Страхът от тъмното е естествен и често срещан етап от развитието на децата. Макар и временно явление, той може да доведе до безсъние (за цялото семейство). Чувството най-често се проявява във възрастта от 2,5 до 6 години. Това е период, в който детето започва да развива въображението си и същевременно да осъзнава повече потенциални опасности в околната среда.
Добрата новина е, че този страх в повечето случаи отминава постепенно. В същото време, родителите могат активно да помогнат на децата си да се справят с него. В тази статия ще разгледаме ефективни практики, подкрепени от специалисти, които не само валидират страховете на децата, но и ги учат как да ги преодоляват чрез забавни и адаптирани към възрастта подходи. Прочетете, за да научите как да направите нощите си по-спокойни.
Изследванията показват, че около 73% от децата на възраст от 4 до 12 години се борят с нощни страхове. „Почти всеки родител има или е имал дете с такъв казус – било то страх от тъмното конкретно или от това да бъдеш сам в тъмното“, казва Уенди Силвърман, професор по детска психиатрия.
Освен усещането за страх, това може да доведо до лишаване от сън (за всички). Доказано е, че безсънието засяга психичното здраве и поведението на децата, което води до проблеми като стрес, безпокойство и дори депресия, нарушена памет и други.
Добрата новина е, че повечето малки деца, страхуващи се от тъмното, в крайна сметка израстват състоянието. Междувременно прочетете някои доказани практики, за да сведете до минимум събужданията и да помогнете на детето да преодолее страха си от тъмното.
Утвърждаването е еволюционна потребност. Това е така, защото всеки има основна нужда от групова принадлежност и приемане. Така че за децата е изключително важно да чувстват, че вие разбирате страха им.
Докато родителите може да се притесняват да привлекат вниманието към нещо, което се надяват да изчезне естествено, експертите обясняват, че страховете и фобиите трябва да бъдат обосновавани. „Полезно е за родителите да признаят и утвърдят страха на детето си“, казва Гифти Ампаду, психолог в детското извънболнично психиатрично отделение в Montefiore Health System в Бронкс, Ню Йорк.
Рейчъл Бъсман, старши директор на когнитивни и поведенчески консултанти в Ню Йорк, е съгласна с необходимостта родителите да потвърждават емоциите. „Понякога, когато детето е разстроено, водим дълги разговори за страха или тревогата“, казва д-р Бъсман. „Въпреки че изглежда интуитивно, кратките и стегнати уверяващи фрази може да помогнат: „Знам, че се страхуваш. Ти си добре и аз съм тук.“
Подобно на откъсването на лейкопласт, следващият ефективен подход за управление на страха спомага за справяне с фобиите. „Страховете растат, само когато ги избягваме“, твърди д-р Силвърман. Тя обяснява, че всеки път, когато детето успешно се изправи срещу страха си от тъмното, той започва да намалява. Как родителите могат да улеснят това? Опитайте с плавен подход. Например, намалете осветлението (оставете включена нощна лампа) или пробвайте детето да е повече само́, докато в крайна сметка стигне до етапа да е на тъмно през цялата нощ, съветва д-р Силвърман.
Децата може да се страхуват по-малко от тъмното, когато го свързват с щастливи моменти. Някои идеи как да се осъществи това:
„Превръщането на тъмното в забавление и прекарването на време на тъмно е форма на експозиционна терапия, която може да помогне на детето да свикне с тъмнината“, казва д-р Кристъл Люис, лицензиран клиничен психолог и изследовател в Националния институт за психично здраве, базиран в Бетесда, Мериленд.
Експозиционната терапия помага да се прекъсне моделът на избягване и на страха. Създаването на безопасна среда, където децата могат да изпитат това, от което се страхуват, но в малки дози, помага за намаляване на страха и желанието да избягват тъмното.
Още не сме свършили, скрол надолу
Такива предмети служат за „преходни обекти“ между родител и дете. И децата ги виждат „като проекция на своя родител или себе си“, обяснява Джийн Бересин, професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище в Бостън.
С други думи, за едно дете утешителният предмет може да символизира родител, който е наблизо през цялата нощ. Или дори може да му помогне да се почувства по-смел, отколкото е, когато се сблъсква с нощните страхове. „Това е значението на предмета за детето – успокояващо“, добавя д-р Бересин.
Доктор Кристина Копчо, психолог, отбелязва, че тъй като децата могат да гледат на комфортните предмети като на продължение на себе си, те по същество заимстват смелост от предмета. Една плюшена кукла може да намали нощните страхове на децата, ако на детето се каже, че куклата е техен защитник, добавя тя.
Американската академия по педиатрия (AAP) разкрива, че преходните обекти могат да помогнат на децата да направят крачка от емоционална зависимост към независимост. Важно е, че те не са признак на слабост или несигурност и могат да бъдат важна част от нощен ритуал.
Експертите препоръчват избягване на страшни лица преди лягане, тъй като те могат да предизвикат въображението на детето с ужасяващи мисли и идеи. „Уверете се, че ако детето гледа филмче, в него няма страшни образи“, казва Мари Курахаши, сертифициран детски, юношески и за възрастни психиатър в Станфорд, Калифорния.
Малките деца могат да се затруднят с разграничаването на реалност от фантазия, така че страшен герой от сериал за тях е като реална заплаха. Нещо повече, страшните образи по-късно може да се превърнат в кошмари.
Осигуряването на малки награди по време на всяка стъпка по пътя към преодоляване на страха от тъмното може да помогне на процеса да протече по-гладко. „По този начин детето става овластено, преодолява страха със собственото си темпо и го прави с подкрепата на своите близки“, казва д-р Джоузеф Макгуайър, доцент по психиатрия и поведенчески науки в Johns Hopkins в Балтимор.
Такива награди могат да включват малка играчка, която детето получава всяка нощ или поредица от нощи, в които остава в леглото си до сутринта. Устното разпознаване на подобно поведение също може да бъде овластяващо, като например да кажете: „Ти изобщо не си събудил мама снощи! Гордея се с теб.“
Ако една стратегия не работи, родителите могат да опитат друга. Може дори да обмислят да потърсят помощта на специалист с опит към детските тревоги и фобии.
„Важно е родителите да опитат различни техники и практики“, казва д-р Силвърман. „Преди всичко останете позитивни, търпеливи и не се отказвайте“.
Източник: Parents.com
Нищо чудно, че майките доста често се чувстваме като мумии. Горките хора, които 2 нощи не са спали добре… Майките не спим добре с години. ГОДИНИ! И все пак някак успяваме да станем (не от сън, да не се объркате) и да продължим напред с живота си.
Ако се чудите защо след появата на децата се чувствате сдъвкани, изплюти, настъпани и пак сдъвкани, ще ви открехнем за новото проучване на група учени и смущаващия извод, до който са стигнали.
Според учените две последователни нощи с нарушен сън са достатъчни, за да се почувстваме с години по-възрастни, а постоянният и спокоен сън е ключов фактор, който помага да не усещаме истинската си възраст.
Психолози от Швеция са установили, че доброволците в изследването им са се чувствали средно с повече от четири години по-възрастни, когато са били ограничени до само четири часа сън в продължение на две последователни нощи, като някои от тях твърдят, че сънливостта ги е накарала да се чувстват с десетилетия по-стари.
Обратното се наблюдава, когато на хората е позволено да останат в леглото девет часа. Участниците в проучването твърдят, че след достатъчна почивка се чувстват по-млади от реалната си възраст.
„Сънят оказва голямо влияние върху усещането ви за възраст и това не се отнася само до дългосрочните ви навици за сън“, казва д-р Леони Балтер, психоневроимуноложка от Каролинския институт в Стокхолм и основна авторка на изследването. „Дори когато спите по-малко само две нощи, това оказва реално влияние върху начина, по който се чувствате.“
Освен че се чувствате по-зле и по-немощни, представата, че сте с много години по-възрастни, може да повлияе на здравето ви, казва Балтър. А това може да доведе до нездравословно хранене, да намали физическата активност и да направи хората по-малко склонни да се социализират и да се ангажират с нови преживявания и дейности.
Изследователите провеждат две проучвания. В първото 429 души на възраст от 18 до 70 години отговарят на въпроси на колко години се чувстват и колко нощи, ако има такива, са спали лошо през последния месец. Тяхната сънливост също е оценена по стандартна скала, използвана в психологическите изследвания.
