На прага на новата учебна година и дни след като станаха ясни резултатите от изследването PISA, в „Следващите 10“ разговаряме с учителя по български език и литература Борис Илиев за това какво всъщност се случва в българското училище и какво е добре да се промени.
Борис Илиев преподава в Националната природоматематическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, която самият той завършва като ученик. Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент започва да замества преподаватели в НПМГ, а впоследствие избира учителството за своя постоянна професия.
От разговора на Красимира Хаджииванова с учителя ще чуете за учебните програми, изпитите и начина, по който се преподава. Защо дисциплината сама по себе си не решава проблемите и защо една от най-важните инвестиции в образованието е инвестицията в хората, които стоят пред учениците?
Говорим за учителите и тяхната свобода, за родителите и тревогите им, за четенето и литературата, за критичното мислене и за начина, по който децата възприемат света днес.
Как се променя образованието в света на все по-бързо развиващия се изкуствен интелект? Дали това не е сблъсък на два свята от две различни епохи!? Засягаме и темата за националните външни оценявания, минаваме през краткия и пълния член, и стигаме чак до „и“ и „й“. Отговаря ли образователната система на нуждите на младите хора от една страна като ученици, а от друга – като граждани?
Гледайте епизода:
Ако този епизод ви е бил полезен и интересен, споделете го с вашите приятели и се абонирайте за канала ни, за да имате достъп до всяко ново съдържание.
Резултатите на българските ученици не просто са ниски, но и продължават да се влошават. Вече близо 60% от 15-годишните са функционално неграмотни по четене и математика – това означава, че не могат да четат с разбиране, да разсъждават, да анализират проблеми и да взимат решения. Това показват резултатите от авторитетното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), цитирани от „Заедно в час“. Тестът е проведен през 2025 г. в над 90 държави и икономики, сред които и България. Той оценява уменията на учениците в три области – четивна, математическа и природонаучна грамотност, като всяко издание акцентира на една от трите. PISA 2025 е с фокус природни науки.
Резултатите са по-ниски на глобално ниво, но в държави като България, където не се полагат достатъчно усилия за подобряване на образованието, проблемът е особено голям.
През 2025 г. резултатите на българските ученици са по-ниски спрямо предишното издание през 2022 г. по математика и четене, а по природни науки са непроменени. Спрямо 2015 г. обаче има спад и в трите области. Още по-тревожно е увеличението на дела на учениците под базовото ниво, които се определят за функционално неграмотни. По четене това са 58% от учениците, по математика – 57%, а по природни науки – 47%.
Това означава, че за повече от половината ученици трудността не е постигането на високи резултати, а овладяването на функционалния минимум.
България е сред държавите, в които много малка част от учениците достигат до най-високите нива на умения. Само 1% от 15-годишните имат високи резултати по четене (в сравнение с 6% в ОИСР), 3% – по математика и 2% – по природни науки. Тези ученици могат самостоятелно да използват знанията си в сложни, непознати ситуации, да анализират информация и доказателства и да аргументират решенията си.
Резултатите показват още, че българските ученици далеч не са конкурентоспособни на връстниците си от останалите държави от Европейския съюз. България е предпоследна в ЕС по природни науки и четивна грамотност и последна по математика.
България е една от държавите, в които произходът на ученика определя резултатите му в образованието. Разликата между най-облагодетелстваните и най-необлагодетелстваните 25% от учениците е 101 точки по природни науки, при 85 точки средно за OECD. Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите в България срещу 12% средно за OECD. Между 2015 и 2025 г. тази разлика у нас не се е свила.
В България проблемът с ниските резултати има и ясно изразено измерение по пол. Момчетата изостават от момичетата не само по четене, където това е международна тенденция, а и по природни науки и математика. Особено показателно е, че докато средно за OECD момчетата са по-силни по математика, в България момичетата ги изпреварват с 15 точки.
