Децата са малки сладки слънчица, правещи света по-красив, добър и светъл… Бла бла бла. Това е факт и го знаем. Но хайде да поговорим за онези вледеняващо ужасни моменти, в които проговарят с глас като от отвъдното и с отнесен поглед ни съобщават как в стаята присъства човек, умрял преди да се родят, или как са дошли на този свят, след като са умрели и са избрали да се появят точно при нас… И какво ли още не.
Е, започнахме този разговор с един пост във Фейсбук, в който ви питахме точно това: кои са най-вледеняващите кръвта неща, които сте чували от децата си. И така, общо взето, отворихме кутията на Пандора, от която излетяха всякакви страшни (и някои смешни) истории. И понеже вече не сме спали дни наред, ви предлагаме някои от тях, за да не будуваме в ужас само ние. (Запазен е оригиналният правопис на историите.)
Martina Georgieva
След като със синът ми бяхме посетили умиращия ми от рак баща, слизайки по стълбите ми каза: "И тебе те чака това скоро, нали знаеш..." Беше на 6 години.
Maya Gramovska
Дъщеря ми наскоро с най-серизен тон и вид дойде при мен и каза "Мамо вие сега тук сте две майки. Само че ти не виждаш другата." Направо ме побиха тръпки... Попитах я къде е и отговорът беше "Точно зад теб. Има бяла коса и розова тениска."
Някак вътрешно реших, че е майката на мъжа ми, която почина преди години. Чак ми домиля после като помислих, че може да е тя. А и от много малка се заглежда по ъглите в същата стая, усмихва се и сякаш реагира на някого.
Maya Skorokhod
Големият ми син... В детската градина рисуваше черно слънце. Бях подивяла. Гледахме слънцето и му обяснявах, че е жълто. Той каза, че от тук така се вижда, но всъщност то е черно. Рисуваше хората затворени в стъклени планини. Ужасът беше, когато беше на почивка с баба си и дядо си и аз отидох да го взема. "Мамо, беше ми мъчно за теб, но не много. Когато ти не си с мен, до мен е моята друга майка. Тя е същата като теб, но с черна коса." Аз съм руса... Бяхме на квартира, а той на 2,5 годинки и вечер заспиваше с гръб към стената, защото имало леличка, която го гледала и той не можел да заспи. Вече е на 23 години и той още помни тези неща.
Милка Колдамова
Прясно, от вчера. Излязохме с едната дъщеря (10) до кварталния магазин и се прибираме. Аз нещо се заблях и забавих крачка, тя е на две-три крачки пред мен. Стига до една нищо и никаква уличка, спира се, изчаква една кола и пресича. Аз я настигам и тя ме пита - Случвало ли ти се е да живееш един и същи ден два пъти? Аз включвам обяснителния режим за "дежа вю", какво е, що е...И питам на свой ред, откъде й е хрумнало. Ами, аз този ден вече съм го живяла, само че като пресичах, колата ме блъсна и аз умрях...
Iva Jordanova
В много ранна бременност, дъщеря ми на 4г.всяка вечер говореше на бебето и му пожелаваше лека нощ. Едва вечер нищо и аз питам-няма ли да кажеш нещо на бебето? Тя- ами не,защото няма бебе вече. Щях да имам братче....След няколко дни разбрахме че е права,бях направила спонтанен аборт.
Manuela Sheigarovska-Dyankova
Вече съм го разказвала май, но синът ми беше на около 2 и половина когато ми каза, че преди да се роди е бил някъде на високо и от там са му казали да си избере майка и той ме видял в една дълга рокля на цветя и ме избрал. Пак по това време някъде около година твърдеше, че има една баба в неговата стая и постоянно играеше с нея. Питах го дали го е страх и той отговори "Не, тя е много добра, усмихва ми се и ме гали по главата." Като бяхме навън често бързаше да се прибира, защото бабата го чака да си играят.
Дъщеря ми пак на около 2-3, веднъж в просъница ми каза, че преди да дойде при нас е имала мама Сиси и тати Боян, но е била много малко при тях. Но сега щяла да остане с нас много време.
Katya Dikova
Голямата ми дъщеря, на около 2,5-3 години ”Мамо, аз ходих на война!” Не подозирах, че знае тази дума, правя проверка- “ И какво прави , стреля ли, убива ли?” . “ Не бе мамо, давах пушки, вземах пушки” . Прадядо ми е бил оръжейник! Пак тя,отиваме на село, при баба ми, там е минало детството ми, посочва ми едно място в градината и ме пита” Мамо там имаше ли дърво?” Точно там имаше голяма ябълка! “ Там имаше ли люлка?” Дядо ни връзваше люлката там! “ Аз там те видях”... И много , много други моменти, които ме оставяха без думи .
Diana Krinkova
Дъщеря ми на две години, стои на двора на дядо ми, който почина шест дена преди тя да се роди, той почина на термина ми. Та тя стои и вика Дядо!!! Дядо!!! Не беше смразяващо или страшно, беше умилително!!
А тази тема трябва да се издаде на книга!!! Много интересна!!!
Деси Вазова-Андреева
Щерката се разхождаше с две розови кукли под мишница и обясняваше как чете приказки на сестричките си. Това става около седмица преди изобщо да разбера, че съм бременна. След това й обяснявам, че мама има бебе в корема, а тя - Ама аз исках две!
Искаш две, ама няма, казах й.
След седмица съм на преглед и разбираме, че са близнаци! А в 12 г.с се видяха, че са момичета..... Еми, какво да кажа.....
Momchil Stepanov
Малката беше навършила наскоро 3. И една вечер взе да крещи "Баба Льона е на телясата, Баба Льона е на телясата!" Нейната прабаба Льони беше починала преди около година. Първоначално изстинах... После се зачудих какво става. Накрая се осмелих да погледна. Оказа се, че съм забравил барбарона на терасата.
Деси Г.
1-2 месеца след като приятелят ми почина, гледах племенницата ми вкъщи(тогава беше на около годинка и половина). Постоянно гледаше в един от ъглите на стаята и се смееше, все едно има някой и й прави смешки. Даже я местех от мястото й, но пак си гледаше там. Мисля, че щях да припадна...
Деница Добрева- Евлогиева
Голямата дъщеря, беше на 2г тогава:
Мамо, дядото!- посочвайки празен стол в детската стая.
Мариана Мамарова
Мамо много ще ми е мъчно когато те блъсне камион и умреш.
Румяна Дамянова
Живеем в къща от вторият етаж има тераса, която гледа в хола. Синът ми на около 3-4 тогава седи до парапета и говори. Питам го какво казва, че не го чувам, той продължава. Отидох и го погледнах и виждам как гледа надолу към хола и говори с някого: А ти как се казваш? (повтори името, но не го помня) Аз: Маме с кого говориш? Той: с момиченцето!!! Аз: Кое момиченце маме? Той: е долу, не я ли виждаш и започна да и маха и да вика Здравееееей!. Аз: Къде е това момиченце мами? Той: Долу бе мамо, седнала е на шкафа. Имало е случаи в които ми е казвал, че на тавана има батковци, които там си живеят! Майка ми почина, когато бях бременна в 8 месец. Той ми каза, че баба го е гушкала и му казала: Хайде моето момче, време е да отидеш при мама и тате и той се бил събудил при нас.
Izabela Karaslavova-izi
Моето дете, момченце, когато беше 3 год (проговори на 2,5г) започна да говори за братчетата си близначета. Това се случваше много често:" Като се родят моите братчета близначета .. Когато имам братчета близначета ще ги нося на рамене. ... Моите братчета близначе...., Моите братчета близначе......" Не спираше..
Порасна голям и продължи да говори, и прави планове за тях. Каза, когато се родят, че първото родено ще се казва Джейсън, а второто-Клеа́нтин.
...
Стана на 11,5 год .....и се разболя от левкимия. Изкарахме една година в болницата. Не спираше да говори за тях. Все го питах за какво близначета говори. Че аз не съм първа младост... Освен да си осиновим.А той отговори: "Ще отидем на лекар. Ще са инвитро. И ТИ ще ми ги родиш!"
