Водещ критерий за прием в първи клас в общинските училища в София остава уседналостта, пише dnews.bg.
В първа група попадат децата с постоянен или настоящ адрес в прилежащия район на училището, които не са променяни над 3 години преди датата на класирането. В нея влизат и тези с брат или сестра до 12-годишна възраст, които учат в същото училище, независимо от адреса.
Втора група са децата с постоянен или настоящ адрес в района на училището от 1 до 3 години, а в трета група са тези с адреси, непроменяни през последната година. В четвърта група пък попадат децата, които живеят извън прилежащия район на училището към деня на класирането.
Когато децата от една група са повече от обявените места в план-приема на дадено училище, те се класират по допълнителни критерии.
Според тях най-много точки – 6 се дават за деца с 50% трайни увреждания или с един или двама починали родители.
5 точки получават деца от многодетни семейства, близнаците и тези с адрес в район, граничен на прилежащия на училището.
4 точки са предвидени за кандидат-първокласник с брат или сестра над 12-годишна възраст в същото училище, както и за завършилите подготвителна група в него.
3 точки са отредени за децата от приемни семейства или осиновените. В случаите, когато броят на кандидатите, отговарящи на еднакви условия, е по-голям от броя на свободните места, кои ще бъдат приети, ще определя жребий.
Децата могат да кандидатстват за приемане в неограничен брой училища, но електронната система ще ги класира само в едно от тях според реда на желанията. След всяко класиране ще се публикуват списъци, а родителят ще получава информация по електронната поща. Той ще трябва да запише детето си в указаните срокове, в противен случай мястото остава свободно за следващо класиране.
Графикът на дейностите ще се изготвя за всяка календарна година и ще се публикува на сайта на системата до 30 март. Регистрирането и кандидатстването ще се извършват по електронен път.
Проектът за Система за прием в първи клас в София е качен за обществено обсъждане под формата на писмени консултации на сайта на Столичната община. Предложения, коментари и становища могат да се подават до 1 март.
Едно от най-неприятните изживявания за всеки родител е детето му да изпитва неразположение и болка. Особено когато децата са малки и дори не могат да кажат какво им е, тревогата у възрастните е огромна и всеки родител иска да получи адекватен медицински съвет веднага.
Всички сме виждали постовете на уплашени майки в социалните мрежи, които снимат обриви по кожата на детето си, описват симптоми и търсят съвет от другите родители.
Това е не само нередно, но понякога и опасно, тъй като мненията са десетки, а съветите в тях – абсолютно различни. Нуждата от бърза консултация обаче е разбираема – понякога децата вдигат висока температура буквално за минути например, а лекарят е далече, и
това кара майките да търсят помощ от други родители онлайн.
Помощта обаче може да дойде и от много по-адекватно място – платформата за телемедицина Healee например е изключително удобно решение за получаване на бърз медицински съвет, при това – от смартфона, докато си стоите вкъщи.
Мобилната апликация обединява над 1500 лекари в повече от 50 специалности, а единственото, което е необходимо да направите, за да я ползвате, е да се регистрирате.
Healee обединява лекари, работещи в големи болници из цялата страна, които предлагат консултация онлайн, включително и с видео разговор. Функционалностите включват запазване на медицински данни (кръвно налягане, пулс, температура и т.н.), файлове с лабораторни изследвания, снимки и документи, изследвания и други.
Най-търсената функционалност обаче е опцията за видео консултация със специалист. Тя е идеален вариант за случаи, в които трябва да опишете или покажете конкретен симптом (обрив например), или когато се налага лекарят да проведе по-обстоен разговор с пациента, за да даде оценка на състоянието и препоръка за лечение.
Наскоро пък над 120 лекари се обединиха в платформата, за да дават и консултации на пациенти с положителен Covid-19 тест и леки симптоми, което също е ценна възможност за всички, които имат симптоми, но не искат да се редят на опашка при личния лекар. Една
видеоконсултация в такъв случай би спестила и време, и допълнителни рискове за здравето.
Търсенето на специалист в Healee е лесно – бутонът Попитай води към списък с множество специалности, а след избиране на конкретна, се показват и всички специалисти, предлагащи консултация. Всеки лекар присъства в апликацията със снимка и кратко описание на професионалния му път – от колко години практикува съответната специалност, къде е завършил и какви допълнителни квалификации има. Рейтингът на лекаря и мненията от пациенти също е удачен начин за избор на специалист, към когото
да адресирате оплакванията си.
Когато изберете специалист, отидете на опцията Задай въпрос и, след като предплатите таксата за консултация, ще имате възможност да опишете всичко, което ви интересува. Можете да определите и в какъв интервал от време искате да получите отговор, като
повечето специалисти отговарят почти веднага – в зависимост от натовареността им в момента, разбира се.
Консултацията в Healee e изключително лесна и удобна възможност да получите навременен и професионален съвет особено в моменти, когато физическото посещение при лекар е невъзможно или не е препоръчително. Лекарят може да ви предложи да направите и реален преглед в първия удобен за това момент, както и да ви назначи допълнителни изследвания.
Healee е български стартъп, основан от хората, стартирали Телерик и други големи български технологични и медицински компании. Тя е водеща платформа за телемедицина и онлайн медицински консултации в България, но е използвана и във Великобритания, САЩ, Австралия и др. Технологията на приложението е на световно ниво, напълно защитена, сигурна и лесна за употреба, и най-важното – тя осигурява достъп до изключителни български медицински специалисти буквално с един клик.
Ако не сте разбрали от заглавието, пак да уточним: ЛЯТО Е! Затова всички неща, които ще се случват в този вълнуващ сезон, са малко по-така. Каквато е и Лятната академия на “Заедно в час” тази година.
Традиционно организацията, снабдяваща ни с най-чудесните нови учители, прави такива летни академии в София за ученици от 1 до 12 клас. Но тази година, заради пандемията и всички мерки, които трябва да се вземат, за да запазим здравето си, Лятната академия на “Заедно в час” ще стигне до всички населени места в цялата страна, защото ще се провежда онлайн.
Остава седмица до крайния срок за записване на децата, който е 30 юли. Формата за записване е на сайта на организацията и е много бърза, лесна и чудесна. Както всяка година, и тази абсолютно всичко е безплатно. “Заедно в час” осигуряват обучението и учебните материали, както и индивидуални и групови занимания с учениците, а те трябва само да имат устройства (телефони, таблети, компютри), с които да участват.
Децата със сигурност ще си тръгнат с нови приятелства, но и с надграден учебен материал по общообразователна подготовка от изминалата доста особена учебна година. Между другото, ако по една или друга причина детето ви е неуверено в знанията си, Академията е идеална за него, защото чрез игри и малко по-нетрадиционен подход сякаш по-лесно се наваксва материала.
Към всичко това трябва да добавим и, че преподавателите са истински мотивирани специалисти по най-различни дисциплини, които знаят как да направят скучното (понякога) учебно съдържание страшно забавно и увлекателно – дори в онлайн вариант.
Накрая всички успешно участвали ученици ще получат сертификат за завършването на Лятната академия. А тя ще се проведе от 3 август (понеделник) до 14 август (петък), всеки делничен ден от 9:00 до 12:30. Предвидени са по 4 учебни часа с по 15 минути междучасие.
Има един проблем, за който не се говори особено често дали от незнание, дали от срам, че сме допуснали детето или ние самите да станем част от него, дали заради някакви криворазбрани модели на поведение, общуване и мислене, според които “на нас/на нашите деца това няма как да се случи”. Става въпрос за трафика на хора и по-специално за статистиката, сочеща, че 1 на всека 4 жертви на трафик е дете. В допълнение, онлайн експлоатацията, която е в дъното на всичко това, засяга много повече децата и тийнейджърите заради липсата им на опит, доверчивостта им и уязвимостта им в определена възраст.
По време не извънредното положение децата прекарваха много повече време пред устройствата си по обясними причини. И макар това да беше полезно, за да се запази някаква относителна нормалност в общуването им с прители и да се поддържа темпото с ученето, времето онлайн доведе и до бум на сексуалната експлоатация на деца, както докладва Европол. На средномесечна база сигналите за такъв тип престъпления в ЕС са около 100 000, през март 2020 г. са регистрирани 1 милион.
Всяко от тези деца жертва на онлайн тормоз би могло да стане и лесна жертва на трафик на хора, тъй като често едното престъпление води до другото. В борбата с тази статистика фондация А21 разработи наръчници, които трябва да влязат в помощ на родителите на деца (6-12 години) и тийнейджъри (13-17 години), и да им съдействат в инициирането на разговори, даването на съвети и прилагането на превантивни мерки за онлайн и офлайн безопасност.
Наръчниците за деца и тийнейджъри са налични на сайта на фондацията на различни езици, включително и на български.
Как да хакнем кризата? Това е въпрос, тясно свързан с другия много важен от последните няколко седмици – как да хакнем коронавируса.
И на двата в момента се опитват да дадат отговор много умни глави по целия свят, но засега са ясни прекалено малко неща, които отварят прекалено много врати за догадки и спекулации.
Едно обаче знаем и то се вижда и без много-много да си го обясняваме: технологиите (засега поне) успяват да спасят част от нормалното ни съществуване. Работим от вкъщи, децата учат дистанционно, дори вечер се срещаме за по питие с приятели онлайн.
А ето сега, вместо да циклим над ситуацията, която обръща живота на всички ни, можем да се включим с идеи как да я подобрим. И като казваме "можеМ", имаме предвид "можем всички" - без значение от професия и квалификация.
Възможността да се включим активно с идеи за излизането от кризата ни дават от общността на българските предприемачи Power of BG, като събират (онлайн, разбира се) всякакви талантливи хора, които да дадат най-доброто от себе си в създаването на бързи, смислени и ефективни проекти за борба с коронавирус кризата и последствията ѝ у нас.
Цялата тази работа ще е под формата на състезание – онлайн хакатон, в който ще са необходими бързи спринтове на мисълта и много добри идеи.
