налага спешната ни интервенция. Досега не е измислен по-добър модел от този акушерките да се грижат жените, защото бременната жена, противно на всичко, което са ви казвали, е здрава жена. И ако все пак се появи проблем, тя да бъде спокойно насочвана към лекар специалист. Световната практика е на страната на акушерките - те са хората, които съпровождат жената през цялата й бременност и раждането. Ще ни трябват повече акушерки, така че – чакаме Ви! А междувременно, посрещайки бебетата на жените, за които се грижим, си пожелаваме поне няколко от тях да станат акушерки. Защо не?
