37-годишната тенисистка Серена Уилямс отново е във фокуса на световното внимание, след като популярното мъжко списание GQ я избра за "Жена на годината" сред четиримата герои, отличавани с традиционния приз "Мъж на годината". 

Tази година това са актьорите Майкъл Б. Джордан, Хенри Голдинг и Джона Хил. Четвъртият приз е за Серена.

Всеки от победителите в класацията на GQ е представен на различна корица, като четиримата са разделени в различни категории. Джордан е "Лидерът", Хил - "Режисьорът", Голдинг - "Звездата". Уилямс е "Шампионът".

Announcing GQ's Men (and Woman) of the Year 2018: @michaelb4jordan, @henrygolding, @jonahhill, and @serenawilliams (featuring handwriting by @virgilabloh) https://t.co/EpG3lKCJ3r #GQMOTY pic.twitter.com/6MgczSxSpq

— GQ Magazine (@GQMagazine) 12 ноември 2018 г.

Играта на думи на корицата с Уилямс обаче породи критики в социалните мрежи. В заглавието "Мъж на годината" (Man of the year) е задраскана думата "мъж" (man) и е заменена с "жена" (woman). Наличието на кавички при изписването породи истерично обвинения в сексизъм.

Редакторите на GQ обясниха в Twitter, че написаното няма за цел да обиди Уилямс. Дизайнът на въпросната игра на думи е запазена марка на Върджил Абло, който редовно използва кавичките като част от стила си.

Точно Върджил Абло всъщност сътрудничи на Nike в създаването на разбиващия екип на Серена Уилямс, с който тя се появи в първия си мач за US Open през август – черна туту рокля и блестящи маратонки.

Yes @serenawilliams is a goddess queen. Can’t wear your catsuit? Fine: rock a tutu and slay! #SerenaWilliams pic.twitter.com/tBDSIOPWDS

— Linda L. Richards (@lindalrichards) 28 август 2018 г.

С това тя иронизира реакцията на Френската тенис федерация, която ѝ направи забележка, че показва неуважение към традициите на играта, когато по-рано Серена разби клишето за фриволен женски тенис екип, появявайки се на кортовете в Париж за турнирите на French Open с великолепен лъскав черен клин с червен колан. 

Този избор на Серена беше нещо повече от капризен моден бунт - клинът, по думите ѝ, беше предназначен да предпазва тялото ѝ от кръвни съсиреци. Проблем, за който тя се тревожи след раждането на дъщеря си Олимпия, при което, както разказа в редица свои интервюта, е била близо до смъртта (и е изпаднала в следродилна депресия...)

През септември обаче тенисистката получи противоречива популярност, заради поведението си на финала на US Open, по време на който влезе в остър спор със съдията Карлос Рамос и загуби от Наоми Осака.

Мачът тръгна към скандал, когато съдията отправи предупреждение към Уилямс, преценявайки, че треньорът ѝ дава наставления. Тя реагира остро и заяви, че никога не мами, а след нов бунт от нейна страна по-късно, съдията даде наказателна точка в полза на Осака. Уилямс се ядоса още повече и нарече рефера крадец, за което беше наказана с цял гейм в полза на японката и това реши изхода от финала. По-късно Уилямс получи и глоба от 17 хиляди долара.

Колкото до саркастичните нападки, свързани с физическите дадености на Уилямс, миналата година тя разби всички подмятания с отворено писмо до майка си, публикувано в Reddit, в което заяви: 

Казват, че не принадлежа към женския спорт - че принадлежа към мъжкия. Защото изглеждам по-силна от много други жени. Не, аз просто работя усилено и ако съм се родила с тяло на гаднярка, аз се гордея с него...

Диана Николова ни писа, след като публикувахме историята на една жена, убила съпруга си след дългогодишен психически тормоз. Историята на Диана е подобна, но има щастлив край - тя не само успява да се откъсне от насилника, но и успява да докаже, че мечтите за професионални изяви са актуални по всяко време на живота ни. Или в нейния случай - на 39 години, когато повечето от нас ще си кажат, че за една жена е късно да става модел. Е, да, ама не - Диана Николова е модел, при това какъв! Можете да я видите накрая на текста и да ѝ дадете един глас за подкрепа. А това отдолу е нейната история. Прочетете я - заслужава си.

Подтикната от множеството теми за домашно насилие, реших да споделя и своя опит с всички вас. Не се обръщам към жертвите на домашно насилие, защото не обичам думата “жертва” и не искам да се представям като такава.

Обръщам се към всички жени, които търсят изход от насилието, сега, когато вече знам, че съм една силна жена, която успя да се измъкне от клопката на човек, когото смяташе за близък. Човек, който с течение на времето започна да ме плаши все повече. Човек, който умее да се представя чудесно във външния свят, така че всички хора да мислят, че той е страхотен мъж и партньор.

Далеч от всички този насилник се превръщаше в чудовище.

Понякога показваше лицето си на най-близките ми приятелки. На жени, обикновено… никога на мъже! За първи път ме нападна, когато бях на 21, бременна в трети месец. Защото ми се беше обадил приятел по телефона.

Излъгах, че е моята баба, защото знаех, че ще ме тормози цяла вечер с въпроси от типа: "МА тоя ся гадже ли ти е… Ама искаш да правиш секс с него, нали…" След това започваха обидите, че съм лека жена и парцал. И т.н.

Минути след като излъгах обаче, наистина се обади баба ми… Тогава нещата станаха доста неприятни, защото той премина в директно нападение. Пред двете ми приятелки у дома той ме завлече в стаята и ме заблъска в мебелите.

След минути, докато стоях в хола, човекът отиде да си пуши цигарата. Извика ме, докато бях още с размазан грим от плача, и ми каза пред момичетата: "Ама гледай ква си хубава така размазана! Много те обичам такава..."

Обикновено изкарваше мен виновна за всичко и аз бях убедена, че е така. Вечер имаше навик да задоволява желанията си против моята воля, така че и до днес, ако ме прегърне някой в гръб, изпитвам отвращение.

Хиляди пъти се е държал добре и след дни - като човек, когото не познавам. Изолира ме от всички мои приятели, познати и близки. Този тип хора са изключително манипулативни, успяват да те убедят, че вината за всичко е твоя и ако се “държиш добре”, то всичко ще е наред.

Но нищо не е наред, защото всичко правих със страх. Излизах до близкото кафе да се видя с приятелка скришом или трябваше да давам обяснение къде съм, с кого съм... И можеше да очаквам да ме проверят. Издърпвал ме е пред хората да се прибирам, защото той така е решил. Унижавал ме е, искайки секс, докато плача след поредния скандал...

Беше ми забранил да работя, но самият той не носеше почти нищо у дома или просто купуваше това, което на него му допада. Имала съм ситуации да стоя с детето без ток в най-студените месеци, докато той се шляе някъде - УЖ на работа.

Униженията бяха хиляди дори когато опитвах да се облека и да се гримирам. Тогава следваше реплика: "За къде си се наконтила МА? Отиваш да си го… с някой така ли? Къде отиваш?"

След известно време започнах да получавам панически атаки от стреса. Ставаше все по-зле. Всеки ден започвах с плач, не исках да се събуждам. Вече нищо не ме радваше и се затворих в себе си.

Тогава някои приятели забелязаха, че нещо не е в ред. Започнаха да идват все по-често, а аз им разказвах всичко, защото само те ме разбираха. Почти се бях примирила, че това е моят живот. Че до края си ще съм с този човек, с атаките и неспособна на нищо, даже да гледам детето си. Започнаха да ми говорят, че мога да се справя с това, как ще имам хубав живот отново. Че трябва проявя още малко смелост и кураж, вместо да стискам зъби, докато някой ме мачка...

Лека-полека моите най-близки приятели ми помогнаха да повярвам в себе си. Въпреки страха си, реших да приключа връзката веднъж завинаги. Беше ми трудно, бяхме се разделяли няколко пъти и всеки път го прибирах.

Повратната точка, в която взех решение никога повече да не виждам този човек: една вечер реших да изляза с приятели. Реших, че тази вечер ще бъда с тях, независимо какво ще стане…

Беше ме страх, бях нервна. Той започна да звъни и в един момент вече не чувах никого от компанията, можех само да препрочитам съобщението: "Вдигни си телефона К-ВО, ще те пречукам..."

Тази нощ е най-страшната в моят живот. Заради случилото се, сънувах кошмари повече от 2 години всяка нощ, и дори психолог не успя да ми помогне. Но точно тогава разбрах, че друг шанс няма да имам и ако сега не се отърва от този човек, няма да съм жива и няма да има друг път.

Тази нощ аз се родих! Моето старо аз умря под ножа на човека, който се кълнеше, че ме обича. Опря нож в гърлото ми пред детето, което изпадна в истерия, видях ужаса в очите на сина си.

Гледах да успокоя вече бившия си мъж, като говорех спокойно без да плача или да показвам емоция! Умирах отвътре от страх, от срам, от безпомощност . Мисълта ми толкова бързо се стрелкаше напред-назад, че едва успявах да дишам.

Няма да разказвам подробности от случката, но очите на сина ми са се забили в съзнанието ми. Плачът на детето и как го моли да остане до мен през нощта. Тогава разбрах, че всичко е преминало границата и се помолих на вселената да оцелея, като си обещах, че ако оцелея тази нощ никога повече няма да допусна този човек до себе си и детето.

Не беше лесно, ама никак. Обърнах се към съда и към приятелите си. Почти никой не ми вярваше, че ще го махна завинаги, понеже преди това пак се разделяхме и се събирахме. Извадих заповед за защита от съда и борбата продължи. Дело за домашно насилие, заплахи, следене. Излизах със страх, въпреки заповедта, постоянно се оглеждах и виждах него във всеки почти. Обръщаха ми се вътрешностите, ако видех някой със сходна походка или вид.

4 години по-късно се чувствам щастлива и се радвам, че взех това решение, което промени живота ми по-най добрия възможен начин.

Съветът ми към жените, които в момента са в тежко положение, е да търсят изход.А на хората, които се подиграват отстрани и обвиняват жените, че сами са си виновни, бих искала да кажа да се молят да не попадат в сходна ситуация, защото никой не е застрахован.

Има изход , но трябва да се реагира бързо, а в някои ситуации светкавично, защото е просто въпрос на минути или час, два. Нека да изхвърлят страха и срама настрани и да се борят с всички сили, за да направят живота си възможен без насилие и страх.

Повече от 16 години нямах възможност да следвам мечтите си. Те бяха почти погребани, докато не публикувах фотосесия, която заснех за своя рожден ден. Тогава не вярвах, че все още имам шанс да работя това, от което се отказах преди много години. Започнаха да ми се обаждат фотографи, които искаха да снимат с мен.

И днес мога с радост да кажа, че работя като модел. В момента съм на път да сбъдна най-съкровената си мечта - да съм на корицата на списание МАКСИМ. 

Стигнала съм пред полуфинал и ще съм изключително щастлива и признателна, ако получа подкрепа от вас. Остават някакви си часове в този кръг и още 6 дни в следващия, в които трябва да се гласува, за да мога да остана в състезанието. В момента съм на трето място, а гоня първото!

Ако поради някакво стечение на обстоятелствата успея да изгрея на корицата на международния МАКСИМ, съм предвидила част от наградата да отиде към хора, пострадали от домашно насилие и страдащи от паническо разстройство.

Гласуването се осъществява тук, чрез натискане на Button Free daily vote за безплатно гласуване.

Благодаря ви!

Почивка? ПОЧИВКА?!? Какво беше това?

Не се стягайте, скъпи ни майки, почивката е нещо хубаво, не хапе и не иска пържени филии със сладко за вечеря, закуска и обяд.

Знаем, че вероятно не ни вярвате, и въобще не знаете какво да правите със себе си по време на ПОЧИВКА, затова ние сме тук с една петстепенна система за пълноценен релакс, от която ще излезете просто... неузнаваемо отпочинали! Гледайте и си записвайте! #почивкакаквобешетова #como

Една наша анонимна читателка днес ни разказва за дългия път на една двойка, която се обича дълбоко и която е решена да се справи с проблема, наречен мъжка депресия. Да, това е реален психологически проблем и е много по-различен от депресията при жените. В своя първи текст по темата една жена ни разказва какво да очакваме от депресията на мъжа и дава практически съвети на семейства, в които има същия или подобен проблем.

Ние сме странно семейство, смесен брак между българка и англичанин. Но не това е странното. Странното е, че имаме 20 години разлика във възрастта, а още по-странното е, че любовта ни е изключитeлно силна.

Ние сме онази двойка, на която всичко ѝ е наред – и къщата, и колата, и сексът; дори сме намерили баланс на културно-историческите си разлики. И кучето ни беше добро, възпитано и умно. Семействата ни се обичат и разбират.

Пътуваме, работим, веселим се, грижим се един за друг. Имаме всекидневни проблеми, както всички хора: тук-там парите са малко, от време на време мен ме тресе хормонът и мъжът ми се дразни, понякога ми иде да го убия, като се запъне като магаре на мост – типична черта на неговия характер.

Но винаги, винаги разрешаваме проблемите си, разбираме се, не се обиждаме, гледаме да се сдобрим преди да заспим, за да не пренесем лошите чувства в следващия ден.

Един ден преди няколко години, нещата тръгнаха на зле – на малкия португалски остров, където бяхме решили да поживеем година-две. Професията ни е такава, че можем да занесем лаптопа, където искаме, и да работим оттам. Супер. Хайде в рая тогава.

Съпругът ми обаче рязко се промени. Започна да не спи, да не яде много добре, да е тъжен. Тези чувства, мислех, са вдъхновени от новата атмосфера, несигурността на бъдещето ни в "рая". Основният му проблем беше местното население. Той никога не е бил най-общителният човек на света и аз мислех че новият език и обичаите на местните просто не му харесват.

След седмица-две нещата стигнаха до крайност – той започна да плаче, да се тресе, да не може да диша добре. Спря да се къпе, започна да яде много малко, да не слуша музика.

Видях се в чудо – какво се случва? Проверих в интернет и намерих информация за депресията. Стори ми се правилната насока на мислене – съпругът ми имаше минали житейски проблеми с тежък развод, невъзможност да изгради връзка с децата си, липса на лична свобода заради финансови затруднения и т.н. Може би не е могъл да отработи тези проблеми навременно.

Заех се да му помогна да преодолее проблемите, да размисли над миналото, да преживее тъгата. Последваха дълги разговори по цяла нощ, аз - спокойно и с разбиране, той - дълбоко емоционален и непрекъснато обвиняващ другите за проблемите си.

Бях много притеснена: нима този интелигентен мъж не може да разбере, че не са му виновни другите за това как се чувства? Исках да споделя със семейството ни, но той ме помоли да не му причинявам този срам. И аз се съгласих.

Никога преди не се бях чувствала толкова сама с него. Нещата се развиваха все по-зле и по-зле. Имах чувството, че обвинява мен за проблемите ни (не бях права за това, просто така се чувствах), и най-вече се чувствах ужасно че съм го предала и съм го завряла в този изолиран "рай".

Това продължи със седмици, месец, месец и половина. Не издържах, беше ужасно. Винаги съм била усмихната и щастлива, от малка още, а това ме съсипваше. Особено тежко ми беше, че не мога да споделя с никого.

Справихме се някакси, след около два месеца нещата се успокоиха, той се оправи и макар и с разклатено самочувствие и доста чувствителен, си беше моят обичен, прекрасен и красив съпруг.

Успяхме да съберем достатъчно пари, за да се изнесем от "рая", който се оказа ад преждевременно и дойдохме да поживеем в България за известно време - 9 месеца, тъй като откакто се познавахме, не бяхме живели близо до моето семейство, а аз исках те да се сближат. Не е лесно да обичаш някого, без да говориш езика му, без да се виждате редовно. Та, планът беше тип-топ. Мъжът, и той беше тип-топ. Аз - не толкова.

Имах чувството, че преживяванията в Мадейра са ме изцедили и няма да бъда никога същата. Ох, горката аз, нали, ха-ха?! Хората мислят, че да се самосъжаляваш е жалко. Да, съгласна съм донякъде. Но самосъжалението е като топла съчувствена прегръдка, която е от теб за теб. Има нужда и от нея. Само да не се прекалява.

В България нещата не минаха добре, и двамата нямахме мотивация за нищо. Всекидневният живот беше тежък, нерадостен и като цяло не можахме да прекараме достатъчно време със семейството ми – не толкова колкото ни се искаше. С приятелите пък още по-малко.