Загубихме го 3 м. преди да навърши 13 год.(12.10.2017)
Тръгнахме по лекари... Дълга история... В България не успяхме, но в чужбина, в Кипър от първия път забременях с близнаци момченца, които вече са на 5 месеца.
Разбира се, че без да мислим имена ние ги нарекохме Джейсън и Клеа́нтин. Няма как да се казват иначе. Болката е огромна. Не може да им се радва...
И въпреки всичко НЕ вярвам, че има "нещо". Бил някъде, гледал отгоре...и тем подобни човешки успокоения, в които аз не вярвам. Като го няма при мен...все тая какво има и какво няма.
Кремена Гюнджиева
За щастие още нямам такива преживявания с моите деца,но помня как тъкмо бях разбрала,че съм бременна и само аз и мъжа ми знаехме,защото не бяхме ходили на преглед. Отиваме на обяд с едно приятелско семейство и момченцето им на 3 г ме попита"Кога ще се роди бебето?????".С мъжа ми направо бяхме потресени.Майка му вика какво бебе бе мамо,не се говори така ,а аз само му казах ноември.
Ivailo Ivanov
На 3 години, малкият ми син каза в един асансьор, че бил фен на Ботев Пловдив. Оставих го да се вози сам.
Владиславовна Екатерина
Приспивам вечер Ивайло, тогава на 3 години: - Мамо, може ли тази вечер да ми прочетеш приказка?
Аз: - Разбира се, Ивайло, аз всяка вечер ти чета?!
Ивайло: - Да, но тази вечер е за последно.
Unique Varna
Завивам дъщеря ми с одеяло изплетено от баба ми която почина доста преди тя да се роди. И дребната промърморва-одеало от баба. От коя баба маме? От баба Аниии. Кръщелното име на баба е било Анка, после сменено след осиновяване. Знаехме го аз и майка ми.
Nia Koeva
Беше на 4-5 години моята дъщеря и лежах с нея в болница, защото беше с пневмония. Както си седяхме изведнъж ми каза "Мамо, аз никога няма да порасна." Направо се смразих. Да е жива и здрава, другия месец прави 13.
Viliyana Velikova
Идилична вечер, поредна прегръдка преди лягане: “Знам, че обичаме да си казваме “Лека нощ”, но днес ще ни се наложи да си кажем “Сбогом”...”
Tsvetelina Teneva
моето дете (на около 3 тогава) ми каза, че не ме е избирало за майка, искало е при друга майка, но без да иска е паднало при мен
Ralitsa Radulova
Дъщеря ми като беше малка веднъж ми каза, че е била на някаква розова планета. Питайки я какво има там, тя каза: "много деца, играят си и чакат майките и бащите си да ги извикат".
Теодора Николова
В нощта в която съпруга ми почина, синът ми цяла нощ бълнува, вика го на сън... почти шест месеца казваше, че баща му е с него. Разказваше ми неща, които само със съпруга ми знаехме или сме преживели. Тези случки ги знаехме само ние двамата, не са коменирани пред никой. Започнахме да ходим на психолог- аз и двете ми деца. И честно казано много ни помогнаха. Може да ме помислите за луда, но в минутите в които, съпруга ми е " брал душа" беше дошъл да се сбогува с нас. Няма да описвам какво усетих в този номент, но вече знаех, че е мъртъв! Няколко часа след това полицията ми съобщи. Чаках ги на входната врата с надеждата да ми съобщят нещо друго, но усещането ми се потвърди!
Anastasia Dimitrova
Тъкмо бях родила дъщеря ми,и синът на 3,8 се затича,откъсна 1 цвете и ме каза,,майка ти ми каза да те поздравя за бебето и да ти дам това, ,.Аз онемях....Майка ми почина много години преди да се роди той.И какво ??Така друг видя ли?Да, дядо ти...Какво ти каза?Ами всеки ден да уча по някоя дума на чужд език....Дядо ми ,лека му пръст,знаеше 5 езика и наистина повтаряше ,че всеки ден трябва да учиш поне 1 дума,да решиш поне 1 задача…
Simona Vladimirova
Преди около година лягам да приспивам тогава на 3г и 7-8м. Дъщеря си. Спомням си че беше февруари началото... та лягаме и се започва "мамо, когато живеех с майката на Васил Левски, (тук решавам че в градината учат нещо за Левски ходи с преден набор и нали е февруари) имахме куче което се казваше (вече не помня името знам че го проверихме беше старобългарско име) (това беше момента в които взехме да се гледаме), та продължава разказа накратко, че на някаква поляна някакъв чичко с мустаци и елек я е застрелял. (тогава била момче)
Maria Mihaylova
Веднъж синът ми (тогава на 4 години) разказа на баща си какво точно е сънувал и какво точно е видял в съня си. Мъжът ми с никой не беше споделял съня си. И двамата стояхме като гръмнати, защото мъжът ми потвърди всичко.
Maria Eremieva
Моят син между две и три имаше “приятел”, когото наричаше Йоцо Каликанов. Аз лично това име чух за пръв път от него. Описваше го като дребен и стар човек. Накрая някъде около 3 спря да го споменава и като го попитах, какво е станало с Йоцо, каза че някаква скала паднала и го убила. Повече не го е споменавал.
Maria Myparade
Съвместен сън, спя кърмейки. Сънувам кошмар, че майка ми умира, събуждам се, обляна в сълзи. Малката, буквално все още на гърда, все още спейки, хлипа и повтаря "ба-ба, ба-ба".
Всички сме живи-здрави, де!
Zhivka Gospodinova
"Мамо, в двора на детската има зъби на дете. Скрил съм ги на едно дърво" .... брррр
После се оказа челюст на куче
Христина Хаджийска
Един ден, взимайки детето си от ясла, излезнаха сестрите и ми честитяха бременността. Синът ми им бил казал, че ще си има сестричка.
Гледах учудено и отрекох, да съм бременна! ...та аз и цикъл още нямах, защото продължавах да кърмя.
След месец и нещо се появи една неописуема болка в гърдите ми, вечер докато кърмих, общо неразположение, прилошаваше ми... Направих си тест и излезе положителен. Преглед при АГ, ала-бала... Бременна в 12 г.с. След още някоя друга седмица се разбра, че именно момиче чакаме! Тогава го питах, от къде е знаел, че имам в корема бебе, а той ми отговори, че ТЯ му била казала. Естествено, синът ни избра името на дъщеря ни. Разликата им е 2 години и 7 месеца.
Dany Kovach
Имам близнаци, той е аутист. Та тръгват на детска градина (3,6г.), първи ден, влизаме в двора и щерката започва :Мамо, ние с брат ми те гледахме от горе и чакахме да пораснеш. И започва да ми разказа какво съм правила аз в детската градина (същата, и аз съм била в нея). Аз гледам като [гръмната]
... И тук идва следното : ти за брат ми не се притеснявай, той си избра да се роди такъв, за да имам аз деца…
Albena T. Shanova
Големият ми син на 4 г ми казва един ден със спокоен тон"Мамо аз знаех,че ще си много добра майка,преди да дойда тук те видях и те избрах " .
Другият смразяващ момент е 2 дни преди да почине мъжът ми,прибирайки се с малкият му брат и него от разходка от нищото започна да ме пита кога аз и баща му ще станем звезди,без грам притеснение.
Пламена Александрова
Моето на 3 г., без никога да сме говорили на такава тема, каза "Аз бях голяма, после умрях на улицата, беше голяма драма, и после дойдох при теб”.
Dobi Kosta
Синът ми, тогава на 3г: " Мамо, на терасата има лоша бабичка"..и това всяка вечер, докато след 1г не продадохме апартамента
Christine Drynda
Синът ми беше на 2,5 - 3г когато разказа,че когато бил голям и плувал в морето спасил едно дете от удавяне. Това лято много се страхуваше да влиза във водата.