Учените установяват, че за всеки ден на лош сън доброволците са се чувствали средно с три месеца по-възрастни, докато тези, които не са съобщили за безсънни нощи през предходния месец, са се чувствали средно с почти шест години по-млади от истинската си възраст.
При второто проучване изследователите са попитали 186 доброволци на възраст от 18 до 46 години колко стари се чувстват след две нощи на пълноценен сън, в които са оставали в леглото по девет часа всяка нощ, и две нощи, в които са спали само по четири часа на нощ.
След две нощи на ограничен сън участниците се чувствали средно с 4,44 години по-възрастни, отколкото когато са спали добре. Не е изненадващо, че усещането за старост е свързано с липсата на сън.
В заключение д-р Балтър казва: „Ако искате да се чувствате млади, най-важното нещо е да се погрижите за съня си и да се наспивате добре“.
Лесно ти е да го кажеш, Балтър. Ти кърмиш ли през час и половина всяка нощ?!
Източник: The Guardian
Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като тийнейджър. Той успява да не спи 264 часа, което е точно 11 дни, и така счупва световния рекорд по стоене буден. Само дето от един момент нататък започва да халюцинира.
След като чупи рекорда, учените, под чието наблюдение е, го вкарват в болница и той спи 14 часа. Непробудно!
А сега да сравним този експеримент с експеримента, на който се подлагат всички родители на малки деца. Близо 50% от родителите на деца от 0 до 6 месеца спят непробудно между един и три часа на нощ, сочат проучванията. Ясно е, че това е крайно недостатъчно.
Неслучайно един от най-древните методи за мъчение е т.нар будно изтезание, в което пленникът просто трябва да бъде държан буден. Накрая сам всичко си казва и моли да го оставят малко да дремне.
Ние, в Майко Мила, много добре знаем как стоят нещата. Дори Красимира Хаджииванова го е описала много красноречива в "Кой спал - спал, мама полудя".
Следващият текст обаче е от една майка, която много иска да се наспи. Не е спала от година и три месеца и положението се утежнява от факта, че нищо, ама нищо не помага, за да може детето да спи непробудно малко повече от 30 минути.
Помоли ни да запазим анонимността ѝ, за да не получава повече непоискани съвети от близки и познати. Ние, разбира се, уважаваме това и ѝ стискаме палци съвсем скоро да се наспи.
Когато забременях, се притеснявах за безброй неща. Всичко наред ли е с бебето? Расте ли добре? Как ще мине раждането? Ще боли ли? Ще се справя ли? Ще успея ли да кърмя? Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да възпитам добър човек? Ще съумея ли да не предам на дъщеря си травмите, наследени от моите родители? Ще успея ли да запазя връзката с мъжа си? Ще бъда ли някога отново същата?
Никога, никога не съм си мислила за детския сън. Да, знаех, че бебета не спят и се будят често, но смятах, че е основно защото са гладни или защото имат нужда от близостта на мама и че това ще се разреши от само себе си. Не бях подготвена за това, което ни чака.
Дъщеря ми е на година и 3 месеца и откакто се е родила, не спи добре. Спи доста зле. В първите няколко месеца ясно - буди се да се кърми често и после на теория заспива.
Моята дъщеря не спеше легнала в кошарата, на леглото или където и да е за повече от 30-40 минути. Първите два месеца от живота ѝ се редувахме с мъжа ми и баща ми да я носим в слинга през нощта. По 2-3 часа всеки я носи, другите спят.
Режимът беше нещо горе-долу такова: към 11 лягам аз, мъжът ми поема и нещо се опитва да я приспи или да я държи заспала до към 1-2.
Аз ставам, кърмя, идва баща ми. Стои до към 3-4. Аз пак ставам, кърмя я и я слагам в слинга. И така 2 месеца.
В количката не спеше, а се дереше от рев.
Завиждах безумно на тези майки, които обикаляха парка, наоколо се крещеше и врещеше, а те сядаха да пият кафе и бебето им спеше и не мърдаше. Моите излизания с количката бяха ад - аха да заспи и след 30 минути се почва истерията. Нищо не помага.
Стоя аз в средата на парка, люлея безславно, а хората ме съжаляват отстрани. След всяка разходка с количката се прибирах с рев при мъжа ми (беше Covid-19 и той работеше от вкъщи). И аз, и тя ревяхме. Чувахме се още от улицата и той вече ни чакаше на входната врата.
Откриха ѝ рефлукс и се примирихме, че това е причината. Не ѝ е приятно по гръб, има киселини, детето страда, ще мине. Изчетохме де каквото има, ползвахме всички съвети и лекарства.
Държане права по 30 минути след всяко хранене, спане в легло под наклон, антирефлуксно мляко, антирефлуксни сиропи. Нищо не помагаше. Тя се будеше на 30-40 минути и плюеше мляко. Ок, рефлуксът е, минава след около 6 месеца до година, тогава ще спим.
Някъде в този период се появиха и коликите. Доста тежки, доста продължителни, доста мъчителни. Хората казват, че всичко се забравя, но аз едва ли ще забравя дните и седмиците, в които тя плачеше от 8 вечерта до 1 през нощта, без да спре.
Всичко пробвахме. От лекарства през бабешки илачи до слинг и отново. Нищо не помагаше. Редувахме се. Казахме си “И това ще мине, боли го детето, жал ни е, ще спи някога тя, ще спим някога и ние”.
Наоколо, разбира се, кръжаха истории на 3-4-месечни, които заспиват сами и не се будят по цяла нощ. И отново идваше вината - аз ли не правя нещо както трябва, къде бъркам, защо моето не спи.
Както и да е. Коликите минаха, рефлуксът отшумя, захранването започна, а тя продължаваше да не спи. Ние четяхме непрекъснато, ден и нощ, всяка свободна минута четяхме за детски сън и се образовахме.
Нямахме друга тема за разговор. Бяхме толкова изтощени и вярвахме, че решението е зад ъгъла и просто още малко трябва да поработим, за да го намерим. Започнахме работа с консултант по сън. Мъжът ми дори си взе отпуска.
Един месец работихме с нея. Тя наистина много се постара. Пробвахме какво ли не, всички съвети изпълнявахме дословно, нещата не се оправяха.
Бебетата около мен вече поголовно си спяха. Съветите валяха от всички страни. Аз пробвах и пробвах и нищо не работеше за моето дете.
Накрая консултантката по сън се отказа от нас. Не знам, каза тя, какво повече да предложа. Нищо не работи при вашето дете. Съжалявам.
Когато дори така нареченият специалист се откаже от теб, вече започваш да се съмняваш дали някога ще спиш.
Отказахме се, примирихме се, решихме, че ще оцеляваме по някакъв начин. След като стане на годинка, казваха хората, ще спи. Още 4-5месеца, ей го къде е.
Бутахме си така, дойдоха зъбите. Ако беше зле, стана още по-зле. Ама то при нас все си е зле, зъбите не ни направиха впечатление чак толкова. Сигурно правят голямо впечатление на тези, чиито деца спят. При нас беше - е, преди се будеше 8-10 пъти на вечер, сега е 10-15. Все тая.
Здравей, панадол, мой най-добър приятел.
Излязоха някакви зъби, нещата откъм зъби се поуспокоиха, но тя все така не спеше. В отчаяние, преумора, депресия и тотален крах на емоционалното състояние отново се обърнахме към консултантите по детски сън. Всичко четяхме.
И разбрахме, аджеба, къде е проблемът. Общо взето, ние сме виновни.
Бебето или е преуморено, или недостатъчно уморено. Не си му направил добро мостче за сън. Няма добър ритуал за сън. Стояло е твърде много навън. Стояло е твърде малко навън. Интервалът ти на будуване е къс. Интервалът ти на будуване е дълъг. Научила си го да заспива на ръце и с биберон - то трябва да заспива само. Остави го в кошарата drowsy but awake (“унесено, но още будно”, бел.ред.).
Общо взето, ако направиш всички 493737373 неща и го приспиш в милисекундата, когато трябва, имаш шанс да спи. Извинявам се, ако то заспи само в тази милисекунда, защото ако ти го приспиш не става.
Пробвахме, пробвахме всичко. Да спазваме интервали, да имаме спокойни игри преди сън, да се опитаме да махнем биберона, да се опитаме да заспива сама. Не ставаше. Просто не ставаше. И аз отново се чувствах като най-големия провал на света.
