Мая Цанева е съосновател на сдружение „Безопасни детски площадки“. То е основано в края на 2016 г. от група родители, които искат да подобрят средата за игра и спорт за децата. Организира доброволчески акции, работи активно с общините по планирането, изграждането и поддържането на площадките за игра и спорт, както и на класни стаи на открито.
С Мая търсим отговор на въпроса: Има ли „идеална детска площадка“, какво включва тя и кой трябва да я поддържа чиста? Как да подадем сигнал за опасен или счупен уред? И кой може да играе в училищните дворове?
Да си поговорим за анатомията на детските площадки в България. Има ли разминаване между това какви трябва да са по стандарт, ако има такъв, и какви всъщност са?
Детските площадки трябва да се изграждат по стандарт, определен в Наредба 1 на Регионалното министерство от 2009 г. В нея са определени основните изисквания за безопасност според националните и европейските законодателства. Например за материалите, които се използват за изграждането и поддържането, отстояния между уредите, настилка, височина... Както и относно позволените растения.
Проблемът е, че на всеки три години тази наредба се променя. За съжаление, не в положителна насока. По-скоро се повишават ограниченията, което не позволява повечето детски площадки да са атрактивни и разнообразни. Това пък пречи да има по-голям брой занимания на открито за децата. Например няма гъвкавост по отношение кога да се слага ограда и кога – не. Или дали всички площадки да са цветни по един и същи начин. Това, че няма развитие в тази област, е голям проблем.
Има ли пример за паркове с хубави детски площадки?
Изискванията, както и нуждите на децата и на различните възрастови групи, са различни. В някои държави има площадки за игра за възрастни, които наподобяват детските, но са с различна степен на трудност. В България има интересни площадки за игра и те често се намират на нетрадиционни места и извън София. Около реката, в планината, край горски пътеки, в паркове.
И какво трябва да включва една хубава детска площадка?
Трудно може да се опише идеалната детска площадка. Но според мен тя трябва да включва възможности за занимания според възрастовата граница, както и възможности за повече движения, освен скачане, спускане, въртене. Проблемът е, че в България площадките са разделени на възраст 0–3 години, 3–12 и 12+.
Това са много големи интервали, които трудно ще покрият нуждите на деца и подрастващи. Включително и на децата с увреждания.
Нужни са по-малки интервали, например 3–7 години, 7–12 години и 12–18 години. Площадките могат да се изграждат от различни материали, като вече преобладават, където е възможно, дърво и по-леки алуминиеви материали. За съжаление, в България фирмите за публичните площадки гонят повече ниска цена, а не качество, което ограничава разнообразието на съоръженията за игра.
Това може да се промени, ако родителите и децата влязат в играта с площадките – тоест някой ги попита и отчете мнението им. И ги въвлече в тяхното стопанисване и поддръжка. Да си „осиновят“ градинката или площадката. За добрата атмосфера на една площадка е важно и ние да я приемаме като нашето място и да го пазим чисто.
Когато говорим за игра навън, не трябва да забравяме и училищната среда. Как тя се вписва със своите пространства на открито?
Училищните дворове са изключително важно средище за развитие на местните общности. В тях семействата с малки и големи деца, младежите често се чувстват най на място, особено ако няма площадки за игра и спорт за възрастта им. У нас те са повече от стандартни, с лоша инфраструктура и високи огради. Най-вече заради хулиганите.
По различни програми – на МОН, държавни и общински, много дворове се сдобиха с обновени спортни площадки, но има още редица предизвикателства. Пандемията от 2020 г. изостри вниманието към състоянието и достъпността на публичните места за отдих и спорт като възможност за ресоциализация след тежките месеци на социална изолация. Това доведе до развитие на добрата практика за отваряне на училищните дворове за хората в неучебно време, както и до увеличаване на инициативите за изграждане на спортни площадки в тях. И не на последно място, започнаха да се създават нови класни стаи на открито и зелени кътове в училища и в детски градини. Но на фона на тези положителни тенденции остават няколко предизвикателства, на които институциите – национални и местни, трудно намират отговор. Като например осигуряване на финансиране за национална програма или устойчиво общинско финансиране за достъпни училищни дворове в извънучебно време.
Разгледахме темата в становището си в Бележник 2023 – „Градската среда за деца – (без)опасна игра на приоритети“. Това все още са единични инициативи на отделни общини, които на практика договарят с училищата този достъп. Не се залага и финансиране в общинските бюджети, защото подобен разход няма конкретно място в тях. Друг проблем е популяризиране на възможностите за спорт, отдих, игра, учене на открито в тази, предполага се, безопасна публична среда. Реално, както дворовете, така и тези съоръжения и кътове, се използват не по инициативи на общината, училището, от и за местната общност, а свободно от хората. Часовете на открито по-скоро не са част от задължителната, одобрена програма, а по инициатива на учители или по проекти. Няма и одобрени от МОН учебни планове за това или официално одобрени практики или обучения, с изключение на проектни или частни инициативи. Тоест реален ресурс за образование, отдих, спорт на открито стои неизползван в пълния си капацитет.