С. Ф.
Дъщеря ми на 2 г. постоянно ни казваше и показваше къде в коридора има един стар мъж с шапка и очила. По то време живеехме в една много стара къща.
Много често разказва истории за пра, пра дядо си които само мъжа ми ги знае. Или че предишния си живот е била осиновена на 3,5г е.
Десислава Димитрова
Малко преди да навърши 3 години ми разказа как се е родила.
Плувала в едно голямо море, но тръгнала да потъва, тогава се отворила една врата и се появила много ярка светлина. Взели я едни много добри чичовци и лели, изкъпали я хубаво, стоплили я и я донесли на мама ...
Тя е родена секцио и действително е била изкуствено затопляна.
Отскоро говори за "сенки", които редовно трябва да плашим вечер, за да може да заспи. Те ѝ казвали "събуди се, Калина" , "падни", "удари се" . Постоянно си говори с някого и на няколко пъти истински ме е плашила ...
Galina Ivanova
дъщеря ми беше на около година и 3-4 когато сменяйки й памперса започна да следи нещо зад гърба ми и да се подсмихва. наляво-надясно се движеще главата й. Когато я попитах на кого се смее и какво гледа тя отговори “Гого е ей там,мамо” къде там питам аз и отговаря “ей там в ъгъла”. А Гого е брат ми който почина когато беше на 10м... имам още няколко такива истории
Svetlana Gencheva-Mandil
Аз съм атеист-материалист. Знам, че всичко има някакво обяснение. И въпреки това в един момент започнах да се съмнявам в здравия си разум. Синът ми беше на 5, когато баща му почина (катастрофа - мастно мозъчна емболия). Почина на 15 октомври, рождения му ден беше на 1. ноември. В къщи не говорихме за катастрофи, операции, смърт, но през нощта на Арахангел Михаил детето се събуди с писъци. Сънувал, че при него са тати, "но на главата си имаше много къса коса, не като него" и с него е бил "чичко готвач, който искал да го заколи. "Знам, че е чичко готвач, защото имаше дълга престилка с много кръв и носеше голям нож. Но тати хвана ръката му и каза да ме остави, защото съм много малък" "После вече ги нямаше и аз се събудих”.
Iva Kondoff Lindeberg
3-годишният ми син преди броени дни ми изръси, че щял да нареже мен и баща си и котката на малки парченца, защото е наказан
сигурно още изцепки ще има в бъдеще
Mira Sekira
"Мамо, като умреш, ти ще ми станеш бебе."
Имаше предвид, че ще се преродя като негово бебе. Не знам от къде е чул тази философия за преражданията. Аз не съм му говорила такива неща, а баща му е християнин и не вярва в прераждания. Баба му и дядо му са атеисти.
Denitsa Georgieva
Аз и 2-годишната ми тогава дъщеря сме в спалнята. Навън е тъмно и я приготвям за лягане. Изведнъж както стои седнала на леглото, започва да маха и да се усмихва към вратата. Обръщам се и виждам, че вратата е затворена и няма никой. Питам я на кого маха и тя ми казва: "Не виждаш ли? Виж, че се усмихва!". Усещам, че и на мен май ще ми трябва памперс и пак поглеждам, но там все така няма никой. Тя още по-ентусиазирано маха щастливо и се смее: "Усмихва ми се, усмихва ми се! Здравей, здравей!". Аз, вече почти вцепенена от ужас, почвам да мисля план за бягство, след като явно, че през вратата не е вариант. В един момент малката се изхлузи от леглото, дотътри се до вратата и ми показа миниатюрен стикер с усмихнато човече, което била залепила там, без аз да разбера.
Много жени раждат след 30-та си година и ново проучване твърди, че те може би ще имат едно неподозирано предимство пред останалите – по-дълъг живот.
Изследването, публикувано в журнала на Северноамериканското общество по менопауза, посочва, че жените, родили последното си дете на по-зряла възраст, обикновено имали по-дълги теломери.
Смята се, че те са отговорни за дългосрочно доброто здраве и по-голямата продължителност на живота. По-късите теломери се свързват с повече болести и по-кратък живот според изследване публикувано в Current Opinion in Clinical Nutrition & Metabolic Care.
Дължината на въпросните теломери пък зависи от житейски избори като диета и занимания. Възможно ли е късната бременност да е тъкмо един от тези житейски избори, които да спрат скъсяването на теломерите? Все още не е ясно.
Трябват ни още проучвания, за да разберем дали по-зрялата възраст при раждане допринася за увеличаване дължината на теломерите или тъкмо обратното – дължината на теломерите е условието за добро здравословно състояние, което кореспондира с възможността на жената да им дете и на по-късна възраст, казва д-р Стефани Фабиън.
Въпреки че изследването показва интересна връзка между по-късното раждане и дълголетието, експертите подчертават, че това не означава, че жените трябва съзнателно да отлагат майчинството за по-късна възраст, когато фертилността вече намалява.
„Това не означава, че жените трябва да чакат да имат деца в по-зряла възраст, за да увеличат собствените си шансове да живеят по-дълго,“ казва проф. Томас Пърлс, съавтор на проучването и професор по медицина в Бостънския университет, пред списание Time.
„Възрастта при последното раждане може да бъде показател за темпа на стареене. Естествената способност на жената да зачене и износи дете в по-късна възраст вероятно означава, че нейната репродуктивна система остарява по-бавно, а заедно с нея и останалата част от тялото.“
Това обаче не е първото изследване, което показва връзката между по-късната бременност и по-продължителния живот. Има такова, публикувано в журнал „Менопауза“ през януари 2015 г., в което се твърди, че жените, родили последното си дете след 33, увеличават двойно шансовете си да живеят до 95 или нагоре в сравнение с тези, родили последно дете до 29 години.
Изследователите обясняват тази връзка с възможни генетични вариации, които позволяват на жените да забременяват по естествен път в по-късна възраст и същевременно са свързани с по-бавно стареене и по-дълъг живот.
„Ако жената притежава тези генетични вариации, тя може да ражда в по-дълъг период от живота си и така увеличава шансовете си да предаде тези гени на следващото поколение,“ обяснява Пърлс.
Любопитно е, че и други проучвания в миналото са стигали до подобни резултати.
Например, по-ранно изследване от New England Centenarian Study установява, че жените, които са имали деца след 40-годишна възраст, са четири пъти по-склонни да доживеят 100 години, отколкото тези, чието последно дете е родено в по-млада възраст.
Още не сме свършили, скрол надолу
Без значение кога решите да имаш дете, моментът трябва да е правилният за вас – не за някой друг. Добре е и да отбележим, че има много други фактори, които допринасят за по-дългия живот.
Използвани са материали от: Parents и Time
След като ни разказа как се будят сутрин и как върви хоумофисът, Диляна Сакалиева отново е тук с ужасно смешната си история за един живот без инфекции и една тоалетна без заключена врата. Докъде ли (буквално) не стига човек в опита си да ползва тоалетната в бензиностанция...
След поредното посещение при доктора и поредната рецепта с вече тесноспектърен антибиотик за лечение на някаква си бактерия ми писнА! Просто си казах, че започвам нов живот.
Малко се отплеснах и в новия живот си представих сламена къща на брега на кристално чист пясък и прозрачна вода, тайландски масаж, коктейли в кокосов орех... Но това отплесване и блажената ми физономия изтраяха до гласоподадената команда от банята: "Готов съъъъъъъъм!"
Та, за новия ми живот. Много скромно реших да се пазя от всякакви нечистотии, видими и невидими микроорганизми и, общо взето, от всичко, което може да причини инфекции. Затова и цяла една ваканция изкарах с рев, инат и зверско стискане да не вляза в морето.
В предпоследния ден помолих любезно семейството ми да ме затрупат с пясък до врата и да ме снимат за спомен от морето.
След едно денонощие ме разкопа една изключително любезна немска овчарка, на която завидях как свободно си върши малката нужда без притесненя от бактерии.