Наградата (освен 15 000 лв. награден фонд) е изключителното постижение да допринесем за спасяването на света от всичко, което му предстои.
Ако сте от хората, мечтали си някога да им се отдаде възможност точно за такава спасителна мисия, това ви е играта.
Всички, които имат нужда да си размърдат мозъците (защото е трудно засега да мърдаме по друга линия) и да впрегнат таланта и предприемчивостта си в нещо полезно, може да се запишат веднага в сайта, а събитието можете да следите във Фейсбук.
Състезанието започва в 18:00 часа на 27 март в платформите Slack и Zoom, а на 29-и са финалите. Всички участници ще бъдат обединени в отбори от по двама до шестима души, чиято цел е в рамките на 48 часа да излязат с иновативни идеи и прототипи на системи.
Основните теми са: спаси животи, спаси общности и групи от хора, спаси бизнеси.
Има и ментори от света на бизнеса и технологиите, които ще помагат на отборите, и ще дават насоки дали конкретната идея е практически изпълнима. Сред тях са предприемачи като Дарин Маджаров (Уча.се), Светлин Наков (SoftUni), Пресиян Каракостов (PhoneArena и PubGalaxy), Братя Куманови (Ник), Юлиян Бориславов (ICN.Bg).
Пожелаваме успех и бърза мисъл на всички, които ще се запишат в хакатона. Чакаме ви с някакви смислени решения за излизане от ситуацията, защото май "един за всички, всички за един" е мисленето, което ще ни спаси. И пак казваме - хакатонът е отворен за абсолютно всички желаещи, така че - записвайте се!
С Миа Сердарева сме летели над щъркелово гнездо, а сега се приземяваме в зоната на човешките взаимоотношения, за да ни разкаже как скайпът спасява връзки. Е, и една разтропана дъщеря в тийнейджърска възраст, която действа подмолно, но изключително резултатно, щом реши "да оправя нещата". Тази вечер сме с разказ за любов, скайп и още нещо...
С Любо се обичаме по скайп.
Офлайн сме Чапайчо и Марийка. Щирлиц и Червената шапчица. Абе, в различни вицове живеем, че и различни езици говорим. По-точно крещим. Добре, де, аз крещя, признавам си. Той е тиха вода, подмолна - малко ще каже, но все ще е нещо, дето ми палва фитила.
Не запомни тоя човек какво ме дразни, ей! Петнайсет години! Джоко, пекинезът ни, дето колкото е сладък, шест пъти повече е тъп, за няколко месеца се научи - ако иска мир и любов, не пикае на спокойствието на мама. Наш Любо научаване няма.
Най мразя да ме прекъсва. Пощурявам! Разбираш ли защо ми е така спокойничко по скайпа - лежерно, както казва една колежка - пускам на запис и говоря колкото ми душа иска. Той да слуша, когато може.
А очи в очи сме... да не ти разправям. Аз нали по цял ден се занимавам с кютуци, ща не ща, безразличието ми е част от униформата, и работното време се случва някак си извън мен, а пък отвътре съм като на пауза - чакам да мине пет, та да се върна към живота. Да се прибера у дома, да разкажа на мъжа си тъпотиите от деня, да си ги извадя от главата и да се порадвам на заслужена доза семеен рахат. Да, ама... До рахата не помня откога не сме стигали - той просто не ме оставя да се наприказвам. Още на десетата минутка, тъкмо съм набрала, ще ме прекъсне безобразно с кисела физиономия и идиотска реплика, дето няма нищо, ама нищо общо с темата. Щом е толкова зле, напусни, бе! Примерно. Ти да си, няма ли да се развикаш, а?
Толкова малко искам! Да ме изслуша, да ме похвали, нещо мило да ми каже, да се почувствам жена. Не акъл да ми ръси регулярно. Аз акъл си имам, душка. Разбиране, разбиране нямам насреща.
Дъщеря ми свалила от нета някакво книжле за психология на връзките, моля ти се, и тръгнала да ми обяснява, че мъжете така били устроени - като видят проблем, търсят решение. Закодирано било в мъжката психика. Не можели, тоест, да слушат безучастно.
Ти какво сега, питам я, ще изкараш баща ти големия решител, а мен - неблагодарница ли, що ли?
Няма да повярваш какво ми отговори, девойчето вчерашно. Като валяк ме прегази. Ти, вика, мамо, сигурно не се усещаш, ама напоследък се държиш доста гадничко с татко. Даже с Джоко се държеше по-добре, когато ти препикаваше фотьойла. Какво ти е направил толкова?
Онемях! Гледам я и си търся граматиката, пердето ми се чуди да падне ли, да се дигне ли и много ми идва да ѝ отвъртя един, ама усещам, че така официално ще изляза лошата... И не знам какво да кажа, превъртам няколко скорошни дни наум... Оххх, май наистина не се държа добре, мамка му, дано да е от... Кога ми дойде за последно... Язък, не е това... Може би вече не го обичам... Може би не се чувствам обичана...
Че като ревнах... Хем от жал за мене си, хем от жал за Любо, хем от срам.