Освен уменията в трите области, PISA прави проучване и на ключови фактори, които влияят на ученето. Така например само 60% от българските ученици казват, че са любопитни към много различни неща (срещу 73% средно за OECD), а 50% полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна (в сравнение с 60% за OECD). Между 2022 и 2025 г. и двата показателя намаляват.
Само 56% от българските ученици имат нагласа за развитие (при 69% средно за OECD). Около 45% планират начина, по който ще учат, а 47% проверяват чрез въпроси дали са разбрали материала.
Любопитството, упоритостта и уважението към училището най-често се свързват с по-добри резултати по природни науки, се казва в доклада на ОИСР.
Българските ученици използват дигитални устройства в училище за учебни дейности средно 1,6 часа дневно, което е близко до средното за OECD. Но ги използват за развлечение средно 2,2 часа дневно – двойно повече от средното за OECD от 1,1 часа.
42% от учениците казват, че съучениците им често се разсейват от дигитални устройства в часовете по природни науки, при 28% средно за OECD. В България учениците, които съобщават за такова разсейване, имат средно 12 точки по-нисък резултат.
PISA 2025 не сочи една причина, а натрупване на проблеми: претоварено учебно съдържание, което оставя малко време за задълбочаване и прилагане на знанията, отслабващи любопитство, постоянство и способност за продължителна концентрация, повече отсъствия и дигитално разсейване.
В България към това се добавят силните образователни неравенства и трудната среда за учене в част от класните стаи. Така проблемът не е просто, че учениците „не знаят достатъчно“, а че твърде често не успяват да използват наученото, да останат ангажирани с трудна задача и да пренасят знанията си в нова ситуация.
Целият анализ на Люба Йорданова ще намерите тук.
В последните две години британските медии (и не само те) са изключително впечатлени от тази бивша съветска държава, която сложи в малкия си джоб скандинавците (и не само тях). В нея децата учат роботика от седемгодишна възраст, а учителите използват виртуална реалност, за да вдъхнат живот на географията, химията, историята и езиците. Как една малка, сравнително бедна европейска страна се превърна в образователен център? Чрез креативност, автономия и дълбока прегръдка с технологиите, категорични са в своя репортаж The Guardian. Журналистката Eмине Санър посещава две училища в столицата на Естония – Талин – за да види от първо лице как ври и кипи учебният процес там.
В класа по научна фантастика в гимназията Pelgulinna в Талин децата изучават филма „Блейд Рънър“ (Blade Runner). Всеки четвъртък за учениците е ден, в който имат един свободноизбираем предмет като курс по права и демокрация, научна фантастика, програмиране или творческо писане на английски език. Седемте ученици в урока по научна фантастика току-що са изгледали 30 минути от филма „Блейд Рънър“ и се готвят да го обсъдят. „Говорихме за архетипите на Юнг, личността и суперегото“, казва Триин, един от студентите. „Беше ми наистина полезно да разбера различните аспекти на това да си човек и как се създават по-дълбоки герои.“ Те също така са изучавали „Прекрасен нов свят“ и „2001: Космическа одисея“.
В класацията на Програмата за международно оценяване на учениците Pisa за 2022 г. Естония заема първо място сред европейските страни по знания. И така задминава някогашния лидер –
Финландия по няколко показателя – наука, четене и математика.
В цял свят резултатите на учениците са по-ниски, в сравнение с тези от PISA 2018, пишат от E-estonia. Но резултатите на естонските ученици са паднали по-малко от останалите, което показва, че страната е успяла да организира образованието добре по време на пандемията от COVID-19. Благодарение на дигиталните инструменти и мисленето за растеж. „Резултатите потвърждават ефективността и справедливостта на образователната система на Естония, показвайки, че академичните постижения в страната остават до голяма степен независими от социално-икономическия произход“, казва министърът на образованието и научните изследвания Кристина Калас.
