Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Габриела Махлелиева ни изпрати историята си как е разбрала, че е бременна с второто си дете. И разказва какво се е случило след това, за което да си признаем честно – шапка ѝ сваляме. Диагностицирана с форма на тромбофилия, Габи не се отказва от мечтата си за второ дете.
Разбрах, че съм бременна с втората си дъщеря след една напълно обикновена вечер с приятели – или поне така си мислех тогава. Танцувах до пет сутринта, увлечена от музиката, ритъма и усещането за свобода.
На следващия ден бях отпаднала, сякаш бях лепнала вирус. Приписах го на умората и задимената атмосфера в заведението. Но грешах. Оказа се, че не съм болна. Бях бременна. От този момент започна едно ново ежедневие, не с кафета и разходки, а с кръворазреждащи инжекции.
Ден след ден, в продължение на цели 35 седмици, се борехме да запазим живота, който носех в себе си.
Диагностицирана съм с форма на тромбофилия, което правеше всяка седмица подарък, всяко движение – мярка, всяка болка – тревога. Дъщеря ми реши да се появи точно в началото на летния сезон, сякаш и тя не искаше да изпусне лятото.
Родена преждевременно, тя прекара първите 14 дни от живота си в интензивното неонатологично отделение. Ден след ден, с трепет и страх, чаках момента, в който ще мога да я прегърна. И когато най-сетне дойде денят да се върна в болницата, но този път не за преглед, а за да я взема у дома, усещането беше победоносно. И тя, и по-голямата ѝ сестра, родена също преждевременно в 33-та гестационна седмица, ни научиха на търпение, смирение и сила.
Още не сме свършили, скрол надолу
Научихме, че понякога приказките не започват с „Имало едно време“ и не минават през розови облаци. Но ако имаш вяра, подкрепа и любов – „И заживели щастливо...“.