Исках просто да спя. Около мен вече майките бяха забравили какво е това липса на сън и има ли той почва у нас. Ръсеха се съвети сред съвети.
“Спи, когато бебето спи.” Ок, значи ще спя по 30 минути и ще чакам някой да дойде да ме доприспи и така цял ден и цяла нощ.
“Остави го да плаче." Интересът ми в психологията на детския мозък ми доказваше, че това е възможно най-грешното нещо, което мога да направя. Детето ми има нужда от мен, а аз му показвам, че светът е страшно място и когато му трябвам, мен ме няма. Това не работеше за мен.
“Остави го на баба му и дядо му.” Отново, аз и баща ѝ не можем да я приспим, как да спя спокойно, когато знам, че там някъде детето ми плаче. Насаждаше се тази вина, че ти не правиш нещо както трябва, че ти грешиш някъде и бебето ти не спи, а и ти покрай него.
Бебето фактически си набираше нужните нива сън, макар и безумно разпокъсан. Развиваше се добре, качваше задоволително, всичко беше супер. Само дето аз и баща ѝ ходехме като сомнамбули.
Не виждах удоволствието от майчинството, не разбирах как да се почувствам по-добре. Тоталната липса на качествен сън и на каквото и да е време за мен ме съсипваше и още ме съсипва. Виждам света в негативни окраски. Всяко малко нещо ме изнервя и докарва до мини нервна криза.
Аз и баща ѝ я люлеехме по цели нощи на почивки. Когато стана на годинка, се опитахме да излезем на вечеря двамата и да викнем баби и дядовци да я пазят, докато спи. Прибрахме се след вечеря на дива истерия и една баба, люлееща безславно. Някак си ми се убиваше удоволствието.
Дните ни минаваха горе-долу така. Някакви активности, в които се опитваш да го водиш на упражнения за бебета, да играеш с него, да го захранваш, да го разхождаш. После го приспиваш, но нямаш час да си починеш, да се изкъпеш, да дремнеш.
Залепен си за бебе монитора, защото то се буди на 30-та минута и трябва да го доприспиш. Вечер го слагаш да си легне в някакъв час. Който и да е. Пробвал си всичко - по-рано, по-късно, на този интервал, на онзи интервал. То си се буди на всеки 30 минути.
Общо взето, с мъжа ми седим, опитваме се да си пуснем филм, да гледаме “Стани богат”, да четем книга, да си говорим, но фактически сме зомбирани в екрана на въпросния бебе монитор. Защото на всеки 30-40 минути тя се буди. И някой трябва да реагира мигновено, иначе те чака час-два люлеене.
Знам, консултанти по сън, това е защото не съм я научила да заспива сама. Пробваме да я научим да заспива сама. Реве по два часа, не става. Предаваме се, още час я люлеем, накрая заспива. Вече сме тотално психически изтощени за каквото и да е.
Някои вечери люлеем до 12-1, тя накрая заспи и стане в 5. И аз ставам с нея, какво да правя. Ама аз не съм робот. Не мога да заспя по поръчка, колкото да и съм изтощена. Изнервям се, нивото ми на тревожност се вдига и не мога, и не мога да заспя. Като я люлеем два часа през нощта, аз после още час и нещо не мога да се успокоя и да заспя.
Разбрах, става в 5, защото режимът не е ок и не мога да я науча да заспива сама. Пак благодаря, консултанти по сън и близки приятели около мен. Опитвам се и за двете и не успявам. Вече година се опитвам. Ако ми кажете какво да направя - ще. Безумно много искам да спя.
Пиша това, докато мъжът ми люлее оттатък. От два часа се опитваме да я приспим, редуваме се и не става. Да кажеш, че сме на дъното е малко. Дъното е много над нас.
Продължаваме да четем, да питаме, да търсим решение. И двамата сме такъв тип характер, че смятаме, че щом има проблем, има решение. Може би има, когато не зависиш от друго човешко същество.
Съветите валят. Информацията от консултанти по сън - също. Обобщена тя гласи така - ти си виновен, че детето ти не спи. И ти се съсипваш. Защото искаш то да спи, но още повече искаш и ти да спиш.
Тя е на година и 3 месеца и все още не спи. Ние също. Майка ми ме попита какво искам за рождения си ден. Казах ѝ, че ужасно много искам да спя.
Пиша това за всички тези майки, чиито деца не спят. Не сте сами. Има и други като вас, но не сме в Инстаграм сторитата. Не сме виновни. Не сме лоши майки. Не сме нетърпеливи майки. Не сме непостоянни майки. Просто сме ужасно уморени майки, които безкрайно обичат детето си и просто искат да поспят.
Ако имате профил във Фейсбук, не може да не сте виждали поне един пост на някоя жена, който завършва с хаштага #шесисипя.
Обикновено те звучат така:
„Помощ!!! Детето реве осемнайсти час, съседът чука с чук, а пералнята преля и в целия хол плуват чорапи и гащи, а мъжът ми ги лови с въдица от върха на секцията. #ШЕСИСИПЯ“
„Здравейте, скъпи майки, отчаяна съм! Пети ден от онлайн обучението е, котката избяга у съседите, детето не се е къпало от миналата седмица и снощи вечеря парче от матрака, мъжът ми се отрови с гъби, а аз съм нонстоп в срещи и правя таблици в Ексел. #ШЕСИСИПЯ“
И така нататък, сещате се. Житейски несгоди, битови драми, контролни по математика, никнещи зъби и всякакви други предизвикателства, които и без това дебнат българската жена и майка през целия ѝ живот, а в последните година-две направо са я стиснали за нежната, бяла гуша. ДВОЙНА ГУША, ако трябва да сме точни, понеже и това е един от хубавите ефекти на пандемията.
Мен ако питате, разбирам тези, които си сипват, и в същото време не казвам, че всички трябва да го правят. Даже напротив – тоя народ прекалено много си сипва! Така че, ако сред вас има железни, даже стоманени жени, които могат да минат през три локдауна, безкрайни часове онлайн обучение по физическо в хола, годишни отчети, мрънкащи деца, досадни съседи, котки, кучета, морски свинчета и мъже, без да си сипват от 11 часа, ами... ПОЗДРАВЛЕНИЯ. Печелите вечна слава и гигантски паметник на мястото на мавзолея.
За всички останали обаче (правя ви знака на Катнис от „Игри на глада“):
Разбирам ви напълно, съчувствам ви и за да ви разсея малко от неудачите, ето ви един разбор на най-честите причини, поради които жените се налага да си сипват. Все пак, апелирам да не се превърнат в оправдание за удавяне от сипване в следващите 30 години.
Някои от вас са целунати от съдбата и НЕ знаят какво е безсъние дори и след като родят. За ваше сведение, безсъние е много противно състояние, в което стоиш буден, вместо отдавна да си заспал и да сънуваш изключително тъп сън за това как те гони носорог в метрото.
Помните ли кога последно сте спали като заклани? Тоест – лягате си в леглото, без да се въртите, пуфтите, да ви изскача сърцето, да се потите, да ставате до тоалетната шест пъти и накрая сутринта да се изстържете от леглото като лист увехнала маруля?
И аз не помня.
Много жени започват да страдат от безсъние, след като родят деца, защото, хей, децата са най-хубавото нещо на света, а кой би искал да спи, когато има най-хубавото нещо на света? РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НИКОЙ.
Всеки би предпочел да се събужда в 1 без 15, после в 3.30, а също и в 5.45 и след това в 6.30 окончателно да стане, за да продължи с това, което е останало от живота му, и през светлата част на деня, .
Живейте така една година, а най-добре три, и когато кортизолът ви стигне до Космоса, косата ви опада и започнете да крещите на котката да СПРЕДАТРАКАСТИЯНОКТИПОПОДА!!!, си сипете и после си запишете час за терапевт, а също и за фризьор, масаж и маникюр.
А най-добре си купете еднопосочен билет за Панама и идете там на маникюр. Панама е известна с маникюристките си.
Дебелината е пряко свързана с безсънието, така че – ако имате дебелина, най-вероятно имате и безсъние, а също и деца. Това е нещо като числата на Фибоначи в света на майките – тръгвате от едно дете и завършвате с три деца, инсулинова резистентност, грозни обувки с ортопедични стелки и безсъние.