Най-хубавото нещо беше, че той се сприятели много силно с моя приятелка и не го бях виждала от отдавна толкова общителен. За късмет и кучетата ни се сближиха много и петимата прекарахме много хубави дни заедно.

Моята приятелка е психотерапевт и с нейна неформална помощ се справям със ситуацията. Тя не консултира мъжа ми, тъй като срамът от близките все още е дълбоко вкоренен в него.

Имаше отново влошаване на настроението му през зимата в България – около месец. По това време мислех, че връзката ни се разпада и се почувствах още по-виновна за това. Та нали бяхме в "моята" държава, сред моя народ и при моето семейство. А той не беше щастлив.

Не разбирах, че и на Луната да бяхме, той пак щеше да се чувства така. Какво ли не опитах за да го направя по-щастлив, но - нищо. Помислих си, че ако нещата продължат така, ще се разделим накрая, няма как. Настроението ми удари дъното и пак започнах да дебелея. Ужас.

И така, след много безсънни нощи, проведени в разговори и сълзи, и двамата решихме, че е най-важно да се справяме с, всеки ден, ден за ден. Тук е и първият ми практически съвет за вас – макар да ви се струва логично, че мечтите за бъдещето ще помогнат на депресирания мъж, това не е така.

Според множество публикации по темата и личния ми опит, дългосрочните мечти, а дори и тези в по-кратък план, добавят още повече тежест към грижите му. Натоварват го поради очакванията, които той налага върху себе си.

Все пак той иска да бъде напълно функциониращ човек и да ви направи щастлива. Казано накратко, концентрирайте вниманието му и вашето към днешния ден, за колкото по-малко неща едновременно трябва да мисли той, толкова по-добре.

Начинът на мислене на мъжете, да говорим честно, е по-различен от женския, и това е причината двата пола да преживяват депресията различно.

Разбира се, всеки човек е различен и има индивидуални черти на характера и психиката. Не приемайте думите ми като догма, мислете, анализирайте партньора си и вадете заключения не въз основа на "дебелите книги", а спрямо индивида срещу вас.

И не спирайте да се грижите за себе си!  

Научих това от майка ми и баща ми (с които най-накрая споделих преди около месец), но и от интуицията си. Моята приятелка също беше дълбоко загрижена за това, че не излизах с приятели, не се грижех за себе си, за теглото си (не заради начина, по който изглеждам, а заради самочувствието и здравето ми), за това че не се усмихвам, бяха ми потънали очите, изолирах се от обществото. Винаги съм била много слънчев и отворен човек, а сега все едно сянка беше паднала върху мен - или по-скоро покров.

Депресията на мъжа ви ще се отрази и на вас, няма как да не е така. И затова ви предлагам няколко начина, да си обръщате повече внимание:

• Намерете ново хоби, което не отнема много време – аз започнах да пиша и Красимира и Елисавета от Майко Мила! ми подадоха ръка. Безкрайно благодарна съм им, защото това ми дава мотивация да седна и да завърша нещо, иначе сигурно щях да напиша два реда и да го зарежа, но сега знам, че те очакват от мен да съм редовна и това ме мотивира.

• Изхвърлете всички стари вещи, които не ви трябват, заемат място и пречат вкъщи – депресията при мъжете често се изразява в желанието им да "раздават" вещите си. За тях изхвърлянето на вещи значи намаляване на броя на отговорностите. Отново, това може да не е вашият случай, но е често срещано. В някои по-сериозни случаи, когато хората раздадат повечето си вещи, това е сигнал за самоубийствени мисли – време е за консултация с лекар.

• Консултирайте се с лекар – това е много трудно за някои мъже – и това е причината често депресията да не се диагностицира и лекува правилно. За щастие, моят съпруг се съгласи да се види с лекар и сега чакаме кръвни тестове за хормонален дисбаланс и скенер на мозък за проверка за отминал инсулт или стесняване на кръвоносни съдове, поради многогодишно пушене. Ако тези изследвания не покажат нищо физиологически нередно, минаваме към консултация с психотерапевт.

Три практически съвета по последната точка:

а) консултацията с лекар трябва да стане с негово съгласие, не можете да му помогнете, ако той не иска помощ;

б) запазете час рано сутрин, преди навалицата, за да се избегне чакането в чакалнята с други хора;

в) отидете с него и го попитайте дали може да влезете в кабинета с него, защото вие ще сте основният човек, който ще съпровожда неговото лечение и е важно да влезете в тази роля от самото начало (все пак, ако той откаже, не се притеснявайте, има и други начини да му помогнете).

Ако той откаже да се срещне с лекар, вие отидете, за да можете да поговорите със специалист. Ще ви помогне.

- Не говорете за състоянието му пред други хора – нека той да има къде да се "скрие" от обществото, нека домът му да е тайното място, където може да покаже истинските си чувства. Аз лично говоря с приятели и роднини тайно, не защото искам да го лъжа, а защото не искам той да се срамува от това.

Ще ви дам пример. Наскоро имахме много тежък епизод от около седмица и аз бях наистина на края на силите си. Обадих се на майка ми и баща ми (баща ми е лекар, а майка ми е най-близката ми приятелка). Хвърчаха сълзи и сополи навсякъде. Едвам успях да обясня какво се случва и те седяха на Скайп абсолютно безпомощни и ме гледаха как рева. Само това, че успях да споделя с тях след години на мълчание, ми даде сили да се справя.

И ето, нещата се успокоиха след няколко дни и съпругът ми беше достатъчно уверен, че да можем да проведем разговор за състоянието му. Аз мислех, че трябва да съм честна с него и да му кажа, че съм говорила с родителите си. Голяма грешка. Той се разтрепери, разплака се, ужаси се. Как ще го погледнат те сега? Какво ще си помислят за него? Как ще се държат с него? Различно?

Това не са лигавщини – това е част от състоянието му – срамът от близките, че си се провалил като човек, че си счупен и болен - това е истински проблем за мъжа с депресия. Пазете го това.

И така, това беше въведението към серията разкази за мъжката депресия. В следващия ще се постарая да ви покажа само обосновани и научно разработени тези. Не вярвам в караконджули, русалки и размахване на кристали и затова използвам информация от официални публикации, предимно на английски език.

Ако имате нужда от съвет, моля оставете ми коментар или ми пратете лично съобщение, чрез контактната форма на ‘"Майко Мила!" и аз ще ви помогна доколкото мога. Не съм психолог, но прекарах последните 3 години от живота си в борба с тази болест – мога да споделя с вас моя опит и да ви изслушам.

*Голямото черно куче е евфемизъм за депресия, но повече за това - следващия път.

Още по темата:

Депресията, моята 10-годишна анонимна компания

11 признака, че си в компанията на високофункционална депресия

Тази седмица под невинната като летен флирт статия Пет типа гости, които да не каним, след като родим, се оформи малък Facebook спор около ролята на мъжа в семейството.

Поводът беше закачката, че докато бебето плаче нощем, има случаи, в които бащата успява здраво да спи, заради което сутрин любимата му го „мрази“ малко, особено ако ѝ каже, че е изморен.

Този окарикатурен момент от семейното житие-битие събра осезаема доза коментари, че, да, таткото ще спи, защото е бил на работа, и утре е на работа, и по презумпция той носи отговорност за финансовото благосъстояние на семейството цял живот.

В „Майко мила!“ вярваме, че здравият сън е право на всеки татко, както и на всяко друго човешко същество (да, и за майката говорим), но днес темата е друга. Решихме да обърнем внимание на модела, в който в един брак или връзка доминираща финансова роля има жената.

Разпределението на ролите между половете е много по-динамично и равнопоставено през последния половин век, но някои стереотипи продължават да властват, когато става дума за мъже, жени и пари, казва Тара Сийгъл Бърнард в своя материал за New York Times.

За разлика от повечето публикации, посветени на социалните нагласи към ролите на жените и мъжете, тук не става въпрос за хвалба и тупане в гърдите как професионалното изстрелване на жените поставя под съмнение мъжеството.

Авторката на статията се опитва да намери формулата за баланс в отношенията в свят, който от една страна е съгласен, че домакинската работа не е само женска работа, но от друга - продължава да вярва, че мъжът е мъж само когато носи основната част от парите вкъщи.

Възможно ли е да измъкнем отношенията си от този капан и да минем към най-споделения модел на отговорности? Докато търсим отговор на този въпрос, вижте и други текстове, които сме публикували по темата - Парадокс: Колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има и Как си поделихме задълженията. 

