В България за последните месеци се случиха няколко ужаса, които накараха обществото да говори повече за следродилната депресия. В тази статия ще говорим за родителския бърнаут, който се развива на малко по-късен етап от раждането. Синдромът може да е сравнително нов термин, но не е ново преживяване. Просто никой не се е интересувал от темата допреди две жени да се захванат с трудната задача да определят какво е родителският бърнаут. И само при майките ли е диагностициран? Над 100 изследователи в 40 държави искат да разберат феномена, който все още не се приема сериозно от някои здравни агенции – а именно родителският бърнаут. Различно ли е това от ежедневната умора от отглеждането на деца? И какво имат да кажат няколко майки, преминали през това преживяване?
„Плаках, сякаш някой беше умрял“, казва Рейчъл Стърн за деня, в който светът ѝ рухнал. „Помислих си: Не мога повече. Не исках да прекарвам време с децата, да си играя с тях“...
„Просто правех всичко по инерция“
Синовете ѝ били на пет и две години (през 2022 г.). Тогава тя написала на съпруга си бележка – „Имам нужда от малко пространство“ – с молба той да ги гледа. И излязла от дома им в Манчестър и тръгнала пеша. „Бях много разстроена“, споделя 39-годишната Стърн. „Най-болезненото беше да призная, че просто не можех да прекарвам повече време със собствените си деца“.
Стърн по това време била бранд мениджър на пълен работен ден. Семейството ѝ се преместило в друг град по време на пандемията, купило и реновирало къща, а по-голямото ѝ дете започнало училище едва четири месеца по-рано. Тя била достигнала своя предел: „Вече нямах капацитет да бъда майка.“
Сега осъзнава, че е страдала от родителски бърнаут – синдром, който академичните среди определят като „хроничен и всепоглъщащ стрес, водещ до усещане за изтощение и изчерпване в родителската роля“.
В най-тежките си форми той може да предизвика дори мисли за самоубийство. По-често според психолозите, отколкото при професионалното прегаряне или депресия.
В един забързан свят, изпълнен с перфекционизъм, в който родителите се опитват да бъдат най-добрите у дома, на работа и в семейството, терминът придоби популярност и е обект на академично изследване в Лабораторията за изследване на родителския бърнаут към Университета на Лувен в Белгия. Тя е събрала данни от над 30 000 родители по целия свят и е създала въпросник от 23 точки, за да помогне на хората да определят дали страдат от бърнаут.
Аз бях изключение сред майките (или поне тя така си мислеше)
Дали обаче родителският бърнаут е неизбежен симптом на невъзможността да правим и имаме всичко – или тревожно състояние, което трябва да приемаме по-сериозно?
„В действителност това продължи дълго време“, казва Стърн, която „винаги е искала да бъде майка“. Но осъзнава по време на майчинството си с първото дете, че е по-голямо предизвикателство, отколкото си е представяла. „Еднообразието ми беше изключително трудно за „преглъщане“. Аз бях изключение сред майките и споделях, че: „Не ми харесва това, искам да се върна на работа, не мога да се справя.“
След като излязла от входната врата онази неделна сутрин, Рейчъл се разходила по улиците известно време, преди да се озове в къщата на родителите си. Посетила личен лекар, последван от психолог, който установил „поява на остър стрес“. И се наложило да вземе девет месеца отпуск от работа. „Съпругът ми винаги ми помагаше и беше активен родител, но започна да поема още повече ангажименти. Грижеше се за къпането на децата и приспиването им. А ако той не можеше, нашите родители помагаха. Не можеха да ме оставят сама с децата, не защото някой се притесняваше за тяхната безопасност. А те се притесняваха какво ще се случи с мен.“
Чрез четене на книги, търсене на информация онлайн и слушане на подкасти през това време, тя се натъкнала на термина „родителски бърнаут“. „Тогава ми светна лампичката“, казва тя. Това е огромно изтощение, далеч надхвърлящо всичко, което сте си представяли.
Всяка сутрин се събуждате вече изтощени – откровено за родителския бърнаут
Терминът „родителски бърнаут“ е обяснен от Изабел Роскем и Мойра Миколайчик. Роскам, която има пет деца, забелязала едно и също тенденциозно поведение в своите клиенти. „Забелязах как родителите идват на консултация при мен и споделят, че страдат. И се запитала: Има ли нещо подобно на бърнаут, но при родителите?“
Академично терминът се появява през 80-те години, но някога е бил разглеждан само в семейства с тежко болни деца или деца с увреждания. Но изследването установило, че е по-широко разпространено. Двете разразобтват диагностичен тест, който включва 23 въпроса. „Приложихме скала, както при бърнаута на работа, променяйки характеристиките към различните ситуации на родителство.“ Чрез него може да разберете дали просто сте изморени от задълженията ви като родител или наистина имате проблем.
Крайно изтощение и емоционално дистанциране или накратко – да си на автопилот
Роскам описва синдрома като „дистанцирано и студено родителство и режим на автопилот“. Чувствате, че вече не желаете да бъдете родител и не получавате удоволствие от това. Както и чувствате, че не сте родителят, който сте искали да бъдете, което води до силни чувства на срам и вина.
Различно ли е това от ежедневната умора от отглеждането на деца?
Да, казва Роскам. „Всеки родител се чувства изтощен в края на деня, независимо дали има много деца, малки или големи. И всеки родител се чувства щастлив, вечер преди лягане, когато има малко време за себе си. Но ако на следващият ден се събудите с възстановена енергия и сте в състояние да се включите активно в отглеждането на децата и задълженията ви отново, то вие не сте в състояние на прегаряне. Обаче сте в това състояние, ако дори и след дълъг и качествен сън през нощта, не успявате да се възстановите или да се почувствате добре в ролята си на родител.
Това не е нормално изтощение, а интензивно изтощение, далеч надхвърлящо всичко, което сте си представяли – всяка сутрин се събуждате вече изтощени от мисълта какво да правите с децата.
Родителите, които са в състояние на прегаряне, също чувстват, че са изгубили посоката, че вече не могат да понесат ролята си на „майка“ или „баща“ и са в състояние да правят само минималното за децата си, допълва Роскам.
До 2020 г. Роскам и Миколайчак са работили със 100 изследователи в 40 държави, за да разберат феномена, който все още не се приема сериозно от някои здравни агенции. Докато благотворителната организация Action for Children признава и предлага съвети относно родителското прегаряне, Световната здравна организация категоризира прегарянето като явление, свързано с работата, а не като родителски синдром. Междувременно NHS предоставя съвети относно професионалното прегаряне, но няма страница, посветена нито на това, нито на родителското прегаряне в категорията на състояния и заболявания от А до Я.
Изследователите приписват причината за това конкретно прегаряне на разликата между ресурсите на родителя (подкрепа от семейство или приятели, здраве и финанси) и изискванията към него (брой деца, присъствие, подкрепа и връзка с другия родител и очаквания).
Не е достатъчно да си добра майка или баща, трябва да си най-добрият
Родителският бърнаут е най-разпространен в страни, в които се отдава висока стойност на личните постижения, перфекционизма и самоувереността, като Полша, Белгия, САЩ и Канада.
„В тези страни не е достатъчно да си добра майка или баща, трябва да си най-добрият“, казва Роскам. „Това създава несъответствия между майката, която трябва да бъдете, и майката, която сте, и това е изтощително.“
А родителското прегаряне е най-рядко срещано в страни като Камерун, Тайланд, Виетнам и Куба, където традиционните семейни връзки се ценят и родителският товар е по-вероятно да бъде споделен с останалите.
Не става въпрос за пари и богатство, казва Роскам. „Семействата с ниски или средни доходи може да имат различни стресови фактори, но балансът е важен.“ Например, тяхното изследване установило, че самотното родителство е фактор за уязвимост в Иран, което означава, че е по-вероятно да допринесе за родителско прегаряне, но не и в Белгия или Франция, където има по-широко разпространено културно приемане на семействата с един родител. И докато за самотен родител или такъв с ниски доходи може да е по-трудно да си наеме детегледачка или да отиде на ресторант, за да се справи със стреса, родител с по-високи доходи, който няма семейна подкрепа, има влошено здраве и е претоварен в преследване на перфекционизма, също може да се провали. „Начинът за предотвратяване и лечение на прегарянето е да коригирате баланса“, казва Роскам.
Няколко истории - от родители за родители
Брокерът Алиса Сото, на 47 г., получила комплимент от роднина, който ѝ помогнал да осъзнае, че минава през родителския бърнаут. Спомня си, че чух: „Къщата ви е толкова чиста, че мога да ям от пода. Поглеждам назад и си мисля: как правех това, кога намирах време? Работех по цял ден, приготвях храна за семейството, взимах и оставях децата от училище и междувременно учех. Лягах си късно, ставах в 5:30 сутринта и започвах отново и отново всеки ден. Беше досадно“, споделя тя.
Разведена и с деца, тогава на 11 и 8 години, тя стига до бърнаут. „Работата и домът ми бяха отделни единици“, обяснява Сото.