А онова четиринайсетгодишното - кога порасна толкова! - дойде и ме гушна - по-висока от мене е станала - и взе да ме гали по косата. Споко, мамо, всичко ще оправим...
И на другия ден се започна.
Взела таблета ми, влязла в моя скайп и пратила на татко си извинявай, мило. обичам те. (сърчице)
Излизам аз в обедна почивка, включвам си най-невинно мобилния нет да се разсея малко с фейса, че като запиука тоя скайп...
Пиуип: вече не вярвах, че някога ще те чуя да го казваш, Зое
Пиуип: колко малко ми трябвало, та да се почувствам щастлив
Пиуип: благодаря ти
Пиуип: любов
Пиуип: моя
За малко да се задавя - преглъщам сълзи, сърцето ми в гърлото, главата - скафандър, ръцете не си ги усещам, краката - размекнати като църковни свещи от четирсет стотинки.
Какво го прихваща тоя моя?
Чакай, ами ако... по погрешка?
Не, слава богу - пише Зое. Така ме наричаше едно време. Зое, вдъхновение мое. И стихове ми посвещаваше... Боже, все едно е било в друг живот.
не вярвах, че някога ще те чуя да го казваш. Да казвам какво? Не помня да съм му казвала нещо мило. От месеци...
Ужас! В главата ми бръмват снощните угризения, пръстите ми треперят, докато търсят последното съобщение от мен.
извинявай, мило. обичам те. (сърчице)
Аз това не съм го...
После включвам, разбира се. Споко, мамо, всичко ще оправим.
Ами успя детето. С едно редче само. Не е истина колко малко му е трябвало на татко ѝ. Пък и на мен.
Та сега я караме така. Сърчица, целувчици, цветенца...
Грам не съм очаквала, че Любо още може да ме размекне. Сутрин ми праща късметчето, дето му се е паднало с кафето. Завидях му, при нас в кантората късметчета няма, и той започна да ми подарява неговите. В обедната почивка ме чака я виц, я музичка, я снимка - видял нещо и му се дощяло да ми го покаже. Толкова е сладко! Аз пък, при нас ако се случи нещо пò такова, затварям се в сервизната стая и му го разказвам на видео съобщение.
И у нас си говорим така. Аз в кухнята, той в хола, всеки с таблета си. Ако щеш вярвай, пак го заобичах. По скайп, де. Офлайн още ми е къс фитилът. А искам! Не е като да не искам да съм бяла и добра, да се науча да влизам в неговия виц, и то като положителен герой. Особено след оная вечер, когато...
... Влезе при мен в кухнята и - ей така - ме гушна. Като в ням филм. Все едно че ми се свлече някаква не-моя, безчувствена кожа от гърба, от раменете, абе от навсякъде, и под нея се показа почти забравено тяло, бебешки нежно, жадно-прежадняло за докосване.
Още изтръпвам, като се сетя...
На другия ден помолих дъщерята да ми прати онова книжле, та седнах и аз да чета психология на връзките. Какво да ти кажа - вътре е пълно с неща, дето всички ги знаем, обаче не ни личи. Забравяме ли ги, банални ли ни идват, времето ли не стига, или другаде са ни главите, не знам.
Чакай да видиш какво съм си подчертала. Къде беше файлът... А, ето:
Обичащият мъж подсъзнателно се чувства отговорен за щастието на жената до себе си. Ако тя е неудовлетворена, той е потиснат.
Значи затова все се вкисваше, когато му се оплаквах, разбираш ли! Чувствал се е виновен, миличкият, защото ме обича...
Чуйте още едно:
Ако се фокусираме върху това какво получаваме от връзката, винаги ще се намери повод да сме недоволни. В хармоничните двойки фокусът на партньорите е даването, стремежът да направиш каквото зависи от теб, за да се чувства другият добре.
И не мисля, че става дума само за секса, подредената къща и вкусната храна. А доскоро си въобразявах, че ако се грижа за това, значи съм направила достатъчно. Предостатъчно. Абе, кажи го, всичко.
Боже, колко повече мога да дам...
А това ме уцели в десятката:
Преди да кажеш каквото и да било на партньора си, най-напред почувствай любовта си към него. Повикай я, направи я пътека, по която думите ти да преминат. Не забравяй: думи, изречени без обич, могат само да рушат; тези, които минат по пътеката, съграждат - както връзката с другия, така и връзката със собствената ти същност.
Ето какво правел скайпът - давал ми време да изпитам любов, преди да кажа нещо.
Мдаа, спаси той положението, ама взе да не ми стига. Искам да се гледаме, докато си говорим. Искам кожата ми да не забравя ръцете му...
Ще трябва да се науча да го обичам очи в очи. Офлайн. Доста времеемко ми се вижда, честно казано, преди всяко изречение да си припомням любовните пътечки между нас, ако трябва - и нови да пускам... Ама като се замислих, май така или иначе говорим прекалено много. Аз, де. Признавам си. И то не за да му дам нещо на Любо, а за да изхвърля боклука от себе си. Милия ми той...
Ох, спирам, че ми свършва батерията. Пак ще се чуем. Хайде, чао, поздрави на всички.