Учителите в Естония са високо образовани – изисква се магистърска степен, а не бакалавърска, за преподаване в училище. А фокусът в клас е както върху социалните и лични умения, така и върху академичното обучение. Типичната учебна програма е пълна с широк набор от предмети – от роботика до музика и изкуства.
Гунда Тайър, която ръководи международните оценки за борда на образованието и младежта в Естония, казва, че успехът на страната отчасти се дължи на комбинацията от история и география. „През страната ни са минавали шведи, датчани, руснаци, германци, много хора идваха и си отиваха. Естонците, ако искаха да оцелеят, трябваше да бъдат умни и те разбраха, че образованието ще ги отведе напред. Същото беше и когато бяхме под съветска окупация.“
Един от основните принципи, казва тя, е равенството – универсалният безплатен обяд в училище е колкото идеологически, толкова и практически. И почти всички деца посещават детска градина, която е силно субсидирана, така че докато започнат училище на сравнително късна възраст от 7 години (спрямо техни съседни страни, в които започват от 4-5 години), неравенствата не са толкова явни. Автономията също е фундаментална. „Дадохме на училищата възможността да решават сами – какво и как ще правят“, допълва тя. Когато Естония прегърнала дигиталната ера, училищата били основна част от прехода. Още през 1997 г. страната стартирала инициатива, наречена Tiigrihüpe (Тигърски скок), за подобряване на компютърните ресурси и осигуряване на достъп до интернет на училищата. „Обучихме много учители, свързахме всички училища с интернет и им дадохме компютри“, казва Гунда Тайър. „Идеята не е само да имаме час по информационни технологии, а дигиталните умения да бъдат включени навсякъде и във всеки предмет.“ Много от децата в училище избират да учат кодиране и роботика. А всичко в училище – от учебниците до комуникацията с родителите, вече е цифрово.
Вместо проблемните ученици да бъдат подлагани на строги наказания, казва Тайър, естонските училища са склонни да имат по-възпитателен подход. Те учат в малка група с отделен учител, а повечето училища имат психолог и съветник. Творческите предмети са също толкова ценени, обяснява Тайър: „Всички те трябва да изучават изкуства и музика и технологии – с други думи, се учат как да готвят, плетат и подобни неща. Ако позволим на децата това, те ще се чувстват по-успешни. Някои страни премахват часовете по музика, за да учат повече математика. Но погледнете нотния лист – нима не е по-малко сложен!?“
Творческите предмети, посочва Тайър, могат да насърчат всички видове умения. Като работа в екип и решаване на проблеми. Тя се усмихва, когато си спомня за група тийнейджъри, които с огромна радост участвали в голям фестивал за народни танци. „От една страна децата имат така нужната физическа активност, която им носи удоволствие, а от друга са част от група, в която използват своите социални умения.“
За да преминат в шести клас, учениците в Естония полагат три изпита – математика, естонски език и предмет по техен избор. А в Обединеното кралство например учениците трябва да преминат осем или повече изпита.
Вайълет Паап, 17-годишна ученичка споделя, че философията на нейното училище относно творчеството „е по-приятна от ортодоксалния начин, при който просто се присъства в класната стая и се слуша урокът“. За да се противопостави на всякакви представи, че това е твърде либерално образование, Тарго Тамела, който току-що е дошъл от клас по история на скандинавските държави, казва, че „все още има дисциплина, и все още трябва да преминат всеки тест“. Нито един от двамата не е особено въодушевен от така възхваляваното дигитално образование, но то все още е голяма част от тяхното обучение, допълват те. Технологиите са лесно достъпни и повечето учебни ресурси и тестове са онлайн. „Има недостатъци на онлайн обучението, защото можете да станете по-мързеливи или да се отплеснете в интернет“, казва Тамела, но допълва, че плюсовете надделяват“.