В хотела се прибрах тихо, за да не събудя любящото ми семейство.
На следващия ден пътувахме за вкъщи. В колата настроението беше весело, всички пееха песни, само аз молитви да не ми се приходи до тоалетна, че като ги знам тези по бензиностанциите предпочитах да изям нещо, от което имам остра и животозастрашаваща алергия.
Уви, заради силната музика в колата молитвите ми не бяха чути.
На първата бензионостанция спряхме и отправяйки се към най-опасното за мен място в момента, си припомних, че решението да променя живота си вече е взето. Сега ми трябва просто план.
Отворих една от общо двете врати и избрах едното място, в което микроорганизмите бяха невидими. Погледнах наляво, после баааааавно надясно с приведена глава, докато погледът ми се прецеждаше през сравнително гъстите ми вежди.
И така невъоръжена влязох.
Следващите няколко минутки ми се губят на моменти, но в общи линии стана така: дългата пола свих като акордеон от долу нагоре и ръцете ми останаха заети изцяло с нея. Левия си крак поставих колкото се може по-високо на стената отляво, поех дълбоко въздух и направих същото с десния, но на срещуположната стена, като максимално се постарах той да е с 3 см по-високо от левия, което ще улесни придвижването ми нагоре, където е по-чисто.
В такава шинг-су поза направих около 2 метра движение в посока тавана, като редувах ляв и десен крак с такава прецизност и финес, че самодоволната ми фиозиономия се изддаде със звук.
Не помня дали и колко беше силен, но от тази височина взе да ми се вие свят. А това не ми хареса. Трябваше да действам бързо.
Tъкмо да пристъпя към същината и на вратата се почука. Така се същисах, че забравих да кажа "Заето". То и да бях, сякаш някой щеше да го отрази с такова ехо от тия висини и разреден въздух...
Вратата се отвори и в този момент осъзнах две свръхважни, но нямащи вече никакво значение неща:
1. Бях забравила да заключа!
2. Влязла съм в мъжката тоалетна!
Сцената приключи точно толкова нелепо и неловко, колкото и когато започна. Е, в началото поне бях сама. Сега ме успокои само фактът, че мъжът беше моя собствен.
Две неща го попитах:
1. Как можа да оставиш детето само?!?
2. Ти знаеш ли, че малко си взел да оплешивяваш?
Нищо не каза. После и цял път мълча... Притесних се. Успокоих го, че и един косъм да няма, пак ще го обичам.
Някога правили ли са ви забележка, че говорите много? Признайте си, казвали ли са ви откровено да млъкнете? Сега съвсем спокойно може да извадите едно научно изследване от ръкава и да го плеснете на масата, защото се оказва, че с говорене се грижите за здравето и продължителността на живота си, така че следва да ви оставят на мира.
Група учени от медицинския колеж Алберт Айнщайн и университета Йешива в САЩ са направили изследване върху броя думи, които изговаряме на ден, и как това влияе на продължителността на живота ни. Те установили, че общителните, приказливи хора, които демонстрират по-толерантно, позитивно и оптимистично поведение и идеи, имат по-добро здраве, което увеличава живота им, предава Bright Side.
Проучването е ръководено от д-р Нир Барзилай и включва 250 души между 95 и 100-годишна възраст, а фокусът му е върху връзката между характер и гени. Анализът на индивидуалностите показал някои забавни резултати: хората, които се определят като по-позитивни, обичали да говорят повечко.
До подобен извод стига и испанският психиатър Луис Рохас Маркос, който обяснява в книгата си "Ние сме това, което казваме" (We Are What We Speak), че хората, използващи повече от 15 000 думи на ден, живеят по-дълго в сравнение с тези, които говорят по-малко. Според него приказливците прекарват дните си, чувствайки се удовлетворени, което ги прави по-здрави и съответно увеличава живота им.
Неговите открития подкрепят изследванията, които обясняват защо жените живеят по-дълго от мъжете, като се има предвид, че обикновено жените са тези, които говорят повече заради високите нива на протеина FOXP2, по-известен като "протеин на езика". Учените смятат, че по-високият FOXP2 кара жените да изговарят средно по 20 000 думи на ден, докато мъжете се задоволяват с около 7000. На тези 13 000 разлика си заслужава да обърнем внимание.
Все повече жени (а и мъже) отказват да поддържат връзка или да обикалят по срещи в трескаво търсене на партньор, само защото така ТРЯБВА. Много хора избират да са необвързани съвсем целенасочено и това ги прави безкрайно щастливи, макар обществото все още да смята, че трябва да ги съжалява "горките". Вече сме ви разказвали за малките радости на необвързания живот. А сега с удоволствие ви споделяме чудесен материал на Лизи Черник за The Guardian, в който няколко необвързани жени (и един необвързан мъж!) разказват за живота си и за щастието, което винаги стои встрани от социалната стигма – каквато и да е тя.
Едно време бяхме отгледани с приказки. Ако имаме късмет, казваха, ще срещнем принц или принцеса и ще заживеем щастливо. Ако не извадим късмет, ще се завлачим самотно към гроба, утешавани единствено от котки.
Все повече "позитивни необвързани" хора обаче отхвърлят схващането, че истинската любов е единственият път към щастието. Скоро актрисата Ема Уотсън разкри пред Vogue как "ш*бан приток на послания към подсъзнанието" ѝ я оставят "стресирана и нервна", защото наближава 30-те без съпруг и дете. Въпреки това тя е "много щастлива" да е необвързана. "Викам му да си самопридружен."
Междувременно поп звездата Селена Гомез, чиито песни с позитивно послание към необвързаните включват "Lose You to Love Me" и "Look at Her Now", говори за това колко ѝ е забавно като "супер, супер необвързана" жена след раздялата ѝ с Джъстин Бийбър преди две години. В Туитър Ариана Гранде сподели за времето след раздялата си с Пийт Дейвидсън "една адски продуктивна, емоционална, дива и, да, щастлива година!" А пък Lizzo, която в момента е на турне във Великобритания, се гордее, че слага "sing in single" (игра на думи, от англ.: sing – пея; single – необвързан, бел. ред.). Или както пее в хита си от 2017 г. "Truth Hurts": "Никога, никога, никога, никога повече няма да съм ти любовница. Не се притеснявам, че нямам пръстен."
Не се притеснява и 37-годишната Аби Джаксън, която се влюбва в живота без интимна връзка през 2015 г. след 5-годишен годеж. "Изключително те окрилява това да се фокусираш върху нещата, които можеш да постигнеш като необвързан човек, отколкото върху тези, които пропускаш", казва базираната в Лондон писателка. "Започнах да карам колело като хоби и страшно ми харесва, което можеше и да не разбера, ако не бяха необвързана и готова да пробвам нови неща." Има повече време за връзките си с приятели и семейство, както и за занимания в общността като доброволчество например. "Трябва да започнем да си казваме, че сме си добре и като необвързани, в противен случай това започва да определя кой си като човек."
Както и все повече необвързани жени, Джаксън споделя, че излиза на срещи сама със себе си. "Някои хора си мислят, че да ходиш на кино или да вечеряш сама е странно, но е жестоко! Издокарвам се и се наслаждавам изцяло на вечерта си. Няма да се крия в ъгъла или да се извинявам, защото съм сама." Макар че не се е отказала от връзките, Джаксън споделя, че срещите са я превърнали в карикатура. "По едно време имах чувството, че всичко е сведено до смешки за лоши срещи и провалени флиртове. Много е лесно да станеш свръхчувствителен към приказния наратив, особено ако си жена, но не мисля, че това да си необвързан автоматично значи, че търсиш любов. По-скоро става въпрос за влизане в позитивна връзка с теб самия."