И нали знаеш - това видео да си остане между нас.
Двама от петима български тийнейджъри не умеят да разбират текста, който четат, да анализират информация и да я приложат в друг контекст. Това означава, че много деца не могат да използват наученото в училище в реални ситуации. Докато много родители се притесняват, че една от причините за този проблем е прекалената употребата на електронни устройства, Искра, Яна и Деси смятат, че смислената реакция не е да се борим с новите технологии, а да ги използваме като коз в детското развитие. И създават КНИГОВИЩЕ.
Образователната онлайн платформа се основава на характерни за електронните игри подходи, които увеличават желанието за участие и затвърждават способността на децата да осмислят прочетения текст. Чрез онлайн игра на въпроси и отговори върху прочетени книги, платформата насърчава удоволствието от четенето и създава общност. След като прочете дадена книга, детето може да влезе през профила си и да отговаря на въпроси, като всеки верен отговор му носи точки. Децата могат да се състезават с компютъра, с останалите в класа си, с други читатели на същата възраст, да се включват в различни предизвикателства и да качват нива - и така да се борят за награди чрез четене на книги.
Днес в поредицата, в която ви представяме финалистите на ПРОМЯНАТА, говорят две от създателките на проекта КНИГОВИЩЕ Яна Генова и Искра Джанабетска. Третият човек в екипа е Десислава Гаврилова, която от няколко живее във Виена, където в училището на малкия ѝ син се използва дигитална платформа за стимулиране на четенето от ранна детска възраст. Вижте какво ни разказаха създателките на българския вариант на платформата и не забравяйте, че можете да гласувате за своя фаворит в най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group в партньорство с Фондация Reach for Change-Bulgaria до 4 февруари тук.
-- Как дойде идеята за проекта?
Както често се случва, най-добрите идеи се появяват в пикове на майчински неволи и вълнения. Деси попада на резултатите от PISA и на смущаващото заключение, че 42 % от българските деветокласници са функционално неграмотни. Същевременно синът й чете книга след книга, в училището му децата си говорят за книги, за идеите в тях и всичко това със съдействието на една платформа с въпросници върху детските книги. И така, 1 + 1 прави Книговище.
-- Как събрахте екипа?
Споменахме, че родителските неволи са извор на онези висши сили, на които са способни само майките. И докато едни деца поглъщат книгите на килограм, други в неделното почистване в детската стая изравят изпод матрака заедно със скритите бонбонени обвивки и книгите, които били (уж) изчезнали. А понякога имаш и от двата вида деца по едно в дома си.
Тогава си е направо готово експериментално поле за Книговище. Особено ако майката от 10 години се занимава с проекти в образованието или пък, в другия случай, е човекът, който от 20 години прави проучвания и управлява инициативи в полето на литературата и превода. Имахме стимула. Деси ни събра на пица. Познаваме се добре отпреди, но никога не бяхме работили заедно по нещо толкова голямо.
-- С какви препятствия сте се справили досега?
Едно от основните препятствия, е финансовият ресурс. Открихме обаче много доброволци, както и приятели, които ни направиха много отстъпки в създаването на платформата - структура, дизайн. Идеята вдъхнови неочаквано много хора с различни ценни умения, които ни помагат в съживяването на Книговище. Насочиха ни към обучението на Reach for Change за социалното предприемачество и към конкурса на Промяната.
-- Ако спечелите конкурса, как ще използвате наградата?
Ако станем измежду първите трима, финансовите средства ще ни помогнат да произведем по-бързо повече съдържание в Книговище и да стигнем до повече хора. Ще напишем и качим в сайта въпросници към нови 1500 книги и ще представим Книговище на поне 100 учители от началния курс.
Предстои ни официално стартиране на платформата. На 21 януари пускаме демо-версията. Предстои ни представяне пред училища и широка общественост. И тук медийната подкрепа на Промяната е много важна, така че повече хора да пробват Книговище и да повярват, че умението за осмислящо четене е важно за децата им. В този процес Книговище може да им е много полезен съюзник.
-- Бъдещи идеи, свързани с проекта?
В не толкова далечно бъдеще мислим да развием Книговище и в посока на медийната грамотност, тъй като в днешния ден, когато всеки човек може да е медия, е важно децата от рано да изграждат умение за ползване на информацията.
-- Какво ви даде ПРОМЯНАТА дотук?
Промяната ни даде страхотни инструменти, през които да организираме по-осъществимо замислите си. Срещна ни с други като нас, които намират енергия да действат и да решават проблеми.
Всъщност това беше удивителен етап в развитието на идеята - бяхме подтикнати да си зададем много важни въпроси, за които да измислим решение. Има нещо много оптимистично в този подход - кара те да мислиш, че няма неразрешим проблем, а само незададен въпрос. А това е невероятно мотивиращо.
Още финалисти в ПРОМЯНАТА:
Симона и Крум, които вдъхновяват най-малките да изследват света
Екатерина и Наталия и тяхната революция в храненето
Ивайло и Михайло, които учат децата да сглобяват вятърни турбини
На първия родителски форум, посветен на детската онлайн безопасност – Форум: Родителска среща – „От нас зависи“ – организиран от Теленор в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Асоциация Родители и Майко Мила! имахме възможностда си поговорим с него за борбата с киберпрестъпността.