В ранния следобед в гимназията Gustav Adolf, в старата част на Талин, учебният ден вече е приключил за много ученици. Децата от малките класове се прибират сами или с приятели. „Те са склонни да бъдат много независими“, казва Хенрик Салум, директор на училището. В него се обучават деца на възраст от 7 до 15 години. Като това място е устроено за по-малките ученици – с много пространство и светлина. Има боксови круши в една зона, която също се използва за уроци по танци, тенис на маса в друга. Огромната зала, в която децата обядват, разполага с пиано и сцена за представления. Атмосферата е приятелска и спокойна. Има ли поведенчески проблеми? „Разбира се“, казва директорът на училището. „Всеки ден има някакъв инцидент, при който трябва да говорим с учениците за това как да уважават другите и как да се държат. Имаме определени ученици, които трябва да наблюдаваме по-отблизо и работим много с родителите, но като цяло мисля, че те са склонни да ценят средата си.“
Две деца играят шах на стълбите в един от широките коридори. Навсякъде има купчини с възглавници, които да се ползват от учениците в междучасията. Или когато някой от учителите иска да промени обстановката и да проведе урока си извън класната стая. В клас по естонски цари тишина, докато група от 8 и 9-годишни деца работи върху собствените си резюмета на книга, която току-що учениците са прочели на големия екран. В друга класна стая 12 и 13-годишни деца се фокусират върху английския. В този клас има само 16 деца. Размерът на класовете обикновено е до 28 ученици, но чуждите езици се преподават в по-малки групи, така че всеки има шанс да говори и да участва. Тук учителите дават почивка за мозъка по време на урока – време за малко движение или за игра.
„Един от ключовите елементи на естонската образователна система е, че училищата и учителите имат голяма свобода“, казва Салум. Има стандарти, на които трябва да отговарят, но как ще го постигнат – зависи от тях.
В училището има достъп до таблети и лаптопи за децата, но е също толкова вероятно да се натъкнете на урок навън в двора или на терасата на покрива с лист и молив в ръка. Но не за да изучават природата (въпреки че също го правят), а защото е хубаво да се учи математика на открито, например. „Мисля, че това дава свобода и означава, че учениците имат гъвкавостта да учат навсякъде“, казва директорът на училището и споделя, че докато децата се усмихват и му казват „Здравейте“, всичко е наред. Ако спрат да го правят, има проблем, допълва той.
Основният проблем за образованието, както и за много други сектори, е липсата на учители. Въпреки положителните страни на системата, все още има проблеми с намирането на учители. Защо, когато от тях се изисква да имат магистърска степен, и биха имали сравнително ниска заплата като учители, да не изберат по-високоплатена работа? Преди година естонските учители провели първата си стачка от много години насам. Заплащането на учителите „е проблем в целия свят“, казва Кристина Калас, министър на образованието на Естония. „Образователната система винаги е под натиск от ресурси.“ В момента има два основни проблема, уточнява тя. „Едната е икономическата рецесия, а другата е, че всеки бюджетен излишък отива за отбрана, защото сме в много несигурна ситуация.“ Всички погледи са насочени към съседната на Естония Русия и ситуацията в Украйна.
Все пак Калас смята, че силата на образователната система на Естония е в изградената отдолу нагоре структура, която не се управлява от правителството и никога не е било така. Образователната система е по-стара от държавата, допълва тя.
Има ли политици, които биха искали да имат повече контрол върху нея? „Изненадващо не“, отвръща Калас. „Всички оставят образованието на експертите. Учителите и университетите го обсъждат, понякога публично. И често има аргументи за това дали трябва да се направи по този, или по друг начин. Но не и от политиците.“
Гимназията Pelgulinna определено е едно от най-добрите училища в Естония. То отворило врати едва през 2023 г. и е едно от 13-те нови средни училища, построени от държавата през последните пет години. Красиво е, с акцент върху пространството, светлината и естествените материали, особено дървото. Едната стая има редица с големи екрани, където учениците могат да работят в малки групи и да споделят презентации, и има удобни кътчета, вградени в стената. Има и 300 места за паркиране на велосипеди, готини розови бани, дървета, растящи на закрито, и удобна библиотека. Малко напомняне, че не всичко е идеално в тази система, е сутрешният час по по отбрана. Тези курсове са въведени в естонските гимназии от миналата година.