___________________________

През по-голяма част от 12-годишния брак на Ник и Натали Фой „глава на семейството“ е тя. Започва кариерата си в банка веднага след колежа, а г-н Фой решава да поеме по по-обиколен път и работи като пастор преди да реши да се заеме с това, което сам нарича "истинска работа".

По време на прехода двамата имат интензивни разговори за това полага ли той наистина достатъчно усилия да си намери работа.

"Това създаде напрежение, което нито един от нас не беше предвидил", казва 36-годишният Ник, който сега ръководи финансов отдел в компания в Шарлът, Северна Каролина.

През последния половин век ролите на половете в САЩ станаха много по-равнопоставени. Сега жените превъзхождат мъжете в университетите и трупат повече образователни степени. Нараства броят на жените, които печелят повече от съпрузите си, и на мъжете, поемащи повече отговорност у дома.

Въпреки тези промени, някои нагласи и стереотипи се запазват. "Отдалечили сме се от идеята, че жените трябва да бъдат основно домакини, но все още се придържаме към идеята, че мъжете трябва да осигуряват поминъка", казва Александра Килулд, професор по социология в Харвард.

Днес почти една трета от жените, които са омъжени или живеят с мъж, допринасят поне за половината от общите приходи на двойката, сочи проучване на Pew Research Center от 2017 г. За сравнение, през 1980 г. само 13% от омъжените жени са печелили повече от или почти колкото съпрузите си.

Но 7 от 10 възрастни също така казват, че за да бъде определен един мъж за добър съпруг или партньор, е "много важно" той да може да подкрепи семейството си финансово. Само 3 от 10 казват същото за жените.

Как разликите в доходите засягат брачните отношения

Проучване на Чикагския университет от 2015 г. установява, че двойките, в които жените печелят повече, съобщават за по-големи спорове във взаимоотношенията си и е по-вероятно да се разделят. Изследването също така предполага, че жените, които печелят повече, вършат и повече домакинска работа, за да накарат съпрузите си да се чувстват по-добре по отношение на "ситуацията".

По-сериозните семейни проблеми могат да бъдат свързани с това дали съпругът изобщо има работа. Проучване на професор Килулд от 2016 г. установява, че когато женените мъже не са наети на работа на пълен работен ден, рискът от развод е по-голям. Това не е така, когато имат работа на пълен работен ден, дори да печелят по-малко.

Професор Килулд обаче знае от собствен опит, че традиционните стереотипи могат да избухнат, когато най-малко очакваме. Тя и приятелят ѝ (бъдещ доктор по физика) са в гимназията, когато започват да говорят за брак. В един момент той изтърсва: "Аз обаче не мога да те издържам…". Тя е напълно объркана. „Тази реакция сякаш беше излязла от нечии дълбоко вкоренени представи, че мъжът трябва да може да издържа съпругата си, ако реши да бъде съпруг.“ Те се женят в крайна сметка и тя все още печели повече от него.

Тъй като нагласите към подобно разпределение на ролите се променят, макар и бавно, все повече финансови специалисти и терапевти предлагат съвети, когато свръхдоходността на жената се окаже застрашаваща за връзката:

Заявете своите очаквания

Дерек Тарп, който управлява фирма за финансово планиране в Айова, казва, че неясните предположения, с които всеки партньор е влязъл във връзката, са най-големите потенциални източници на конфликт. "Ако партньорите са отворени към идеята да се приспособяват към нови роли – например, той да полага повече домакински труд, когато нейните отговорности на пазара на труда станат по-големи – тогава нещата обикновено вървят добре. Но ако някой от съпрузите се окаже неподготвен за ролята си, той може да почувства, че няма достатъчно тежест – и рискът от конфликт се увеличава".

Лазета Рейнай Бракстън, главен изпълнителен директор на финансова фирма, заявява, че е виждала свързан с доходите на съпрузите стрес на по-късен етап. Когато жената иска да се откаже от ролята си на „глава на семейството“, за да прекарва повече време с децата, сменяйки кариерата си с по-гъвкава и не толкова доходоносна работа.
"Това може да накара мъжете да се почувстват под натиск, да ги принуди да осъзнаят разликата в доходите", казва тя. Но тази ситуация може да помогне на двойките да разберат колко голяма гъвкавост е нужно да проявят точно сега.

Разделяй и владей

Изследванията показват, че мъжете все повече се справят с по-голям брой домакински отговорности, но все още не правят толкова, колкото съпругите си. И когато жените задълбаят в несправедливо разпределения дял от домакинството, това може да застраши връзката.

Удивително е какво може да постигне малко повече помощ вкъщи: Друго проучване от 2017 г. установява, че някои жени на по-висока професионална позиция от партньорите си са склонни да се чувстват неприятно от това – тези чувства обаче не могат да навредят на връзките им, когато мъжете предоставят осезаема подкрепа като грижа за децата и/или по-възрастни роднини.

"Направете списък на кого е отговорността да изхвърля боклука, да следи дали застраховката на колата е платена, да решава колко да харчите за хранителни продукти и т.н.", казва Соня Брит-Лутър, доцент в университета в Канзас, която е разработила програма за ръководство на отношения чрез финансови разговори. „Обсъдете какво ще стане, ако някой от двама ви започне нова работа или получи повишение, което изисква повече време извън дома.“

Тя предлага тези теми да се преразглеждат всяка година, за да може партньорите да са наясно как се чувстват със сегашните си "задачи" и да обмислят промени.

Споделяйте финансови цели, запазвайки известна независимост

Изследванията показват, че някои жени, които печелят повече, са склонни да омаловажат своя статут, но Кари Галауей, финансист в Ню Йорк, е установила, че съпрузите на тези жени всъщност се гордеят с техните постижения.

Без значение обаче кой носи хляба у дома, конфликт може да възникне, когато единият от двамата партньори взема повече финансови решения, без мнението на другия. Това може да създаде негодувание в партньора, който не разбира как и кога се взимат тези финансови решения, а просто чува за тях.

Когато във връзката има доминиращ във финансово отношение партньор, има начин двамата да запазят известна степен на автономност, но да работят за общи цели. Много специалисти препоръчват поддържане на споделена сметка за всички съвместни спестявания и разходи, в комбинация с индивидуални сметки, какъвто модел следват семейство Фой, тъй като са открили, че той работи най-добре за техните отношения.

Споделената сметка им помага да следят къде отиват парите им, а също така им позволява да работят за общи цели и мечти като спестяване за образование на децата или голямо пътуване.

„Споделянето на общ фокус предпазва връзката от конфликти, когато става дума за доходи и харчене, казва г-жа Фой. „Парите - казва тя, - не са крайната цел“.

Тази история е само малка част от изключително забавния и полезен пътеводител „Стигнахме ли вече?“, пълен с чудни дестинации, съвети, легенди и истории, които ще направят семейните ви пътешествия още по-вълнуващи!  

Проектът се осъществява с подкрепата на Volkswagen

Ето го, ето го, задава се поредният уикенд, в който вие седите вкъщи, биете си главата във вратата на хола и си казвате "Господи, къде да ги заведа тия деца, просто нямам идея?!".

Нормално е тази тежест да се пада на вас, защото сте майка, а майките трябва всичко да знаят, докато бащите просто подвикват от кухнята "Където кажеш, виж там в интернет", защото така им е по-лесно.

Затова започваме нашия проект "Семеен пътеводител", съвместно с Volkswagen, който ще ви преведе през много известни (и не толкова известни) места, ще ви улесни максимално в организирането на пътуването, ще ви даде ясна представа къде да ги водите тези деца и ще ви предложи на какво да се дивите и да се радвате.

Защо с Volkswagen?

Защото е семейната кола на половината от Майко Мила! и защото като чуем Volkswagen, се сещаме за семейство - ето защо. Нашата собствена кола е Passat на 7-8 години, затова страшно се зарадвахме на това съвместно начинание, в което ще пробваме всички нови модели, докато пътешестваме из България и съседните държави.

Какво да очаквате от тази поредица?

Едно пътуване, събразено с вас, децата ви, задръстената ви програма и факта, че нямате абсолютно никакво време да се ровите и да търсите атрактивни маршрути, които ще подмамят бащата, ще захласнат децата и ще предизвикат фурор, защото някакси... си имате работа!