За инициативата ви разказахме в текста „Що е то интернет и как да пуснем детето в него?“, но ако сте пропуснали да дойдете или да видите видеоматериала от нашата среща, сега ще имате възможност и да прочетете важни и интересни неща за безопасността на децата в световната мрежа в нашата рубрика ОТ НАС ЗАВИСИ.
Припомнете си и другите два текста от поредицата, в която споделяме какво научихме на родителския форум – Децата вече влизат в интернет на 7 години, а на 9 имат Facebook профил – с който навлязохме в темата за дигиталната среда и как децата могат да съществуват безопасно в нея, както и Първо поколение дигитални родители: На какво да научим децата? – в който говорихме какво е да си дигитален родител.
Снимка: Личен архив
Комисар Явор Колев е началник на отдел „Компютърни престъпления“ към ГДБОП – МВР и работи срещу посегателствата срещу деца в интернет и организираната престъпност. Почетен офицер е на службата за борба с киберпрестъпленията на Франция, носител на множество почетни отличия и награди за противодействие на престъпления срещу деца, а през 2006 г. става полицай на годината. Днес споделяме с вас какво разказа той на родителския форум за киберпрестъпността.
Комисар Колев и колегите му от 10 години посещават училища в цяла България, за да споделят с тях какви са опасностите, които ги очакват в интернет и как лесно могат да станат жертва на престъпници. И смята, че е необходимо да се повиши културата на онлайн безопасност на родителите, за да може още в семейството да се възпитава безопасно поведение в киберпространството.
Все повече и все по-малки деца имат достъп до интернет чрез най-различни устройства и често сами или с помощта на родителите си се регистрират в платформи, където да играят или да си общуват с други деца. Необходимо е обаче да бъдем особено внимателни, съветва комисар Колев, защото в тези платформи са и хората, които имат друго отношение към децата, а именно педофили.
„Сексуалната злоупотреба с деца е едно много тежко престъпление, което нанася физически и психически щети на детския организъм.“
Именно със сексуалната експлоатация на деца са свързани най-честите престъпления, които комисар Явор Колев и екипът му разследват. Това са така нареченото сексуално изнудване и също разпространението на сексуални материали – детската порнография. Престъпниците придобиват много от материалите именно чрез запознанството с дете в интернет, и в последствие, изнудването да предоставя сексуално съдържание и да извършва сексуални действия пред камера. Тези материали педофилите обменят помежду си или ги разпространяват в интернет пространството. „За съжаление, в България вече има и така нареченото производство на детски сексуална материали, свързани с детска сексуална експлоатация. Докато преди няколко години педофилите в страната обикновено наблюдаваха и събираха такива материали от други източници, сега те са и производители, да ги наречем, на такива сексуални материали“, каза комисар Колев.
В интернет пространството родителите не са така обезпокоени за безопасността на децата, както в реалния живот. „Ние не се интересуваме къде, какво посещават децата ни. С кого се запознават. Какво правят в интернет. Много родители са спокойни, че децата им в интернет са на безопасно място, което за съжаление, ние от нашата практика, можем да кажем, че не е така.“
Най-важното е с децата да имаме приятелски отношения, така че те да споделят както това което се случва в училище с тях, така и информация за това какво днес се е случило с тях в интернет. „Какви места посещават, какви профили са си открили, кой се е свързал с тях в интернет, какво са си говорили. Защото ние, като по-възрастни, можем лесно да преценим докъде се е стигнало.“.
Комисар Колев предупреждава, че педофилите са едни от нас. „Това са хора като мен. Хора като вас. Обикновено са мъже. На възраст между 20 и 50 години, имат добро образование. Имат добър начин на живот. С какво се занимават? Обикновено тези хора се стремят да работят нещо, което е свързано с деца.“ Разбира се, не всички мъже, които се занимават с деца, са педофили, пояснява той, но голяма част от педофилите се опитват да са близо до децата ни.
Той даде пример с престъпник, който е бил заловен и след като е изтърпял присъдата си, случайно се е разбрало, че в момента държи детски парти-клуб. „Няма да казвам кой е този парти център. Ще кажа, че може да го намерите много лесно в интернет. Рекламно лице на този детски парти център е известен български певец.“
За съжаление, в България няма регистър на осъдените за педофилия, за да може да се ограничи достъпът им до деца. „Това е един пример, който показва доколко нашето законодателство е изостанало в тази насока. В други държави, когато един такъв човек се премести, той информира съответните полицейски органи, съответните институции и се знае къде е и с какво се занимава. Няма достъп до деца, няма право да доближава деца, няма право да се занимава с деца.“
Жертвите на сексуални престъпления обикновено са на възраст между 8 и 16 години, но възрастовата граница се снижава. Тъй като все по-малки деца имат достъп до интернет, те също стават жертви – няма профил на детето което може да стане жертва на педофил.
