Днес ви представяме новата си рубрика ОТ НАС ЗАВИСИ, в която ще споделим какво научихме на първия родителски форум, посветен на детската онлайн безопасност – Форум: Родителска среща – „От нас зависи“ – организиран от Теленор в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Асоциация Родители и Майко Мила!
За инициативата ви разказахме в текста „Що е то интернет и как да пуснем детето в него?“, когато си зададохме и няколко въпроса по темата, но ако сте пропуснали да дойдете или да видите видеоматериала от нашата среща, сега ще имате възможност и да прочетете доста важни и интересни неща за безопасността на децата в световната мрежа.
И понеже темата за онлайн безопасността на децата до голяма степен опира и до сексуалните изживявания онлайн, напомняме да прочетете и интервюто с д-р Румен Бостанджиев – Сексът, порнографията и рисковете в интернет – как да подготвим себе си и децата?, в което говорихме за интимната близост между хората, сблъсъкът на детето с нея, както и с еротичните и порнографски материали онлайн.
В тази своеобразна първа част от представянето на форума “От нас зависи“ ви запознаваме с Георги Апостолов, координатор на Център за безопасен интернет, който ще ни въведе в темата за дигиталната среда и как децата могат да съществуват безопасно в нея.
***
Всички сме чували и повтаряме постоянно една уж умна мисъл: „За да управляваш автомобил, трябва да изкараш курсове, да минеш изпит, а за да управляваш човешки живот, никой нищо не ти иска“. Думите са на Георги Апостолов – координатор на Центъра за безопасен интернет, а темата вълнува всички родители от последното (а и преди него) десетилетие – безопасността на децата ни, когато са онлайн.
Според него да бъдеш родител фактически е най-лесната част – всички четем, учим се, а в интернет и извън него има хиляди напътствия за бъдещите майки.
Сложното обаче идва след това – защото ние не можем да контролираме една част от живота на децата, както сме могли преди години, когато детето е било малко.
„Преди, когато беше малко, беше лесно. Оставиш го на баба, на дядо. Знаеш какво ще прави. Казваш му: „Ето, виж, котлонът е горещ, не пипай, ще се опариш“. Сега му даваме таблет на четири години и го губим... Не знаем какво прави детето с този таблет“, заяви Апостолов, представяйки данни от национално изследване за първите опити на децата за самостоятелно влизане в интернет.
Според проучването децата започват да влизат в интернет все по-рано – ако преди 6 години те са правели първите си опити на около 10 години, сега 7-годишни вече ползват самостоятелно интернет.
Истината е обаче, че ако се гледа още по-мащабно, всъщност децата се запознават с интернет от най-ранна възраст – ако почнем от 0 и стигнем до 7-годишна възраст, 50% от децата вече са в интернет. И не само това – на 7 години 93% от тях ползват всекидневно интернет.
Разбира се, това до голяма степен се дължи на използването на мобилни устройства, които, за разлика от едновремешните десктоп компютри, които винаги стояха в хола или в стая, различна от детската, сега удобно стоят в задния ни джоб. И така децата са онлайн практически по 24 часа в денонощието.
Изследването разкрива и други стряскащи факти – децата масово влизат в социалните мрежи още на 11 годишна възраст (73% от децата на тази възраст). Най-често тази социална мрежа е Facebook, но, за успокоение на родителите, той далеч не е най-опасното място в интернет. Много по-опасни са българските сайтове за запознанства, в които, по думите на Апостолов, е имало най-много „реализации“ (на полицейски език) – тоест, събиране на едно място на педофили и опасни за децата хора.
С появата на Facebook тези сайтове почти изчезват, но това не бива да ни успокоява, защото освен на педофили, детето може да стане жертва и на много други опасни онлайн практики.
Какво трябва да знаят родителите за присъствието на децата си във Facebook?