Но да се върнем на дебелината. Тя също е хлъзгаво състояние, в което каквото и да ядете – от магданоз до бургери, кантарът все показва нещо, което не е за гледане.
Ако сте изпробвали всички диети на света, ако сте яли диатомична пръст, картофи, кето, веган, протеини, череши, зелен чай, а също така и НИЩО, но кантарът не помръдва (освен нагоре), ами... сипете си. Сипете си, успокойте се и после идете на ендокринолог.
Локдауните на никого не простиха, въпреки че тук-таме из фийда се появяват МНОГО ДРАЗНЕЩИ ПОСТОВЕ на хора, които са отслабнали. Блокирайте ги незабавно и се напийте безпаметно, за да забравите, че те са слаби, а вие – не.
Също така, не искайте съвети за отслабване във Фейсбук, защото ще получите 267 РАЗЛИЧНИ и все великолепни идеи, като „пийте осем литра топла вода“, „не яжте въглехидрати след 14.30“, ПЛОДОВЕТЕ СА СМЪРТ, „с биорезонанс свалих шест килограма“ и, разбира се, „кардио по два часа дневно минимум“.
Както казах, първо си сипете и след това запишете час при ендокринолог. И се интересувайте от здравето си, не разчитайте друг да го прави.
Тук човек дори няма какво да обяснява. То и офлайн обучението може да ти докара нервен срив, та какво остава за дигиталното!
Ако в последните две години всеки ден чувате от съседната стая „здравейте, госпожо, здравейте и от мен, здравейте, госпожо, ЗДРАВЕЙТЕ, ГОСПОЖО, ето ме и мен, госпожо, на коя страница да отворя, госпожо, госпожо, трябва да отида до тоалетната, ГОСПОЖО, НЕ ВИ ЧУВАМ, виждате ли ме, деца??“, и така нататък до безкрая, то е напълно разбираемо, ако пиете всеки ден.
Също така, ако се е наложило да решавате задачи от типа: КВАДРАТЪТ ДАНЧО ИМА СТРАНА ОТ 7 СМ, А ТРИЪГЪЛНИКЪТ ПЕНЧО – ХИПОТЕНУЗА ОТ 8 СМ, КОЛКО ЧАШИ ВИНО ТРЯБВА ДА СИ СИПЕ МАЙКАТА, ЗА ДА МОЖЕ ДЕТЕТО ДА ИЗКАРА ТРОЙКА ПО МАТЕМАТИКА, БЕЗ ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО ДА МИНЕ ПРЕЗ РАЗВОД, ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА И ДЕПРЕСИЯ?, най-вероятно вече сте включени венозно към бутилката с вино.
Напълно резонно може би се питате как ли това дете ще успее в живота си, като в последната година е правило контролните си с помощта на Гугъл, играло е шест вида ръченица в хола, а всички задачи по математика, както стана ясно, сте ги решили вие.
Ами, няма как да знаете. Може би и то ще си сипва след години, а може и да стане супер успешен предприемач, който е измислил как квадратите и триъгълниците САМИ ДА СИ НАМИРАТ СКАПАНИТЕ ЛИЦА, ОБЕМИ И КАТЕТИ.
Наздраве за това дете, което го направи ВЪПРЕКИ онлайн образованието и въпреки всички произведения за хайдути, лястовици, ниви, рало, сивота, родолюбие, робство и черни гарвани, които е изучило в тоя живот.
Тук също няма какво да се говори – колкото е влудяващо да имаш ученик по време на пандемия, толкова е влудяващо да имаш и бебе. То бебе даже е влудяващо по всяко време.
Е, има разни бебета еднорози, които спят, ядат и почти не реват, но това са редки случаи, които са описани в Червената книга на бебетата.
Всички останали бебета са... ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ БЕБЕТА. Тези, които първите шест месеца реват денонощно заради колики, после реват заради зъби, после реват, защото имат сополи, после реват, защото вече са разбрали какво оръжие за масово поразяване е ревът, после реват, защото не им уйдисвате на акъла да ядат пясък в градинката и да дърпат уличните кучета за опашките, и така, неусетно, минават шест години в РЕВ.
Ама то да беше само ревът – ами захранването, атопичният дерматит, запекът, лазенето, прохождането, кандидатстването за ясла и детска градина, първата висока температура... ехееее, животът с малко дете е пълен с поводи да си сипеш!!
Когато човек си оправи битовите проблеми, ремонтира си пералнята, сподели във Фейсбук мъката си от онлайн обучението на голямото дете и рефлукса на бебето, и събере съвети как да отслабне, му се отваря време да реши и някои належащи световни проблеми!
Увреждат ли ни солариумите, трябва ли да празнуваме Св. Валентин, какво има във ваксините – графен или адренохром, пръскат ли ни от самолети, помага ли лечебният глад, съществува ли COVID и всякакви други международни въпроси са в компетенцията на експертната аудитория на Фейсбук общността и на човек не му остава нищо друго освен да си сипва и сипва, И СИПВА, докато чете постовете из социалните мрежи.
Стотици бутилки с вино са изпити и по време на разгорещен среднощен диспут в майчинска група по темата ОЧАКВА ЛИ СЕ ОТ ЕДНА ЖЕНА ДА ПОЧИСТВА И ПЛОЧКИТЕ ЗАД ХЛАДИЛНИКА ИЛИ ТОВА Е ПРИЗНАК, ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОТЪРСИ НОВ МЪЖ?
Членуването в различни групи и воденето на спорове по изключително важни теми с още сто жени води до битов алкохолизъм! - този надпис трябва да бъде изписан с кървавочервени букви във всяка Фейсбук група.
И за финал - сигурно има още много причини човек да си сипва. Понякога дори не е толкова до сипването, а до споделянето на това, дето ви трови, и на човек някак естествено му идва да завърши мъката си с едно ШЕСИСИПЯ.
Сипвайте си! Само гледайте като си сипвате, да е нещо хубаво. В края на краищата, вашето тяло е храм - верно, с размерите на ЦУМ, ама храм. Не го поливайте с нещо, което би отпушило канал. Сипването трябва да е рядко и с кеф, а не редовно и с чувството, че ако не си сипеш, ще умреш.
И в случай, че не ви трябва причина да си сипете или пък имате 600 причини да си сипете, може би имате проблем и трябва да потърсите помощ.
Ако пък нямате проблем – ами, честито! Сипете си!
Сънят ни е много важен. Толкова важен, че сме му посветили не една и две статии (като например “В началото бе магнезий, сън и вода” и “Сънят, без който не можем”). Липсата на сън е “епидемията на XXI век” според Матю Уолкър, невроучен, задълбал дълбоко в спането и всички последствия, които ни връхлитат, когато дълбокият и продължителен сън отсъства. А те са пагубни. За всичко, което се случва на една негова лекция през 2019 г., разказва бременната (и пребита от работа в онзи момент) журналистка на WIRED Емили Драйфус.
Целият свят е изтощен. И това ни убива.
Особено мен. Докато пиша това съм на конференция TED 2019 във Ванкувър, която представлява едноседмичен маратон от разговори, уъркшопове, срещи за кафе, преживявания, вечерни състезания и много нетуъркинг. В същото време съм болна като куче заради някакъв вирус, който хванах от 3-годишното ми дете, закъснявам с един милион текста и съм бременна, което ще рече, че имам нужда от кафе, но не мога да пия прекалено много, и имам нужда да поспя, но мога да лежа само на лявата си страна, а и без друго не мога да дишам, ако не седя подпряна на възглавница, тъй като не е съвсем безопасно да вземам противовирусни препарати.
Според невроучения Матю Уолкър сериозно вредя на здравето и живота си с толкова малко спане.
“Резкият спад на съня в развитите страни има катастрофални последици над здравето и доброто ни състояние, а също така и над сигурността и обучението на децата ни. Това, което се случва в момента, е една тиха пандемия на липсващия сън. И бързо се превръща в едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме през XXI век”, заявява Уолкър пред захласнатата TED публика.
След сутрин, пълна с вяли лекции за климатичните промени и вредата, която нанася дезинформацията, разпространявана онлайн, презентацията на Уолкър се усети като внезапен прилив на кофеин в изтощен организъм. (Сравнение, което, сигурна съм, самият Уолкър няма да хареса, тъй като ни предупреждава с възможно най-силните думи за вредите точно от този стимулант.)
В лекцията си той мина през всички възможни начини, по които липсата на сън, ни вреди: прави ни по-тъпи, по-отвеяни, неспособни да научаваме нови неща, по-заплашени от деменция, с по-висок риск да умрем от сърдечен удар, по-неспособни да се борим със заболяване със силата на имунната ни система, с по-висок риск да се разболеем от рак и буквално телата ни болят повече. Липсата на сън изкривява гените и генерално вдига риска от внезапна смърт, казва Уолкър. Освен това разрушава производството на естрогена и тестостерона и води до преждевременно остаряване. Освен това се оказва, че мъжете, които спят само по 5 часа на нощ, имат по-малки тестиси от тези, които спят по повече от 7 часа.
“Липсата на сън се процежда във всяко кътче и процепче на организма ви”, казва той. “За съжаление сънят не е опционален луксозен продукт. Сънят е абсолютно незаобиколима биологична необходимост. Той е животоподдържащава ви система.”
От всички TED лекции, които изслушах тази седмица, тази все едно беше насочена право към мен. Директно в сърцето ми. Както и към безпомощния ми и претрупан от работа хипокамп - “информационната кутия на мозъка ми”, както го нарича Уолкър. Към подпухналите ми, доволно обиколени с тъмни кръгове очи. Да, може би това е, защото съм ужасно изморена и подготвена да чуя тъкмо нещо такова. Но не бях само аз.
Всички са обсебени от съня. И знаят, че не получават достатъчно такъв - вследствие на това има засилен интерес към хапчетата за сън, появиха се устройства, които следят съня, смарт легла, приложения за осъзнат сън, дори Alexa може да се настрои така, че да те сложи да си легнеш.
След лекцията Уолкър се оказа заобиколен от фенове, които отчаяно се опитваха да му кажат колко много е променила живота им книгата му, как са се отказали от кофеина и алкохола и са спрели да се чувстват гадно, задето си тръгват първи от партита, само за да се наспят, или пък как са спрели да четат служебни мейли в леглото. Вече започваше следващата TED сесия, а той не можеше да се измъкне, за да я гледа, защото хората го бяха обградили. Всички искаха да знаят какво да ядат, как да спят и какво да сънуват.
Какви са препоръките му? Не приемайте кофеин и алкохол. Лягайте си по едно и също време вечер и ставайте по едно и също време всяка сутрин (дори през почивните дни). Спете в прохладна стая. Ако лежите в леглото, без да можете да заспите, защото мозъкът ви цикли върху произволно количество тревоги, станете, отидете в друга стая, направете нещо и си легнете, когато сте готови. “Няма да седите на масата, докато ви дойде апетитът, затова няма и смисъл да лежите в леглото, когато не се чувствате изморен”, каза той на един от посетителите на конференцията, който търсеше съвет. Медитирайте, за да успокоите нервната система и съзнанието си. Не се впускайте към приспивателните – “притъпяващи инструменти, които не водят до естествен сън”, определя ги той. Според него след време би могъл да предложи на хората устройства, които да стимулират мозъка, така че да могат да спят по-дълбоко.
Публиката слушаше концентрирано. Водеха си записки (което не е често срещано на TED) и той продължи да говори с тълпата и след лекцията си.
Цялото му послание абсолютно противоречи на идеята, че по-малкото сън и успехът вървят ръка за ръка. Тим Кук, говори се, ставал в 3:45, за да започне работа. Барак Обама казва, че спи само по 5 часа. Бил “нощен човек”. Доналд Тръмп и Илън Мъска казват, че спят само по няколко часа на нощ. Но Мъск признава пред The New York Times, че работният му график вреди на психическото му здраве и на целия му живот. Уолкър смята, че е крайно време да спрем да мислим, че нуждата от сън е знак за слабост или мързел. Всъщност е точно обратното.
Сънят ни прави по-добри във всичко. “Разрушаването на дълбокия сън е причина за когнитивен упадък”, казва Уолкър. И това важи за пациенти в напреднала възраст с риск от или с вече съществуваща деменция, но и за здрави хора. “Човек има нужда от сън след учене, за да настинеш бутона “Запази” на всички нови неща, които не искаш да забравиш. Но наскоро открихме, че се нуждаем от сън и преди учене. Подобно на суха гъба, която трябва да попие нова информация. Без сън мозъкът се оказва “подгизнал с вода”.”
Това ми се струва вярно. Вчера изслушах близо 18 различни TED лекции. Но почти не бях спала предната нощ и почти не съм спала тази. И когато тази сутрин ме питаха коя ми е била най-интересна, ми отне около 30 секунди да си спомня някоя.
Но съм твърдо решена да запомня тази. Даже се оттеглих в една от “стаите за почивка” на конференцията след това и се опитах да дремна 5 минути, преди да напиша тази статия в опит да запаметя лекцията. Сложих си маска за сън и се оставих на белия шум и етеричните масла да ме отнесат. В странната тишина на тази изфабрикувана дзен зона в един чудовищен конгресен център почти забравих за новините, за настинката си и за Доклада на Мюлер.
Обаче после си спомних крайния си срок, скочих на крака, спрях дифузера, включих си компютъра и написах всичко това. Надявам се да ви помогнат, а на мен да ми осигурят поне малко сън тази нощ.
В топ 10 на най-ужасните и досадни неща на света е бебе, на което му растат зъби и по повода то милото плаче и се тръшка, вероятно защото избиването на тия пусти бивни не е най-лежерното нещо на света. И представете си едно такова ревящо човече плюс седмици без нормален сън, плюс съседи, които се оплакват какви родителите сте вие, че не можете да го накарате да спре да плаче. Пленително. И в тази ситуация на една млада майка не ѝ остава нищо друго освен да напише писмо да съседа, който държи бебето да бъде изключено от копчето или поне да му се намали звукът.
Два през нощта е. Седя в леглото и кърмя 4-месечния си син, докато въртя в главата си какво бих ви казала, ако ви срещна на стълбите в блока. Изпитвам известни затруднения да разсъждавам трезво, защото вече втора седмица се будя на всеки час през нощта.
Нищо чудно, че безсънието е използвано като вид мъчение. Когато мине тази фаза, най-вероятно ще мога да оцелея във всякаква ситуация.
Миналата нощ беше най-тежката. Вие решихте да блъскате по тавана в 3:30, все едно щеше да помогне. А тази сутрин със съпруга ми получихме имейл от агенцията, която менажира блока ни. Оплакали сте им се, че не може да спите от бебето ни. Предложили сте да го преместим в другата стая в апартамента, за да не се чува и да спите необезпокоявани.
Докато четях имейла, в мен се надигна смесица от емоции - срамът бързо прерасна във вина, после в раздразнение, гняв и накрая ярост - как си позволявате? Освен че ви съветвам детето ви да спи в една и съща стая с вас поне до шестия месец, за да намалите риска от синдром на внезапната детска смърт, ще ви попитам откъде накъде да местим детето в неговата стая по-рано, само за да ви осигурим по-спокоен сън? Защо вие не спите в другата си свободна стая в апартамента, като ви притеснява толкова много? Или пък да си вземете някакви хубави тапи за уши например?
Със съпруга ми сме напълно наясно колко е ужасно да ти се наруши сънят. Искрено съжаляваме за вас. Но истината е, че на момченцето ни му растат зъби, така че за съжаление няма какво да направим.
Не можем да му намалим звука. Не можем да го вразумим. Той е бебе. Бебетата плачат. Много. Можем да се постараем да се чувства сигурен, защитен и обичан. И в един момент сънят му ще се подобри.
А дотогава, моля, бъдете търпеливи и ни влезте в положението. Имах тежко раждане, с което едва сега започнах да свиквам, и не съм спала като хората от 4 месеца. И сега, заради вашето оплакване, на всичкото отгоре, се притеснявам и за шума, който вдигаме, когато единственото, върху което трябва да се фокусирам, е бебето.
Още едно нещо, за което да се притеснявам, а аз, като чисто нова майка, която се опитва да я кара ден за ден, просто нямам сили за това.
Когато очакваш бебе еднорог, а то се окаже КИБОРГ е един от най-четените текстове в "Майко Мила!", в който Биляна Ангелова разказа за 72-часовото безсъние на бебето си (и своето, разбира се) с надеждата някой да сподели мъдри съвети.