Имайки съприкосновение с апликации за срещи от 2017-а, това чувство ми е познато. Макар че е лесно да се запознаваш с хора онлайн, винаги ми е било трудно да установя истинска връзка. Имало е толкова много пъти, в които съм можела да дам наляво върху снимката на някой си Зед, позиращ гол до кръста в хола на баба си. Вместо да седя над поредните посредствени питиета с някой счетоводител трезвеник, подготвящ се за следващото си състезание Tough Mudder, можех да правя неща, които ми харесват. Дали ще е ходене на театър, посещаване на фермерски пазар, или готвене с претенциозните ми, свръхскъпи зеленчуци – много по-окриляващо е, когато инвестираш в някоя своя страст. Никой не иска да свърши като Бриджит Джоунс, това сърбащо водка създание, емблема на нещастните стари моми.
През 2018 Катрин Грей публикува книга как в търсене на щастието си е решила да спре да излиза на срещи за година. И как се казва книгата? "Неочакваната радост да си необвързан".
Даниел Рейт (43 г.) е редактор и издател и също така е доволна, че е сама. "Намериш ли начин да се наслаждаваш на собствената си компания и да излизаш сам, вече си свободен", казва тя. "Стигмата, че излизаш сам вече отмира. Виждам все повече хора, които правят сума ти неща, сами. Пътувам сама и получавам най-доброто и от двата варианта, защото винаги мога да се присъединя към някоя еднодневна екскурзия, ако имам нужда от компания." Рейт е част от местна групичка, наречена Синкис (Sinkies) от абревиатурата на Single Income, No Kids (единствен доход, без деца). Групата е събрана от необвързана жена, която искала да подобри социалния си живот; имат редовни срещи за пъб куизове, разходки и неделни обеди. "Групата има много членове и е отворена и за двата пола, но винаги идват само жени."
Това със сигурност е тренд, следван предимно от жени. Но Роб Смит на 36 години, който управлява бизнес с имоти в Южна Англия, също отбелязва, че поддържането на щастлива връзка с теб самия е също толкова важно и за мъжете. "Необвързан съм от пет години и се чувствам доста добре. Работата ми изисква чести пътувания и ценя независимостта, свободата и гъвкавостта си", казва той. "Нямаше да имам възможност да преживея много от нещата, които преживях, ако бях във връзка." Но когато в един момент семейството му започнало да му подхвърля шегички за това, че е сам, и да го притиска да се "задоми", Роб сякаш възприел негативното им отношение. "Накрая се озовах в някакво препускане по срещи в опит да намеря човека, което ме направи адски нещастен."
След известно търсене на сродната душа той стигнал до извода, че е бил по-щастлив сам, отколкото когато се е опитвал да се вкара в романтична връзка от нищото. "Изтрих всички приложения и реших да продължа да се наслаждавам на необвързания си живот." Заявил и на роднините си, че коментарите им са неуместни и ги помолил да уважат решението му да не е във връзка. "Не мисля, че натискът към мъжете да се задомят е чак такъв, какъвто е към жените, но със сигурност го има. Много съм щастлив с живота, който водя, и имах нужда семейството ми да разбере това."
И макар че е отворен за идеята някога в бъдещето да има собствено семейство, казва, че това няма да повлияе на щастието ми. "Мъжете са късметлии, защото при тях я има опцията да станат родители доста по-късно. Предполагам, че това е още едно допълнително предизвикателство за жените."
Според Пол Долан, учен, занимаващ се с поведенческа психология в Лондонското училище по икономика, традиционните житейски стълбове – брак и деца, невинаги се свързват с повече щастие. Всъщност според изследване, включено в последната му книга "Щастливи завинаги", жените, които остават необвързани и без деца живеят по-дълго, по-щастливо и са по-здрави. Въпреки това негативните стереотипи за необвързаните жени могат да са страшно вредни. "Вижте например как беше представяна години наред Дженифър Анистън", казва Джаксън. "Тя беше на корицата на всяко списание като жената, която не може да си намери мъж. А реалността е, че тя е красива, успяла и има невероятен живот. Никога не е имала нужда от нашето съжаление – не го искат и другите необвързани жени."
Кейт Болик, 47, автор на "Стара мома: Да си направиш живота сам" няма как да не се съгласи. Отчасти мемоари, отчасти социална история, книгата ѝ проследява живота на пет необвързани жени от края на миналия век, сред които писателката Шарлот Пъркинс Гилман и поетесата Една Сейнт Винсънт Милей. "Като обърнем поглед назад в историята, виждаме, че щом жените имат повече образователни, професионални и икономически възможност, те отлагат брака или тотално го отхвърлят", казва Болик. Във Великобритания процентът на браковете спада, сочат данните на Службата по национална статистика. През 2015 г. е имало 239 020 брака между разнополови двойки, спад с 3,4% от предходната година. "Много необвързани жени са си добре така", казва Болик. "Важно е да покажем и тази реалност, за да бъдат разбирани необвързаните хора по-добре."
За да отрази именно тази реалност 35-годишният журналист от Шропшър Никола Слоусън създава Singe Supplement – нюзлетър за необвързани жени. "Голяма част от съдържанието, предназначено за жени е снизходително и негативно", казва тя. "Всичко е свързано с това какво да правиш с партньора си или как да си намериш такъв, в случай че нямаш. Преподположението, че нормата е да си във връзка, е много вбесяващо. Затова целта ми е да пиша за нещата, които са от значение за необвързаните жени – от това как да се приемем до практически теми, свързани с управлението на финанси при единствен приход в домакинството."
Както Рейт и Слоусън харесва самостоятелното пътуване. "Посъветваха ме, че сама жена не е добре да ходи в Мароко", разказва тя. "Но отидох въпреки всичко и имах едно от най-хубавите преживявания в целия ми живот. Разбира се, трябва да внимаваш, но по-важното е да не се оставяш чуждите схващания и идеали да те откажа от нещо, което искаш да направиш."
За други жени животът без партньор включва много повече от пътуване сама и ходене на срещи със себе си. През 2015 г. Софи Танер, дигитален консултант от Брайтън, решава да се отдаде на "сологамия" – да се ожениш за себе си. "Това беше леко изплезване срещу стигмата да си сам. Но хората бяха безкрайно подкрепящи и го приеха серизно." Духовната церемония на Танер, водена от приятел, била последвана от прием за семейството и приятелите ѝ. Приоритизирайки връзката си със себе си, Софи твърди, че се е развила като човек и е намерила начин да се приеме, откривайки щастието. "Беше супер да празнуваме, защото нямаш възможност да отбележиш личното си щастие като възрастен, освен ако не се омъжиш и не си родиш деца."
Тази година Танер издаде романа си "Читателю, омъжих се за себе си", бегло базирана на личния ѝ опит със сологамията. "Това е анти-романтична комедия, в която героинята прегръща идеята да остане сама." И макар че вярва, че любовта може да ни донесе щастие, Танер настоява, че това да си в позитивна връзка със себе си, е много по-важно. "Имам чувството, че повечето двойки просто се примиряват, а по-малко са тези, които действително си пасват. Хората много биха се изненадали, ако осъзнаят колко щастливи могат да бъдат и сами."
В свят, създаден за двойки, е много лесно да се запишеш за тъжната женска реторика на самотната жена, която обществото хвърля към нас. Бях с разбито сърце, когато се разделих с приятля си преди 16 месеца, но много бързо осъзнах, че това ме е спасило от посредствената връзка, за която Танер говори. Освен в дните, когато водя неравна борба за постилането на леглото с чаршаф с ластик, съм много по-щастлива сама.
"Като общество сме обсебени да открием Единствения", казва Танер. "Свикнали сме да вярваме, че не можем да сме напълно щастливи, ако нямам точно това, което просто не е вярно. Това да намериш сродната си душа не е норма, но понеже обръщаме толкова голямо внимание на това да си с някого, хората си снижават очакванията или се задоволяват с посредствена или дори отровна връзка." 40-годишната Танер обожава това, че има време за хобитата си. "Наслаждавам се на усамотението си; обичам да чета, да пиша, да си разхождам кучето край морето." Никога не ѝ е самотно. "Самотата е емоционален отговор на чувството, че не си обичан, че не си признат, което може да се случи и във връзка, и без такава. Просто се чувстваш неразбран. Щастливата самота значи, че се чувстваш удобно в кожата си."
