След Разказ за разходка с дете и багер, Теодора Кирилова е тук, за да ни разкаже какво се случва, когато майките, какво кощунство само, искаме да почетем (не детски приказки).
Тенсинг и Хилари стоят в палатката си преди последното изкачване до върха. Обстановката е напечена - ботушите на Хилари са замръзнали през нощта и той няма какво да обуе.
Следва напрегнат един час, в който двамата се опитват да затоплят вкочанените ботуши. Без тях няма да се осъществи първото изкачване на непокоримия Еверест. На път е да се случи нещо велико, нещо което не се е случвало никога до този момент.
Един месец книгата ме чакаше послушно, докато ми минат изпитите в университета, за да ѝ се отдам. Един месец, в който с мъка я наблюдавах как стои самотна на рафта.
След 10 изпита се отдадох на заслужена почивка. Доволна и щастлива при всеки сън на малката, вземах книгата за живота на Тенсинг Норгей.
Три дни по-късно и 267 прочетени страници, лягам мързеливо на обяд до спящото си двугодишно дете. Наближава така дългоочаквания момент, в който ще прочета как точно е изкачен за първи път Еверест. Три дни краката ми измръзват четейки за студа в недостъпната планина.
Наближава кулминацията: Хилари обува все още твърдите си ботуши, излизат от палатката си с Тенсинг и започва последния напън. На път съм да разбера какво точно се е случило и как е покорена Богинята-майка на света.
Детето сладко спи, аз съм лепнала щастлива усмивка на лицето и пазя тишина, защото скоро ще се събуди, а не искам това да се случи преди да разбера какво точно става в края на книгата.
-- Оле, виж колко пари спечелих от покер старс - кокори сините си очи съпругът ми.
Какви пари, какви глупости ми дрънка тоя човек. Навира телефона си в лицето ми, а аз се оглеждам бързо за остър предмет, който да забия в окото му.
Поглеждам с обезумял поглед към детето, защото съм сигурна, че я е събудил. Завърта глава, клепачите ѝ започват да трептят, отваря ги леко и пак ги затваря.
"Не се събуждай, ще убия баща ти", мисля си.
-- Виж, де, виж!
Ноздрите ми започват да треперят, очите ми се пълнят със сълзи. Чувствам се прецакана като катерицата от ледена епоха.. Вкарвам му погледа тип “ще ти откъсна ръката и ще те пребия с нея”. Идва ми да му извия врата докато изщрака. Край. Събуди я. Ръцете ѝ се протягат и изпъват блажено. Отваря очи:
-- Аз се наспах!
И този следобед няма да разбера как е бил изкачен Еверест за първи път.
А мъжът ми, който не играе хазарт по принцип, щастлив си тананика и ми се смее.
Още:
