Работата у дома трябва да се разпределя поравно. Това е безкраен, тежък труд и когато пада на плещите само на единия родител, емоционалното и физическо изтощение е смазващо. И докато балансът е възможен с взаимни усилия преди появата на детето, след него плановете ни може да мутират по неведоми пътища. Девра Блакър разказва за своите премеждия при разпределението на дейностите в семейството и благоприятните обрати във взаимоотношенията, които може да възникнат при смяна на средата. В този ред на мисли, припомнете си и текста Защо се предполага, че жените трябва да се раздават, докато умрат.
--------
Казах си, че никога няма да попадна под знаменателя „домакиня“.
И двамата ми родители работеха извън дома, но, както много жени от тяхното поколение, майка ми освен това отговаряше и за поддържането на дома, за грижата за децата. Когато с приятеля ми заживяхме заедно, му дадох да разбере, че няма да поема домакинството сама. И двамата готвехме и чистехме поравно и знаехме как работи пералнята. Поддържането на дома бе или споделено усилие или споделена липса на такова.
Както много други егалитаристки* усилия, нашето домашно равенство бе изгубено, щом ни се роди дете. Сигурно всеки има своята история за това как се е случило при тях.
В нашия случай съпругът ми изпадна в депресия. Освен това нашият двуседмичен син имаше нужда от операция, заради стомашно състояние, наречено пилорна стеноза, и излезе от операцията немощен и недохранен. Освен любовта, с която го обгръщах, влязох в режим
жилава-жена-която-върши-всичко.
И не излязох от него.
Така се формираха шаблоните. Аз се грижех за бебето. За къщата. Докато синът ми растеше, се занимавах с всичко: храна, часове при лекаря, предучилищно проучване, следучилищни дейности, рождени дни, дрехи, транспорт. Роди ни се и второ дете и постоянно се пазаряхме за разделението на задълженията, защото никой от нас не искаше да засяда в тези стереотипни роли. И въпреки че съпругът ми се отърси от депресията, а аз - от своя жилав режим, колкото и да се стараехме, така и не възвърнахме равновесието.
Преди две години той прие работа в Люксембург, където официалният език е френски. Съпругът ми говори френски свободно, докато в добрите си дни, аз съм на ниво 5-годишно.
Изведнъж динамиката помежду ни се промени изцяло.
Няколко месеца, след като се преместихме, получих имейл от училището, който напомняше за годишното заплащане за „Материали по английски език“. Едно време аз плащах или уреждах всички училищни и домакински задължения, но след като се преместихме в Люксембург, повече не го правех - олайн банкирането е на френски, както и всички сметки.
Онази вечер споменах на съпруга ми, че задължението трябва да се плати.
„Готово е“, каза той. „Изпратих и бележката за плащането на учителите“.
Колко ефикасно! И дори не е необичайно, след като вече той поема поне половината училищни уговорки. Основно той общува с френскоговорещия педагогически секретариат.
„Невидимият“ труд покрай медицинските въпроси също се преразпредели. Когато дъщеря ми си счупи ръката, малко след като пристигнахме, той разучи къде да я заведем и след това проследи лечението. Въпреки че намирането на лекари в нова държава може да е обезсърчаващо и стресиращо, имах партньор, който се стараеше колкото и аз, ако не и повече. Също толкова вероятно е да иде до аптеката. Често той събира информация относно работно време и планиране на срещи.
Не мога да се престоря, че не се занимавам предимно с готвенето и прането, което е логично, защото той е в офиса всеки ден, а преди и двамата работехме от вкъщи. Нито пък мога да се залъгвам за същността на преразпределението на нашите на задължения.
Голяма част от нещата, с които той се зае – пари, медицински въпроси, общуване с външния свят – традиционно се падат на мъжете, като част от сексистките устои, които жените се стараят да пречупят.
Но когато този формат започва да се руши, жените имат навика да поемат всички функции, вместо да изтръгнат системата на неравенство из основи.
Въпреки всичко мога да говоря само за собствения си брак. След като с години се занимавах с всички тези „мъжки“ задачи, не съм притеснена да ги отстъпя. Харесва ми новия баланс в живота ни и не става дума само за времето, което всеки от нас отделя за дома и децата.
Достигнахме до равновесие, заради психологическото облекчение, което изпитах, след като се преместихме. Вече не отговарях за всичко. ѝ
В държава, в която общувам като 5-годишно, нямаше как да бъда начело сама.
Бе приятна промяна. Пожелавам на всяка жена да се освободи от капана на домакинството. Емоционалният товар от умственото натоварване е реален – защото жените прекарват времето и енергията си в неплатен труд. В крайна сметка това, което наистина се промени в моя случай, е че мога да разчитам на партньора си така, както той е разчитал на мен през всички тези години.
Разбира се, катализатор на промяната бе моята липса на езикови умения. Не би трябвало обаче липсата на умения да е цел за никоя жена.
Не е възможно единственият избор пред омъжената жена е да бъде или супермашина, или глупачка.
Но ако мога да обобщя какво всъщност се промени между нас, това са две неща: съпругът ми се усъвършенства, защото нямаше избор, а аз нямаше какво да сторя, освен да отстъпя.
Предполагам, че повечето хора, при които има такова неравенство, живеят в държави, където и двамата партньори говорят свободно езика и не могат да се престорят, че нямат избор. Вероятно обаче могат да изберат да преразпределят задълженията по същите причини, поради които всички правим положителни промени във връзките си.
Коловозите, в които влязохме, след като се роди първото ни дете, не бяха благоприятно развитие за никой от нас. Но преместването промени нещата.
Е, не сме разрешили всички проблеми – женени сме все пак!
Но бракът ни повече прилича на този, който си представях преди десетилетия, докато гледах как майка ми носи толкова голяма част от товара.
Скоро ще започна да посещавам курс по френски език. Не мога да се престоря, че съм особено мотивирана.
*Равни права на съпрузите в тяхната обществена реализация.
