Само преди дни Майко Мила! участва на Форум: Родителска среща - „От нас зависи“, организиран от Telenor България, и там изплуваха доста въпроси, свързани с еротичното и порнографско съдържание в интернет, достъпно за всички потребители, дори нашите деца. В търсене на адекватен отговор от страна на специалист, решихме да се обърнем към доц. д-р Румен Бостанджиев, като го попитахме за още доста неща, вълнуващи ни като родители.
Доц. д-р Бостанджиев е лицензиран психотерапевт, член на Европейската федерация по сексология, Българската асоциация по психотерапия, съосновател на Българската асоциация по сексуална медицина и член на Европейската асоциация по сексуална медицина. Член е също на Дружеството на психолозите в България.
Професионалният опит на доц. д-р Бостанджиев е в областта на консултирането и терапията при проблеми в сексуалната изява и интимните отношения, както и в сферата на сексуалното образование, подготовката за семеен живот и родителство.
--------
Доктор Бостанджиев, един от най-големите страхове на всеки родител (свързани с интернет) e, че детето му ще попадне на порнографски клипове или на материали с експлицитно сексуално съдържание. Как всъщност реагират децата при среща с подобни материали?
Още през шейсетте години въпросът за това какво въздействие имат материалите с открито сексуално съдържание (Sexually explicit materials) е основание американският Сенат да възложи на екип от най-авторитетни за времето учени да проведе огромно проучване. Изследвано е въздействието на печатни и видеоматериали, както и по-откритото представяне на сексуалните отношения в сценичните изкуства.
Резултатите са актуални и днес в епохата на интернет, независимо от някои специфики на комуникацията в мрежата. Ето и основните закономерности, свързани с въздействието на сексуално експлицитните материали:
1. Очевидно става дума за твърде широк спектър от материали, които условно могат да се диференцират в три основни категории:
Художествена еротика – представяне на човешката сексуалност и интимните отношения в тяхното богатство, сложност и красота чрез средствата на изкуството.
Еротография – еротични материали, които нямат естетически и художествени претенции и представят различни сексуални практики и ситуации, стимулиращи сексуално желание и възбуда. В тези материали сексуалните отношения са отразени едностранчиво и примитивно, с фокусиране единствено върху телесните взаимодействия. По-висшите емоционални и междуличностни аспекти или липсват, или са сериозно изопачени и деформирани.
Порнография – материали, представящи еротични сцени и поведения, стимулиращи сексуално насилие, унизително отношение към партньора или възможността той да бъде манипулиран и експлоатиран сексуално. В повечето съвременни общества производството и разпространението на подобни материали (особено когато в тях са включени непълнолетни лица) е обявено за престъпление и се преследва от закона.
2. Въздействието на материалите с открито сексуално съдържание е нееднозначно и в огромна степен зависи от възрастта, предварителния опит и ценностните нагласи на този, който ги възприема. Голямо значение в този контекст има допълнителната интерпретация и придаването на добавени значения и смисъл в специфичната социална и културна среда, в която се намира възприемащият.
Естествено е всеки отговорен родител да е загрижен детето му да не попадне под въздействието на материали с откровено порнографско съдържание и такива, които представят сексуалните отношения по циничен, грозен и примитивен начин.
В съвременните условия на достъп до мрежата е ясно, че въпреки всичките ни усилия, ние не сме в състояние да сложим непробиваема бариера между тези въздействия и децата ни. Затова, в стратегията си как да ги предпазим, следва да се фокусираме върху реалните възможности да бъдем ефективни, а именно:
1. От най-ранна възраст да изграждаме отношения на доверие и сигурност с нашите деца. Когато те възприемат родителя не като санкционираща, а като разбираща и подкрепяща фигура, без колебание биха се обърнали най-напред към него за коментар и съдействие при досег с материали, които пораждат смут и напрежение в детската душа.