Нашите деца постоянно, независимо на каква възраст, създават профили с неверни данни за възрастта, за да може да се регистрират. Когато те популяризират свои снимки, трябва да бъдат внимателни кой ги вижда, какви са предпазните настройки на профила и какво е съдържанието, което предоставят.
Наскоро екипът за борба с киберпрестъпността е задържал педофил от Дупница, който е злоупотребил с няколко момичета през фалшив Facebook профил. „Преди имаше около 200 сайта за запознанства, където върлуваха много педофили. В момента във Facebook създават свои фалшиви профили на връстници на тези деца и се запознават с тях. Започват невинен разговор, извеждат ги в Skype или в някакъв друг видеокомуникатор и злоупотребяват с тях.“.
„Това, че детето ви е в jivotno.com или в някаква друга игра, не значи, че там няма педофили. Напротив. Те са там. Педофилите няма да ги намерите в порносайтовете“. Той даде пример с педофил от Пловдив, който са задържали преди няколко години. През своите четири профила този човек е имал 900 контакта, именно деца на възраст между 7 и 12 години. Стига се до изнудване и заплахи, за да накара децата да правят нови и нови материали.
„Ние следим всички peer-to-peer платформи по които могат да се разпространяват сексуални материали 24 часа, 7 дни в седмицата. И в момента нашите платформи за следене на трафика работят.“, сподели комисар Колев. Той и екипът му провеждат срещи както с децата, така и с родителите, за да са наясно с опасностите и да се повиши културата на онлайн безопасност у нас. От 2007 ГДБОП има и специализиран сайт за противодействие на киберпрестъпленията, в който може да откриете съвети за интернет безопасността, както и да подадете сигнал, в случай че имате опасения за злоупотреба.
Днес ви представяме новата си рубрика ОТ НАС ЗАВИСИ, в която ще споделим какво научихме на първия родителски форум, посветен на детската онлайн безопасност – Форум: Родителска среща – „От нас зависи“ – организиран от Теленор в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Асоциация Родители и Майко Мила!
За инициативата ви разказахме в текста „Що е то интернет и как да пуснем детето в него?“, когато си зададохме и няколко въпроса по темата, но ако сте пропуснали да дойдете или да видите видеоматериала от нашата среща, сега ще имате възможност и да прочетете доста важни и интересни неща за безопасността на децата в световната мрежа.
И понеже темата за онлайн безопасността на децата до голяма степен опира и до сексуалните изживявания онлайн, напомняме да прочетете и интервюто с д-р Румен Бостанджиев – Сексът, порнографията и рисковете в интернет – как да подготвим себе си и децата?, в което говорихме за интимната близост между хората, сблъсъкът на детето с нея, както и с еротичните и порнографски материали онлайн.
В тази своеобразна първа част от представянето на форума “От нас зависи“ ви запознаваме с Георги Апостолов, координатор на Център за безопасен интернет, който ще ни въведе в темата за дигиталната среда и как децата могат да съществуват безопасно в нея.
***
Всички сме чували и повтаряме постоянно една уж умна мисъл: „За да управляваш автомобил, трябва да изкараш курсове, да минеш изпит, а за да управляваш човешки живот, никой нищо не ти иска“. Думите са на Георги Апостолов – координатор на Центъра за безопасен интернет, а темата вълнува всички родители от последното (а и преди него) десетилетие – безопасността на децата ни, когато са онлайн.
Според него да бъдеш родител фактически е най-лесната част – всички четем, учим се, а в интернет и извън него има хиляди напътствия за бъдещите майки.
Сложното обаче идва след това – защото ние не можем да контролираме една част от живота на децата, както сме могли преди години, когато детето е било малко.
„Преди, когато беше малко, беше лесно. Оставиш го на баба, на дядо. Знаеш какво ще прави. Казваш му: „Ето, виж, котлонът е горещ, не пипай, ще се опариш“. Сега му даваме таблет на четири години и го губим... Не знаем какво прави детето с този таблет“, заяви Апостолов, представяйки данни от национално изследване за първите опити на децата за самостоятелно влизане в интернет.
Според проучването децата започват да влизат в интернет все по-рано – ако преди 6 години те са правели първите си опити на около 10 години, сега 7-годишни вече ползват самостоятелно интернет.
Истината е обаче, че ако се гледа още по-мащабно, всъщност децата се запознават с интернет от най-ранна възраст – ако почнем от 0 и стигнем до 7-годишна възраст, 50% от децата вече са в интернет. И не само това – на 7 години 93% от тях ползват всекидневно интернет.
Разбира се, това до голяма степен се дължи на използването на мобилни устройства, които, за разлика от едновремешните десктоп компютри, които винаги стояха в хола или в стая, различна от детската, сега удобно стоят в задния ни джоб. И така децата са онлайн практически по 24 часа в денонощието.
Изследването разкрива и други стряскащи факти – децата масово влизат в социалните мрежи още на 11 годишна възраст (73% от децата на тази възраст). Най-често тази социална мрежа е Facebook, но, за успокоение на родителите, той далеч не е най-опасното място в интернет. Много по-опасни са българските сайтове за запознанства, в които, по думите на Апостолов, е имало най-много „реализации“ (на полицейски език) – тоест, събиране на едно място на педофили и опасни за децата хора.