И ето ги днес - не от кого да е, а от педиатъра д-р Робърт Бъкнам и съавтора му Гари Езо. Двама са сред водещите световни експерти по хранене и сън на бебето и автори на книгата Да станем мъдри родители: бебето от 0 до 6 месеца, чието ново, актуализирано издание очаква своите будуващи по цяла нощ читателки (за да приспи сладко бебетата им).
Книгата е нещо повече от наръчник за оцеляване през първата половин година на новороденото. В нея ще намерите практически съвети за естествено синхронизиране на времето за хранене, времето за сън и времето за бодърстване на бебето с живота на цялото семейство. Това означава, че ако сте последователни, ще имате добре работещ план, който отговаря на нуждите на новороденото, но и на вашите.
Ето любезно предоставен от издателство "Изток Запад" откъс от книгата на тема ЗАЩО НЕ СПИ БЕБЕТО, а в нея ще откриете още:
-- как реагира новороденото на здравословния режим и какво става при липсата на такъв;
-- каква е еволюцията на концепциите за хранене и защо родителски насоченото хранене дава отлични резултати;
-- как да се справим с коликите, рефлукса и други проблеми и кои са необходимите бебешки аксесоари.
Това е малко плашещо! Вашето бебе се събужда по-рано в дневните си спанета, плаче, все едно нещо го боли, а вие не знаете от какво е. Първо пипате челото му, за да видите дали няма температура. Ушите и носът са следващите. Да няма зачервяване е добра новина, така че оглеждате устата му дали не му расте ново зъбче. Не, и там няма нищо. Времето за оглед приключи. Правите предположение, че е нещо, свързано със спането.
Не бързайте толкова обаче! Внезапният и необясним плач има причина и като родител, вие трябва да разберете каква е тя. Ако все още нямате навика веднъж на ден да оглеждате своето бебе от главата до петите, включително пръстите на ръцете и на краката, си го създайте.
Търсете следа от ухапване от буболечка като зачервяване на кожата например. Има и състояние, макар и рядко описвано, наречено синдром на турникета – един-единствен косъм, обикновено на мама, или влакно от килим или одеяло, където бебето играе, се увива някак си около пръст на ръката или на крака на бебето. Едва забележим, той обаче се затяга и може да спре циркулацията на кръв в пръста, причинявайки оток, възпаление и болка.
Проблемът често се пропуска, защото бебето е с чорапки или ританки. Това може да не е обяснението на внезапния плач на бебето ви или на това защо се буди по-рано, но е предупреждение за необходимостта от оглеждане на бебето веднъж на ден от глава до пети.
Важно е да отбележим, че симптомите на рефлукса може да не са налице при раждането и може да не се проявят през първите няколко седмици. По статистически данни в Съединените щати 3–5% от всички новородени имат симптоми за от лек до тежък рефлукс през първите няколко месеца. Рефлуксът е резултат от незрял клапан на сфинктера там, където хранопроводът се свързва със стомаха. Когато работи правилно, клапанът се отваря, за да можем да преглътнем, да се оригнем или да повърнем, и се затваря веднага след това.
Рефлуксът възниква, когато сфинктерът остане отпуснат или се отпуска периодично, позволявайки на храната, смесена със стомашна киселина, да се върне в хранопровода и гърлото, причинявайки болка. При възрастните това се нарича киселини.
Ако бебето ви страда от рефлукс, смятайте, че това ще е така през целия ден, а не само докато спи. Ние имаме един малък приятел на име Мика, който е пример за това.
След като навърши три седмици, Мика започна да проявява симптоми на лек рефлукс. За да противодействат на състоянието, родителите на Мика започнаха да правят две неща: те държаха Мика изправен известно време след всяко хранене и повдигнаха креватчето му откъм главата с два сантиметра, за да се предотврати връщането на стомашните киселини в хранопровода на бебето, докато то спи. Тъй като това беше случай на лек рефлукс, тези решения проработиха. При по-тежки случаи вероятно ще бъде необходимо вземането на лекарство.
Когато търсят решение за затрудненията с дневния сън, родителите често пренебрегват качеството на времето, което предшества този сън. Не забравяйте, че всичко е свързано. Будуването се отразява на дневния сън, така както дневният сън се отразява на будуването.
Прекалено уморените и превъзбудени бебета се борят със съня чрез плач.
Ако при вашето бебе редовно става така, намалете времето за будуване с 15 минути – това може да помогне. Също така обмислете и видовете дейности, с които занимавате своето бебе.
Имате ли твърде много посетители, които постоянно забавляват бебето? Да не би бебето да е седяло с шумните приятели на татко, докато са гледали спорт? Или пък мама през цялото време е трябвало да ходи някъде? Когато бебето е в постоянно движение, влиза и излиза отнякъде, новите гледки и звуци и липсата на предсказуемост също работят срещу това бебето да има добър дневен сън.
Кратката дрямка на столчето в колата не може да замести пълноценния спокоен дневен сън в детското креватче. Едно спане на столчето в автомобила няма да причини проблеми, но не трябва това да бъде норма, особено през първите шест месеца от живота на вашето бебе.
Естествената светлина е важна, за да могат бебетата да регулират циркадния си часовник. Това е вътрешният часовник, биологичната система за отчитане на времето, която регулира ежедневните дейности като циклите сън и будуване. Препоръчваме ви веднага щом бебето се събуди сутринта, да го занесете в стая, изпълнена с дневна светлина (като не е нужно то да бъде слагано на пряка слънчева светлина). Естествената светлина заедно с първото хранене за деня ще помогне да се установи неговият циркаден ритъм и да се поддържа последователен.
Това е една от най-пренебрегваните причини за внезапната поява на по-ранно събуждане на бебето и една от най-лесните за отстраняване. Докато новородените бебета могат да спят където и да е и при каквито и да било условия, „чувствителността към светлината“ започва да се променя след тримесечна възраст.
Сутрешното слънце е от едната страна на къщата, но следобедното е от другата. В зависимост от изложението, което има стаята на бебето, слънчевата светлина може да влияе върху неговия дневен сън. Подобно на повечето възрастни, бебетата са склонни да спят по-добре и по-дълго, ако стаята е затъмнена. Щори или завеси са едно просто решение.
Всички тези забавни подаръци за бебето, които мама и татко нямат търпение да използват, може да са проблем. Защо? Новородените не могат да оценят тези красоти заради зрението си. Препоръчваме ви, преди бебето да навърши четири месеца, да държите тези движещи се дрънкулки в кутиите им, а когато ги извадите, ги сложете над мястото за игра, а не над креватчето. Движещите се играчки са интересни, но когато се въведат прекалено рано и се задвижат точно преди бебето да заспи, може да превъзбуждат бебето. Някои бебета не могат да се справят на неврологично ниво със стимулацията, създадена от движението и звука.
Дори проблясването на светлината на работещия телевизор може да окаже влияние върху бебето. Мама например гледа новини в тъмната стая, докато кърми, и вижда, че бебето ѝ се унася. Тя си мисли, че то сигурно е уморено. Бебчо обаче се изключва на неврологично ниво – механизъм, чрез който тялото му се предпазва.
Трийсет минути по-късно Бебчо се събужда и мама смята, че той има проблеми със съня. А всъщност това е проблем от свръхстимулацията.
Това състояние се създава, когато се пресекат два елемента. Вътрешният часовник на бебето го придвижва от дълбок сън до активен сън близо до времето, когато всеки ден се появяват познати звуци. Докъм четвъртия си месец бебето развива способността да свързва определени звуци с определени дейности и хора. След като направи тази връзка, познатият звук може да задейства режим за събуждане. Някои бебета ще заспят отново. Други обаче ще се преборят със съня, за да се присъединят към следващото голямо приключение.
Този звук би могъл да е от спирачките на училищни автобуси или от отварянето на гаражната врата. И двата сигнализират за нечие пристигане – на забавния батко или кака или на любящия татко. Няма какво да направите за спирачките на училищния автобус. Татко пък може да паркира колата далеч и да влиза по-тихо. Всеки дом има свои собствени звуци, които стават част от подсъзнанието на бебето. Особено ако звукът предшества някакво удоволствие. Тогава сякаш в главата на бебето звънва камбана и изведнъж то е готово за купона!
Какво означава това? Просто, че има някаква причина, но тя е толкова уникална, че не се повтаря при други бебета.
