Казах на майка ми, че не съм сигурна дали искам деца. И нейният отговор беше важен

Дали да имаме, или да нямаме деца – си е наша работа, но винаги е хубаво, когато има близък човек, с когото можеш да го обсъдиш. Без да получаваш готов и заучен отговор: Как така не искаш деца!? Смисълът да имаме деца е защото ги искаме, а не защото трябва дa имаме. И ви споделяме кратката и мила история на Микаела Макуша за подобен разговор с нейната майка.

За мен майка ми е „мамче“ и „мамо“, извор на знание и източник на любов, пазителка на правилата и мажоретката с помпоните. Тя е всичко това, но също така е и луда жена, която в първата си вечер в Англия след пристигането си от Зимбабве била шокирана колко студено е навън, когато излязла с къса пола и високи токчета без яке. Попада в хокея буквално случайно – приятелка я избутва от редицата, когато треньорът попитал за доброволец. Кръстена съм на тази приятелка. Майка ми е и протестиращ човек, и грижовен човек. Два пъти (доколкото знам) е била обгазявана със сълзотворен газ, протестирайки в защита на човешките права. Животът ѝ е поредица от опасности, избегнати на косъм, и въпросителни, за които обичам да слушам и които понякога ме ужасяват.

Защо реши да имаш деца?

Предвид богатството на нейния опит, многократно съм я питала защо е решила да има деца. Не можех да разбера защо човек с толкова пълноценен живот би искал да го рискува заради нещо друго. Когато я питах като тийнейджърка, тя ми отговаряше на шега, че ѝ било скучно. Но колкото повече пораствах, толкова повече ме глождеше този въпрос. Заради ендометриоза шансовете ѝ да има деца били малки. Да си чернокожа майка в по-зряла възраст изглежда още по-трудно, извън всички рискове на късната бременност (след 35-годишна възраст) и системния расизъм в здравеопазването.

Един ден, докато си говорехме вкъщи и се смеехме на онези предавания за интериорен дизайн, в които двойката вече има едно дете и второ е на път, я попитах пак защо е решила да има деца, след като всичко това с децата изглежда толкова стресиращо и изтощително.

„Исках да бъда майка по моя си начин. Не по нечий чужд“, каза тя.

И продължи: „Всички имат някаква магическа представа за бебетата. Но те не остават бебета завинаги.“ Дадох си сметка, че никога не е усещала натиск да има деца, защото винаги ги е възприемала като отделни личности, не като притежания, отметки в списък или част от някакъв план.

Това, че целта ѝ е била да отгледа човек, а не просто да бъде майка заради самото майчинство, наистина ме разтърси.

Попитах я: „А какво ще кажеш за брака?“ Тя ми отвърна с един поглед, който още не съм успяла да снимам. Каза ми, че никога не е искала да бъде съпруга. Не защото смята, че бракът е нещо лошо, всъщност нейните родители имали дълъг и щастлив брак.

Но баща ѝ веднъж казал, че бракът и раждането сами по себе си не са постижения.

Да живееш живот, за който си струва да се говори, да оставиш следа, малка или голяма, да се грижиш за другите – това е важното. Това е примерът, който тя е искала да даде на децата си. И затова в средата на 30-те си години е решила, че е готова да предаде своя опит и наученото на ново поколение.

„Мамо, не мисля, че някога ще имам деца.“

Бях го споменавала много пъти, обикновено след като съм гледала по-малкия ми братовчед или детето на приятел – най-добрата контрацепция! Но се зачудих дали майка ми иска да бъде баба. Ранното ми детство е изпълнено с топли спомени и снимки на нейната майка. Тя е била щастлива да стане баба, дъщеря ѝ да има дъщери...

Но майка ми само сви рамене и каза: „Добре. Може и да си промениш мнението, но човек, който рано осъзнае, че не иска деца, е човек, който разбира колко огромна е отговорността.“

Ако децата са важни за мен – чудесно. Ако не – пак чудесно. Тя е имала живот преди мен, по време на мен и след мен. Има библиотеки, пълни с романи, рафт с хубаво вино и планирани пътувания в бизнес класа. Ние със сестра ми сме били нейната радост в живота – но не единствената. Подходът ѝ винаги е бил: живей добре, направи нещо смислено. Накратко: не убивай никого.

Още не сме свършили, скрол надолу