Пълноценно пътуване, в което да има от всичко по малко за всеки член на семейството, така че никой да не се муси, а всеки да си изкара добре и да остане с разкошни спомени. И да очаква с нетърпение следващото пътуване!

Това включва: природни красоти; културни прояви, обичаи и събития; исторически паметници, музеи и местности; разнообразни атракции за малки и големи; детски площадки, забавления и чудатости; архитектурни, биологически и природни резервати; интересни животни, птици и растения; приятни места за хапване и пийване на местни специалитети и кулинарни изкушения и много изненади!

Пътуване, съобразено с някакъв нормален бюджет, който няма да бъде определен от Парис Хилтън, защото ние добре знаем колко пари отиват само за близалки, въртележки, возене на магаре, дъвка с вкус на малина и после дъвка с вкус на ананас, защото тази с малина е тъпа и гадна, и никой не я иска, и трябва да бъде изплюта с рев на стъклото на колата. Ще има различни видове пътувания – както съвсем бюджетни, така и такива, за които да събирате пари две години (но и за тях винаги важи принципът, че можете да ги направите в съкратен вариант или на няколко пъти).

Ще ви разкажем за яденето и пиенето по пътя, така че да не го мислите. Ще ви преведем през наистина интересни исторически места и други забавни дестинации. Ще се опитаме да направим почивката ви запомняща се.

Ще посетим ужасно много за съвсем кратко време, за да ви дадем максимално много идеи и информация. Съветваме ви да си изберете част от предложенията ни за всяко едно пътешествие, за да не бързате толкова, колкото бързахме ние, и да имате повече време да се шляете и почивате.

Ще ви представим и модела кола, с който пътуваме, за да се изфукаме!

В тази поредица няма да ви лъжем - заклеваме се! Ако не е вкусно, ще напишем, че не е. Ако не е яко, ще напишем, че не е. Дори за колите, с които ще обикаляме, ще напишем истината.

Какво не можете да очаквате от тази поредица:

Уви, с тази поредица няма да идем до Малдивите. Ще пътуваме главно в България и само понякога - до съседните държави, така че всяко пътуване да може да се вмести в понятието за „дълъг уикенд“.

Полезна информация преди път:

Преди да предприемете пътуване към която и да е дестинация, се информирайте какво ще бъде времето там по време на престоя ви. Ако няма да е хубаво, по-добре отложете – не си струва да си го причинявате, особено ако ще пътувате с деца – последното, от което имате нужда, е да прекарате много часове в колата и хотела, докато навън вали из ведро. Weather.bg и Accuweather например ще ви помогнат с прогнозата.

Научете всичко за вашето пътешествие предварително в рубриката ни – освен пътеписа, ще намерите пълната галерия със снимки, линкове с бонус информация, идеи за допълнителни забележителности в непосредствена близост, с които да обогатите или удължите престоя си, и други полезни неща.

Използвайте наученото - както за да се подготвите подобаващо, така и за да убедите семейството  си в предимствата на своя избор на дестинация! Вместо приказки преди лягане, можете да четете на децата легенди за вълнуващи места, да им показвате интересни факти и снимки, и всички заедно да изберете кои от изброените от нас идеи да включите във вашето собствено пътешествие – така още преди да сте тръгнали, ще сте въвлекли напълно домочадието в тази авантюра, което минимизира рисковете от мрънкане по пътя и е предпоставка не само да си прекарате добре, но дори да си починете – едно невероятно, но постижимо удоволствие!

И така, стига увъртане, давайте да тръгваме!

Главни герои на пътешествието са Елисавета и нейният мъж, който не обича да се снима, затова и няма да го видите. Малко е опърничав, но пък е авантюрист и заедно с него ще ви заведем на наистина яки места.

Третият участик е Volkswagen T-Roc - красив, чисто нов и ... СИН НА ЦВЯТ!

“В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА КУКЕРИТЕ”

Посетени градове и места: гр. Раковски – гр. Асеновград - с. Косово - с. Орехово + близки околности на изброените

Продължителност: 2 дни, 1 нощ

Подходящ за: хора с деца. Ако сте с малко бебе, вземете си слинг или бебеносещ уред. Ако сте с по-големи деца, кажете им да си сложат коланите, да не се бият на задната седалка, сложете по едно яке, една блуза и едни гащи в чантата и тръгвайте... ей така! По пътя ще намерите всичко, което ви е необходимо.

Основна цел: да видим кукерите в град Раковски и село Орехово, защото тогава им беше сезонът (но и без тях знайте, че пътешествието си струва).

Второстепенни цели – да видим Родопската Света гора, музеи, църкви, гледки, да ядем, да спим и да ни е хубаво на душата.

Първа спирка - град Раковски. Дотам се стига по магистрала „Тракия“, има отбивка след Пловдив (ако идвате откъм София, иначе е преди града).

"Какво? КАКВО? Град Раковски ли?" - ще кажете вие. "Какво, за Бога, има в град Раковски, че трябва да се вдигнем всички и да идем там?".

Трябва да си признаем, драги ни приятели, че по всяко друго време на годината, град Раковски не е от топ дестинациите, които бихме избрали. Регионът е предимно земеделски и няма кой знае какво да се види. Целта ни в Раковски обаче бе да присъстваме на фестивала на кукерските и маскарадни игри „Кукове“, който е с международно участие и се провежда през последните петък и събота преди Заговезни по католическия календар.

Той е причината градът да членува във Федерацията на европейските карнавални градове. Кукерските игри се свързват със „Сурва“ – хилядолетен български празник, на който се гонят злите сили. Традиционно се изработват животински маски и костюми, с които се извършват ритуалите по прогонването.

Още с пристигането си в града попаднахме на стълпотворение от всякакви сергии, които предлагат обичайните за подобни мероприятия неща - захарен памук, понички, играчки, дрънкулки и... цели маси с малки кукери, които можете да си купите за спомен. И тъкмо успях да разгледам тези любими шарении, така характерни за всяко подобно градско или селско увеселение, когато се появиха кукерските групи. И то не само от целия регион, ами и от чужбина!

Мъже и жени, стари и млади, деца - всеки се бе погрижил да изработи своя костюм старателно, в продължение на цяла една година, за да участва в това изключително преживяване. Разкажете на децата, че костюмите са правени ръчно, с много труд, от кожи, плат, кости, звънци, ремъци, бродерии, с високи страшни шапки и страхотни маски за главата със зъби.

Сред изключително сложните костюми се различаваха и такива, направени с много пиперлив хумор, а най-развълнувана бях да видя красивите и силни жени-кукери, макар и да бяха по-малко от мъжете. Направи ни впечатление фактът, че доста от групите бяха маскирани с черешови топчета, четнически униформи, байраци с надпис „свобода или смърт“, пушки и ножове. Явно ползват едни и същи костюми и за възстановки на Априлското въстание, и за кукерските игри, но важно е желанието.

Малко преди да напуснем град Раковски, за секунда изгря слънце и реших, в пристъп на суета, да взема да се снимам пред колата, която ми бяха дали за тестдрайв, а и си бях купила ново яке. Не можех да пропусна! Съблякох старото, облякох новото, мъжът ми ме снима и ... продължихме, без да знаем как тази суета ще ми се върне тъпкано...

Втора спирка – на обяд в гр. Пловдив

Щом попаднем в Пловдив, винаги хапваме или в турския ресторант „Паша“, или в хипстърския „Паваж“, защото кухнята и на двата е прекрасна, но този път избрахме „Рибарника“, тъй като ни беше съвсем на път (не се налага да се навлиза към центъра на града, нито да се търси паркомясто), а и не бяхме яли прясна риба отдавна.

Самият ресторант предлага много удобства за деца - детски кът, безкрайни коридори, папагали, лебеди, шадравани и... ужасно вкусна храна. Докато я описвам, малко преглъщам, защото пържената пъстърва беше фантастична, скаридите – превъзходни, и единственото, с което мъничко ни разочароваха бе, че нямаха пресни миди, но някакси успях да го преглътна с пъстървата.

И ето ме - нахранена, поклащаща се на краченцата си внимателно към колата, за да установя, че съм забравила онова, старото яке, пред католическата църква в Раковски! С всичките ми документи, пари, талона на колата и кърпите за нос! Поради тази причина сълзите ми се стичаха на воля, докато хлипах в колата наобратно, призовавайки Господ Бог и неговия син Исус да са били така добри да запазят принадлежностите ми непокътнати пред светата божия обител, макар да си давах сметка, че суетата ми трябва да бъде наказана.