Още не сме свършили, скрол надолу
Учителите използват смесица от практики, казва Агне Коск, ръководител на отдела за езикознание, която ръководи и курса по научна фантастика. „Това поколение иска да изрази мнението си, иска да бъде включено в разговора, да знае всички страни на проблемите. Преподаването на уроци чрез зубрене на материала вече не работи.“ Тя обобщава, че добрите отношения с нейните ученици са на първо място и ако не си паснеш с класа, няма значение какво правиш оттук нататък.
Източник: The Guardian
47% от учениците на 15-годишна възраст не разбират какво четат. Едва 9% от тях различават факт от мнение. 100% от нас са в ужас от тези данни. Но за да не изпадаме в излишна паника, решихме да потърсим хора, които врят и кипят в образователната сфера, за да ни обяснят какво означават тези резултати. Обърнахме се към сдружение "Образование България 2030" и техния координатор Златка Димитрова за един трезв и конкретен анализ встрани от сензациите.
Освен ако в последните дни не сте били в Пиза с изключен роуминг, сигурно сте чули за резултатите на българските ученици в новото издание на международно сравнително изследване PISA. Те са слаби, дори по-слаби от тези от предишни години. Очаквано, 47-те процента функционална неграмотност се превърнаха в сензация в медийното пространство. Нищо ново и стряскащо – сгрешеният въпрос на матурата предизвика къде-къде по-остра реакция.
Място за спокойствие обаче няма, резултатите от PISA са драматични и не чертаят нищо добро за бъдещето ни. Времето минава и функционално неграмотните поколения отдавна са се влели в икономиката и обществото ни. Тоталното изкривяване на важните теми в образованието обаче от години не позволява системните промени в образованието да се наложат и възприемат. PISA е един от начините да започнем да мислим именно за тези теми.
Какво всъщност е PISA? Защо е важна?
PISA е международно сравнително изследване на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), което се провежда на всеки три години. Тази година в него участват 79 държави и над 600 000 ученици на 15-годишна възраст. Резултатите се базират на извадка от разнообразни по профил училища във всяка страна. За разлика от националните външни оценявания и матурите, PISA тества учениците не толкова за предметни знания (т.е. информация, която може да се назубри), а за умения и готовност да приложат наученото в живота.
Скептиците, на които PISA им е крива, смятат, че тя не успява да измери “силните страни” на нашата образователна система. Може и да е така. Обаче капсулирането в границите на България е безсмислено, при положение че глобалното знание и глобалната икономика са факт и не можем да си позволим нашите млади хора да не са конкурентоспособни в тези условия. Освен ако не мислим, че на интервю за работа в глобална компания, ще ни карат да декламираме Ботев. (Ако бъркаме, моля, изпратете ни видео запис на подобно интервю и ще го публикуваме.)
Какви са последиците от функционалната неграмотност?
Да си функционално неграмотен значи, че не можеш да четеш, смяташ и пишеш на ниво достатъчно, за да се справяш в училище, във всекидневието и в работата си. Ако човек е функционално неграмотен, няма да може да прочете текст, да разбере информацията в него и да я приложи. Функционалната грамотност не е просто процент, с който измерваме (не)успеха на учениците. Хората, които са функционално неграмотни, е по-вероятно:
И обикновено едното следва от другото.
Какво казва PISA за българските ученици и дали ще ги стигнем китайците?
Резултатите от PISA 2018 представят по-песимистична картина за образованието отпреди 3 години. България се нарежда на последно място в ЕС по функционална грамотност на 15-годишните ученици.
| Функционално неграмотни 15-годишни ученици в България | PISA 2015 | PISA 2018 |
| Четене | 41,5% | 47% |
| Математика | 42% | 44,4% |
| Природни науки | 37,9% | 46,6% |
Почти половината от 15-годишните ученици не могат да прочетат и приложат прочетеното в задача от реалния живот. Макар и с малко се увеличава делът на учениците, които не постигат базисна математическа грамотност в училище. Най-драстично се влошават резултатите по природни науки – с почти 10% за последните 3 години.