С появата на Facebook тези сайтове почти изчезват, но това не бива да ни успокоява, защото освен на педофили, детето може да стане жертва и на много други опасни онлайн практики.
Какво трябва да знаят родителите за присъствието на децата си във Facebook?
Като начало, трябва да се признае, че много от родителите помагат на децата да си направят първия си профил в Facebook, заблуждавайки сайта за възрастта на детето – масово профилите на деца се крият зад възраст около 45 – 55 години. Уви, истинските възрастни не си дават сметка, че профилът на лице под 18-годишна възраст ползва няколко специални защити, от които така детето е лишено.
Най-опасното и страшно е, че сред голям процент от децата на възраст 9 – 11 години, техните Facebook профили са публични и открити, което означава, че всеки има достъп до съдържанието, което тези деца публикуват. Профилите на над 40% от децата на възраст между 12 и 14 години също са публични – те не съобразяват, че тази информация може да бъде използвана за много различни цели, най-опасната от които е детето да бъде идентифицирано на живо по профила му в социалната мрежа.
Ако обаче профилът на детето е регистриран с реалната му възраст, която е под 18 години, външни търсачки не могат да го открият и така никой не би могъл да го идентифицира онлайн.
Статистиката сочи още, че най-много проблеми и инциденти се случват с децата между 11 и 15 години. Това е възрастта, когато детето навлиза в пубертета, то започва да изпробва границите – своите и на другите, то трябва да види къде и как, какво се случва, и съответно да поеме някои рискове, за да види къде са тези граници.
За съжаление, тази възраст е изключително благодатна и за педофилите. Тези хора са опитни, знаят как да търсят децата, знаят как да говорят с тях, представят се за техни връстници и точно по тази причина публичният профил е опасен.
Статистиката сочи, че всяко пето дете в България се е срещало на живо с човек, с когото се е запознало онлайн. На пръв поглед това звучи ужасно, но истината е, че не е чак толкова страшно, защото в по-голямата част от случаите тези хора са приятели на приятели на детето. Колкото и да е минимален обаче, съществува риск и от срещата с наистина абсолютно непознат, страничен човек, на когото детето е попаднало в интернет.
Огромният и най-важен проблем обаче, с който децата се сблъскват, не са педофилите. Защото това, което 100 % от децата изпитват, извършват или наблюдават, е онлайн тормозът срещу връстници.
Онлайн тормозът може да придобие невероятно изобретателни форми - създаване на фалшиви профили, деформиране на снимки, видеоклипове, разпространяване на гадна информация, клюки, обиди и т. н. Поради спецификата на онлайн общуването, много бързо всички деца от обкръжението – а и извън него, на тормозеното дете виждат на какво е подложено то – например, някое момиче, което си е направило полугола или гола снимка, и я е публикувало, изведнъж осъзнава, че целият град гледа снимката ѝ, включително и учителите.
Разпознаването на вярна и невярна информация в интернет също представлява проблем – 48% от децата честно си признават, че не могат да разберат кое от това, което са видели и прочели онлайн, е вярно и кое - не е вярно. Интересното е, че същият процент родители признават, че изпитват затруднения от подобно естество и трудно различават вярна от невярна информация.
Какво можем да направим, за да защитим детето?
Освен посочването на реалната му възраст при регистрация във Facebook, регистрирането на детски профил в Google също отваря много врати за защита. По този начин на устройството, което детето ще ползва, и на което е регистриран детски профил в Google, ще бъде едно по-безопасно място за него. Това означава, че YouTube автоматично ще филтрира съдържанието, тоест съдържание 18+ няма въобще да бъде визуализирано. Gmail акаунтът – ако има такъв, също ще бъде абсолютно защитен, в това число и чрез двойно криптиране, както и търсачката. Освен това все повече големи компании правят възможно родителите да ограничат достъпа на децата до вредно съдържание – единственото, което се изисква от родителите, е да се поинтересуват какво и къде трябва да направят.
Как и къде могат родителите да научават новини относно онлайн безопасността на децата?
В Safenet.bg може да се информирате за най-често срещаните и новопоявяващите се онлайн опасности за деца и млади хора и как те могат да бъдат предотвратени, да потърсите съвет за сигурността на децата в мрежата – по телефона или в чат-модула на страницата – както и да подадете сигнал за онлайн съдържание или поведение, което смятате за незаконно или вредно за младите.
Скъпи приятелки, дойде време, след като се запознахме с това как изглежда богат мъж https://tinyurl.com/yc8kpcuo и къде можем да го срещнем https://tinyurl.com/y9loghgs, да научим и КАК ДА ГОВОРИМ НА БОГАТ МЪЖ!, така че да си опечем, дето има една дума, работата и богат мъж да ни е в кърпа вързан! Епизод III започва, слушайте внимателно!
"БОГАТ МЪЖ" можете да купите тук https://bit.ly/2JcwxxP