В пълна истерия наближихме църквата и още отдалеч видях якето си - сгънато прилежно върху каменния зид! В джобовете му намерих всички документи, както и портфейла (прилежно изпразнен откъм пари, разбира се, защото глупостта е най-тежкият грях и не е зле от време на време да си плащаме за него). Макар и олекнала откъм стотина лева, с цяло сърце благослових почтения и разумен крадец, както и неговия създател, и отпрашихме с голямо закъснение по маршрута.

Трета спирка – Асеновград. Намира се на 15км южно от Пловдив.

Асеновград е забележително, впечатляващо място, идеално за семейни посещения. В случай, че решите да последвате този пътепис извън кукерските празници, то тръгнете направо за там, защото интересните неща са безкрайно много, и даже може да си оставите време за някоя щуротия, ако децата позволяват.

Ако не се бяхме забавили толкова в град Раковски, аз например щях да ида да премеря една-две сватбени рокли просто така, за разкош (сигурно знаете, че в цяла България няма толкова магазини за булчински рокли, колкото в Асеновград), но тъй като времето напредваше, пристъпихнме към разглеждането на историческите и културни обекти в града, които са огромен брой.

Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града има точно 80 религиозни храма – 5 манастира, 17 църкви и 58 параклиса. Затова и хората го наричат Малкият Йерусалим.

Първа за нас бе църквата „Успение Богородично“. Храмът е на 250 години и е наричан още „Дълбоката“, тъй като в годините, в които е строена, турците не са разрешавали да издигаме високи църкви. Вътре ще видите чудотворната икона „Св. Богородица със Златна ябълка“, която помагала на бездетни жени да заченат (стига да вярвате, че иконите могат да бъдат чудотворни).

Иконостасът е традиционно издялан на ръка и е изработван в продължение на 10 години, а до църквата се извисява абсолютно единствената изографисана отвън камбанария, която можете да видите в България.

След нея установихме, че май няма да имаме време за Историческия музей, и затова без излишно помайване се насочихме към Палеонтологическия (филиал на Националния природонаучен музей), където има кокали от всякакви животни, включително саблезъб тигър, запазен цял скелет на мамут и най-милия уредник на света, който ни напомни на Бен Стилър в оня филм за природонаучния музей.

Пътьом мернахме още една-две стари църкви (като св.Николай Чудотворец от 1821г.) и прекосихме реката, за да се озовем от другата страна на града.

Видяхме отлично запазени кости на саблезъб тигър, български жираф, тапири и трипръст кон Хипарион. С изненада установихме колко много и различни животни са обитавали нашите земи – слонове, тапири, лъвове, тигри, маймуни, антилопи и какво ли още не! Толкова беше интересно, че с мъжа ми щяхме да си глътнем езиците, а мамутът в естествен размер направо ни съсипа, така че взимайте си децата и марш към единствения палеонтологически музей на Балканите - за тях това ще бъде изключително преживяване, което няма къде да си набявят на друго място в България.

Нали обаче не сте забравили, че времето напредва? Напуснали мамута, отидохме там, където всеки българин трябва да е ходил:

Спирка четири – Асенова крепост. Тя се извисява величаво над града. В дъждовния и мъглив ден мястото беше особено загадъчно и красиво. Децата ви непременно трябва да го посетят! Имайте предвид, че не е удобно за колички, а и част от крепостта не е обезопасена, така че ако имате малки деца, не ги оставяйте сами да бродят по крепостните стени.

За сметка на това, задължително им разкажете за бележития и велик Иван Асен II - владетелят, при когото България за известно време е била на три морета, освен че е била европейска сила, от която са треперели и Византийската, и Латинската империя. Нека знаят, че и по нашите земи е имало крепости, замъци, рицари, чутовни битки и благородни владетели.

До Асеновата крепост се стига лесно с кола по идеален път. Тя се извисява на място, откъдето в добро време можете да хвърлите птичи поглед над града и околните планински склонове. Крепостта съществува още по времето на траките, а през Средновековието нейната позиция става стратегическа. Наречена е така на цар Иван Асен II, който я укрепва и обновява. Църквата „Света Богородица Петричка“ е от 12-ти век и е изцяло запазена, както и част от стенописите в нея. Крепостта е разрушена при османското нашествие през 1410 г.

Ако имате време и сте в настроение, даже можете да си вземете по една бира и да се припичате щастливо на слънце, докато децата играят на катерушките, защото горе има дори и детски съоръжения. Не са най-хубавите на света, но все пак ги има. Около крепостта пък има модели на различни видове стенобойни и обсадни машини от средновековието – кога друг път ще видите нещо такова?

Но хайде с нас надолу по пътя, защото денят вече преваляше, а ние още не бяхме стигнали мястото, в което щяхме да спим.

Уви, мъжът ми реши, че е много наложително да свърнем рязко и да обследваме един забит, никому незнаен горски път, който може би водел към римски мост, който, според мен, беше само във въображението му. Караме ли, караме из храсталаците, а пътчето става все по-тясно… Аз проклинам наум, изнервена до смърт, а той кара, упорито втренчен напред, и накрая спираме, защото няма как да продължим! Мъжът ми вика "аз ще сляза и ще се поразходя малко, да видя няма ли го тоя римски мост напред".

И така, останах в гората. Сама. С колата. На седмата минута вече бях в пълна истерия. Мракът падаше, него го нямаше, а мястото - от едната страна река, от другата скала, ни да караш назад, ни да обърнеш.

Е, върна се накрая! Обърна колата, докато аз пищях и се молех да не падне с нея в реката. Заля ме черна вълна на паника - "Сега вече ще одерем колата. Ето сега вече край! А тая кола ни е дадена за тест драйв - по-добре да умрем, отколкото да я одраскаме". Признавам си, че исках да го удуша. По принцип понякога искам да го удуша, но сега особено много исках. Той пък взе, че обърна колата, и с опънати нерви, поскарани и намусени, стигнахме по тъмно до чудното родопско село.

Спирка 5 - село Косово

Село Косово се намира на половин час път от Асеновград и е една изумителна перла в българския еко-селско-планински туризъм. Село, запазило дух и красота, отдалечено, чисто и красиво. Но към онзи момент нямаше как да го разбера, защото ... беше тъмно, тъй като бяхме загубили часове да търсим изгубени портмонета, римски мостове и равновесието си. В Косово ще се насладите на типичната възрожденска родопска архитектура - има цели 63 паметника на културата.

Две от сградите са дело на майстор Хаджи Георги Станчовски - църквата "Успение Богородично" от 1851г. и собствената му къща ("Хаджийската") от 1853г. За отбелязване са и старото училище (1889г), воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото.

Като пристигнахме, валеше дъжд и побързахме да се скрием там, където бяхме резервирали – в „Косовски къщи“ („Хаджийска“, „Гаватовска“ и „Елиновска“). Автентичните възрожденски родопски къщи са собственост на семейство българи, живели години наред във Венецуела. Сега са се върнали, за да живеят в селото, да поддържат няколко фантастични исторически сгради за гости и да бъдат щастливи.

Запознахме се с тях, пихме вино, ядохме сармички и много се забавлявахме. Храната беше съвсем прилична (можете да опитате различни автентични родопски вкусотии). Гостоприемството им е чудесно и можете да си говорите дружески с тях цяла вечер, както направихме ние - в уютната им механа, пред запалената камина. Накрая, щастливи и охранени си легнахме, за да се събудим в най-красивата приказка на света. Няма да се трудя да ви я разказвам, по-добре да ви покажа, защото думите не стигат да опишат великолепното Косово, сгушено под пресния сняг!

В разговор с домакините разбрахме, че лятото тук идват доста семейства с деца и се връща онова изумително детство, в което по цял ден тичаш, играеш на тумби и обикаляш кривите сокаци в пълно щастие, докато майка ти блажено поспива следобед или кротко играе белот с приятели. Препоръчваме от все сърце това великолепно село, както и компанията на домакините ни! Ако решите да поостанете на тишина и спокойствие, това е мястото! Около него има няколко чудесни пътеки, по които да видите реки, водопад, странно дърво, параклиси, както и да се насладите на великолепните родопски пейзажи.