Казва, че не я притеснява мисълта, че може и никога да няма деца. "Не е необходимо да имаш деца, за да си пълноценен, точно както нямаш нужда и от партньор."
Всъщност всичко, от което имаш нужда, е вяра в себе си. "Не виждам смисъл да се извинявам, че живея като необвързана жена или да се чувствам, че животът ми тепърва трябва да започне", казва Слоусън. "Иска ми се просто да изляза и да го живея."
След като ни разказа, че Мама иска да чете, и ни заведе на Разходка с дете и багер, Теодора Кирилова има какво да ни сподели и за семейния живот и не се страхува да го направи. Какво им става на мъжете и на всички ли им става така са основните въпроси, които се въртят из нашите глави.
В началото на връзката всичко е толкова прекрасно. Мъжът до теб е самостоятелен: готви, чисти, глади си сам дрехите, яде всичко без претенции, кара болести на крак, придружава те, докато обикаляш по магазините, съобразява се с това какво на теб ти се гледа по телевизията, какво ти се прави.
Какво става примерно шест години по-късно?
Всяка прилика с действителна лица е случайна. Здравей, Коле!
Много е страшно да има температура. Вдигне ли 38 градуса ти трябва здрава нервна система, парацетамол за него и ксанакс за теб. Ляга на леглото и вие като сирена на линейка, че ще умира. Докато чакаш ксанакса да подейства, се чудиш дали да не го удушиш, или да го пратиш при майка му да го удуши тя.
При него съществуват два канала на телевизията: Диема спорт и Диема спорт 2. Възмутено пита как е възможно да гледа мач и да преоблича кукли едновременно. Сиреч – вземи дъщеря си и играчките и ме оставете да викам по съдията, този скапан смотаняк, дето ощетява любимия Ман Юнайтед.
Дрехите му имат крачета. Къде са ми чорапите? Къде са ми дънките? Къде ми е оная тениска с дупката? Как така си я изхвърлила, нали ти казах, че ще я нося вкъщи!? Добре, тогава къде ми е тениската на звездички? Нямам тениска на звездички ли? На цветя ли беше? И на цветя ли не беше? Абе, къде е оная тениска, дето ти ми я избира, де да я знам на какво беше – на сърчица ли там на к’вото е... Как в гардероба? Няма я в него! Е така, няма я, кой знае къде си я прибрала! Ейй, как я намери в гардероба, изрових го целия! Ааа, на птички била...
Твърди, че не е капризен, но всъщност е много капризен. Ако в началото на връзката яде всичко, без да е сигурен какво точно е това - пилешко ли е, скариди ли са, или поредния буламач на #младатабулкакоятосеучидаготви, сега нещата стоят по друг начин. Тази манджа за втори път ли да я ям? Искам супа топчета, ама не ми сипвай топчета. Каквоооо, преди шест месеца ядохме ориз, пак ли трябва ядем ориз? Тая пържола със сатъра ли да я режа, много е суха! Дай ми солта, че пак си сложила захар в картофите!
Той НИКОГА не хърка. Спиш спокойно, сънуваш цветенца, тревички и изведнъж... изскача див глиган, дерейки се все едно е прострелян. Осъзнаваш бавно, че този звук идва от тялото до теб и го побутваш да се обърне на другата страна. И започва един нощен спор. Да се обърна ли? Защо? Не хъркам! Не хъркам ти казвам! Абе как ще хъркам като гледам филма? Как така си изключила телевизора, аз гледах!? Няма как да съм хъркал, при положение че гледам филм ти казвам!
Мрази магазините. Ако в началото на връзката е обикалял с теб и дори е носил чантата ти, докато пробваш различни дрехи, то сега мрънкането е неспирно. Болят го краката, спи му се, гладен е, иска някой да го почеше зад ушичките, докато дреме. Не му пука как ти стоят дънките, всичките ти стоят прекрасно, още преди да те е видял, само ги вземай, за да го освободиш от мъките му. Все му е тая дали тези те правят дебела (и как да те правят то или си, или не си дебела), дали имат дупки по крачолите или на чатала.
Винаги след работа е изморен. Той се прибира от работа, влачи се едва, няма сили да играе на принцеси и да пие чай в кухнята на дъщеря си. Иска да си почива, много му се спи. Ляга лежерно с телефона в ръка и в този момент се обаждат момчетата. Рязко му идва пауъра, ще ходи да гледа мач. Навлича най-стария анцуг, грабва бирата и изхвърча със скоростта на протон в адронен колайдер. Толкова е бил изморен от работа, че се е прибира в 3 през нощта, защото едвам е станал от масата.
Не доближава уреда наречен пералня. Чувала си историите, че като млад ерген се е прал сам. Е, на 30 градуса бяло и цветно пране заедно, но това са подробности. Чувала си, но не си виждала. Малко като бебето еднорог – всички са чували за него, но никой не го е виждал. Използва оправданието, че си избрала най-сложната пералня на света. Какви са тия дисплеи, какви са тия програми, той такива сложни неща не разбира. Но пък владее диференциално и интегрално смятане.
А какво ли ще е след още шест години?
Уморена от липсата на автентичност в кадрите, с които повечето медии представят кърменето, преди три години фотографката Сузи Блейк решава да заснеме начина, по който тя изглежда, докато храни бебето си.
Публикува автопортрета си във Facebook и пита други жени дали биха искали да бъдат снимани по същия начин. "Бях залята от отговори и така проектът започна!", разказва тя за BoredPanda.
"Много от снимките в медиите са силно стилизирани, нереалистични, чиста фантазия. Дали е изглеждаща като ангел майка в нейното клинично бяло съвършенство, или модел на корицата на модно списание, омръзна ми от образи, които не показват реалността на кърменето, през която минават повечето жени", казва още Сузи.
"Този проект е свързан с красотата на кърменето в цялата му бъркотия":
Тук става въпрос за уморени очи и никакъв грим
За справянето с всички нужди и капризи на 2-годишното ви дете (или ДЕЦА), докато се опитвате да нахраните новороденото
Или НОВОРОДЕНИТЕ
Говорим кърмене и кула от чинии и чаши за миене, извисяваща се в кухните ни, и планини от дрехи за пране в ъгъла...
За повръщано върху раменете ни и всекидневната градушка от играчки върху главите ни
Става въпрос за най-невероятното нещо, което само жените можем да правим - да поддържаме живота на други хора, чрез своя собствен...
Още за кърменето:
Самотните майки почти никога не говорят открито за битките, през които минават. Но непрекъснато получават поздрави от рода на "Браво, ти си толкова силна". "Не, не съм", пише Саида Шабаз за ScaryMommy, която без ретуш обяснява какво е да си сам воин в родителството.
Никога не съм планиралa да бъда самотна майка. Истината е, че повечето от нас, които отглеждат децата си сами, никога не са си представяли колко трудно може да бъде това.
Обичам сина си повече от всичко на света, но има дни, и то много, в които се чувствам най-гадната майка. И това е само една част от реалността.
Никога не си уверена, че правиш достатъчно. Никога не чувстваш, че самата ти си достатъчна за нуждите на детето си.
Винаги съм уморена. Честно казано, не мога да си спомня последния път, когато не съм била напълно изтощена. Тялото ми се научи да функционира при малко или никакъв сън. След работа цял ден, правя вечеря и когато дойде време за лягане, макар да знам, че трябва да си легна, не го правя. Защото това е (буквално) единственото време, което мога да отделя на себе си - след като синът ми най-накрая е заспал.
Разбира се, чувствам се пребита, но будуването през нощта е единственият начин да свърша още малко работа или да слушам музика, или да гледам телевизия, която не е cartoon. Тези часове, прекарани в средата на нощта, са най-тихите в живота ми. Имам нужда от тази тишина.