2. Добре е да акцентираме върху изработването на вътрешен самоконтрол у децата. Това означава да развиваме тези техни умения за самостоятелна оценка на видяното, способност сами да преценяват неговия характер и реакцията си спрямо съдържанието и посланията, заложени в него. Постигането на тази задача е възможно единствено при наличие на доверие и близост между детето и родителите, и възможност то да споделя с тях всичко, което е значимо за него.
3. Незабавното споделяне, спокойният и добронамерен разговор с родителя е най-сигурният начин детето да бъде защитено от евентуални негативни въздействия на мрежата, от неадекватни интерпретации в приятелската среда, от възможността някой да му въздейства манипулативно с цел сексуална експлоатация. Освен това здравата връзка с родителите е предпоставка, заедно с тяхната подкрепа, детето постепенно да формира собствени нравствени и естетически критерии за оценка и реакция, които да му позволят да прави самостоятелни и отговорни избори, които са в негов интерес.
Смятате ли, че е редно родителите да имат някаква форма на контрол върху съдържанието в интернет, до което малолетните им деца имат достъп?
Навярно имате предвид проследяването на влизанията в различни сайтове, които е имало детето. Нека да поставим въпроса по друг начин.
Защо е нужно да задаваме сурови забрани и да бдим дали те се спазват, като си играем на котка и мишка с детето, ако е възможно спокойно и разумно да разговаряме с него и да му обясним, че това, което може да открие в определени сайтове, дава превратна представа за отношенията между мъжа и жената и може да го разстрои?
Вместо да следим дали то е влизало в такива сайтове и като наказание да му отнемаме електронното устройство, по-добре би било да сме готови на открит и добронамерен диалог с него, когато волно или неволно е попаднало на неща, които пораждат потребност от споделяне и коментар.
Грубият контрол, лишен от смислени разговори и усилия за изграждане на самоконтрол у детето, дава точно обратните на желаните резултати. Децата се дистанцират от родителите, губят доверие в тях, интересът им към забраненото нараства, и те стават още по-уязвими спрямо нежелани въздействия.
В кой момент родителите трябва да започнат да обсъждат с децата си секса? Важно ли е това познание, за да може едно дете адекватно да реагира на съдържание, което случайно или не срещне в интернет?
Сексуалността и отношенията между мъжа и жената са неразделна част от ежедневния ни живот. Тази тема присъства от най-ранна възраст и в диалога между родителите и децата, затова няма някакъв „определен момент“, когато трябва да я отворим.
Начинът, по който разговаряме с децата си в тази област, зависи преди всичко от техния интерес и това, което те непосредствено преживяват в собствения си опит и са готови да споделят с нас.
Трудностите на родителите обикновено идват от собственото им напрежение и несигурност в тази област, от неумението им да намерят точния, прост и разбираем език, на който да общуват с децата си.
Когато детето навлезе в пубертета и постепенно започне да изгражда своя приоритетна социална среда, сексуалната тематика се зарежда с допълнително напрежение. Фактът, че „малката ни принцеса“ или „безценният на мама“ вече имат първата си любов, първия си еротичен опит, неумолимо ни подсказва, че идва времето, когато те ще изберат своите партньори и ще се отделят от нас.
За много родители това е болезнена стъпка, която биха желали да отлагат колкото се може по-дълго.
Сексуалната активност на подрастващите ни деца поражда и страхове за тяхното здраве и сигурност. Когато не сме уверени, че сме ги възпитали като самостоятелни и отговорни личностни, способни сами да преценяват ситуациите и да вземат най-добрите за тях решения, ние сме изкушени да лекуваме родителските си тревоги чрез свърхконтрол, ригидни забрани и безумни наказания.
Това тотално блокира смисления разговор и тласка към сляпо неподчинение и протестно противодействие или към заучена безпомощност.
Не на последно място като пречка за открития диалог с децата ни е и проблемният ни личен семеен живот. Отваряйки тази тема с тях, ние трябва да сме готови и да отговорим на въпроси, като
„Вие с татко обичате ли се?“, „Защо се разделихте с мама?“, „Този чичко твой любовник ли е и с какво е по-добър от татко?“.