Спирка 6 – село Орехово

Метнахме се на Ти-рока и бръмнахме през преспите към селото. То е малко, сгушено в планината и запазило своя дух от миналото. Денят е неделя, всички спят, снегът вали, а Орехово е пусто като във филм за зомбита, но ние не се предаваме и ба-а-авно обикаляме и се ослушваме като двама идиоти.

Местните кукери са само една група, която следва неотклонно традицията и обикаля от къща на къща, изпълнявайки обичая. Навсякъде е навалял сняг, хора рядко се мяркат, а ние се лутаме и ги търсим. Вероятно сме изглеждали абсурдно, но накрая чухме хлопане на звънци и изскочихме развълнувано от колата. Хукнахме през преспите и ... успяхме да ги хванем!

Вижте ги сами колко са живописни, оригинални и яки!

Събудиха езичниците у нас, накараха ни да се усмихнем и да почувстваме как злите духове се разбягват панически напосоки, а ние сме защитени и освежени в това чудно снежно утро!

Не знам защо в София няма кукери, но ще се опитам да направя кукерска група от майки за следващата зима. Ще обикаляме из улиците, ще пречим на хората и ще звъним със звънци. Дано някой се навие заедно с мен! Единственият ми проблем е, че не знам как ще си стъкмя такъв костюм, като се има предвид, че и едно копче за балтон не мога да зашия…

След ритуалното ни приключение в село Орехово се втурнахме да обядваме, все едно не бяхме закусвали досега, и спряхме в

Спирка 7 - „Юговско ханче“, където едвам успяхме да седнем, но, боже мой, боже мой - колко беше вкусно там! Вече е очевидно за всички, че Господ има голям пръст в това пътешествие. Пак ядох пъстърва, но тук тя беше дори по-хубава от предната (а тази в Пловдив беше доста добра).

Бобът, суджукът, хлябът - незабравими усещания, заради които никога няма да отслабна в тоя живот. С цяло сърце препоръчвам! Има хора, които твърдят, че в „Синия хан“ е по-вкусно (намира се по-нагоре по пътя за Чепеларе). Не знам, не съм яла там, но ето, казвам ви - идете да проверите. Ако имате място в корема, идете и на двете места!

Та, ето ни обратно към Асеновград - на светло, наядено и спокойно, да разгледаме няколко манастира в околието. Както вече споменах, Асеновград носи прозвището „Малкия Йерусалим“, защото е опасан от прехубави манастири и прелива от църкви и всякакви богоугодни забележителности, които си заслужава да посетите. В околието е например супер известният

Бачковски манастир, което беше и нашата Спирка 7.

Той е вторият по големина в страната след Рилския. В него можете да видите старинни стенописи, както и такива от прочутия Захари Зограф, също чудодейна икона на Богородица, която монасите излагат на показ ежегодно на втория ден преди Великден, както и Бакуриановата костница – по същество църква-гробница, в която се помещават 14 гробници.

В нея можете да видите единствения портрет на цар Йоан-Александър и няколко каменни надписи от Средновековието. В манастира е приключил земния си път и последният патриарх на Второто българско царство – Св. Евтимий Търновски. Също тук се намира и гробът на последния български екзарх – Стефан, починал през 1957 г.

Към някои от тези забележителности имам една голяма забележка, и тя е поредицата от нескончаеми сергии, които съпътстват всяка божа обител. Пред Бачковския манастир специално пътеката е толкова дълга, че ако ѝ сложим още едно платно за обратно движение, може да конкурира магистрала Тракия. Хиляди светещи икони, буркани с лютеници, ракия, сладко от бели череши, дървени лъжици, пластмасови пушки, семки, наденички, кюфтета, рокли, хавлиени кърпи…

Човек може съвсем спокойно да си напазарува за една сватба, едно погребение и за целия останал живот между двете, преди да се докопа до храма, от който Исус е изгонил търговците. Но, какво да правиш? Преглъщаш, в краен случай - купуваш си един петмез или шарено бастунче от захар за децата, и продължаваш нататък.

Предстоеше ни Спирка 8 с поредния манастир – „Св. Параскева“ Мулдавска, на около 2 км нагоре в планината, южно от с. Мулдава. До там се стига по черен път, но гледката отгоре си заслужава. Самият манастир не беше отворен по това време на годината, но в топлите месеци около него ще е чудесно.

Изграден още по времето на Втората българска държава през 14-ти век, през Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. В Мулдавския манастир често отсядал апостолът на свободата – Васил Левски, и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.

Пътешествието ни премина покрай един параклис с удобни сенки край пътя и завърши със

Спирка 9 в един друг, разкошен манастир – Араповския „Св. Неделя“.

Той е единственият в България полски манастир и единственият, построен по време на турското робство. Намира се на 9 км североизточно от Асеновград, насред полето. Атракциите в него са чудотворното аязмо и запазената кула на Ангел войвода в двора му. Самият манастир е създаден с дарение от войводата през 1856г. Купихме си сок от вишни, правен от монасите, разгледахме църквата и двора, в който имаше колекция от гълъби, погалихме две котки и в пълен душевен мир напуснахме мястото.

Поехме към София. Аз, гушнала сок от вишни и буркан с лютеница. Мъжът ми, хванал здраво волана на колата. Нашето първо Фолксваген пътешествие беше към своя край. Пъстро, шарено и интензивно, в което видях сто неща, изядох света, научих ужасно много, смях се и непрестанно се притеснявах, че ще одраскаме нейде колата, докато се бутаме по храсталаци, тръни и сокаци. Два дни притеснение с тая кола!

Имаше моменти, в които неконтролируемо виках "Одрахме колатаааа", а той ми отговаряше раздразнено, че това е от чакъла под гумите, докато се вреше в някакви храсти, за да намерим някаква съборетина. Но инак сме много доволни от T-Roc и дори сме малко влюбени в него. Чудно возене, има си всичко, но... не е за нас.

Багажникът не е за семейство с три деца. Това не ми пречи да я препоръчвам за по-млади двойки или такива с едно дете. Пъргава като Golf, но пък проходима като Tiguan. Мощна, бърза, стабилна, красива, с други думи...перфектната женска кола за тези като мен, които не си падат по малки коли.

Не знам защо, като чуя "женска" кола и се изприщвам. Жените също обичаме широки, високи, мощни и яки коли. Един ден, когато оженя всички деца и ги изпратя да живеят надалеч със собствени коли, това би бил изборът ми за кола и нищо по-малко по размер.

---------------------------------------------

БЕЛЕЖКИ

Още за град Раковски
Информация за Асеновград
История на Асеновград

Храм „Успение Богородично“ 
Храм Света Богородица – Благовещение 
Бачковски манастир и тук
Горноводенски манастир "Св. Кирик и Юлита" 
Мулдавски манастир "Св. Петка" 
Араповски манастир "Св. Неделя" 
Река Чая

Ако решите да хапнете в Асеновград, не пропускайте да опитате някое от типичните за града ястия и деликатеси:

- Станимашки сарми
- Хардало
- Асеновградски мавруд — червено вино
- Булама (бяло сладко)
- Балсуджук
- Сладко от зелени смокини
- Рачел (сладко от тиква)
- Сладко от бели череши

- Асеновградска малага — червено вино
- Агнешки крачета по касапски
- Супа от агнешки главички
- Бурания (кисело зеле и ориз)
- Целина със сос
- Сланутък (говеждо с нахут)
- Сладкиш с петмез
-  Туршия от пълнени камби

Идеи за още чудни дестинации в близост, с които да разнообразите или удължите вашето пътешествие:

- Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“, с.Горни Воден, до Асеновград
- храм „Св. Йоан Кръстител“ от 13-ти век, Асеновград
- Етнографска къща, Асеновград
- Исторически музей (с експонати от 7000 г.пр.н.е. до наши дни), Асеновград
- булчински магазини, Асеновград
- Пейнтбол Асеновград P.M.G. Sport, Асеновград
- скален феномен Беланташ, в Родопите близо до Асеновград
- резерват Червената стена (известен като единственото находище на най-красивата българска орхидея - венерино пантофче, както и на много други растения - родопско лале, персийската морина, пистация, силивряк, родопска горска лайка), до Бачковския манастир
- Бачковски водопад (на 15 мин пеша, има пейки за отдих и пикник), до Бачковския манастир
- комплекс за спортен лов и риболов „40-те извора“ (риболов, къмпингуване), до с.Мулдава
- Руенско езеро (отдих, риболов и похапване), до с.Руен
- атракция за татковци – огромен склад за техника втора употреба от всякакъв вид, в с.Червен
- култов център, където има и 800-годишен чинар (даже са няколко), село Долнослав
- Кръстова гора, в близост до с.Югово
- Водопад Лястовичи вир до яз.Сушица, (множество речни каскади и красиви гледки към Тракийската низина), близо до с.Долнослав
- минерални спа изживявания в с. Нареченски бани,
- Римски мост над река Чая (на около 4км след с. Нареченски бани)
- множество туристически маршрути до близки родопски хижи и местности, за които можете да се осведомите на място от прелюбезните родопчани

Тази история е част от книгата „Стигнахме ли вече?“ на Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, в която ще намерите десет подробни, преживени и много забавни пътешествия, осъществени с мисъл за семействата, които ще тръгнат на път, за да ги изпробват.