Семействата и децата не разполагат с публична карта или регистър на отворените училищни дворове. Защото нито общините, нито Министерство на образованието и науката (МОН) ги мислят като публично пространство, от което могат да печелят – най-малкото одобрение. Реално тази информация е налична чрез достъп до обществена информация. Или се разпространява между съседите, популяризира се от общините, и то в отделни случаи.
Не по-малко предизвикателно е поддържането на тези публични пространства. Дори и в паркова среда стрийт фитнесите стават жертва на вандали. Поради своята еднообразност в дизайна, която позволява практикуването на ограничен брой спортове и физически упражнения, лесно се превръщат в обикновена социална среда за отдих за млади хора. Затова е нужно по-скоро да се подходи с мисъл за предложение за специфични спортове, отколкото да се копира един и същ стрийт фитнес навсякъде. Липсата на кошчета за отпадъци също е проблем.
Въпреки че зелените кътове придобиха популярност в училищните дворове и в зелените площи на детските градини, те отново остават „собственост“ на учебното заведение. И в тях събитията са рядкост. Същото важи и за площадките за обучение по пътна безопасност в училище. Те биха били отлично място за публични обучения за децата от квартала например. Разбира се, когато те са в отворени училищни дворове, се превръщат в естествено средище за срещи и неформални обучения.
Поддържането на тези пространства е предизвикателно заради струпването на външни хора и тяхната незаинтересованост за чистотата. И стрийт фитнесите, и отворените в извънучебно време дворове не са картотекирани и публично достъпни на карта.
Предизвикателство е създаването на усещане за общност между училищните власти, учениците, родителите, хората от квартала към публичната среда за спорт, учене, отдих. Това води до прояви на незаинтересованост и вандализъм и като цяло до неизползване на възможностите на тези пространства. Това е обща отговорност, която може да се насърчи със заложени повече общи дейности и събития в тези места.
Преди две години създадохме първата онлайн платформа от класни стаи и пространства за учене на открито в училища, детски градини и паркове из цялата страна – www.uchanaotkrito.bg. Има над 100 адреса, като и сегa очакваме oще предложения. Достъпен е и календар, в който училищата имат възможността да публикуват събитията, които организират там.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вечният въпрос – има ли място пясъчникът на детската площадка?
За малките деца е много важно да играят с пясък, с вода, с клечки, с кал, с листа. Да преливат вода, да пресипват пясък. В България са много малко градските места за игра с вода, но поне пясъчници имаме и трябва да искаме повече с по-хубав (фин) и редовно поддържан пясък. Това, което трябва да се подобри при пясъчниците, е първо дезинфекцията и поддръжката. По закон прекопаване, разрохкване и дезинфекция на пясъка се предвижда най-малко два пъти в годината – на пролет и в средата на лятото. Пясъкът в българските пясъчници обикновено е доста груб, строителен. Финият, разбира се, е значително по-скъп. Ако си направите малък пясъчник в двора или в детската градина, съберете пари за по-хубав пясък и ще видите колко голяма е разликата.
За играта в пясъчника е важна и сянката. Пясъчникът е мястото, където малкото дете може да се задържи най-дълго време. Затова е много важно да е осигурено засенчване. Най-добре ще бъде, когато пространствата за игра се разполагат сред естествената сянка на съществуващи големи дървета. Надявам се, че случаите от последните години на отсичане на дървета, за да се проектира „лесна“ площадка с правилна форма, са в миналото. Забелязваме и повече примери на осигуряване на засенчване точно върху пясъчниците, което е стъпка в правилната посока.
Но тук е важно да има и дискусия по темата между родителите защо и как пясъчниците имат място на площадките. Те не са носител на зарази, ако се поддържат, дори и от самите родители.
Как да сигнализират родителите за вандализъм или окаяно състояние на площадка?
Площадките са отговорност не само на общината и на фирмите, но и на родителите, които ги ползват с децата си. Затова подаването на сигнали за опасно, счупено или износено съоръжение може да се прави от всеки с достъп до интернет или телефон.
В София има приложение към Контактния център. Казва се Call Sofia. Има такива и в други градове. Регистрирате се еднократно (мейл, телефон, имена) и пускате сигнали по различни категории. Добавяте локация, снимка. Ако в момента на подаване на сигнала, сте на мястото на събитието, локацията се тагва автоматично. В рамките на 30 дни трябва да ви отговорят.
Въпрос на възпитание и отношение към света е да се грижим за площадките и междублоковите пространства. Ние съдействаме на родителите и общностите да могат да поддържат местата за игри и отдих пред блоковете им, близо до училищата и градините, както и за развитие на идеите им и визията за градска среда.