PISA може да ни даде и още един важен извод – качественото образование не достига до всички деца и това най-ясно се вижда през дела на т. нар. “устойчиви ученици”. Това са тези деца, които имат най-нисък социо-икономически статус, но постигат високи резултати. За България през 2018 г. той е 7%, почти двойно по-малък от 2015 г. (13,6 %).
Има още един показател, по който България се отличава от всички държави в изследването. “Пропастта” в резултатите на децата с по-привилегирован произход и на тези от непривилегирован такъв намалява – от 4 години разлика през 2015 г. до 3,5 години през 2018 г. Така например ако децата, родени в бедни семейства продължават да не покриват минималните нива на функционална грамотност, то в същото време децата от по-заможни семейства започват да се представят по-слабо от предишните години.
Какъв е проблемът?
Разбира се, не можем да разглеждаме тези резултати като “суха” статистика, извадена от контекст. Зад всички тези данни стоят безброй различни фактори и мотиви.
Време е да си признаем, че за голяма част от днешните деца и младежи училището вече не е привлекателно и смислено място за учене и развитие. Причината загатнахме горе – от тях все още се изисква да запаметяват и възпроизвеждат уроци с пламенен патос, да стоят мирно и послушно в продължение на часове и да посещават частни уроци поне две години преди “животоопределящи” държавни изпити. Светът вече не изглежда по този начин и е нелогично в училище да важат правила, различни от тези в живота.
Трябва да признаем, че тези резултати се публикуват на фона на редица важни реформи на Министерството на образованието и науката, които маркират пътя към положителна промяна в образованието. Вече имаме иновативни училища, нови учебни програми, по-високи заплати за учителите, електронни учебници, часове по роботика и предприемачество и повече свобода за учителите при провеждането на уроците. Всичко това обаче явно няма да може да завърти колелото на промяната, ако не се променят нагласите на учителите, че и на родителите.
Какво можем да направим?
Българското образование трябва да настигне реалностите на 21-ви век, въпреки че в момента изглежда, че иска да направи обратното. Резултатите от PISA показват, че щом става въпрос за реформа на образованието, ние, българите трябва да сме два пъти по-бързи и ефективни от останалите по-напреднали европейски (и не само) държави, ако искаме младите ни хора да са конкурентни на своите връстници по света. Все пак искаме децата ни да бъдат успешно реализирани и активни граждани, нали? Това естествено изисква общи усилия. Ето какво можем да направим:
Какво трябва да направим ние, родителите, за да помогнем на децата си да вземат максималното от училище? На първо място можем да осъзнаем, че частните уроци невинаги помагат на децата да получат по-добро бъдеще. Най-доброто, което можем да искаме за тях, е училището да им осигури подкрепяща среда, където могат да бъдат активни, да работят в екип, да експериментират, да излизат извън рамките на учебниците и тестовете.
И последно, има и друг момент: че сигурно не ни пука. Защото можем да прочетем този текст и да го осмислим. Защото нашите деца също могат да го направят (добра работа!). Защото си имаме достатъчно грижи, функционално неграмотните са някъде далеч, причини много. Обаче ако се замислим, резултатите от изборите (например) зависят от всички, независимо дали са функционално грамотни, или не. Пенсиите ни ще зависят от работоспособността на всички деца, които в момента са в училище. В този смисъл няма наши и чужди деца, въпреки че между тях може би има огромна пропаст от знания и възможности. Има смисъл обаче при следващия кух, битов образователен дебат (да речем, черно-бели ли да са учебниците), да се замислим за PISA. Най-добре трезво, без сензации.