Нека не забравяме, че децата ни много повече се повлияват не от това, което им казваме за отношенията между мъжа и жената, а от това което непосредствено виждат като наш пример в семейния живот – от моделите на поведение в партньорските отношения, които непосредствено и ежедневно им предлагаме.
Какво могат да направят родителите, за да „имунизират“ децата си срещу така наречените „съблазнители“ в интернет – хора, които се крият зад фалшиви профили и чрез разговори успяват да склонят малолетни и непълнолетни лица да говорят с тях на еротични теми, да им изпращат голи снимки или да се срещат с тях?
Когато едно дете има изградени отношения на доверие с родителите си, готово е да сподели с тях всичко, което го вълнува, знае че ще бъде разбрано и подкрепено, и усеща тяхната любов и загриженост, то няма как да търси „душеизприказчик“ в мрежата.
Обикновено жертви на сексуални посегателства стават деца, които са лишени от родителско внимание или изпитват страх, че споделеното от тях ще предизвика единствено родителски санкции.
Децата ни при всички положения трябва да научат от нас, че не само изпращането на голи снимки, но и всякакви други контакти с непознати възрастни в мрежата (и извън нея) са недопустими. Те трябва да знаят и веднага да са готови да ни уведомят, ако някой по някакъв начин се опитва да се домогне до тях сексуално. Чудесно би било, ако нашите деца ни възприемат безусловно – като техни естествени защитници, към които без всякакво колебание могат да се обърнат при нужда.
Изобщо, как можем да защитим децата от поривите да експериментират със сексуалността си и сами да си навредят, като разпространяват собствени голи снимки - действие, което може да има много негативен ефект! Могат ли децата да разберат концепцията за интимност и важна ли е тя?
Какво означава „порив да експериментират със сексуалността си“? Всеки човек (в това число и децата) непрекъснато открива и развива различни аспекти на своята сексуалност. Това става чрез емоционалния опит, който трупа, и отношенията, които изгражда с партньорите си.
Идеята едно дете да разпространява свои голи снимки трудно може да се интерпретира като „сексуално експериментиране“. Такова поведение обикновено не е самоинициатива, а целенасочена провокация от страна на хора с психопатологични отклонения, които задоволяват сексуалните си потребности чрез подобно взаимодействие с деца.
Децата трябва да са информирани за риска да станат жертва на такива лица и да имат готовността да потърсят незабавно съдействието ни, ако се окажат обект на тяхното внимание.
Смятате ли, че има граници в личния живот на детето, които родителите не трябва да преминават, опитвайки се да разберат повече за него, с цел да го защитят? Къде е границата между запазване на личното пространство и добрата грижа за детето?
Темата за индивидуалните граници е изключително важна в отношенията родител – дете. Колкото по-голямо става детето, колкото повече то изгражда чувството си за собствена идентичност, толкова по-ясни и неприкосновени стават границите му спрямо родителите.
Когато говорим за тези граници, важно е да изясним, че те засягат не само правото на неприкосновен личен живот, но и възможността младата личност самостоятелно и отговорно да прави изборите си в него.
Изграждането на личностна зрелост и здрав характер у младия човек е невъзможно, ако той непрекъснато разчита на външен контрол от страна на родителите.
Алтернативата е младежът да изгради здрава ценностна система, способност за оценка на ситуациите и умение да поема отговорност за действията си, които да му позволят да действа в свой интерес, без потребността някой друг да го контролира.
Когато родителят е твърде тревожен за живота на детето си или не знае как да му помогне в изграждането на вътрешен самоконтрол, той е склонен дори и в зряла възраст на детето да има свръхконтролиращо поведение спрямо него.
Такива родители изграждат заучена безпомощност у децата си, чрез която ги привързват здраво към себе си. В основата на подобно родителско поведение често стои страхът от отделяне на детето, който би изправил самотния родител пред тежка екзистенциална криза.