Едновременно е невероятно и полезно да се осъзнае, че най-простите неща могат да бъдат пренебрегнати, когато търсим решение за нощния или дневния сън. Една майка ни разказа, че търсенето на проблема приключило, когато влязла в стаята на бебето, след като то заспало, и седнала там. Не знаела какво търси, но открила нещо, за което дори не подозирала. Само 35 минути след като детето заспало, лъч ярка слънчева светлина паднал върху лицето му.
В този случай неизвестният фактор бил свързан с въртенето на Земята, в резултат на което се променя ъгълът, под който падат слънчевите лъчи. При проследяване на слънчевата светлина към източника ѝ майката открила, че лъчите на слънцето се отразявали от парче метал върху покрива на съседите. Отразяването на слънцето продължавало само десет минути, но било достатъчно да събуди бебето. Майката закачила хавлиена кърпа в ъгъла на прозореца и това решило проблема.
По темата:
„ИСКАМ ПРОМЯНА!“, „ИСКАМ РЕЗУЛТАТИ!“
Искаш, но ставаш в 7 и пиеш кафе, само понякога закусваш, отиваш на работа, работиш в статично положение цял ден. Храниш се със сандвич, пържола с картофки, кроасан или кафе – както дойде. Продължаваш да работиш. До 18… 19… часа… или повече. Прибираш се вкъщи. Приготвяш вечеря. Някаква. Разменяш по няколко реда с приятели във Фейса. Вземаш си душ и хоп… станало време за сън. Спиш 6 часа и всичко започва отначало. Изведнъж се случва нещо непредвидено в личен или професионален план, което срутва подредения ти график.
Когато човек започне да тренира, да спи повече и да се храни по-добре, да закусва, да пие достатъчно вода, веднага се чувства и по-добре. Всичко върви чудесно. В един момент неизменно обаче се стига до стресов период в личен или професионален план, и поддържането на установения режим за хранене и сън става изключително трудно, на моменти дори невъзможно. Човекът продължава да идва в залата с надеждата поне там всичко да бъде наред. Когато обаче види, че не напредва, се демотивира, гневи и накрая... отказва.
Ние самите в "Майко Мила!" сме били в такова състояние поне няколко пъти в последните години и лично свидетелстваме, че по-лошо нещо от безсънието няма - то буквално скапва имунната система, пречи на всичко в личния и професионалния живот и ти помага единствено да се караш с хората по спирките и задръстванията - ако това е, което искаш да правиш в живота си.
И, да, безсънието не само че не помага, а пречи много на това да си във форма.
Да си редовен и упорит в тренировките не е условието, за да прогресираш. Не е достатъчно. Най-нормалното нещо на света е да не прогресираш, когато си подложен на стрес, не можеш да се наспиваш добре или да се храниш добре. Или и трите накуп.
Ако доскоро 7 часа сън на денонощие са били напълно достатъчни, това може да промени, когато ви се събере много стрес, напрежение, непредвидени ситуации. Кортизолът идва в комплект с недоспиване, недостатъчно качествена храна - поради свръх ограниченото време, с което разполага човек, за да свърши всичко.
Когато това се случи, правилното решение е първо да започнете да спите повече и по-спокойно и да тренирате по-умерено, колкото да поддържате приемливо ниво на сила и мобилност. После - да се храните по-добре и да продължавате с поддържането на формата. Накрая - да бъдете по-спокойни.
Не само ще си възвърнете формата отпреди стреса, но и ще започнете да надграждате.
Силата на имунната ни система зависи от това колко силна имунна система имаме по рождение, какво сме правили през живота си до момента и най-вече последните няколко месеца. Факторите, от които се влияе силата на имунната ни система най-пряко са храната, движението (хората, които тренират ежедневно и интензивно имат еднакво висок риск да се разболеят заедно с тези, които основно лежат и бездействат, за сметка на хората, които спортуват, без да се натоварват до изтощение), сънят и стресът.
Некачествена или неподходяща за вас храна, твърде много или твърде малко движение, недостатъчно или некачествен сън и прекомерен стрес повишават шанса да се разболеем.
В последните години хората като че ли са полудели по всякакви хапчета, билки и магически отвари. Тези “суплементи”, обаче, не са магически като крилото от прилеп (то магично ли е всъщност??), не са на прах като суроватъчния протеин, не са компактни като мултивитамина, и, честно казано, в общия случай можете и без тях. Истината е, че най-добрият суплемент и добавка е… сънят.
И не просто сън, а качествен сън. Това е времето от денонощието, в което се възстановяваме от тежките тренировки, от изморителния ден, от… тежките мисли. Това е времето, в което освобождаваме натрупания стрес. Без качествен сън не можем да съществуваме и действаме на високи обороти дългосрочно.
Да, да, знаем – всички сме минали през периоди, когато сме ходили на работа дневна смяна, нощна смяна, ходили сме на лекции и в същото време сме пребивали всички в залата и сме кривили щангите на тренировка. При съвсем малко сън. Всички сме били така.
Но за кратко. Максимум няколко седмици. Максимум. След това нещата тръгват надолу.
Краткосрочно се оцелява, дългосрочно – не. Точната дума е оцелява, защото докато оцеляваш на границата на изтощението, не можеш да прогресираш и да се развиваш - нито физически, нито умствено.
Ако един ден не сте се наспали, 10 г креатин ще ви поддържа бодри. Когато втори ден подред не сте се наспали, въглехидратите помагат. Като обаче сте недоспали трети ден подред – единственото, което помага е сънят.
Ако ще се правите на екстремисти – правете го краткосрочно. Дългосрочно наблягайте на качествения сън в адекватни количества.
В тренировъчния процес възстановяването играе основна роля. За да има прогрес (сваляне на процента мазнини, повишаване на производителността, на спортните постижения т.н.) е нужно тялото да се възстанови от предишната тренировъчна сесия и да бъде подготвено за следващата, като с времето това да се случва по-бързо, по-качествено. Възстановяването най-общо е превенция на евентуални травми вследствие на претоварване, неправилни методи на тренировка, на поставяне на организма в състояние на стрес, което от своя страна отключва инстинктите за оцеляване, водещи до спиране на положителните резултати.
Съществуват много и сложни методи за възстановяване, като масажи, акупунктура, лазерни методи и т.н. , но в повечето случаи тези методи са неприложими с оглед на това, че повечето трениращи имат личен живот и тренировъчният процес се явява допълнителна, а не основна част от всекидневието. Тренировъчната програма е важна, за да имате прогрес, но сънят е може би е най-важният фактор за възстановяване на тялото и нервната система. Никой възстановителен метод не би могъл да компенсира липсата на достатъчно и качествен сън.
Ние двете например непрекъснато обясняваме как най-важното за нас, за нормалното ни съществуване и кондиция е дали сме спали добре и достатъчно. Ако сме се наспали, всичко е наред. И сме толкова чувствителни на тази тема, че не минава ден без да си кажем коя как е спала и да анализираме причините на безсънието, когато то се появи. Признаваме, че особено при Красимира това все още е проблем понякога - вероятно заради годината безсъние след раждането на детето, което е дало дългосрочни странични ефекти - неспокоен и лек сън, трудно заспиване и т.н. С две думи, сънят ни е толкова важен, че заема голяма част от разговорите ни!
Колко сън е нужен за всеки обаче е строго индивидуално – между 6 и 10 часа е оптималния вариант, вие преценете колко часа сън са достатъчни за вас и се постарайте да ги осигурявате всяка нощ.
А дали сте спали качествено, ще разберете сами – ако се чувствате възстановени, отпочинали и с ясни мисли в главата, значи всичко през нощта е минало наред. И, както вече ви споменахме в предната статия – магнезият доста помага за отпускане вечер и съответно за хубав сън. Дайте си шанс още от тази вечер и въпреки че още е светло навън, ние ви пожелаваме сладки сънища!
Още от Силата в теб
"Гърлото ми гори, очите ме болят, уморена съм, треса се и се срамувам... Това е истинско майчинство."
С това въведение една майка на три деца публикува в Instagram профила си whentheboughbreaksdoc нерафинирана снимка от всекидневния си живот.
Защото иска светът да е наясно с истинското лице на майчинството - съвсем далечно от светските филтрирани снимки, на които току-що минали през фризьор жени попиват с наслада страница от някоя детска книжка, докато държат в скута си сияещо от щастие и спокойствие 2-годишно.