Може да купите пътеводителя от ozon.bg, както и от по-големите вериги книжарници, сред които Ciela и Хеликон.

Приятен път!

Обществено прието е, че мъжът винаги е готов за секс. На всяко място, всеки час, той просто трябва да е готов да скъса своята риза и да се впусне в нежна ласка. Но тази представа е погрешна – сексът както при мъжете, така и при жените не е по команда. Хората различно либидо и различно желание за секс, което е съвсем нормално.

Няма проблем, когато двамата партньори са на една вълна, но разликите в желанието могат да доведат до напрежение във взаимоотношенията. Д-р Джен Гюнтер е акушер-гинеколог, практикуващ в Калифорния и списващ „Цикълът“ – колонка за репродуктивното здраве на жените в New York Times. Тя съветва да поговорим час по-скоро с партньора си, ако имаме нужда от нещо, което не получаваме във връзката си, за да не се натрупва разочарование.

******************

Съществуват различни определения за брака без секс или връзките без секс: без секс през изминалата година, без секс през последните шест месеца или двойката прави секс 10 или по-малко пъти в годината. Според едно проучване приблизително 15% от женените двойки не правят секс: съпрузите не са правили секс помежду си през последните шест месеца до една година.

Преди време бях във връзка, в която сексът не вървеше

Обмислях да обсъдя това публично, но историята ми е различна от разказа, утвърден от нашето патриархално общество. Защо? Защото бях тази, която моли за секс незаинтересования си партньор. Сексът 10 пъти в годината би бил 10 пъти повече от този, който аз правех.

Тази тема не е чужда в моята работа. Като гинеколог ме питат какъв е „правилният брой“ сексуални контакти месечно. Отговорът е, че няма такъв. Ако и двамата са истински щастливи, това е здравословен сексуален живот.

Разбирам объркването относно честотата. Сексът е навсякъде. Той продава почти всичко, а новинарски статии ни напомнят, че различни хормони и невротрансмитери могат да повишат нивата си в резултат на секса.

И все пак едно завишаване на хормоните не води до удовлетворяваща връзка. На практика никой не е проучвал хормоналното въздействие върху взаимоотношенията, което оказва пазаруването на хранителни стоки, вечерята или готвенето. Ако една двойка не прави секс, но и двамата се чувстват удовлетворени, тогава всичко е наред.

Проблемът е, когато има несъответствие в желанието

Разбира се, либидото е на приливи и отливи, и ще има моменти, когато единият партньор е временно незаинтересован. През 2003 г. бях вкъщи с две недоносени бебета, и двете на кислород и на монитори, чиито аларми непрекъснато пищяха. Дори Райън Рейнолдс да се беше появил, щеше да се наложи да покаже завидни умения в смяната на пелените и в управлението на регулатора на кислородния резервоар, за да ме впечатли.

Във връзката ми честотата на сексуалните контакти бързо падна. Казах си, че ще се подобри, защото имаше и други положителни неща между нас. Погрешно предположих, че мъжете по принцип имат по-високо либидо и всичко това беше временно.

Съвет от професионалист: Нищо в една връзка никога не става по-добре от само себе си. Можете със същия успех да помолите съставките от шкафа да се самоопекат в торта.

Бях смутена, когато моите опити да възобновя магията – като да спя гола или като се опитам да планирам секс след вечер навън – пропаднаха.

Започнах да питам приятели дали някога са се чувствали отхвърлени по същия начин. Отговорът беше „Всъщност не“. Жена, която преминава през особено мъчителен развод, ми каза, че тя и нейният бъдещ бивш, от време на време правят див секс. Хората имат потребности в края на краищата.

Фактът, че

хора, които се мразеха, правеха повече секс от мен

не ме накара да се почувствам по-добре. Напротив.

В крайна сметка реших, че сексът от съжаление, веднъж или два пъти в годината, е далеч по-лош от никакъв секс. Опасявах се, че никоя намеса няма да бъде устойчива и че твърде дълго сме пренебрегвали проблема, за да се направи нещо. Бяхме ужасно несъответстващи сексуално и това не беше нещо, с което той нямаше интерес да се занимава.

Опитът ми ме накара да слушам по различен начин жените, които говорят за сексуалния си живот с мъже, независимо дали в кабинета ми или в личния живот. В пространствата между думите им има цели истории. Когато питам някоя жена за сексуалния ѝ живот и тя направи пауза или обобщи, че нещата са „ОК“, казвам: „Знаете ли, че често се случва мъжът да има проблем с либидото?“.

Казвам това на приятели, познати и дори хора, които едва познавам в самолета (след като научат какво работя). Отговорите на жените са съвсем сходни. Мълчание, след това облекчение, че не е само при тях, бързо последвано от желанието да разберат повече. Много хора споделят с мен интимни подробности, щастливи, че има някой, на когото могат да се доверят.

Либидото може да се повлияе от редица фактори

включително депресия, медикаменти, стрес, здраве, извънбрачни връзки, предишни сексуални травми, порнография, болка от секс и неудовлетвореност от взаимоотношенията (сексът по време на грозен развод вероятно е изключение).

Еректилната дисфункция е фактор при някои мъже, особено на възраст над 40 години. Други може да са с ниски нива на тестостерон (въпреки че има много спорове в тази област). Съществува и възможността един партньор в хетеросексуалната връзка да е гей.

Новата любов е съвсем буквално опияняваща. Функционално ЯМР изследване предполага, че влюбването активира центровете на възнаграждение в мозъка и, подобно на опиоидите, увеличава толерантността към болката. Чудя се доколко този наркотик на новата любов засяга либидото. Ако някои мъже и жени са просто с по-ниско либидо в ежедневието, възможно ли е да върнат към това, след като този „любовен наркотик“ отшуми, оставяйки хората с по-високо либидо разочаровани?

Искам жените да знаят, че ако имат желания, не са сами. Ако обичате човека, с когото сте, колкото по-скоро кажете какво ви притеснява, толкова по-добре. Можете да опитате това, което аз направих – да спя гола и да планирам секса – защото колкото повече правите секс, толкова по-вероятно е да го желаете, ако го правите правилно и се чувствате добре. Ако обаче нещата не се променят по начина, по който искате, може да се нуждаете от терапия за двойки, секс терапевт, клиничен психолог или лекар, в зависимост от ситуацията.

Чакането с месеци или дори години може да обостри отношенията в спалнята

и много да усложни нещата, тъй като огорчението се натрупва.

Сексуалността и връзките са сложни и няма лесни отговори. Не е добро или лошо да имаш високо, средно или ниско либидо. Всеки има различни предпочитания, но ако не говориш за това, което искаш, не можеш да очакваш другият да знае.

Нашето общество почти изглежда изградено върху погрешната идея, че всички мъже искат секс през цялото време, затова си представям, че би било трудно за мъжете да признаят, че имат по-ниско либидо, дори анонимно. Аз съм лъгала за теглото си в много формуляри. Това не ме прави разбит човек; то просто доказва, че невидимото наметало няма да те скрие от теб самия. Най-разрушителните лъжи са тези, които казваме на себе си.

Скъпи приятелки, дойде време, след като се запознахме с това как изглежда богат мъж https://tinyurl.com/yc8kpcuo и къде можем да го срещнем https://tinyurl.com/y9loghgs, да научим и КАК ДА ГОВОРИМ НА БОГАТ МЪЖ!, така че да си опечем, дето има една дума, работата и богат мъж да ни е в кърпа вързан! Епизод III започва, слушайте внимателно!

"БОГАТ МЪЖ" можете да купите тук https://bit.ly/2JcwxxP