Да, имам късмет, че синът ми е в предучилищна занималня в част от деня, но това не е време да правия нещо отпускащо. Тези няколко часа са за работа без дете наоколо, почистване на апартамента, готвене и може би за наложителна, бърза дрямка, когато буквално не мога да държа очите си отворени. Когато сте самотна майка, няма на кого да "аутсорсвате" дейности, никой не споделя с вас част от натоварването, никой не взема детето, за да си починете.
Има сутрини, в които не мога да стана и да се изкъпя, защото отново съм работила до късно, или пък съм се опивала да накарам детето ми да заспи. Искало ми се е в тези нощи, когато той се събуди и не може да заспи, или сутрин, когато става рано, да има някой друг наоколо, за да каже: "Остани в леглото, аз ще се справя." Искало ми се е да се отпусна само веднъж, за малко, но без да мисля, че само след миг ще стане нещо, заради което ще се наложи да скоча. Никога не мога да успокоя съзнанието си, да изляза с приятели на вечеря, да посветя на себе си няколко часа от деня.
Синът ми вижда баща си няколко пъти седмично за няколко часа. Той не приема детето да остане при него през нощта, която аз използвам, за да отговоря на крайните срокове в работата ми. Знам, че съм късметлийка, че бащата дори е в цялата картинка. Но извършвайки 90% от ролите на двама родители, не мисля, че това е кой знае какъв късмет. Няколко пъти изпращах съобщение на бившия си, буквално умолявайки го да вземе детето ни за няколко часа, за да се справя с останалите си задачи...
Има една поговорка: „Не можеш да излееш нищо от празна чаша.“ А това точно е начинът, по който една самотна майка се чувства в повечето дни. Напълно изчерпана си, но въпреки това продължаваш. Все още работиш, пазаруваш, готвиш, пускаш пералня, прегръщаш детето си. Нямаш представа как правиш всичко това. Чашата ти е празна, но все още ходиш. Защото детето ти се нуждае от теб.
Колкото и да искам да кажа, че съм силна и независима, обикновено не се чувствам така. Разбира се, има моменти на радост, но когато цялата тежест е буквално на твоите рамене, е ужасно трудно да им се насладиш. Постоянно си на ръба да избухнеш в рев - единственият начин да ти олекне. Мразя това чувство.
Синът ми е наистина страхотно момче, но чувствам, че не правя достатъчно за него. Всичко, което той иска, е да играя с него. Но когато най-после седна на пода, за да строим Лего или влакови релси, не успявам да съм полезна, защото мозъкът ми продължава да препуска с милиони километри в час. Сърцето ми се къса, когато той ядосано се надвесва над лаптопа ми и ми крещи да спра да работя. Разбира се, за него няма значение, че трябва да работя, за да имаме покрив над главите си и че доходите ни зависят от това да съм на този компютър. Той просто иска майка, която съединява с него железопътни релси или си играят на гъделичкане...
Самотните майки често мълчат. И приятелите и близките ни не могат напълно да разберат какво ни е. Чуваме от тях поощрителни коментари като "Ти си толкова силна!", докато просто си мислим "Не, не съм. Животът ми се разпада...".
И колкото и жестоко да звучи към близките ни, тяхното „Не знам как го правиш!!“ не ни кара да се чувстваме по-добре. И ние не знаем как го правим. Тези думи просто задълбочават убедеността ни, че трябва да продължим да правим всичко с всички сили, което увеличава тревогата ни.
Слагаме маската със смело лице и продължаваме. Но отвътре сме счупени.
По темата:
„ИСКАМ ПРОМЯНА!“, „ИСКАМ РЕЗУЛТАТИ!“
Искаш, но ставаш в 7 и пиеш кафе, само понякога закусваш, отиваш на работа, работиш в статично положение цял ден. Храниш се със сандвич, пържола с картофки, кроасан или кафе – както дойде. Продължаваш да работиш. До 18… 19… часа… или повече. Прибираш се вкъщи. Приготвяш вечеря. Някаква. Разменяш по няколко реда с приятели във Фейса. Вземаш си душ и хоп… станало време за сън. Спиш 6 часа и всичко започва отначало. Изведнъж се случва нещо непредвидено в личен или професионален план, което срутва подредения ти график.
Когато човек започне да тренира, да спи повече и да се храни по-добре, да закусва, да пие достатъчно вода, веднага се чувства и по-добре. Всичко върви чудесно. В един момент неизменно обаче се стига до стресов период в личен или професионален план, и поддържането на установения режим за хранене и сън става изключително трудно, на моменти дори невъзможно. Човекът продължава да идва в залата с надеждата поне там всичко да бъде наред. Когато обаче види, че не напредва, се демотивира, гневи и накрая... отказва.
Ние самите в "Майко Мила!" сме били в такова състояние поне няколко пъти в последните години и лично свидетелстваме, че по-лошо нещо от безсънието няма - то буквално скапва имунната система, пречи на всичко в личния и професионалния живот и ти помага единствено да се караш с хората по спирките и задръстванията - ако това е, което искаш да правиш в живота си.
И, да, безсънието не само че не помага, а пречи много на това да си във форма.
Да си редовен и упорит в тренировките не е условието, за да прогресираш. Не е достатъчно. Най-нормалното нещо на света е да не прогресираш, когато си подложен на стрес, не можеш да се наспиваш добре или да се храниш добре. Или и трите накуп.
Ако доскоро 7 часа сън на денонощие са били напълно достатъчни, това може да промени, когато ви се събере много стрес, напрежение, непредвидени ситуации. Кортизолът идва в комплект с недоспиване, недостатъчно качествена храна - поради свръх ограниченото време, с което разполага човек, за да свърши всичко.
Когато това се случи, правилното решение е първо да започнете да спите повече и по-спокойно и да тренирате по-умерено, колкото да поддържате приемливо ниво на сила и мобилност. После - да се храните по-добре и да продължавате с поддържането на формата. Накрая - да бъдете по-спокойни.
Не само ще си възвърнете формата отпреди стреса, но и ще започнете да надграждате.
Силата на имунната ни система зависи от това колко силна имунна система имаме по рождение, какво сме правили през живота си до момента и най-вече последните няколко месеца. Факторите, от които се влияе силата на имунната ни система най-пряко са храната, движението (хората, които тренират ежедневно и интензивно имат еднакво висок риск да се разболеят заедно с тези, които основно лежат и бездействат, за сметка на хората, които спортуват, без да се натоварват до изтощение), сънят и стресът.
Некачествена или неподходяща за вас храна, твърде много или твърде малко движение, недостатъчно или некачествен сън и прекомерен стрес повишават шанса да се разболеем.
В последните години хората като че ли са полудели по всякакви хапчета, билки и магически отвари. Тези “суплементи”, обаче, не са магически като крилото от прилеп (то магично ли е всъщност??), не са на прах като суроватъчния протеин, не са компактни като мултивитамина, и, честно казано, в общия случай можете и без тях. Истината е, че най-добрият суплемент и добавка е… сънят.
И не просто сън, а качествен сън. Това е времето от денонощието, в което се възстановяваме от тежките тренировки, от изморителния ден, от… тежките мисли. Това е времето, в което освобождаваме натрупания стрес. Без качествен сън не можем да съществуваме и действаме на високи обороти дългосрочно.
Да, да, знаем – всички сме минали през периоди, когато сме ходили на работа дневна смяна, нощна смяна, ходили сме на лекции и в същото време сме пребивали всички в залата и сме кривили щангите на тренировка. При съвсем малко сън. Всички сме били така.
Но за кратко. Максимум няколко седмици. Максимум. След това нещата тръгват надолу.
Краткосрочно се оцелява, дългосрочно – не. Точната дума е оцелява, защото докато оцеляваш на границата на изтощението, не можеш да прогресираш и да се развиваш - нито физически, нито умствено.