Тя имала енергия за работа, но не и за децата си
„Борих се със себе си, защото как бих могла да се чувствам така, когато се грижа за децата си, заради които работих толкова усилено?“ Години по-късно Сото ще се натъкне на термина родителско прегаряне и ще се припознае. По това време тя се чувствала сякаш на дъното, което я принудило да направи промени. „Научих децата да са по-самостоятелни и да участват в домакинскинските задачи, да помагат с кучетата, да почистват двора – и включих повече родителите на приятелите им в прибирането им от училище. Разбрах, че не трябва да правя нещата на 110%, за да бъда добра майка. И децата бяха доволни от това“.
Доскоро никой не смяташе това за важна или интересна тема
Синдромът може да е сравнително нов термин, но не е ново преживяване. „Прегарянето на родителите съществуваше и преди, но хората не се интересуваха от него“, казва Роскам. Истории за майки, достигнали точка на пречупване или дори напуснали семействата си, се разпространяват от десетилетия, без да бъдат проучени причините за това. „Моето мнение е, че майките бяха изтощени от майчинската си роля, но никой не смяташе това за важна или интересна тема. Доскоро. Веднага щом попаднахме в общество, ориентирано към децата, особено след въвеждането на Конвенцията на ООН за правата на детето през 1989 г., натискът върху родителите нарасна“.
„Родителството ме направи безчувствена и разочарована“
Рут Чу, 46-годишна PR консултантка от Сингапур и майка на дъщери, които сега са на 10 и 15 години, споделя, че родителството я е оставило „безчувствена и разочарована“. През юли 2021 г. тя описва, че се чувствала, сякаш е в бездънна улица. „Закарах децата на училище и отидох при моя приятелка.
По пътя си помислих: Не мога повече да съм майка. Бях станала готвач, таксиметров шофьор – човек за всичко, но много малко за себе си. Обичах децата си, но имах нужда от време насаме“.
Когато претърпяла лека автомобилна катастрофа, което довело до преглед при лекар, тя споделя: „Беше много лек инцидент, но невроните ми се активираха. Кръвното ми налягане беше изключително високо. Издръжливостта ми беше ниска, а стресът ми висок. Лекарят ми каза: Мисля, че трябва да си вземете почивка“. Докато се възстановяваше, Чу трябваше да се откаже от идеята, че майчинството е равно на съвършенство. „Мисля, че голяма част от причината е психическият стрес и очакванията, които си поставяме като майки, съпруги, сестри, жени“, казва тя. Казах на всички: „Изтощена съм, не мога повече“. И намалила тези очаквания към себе си.
Мютнах груповите чатове с родители
„Заглуших груповите чатове с родители и престанах да следвам много хора в социалните мрежи, от типа „Хей, вижте колко съм впечатляващ“. Въпреки че Чу не е искала да минава през бърнаута, тя гледа на това като на пробуждане. „Борех с чувството за вина, че ако еди-кой си може да направи това, защо не мога и аз? Но когато говорих с майка си, тя ми каза: „Твоето най-добро е достатъчно.“
Корените на прегарянето – нуждата да бъдеш добър родител
Проучване от 2020 г. на Изабел Роскем и Мойра Миколайчик установило, че наличието на кортизол в косата – универсално признат биомаркер за стрес – е с 213% по-високо при тези, страдащи от родителско прегаряне, отколкото при други демографско сходни родители. Нивата са по-високи от тези при пациенти с хронична болка, казват изследователите, което показва степента на страдание, преживяно от тези родители.
След психологическо лечение на синдрома нивата на кортизол се нормализират. Когато родител е в състояние на прегаряне, казва Роскам, партньорите и децата често казват, че вече „не могат да разпознаят своя партньор или родител“. Тя добавя: „Децата често говорят за едно събитие: деня, в който майка им ги е помолила да направят нещо, а те не са го направили, така че тя е плакала и е била бясна.“
Може да звучи тривиално само по себе си, но това е капката, която преляла чашата
Още не сме свършили, скрол надолу
Академичен преглед от 2023 г. на 15 години изследвания по темата съобщава за висока корелация между насилието и прегарянето, след проследяване на 4450 родители чрез международни проучвания. Бягството и мислите за самоубийство също били рискови. През 2019 г. Миколайчак написала, че родителското прегаряне „силно и линейно увеличава честотата на пренебрежително и насилствено поведение спрямо децата“.
Не става въпрос само за майките, разбира се
Хан-Сон Лий, който живее в Лондон, е основател на DaddiLife, онлайн общност за бащи. Той вижда много публикации от мъже по темата за родителското прегаряне.
Източник: Тhe Guardian