И защото така изглежда една майка точно в момента преди да направи нещо толкова ужасно, като да се скрие ЗА ТРИ СЕКУНДИ от всичките си деца в някоя друга стая...
Ето и цялото послание на whentheboughbreaksdoc:
Преди да ми изпратите мили и окуражителни думи като "Справяш се страхотно, мамче" или "А опита ли се да...", искам да кажа следното (колкото и да обичам вашата подкрепа и напътствия):
Публикувам това не заради себе си, а заради обществото, създало чудовището, което ни казва, че трябва да бъдем съвършени, да изглеждаме перфектно и да публикуваме само хубавите моменти от майчинството.
Аз обаче се чувствам ужасно изолирана от образа, който обществото е създало за мен. И в моментите, в които искам да покажа, че се нуждая от помощ, се страхувам, че вместо да бъда разбрана, ще бъда съдена.
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
Мисля, че една от трудните страни на майчинството е, че дори да можеш да имаш прекрасни и запомнящи се дни с децата си, ти продължаваш да имаш моменти като тези, моменти, в които си задаваш въпроси за здравословното си състояние и способностите си, моменти, които те смазват.
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
Защо плача? Е, това може да е каша от много неща:
Липса на сън, заради растящи зъби, строг график, липса на време за себе си, безпокойство, депресия, взаимоотношения, пари, домакинство, хранене, бебета, близнаци... С какво НЕ трябва да се справят с майките? ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
В крайна сметка няма значение защо плача. Децата ми са живи и здрави (благодаря на Бога!) и би могло да има много по-страшни неща, заради които да плача. Но това не ме кара да се срамувам, че крещях на децата си. Не ме е срам, че изпитвам чувства, които ме поставят извън графа "нормални", според стандартите на обществото, че слагам близнаците в леглото по-рано или че се крия в някоя стая далеч от моя три годишен син, докато той гледа телевизия, просто защото се нуждая от секунда за себе си.
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
Моля ви, не ме съжалявайте, моля ви, бъдете мили с коментарите. Просто чувствам, че това е мой граждански дълг: да публикувам тази снимка и да кажа на всички жени, които някъде там плачат, че не са сами, че са нормални и че всичко ще бъде наред!
Още:
Паника вместо балсам за коса – или как новите известни майки ходят по земята
Наскоро споделихме с вас „Смешно-тъжната изповед на майките, които не са спали от три века“, за да се посмеем дружно през сълзи и да се утешим, че не сме сами в нелепите ситуации, в които безсънието и крайното изтощение ни поставят. Попитахме вие какви сте ги вършили в моментите на амок, а вие направо ни разбихте в коментарите. Търкаляхме се, цвилихме, РЕВАХМЕ! Припомняме ви някои от попаденията, с които ни застреляхте.
----------
Веднъж прибрах памперсите в хладилника и се счупих да ги търся. Друг път скролвах в чинията, вместо на тъчпада на лаптопа. Не само че скролвам, ами се ядосвам, че нищо не става и си мисля, че тъчпадът е развален… Трети път отидох на технически преглед без колата. Бебето беше не 5 месеца. Не бях спала от много време нормално. Пунктът за технически прегледи е през няколко блока от мястото, на което живея. Излязох от къщи и тръгнах натам без колата и без документите. Просто така си вървях. И по средата на пътя се сетих, че нещо ми липсва...
----------
Веднъж, след като бях кърмила в колата, слязох с все още смъкната блуза от едната страна. Мина поне половин час преди да се усетя. Поне сутиена си бях вдигнала.
----------
Веднъж в просъница казах на мъжа ми: „Спри да хъркаш а стани да пиеш капки за колики“.
----------
Аз излязох да сваля боклука с престилка за готвене. Като се връщах усетих че съм по гащи, а престилката е само отпред. Друг път ходих с повръщано на рамото на важен разговор!
----------
И върхът ми беше – с една обръсната мишница на хот йога, където и на края в савасана задремах!
----------
Аз се опитах да „увелича“ снимка в едно списание – с два пръста търкам и се чудя защо не става.
----------
По времето, когато детето ми е на около 6 месеца, интензивно търся работа. Freelancer – гледам бебе, домакинствам и пиша преводи. Оказва се, че имам шанс в много престижно за ония години външнотърговско предприятие. Обличам уж по-хубави дрехи. В последния момент дъщеря ми реве до откат, забърквам бързо кашичка, но за да не ме омаже, докато я храня, не си слагам полата. После на бегом слагам ботушите и палтото. Половин час по-късно се явявам пред комисия. Поканват ме да си сваля палтото и да седна. Ужас – 'ми аз съм без пола! Само по чорапогащник, но с блуза с брошка. Бе, чудех се, що ме зяпат разни (модата беше дълго черно палто с червена подплата и цепки от кръста надолу). Обаче ме взеха на работа!
----------
Отивам пеша някъде без дете. Светофарът свети червено и чакам да светне зелено с още куп пешеходци. Виждам в небето самолет, ентусиазирано си вдигам ръката и викам: „Самолеееет“.
----------
Преобувах сина си, вечер е, ставам да отида до кухнята. Вървя, ама нещо страшно шумка след мен – стреснато се обръщам – няма нищо. Тръгвам пак, пак нещо шуми, обръщам се със заплашителна физиономия, но пак нищо. Това се повтаря многократно, докато приключвам в кухнята. Връщам се в стаята, минавам покрай огледалото и неволно виждам как един памперс се е залепил за задните ми части и красноречиво си виси.
----------
Редовно изхвърлях чорапите на мъжа ми в боклука вместо да ги сложа в пералнята.
----------
Отивам за първи път от цели седмици в супермаркета САМА, без дете в количка. В магазина Вземам голяма пазарска количка и всеки Божи път, като се спра на някой рафт, я подрусвам и ѝ подвиквам „шшшшш“.
----------
Някой да е загащвал сервитьорката в заведение? Не че успях де, понечих само... Предполагам ви е ясно приятелките и персоналът как ме гледаха после.
----------
Първият срамен случай – прибирам се от пазар натоварена с няколко торби и столчето за кола с почти едномесечно спящо бебе вътре, влизам вкъщи с целия багаж, почвам да разтоварвам и да подреждам в хладилника и шкафовете, правя си безкофеиново кафе, щото нали кърмя, сядам на дивана, хапвам си бисквитки с напитката... След десетина минути се усещам, че не се чува рев, както обичайно при влизане вкъщи... А тя блажено си спи пред входната врата на кооперацията. Веднъж без малко да я метна в контейнера за отпадъци със същото това столче, вместо торбите за боклук. А една вечер телефонът звънна, докато гладех разните му там ританки и гащеризони. Вдигнах го...така де, спрях ютията на милиметър от бузата си...
----------
Днес си заключих бебето в колата и си оставих ключовете на предната седалка. Извиках автоключаря на улица Смърт 26. 40 минути ревах в унисон с бебето. Оказа се, че съм на улица Смърч. Жалка картинка за минувачите.
----------
Бебето спеше при нас на леглото и аз в просъница решавам (явно сънувам), че тръгва да пада от леглото и с всички сили започвам да я дърпам да не падне, но не става и започвам да викам паникьосана на мъжа ми ,,Помогни ми, детето ще падне от леглото" (и съм супернапрегната как той спи, а детето ще се претрепе). Той се разбужда потресен и ме разтриса ,,Дъщеря ти спи зад теб на леглото, това е кракът ми“. В този момент се събуждам и виждам, че детето си спи на леглото, а аз изпотена съм хванала мъжа ми за крака и го дърпам здраво. Направо не знаех на кой свят съм. :)
----------
Нашите ми изпратиха домашни суджуци, та всички ги обвивах един по един в стреч фолио и във фризера. Наскоро, вадейки поредния от фризера, намерих обвит шампоан в стреч фолио във фризера!!
----------
Поръчах си кафе на таксиметрова компания на адрес. А просто исках да поръчам такси.
----------
Разопаковах пакет нови памперси на плота в кухнята с ясната цел да ги стерилизирам. По-късно същия ден боднах едно зарядно в кифличка, не си спомням да съм имала някаква конкретна цел тогава.
А ако сме ви забравили – не се сърдете – припомнете ни, че сме малко отвеяни от недоспиване!