Ако един ден не сте се наспали, 10 г креатин ще ви поддържа бодри. Когато втори ден подред не сте се наспали, въглехидратите помагат. Като обаче сте недоспали трети ден подред – единственото, което помага е сънят.
Ако ще се правите на екстремисти – правете го краткосрочно. Дългосрочно наблягайте на качествения сън в адекватни количества.
В тренировъчния процес възстановяването играе основна роля. За да има прогрес (сваляне на процента мазнини, повишаване на производителността, на спортните постижения т.н.) е нужно тялото да се възстанови от предишната тренировъчна сесия и да бъде подготвено за следващата, като с времето това да се случва по-бързо, по-качествено. Възстановяването най-общо е превенция на евентуални травми вследствие на претоварване, неправилни методи на тренировка, на поставяне на организма в състояние на стрес, което от своя страна отключва инстинктите за оцеляване, водещи до спиране на положителните резултати.
Съществуват много и сложни методи за възстановяване, като масажи, акупунктура, лазерни методи и т.н. , но в повечето случаи тези методи са неприложими с оглед на това, че повечето трениращи имат личен живот и тренировъчният процес се явява допълнителна, а не основна част от всекидневието. Тренировъчната програма е важна, за да имате прогрес, но сънят е може би е най-важният фактор за възстановяване на тялото и нервната система. Никой възстановителен метод не би могъл да компенсира липсата на достатъчно и качествен сън.
Ние двете например непрекъснато обясняваме как най-важното за нас, за нормалното ни съществуване и кондиция е дали сме спали добре и достатъчно. Ако сме се наспали, всичко е наред. И сме толкова чувствителни на тази тема, че не минава ден без да си кажем коя как е спала и да анализираме причините на безсънието, когато то се появи. Признаваме, че особено при Красимира това все още е проблем понякога - вероятно заради годината безсъние след раждането на детето, което е дало дългосрочни странични ефекти - неспокоен и лек сън, трудно заспиване и т.н. С две думи, сънят ни е толкова важен, че заема голяма част от разговорите ни!
Колко сън е нужен за всеки обаче е строго индивидуално – между 6 и 10 часа е оптималния вариант, вие преценете колко часа сън са достатъчни за вас и се постарайте да ги осигурявате всяка нощ.
А дали сте спали качествено, ще разберете сами – ако се чувствате възстановени, отпочинали и с ясни мисли в главата, значи всичко през нощта е минало наред. И, както вече ви споменахме в предната статия – магнезият доста помага за отпускане вечер и съответно за хубав сън. Дайте си шанс още от тази вечер и въпреки че още е светло навън, ние ви пожелаваме сладки сънища!
Още от Силата в теб
Когато Лайла се ражда едва в 21-ва гестационна седмица от бременността на майка си Кортни Стенсруд, тя тежала по-малко от 1 паунд (т.е. по-малко от 0,45359237 кг!).
Толкова малките недоносени бебета не се очаква да оцелеят извън утробата, но майката на Лайла настоява да се положат всички усилия за оцеляването ѝ, разказва today.com. И така Лайла, която сега е на 4 години, влиза в медицинската история.
"Когато се роди, очите ѝ все още бяха затворени. Тази снимка е от деня, в който очите ѝ се отвориха, беше на 3 седмици", разказва майката, чийто сватбен пръстен, забележете, е на китката на бебето.
Лекарите смятат, че момиченцето от Тексас е най-недоносеното оцеляло бебе, което се е раждало някога. "Нейният случай показва, че бебетата, родени толкова преждевременно, могат да бъдат спасени, макар че това остава трудна задача", казва д-р Кашиф Ахмад, неонатолог в Pediatrix Medical Group в Сан Антонио, Тексас.
"Чувствам се благословена, че ни беше дадено това малко бебе чудо", каза Кортни за Лайла. Ако не броим малкото говорни дефекти, които вече преодолява, детето няма никакви медицински проблеми или увреждания.
Лекарите не могат да предскажат бъдещето на Лайла, но те имат всички основания да се надяват за дългосрочното ѝ добро здраве, отбеляза д-р Ахмад. "Тя е прекрасно малко момиче и не само се пребори за живота си, но днес буквално цъфти", добавя той.
Съдбата на детето е изглеждала много по-мрачна през 2014 г. Кортни, която вече е 36-годишна, и Ахмад се срещат за първи път в родилното отделение на болницата, докато Лайла лежи на корема на майка си все още свързана с нея с пъпната връв. Юли месец е, а терминът ѝ е бил определен за ноември.
Причина за преждевременното раждане е инфекция на амниотичната кухина и околоплодните мембрани. Малко преди това Кортни е имала възможност да проучи дали толкова ранно бебе може да оцелее - и е знаела, че това не е възможно.
"Беше шокиращо да видиш толкова малък жив, дишащ човек", спомни си тя. "Докато го държах, просто реших, че то може да оцелее. Чувствах го в сърцето си“.
Когато д-р Ахмад установява, че бременността е била само 21 седмици, той бързо предупреждава майката, че прогнозите не са добри. Белите дробове на бебетата, родени преди 22-рата седмица на бременността, са толкова неразвити, че е почти невъзможно тялото им да бъде снабдявано с кислород. Кръвоносните съдове в мозъкът им са толкова крехки, че са склонни да се „счупят“ и да причиняват фатални кръвоизливи, обяснява докторът.
Възможните последствия: церебрална парализа, затруднено ходене или бягане, загуба на зрение и умствени увреждания. Недоносените деца могат да бъдат изправени пред сериозни здравословни проблеми до края на живота си.
Акушерските и педиатрични общности препоръчват да не се опитваме да възстановим толкова малки бебета, обяснява изданието Pediatrics Paper. Тези усилия "могат да се окажат безплодни или не в най-добрия интерес на детето", защото е изключително рядко бебета, родени толкова рано, да оцелеят без значими неврологични последици, отбелязва Американската академия по педиатрия.
Така че Кортни е трябвало да вземе бързо решение за съдбата на дъщеря си.
"Докато докторът ми обясняваше, че нищо не може да се направи, аз казах: -- Ще опитате ли все пак?”, разказва тя.
"Моят отговор беше: "Щом искате да опитаме, ще бъда щастлив да го направим... знаейки, че няма гаранции", спомня си пък д-р Ахмад.
След като лекарите клампират пъпната връв, те подлагат бебето на подгряващ въздух, за да повишат телесната му температура, и поставят тръба в дихателните му пътища.
"От този момент тя постепенно започна да живва. Порозовя. След няколко минути започна да се опитва да диша, а след това започна да се движи", спомня си д-р Ахмад.
- Те направиха чудо! - казва Кортни.
Лайла е прехвърлена в интензивното отделение за новородени и прекарва около четири месеца в болницата. Прибира се вкъщи три дни преди датата, на която е трябвало да се роди през ноември 2014 г.
Днес тя е щастлива, изпълнена с енергия и живот толкова, колкото и 5-годишният ѝ брат, раказва Кортни. Прекрасното развитие на дъщеря ѝ я вдъхновява да стартира блог, в който разказва историята на Лайла, за да помогне на други семейства, които са в подобна ситуация.
Леките случаи на Церебрална парализа могат да бъдат диагностицирани за първи път на 3-5-годишна възраст, но лекарите нямат причина да смятат, че Лайла ще развие заболяването, казва д-р Ахмад.
Трябва обаче да сме предпазливи в заключенията, че един случай е показателен за доброто бъдеще на бебета, родени през 21-вата седмица, предупреждава той. "Това не е обичайна практика навсякъде по света и дори за бебетата, родени през 22-рата седмица на бременността, продължава да има значителен дебат кой е най-добрият курс на действие, предвид високата смъртност и значителните рискове за дългосрочно увреждане", каза той.
Кортни обаче вярва, че и други бебета в подобна ситуация ще получат шанс за живот, като дъщеря ѝ. И иска и други родители да знаят, че оцеляването на толкова малко бебета е възможно!
Още по темата:
Големи чудеса за малките герои – да подкрепим недоносените бебета