Като начало, трябва да се признае, че много от родителите помагат на децата да си направят първия си профил в Facebook, заблуждавайки сайта за възрастта на детето – масово профилите на деца се крият зад възраст около 45 – 55 години. Уви, истинските възрастни не си дават сметка, че профилът на лице под 18-годишна възраст ползва няколко специални защити, от които така детето е лишено.
Най-опасното и страшно е, че сред голям процент от децата на възраст 9 – 11 години, техните Facebook профили са публични и открити, което означава, че всеки има достъп до съдържанието, което тези деца публикуват. Профилите на над 40% от децата на възраст между 12 и 14 години също са публични – те не съобразяват, че тази информация може да бъде използвана за много различни цели, най-опасната от които е детето да бъде идентифицирано на живо по профила му в социалната мрежа.
Ако обаче профилът на детето е регистриран с реалната му възраст, която е под 18 години, външни търсачки не могат да го открият и така никой не би могъл да го идентифицира онлайн.
Статистиката сочи още, че най-много проблеми и инциденти се случват с децата между 11 и 15 години. Това е възрастта, когато детето навлиза в пубертета, то започва да изпробва границите – своите и на другите, то трябва да види къде и как, какво се случва, и съответно да поеме някои рискове, за да види къде са тези граници.
За съжаление, тази възраст е изключително благодатна и за педофилите. Тези хора са опитни, знаят как да търсят децата, знаят как да говорят с тях, представят се за техни връстници и точно по тази причина публичният профил е опасен.
Статистиката сочи, че всяко пето дете в България се е срещало на живо с човек, с когото се е запознало онлайн. На пръв поглед това звучи ужасно, но истината е, че не е чак толкова страшно, защото в по-голямата част от случаите тези хора са приятели на приятели на детето. Колкото и да е минимален обаче, съществува риск и от срещата с наистина абсолютно непознат, страничен човек, на когото детето е попаднало в интернет.
Огромният и най-важен проблем обаче, с който децата се сблъскват, не са педофилите. Защото това, което 100 % от децата изпитват, извършват или наблюдават, е онлайн тормозът срещу връстници.
Онлайн тормозът може да придобие невероятно изобретателни форми - създаване на фалшиви профили, деформиране на снимки, видеоклипове, разпространяване на гадна информация, клюки, обиди и т. н. Поради спецификата на онлайн общуването, много бързо всички деца от обкръжението – а и извън него, на тормозеното дете виждат на какво е подложено то – например, някое момиче, което си е направило полугола или гола снимка, и я е публикувало, изведнъж осъзнава, че целият град гледа снимката ѝ, включително и учителите.
Разпознаването на вярна и невярна информация в интернет също представлява проблем – 48% от децата честно си признават, че не могат да разберат кое от това, което са видели и прочели онлайн, е вярно и кое - не е вярно. Интересното е, че същият процент родители признават, че изпитват затруднения от подобно естество и трудно различават вярна от невярна информация.
Какво можем да направим, за да защитим детето?
Освен посочването на реалната му възраст при регистрация във Facebook, регистрирането на детски профил в Google също отваря много врати за защита. По този начин на устройството, което детето ще ползва, и на което е регистриран детски профил в Google, ще бъде едно по-безопасно място за него. Това означава, че YouTube автоматично ще филтрира съдържанието, тоест съдържание 18+ няма въобще да бъде визуализирано. Gmail акаунтът – ако има такъв, също ще бъде абсолютно защитен, в това число и чрез двойно криптиране, както и търсачката. Освен това все повече големи компании правят възможно родителите да ограничат достъпа на децата до вредно съдържание – единственото, което се изисква от родителите, е да се поинтересуват какво и къде трябва да направят.
Как и къде могат родителите да научават новини относно онлайн безопасността на децата?
В Safenet.bg може да се информирате за най-често срещаните и новопоявяващите се онлайн опасности за деца и млади хора и как те могат да бъдат предотвратени, да потърсите съвет за сигурността на децата в мрежата – по телефона или в чат-модула на страницата – както и да подадете сигнал за онлайн съдържание или поведение, което смятате за незаконно или вредно за младите.