Нерядко заучената безпомощност се съчетава с епизодични прояви на импулсивно и безотговорно поведение от страна на детето, което още повече потвърждава нагласата и на двете страни, че то не може да се справи самó с живота без постоянния контрол от страна на родителя.
Поддържате ли тезата, която напоследък се налага, че днешното младо поколение не е толкова заинтересовано от секса, колкото, да речем, бяхме ние, и предпочита компютърното и дистанционно общуване, за да задоволи потребностите си?
Не съществуват никакви научни доказателства в подкрепа на тезата, че съвременното поколение е станало по-малко сексуално от предходните. Проблемът в тази теза и неясното формулиране на това какво точно ще разбираме под „заинтересованост от секса“.
Истината е, че младите момчета и момичета и днес, и в миналото, преживяват спонтанен и силен интерес едни към други. Те търсят различни възможности да се срещат и общуват помежду си. Съвременните технологии правят много по-лесен достъпът до другия, но едновременно с това отварят нови предизвикателства пред това какво точно търсим в него, какво разкриваме от себе си, какво желаем да споделим и да създадем заедно, като еротично преживяване и съвместен житейски път.
Твърде елементарно е да се оправдаваме с новите технологии като причина за затруднения ни социален контакт, невъзможността за пълноценно общуване или страхът ни от истинска интимност при общуване „очи в очи“.
Днес все по-голяма част от хората имат повишени потребности и изисквания спрямо интимната връзка. Способностите ни да общуваме по всички възможни канали – вербално и невербално, онлайн и офлайн – стават все по-големи. Успешното удовлетворяване на нарасналите комуникативни потребности изисква целенасочено развитие на емоционалната и партньорската ни компетентност. Именно в наличието на тези две ключови познания, които се развиват от най-ранна детска възраст, аз виждам най-добрата защита срещу рисковете, скрити в мрежата.
За съжаление, образователната ни система все още е много далеч от подобно разбиране. Все пак съм оптимист, тъй като от миналата година Министерството на образованието и науката одобри няколко квалификационни програми за придобиване на компетентност в тази област, които носят необходимите кредити на подготвяните педагогически кадри. Като един от авторите и лекторите на някои от тези програми, аз съм убеден, че скоро и у нас те ще станат достатъчно популярни, а ефектът им далеч би надхвърлил задачата да осигурим интернет безопасност за нашите деца.
Дайте препоръка на родителите в този доста нов и непознат за тях свят, в който им се налага да отглеждат децата си.
Родителската роля е една от най-отговорните роли, които поемаме в живота си. Трудно е да се дават универсални и общовалидни препоръки, тъй като всяка конкретна житейска ситуация ни изправя пред уникални предизвикателства и всеки от нас, като родител, непрекъснато се учи от собствените си грешки. В усилието си да бъдем добри родители, важно е да си дадем отговори поне на някои от следните въпроси:
1. Какви са родителските ни приоритети – да възпитаме самостоятелни зрели личности, способни един ден сами да поемат отговорността за живота си, дори и с риск да напуснат семейството, в което са израснали, или желанието ни е да осигурим постоянното присъствие на децата в нашия живот, като компенсация на непълноценната ни връзка със семейния партньор и отсъствието на друг смисъл и цел в живота ни?
2. Как гарантираме сигурността и благополучието на децата си – като се опитваме непрекъснато да ги контролираме и напътстваме, като се ангажираме вместо тях с отговорните избори в живота им, или като развиваме уменията им за самостоятелна преценка на ситуациите, способността им за изясняване на вътрешните им потребности и индивидуалните цели, като ги подтикваме и подкрепяме в осъществяването на самостоятелни и отговорни избори?
3. Успяваме ли да изградим достатъчно доверителни отношения с децата си, така че те да споделят с нас всяка своя тревога, или чрез превантивните си забрани и ограничения създаваме у тях страх и несигурност, които ги дистанцират от нас, правейки ги по този начин много по-уязвими спрямо всевъзможните рискове?
