Живеем в хубав квартал, до скоро не толкова застроен. Пред редицата от къщи, в която живеем, има голяма празна поляна... До преди няколко дни, когато започнаха да я ограждат, за да я застроят.
Излизаме вчера сутринта с дъщеря ми, на 2,7 години (или любимото ми - на 31 месеца). Минавайки покрай поляната, виждаме голяма машина, която копае. И се започва:
-- Мамо, какво е това?
Пф, че от де да знам аз какво е, мисля си. Багер ли се казваше това чудо? Сигурно е багер.
-- Багер, мамо.
-- Багееер! И какво прави?
-- Копае.
Подминаваме го с три крачки.
-- Мамо, къде е багерът?
-- Зад тебе, мамо.
-- А, ето го багерааа! Мамо, а какво прави?
-- Копае, мамо, нали ти казах.
След още няколко крачки правим завой и машината се скрива.
-- Мамо, къде е багерът?
-- Оставихме го на поляната да копае. Чуваш ли го?
-- Да. А къде е багерът, мамо?
Леко започвам да стискам зъби и не отговарям.
-- Мамооо, къде е багерААА?
Дим излиза от ушите ми, нищо не казвам.
Вече през хленч:
-- Мамооо, къде е багерът?
-- На поляната ти казах - съскайки през зъби, отговарям аз.
-- Мамоо, какво стана с багера?
-- Какво да е станало с багера, бе маме? - почвам вече да хленча аз.
-- Ами, не знам, какво стана с багера те питам?
Почвам да получавам уртикария, окото ми трепти.
-- Багерът е на поляната и копае, нищо не е станало с него.
-- После ще го видим пак.
-- Да, ще го видим.
Пазаруваме в магазина, след тръшкането за кексчета, мляко и бисквити, излизаме благополучно, вече съм спокойна и получавам въпрос.
-- Мамо, а къде е багерът?
-- На поляната.
-- Ще го видим пак.
-- Да.
-- Мамо, а какво прави багерът?
Защо, Господи, защо?
-- Копае, маме - изпускам дим от ноздрите вече.
Дали не трябваше да кажа още в началото, че не знам каква е тази машина!?
-- А! Мамо? - с най-учудения си глас - А какво стана с багера?
Почвам да се гърча като настъпан червей в агония, нервните ми клетки се самоубиват.
-- Какво да е станало с ... - замълчавам думата - багера?
-- Не знам, тебе питам!
Дишам, издишвам, получавам около 325 пъти въпроса “къде е багерът”, отговарям през зъби, че ще го види след малко. Минаваме покрай него, пита ме още 237 пъти “какво прави багерът”, прибираме се вкъщи, още 428 пъти “какво стана с багера” и мирясва.
Днес излизаме на разходка, минаваме покрай поляната и...
О, Боже, сложили са КРАН!
По темата:
